Речник

Санскритски термини, имена, места и текстове.

Санскритски термини

абхиласа: Материален копнеж; желанието, вече насочено към предмет.
абхимана: Самомнение, присвояване: чувството „аз съм това“ и „това е мое“, насочено към нещо, което не е азът.Форми в текста: абхимана-вритти
абхяса и вайрагя: Абхяса е постоянното усилие, вайрагя — непривързаността; двете заедно, според Патанджали, уталожват вълните на ума, за да може азът да „пребивава в собствената си форма“ (сварупа авастханам).Форми в текста: абхяса, сабиджа, нирбиджа, сампрагята, аламбана, сварупа авастханам, ащанга йога
аватара: Букв. „слизане“ — низхождане на Бога в този свят. Кришна заявява, че идва, за да възстанови дхарма (4.7–8).Форми в текста: аватари, аватарата
аваша: „Безпомощен, лишен от власт“ — от а („не“) и ваша („власт, воля“). Описва душата, тласкана от гуните против волята си (3.5).Форми в текста: ваша
авритам (самаврита): „Покрито, забулено“. Знанието е покрито от невежеството (5.15); светът е покрит от илюзията.Форми в текста: самаврита, скрито, скрит, покрито, покрита, покрива, покриват
агни: Огън; също богът на огъня. В контекста на ягя огънят е приемащият приношението — а в 4.24 самият огън, жертвата и приносящият са брахман.
агяна: Невежество, отсъствие на знание (гяна). Гита го описва като покривало върху знанието, което обърква хората (5.15).Форми в текста: не-знание, авидя
адхарма: Противоположното на дхарма: несправедливост, беззаконие, нарушаване на свещения ред. В Бхагавад-гита войната на Курукшетра е сблъсък между дхарма и адхарма — както на земята, така и в космически, и в духовен план.
адхи: Представка: „над, отгоре, висш“. Влиза в адхятман („висшият аз“), адхибхута, адхидайва.
адхидаивика, адхибхаутика и адхятмика: Трите измерения на житейския опит и съответните им три представи за личен интерес: адхидаивика — положението, отредено от съдбата (рай или ад); адхибхаутика — отношението на другите живи същества; адхятмика — състоянието на тялото и ума. В западната философия: макрокосмос, мезокосмос и микрокосмос.Форми в текста: адхидаивика, адхибхаутика, адхятмика, Адхидаивика, Адхибхаутика, Адхятмика, адхидаивика, адхятмика
адхятман (адхятма): Букв. „висшият аз“ — от адхи („над, отгоре, висш“) и атман („аз, душа“). Кришна определя природата на брахман именно като адхятман, Висшия Аз (8.3), с което посочва, че върховният дух е личностен, а не безлично състояние.Форми в текста: адхятма, Висш Аз, Висшият Аз, висш аз
акаша: Етерът, най-финият от петте груби елемента; средата, в която се движи прана. Шрила Прабхупада обяснява, че прана е етерният елемент с външна и вътрешна функция.
акшаухини: Военно съединение: 21 870 колесници, толкова слонове, 65 610 конници и 109 350 пехотинци. На Курукшетра се събират осемнадесет акшаухини — единадесет на Кауравите и седем на Пандавите.Форми в текста: акшаухиния
амша: Частица. Гита заявява, че живото същество е вечна амша от Върховния (15.7).
анади: Безначален. „Именно затова Веданта нарича кармата и времето анади, безначални“ — падението на душата няма първо звено във времето.
ананда: Блаженство (санскрит). (Бележка на преводача в изданието.)
ананта: Безкраен, безграничен — едно от имената и качествата на Върховния.
антар: „Вътре, в същността на“ — представка, обозначаваща вътрешното, непосредствено духовно възприятие.Форми в текста: вътре, в същността на, вътрешна осъзнатост
анукула и пратикула: Благоприятното и неблагоприятното за преданото служене. Моралът на бхакти не се измерва със списък от правила, а с този въпрос.Форми в текста: пратикула, Пратикула, анукула, Анукула
аня / ан-аня: Аня означава „друг“; ан-аня — „без друг, изключителен“. Изразът обозначава неразделената преданост, която не се обръща към никого другиго освен към Кришна.Форми в текста: ан-аня
аняками: „Желаещ нещо различно от служене в лотосовите нозе на Бога“ — предан, у когото предаността още е примесена с друго желание.
апсара: Небесна танцьорка и певица в двора на Индра. Урваши, Менака и Тилоттама са сред най-известните; апсарите се явяват и като изпитание за отреченията на мъдреците.Форми в текста: апсарата, апсари, апсарите
аргхя: Поднасяне на вода за посрещане на почетен гост — първият знак на гостоприемство заедно с измиването на нозете.Форми в текста: аргхята
арпана (арпанам, арпита): Отдаване, посвещаване, поднасяне. Брахма-арпанам (4.24) означава приношение, чието поднасяне, жертва, огън и извършител са духовни — самият брахман.Форми в текста: арпанам, арпита, брахма-арпанам
артха: Богатство, придобивка, полза — второто от три-варга. Законната печалба е част от гауна-дхарма, но не е цел.Форми в текста: арта
арчиради: Пътят на светлината, по който освободената душа се изкачва през областите на вселената към духовния свят.
астра (мистично оръжие): Оръжие, задвижвано с мантра, а не със сила. Брахмастрата е оръжието на Брахма, агнеястрата — огненото, пашупата — оръжието на Шива, което Арджуна получава лично от него. Всяка астра изисква посвещение и не се предава на недостоен.Форми в текста: астри, астрата, астрите, брахмастра, брахмастрата, агнеястра, агнеястрата, пашупата, брахмаширша, дивяастра, шабда астра
асури: Небесните противници на дева — демоничните сили. На Курукшетра земните воини се сражават като въплъщения на Деви и Асури.Форми в текста: асура, асурът, асурите, асурата, дайти, дайтите, данави, данавите, даити, даитите, асурическа
атма-прайоджана: „Целта да служиш на самия себе си“. Гяните смятат, че тя е пълното изкореняване на желанието (иччха) и на неговия близнак завистта (двеша).
атман (атма): Азът, вечната душа. Атмани („вътре в аза“) е честият израз на Гита за вътрешното съзнание. В санскрит атман служи и като възвратно местоимение, затова към него понякога се добавя адхи, за да е ясно, че се говори за вечния аз.Форми в текста: атма, атмани, атма-критах, атма-таттва, Аз-ът, Аз-а, аз-ът, аз-а
аханкара: Фалшивото его — материалната самоличност, която кара душата да мисли „аз съм извършителят“, докато в действителност действат гуните на природата (3.27).Форми в текста: ахамкара, ахамкара вимудхатма, картритвади-ахамкара, асмита, аханкарата, фалшиво его, фалшивото его
ахимса: Ненасилие; въздържане от причиняване на вреда на живите същества. Едно от божествените качества, които Гита изброява като предпоставка за освобождение.
ачаря: Учител, който учи с примера на живота си, а не само с думи; в традицията — основоположник на школа с приемственост.Форми в текста: ачарии, ачариите, Ачариите
ачинтя: Невъобразим, непостижим за мисълта. Формата на Кришна е ачинтя рупа — форма, която не може да бъде обхваната от материалния разум (8.9).Форми в текста: ачинтя рупа
ашвамедха: Жертвоприношението на коня: пуснат на свобода кон обхожда земите, а царят предявява власт над всяка страна, през която той премине.Форми в текста: ашвамедхата
ашока: Дърво с красиви червени цветове. Сита е държана от Равана в горичка от дървета ашока.Форми в текста: дървета ашока, горичка от дървета ашока
ашрам: Жизнено стъпало (учение, семеен живот, оттегляне, отречение); също обител на духовна практика.Форми в текста: ашрама, ашрами, ашрамът
ашрая: Подслон, опора, основание. Да приемеш ашрая при Кришна означава да поставиш в него цялото си съществуване.
ашубха: Неблагоприятно, зло. Знанието пренася отвъд ашубха — океана на злото (4.36).
бандха: Окови, обвързаност. Карма-бандхана е обвързаността с последиците от действията — именно от нея ягя и йога освобождават.Форми в текста: карма-бандхана, робство на раждането
баули: Бенгалска секта от странстващи певци, която приема външните белези на бхакти, но отхвърля писанията и дисциплината ѝ.Форми в текста: баулиите
биджа: Семе, източник. Кришна е вечното семе на всички същества (7.10) — биджа, от която произлиза всичко.Форми в текста: безкрайното семе, биджам
брахма-бхута: „Станал брахман“ — състоянието на душата, преминала в духовно битие (18.53–54).
брахма-нирвана: Угасването на материалното съществуване в брахман — освобождението, описано в 5.24–26 като „нирвана в брахман“.Форми в текста: нирвана в Брахман
брахмаджйоти: Всепроникващото духовно сияние; това, което гяните разбират под Брахман — блясъкът на Бога, взет за самия Бог.Форми в текста: брахмаджйотир
брахман: Духът; върховното безсмъртие — едновременно духовна цел и духовно състояние на битието. Първата му характеристика е, че никога не умира (2.16); природата му е Висшият Аз (8.3), т.е. брахман е вечен и личностен. В Гита думата се употребява и за всеобщата материална енергия (14.3–4), за ведическите писания (3.15, 6.44) и за свещената сричка Ом (8.13, 17.23).Форми в текста: брахма, Върховният Брахман, Върховния Брахман, брахма бхуяя калпате, Словото Брахман, браман, постигане на брахман, установеност в брахман, напредване към брахман, напредва към брахман
брахмана (брахмани): Първата от четирите варни — жреците, учителите и мъдреците. Да не се смесва с брахман, духа.Форми в текста: брахмани, брахманите, Брахманите, Брахмани, брамин, брамина, браминът, брамине, брамини, брамините, брамински, браминската, браминско, браминска, брахманско, брахманска, брахмански
буддхи: Разум, различителна интелигентност. Кришна ни насърчава да „търсим подслон в буддхи“ (2.49). С чиста буддхи виждаме как да действаме, без да създаваме карма (4.18); с уравновесена буддхи виждаме всички същества еднакво (6.9) и постигаме Кришна (12.4).Форми в текста: буддхи йога, уравновесена буддхи, будхи
бхава (сва-бхава): Природа, състояние на битието. Сва-бхава е „своя, личностна природа“ — и понеже Кришна казва, че природата (бхава) на брахман е Висшият Аз (8.3), брахман не може да е безличностен. Мад бхава е „моята природа“, духовното битие на Кришна.Форми в текста: сва-бхава, сва бхава, мад бхава, Мад бхава, парам бхава, парам бхавам, висшата природа
Бхагаван: „Притежателят на всички съвършенства“ — Богът като личност. Бхагаватам учи, че една и същата Истина се познава като Брахман, Параматма и Бхагаван според дълбочината на виждането.
