постигна успех в завоеванията си. Първо победи царя на кулиндите, после на анастите и на калкутите. Срази всички царе на континента Сакала, а после се изправи срещу могъщия воин Бхагадатта. Битката с Бхагадатта продължи осем дни, но най-сетне царят бе победен и се съгласи да признае върховенството на .
Арджуна продължи на север, достигайки планините, където покори много варварски племена. В Кашмир подчини местните , а после премина . На север от планините се простираше земята на , свръхчовешки същества, родени от жени-. Разгневени от настъпващата човешка армия, те се сражаваха в свирепа битка, но Арджуна ги победи. След това завладя царството на гухаките, други небесни воини, а после и районите, населени от .
Накрая Арджуна пристигна в Хариварша, земята, в която живееха Северните . На границата го спряха голям брой могъщи пазачи с огромни тела и му казаха: „Арджуна, човек не може да влезе в тези земи. Опиташ ли се, ще загинеш заедно с армията си. Дори и да успееш да влезеш, няма да видиш нищо, защото човешките очи не могат да видят тази земя и обитателите ѝ. Върни се. Тук няма какво да завладяваш. Завладял си достатъчно. Възхитени сме от теб и с радост ще ти поднесем дар. Какво ще пожелаеш?“
Арджуна почтително се поклони на небесните същества и отговори: „Желая имперско величие за Юдхищхира. Ако го приемате за император на тази земя, моля ви, дайте някакъв данък.“
Северните Куру незабавно поднесоха на Арджуна много небесни одежди и украшения с думите: „Знаем, че ти и твоите братя сте отдадени слуги на Върховния Бог. Сега си върви с благословиите ни. Нека винаги печелиш победа.“
С цялото събрано богатство Арджуна се завърна в и съобщи на Юдхищхира за успеха на мисията си.
Междувременно бе поел на изток с могъща армия. Първо се бе срещнал с панчалийците, които с радост приеха властта на Юдхищхира. След това бе победил в битка гандаките, видехите и дашархите. Един по един Бхима покоряваше многобройните източни царе. Като достигна държавата Чхеди, той любезно бе приет от нейния цар , който попита: „Скъпи Пандава, какво е намерението ти?“
Бхима му разказа за и Шишупала се усмихна. Той се съгласи да присъства и да поднесе данък на Юдхищхира. Макар че имаше стара вражда с , той уважаваше Пандавите като праведни и могъщи управници. Царят предложи на Бхима гостоприемството си за няколко дни, след което Пандава продължи похода си.
Бхима завладя царствата Кумара, Кошала и Айодхя. Достигайки мочурищата в подножието на Хималаите, той подчини всички царе в тази област. Като продължи още нататък, Бхима се изправи срещу могъщите родове на матсите и малавите. Тези благородни кшатрии никога не бяха побеждавани и от гордост, поради силата и репутацията си, се почувстваха длъжни да откажат на молбата на Бхима да се подчинят на Юдхищхира, въпреки че не изпитваха враждебност към Пандавите. Накрая обаче Бхима ги победи.
С дипломатичност или със сила Бхима покори десетки царе. Много от тях се присъединяваха към неговия поход, носейки данъци за Юдхищхира в Индрапрастха. Царете, които отказваха да се подчинят, бяха побеждавани от Пандава. Други му даряваха огромни богатства. Бхима натрупа големи количества злато, сребро, скъпоценни камъни, скъпи платове, сандалово дърво, одеяла, килими, корал и слонова кост и всичко това бе натоварено на дълъг керван от слонове и магарета. Бхима покори дори могъщия , царя на , както и всички останали царе в този район, които бяха верни на него и . След като завладя и много варварски племена, той най-сетне се завърна в Индрапрастха и поднесе всичко на Юдхищхира.
В похода си на юг бе победил много царе, включително Шурасена, Адираджа и Дантавакра. Той достигна Кунтибходжа и дядо му го посрещна с голяма обич. Оттам продължи нататък, завладявайки царствата Джамбака, Шека и Аванти. Прекосявайки река Нармада, той пристигна в Бходжакота, където води дълга битка с Цар Бхишмака. Макар Бхишмака да бе благоразположен към Пандавите и с радост да бе видял дъщеря си Рукмини да става първата царица на Кришна, той искаше да изпита силата на Сахадева. След двудневен двубой беше победен от младия Пандава.
