Както е разказана на Рама от Агастя риши
На планината живеел могъщ водач на име Кешари. Жена му Анджана притежавала несравнима красота. Един ден , богът на вятъра, я видял да стои сама и пожелал да се слее с нея. След като го направил в мистичната си йогическа форма, тя заченала дете, което нарекли . Той заплакал от глад и Анджана го оставила сред тръстиките, за да отиде да набере горски плодове. Хануман погледнал от мястото, където лежал, и видял слънцето. Мислейки го за голям плод, подскочил нагоре с протегнати ръце. Надарен с мощта на божествения си баща, той се понесъл към слънцето. Ваю тръгнал с него, обвивайки го с хладен бриз, за да не изгори. Щом разбрал, че Хануман е велик слуга на , на когото щял да помогне по-късно на земята, слънчевият бог също задържал пламтящите си лъчи.
Докато Хануман се носел бързо във висините, демон на име също приближавал слънцето. Това било денят, в който демонът щял да погълне слънчевия диск и да предизвика затъмнение, но Хануман го видял и го избутал. Боейки се от могъщия ванар, Раху се отправил бързо към небесната обител на . Застанал пред божеството и му се оплакал:
— О, царю на , нали отреди слънцето и луната да ми бъдат храна, защо сега си дал моя дял на друг? На небето се появи друг Раху, който възнамерява да погълне слънцето!
Индра веднага яхнал небесния си слон Айравата и се издигнал в небесата. Приближил Хануман, който се носел като пламтящ метеор. Щом ванарът видял Индра, той го сбъркал за плод и се насочил към него. Индра пуснал гръмотевицата си, която поразила Хануман и той полетял обратно към земята.
Ванарът паднал на планински връх и останал да лежи там като мъртъв. Виждайки това, Ваю се разгневил и накарал всички същества да се задушават. Прекъсвайки притока на жизнено необходимия въздух, той създал голяма паника във вселената.
Индра и другите полубогове бързо отишли при Ваю, който стоял до падналия Хануман, и го замолили да не причинява такова голямо страдание. също се появил и попитал Ваю каква е причината за действията му. Ваю отвърнал:
— Направих го, защото синът ми беше убит. Вижте как невинното дете лежи тук безжизнено, поразено от ужасната мълния на Индра!
Брахма прокарал ръка над тялото на Хануман. Ванарът веднага седнал и се огледал. Облекченият Ваю отново започнал да се движи в телата на живите същества, а Брахма обяснил:
— О, полубогове, нека ви кажа за този ванар. Той ще осъществи намеренията ви на земята и ще се превърне в могъщ слуга на Вишну. Затова всички трябва да го дарите с благословии.
Удовлетворен от думите на Брахма, Индра свалил гирляндата си и я окачил на врата на Хануман с думите:
— От днес нататък той ще бъде неуязвим за светкавиците ми!
Богът на слънцето казал:
— Аз ще го даря с една стотна част от блясъка си. А когато започне да изучава писанията, ще му помогна да усвои бързо всички клонове на знанието. Никой няма да познава писанията по-добре от него!
го направил неуязвим към болестите и жезъла му. го благословил да е неуморен в битка. добавил:
— Ще бъде неуязвим за оръжията ми и за смърт от моята ръка.
Вишвакамна се присъединил:
— Ще е защитен от всички небесни оръжия, изработени от мен, и ще живее дълго.
Накрая Брахма казал:
— О, боже на вятъра, синът ти ще е непобедим в битка! Ще всява ужас в противниците си и ще закриля приятелите си. Този диамант сред ванарите ще може да променя формата си и да ходи където поиска, с каквато скорост пожелае. Ще е недосегаем за проклятията на . Никой няма да пречи на движението му и ще стане прочут. Във война ще извършва изумителни подвизи и ще бъде причината за унищожението на и удовлетворението на .
След това полубоговете си заминали и Ваю върнал Хануман на майка му. Хануман растял като полубог. Преливайки от сила и притежавайки палава маймунска природа, започнал да създава неприятности на в гората, знаейки, че не могат да му направят нищо. Хвърлял и чупел черпаците и съдините им и дерял на ивици меката кора, която пазели, за да си правят дрехи. Въпреки усилията на майка му и баща му да го възпрат, не спирал с грубите си шеги и продължил да тормози аскетите.
Накрая ришите, които не искали да навредят на пакостливия млад ванар, намерили начин да го спрат. Докосвайки осветена вода, водачът им изрекъл проклятие: „Тъй като той ни тормози, използвайки божествената си сила, нека забрави за мощта си! Ще си я спомни само ако някой му каже за нея и изброи способностите му“.
Озадачен от това проклятие, Хануман забравил за могъществото си и започнал да се държи като обикновен ванар. Създал силно приятелство със и отишъл с него в изгнание, когато той бил прогонен от . Накрая отново си спомнил за силата си – му казал за нея, докато търсели .