бхагавата: Свързаното с Бхагаван: и книгата („Шримад Бхагаватам“), и човекът, който живее по нея. В традицията двете се наричат грантха-бхагавата и бхакта-бхагавата.
бхагавата-дхарма: Дългът на душата спрямо Бога — за разлика от дълга, който произтича от тяло, съсловие и обстоятелства.Форми в текста: бхагавата дхарма
бхадж: Санскритският корен на бхакти: „служа, почитам, обичам, обожавам, благоговея пред“.
бхакта: Предан — този, който живее в бхакти. Кришна нарича Арджуна „мой предан и приятел“ (4.3).
бхакти: Предана любов към Бога; духовният път, който Гита поставя най-високо. Бхакти йога е връзката с Кришна чрез любов и посвещаване — тя включва и превъзхожда пътищата на действието и на знанието.Форми в текста: бхакти йога, бхакти-йога
бхеда-буддхи: „Отделен интелект“. От него произтичат представите за „аз“ и „мое“, които не са в йога с Върховния — интелектът, който мисли себе си за отделен от Бога.Форми в текста: бхеда
бхокта: Наслаждаващият се. Кришна е върховният бхокта на всички приношения (5.29).Форми в текста: Наслаждаващият се
бхута: Съществуващо, сътворено същество — от корена бху, „бъда, ставам“. Сарва-бхутани са „всички същества“.Форми в текста: бхутани, бхутите, бху
ваирагя: Непривързаност. В тази книга тя не е студенина, а следствие от по-силна привързаност — към Кришна.Форми в текста: вайрагя
ваишнава: Букв. „като Вишну“; така се наричат последователите на бхакти-йога — чистата преданост към Бога (санскрит). (Бележка на преводача в изданието.) В „Трансцендентален персонализъм“: В „Трансцендентален персонализъм“ авторът превежда думата с „персоналист“: ваишнавът е онзи, който приема, че последната истина е Личност, а не безличностна светлина. В „Измеренията на доброто и злото“: В това издание думата се изписва вайшнава; в останалите книги от Библиотеката — ваишнава. Става дума за същото.Форми в текста: ваишнавска, ваишнавски, Ваишнава сидханта, вайшнава, Вайшнава, вайшнави, вайшнавите, вайшнавска, вайшнавски, вайшнавско, Вайшнава-дхарма, вайшнава-дхарма
Вайкунтха: Духовният свят — букв. „място без тревога“.Форми в текста: Ваикунтха
вайши: Третата варна — търговци, земеделци и скотовъдци.Форми в текста: Вайшите, вайшите, вайшя, ваишя, ваиши, ваишите
вайшнава-прая: Почти ваишнава — човек, у когото предаността вече е започнала, но още не е изключителна.
ванари: Вид небесни маймуни.Форми в текста: ванарите, ванарски, ванарска, ванарът, ванара
варна: Обществено-професионално съсловие според природата и дейността на човека: брахмани, кшатрии, вайши и шудри (4.13, 18.41–44). Варна санкара е смесването на съсловията.Форми в текста: варни, варна санкара, варните
варнашрама: Ведическа система за организация на обществото в четири социални и четири духовни подразделения (санскрит). (Бележка на преводача в изданието.)Форми в текста: варнашрамата, варнашрама-дхарма, Варнашрама-дхарма
васана: Материалното желание, което възниква в ума. Книгата го определя като момента, в който душата пожелава да владее природата и забравя служенето.Форми в текста: васани, васаните
васудева-саттва: Трансценденталното добро. Ако култивирането на добро е влизането в летището, „самият полет може да се сравни с васудева-саттва“.Форми в текста: васудева
Веда: Знание; и четирите основни свещени сборника — Риг, Яджур, Сама и Атхарва Веда. Наричат се и шрути — „чутото“, знание, приемано чрез слушане от учител.Форми в текста: ведя, Риг Веда, Яджур Веда, Сама Веда, Атхарва Веда, Сама, Риг, шрути, Брихат сама, Ведите, Ведата, веди, Веди, Юддха канда, Уттара канда
вибхути: Проявление на божественото величие — от ви („разширява, прониква“) и бхути („битие“). Десета глава изброява вибхути на Кришна: най-издигнатото във всеки род явления е негово проявление.Форми в текста: ви-бхути, бхути
видхи (гауна-видхи и мукхя-видхи): Ведически кодекс за морално поведение. „Съществуват два вида видхи: първичен (мукхя) и вторичен (гауна).“ Мукхя-видхи сочи право към целта; видхи, „който постепенно, с прекъсвания се доближава до крайната цел, се нарича вторичен, или гауна-видхи“.Форми в текста: гауна-видхи, мукхя-видхи
видя: Знание — но в тази книга винаги в двойка с авидя: знанието, което освобождава, и знанието, което само подрежда затвора.
видядхари: „Носителите на знание“ — небесни същества, владеещи мистични науки и способни да летят.Форми в текста: видядхарите, видядхара, видхядхари, видхядхарите
вимукти: Истинската свобода — „духовно освобождение от клеша-трая, тристранните страдания в човешкото положение“.Форми в текста: клеша-трая
вират: „Гигантската Вселенска форма на Бога, която се намира в черупката на Вселената, покрита от седем пласта материални елементи“ — вселената, съзерцавана като тяло на Върховния.Форми в текста: вират-рупа, вират рупа
вишва, хиранягарбха, тайджаса, прагя: Названия на съзнанието в различните му състояния — будно, сънно, дълбок сън и отвъд тях. Съответстват на джаграта, свапна, шушупти и туря.Форми в текста: вишва, хиранягарбха, хираня-гарбха, тайджаса, прагя
вишиштадваита: Учението на Рамануджачаря: „единство в различието“ — душата и Богът са едно по природа и различни по положение. Противопоставя се на имперсонализма на маявади.
Вишну: Всепроникващият — име на Бога, подчертаващо, че Той обхваща и прониква цялото творение. Кришна нарича себе си Вишну сред Адитите (10.21).Форми в текста: Нараяна, Хари
вякти (авякта): Вякти е проявеното, авякта — непроявеното. Неразумните мислят, че Кришна е безлично непроявено, приело форма (7.24); в действителност непроявеното е неговата непостижима за сетивата природа.Форми в текста: вяктим, авякта, авяктам, непроявена
гандхарва: Небесен певец и музикант, обитател на средните светове. Гандхарвите са изкусни в мистични изкуства и в оръжията; Арджуна се сражава с гандхарва Ангарапарна и получава от него знание.Форми в текста: гандхарв, гандхарви, гандхарвите, гандхарвът, гандхарвата, гандхарване
гати: Движение, път, местоназначение — от корена гам, „отивам“. Парамам гатим е върховната цел, към която води духовният път.Форми в текста: парамам гатим, Парамам гатим, гам, местоназначение, върховно местоназначение, върховното местоназначение, парам гатим
гауна-дхарма: Вторичната религия. „Влизането в летището (култивирането на добро) се определя като гауна-дхарма, или вторична религия“ — тя урежда света и издига човека, но не го извежда отвъд него. Според гауна-дхарма човек различава добрите дела (пуня) от лошите (папа); пътищата ѝ са карма-марга и гяна-марга.Форми в текста: гауна-дхармата, гауна-дхарми, гауна
Гаятри: Най-известният ведически стихотворен размер и мантрата, изречена в него; Кришна я нарича своя вибхути сред размерите (10.35).
гйеям: „Познаваемото“ — онова, което подлежи на узнаване. Гита заявява, че върховното гйеям е Кришна (13.12–17).Форми в текста: Познаваемото, висшият обект на знанието
гуна: Проявление, качество, нишка на материалната природа. Трите гуни са саттва (яснота, доброта), раджас (страст) и тамас (тъмнина, невежество). Всички материални действия се осъществяват от гуните (3.27), а освобождението е издигане над тях.Форми в текста: гуни, гуните, гуната, Гуните, гунит, проявления, саттва, раджас, тамас, саттва, раджас, тамас, саттва-гуна, раджо-гуна, тамо-гуна, раджаса, тамаса, саттвическата, саттвически, саттвическо
гуна-аварика: Покривалото на гуните — обвивката, която прави душата непрозрачна за самата себе си.
гуна-праваха: „Потокът на проявленията“ — умът, носен от гуните на природата. Всеки човек е под уникално съчетание на трите.Форми в текста: гуна праваха
гунатита: „Отвъд гуните“ — състоянието на освободения, който не се смущава от проявленията на природата (14.22–25).Форми в текста: гуна атита, ати
гуру: Духовен учител. Парампара е неразкъснатата верига на приемственост, по която знанието стига до нас; Гита сама описва такава верига (4.1–3).Форми в текста: парампара, гуру парампара, чайтя-гуру, гуруто
гхи: Пречистено масло — основното приношение в огъня и същевременно храна, смятана за чиста. Стоте делви гхи, в които Гандхари полага буцата плът, дават стоте Куру.Форми в текста: гхито
гяна: Знание — и духовният път, който води чрез него. Гита заявява, че в този свят няма нищо толкова пречистващо, както знанието (4.38), и че гяна йога и карма йога в основата си са едно (5.5).Форми в текста: гяна йога, гяни, гянин, гяна йоги, йога на знанието, знание, гянам, Гяни, гяните
гяна ягя: Приношението на знанието (4.28, 4.33) — самото знание, поднесено на Кришна като ягя. Гита го поставя по-високо от материалните приношения.Форми в текста: приношението на знание, мечът на знанието
гяна-йога: Пътят на знанието. Авторът отбелязва, че „Божията система на гяна-йога не е насочена към промяната на човешкото положение“ — тя дава разбиране, а не преобразуване.
даива: Съдбата — личният интерес, разглеждан по отношение на отреденото. Същата дума значи и „божествен“: даива са божествените същества, отдадени на Вишну, за разлика от асура.
даиви-варнашрама: Божествената варнашрама — обществен ред, подреден не по рождение, а по качество и занятие, и насочен към Бога.
даиви-сампада: Божествените качества. Изброяват се различно на различни места, „но чистотата, аскетизмът, честността и милосърдието неизменно фигурират в списъка“.
дакшина: Дарението, което ученикът поднася на учителя си след завършване на обучението. Дрона иска от Пандавите дакшина, каквато никой друг не би поискал — да заловят Друпада.Форми в текста: дакшината
дана: Дарение, милосърдие — една от трите дейности, които Гита разглежда в светлината на трите гуни (17.20–22).