Като другите си братя и Сахадева покори много царства — някои чрез дипломация, други чрез сила. Достигайки до Махишмати, той се изправи срещу Цар Нила, който бе приятел на бога на огъня, Агни. Докато Сахадева се сражаваше с него, изведнъж той и цялата му армия се оказаха насред силен пожар. Пламъците изригваха от земята и ги обградиха от всички страни. Хиляди воини и колесници изгоряха на въглен. Когато огънят се понесе към него, Сахадева разбра, че Агни го напада и че и собственият му живот е застрашен. Пандава бързо слезе от колесницата си и коленичи в молитва пред бога на огъня: „О, възвишени, ти си устата на боговете, в която се поставят всички приношения. Ти освещаваш всичко, от теб произлизат , ти си самата жертва. О, велики боже, моля те, надари ме със силата си. О, ти, който пренасяш жертвените приношения, не поставяй пречки пред жертвоприношението на Юдхищхира.“
Докато Сахадева се молеше, пламъците постепенно утихнаха. После Агни се появи пред него в човешкия си облик и каза: „О, потомъко на Куру, изправи се. Аз само те изпитвах. Разбирам каква е целта ти, както и тази на твоя брат, Дхармараджа. Винаги закрилям този град, но ще ти помогна да постигнеш целта си.“
След това Агни отиде при Цар Нила и му каза да приеме Сахадева с почести и да се подчини на Юдхищхира. Царят разказа как красивата му дъщеря бе пленила сърцето на Агни и сега бяха женени. Затова той пазеше града. По негова заповед обаче царят с радост бе готов да приеме властта на Юдхищхира.
Сахадева продължи нататък, покорявайки различни човекоядни родове, включително могъщото племе на каламукхите. Те бяха кръстоска между и хора. Той води също и дълга битка с ванарите край Кишкиндхя, водени от Майнда и Двивида, докато те най-сетне не се съгласиха да приемат праведното управление на Юдхищхира. Племената от нишадхи, явани, пандйи, дравиди, андхи, талавани и много други бяха подчинени. Накрая и той се завърна в Индрапрастха с много съкровища.
На запад завладя хълмистите държави, зад които се стелеха пустини. Маттамаюраките, шивите, тригартите, амващите и карнатите бяха покорени. Стигна до Мадрас, където чичо му го прие с обич и му подари много богатства за жертвоприношението. След това Сахадева продължи да завладява млечхите и яваните на западния бряг. Установявайки напълно управлението на Юдхищхира в тази част на света, той също се върна в Индрапрастха.
Юдхищхира с радост посрещна всичките си братя от походите им. Вече никой не се противопоставяше на властта му. А и хазната му бе толкова пълна, че не би могла да се изпразни дори след сто години.
Почти бе настанало време за Раджасуя. Както бе обещал, Кришна се завърна в Индрапрастха, придружен от съпругите и близките си. Огромните армии на и Вришните също пристигнаха с него; влизайки в града, те го изпълниха с грохота от колелата на колесниците си и екота на раковините си. Неизчерпаемият океан от съкровища, който притежаваха Пандавите, се препълни и преля от даровете, донесени от Кришна.
Когато Кришна и роднините му бяха подобаващо посрещнати, Юдхищхира седна заедно с него в залата за събрания и каза: „О, Кришна, цялата тази земя бе покорена под моя власт само заради теб. Истината е, че това бе възможно единствено по твоята милост. Сега искам да посветя цялото си богатство на и на Агни, който осъществява жертвените приношения. Моля те, дари ми разрешението си да извърша Раджасуя.“
Кришна възслави неизброимите добродетели на Юдхищхира: „Ти несъмнено заслужаваш имперското величие. Извърши жертвоприношението. Ако то е успешно, ще го считам за свой собствен успех. Винаги ти желая доброто и ще направя всичко, за да ти помогна. Дай ми някакво служене и аз ще се подчинявам на заповедите ти.“
Юдхищхира помоли да отговаря за жертвоприношението. Така самият Вясадева стана главният жрец. После той посочи Ягявалкя, Шошама, Пайла и за свои помощници. Заедно те издигнаха шест жертвени олтара на обширното поле, определено за свещено място близо до града.
Юдхищхира се бе разпоредил да построят дворци, в които да бъдат настанени хилядите поканени царе, както и жилища за останалите класи хора. Безброй брамини се стекоха в Индрапрастха, като всеки един бе посрещнат с богати дарове и настанен в удобно жилище.
