е част от , древните санскритски писания на Индия, известна още като „“, или „Изначалната поема“. Произходът ѝ се губи в далечната древност, макар че според последователите на ведическата традиция е създадена за първи път около 880 000 години преди новата ера. Разбира се, много съвременни учени и изследователи не биха се съгласили с това твърдение. Всъщност не е толкова важно кога е написана, тъй като е една от най-вълнуващите и красиви истории на всички времена. Рамаяна е разказ за живота на , цар, който принадлежи към Слънчевата династия, тоест рода, произхождащ от на слънцето Суря. Според Ведите той и съпругата му са въплъщение на и Лакшми, които са приемани за Върховната личност и неговата вечна съпруга. Предполага се, че Рама е седмият от десетте аватари, или въплъщения на Вишну, който се явява в сегашния цикъл от епохи.
Книгата може да се възприеме по няколко начина. За любителите на произведения като Властелинът на пръстените е описание на фантастични събития в свят на вълшебства и мистика; свят, в който хората живеят редом до по-могъщи същества и от своя страна владеят божествени сили, непознати днес.
За онези, интересуващи се от различни култури, Рамаяна е живописна картина на така наречената Ведическа епоха – време, в което велики царе воини управляват света, наставлявани от духовно осъзнати мъдреци и светци. Това е епоха, в която хората живеят с разбирането, че са вечни души, преминаващи от живот в живот към окончателно освобождение. Стремежът към добродетелност и праведност е най-същественото, а на човешкия живот се гледа като на възможност за постигане на духовно съвършенство – освобождаване от цикъла на раждане и смърт.
За онези, които приемат божествената природа на Рама, Рамаяна се превръща в още нещо. Ако Рама се възприеме като Бог, тогава въпросът е защо се появява сред хората. Какво прави, когато идва на земята и действа като обикновен човек?
На тези въпроси отговаря прочутият философско-религиозен трактат Бхагавад-гита, наричан още „Песента на Бога“. В него се обяснява, че Бог се появява в този свят по различни причини. Той идва, за да установи религиозните принципи и да унищожи демоничните елементи в обществото, когато те станат твърде силни. Но се явява и за да откликне с любов на любовта на своите предани. Именно това е най-важното и е основната причина за появяването на Бога. В Бхагавад-гита се посочва, че той не се явява поради материални причини. Нито по политически. Ръководи се единствено от любовта.
Ако Рамаяна се чете с това съзнание, тя се превръща в изключително задълбочено и вълнуващо произведение. Отношенията между Рама и останалите герои се тълкуват в различна светлина; светлина, разкриваща божествената любов, която прониква дълбоко в душата на читателя.
Ще ви оставя да прецените сами. Както и да възприемете Рамаяна обаче, сигурен съм, че тя ще ви очарова и вдъхнови. Аз съм я прочел поне десетина пъти и продължавам да я препрочитам с голямо удоволствие. Надявам се и вие да изпитате същата наслада. Кришна Дхарма, септември 1998 г. и декември 2005 г.