дая, маитри и прити: Съюзниците на справедливостта: дая — състрадание към живота, маитри — приятелско чувство към другите живи същества, прити — любяща доброта.Форми в текста: дая, Дая, маитри, Маитри, прити, Прити
двандва: Двойственост — радост и скръб, чест и позор, топло и студено. Нирдвандва („без двойственост“) и двандватита („отвъд двойственостите“) описват освободения.Форми в текста: нирдвандва, двандватита, двандва моха, двойствеността, илюзията на двойственостите
дева (полубог): Небесно същество, управител на природните сили — на български предаван като „полубог“. Почитащите полубоговете отиват при полубоговете, а преданите на Кришна — при него (9.25).Форми в текста: Деви, полубог, полубогове, полубоговете, Полубоговете, богове, накшатрите, якши, ракши, полубога, полубогът, деви, девите, Девите, дева-та
дева-яна и питри-яна: Двата пътя, по които се отправя душата след смъртта: дева-яна — пътят на освобождението, „пътят на боговете“; питри-яна — пътят на жертвеното издигане към света на прадедите. Лишеният от знание не може да поеме по първия; неблагочестивият — по втория.Форми в текста: дева-яна, питри-яна, Дева-яна, Питри-яна
десетте теми на Пураните: Сарга (сътворение), пратисарга (повторно сътворение), вамша (родословия), вамшанучаритам (делата на родовете) и др. — темите, по които Пураните са изградени.Форми в текста: сарга, пратисарга, вамша, вамшанучаритам
деха (тяло): Тяло. Гита употребява цяла редица думи за въплътената душа: дехин, шаририн, деха-бхрит, дехавад — всички означават „притежаващ тяло“, т.е. различен от тялото.Форми в текста: дехин, дехи, дехавад, деха-бхрит, шарира, шаририн, шарири, калевара, тяло
дехантара-прапти: Смяната на телата — оформянето на опита чрез преминаване от едно тяло в друго.
джагадвриддхи: Разрастването на света — умножаването на материалните дейности, което минава за напредък.Форми в текста: джагад-вриддхи
джапа: Тихо повтаряне на мантра, обикновено на броеница (акша-мала) — личната, съкровена половина на практиката, чийто обществен израз е киртан.Форми в текста: мантра джапа, акша-мала
дживан-мукта: „Душата, която се наслаждава на висшата си духовна природа, дори все още в материалното тяло.“ Освободен приживе.Форми в текста: дживан-мукти
дживатма: Индивидуалната душа — живото същество, различно и от тялото, и от ума. Цялата книга изхожда от едно разграничение: умът не съм аз.Форми в текста: дживатман, дживата, дживи, дживите
дживатман (джива): Индивидуалната душа — вечна частица от Кришна (15.7), която приема и напуска телата, но самата тя не се ражда и не умира.Форми в текста: джива, Джива, джива-бхута, дживата
джйотиша: Ведическата астрология — знанието за времето и за влиянията, под които човек се ражда.
дикша: Посвещение от духовен учител, с което ученикът получава мантрата и приема обетите на практиката.
драща: „Наблюдателят“ — най-честото название на аза в Йога сутрите. Заблудата е да се приеме, че наблюдаващият има природата на наблюдаваното.
дришти: Виждане, зрение. Ключов образ в Гита: истински вижда онзи, който вижда, че природата извършва действията и че азът не върши нищо (13.30), и който вижда Бога еднакво във всички същества (13.28). Таттва-дарши е мъдрецът, „прозрял същността“.Форми в текста: духовното виждане, еднакво виждане, очите на знанието, таттва-дарши, Таттва-даршите, таттва-даршите, пашя
душкритина: „Личност с достойнства, която работи за материално издигане и освобождение от страданията, незачитайки изискванията на свещените писания“. Санскритският термин за онова, което Западът нарича „зъл сатана“.Форми в текста: душкритини
дхама: Обител, дом, място. „Това е моята върховна дхама“ (15.6) — мястото, откъдето не се връщат.Форми в текста: върховната обител, моята върховна обител
дхарма: Справедливост, свещен закон, дълг; и божествената сила, която възнаграждава следващия я и наказва пренебрегващия я. Кришна идва в света, за да възстанови дхарма (4.7–8), а Гита е изговорена на дхарма-мястото — свято поле, символизиращо справедливостта. В „Измеренията на доброто и злото“: В „Измеренията на доброто и злото“ дхарма се разделя на два вида: гауна-дхарма (вторична — редът на този свят) и мукхя-дхарма (първична — прякото служене на Бога). Цялата книга е разработка на тази двойка.Форми в текста: дхарми, дхармата, дхарма, адхарма
дхарма шила и адхарма шила: Шила означава дисциплина. „Този, който е дисциплиниран и твърдо следва правилата и предписанията, изложени в свещените книги, е дхарма-шила“; „човекът, напълно лишен от всякакъв морал, се нарича адхарма-шила — твърдо противопоставящ се на дхарма“.Форми в текста: дхарма-шила, дхарма шила, Дхарма шила, адхарма-шила, адхарма шила, шила
дхарма-варман: „Броня на дхарма“ — име на Кришна като закрилник на справедливостта: самата дхарма е неговата броня, а той е нейната.
дхармадхарма: Благочестие и неблагочестие, взети заедно: „двете страни на монетата на кармичната обвързаност“. Личното желание на Бог е тази двойка да отстъпи пред безусловната преданост.Форми в текста: дхарма-адхарма, дхармадхармата
Дхатри: Полубогът на здравето.
дхяна: Медитация; дхяна йога е пътят на съсредоточението, описан в шеста глава — уединение, чисто място, устойчива поза, ум, съсредоточен в една точка (6.10–15).Форми в текста: дхяна йога, медитират, самадхи
екатвам: Единство, еднаквост. Гита учи за единство не като разтваряне на личността, а като еднакво виждане и обща духовна природа.Форми в текста: единството, единство
ишвара: Господар, властващ. Парама-ишвара е Върховният Господар. Душата е ограничен ишвара над своето тяло, Кришна — ишвара над всичко.Форми в текста: аишвара, ишвара/аишвара, парама-ишвара, ишвара пранидхана, Ишвара пранидхана, йогам аишварам
йога: Връзка, свързване — от корена юдж. В Гита йога е и духовната практика, и постигнатото състояние на уравновесеност (саматвам). Йоги е практикуващият; най-издигнат сред всички йоги е този, чийто съкровен аз е дошъл при Кришна и който го обожава с вяра (6.47).Форми в текста: йоги, Йоги, йогите, ЙОГИТЕ, Това е йоги, йогийска, йогийската, йогийски
кала: Времето — не пасивна рамка, а сила: то приема материалната природа и разгръща творението, а после го отнема.
калмаша: Замърсяване, петно. Освободеният е нир-калмаша — без петно от греха.
калпана: Въображение, измислена представа. В последната глава книгата свързва модерността с пристрастяването към калпана — към свят, който човек си въобразява вместо да живее.
кама: Похот, желание за наслада — заедно с кродха (гнева) главният враг на душата (3.37–43).Форми в текста: кродха, похотта
Кама дхук: „Кравата на желанията“ — образът в 3.10 за приношението, което дава всичко необходимо.
карма: Действие; и законът, по който действието поражда последици. Карма йога е действието, извършвано като приношение, което не обвързва (3.9, 4.23). Акарма е бездействие; кармапхала — плодът на действието. Карма канда е ритуалният, плодоносен раздел на Веда.Форми в текста: кармата, карма йога, карма йоги, карми, карма канда, кармапхала, акарма, закон на карма, оковите на карма, добра карма, плодовете на добра карма, кармите, Карми
карма-марга, гяна-марга и бхакти-марга: Трите пътя. Карма-марга урежда живота чрез дела и жертви, гяна-марга — чрез знание и отказ; и двата са гауна-дхарма. Бхакти-марга е прякото предано служене, единственият път, който е и цел.Форми в текста: карма-марга, Карма-марга, карма-марги, гяна-марга, Гяна-марга, гяна-марги, бхакти-марга, Бхакти-марга
картритва и бхоктритва: Картритва е чувството „аз съм извършителят“, бхоктритва — „аз съм наслаждаващият се“. Нираламба Упанишад определя както робството, така и глупостта (мудха) чрез именно това илюзорно самосъзнание.Форми в текста: картритва, бхоктритва, мудха
кимпуруши и киннари: Полухора-полусъщества от небесните области — спътници на якшите и гандхарвите. Супарните са родът на птицеподобните небесни същества, водени от Гаруда.Форми в текста: киннари, киннарите, кимпуруши, кимпурушите, супарни
киртан: Възпяване на святото име и славата на Бога — на глас, заедно с други. Шраванам (слушане) и киртанам (възпяване) са първите две от деветте практики на бхакти.Форми в текста: нама киртан, сан-киртан, хари киртан, шраванам, сататам киртаянто мам, харер наману-киртанам, тала
класите полубогове: Полубоговете са разделени на родове: осемте Васу (Бхишма е низходящият Васу Дю), единадесетте Рудри, дванадесетте Адити, четиридесет и деветте Марути (ветровете), Вишвадевите и Садхите.Форми в текста: Васу, васу, Рудри, Рудрите, рудри, Марути, Марутите, Адити, Адитите, Вишвадевите, Садхите, Садхи
клеша: Препятствие, замърсяване по пътя на йога. Патанджали ги нарежда пет, като първите две са невежеството (авидя) и егото (асмита).
коша: Обвивка, „ножница“. Тайтирия Упанишад описва пет коши около душата: изградената от храна (анна-мая), от жизнен въздух (прана-мая), от ум (мано-мая), от разум (вигяна-мая) и от блаженство (ананда-мая).Форми в текста: анна-мая, прана-мая, мано-мая, вигяна-мая, ананда-мая, аннамая, пранамая, маномая, вигянамая, анандамая, прана-мано-вигянамая
кришна-катха: „Темите за Кришна“ — разказът, слушането и говоренето за Бога. Онези, които са разбрали, че Кришна е животът и душата на всички, „по природа никога не могат да се откажат от кришна-катха“.