Когато пристигнаха представителите на , водени от и , Юдхищхира лично ги посрещна с любов. Той се поклони в нозете на възрастните си близки и каза: „Цялото ми богатство и власт са ваши. Моля, заповядвайте ми, както желаете.“
Бхишма, Дрона и вдигнаха Юдхищхира и го прегърнаха, просълзени от щастие заради величието и благополучието му. Още когато бяха научили, че Юдхищхира обмисля да извърши това жертвоприношение, те се бяха зарадвали. Дори бе щастлив, изпращайки поздравленията и одобрението си на Юдхищхира. Все пак Пандавите увеличаваха славата на династията Куру, утвърждавайки ги като световни императори — позиция, която бяха изгубили след оттеглянето на Панду.
Прегърнал Юдхищхира през раменете, Бхишма каза: „Какво щастие е да те видим днес как се подготвяш да изпълниш великото жертвоприношение Раджасуя! Това със сигурност е милост от Върховния Бог. Точно ти си човекът, който заслужава имперската власт. Моля те, позволи ни да бъдем твои слуги и ни дай някакво служене в жертвоприношението.“
След като се посъветва с Вясадева, Юдхищхира помоли Бхишма и Дрона да надзирават организацията на жертвоприношението. бе определен да отговоря за раздаването на храната, докато трябваше да се грижи за брамините. Дурьодхана бе определен да приема всички дарове, които се поднасяха на Юдхищхира, а отговаряше за хазната. Кришна, желаейки да получи благословиите на брамините, лично прие служенето да измива нозете им, когато пристигаха.
Скоро жертвената арена се преизпълни със сияйни риши, пеещи химни от Сама Веда. Сред мъдреците, които помагаха за жертвоприношението, бяха Бхарадваджа, Гаутама, Асита, Васища, Вишвамитра, , Кашяпа и много други, спуснали се от по-висшите сфери на вселената. Божествата, седнали в блестящите си колесници, дойдоха лично, когато приношенията от се изливаха сред пламъците в съдове от чисто злато. Пред очите на всички, боговете, начело с Брахма, Шива и , заеха местата си на арената. Златният подиум около жертвената арена, препълнена с небесни същества и риши, бе прекрасен като небосвода, изпъстрен с безброй звезди.
Риши също дойде на жертвоприношението и наблюдаваше удивен присъстващите. Той гледаше Кришна, сияещ сред хилядите царе като блестящо слънце, и се удивляваше как Върховният Бог присъства на земята в човешки облик. Мъдрецът знаеше, че навярно Кришна осъществява някакъв божествен план.
След много дни Юдхищхира бе коронясан за император. В последния ден на жертвоприношението брамините приготвиха напитка от растението , която да бъде поднесена на присъстващите велики личности. Първо те трябваше да бъдат обожавани със съответните ритуали, а после да им се поднесе божествената напитка. Бхишма каза на Юдхищхира: „Сега трябва да избереш най-важната личност сред събралите се и да го обожаваш с . Гуру, жрецът, близкият роднина, снатака, приятелят и царят — това са шестимата, които заслужават такова обожание. Затова почети всички тези царе и брамини, започвайки от когото считаш за най-велик.“
Юдхищхира попита съветниците си кой според тях трябва да получи обожанието. Някои предложиха Брахма, някои Шива, а други Вясадева. Тогава Юдхищхира се обърна към Бхишма: „О, най-добър сред всички Куру, кой според теб е най-великият от всички тук присъстващи днес? Кой първи трябва да получи обожанието агра-пуджа?“
Бхишма отговори: „Както слънцето блести над всички светещи тела, така и Кришна сияе сред всички царе. Той без съмнение е най-достойният за първото обожание.“
Юдхищхира бе напълно съгласен, също и Сахадева, който по нареждане на Бхишма се изправи и обяви пред всички: „Император Юдхищхира иска да поднесе агра-пуджа на Кришна. Въпреки че присъстват най-главните богове, всички те са подчинени на Кришна. Той е окончателната цел на всички и аскети, които са се посветили на себепознание. Но нима има нужда да описвам славата му? Всички вие, възвишени, много добре осъзнавате позицията на Кришна. Истината е, че Кришна е Свръхдушата на всичко. Затова като удовлетворим него, ние ще удовлетворим всички сътворени същества.“
Сахадева продължи да възхвалява Кришна още няколко минути. Когато спря да говори, ришите, божествата и събраните царе гръмко го приветстваха.
Виждайки, че решението му е потвърдено от брамините и боговете, Юдхищхира започна да обожава Кришна. Сълзи закапаха от очите му, а от небесата се лееше дъжд от цветя, когато той поднасяше на Кришна аргхя и сома-раса. Всички ликуваха, почтително изправени, докато бе обожаван Кришна.
Но някои монарси не бяха съгласни с това. Шишупала бе особено възмутен и остана седнал, докато се извършваше обожанието на Кришна. Той целият кипеше. Кришна бе негов заклет враг. Някога Шишупала тъкмо щеше да се ожени за красивата Рукмини, когато Кришна я бе отвлякъл в сватбения ден и сам се бе венчал за нея. Оттогава насетне враждебността на Шишупала нарастваше. Това обожание му идваше твърде много, за да го понесе! Той внезапно скочи на крака и се развика гневно: „Ясно е, че съдбата стои над всичко. Как иначе би могла да се случи такава несправедливост? Нима е възможно всички присъстващи да приемат сериозно думите на едно глупаво момче? Аз изобщо не съм съгласен с твърденията на Сахадева. Има много други личности, заслужаващи хилядократно повече това обожание от Кришна. Тук присъстват великите риши, боговете и всички земни царе. Кришна дори не е цар. Той е просто син на пастир. Не сме сигурни дори каква е кастата му или социалното му положение. Той изобщо не се съобразява с ведическите предписания и принципи. Как е възможно тогава да бъде обожаван в това жертвоприношение?“
Шишупала гледаше намръщено. Медночервените му очи предизвикваха всички в събранието: „Кришна не е нито най-старшият, нито най-мъдрият, нито най-могъщият сред присъстващите. Има други много по-безупречни от него във всяко едно отношение. Юдхищхира можеше да обожава всеки един от тях, вместо да предпочете Кришна.“
Поставяйки ръка на дългия си меч, който висеше от колана му, царят на Чхеди яростно заключи: „Плащахме данък на Юдхищхира, защото го мислехме за добродетелен. Очевидно сме сгрешили. Днес той ни оскърби, като почете Кришна, който най-несправедливо направи така, че да бъде убит. Сега разбрахме какви хора са Юдхищхира и братята му, също както и Бхишма, който одобрява цялото това безумство.“
Шишупала се обърна към Кришна: „Колкото до теб, Кришна, как можеш да позволиш да бъдеш боготворен така? Ти си точно като куче, отмъкнало жертвените приношения на гхи, което ги облизва скришно. Колкото струва жената за импотентния мъж и красивата гледка за слепеца, толкова струва и това обожание за теб, който дори не си цар.“
Шишупала тръгна към портите на арената, последван от още неколцина царе, с които бе в съюз. Останалите царе наскачаха гневно, чувайки думите на Шишупала. Някои излязоха, ругаейки царя на Чхеди, а други приготвиха мечовете и щитовете си, за да се бият с него.
Бхишма веднага стана и потвърди избора на Кришна. Той заговори безстрашно, спирайки отиващия си Шишупала: „Онзи, който не одобрява обожанието на Кришна, най-древният във вселената, не заслужава никакво уважение. Царю на Чхеди, ние не почитаме Кришна с материални мотиви. Много пъти съм чувал от напредналите в мъдростта, че Кришна е Върховният Бог, убежището на цялата вселена. Но глупавите хора като теб никога не могат да проумеят това.“
Бхишма изтъкна много причини защо Кришна трябва да бъде обожаван. Той описа неизброимите дивни подвизи, които Кришна бе постигнал. Още като дете бе убил мнозина могъщи демони, които бе изпратил да го погубят. Накрая бе убил дори самия Камса. Веднъж Кришна бе вдигнал един огромен хълм само с една ръка и го бе държал цяла седмица. Бхишма призова останалите царе да сравнят храбростта си в бой със силата на Кришна; подкани и най-богатия човек да покаже повече богатства. Никой не би бил способен да прояви повече знание или мъдрост от Кришна. Във всяко едно отношение Кришна притежаваше най-съвършено великолепие.
Когато Бхишма спря да говори, Сахадева стана и вдигна левия си крак. Бе ядосан и гласът му прогърмя: „Ако тук има някой, който мисли, че Кришна не бива да бъде обожаван, нека излезе напред, за да сложа крак на главата му. Кой ще ми отговори?“
Докато Сахадева говореше, из небето се понесоха гласове: „Точно така! Добре казано!“ и над главата му заваля дъжд от цветя.