кродхаваси: Род ракшаси, „обладаните от гняв“; охраняват небесните езера с лотоси по склоновете на Гандхамадана.Форми в текста: кродхавасите
кубуддхи и субуддхи: Кубуддхи е „интелект, увреден от материални желания“ — планирането на действия въз основа на лъжовно знание. Субуддхи е чистият интелект, който „ни показва как да използваме тази енергия според вкуса на Кришна“.Форми в текста: кубуддхи, Кубуддхи, субуддхи, Субуддхи
куша: Свещена трева, с която се застила мястото за медитация (6.11) и която се използва в обредите. Дхаумя води Пандавите в изгнание, носейки куша и мълвейки мантри.Форми в текста: кушата, дарбха, Дарбха
кшатрия (кшатрии): Втората варна — владетели и воини, чийто дълг е да защитават дхарма. Арджуна е кшатрия.Форми в текста: кшатрии, Кшатриите, кшатриите, кшатрийски, кшатрийския, кшатрийско, кшатрийска, кшатрият
кшетра: „Полето“ — „Бхагавад-гита“ нарича така модела на физическите, емоционалните и умствените дейности на дадена личност; тялото и умът като нива, която душата обработва.Форми в текста: кшетрата
кшетрагя: Познавачът на полето — душата, която знае тялото, без да е тялото.Форми в текста: кшетра-гя
лила: Трансцендентални забавления. „Личностен избор, при който няма място за умствено състояние на покой, защото умът е изцяло съсредоточен върху нектарните любовни взаимоотношения с Бога.“Форми в текста: лилата, лили
линга-шарира: Финото тяло — ум, разум и его. Призмата, през която чистото съзнание пречупва възприятията и желанията и започва да мисли с „аз“ и „мое“.
локапали: Полубогове, управляващи четирите посоки на вселената.Форми в текста: локапалите
мамата-буддхи и тадия-буддхи: Изначалният буддхи: „избира служене на Върховната Духовна Личност, Кришна, като свой единствен личен интерес“. Мамата е чувството „Богът е моят господар“; тадия-буддхи — „аз принадлежа на Кришна“, което според „Бхакти-расамрита-синдху“ е само началото на предаността.Форми в текста: мамата-буддхи, Мамата-буддхи, тадия-буддхи, Тадия-буддхи, мамата, Мамата
манас: Ум — средището на желанията, чувствата и представите. Заедно с разума (буддхи) и егото (аханкара) образува финото тяло.Форми в текста: читта
мантра: Свещена формула, звук с духовна сила. Кришна заявява: „Аз съм мантрата“ (9.16).Форми в текста: мантри, мантрата, мантрите
манянте: „Мислят, смятат“. В 7.24 неразумните (абуддхаях) манянте — мислят, — че Кришна е непроявеното, приело форма.Форми в текста: абуддхаях, мам
марга: Път. Книгата разглежда как избраният път и гуната, под която човек живее, определят вида на обусловената личност.Форми в текста: маргата
маха-самашти, самашти и вяшти: Три равнища на съзнанието: маха-самашти е всеобщото, самашти — общото за даден вид или общност, вяшти — личното. Обусловеността минава и през трите.Форми в текста: маха-самашти, самашти, вяшти, маха самашти
махат (махат таттва): „Великото“ — първичният принцип на материалното проявление, от който се разгръща вселената.Форми в текста: махат таттва, великият принцип, махат-таттва
махатма: Велика душа — този, чието съзнание е обхванало божественото (9.13).Форми в текста: махатми
махатма: „Велика душа“ — в тази книга не епитет за обществен деец, а точен термин: чист предан на Върховната Личност. Само служенето на такъв брахмана „отваря вратата към вимукти“ (махат-севам дварам ахур вимуктес).Форми в текста: махатмите, махатми
мая: Илюзорната енергия, която покрива истинското виждане; също „това, което измерва“. Йога-мая е божествената сила, чрез която Кришна остава непроявен за неверните (7.25).Форми в текста: йога-мая, атма-мая, илюзия, мая сукхая, маята, майа
маявади: Имперсоналисти. (Бележка на преводача в изданието.)Форми в текста: маявадите, маявада, маявадин
мишра: Смесен (санскрит). (Бележка на преводача в изданието.)
млеччха: Човек извън ведическата култура — онзи, който не следва никакъв кодекс за чистота. В книгата думата стои без презрение: тя описва положение, не порода.Форми в текста: млеччхи, млеччхите, Млеччхи, Млеччхите
мокша: Освобождение от повтарящото се раждане и смърт. В тази книга мокша не е последната дума: чистият предан не приема никакво освобождение, ако то не е служене.Форми в текста: мукти, Мукти
мук: Корен, означаващ „освобождавам, отпускам“ — от него мукти, „освобождение“, и мумукшу, „търсещият освобождение“.
мукта-санга: „Отказвайки се от всякакви материални привързаности“ — но и „освободено общуване“. Двата смисъла са един: свободата от привързаност е свобода за общуване с преданите.
мукхя-дхарма: Първичната религия. „Полетът със самолет към крайното местоназначение (връщането у дома, обратно при Бога) се определя като мукхя-дхарма, или първична религия“ — прякото предано служене, за което всички останали дългове са само подготовка.Форми в текста: мукхя-дхармата, мукхя
нага: Змийско същество с човешки разум, обитаващо подземните светове и водите. Нагите са отровни и могъщи, но и способни на дружба: Бхима е спасен от цар Васуки.Форми в текста: наги, нагите, нагата, наг
нада (Нада-Брахман): Звук като първичен принцип. Нада-Брахман и Шабда-Брахман означават Абсолюта, разкриващ се като звук — основанието на цялата практика с мантри и киртан.Форми в текста: Нада-Брахман, Шабда-Брахман
Нарака: Подземните области на страданието, където душата изживява последиците от греховете си; също име на могъщ асура, убит от Вишну.
нараки-буддхи: „Интелигентност от Ада“ — противоположното на чистата буддхи. Разсъдъкът, обърнат срещу собственото си благо: той пресмята умело, но в посока надолу.
нидхана (ниваса): Нидхана е вместилище, съкровищница; ниваса — обител, дом. Кришна е джаган-ниваса, „обителта на вселената“ (9.18, 11.25).Форми в текста: ниваса, джаган-ниваса, нидхана – вместилището, ниваса – обителта
нирвана: Букв. „угасване“ — от нир („вън, без“) и вана („духане“, „вятър“). В Гита (2.72; 5.24–26; 6.15) нирвана не е унищожение на личността, а угасване на материалното безпокойство и влизане в брахман.Форми в текста: нир-вана, вана, нир
нирвишешавади: Философите имперсоналисти — онези, които приемат безличностния абсолют без качества и без форма.Форми в текста: нирвишешавадите, нирвишеша
ништха: Устойчива установеност — от ни („надолу, вътре“) и корена стха („стоя“). Да имаш ништха означава да си твърдо установен в дадено духовно състояние.Форми в текста: ни-штха, стха
няя: Справедливост; и школата на логиката. „Не допускайте грешка: справедливостта (няя) е безспорно разумна.“
Ом: Свещената сричка, назоваваща Върховния; Кришна нарича Ом и брахман (8.13, 17.23). Ом тат сат (17.23) е тройното обозначение на Абсолюта.Форми в текста: Ом тат сат, Тад, тад, Тат, тат, Сат, Омкара, Пранава, Акара, Укара, Макара, Бинду
оръжията на Рама: Небесните оръжия, дадени на Рама от Вишвамитра и Агастя. С брахмаширша астра, оръжието, получено от Брахма, Рама убива Равана.Форми в текста: брахмаширша астра, оръжието на Брахма
павитрам: Пречистващо. „Няма нищо толкова павитрам, както знанието“ (4.38).Форми в текста: пречистваща сила
падам: Място, стъпало, обител. Гита го употребява за „мястото, където няма страдания и откъдето не се връщаш“ (15.4–6).
пандита: Учен, мъдрец. Гита определя пандита не по образованост, а по виждане: мъдрият гледа еднакво на живите и на мъртвите (2.11).Форми в текста: мъдрец, pundit
пара (парах, парама, уттама): „Висш, отвъден, върховен“. Парама и уттама засилват значението: парама пуруша, уттама пуруша — Върховната, Най-висшата Личност.Форми в текста: парах, уттама, Върховен, Висшата, Висш
пара-видя и апара-видя: Двете нива на ведическото знание: апара-видя — нисшето, което урежда благочестивото удовлетворяване на сетивата в системата варнашрама-дхарма; пара-видя — трансценденталното, „възкресяването на любовта към Бога“.Форми в текста: пара-видя, Пара-видя, апара-видя, Апара-видя
парамартха: Висшата, действителната цел — за разлика от целите, които изглеждат важни само отблизо.
параматман (параматма): Върховният Аз — Бог в сърцето на всяко същество. Душата е атма, а Кришна е параматма: едновременно еднакви по природа и различни по положение (6.7, 13.23, 15.17).Форми в текста: параматма, Върховния Аз, Върховният Аз, Параматма
парамахамса: Освободената душа. Букв. „върховният лебед“ — онзи, който умее да отдели млякото от водата, духа от материята. Определя се и като нивритта-тришна — напълно освободен от материални желания.Форми в текста: парамахамси, парамахамсите, Парамахамсите
паропакара: Трансценденталната работа за доброто на другите, която възстановява връзката между падналите души и Кришна (терминът е от „Шри Чайтаня-чаритамрита“, Ади 9). Съвършеното добро не е въздържание, а раздаване.Форми в текста: пара-упакара
пашугхна: Дума с две значения: „убиец на животни“ и „убиец на себе си“ — защото пашу е и животното, и невежата душа. Който убива животни, убива и собствената си възможност за духовен живот.Форми в текста: пашу
питри: Прадедите; и небесната област, в която се отправят изпълнявалите жертвите за тях. Пътят към нея е питри-яна.Форми в текста: питрите
пишачи и бхути: Призрачни същества от следата на Шива: бхутите са духове на умрели, пишачите — същества, хранещи се с плът, претите — неудовлетворени духове.Форми в текста: пишачи, пишачите, бхути, бхутите, прети
пра-пад (прапанна): Букв. „падам напред“ — да се обърнеш към някого за подслон, да се отдадеш. Шаранам е самият подслон. Кришна нарича това последната и най-висша стъпка (18.66).Форми в текста: прапад, прапанна, апаннам, шаранам, подслон
праджапати: Прародител (санскрит). (Бележка на преводача в изданието.)
праджатанту: „Веригата на поколенията: мъртвите ни прадеди, живите ни роднини и бъдещите ни потомци“ — там се заплита привличането, което душата дължи на Върховната Личност.
прадхана: „Утробата на материалната природа“ — непроявеното състояние на материята, в което кала (времето) бива прието и от което тръгва творението.
пракрити: Природа, материя. Апара пракрити е нисшата, материална природа; пара пракрити — висшата, духовна. Материалната природа е „отделената“ природа на Кришна (7.4–5).Форми в текста: апара пракрити, пара пракрити, отделена, пракритир
прана: Жизнената сила, дъхът на живота, който движи тялото и сетивата.Форми в текста: праната
пранаяма: Овладяване на дишането като част от йога практиката (4.29).Форми в текста: пранаяма-йога
прарабдха и апрарабдха: Прарабдха са греховните последици, които вече са се проявили в живота; апрарабдха — тези, които още спят като семе и чакат условия, за да покълнат.Форми в текста: прарабдха, апрарабдха, прарабдха-папам, апрарабдха-папам, прарабдха-карма
прасада: Спокойна яснота, благодат, милост. Реализираната душа постига прасада, в която всички нещастия се стопяват и буддхи укрепва (2.64–65); щастието в гуната на доброто идва от прасада на аза и разума (18.37).Форми в текста: прасанна, Благодат, спокойна яснота
пратякша, анумана и шабда: Трите източника на знание: пратякша — опитът, анумана — разумът, шабда — словото на писанието. Първите два са несъвършени; само третият е свата-прамана — самоочевидно доказателство.Форми в текста: пратякша, Пратякша, анумана, Анумана, свата-прамана, шабда-прамана
према: Чиста любов към Бога — най-висшият плод на бхакти, отвъд дълга и отвъд стремежа към освобождение.Форми в текста: према бхакти, раги, гопите, атма-рама
према-бхакти: Любовната преданост. „Човек може да премине от другата страна на сетивните привличания чрез любовна преданост.“
пуджанам: Обожание, почит — поднасяне на почит с обреден израз.Форми в текста: почитаме, почитащите
пуня и папа: Добрите дела (пуня) и лошите дела (папа). Разграничаването им е задачата на вторичната религия; първичната води отвъд самото разграничение.Форми в текста: пуня, Пуня, папа, Папа
пуруша: Личност, дух, „обитаващият града на тялото“. Парама пуруша — Върховната Личност; Гита я назовава и Божествена (11.18), Вечна (11.18), Най-древна (11.38), Изначална (10.12) — все определения, които изключват безличностно тълкуване.Форми в текста: пурушах, парама пуруша, ПАРАМА ПУРУША, парамам пурушам дивям, уттама пуруша, пурушам шашватам дивям, санатанах пурушах, пуранах пурушах, адям пурушам, персона, личност, вишеша пуруша, пурушата
пуруша като „герой“: Наслаждаващият се, „мъжкото“ начало. Авторът разглежда съвременния култ към героя като изкривен спомен за пуруша: истинският пуруша е един, а всички останали са пракрити — предмет на неговото наслаждение и служене.Форми в текста: пуруша, Пуруша, пуруши, пурушите
Пушпака: Небесната колесница, която лети по волята на притежателя си. Създадена е за Брахма, отнета от Равана и след войната върната на Кувера.
раджасуя: Великото царско жертвоприношение, с което владетелят утвърждава върховенството си. Юдхищхира извършва раджасуя в Индрапрастха — и именно тя разпалва завистта на Дурьодхана.Форми в текста: раджасуята
ракшас: Човекоядно същество с мистична сила, способно да променя облика си и да лети. Ракшасите нападат нощем и обитават пустини и гори; Бхима убива ракшаса Бака, а Хидимби е ракшаска, майка на Гхатоткача.Форми в текста: ракшаса, ракшасът, ракшаси, ракшасите, ракшаска, ракшаски, ракшасов
раса: Вкус, любовно отношение. „Чистото, любовно привличане към Кришна се нарича раса.“Форми в текста: расата
риши: Мъдрец-ясновидец, „онзи, който вижда“. Ришите са получателите на ведическото откровение и живеят в горски обители, често с мистични сили, придобити чрез отречение.Форми в текста: ришите, ришия, брахмарши, деварши, махарши, раджарши, Девариши
рупа: Форма, облик. Формата на Кришна е ачинтя рупа — невъобразима, сияйна като слънцето, отвъд мрака (8.9).Форми в текста: форма
садачара и дурачара: Дурачара са греховните навици; садачара — доброто поведение. Авторът отбелязва, че на Запад мнозина, потънали в дурачара, са се променили и сега практикуват ниво на садачара, „което дори традиционните брахмански общности в Индия трудно постигат“.Форми в текста: садачара, Садачара, дурачара, Дурачара
садхака и садху: Садхака е практикуващият, който още върви; садху — този, който е стигнал и на когото може да се подражава.Форми в текста: садхака, садху, садхакът
садхана: Стадият на практикуването: „човек дава обет да се въздържа от ядене на месо, незаконен полов живот, хазарт и приемане на опияняващи средства — четири греховни навика, в които Кали пряко се спотайва“.
садхана-бхакти: Предано служене на Бога, съобразно правила и предписания (санскрит). (Бележка на преводача в изданието.)
самадхи: Пълно съсредоточаване на съзнанието; състоянието, в което умът е неотклонно установен в аза.
саматвам: Уравновесеност, еднаквост — според Гита самата същност на йога. Свързаният в йога гледа еднакво на радост и скръб, на пръст и злато, на хула и хвала (6.7, 14.24–25).Форми в текста: еднаквост, сама, туля, йога-равновесие, йога е еднаквост
самбандха, абхидхея и прайоджана: Трите въпроса на ваишнавското богословие: самбандха — връзката, спойката между душата и Бога; абхидхея — дейностите на преданото служене, чрез които тази връзка се осъществява; прайоджана — крайната цел.Форми в текста: самбандха, Самбандха, абхидхея, Абхидхея, прайоджана, Прайоджана
самсара: Кръговратът на раждане и смърт. Самскарите са отпечатъците, които действията оставят в съзнанието и които тласкат душата от живот в живот.Форми в текста: самскари
самскара: Отпечатък в съзнанието, оставен от преживяно или извършено. Самскарите определят склонностите, с които душата влиза в следващия си живот.Форми в текста: самскари, самскарите
Самхита, Брахмана, Араняка, Упанишад: Четирите дяла на древната индийска литература, които и академичната наука признава за ведически: Самхита (четирите Веди с мантрите за жертвоприношения), Брахмана (проза за жертвоприношението), Араняка (наставления за оттеглилите се в горите жреци) и Упанишад (за Брахман). Ваишнавите прибавят Итихасите и Пураните като „петата Веда“ (итихаса-пуранам панчамам веданам ведам, Чхандогя Упанишад 7.1.2).Форми в текста: Самхита, Брахмана, Араняка, Упанишад, Упанишадите, Упанишади, Итихаси, Итихасите
санатана-дхарма: „Вечната религия“ — щастливото съчетание между мукхя-дхарма (служене на Бога) и гауна-дхарма (изпълняване на светските задължения).
санга: Привързаност, свързване с обект. От санга се раждат желанието и гневът (2.62).Форми в текста: привързаността
санкалпа: Намерение, замисъл, решимост. Гита говори за отказ от санкалпа, родена от егоизъм (6.24).Форми в текста: себични намерения, егоистичен
санкиртана и маха-мантра: Съвместното възпяване на святото име; маха-мантрата е „Харе Кришна Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе / Харе Рама Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе“. Книгата я представя като мукхя-дхарма за настоящата епоха.Форми в текста: санкиртана, Санкиртана, маха-мантра, Маха-мантра, махамантра
Санкхя: Аналитичната школа, разграничаваща духа от материята; Гита употребява думата и за пътя на различителното знание (5.4–5).
санняса: Отречение — от сам („напълно“), ни („надолу“) и корена аса („слагам, изоставям“): пълно оставяне на егоистичните искания. Гита учи, че истинската санняса не е бягство от действие, а действие без себично намерение (18.2).Форми в текста: санняси, сан-ни-аса, сам-ни-аса, аса, отречение, отказ, вайрагя
саняси: Проповедник (санскрит). (Бележка на преводача в изданието.) Виж и четирите ашрама, където санняси е стъпалото на пълното отречение.
сат (сатям): Съществуващото, истинното. Ом тат сат обозначава Абсолюта; сатям е истината като духовно качество.Форми в текста: сатям, истина, Истина, чит
сат-чит-ананда: Битие—съзнание—блаженство: тройното определение за духовната природа. Брахмананда е блаженството на брахман; анандамбудхи — „океанът от блаженство“.Форми в текста: сат чит ананда, ананда, брахмананда, брахма сукха, анандамбудхи, амрита
сатя, шама и титикша: Брахманските съвършенства: сатя — истинност, шама — овладян ум, титикша — търпеливост. Книгата ги брои сред нещата, които изглеждат привлекателни, но не са цел.Форми в текста: сатя, Сатя, шама, Шама, титикша, Титикша
сва: „Свой, собствен“ — съставна част в сва-бхава („своя, личностна природа“), сва-дхарма („свой дълг“).Форми в текста: свой собствен, свой/свои
сва-дхарма: Собственият дълг. „Всяка варна се регулира от своята сва-дхарма, или конкретен религиозен дълг.“Форми в текста: сва-дхармата
сварат и абхигя: Двете имена на Бога от началото на „Шримад-Бхагаватам“: сварат — независим, абхигя — всезнаещ. Авторът им съпоставя западните понятия „отделеност“ и „всеобхватност“.Форми в текста: сварат, Сварат, абхигя, Абхигя
сваямвара: Обредът, при който принцесата сама избира съпруг сред събралите се царе — често чрез състезание. Драупади е спечелена на сваямвара от Арджуна, който улучва целта с лъка.Форми в текста: сваямварата, сваямвари
сиддханта-аласа: Ленив към заключението — човек, който слуша философия, но не си прави труда да стигне до извод и да го приложи.Форми в текста: сидханта-аласа
сиддхи: Успех, съвършенство, пълно постигане. Сам-сиддхи („изцяло, напълно“ + сиддхи) е цялостното духовно съвършенство, което Гита обещава на посветилия действията си на Кришна (18.45–46).Форми в текста: сиддха, сиддхите, самсиддхи, сам-сиддхи, Успех, съвършенство, съвършенство, цялостен успех, пълно съвършенство
сиддхи (небесни същества): Съвършени същества, постигнали мистични сили и дълголетие; обитават небесните области и се събират, за да наблюдават велики събития. В Бхагавад-гита същата дума има друго значение — „успех, съвършенство“.Форми в текста: сиддхите, сиддха
сидханта: Заключение от принципите на дадена философска система (санскрит). (Бележка на преводача в изданието.)Форми в текста: сиддханта, сидхантата, Сиддханта
сома: Свещеното растение и напитка от ведическото приношение; в 9.20 — наградата на ритуално благочестивите.Форми в текста: сомата
стхана: Място, положение, устойчиво състояние — от корена стха, „стоя“. Употребява се за върховната обител.Форми в текста: Стханам, стханам, място
сута: Съсловието на колесничарите и разказвачите. Карна е отгледан от Адхиратха, водача на сутите, и заради това е наричан пренебрежително „син на сута“ въпреки божествения си произход.Форми в текста: сути, кастата сута
тану: Тяло; но и личност, аз — както в свака тану, „собствената личност“, или иям танур мама, „това е моят аз“. Затова, когато Кришна говори за своето тану (7.21, 9.11), не следва да се разбира материална обвивка над истинския му Аз.Форми в текста: свака тану, иям танур мама
тапа-трая: Трите вида страдание (от тялото и ума, от другите живи същества, от съдбата). „Шримад Бхагаватам“ 1.1.2 осъжда като каитава (измамна) всяка дхарма, проповядваща личния интерес от гледна точка на тапа-трая.