Тогава Нарада каза: „Онези хора, които не почитат Кришна, трябва да бъдат считани за мъртъвци, въпреки че още дишат. Човек не бива даже да ги поглежда.“
Шишупала се разгневи още повече. Той се обърна към поддръжниците си и извика: „Ето ме, готов съм да ви поведа. Какво чакаме? Да се изправим в битка срещу Ядавите и Пандавите!“
Много царе, подбудени от думите на чхедийския цар, се насъбраха около него. Чуваше се звън на извадени оръжия и дрънчене на облечени брони. Шишупала продължаваше да подтиква съюзниците си: „Нека не се бавим, а да действаме бързо, за да не може това жертвоприношение да завърши успешно. Всички трябва да разберат, че не сме съгласни Кришна да бъде обожаван.“
Привържениците на Юдхищхира също се приготвиха за битка. Огромното събрание приличаше на океан, надигащ се под пълната луна. Юдхищхира с тревога наблюдаваше как жертвоприношението е пред провал и то в самия си край. Той се обърна притеснен към Бхишма и каза: „Дядо, тези царе са обладани от ярост и са склонни да се сражават. Какво трябва да направя, за да не се провали жертвоприношението ми и поданиците ми да не бъдат наранени?“
Бхишма се разсмя и отговори с глас, който Шишупала чу ясно: „О, най-добър сред всички Куру, недей да се боиш, че Шишупала може да предизвика някакви безредици в присъствието на Кришна. Той и привържениците му са като глутница кучета, лаещи по спящ лъв. Те могат да показват храброст, единствено докато Мадхава не е започнал да действа. Той е създателят и унищожителят на всички същества във вселената. Шишупала е твърде нискоинтелигентен. Той несъмнено ще повлече всички тези царе към земите на смъртта. Очевидно сега Кришна желае да си вземе обратно силата, която е дал на Шишупала. Затова чхедийският цар е толкова безразсъден.“
Шишупала не можеше да слуша думите на Бхишма и изкрещя в отговор: „О, най-позорен сред рода си, как смееш да изричаш подобни думи пред всички тези царе? Куру са като слепци, водени от слепец, тъй като ти си им водач. Само ни оскърбяваш, като описваш дейностите на безсилния пастир Кришна. Ти си надменен и глупав и е чудно как езикът ти още не се е разцепил на сто части.“
Шишупала оскърбяваше и се надсмиваше, обиждайки Бхишма и Кришна. Според него така наречените дивни подвизи, описани от Бхишма, били нищо. Всеки би могъл да ги извърши. Какво толкова чудно има да повдигнеш някакъв малък хълм за няколко дни или да убиеш няколко слаби демона. „Окаянико, макар да се преструваш на добродетелен и учен, ние знаем истинската ти природа. Приел си прочутия си обет за целомъдрие единствено защото си импотентен. Заслужаваш да умреш в ръцете на тези царе.“
Като чу така грубо да оскърбяват благородния му дядо, Бхима побесня. Неговите големи очи, красиви като лотосови листенца, се разшириха още повече от гняв и почервеняха като мед. Три дълбоки бръчки набраздиха челото му, зъбите му проскърцаха. Когато се изправи, той приличаше на Смъртта, готова да погълне всички същества в края на епохата. Но Бхишма го улови с ръка и го спря, успокоявайки го с приятни думи. Като океан, неспособен да излезе извън бреговете си, Бхима се чувстваше задължен да се подчини на възрастния Куру. Той отново седна, гледайки втренчено Шишупала.
Шишупала се разсмя: „Остави го, Бхишма. Нека всички царе го видят да изгаря в огъня на храбростта ми като молец в пламък.“
Бхима отново скочи, но Бхишма го възпря с поглед. Пронизвайки Шишупала с гневните си очи, той започна да разказва историята на чхедийския монарх. Шишупала се родил с три очи и четири ръце. Още при раждането си крещял и ревял като магаре. Глас от небесата предрекъл, че той ще израсне силен и безстрашен, но един ден велик герой ще го убие. Когато майката на Шишупала попитала кой ще е този герой, гласът отговорил, че излишните ръце и третото око на детето ще изчезнат, когато го поставят в скута на онзи, който един ден ще го убие. Това се случило, когато малкият Шишупала бил поставен в скута на Кришна.