тапас: Аскетизъм, доброволна въздържаност, „нагряване“. Гита го разглежда в светлината на трите гуни (17.14–19).Форми в текста: шауча, свадхяя, нияма, сантоша
таттва: Същност, действителен принцип — букв. „това-ност“ (тат + тва), както „истинност“ от „истинен“. Таттва е онова, което наистина е: душата, природата и Бог. Таттва-вит е „познавачът на същността“, таттватах — „в съответствие с истината“.Форми в текста: таттви, таттвите, таттватах, таттва-вит, Кришна таттва, тат-тва, тва, стиховете за същността, стихове за същността, стиха за същността, стихове за същност, стиховете за същност, таттва вит, таттва гяна, таттва дарши, таттва даршина, таттвена, таттва джигяса, таттва амнаям, адвая таттва, ека таттва абхяса, вишну-таттва
тиртха: Свято място за поклонение, обикновено при река или езеро — букв. „брод“, преминаване. Обхождането на тиртхите носи заслуги и пречиства от грехове.Форми в текста: тиртхи, тиртхите, тиртхата
траи-видя: „Тристранно знание“ — трите Веди, изучавани на степента пурва, началното ведическо образование.
три-варга: Дхарма-артха-кама — религиозна благочестивост, икономическо развитие и телесно щастие. С тези три се занимава карма-марга.Форми в текста: дхарма-арта-кама, дхарма-артха-кама
три-гуна: Трите проявления на материалната природа, взети като едно цяло — мрежата, в която душата се вплита, щом потърси наслада отделно от Бога.Форми в текста: тригуна
тримата Пуруша-аватара: Три проявления на Вишну, чрез които се разгръща и се поддържа материалното творение: Каранодакашайи (в причинния океан), Гарбходакашайи (във всяка вселена) и Кширодакашайи (Свръхдушата във всяко сърце).Форми в текста: Каранодакашайи, Гарбходакашайи, Кширодакашайи, Маха-Вишну
трите тела: Душата е покрита от три тела: карана-деха (причинното — семето на желанията), линга-шарира (финото — ум, разум и его) и стхула-шарира (грубото, физическото). Желанието се пробужда в причинното, приема форма във финото и се изпълнява чрез грубото.Форми в текста: карана-деха, линга-шарира, стхула-шарира, карана деха, стхула шарира, линга шарира
тяга: Отказ, изоставяне. Гита различава тяга — отказ от плодовете на действието — от санняса, отказ от самото действие, и одобрява първото (18.2, 18.9).Форми в текста: тяги, тяктум, тяктва, паритяджя, паритяги, тяджян, тякта, тяджя, на тяджям, на тяджет, санняся, санняста
удасина: Безучастен, стоящ отстрани — както освободеният, който наблюдава действието на гуните, без да се отъждествява с него (14.23).Форми в текста: сякаш безучастен
упадхарма: Мнима, подставена религия — учение, което носи облика на дхарма, но води встрани от нея. В книгата обществото, разпаднало се на упадхарми, е „пандемониум“.Форми в текста: упадхарми
Хари: Име на Върховната Божествена Личност, Шри Кришна (санскрит). (Бележка на преводача в изданието.)Форми в текста: Харù
хиперреалност: Понятие, което авторът взема от съвременната философия: свят от знаци, които сочат само към други знаци — образът е изместил нещото. Противопоставя му се трансценденталният разказ, чиито имена са тъждествени с назованото.Форми в текста: хиперреалното
чакра (Сударшана): Диск-оръжие. Сударшана чакра е личното оръжие на Кришна, което се появява в ръката му по негова воля.Форми в текста: чакрата, Сударшана чакра, диска Сударшана
чамара: Ветрило, изработено от опашка на як. Използва се за видни личности.Форми в текста: чамари, чамарата
чарани: Небесни странстващи певци, които възпяват делата на героите. Заедно със сиддхите и гандхарвите те присъстват на всяко велико събитие.Форми в текста: чараните, чарана
четирите ашрама: Четирите стъпала на живота: брахмачари (целомъдрен ученик), грихастха (семеен), ванапрастха (оттеглил се в горите) и санняси (напълно отречен). Кунти предлага на Гандхари да приемат заедно ванапрастха — оттегляне в горите след края на дълга им.Форми в текста: брахмачари, брахмачария, грихастха, ванапрастха, санняси, санняса
четирите състояния на съзнанието: Джаграта (бодърстване), свапна (сън със сънища), шушупти (дълбок сън без сънища) и туря („четвъртото“) — състоянието отвъд трите, в което азът се познава такъв, какъвто е.Форми в текста: джаграта, свапна, шушупти, туря
четирите цели на живота: Дхарма (праведност), артха (благосъстояние), кама (удовлетворение) и мокша (освобождение) — четирите цели, които ведическата традиция признава за човека. Приложение 4 обещава на четящия „Рамаяна“ и четирите.Форми в текста: артха, кама, мокша, дхарма, артха, кама и мокша
читкала и джадакала: „Материалното време (джадакала) произхожда от духовното време (читкала).“ Времето не е рамка, в която светът стои, а следствие от отвръщането на душата.Форми в текста: читкала, Читкала, джадакала, Джадакала, чит-кала, джада-кала
шабда: „Духовен звук“ — обикновено се използва за означаване на ведическото знание; затова шабда астра („оръжието на знанието във формата на ведически звук“) има силата да разруши материалната илюзия.Форми в текста: шабда астра
шакти: Сила, енергия — божествената мощ, разгърната като свят. „Само туземните народи на света са в хармония с тази шакти.“
шанти: Мир, покой. Отказалият се от желанията постига шанти (2.71); Кришна нарича това „върховен мир“.Форми в текста: спокойствие, Спокойствие, Спокойствието, върховен мир, окончателен мир, вечен мир, върховно спокойствие, мукти, мокша
шастра: Свещено писание, авторитетен текст. Гита сама себе си представя като най-висшето свещено писание и определя шастра като едно от трите средства на знанието — заедно с учителя и ученика.Форми в текста: шастрите, свещени писания, Пурана, Пураните, смрити, шастри
шастри: Свещени писания (санскрит). (Бележка на преводача в изданието.)Форми в текста: шастрите
шраддха: Вяра — от шрад („сърце, доверие“) и дха („поставям“): да поставиш сърцето си в нещо. Кришна дарява неотклонна вяра всекиго според избора му (7.21) и заявява, че без шраддха нито знанието, нито приношението достигат целта (4.39, 17.28).Форми в текста: вяра, шрад, дха, астикя, асти, ахам, асми
шраддха (обред за предците): Обредното приношение на храна и вода за починалите предци. Прекъсне ли се родът, шраддха секва и предците пропадат — това е един от най-силните доводи в спора за продължаването на династията. В Бхагавад-гита същата дума значи „вяра“.Форми в текста: шраддхата, пинда, тарпана
шреяс и преяс: Шреяс е действително благотворното, преяс — просто приятното. Целият избор на духовния живот се свежда до предпочитането на първото.Форми в текста: шреяс, преяс
шуддха-саттва: Чиста доброта — трансценденталната добродетел, с която блестят ваишнавите, отвъд трите гуни на материалната природа.
шуддхи (пречистване): Пречистване — от корена шудх. Йога се практикува за пречистване на аза (5.11, 6.12); пълният успех идва само при пълно пречистване от грехове (6.45).Форми в текста: шудх, самшуддхи, вишуддха, Пречистване, себе-пречистване, себепречистване
шудри: Четвъртата варна — тези, чиято дейност е служене и занаятчийство.Форми в текста: Шудрите, шудрите, шудра
шушка-гяна: „Сухо знание“ — спекулативната гяна, знанието без вкус, което не води до преданост.Форми в текста: шушка-гяни, шушка-гяните
юга: Световна епоха. Настоящата е Кали юга, векът на раздора; нейната юга-дхарма — предписаната за нея практика — е възпяването на святото име.Форми в текста: Кали юга, Кали-юга, юга-дхарма, манвантара, Двапара юга, Двапара, двапара юга, югите, Трета юга, Сатя юга
юкта (юдж): „Свързан“ — минало причастие от корена юдж, „съединявам“, от който произлиза и думата йога. Юкта е човекът в действителна духовна връзка; а-юкта — несвързаният.Форми в текста: а-юкта, юдж, свързан, свързани, връзка, юкта, съединявам, свързвам
ягя: Приношение, жертва, посвещаване. Ягя е процесът, чрез който пробудената душа общува с Бога; тя е и единственият път към освобождение от карма (3.9). В 4.24 приношението, жертвата, огънят и извършителят са брахман.Форми в текста: йога ягя, нама ягя, ягя-шища, приношение, жертвоприношения, жертвата, актът
якша: Свръхестествен пазител на скрити богатства, служещ на Кувера, повелителя на съкровищата. Якшите са могъщи, но не непременно враждебни; понякога поставят на човека изпитание с въпроси.Форми в текста: якшата, якши, якшите, гухяки
„Пуруша-сукта“: Химн от „Риг веда“, в който се казва пуруша еведам сарвам — „Върховната Личност е всичко“. Биографиите от „Махабхарата“ са от Приложение 5 на изданието; тези от „Рамаяна“ — от Речника на изданието. Останалите са дописани за Библиотеката.Форми в текста: Пуруша-сукта

Имена

Абхиманю: Син на Арджуна и Субхадра. Считан е за въплъщение на сина на бога на луната, Сома. Убит в битката на Курукшетра едва шестнайсетгодишен. Женен за дъщерята на Цар Вирата, Уттара, и баща на Парикшит.
Агастя: Могъщ риши, син на полубога Варуна; за него се говори, че веднъж погълнал целия океан и победил ужасните демони Илвала и Ватапи. Рама разказва много истории за този риши на Лакшмана и Сита, когато са в гората.
Агни: Полубогът на огъня, както и санскритската дума за „огън“.
Агнивеша: Риши, отдаден на сурови отречения на планината Махендра. Бил много ловък с оръжията и Дрона и Друпада учили при него. Получил огненото оръжие Агнеястра от светеца Бхарадваджа и го предал на Дрона.
Адхиратха: Вожд на сутите, класа, от която основно са наемани колесничарите. Намира Карна, след като Кунти го е изоставила в една кошница и го отглежда като свой собствен син. Името на жена му е Радха, затова и Карна е познат като Радхея.
Акампана: Ракшас, който донася на Равана вестта за поражението на Кхара и първи го подтиква да отвлече Сита.
Акрура: Чичо на Кришна и прославен Вришни. Главнокомандващ армията на Ядавите и съветник на Кришна.
Аламбуша: Ракшас, сражавал се за Дурьодхана във войната на Курукшетра. Бил брат на Бака и ненавиждал Бхима за това, че убил брат му. Убил сина на Арджуна, Ираван, а самият той бил убит от сина на Бхима, Гхатоткача.
Амба: Най-голямата дъщеря на царя на Каши. Бхишма я отвлякъл от нейната сваямвара за съпруга на брат си. Но тъй като тя вече се била обрекла на Шалва, Бхишма я освободил. Когато Шалва отказал да я вземе за съпруга, защото друг мъж я бил докоснал, тя силно намразила Бхишма. Обожавала Шива и се сдобила с благословията да убие Бхишма в следващия си живот. Преродила се като Шикханди.
Амбалика: Най-малката дъщеря на царя на Каши. Била отвлечена от Бхишма от нейната сваямвара и се омъжила за Вичитравиря. По-късно станала майка на Панду от съюза си с Вясадева.
Амбариша: Цар-предан, който с благородството си обезоръжава гнева на Дурваса: „със своето благородно поведение освободеният Амбариша останал недокоснат от влиянието на трите гуни“.Форми в текста: Амбариша Махараджа
Амбика: Средната дъщеря на царя на Каши, отвлечена на сваямварата си от Бхишма. Омъжила се за Вичитравиря и след смъртта му станала майка на Дхритаращра от съюза си с Вясадева.
Ангада: Синът на Вали, млад и способен ванарски военачалник; един от водачите на търсенето и на войната срещу Ланка.
Ангарапарна: Вожд на гандхарвите; познат още като Читраратха. Срещнал се с Пандавите, когато били избягали от Варанавата след опожаряването на къщата от шеллак.
Арджуна: Третият син на Панду и Кунти, заченат от Индра. Прославен като скъп приятел на Кришна, от когото изслушал „Бхагавад Гита“. Познат е с още девет други имена: Дхананджая (завоевателят на богатства); Виджая (винаги победоносният); Шветавахана (онзи, чиято колесница е теглена от бели коне); Пхалгуни (роден под благоприятната звезда със същото име); Кирити (който носи диадема); Бхибатсу (страшният за гледане в бой); Савясачи (който може да стреля с лък и с двете си ръце); Джишну (непобедимият) и Кришна (тъмноликият). Името Арджуна означава „онзи, чиито действия са чисти“. Считан е за въплъщение на древния светец Нара.Форми в текста: Партха, Дхананджая, Бибхатсу, Пхалгуни, Гудакеша, Джишну, Савясачи, Каунтея
Атикая: Исполински син на Равана, който се сражава срещу Лакшмана.
Ахура Мазда: Върховният бог на зороастризма. Книгата го отъждествява с ведическия Адитя Варуна, известен във Ведите като Асура-мая: „Брахман във времето“, приет за върховен, докато вечният Брахман е отхвърлен.Форми в текста: Ахура-мазда, Ахурамазда
Ашватхама: Син на Дрона и Крипи. Когато бил малък, баща му бил изключително беден. Някои от приятелите на Ашватхама, знаейки, че той никога не бил вкусвал мляко, веднъж му дали чаша вода, примесена с брашно, и му казали, че това е мляко. Момчето я изпило и затанцувало от радост с викове: „Вкусих мляко!“ Това пронизало сърцето на баща му. Именно тази случка го накарала да отиде при стария си приятел Друпада и да проси. Казва се, че Ашватхама бил частична експанзия на Шива.
Ашвини Кумара: Полубогове близнаци, небесни лечители. Бащи на Накула и Сахадева от Мадри.
Бабхрувахана: Син на Арджуна и Читрангада, който станал владетел на Манипур.
Баладева Видябхушана: Коментатор на Веданта сутра от ваишнавската традиция.Форми в текста: Видябхушана
Баларама: Син на Васудева и Рохини. Във Ведите се казва, че той е вечна форма на Върховния Бог, който понякога се явява в материалния свят, за да се забавлява. Повече информация за него може да бъде открита в „Бхагавата Пурана“ („Шримад Бхагаватам“).
Бахлика: По-малък брат на Шантану. Живял дълго и бил съветник на Дхритаращра. Станал командир в армията на Дурьодхана по време на войната на Курукшетра. Убит от Бхима.
Брахма: Първият от всички полубогове и създател на вселената. Проявил се е директно от Вишну и затова понякога е наричан „нероден“.
Брихаспати: Учителят на полубоговете.
Буддха: Гаутама Буддха; в книгата се появява във връзка с учението за празнотата.
Бхактивидя-пурна Махараджа: Ваишнава-санняси и възпитател в Маяпур, на когото Сухотра Свами посвещава книгата — „трансцендентална личност, който ми даде подслон в святата земя на Шридхама Маяпур“.Форми в текста: Бхактивидя-пурна
Бхактивинода Тхакура: Ваишнава от XIX в., автор на „Шри Чайтаня-шикшамритам“, „Према Прадипа“ и „Гитавали“; в тази книга е основният източник за строежа на моралната вселена.Форми в текста: Шрила Бхактивинода Тхакура, Бхактивинода
Бхарадваджа: Риши, в чиято обител при вливането на Ямуна в Ганг Рама отсяда по пътя към Читракута.
Бхарата: Цар от династията на лунния бог (всички кшатрии са потомци или на Чандра, лунния бог, или на Сурия, слънчевия бог), царувал на земята хиляди години. Планетата Земя получила името си от него и било обичайно по време на епохата на „Махабхарата“ потомците му да бъдат наричани с неговото име. Бхарата се родил от съюза на Цар Душянта и дъщерята на Канва Риши, наречена Шакунтала. Историята на женитбата им и на раждането на Бхарата е разказана в Ади Парва на „Махабхарата“.
Бхарата (братът на Рама): Син на Дашаратха и Кайкеи. Отказва трона, извоюван за него от майка му, и отива в гората да моли Рама да се върне. Управлява Айодхя като наместник, живее като отшелник в Нандиграма и поставя сандалите на Рама на престола вместо себе си. Да не се смесва с Бхарата от Махабхарата — прародителя на династията.
Бхима (Сена): Вторият син на Панду и Кунти, заченат от Ваю, бога на вятъра. След голямата война коронован от Юдхищхира за принц регент. В „Сканда Пурана“ се разказва историята как Бхима се възгордял, считайки, че успехът му във войната бил постигнат поради собствената му сила, макар всичките му братя да приписвали победата си на Кришна. За да сломи гордостта на Бхима, Кришна го взел на крилете на Гаруда и пътували дълго на юг, където се спуснали край огромно езеро, дълго много километри. Кришна изпратил Бхима да намери извора му. Бхима го обиколил тичайки, но не могъл да намери откъде извира. Докато тичал, се натъкнал на няколко могъщи асури. Неспособен да ги победи, той потърсил убежище при Кришна. Кришна вдигнал езерото и го хвърлил надалеч, разпръсквайки асурите. После казал на Бхима: „Това езеро се намираше в черепа на Кумбхакарна, ракшас, убит от Рама в древни времена. Воините, които те нападнаха, бяха от демоните, сражавали се заедно с Равана срещу Рама.“ Тогава Бхима изоставил гордостта си.Форми в текста: Сена, Бхимасена, Врикодара, Бхиме
Бхишма: Син на Шантану и Ганга, познат като „дядо“ на династията Куру. Макар никога да не станал цар, той изпълнявал длъжността на регент, докато Вичитравиря отраснал. Считан е за въплъщение на Дяу, предводителят на Васу (виж Приложение 3). Оригиналният текст на „Махабхарата“ съдържа цяла книга, Шанти Парва, посветена на напътствията на Бхишма относно религията и нравствеността, дадени от него, докато лежал на ложето си от стрели.
Вали: Могъщият брат на Сугрива и цар на Кишкиндха, който го прогонва след недоразумение. Убит е от Рама със стрела, изстреляна от скрито място — постъпка, за която Вали го укорява, преди да умре.