Ужасена от прозрението, че Кришна ще убие нейния син, майката започнала да се моли: „Моля те, дари ми една благословия, Кришна. Прости на сина ми всяко оскърбление, което би могъл да ти нанесе. Копнея да е щастлив и да живее дълго.“
Кришна отговорил: „О, благословена, дори Шишупала да заслужава да умре, аз ще му простя. И сто обиди ще изтърпя от него.“
Бхишма завърши: „Така че този нещастник е предопределен да бъде убит от Кришна. Времето му е дошло. Затова реве така, без да го е грижа нито за непогрешимия и непознаваем Кришна, нито за нас. Пред прага на смъртта човек губи разсъдъка си и говори какво ли не.“
Шишупала отново нападна Бхишма с порой от груби думи. Бхишма го изчака да свърши и отговори спокойно: „Стига с тези пустословия, царю. Спорът никога няма край, защото на думите винаги може да се отвърне с думи. Тук е Говинда. Нека, който желае да му се противопостави, се изправи сега срещу него в бой. По този начин ще постигне освобождение, а душата му ще придобие трансцендентално тяло.“
Шишупала изрева като вбесен лъв. Тогава Кришна заговори така, че всеки можа да го чуе: „Този жестокосърдечен човек е син на леля ми, но въпреки това винаги е желаел злото на мен и моите близки. Веднъж, когато отсъствах от , той дойде и опожари града ми, уби много от гражданите, а още повече отведе оковани. Окаяникът дори открадна съпругата на благородния . Друг път, предрешавайки се коварно, той изнасили принцесата на Вишала, която бе предназначена за съпруга на царя на Куруша. Очевидно не му е скъп животът, тъй като се опита да притежава и непорочната Рукмини. Понесох всичко това и много други оскърбления от него единствено защото бях дал обещание на леля си. Но обещанието се отнасяше само до сто обиди. Този брой е надхвърлен. Затова сега ще убия Шишупала пред очите на всички.“
Чувайки думите на Кришна, царете укориха Шишупала, но той просто се разсмя и каза: „Кришна, как се осмеляваш да говориш за Рукмини, която бе предназначена за мен, но ти я открадна с измама? Ти не можеш да се наречеш мъж. Прави каквото искаш! Дали си ми приятел, или враг, какво можеш да ми направиш?“
Докато Шишупала говореше, Кришна си помисли за своето оръжие, чакра. Оръжието на мига се появи в дланта му и той го вдигна над главата си. Хвърляйки чакрата, Кришна каза: „Спазих обещанието към леля си. Оскърбленията на Шишупала надминаха посочения брой и сега ще го убия.“
Чакрата полетя от ръката на Кришна към Шишупала, който още продължаваше да говори. Царят отчаяно се опита да изтегли меча си, за да я парира, но могъщият диск бе прекалено бърз. Той го удари в шията и незабавно отсече главата от тялото му. Силният цар падна като скала, поразена от гръмотевица. Докато се свличаше на земята, всички видяха сияйна светлина да напуска тялото му и да влиза в тялото на Кришна. От безоблачното небе прокънтяха мълнии и заваля дъжд, земята се разтресе. Никой не промълви и дума. Съюзниците на Шишупала бяха гневни, но не посмяха да кажат нищо.
Ришите обаче бяха доволни от Кришна и го възславиха. Постепенно събранието отново утихна. Юдхищхира нареди на братята си без отлагане да изпълнят погребалната церемония за Шишупала. После короняса сина му за цар на Чхеди, а накрая бяха проведени и заключителните церемонии по приключването на Раджасуя. Заедно с , Юдхищхира се изкъпа ритуално в свещената и жертвоприношението завърши.
След няколко дни царете потеглиха към царствата си. Пандавите ги придружаваха до предградията на Индрапрастха, където се сбогуваха с тях. Юдхищхира обаче помоли Кришна да остане по-дълго и той се съгласи, въпреки че изпрати близките си обратно в Дварака, а с него останаха само цариците му.
По време на пребиваването му в Индрапрастха, Драупади лично служеше на Кришна и той бе много удовлетворен от нея. Един ден тя тъкмо му поднасяше някакви плодове и той започна да ги разрязва. Внезапно ножът му се изплъзна и Кришна си поряза пръста. От раната потече кръв. Като видя това, Драупади веднага откъсна парченце от изящното си сари и му го подаде да превърже пръста си. Приемайки плата, Кришна се усмихна и каза: „Нежна моя, със сигурност ще ти върна това подарено сари.“ Драупади сведе скромно очи и благодари на Кришна, който обви пръста си с копринената ивица. После стана и излезе от стаята.