Валмики: Авторът на „Рамаяна“. За решението му да създаде произведението си е разказано в самата „Рамаяна“. Историята е следната: Един ден Валмики бил посетен в ашрама си от небесния риши Нарада. Мъдрецът попитал своя гост кой е най-добродетелният човек на света. — Кой притежава цялата сила и знае какво е правилно? Кой е винаги честен, непоколебим и благодарен за всичко, което получава? Кой е овладял ума си, победил е гнева си, не търси вина у другите и макар да се държи дружелюбно с всички същества, дори полубоговете се боят от него? О, велики Нарада, много ми е любопитно дали има такъв човек, а ти със сигурност можеш да ми кажеш. Всъщност чрез собствената си духовна практика и медитаця Валмики вече знаел, че Върховният Бог Вишну се е проявил в човешка форма. Искал Нарада, когото смятал за духовен учител, да му разкаже за това въплъщение на Бога. Нарада отвърнал: — Има един човек, който произлиза от династията на Икшваку, и хората го познават като Рама. Той е могъщ, сияен, решителен и овладял чувствата си. Интелигентен, далновиден, надарен с дар слово и покорител на враговете, Рама познава тайната на добродетелите, държи на обещанията си и се грижи за благото на хората. Нарада продължил подробно да описва многобройните качества на Рама. После разказал накратко историята на живота му. Когато свършил, казал: — Рама сега управлява в Айодхя. Всъщност ти си го срещнал, когато е бил в ашрама ти. Останалата част от забавленията му ще се случват занапред. О, мъдрецо, скоро самият ти ще ги опишеш подробно. Свещената история на Рама, позната като „Рамаяна“, ще бъде чута от всички. Тя е значима колкото Ведите и може да унищожи всички грехове. Ако я слуша или я чете, човек ще бъде почетен в небесата заедно със синовете, внуците, последователите и съмишлениците си. Нарада станал да си върви и Валмики го възславил. След като небесният риши се издигнал в небето чрез мистичната си сила, Валмики продължил да мисли за Рама. Вече бил осъзнал божествената му природа при срещата им преди няколко години и сега Нарада потвърдил това. Изпадайки в трансцендентен екстаз, Валмики се отправил към близката река, за да извърши обедното си къпане, следван от учениците си. Докато вървял по брега, се загледал в красивия горски пейзаж. Забелязал сред тръстиките край реката двойка жерави. Двете птици се чифтосвали, издавайки звуци на наслада. Докато Валмики наблюдавал, ловец нишада изстрелял стрела и улучил една от птиците. Смъртно ранена и обляна в кръв, тя паднала на земята, пищейки от болка. Другарят ѝ също надал скръбен вик и обхванат от мъка, се замятал насам-натам. Добросърдечният Валмики се изпълнил със състрадание. Видял как ловецът приближава с лък в ръка и му казал натъжен: — Тъй като ти уби клетата птица, докато се отдаваше на удоволствие, дано не намериш покой до края на живота си. Проклятието излязло от устата му в съвършена рима. Смаян, Валмики казал: — Какво произнесох? Обхванат от скръб, съставих спонтанно стих. Продължавайки да размишлява върху случката, мъдрецът влязъл в реката и се изкъпал. След като излязъл от водата, отишъл в обителта си, все още зает с мисли за римувания куплет, който изрецитирал на ловеца. Когато стигнал в ашрама си, седнал и се канел да започне уроците, които преподавал на учениците си, но в този момент внезапно се появил Брахма. Щом видял великия създател на вселената да приближава, яхнал лебеда си, Валмики станал бързо и допрял смирено длани. Поклонил се в краката му и му отдал почитанията си, като го възславил с множество молитви. После Брахма седнал на издигнат трон, донесен веднага за него от учениците на Валмики. Макар че пред него стоял самият Брахма, Валмики не можел да спре да мисли за случката с ловеца. Отново изрекъл стиха, който съчинил. Упреквайки се, че е изгубил контрол над себе си, се обезсърчил и въздъхнал. Брахма се засмял и казал: — Нека тези поетични думи станат източник на твоята слава! Не се измъчвай повече, о, мъдрецо! Аз направих така, че стихът да излезе от устата ти! В същата метрика сега ще опишеш живота и дейностите на всемъдрия Рама на земята. Разкажи историята на този герой, както си я чул от Нарада. Благодарение на мен ще можеш да видиш съвсем ясно всичките ѝ подробности, все едно държиш плод в дланта си. Предай на поколенията свещената и пленителна история в стихове за благото на света. Брахма благословил мъдреца, уверявайки го, че разказът му ще продължи да се предава от уста на уста, докато на земята се издигат планини. Казал му още, че и той ще живее толкова, където пожелае във вселената. След като свършил, Брахма изчезнал. Валмики се изпълнил с удивление. Известно време той и последователите му гледали изненадани трона на Брахма. Полека-лека учениците дошли на себе си и започнали да рецитират стиха, който мъдрецът казал на ловеца. Преизпълнили се с радост от честта, която Брахма оказал на Валмики. Тогава мъдрецът започнал да медитира върху забавленията на Рама и през следващите дни постепенно съчинил „Рамаяна“.
Варуна: Полубог на водите и на долния свят. Един от пазителите на вселената. Оръжието му е небесна примка.
Васищха: Главният свещенослужител и духовен наставник на Дашаратха, брахмарши от най-висок ранг; неговият дълъг спор с Вишвамитра е разказан в Приложение 2.
Васудева: Баща на Кришна, от когото Кришна наследява същото име. Детайли за живота му и за предишните му раждания могат да бъдат намерени в „Бхагавата Пурана“.
Ваю: Полубогът на вятъра, бащата на Хануман.
Вибхишана: Най-младият брат на Равана — праведен ракшас, който открито го съветва да върне Сита. Изгонен от Ланка, той приема подслон при Рама и след войната е коронован за цар на Ланка.
Видура: Син на Вясадева и една прислужница. Считан е за въплъщение на Ямараджа, бога на справедливостта. Веднъж един риши на име Мандавя бил по погрешка взет за крадец. Царят го арестувал и го наказал, като заповядал да го пронижат с копие. По-късно мъдрецът отишъл при Ямараджа, попитал го защо се е случило това и научил, че в детството си бил пронизал една буболечка със стрък трева. Когато разбрал, че е бил наказан за провинение, извършено още когато бил невежо дете, мъдрецът прокълнал Ямараджа да се роди на земята като шудра. Така той станал Видура.
Вирата: Цар на Матся, където Пандавите прекарали последната година от изгнанието си, съюзил се с тях във войната на Курукшетра и ги подкрепил с една акшаухини. Дрона го убил в битката. Считан е за експанзия на небесните марути.
Вишвамитра: Могъщ риши, някога цар, който с отречения се издига до брахмарши. Той извежда Рама и Лакшмана от Айодхя, дава им небесни оръжия и ги отвежда в Митхила. Историята му е Приложение 2.Форми в текста: Каушика
Вритра: Демон, убит от Индра, но образец на предан: докато загива, той се моли не за живот и не за освобождение, а само да не изгуби спомена за Бога. Книгата го сочи като най-чистия пример за ненакърним персонализъм.Форми в текста: демонът Вритра
Вясадева: Мъдрец, автор на „Махабхарата“. Заченат в съюза на Парашара Риши и Сатявати, той е познат под името Двайпаяна, понеже бил роден на един остров (виж „Парашара“). Той съставил Ведите и за него се твърди, че е упълномощена инкарнация на Вишну. Името на сина му е Шукадева, прославеният разказвач на „Бхагавата Пурана“.Форми в текста: Вяса, Кришна Дваипаяна
Ганга: Богиня, появила се на земята като река Ганг; майка на Бхишма (виж Приложение 3). Произходът ѝ се описва в различни ведически текстове, включително в „Бхагавата Пурана“ и „Рамаяна“. Водите на реката се спускат от духовния свят, след като са докоснали крака на Бог Вишну, поради което се приемат за свещени. В „Рамаяна“: Свещената река, чието слизане от небесата е разказано в Приложение 1. Рама я прекосява в началото на изгнанието си.Форми в текста: Ганг
Гандхари: Дъщеря на царя на Гандхара, станала съпруга на Дхритаращра. След като веднъж удовлетворила Вясадева със служенето си, била благословена от мъдреца да има сто сина. Когато се омъжила за слепия Дхритаращра, тя покрила очите си с превръзка за остатъка от живота си, с което се прославила като една от най-верните жени във ведическата история. Напуска тялото си в гората заедно със съпруга си и Кунти.
Гаруда: Птицата-носител на Вишну и владетел на пернатите. Идва на помощ на Рама и Лакшмана, изцелявайки ги от раните, нанесени от змийските стрели на Индраджит.
Гуха: Цар на нишадите и приятел на Рама, който го посреща на брега на Ганг в началото на изгнанието.
Гхатоткача: Син на Бхима и ракшаси Хидимби. Станал предводител на ракшасите, подпомагайки Пандавите във войната на Курукшетра. Убит от Карна с небесното оръжие Шакти.
Дашаратха: Император на Косала със столица Айодхя, бащата на Рама. Дълго остава без син и получава четирима — Рама, Бхарата, Лакшмана и Шатругхна — след голямо жертвоприношение. Обвързан от две благословии, дадени някога на Кайкеи, той е принуден да изпрати Рама в изгнание и умира от скръб.
Деваки: Майка на Кришна и съпруга на Васудева, водач от династията на Вришните. Подробности за живота ѝ могат да се намерят в „Бхагавата Пурана“.
Девахути: Майката на Капиладева и негова ученичка: „Шримад Бхагаватам“ помества наставленията, които синът дава на майка си — един от малкото случаи, в които ученикът е родител на учителя.
Джабали: Брамин съветник в Айодхя, който с материалистични доводи убеждава Рама да поеме трона — и получава от него твърд отговор.
Джада Бхарата: Мъдрецът, който се преструвал на глухоням, за да не бъде обезпокояван; неговите стихове в Шримад Бхагаватам описват как желанието движи ума.
Джамбаван: Стар и мъдър водач на мечките, съюзник на Рама. Именно той напомня на Хануман за неговата сила и го праща да прескочи океана.
Джанака: Цар на Митхила, приемният баща на Сита и известен мъдрец-владетел. Обещава дъщеря си на онзи, който опъне лъка на Шива — и Рама го счупва.
Джарасандха: Цар на Магадха и могъщ враг на Кришна. Неговият баща, Брихадратха, веднъж отишъл при един мъдрец да моли за благословията да има син. Мъдрецът му дал плод манго, който царят разделил на две, давайки по една от половините на двете си съпруги. Всяка от тях родила по половин дете и царят ги захвърлил. По-късно една ракшаси, на име Джара, намерила двете половини и ги съединила и тялото се съживило. Тогава нарекли детето Джарасандха, което означава „съединен от Джара“. В „Бхагавата Пурана“ е описана историята на враждата му с Кришна. Убит в двубой от Бхима.
Джатаю: Царственият лешояд, стар приятел на Дашаратха, който напада Равана, за да защити Сита, и умира от раните си пред Рама.
Джаядратха: Цар на Синдху, женен за дъщерята на Дхритаращра, Душала. Когато се родил, един небесен глас предрекъл, че ще бъде могъщ воин, но ще падне обезглавен от противник с несравнима сила. Тогава баща му, Вридхакшетра, изрекъл проклятието, който стане причина главата на сина му да падне на земята, сам да загине, като собствената му глава се пръсне на хиляди парчета. Убит от Арджуна на Курукшетра.
Джива Госвами: Един от шестимата Госвами на Вриндавана, племенник на Рупа и Санатана; систематизаторът на богословието на Чайтаня.
Драупади: Дъщеря на Друпада, цар на Панчала, съпруга на петимата Пандави. В предишния си живот била жена аскет на име Налаяни, която получила от Шива благословията да има петима съпрузи в следващия си живот. Образец на женските качества, тя дала напътствия как се служи на съпруг на Сатябхама, една от главните царици на Кришна. Считана е за експанзия на богинята Лакшми. Позната още като Панчали.Форми в текста: Панчали, Кришна̄, Ягясени, Сайриндхри
Дрона (Дроначария): Военен учител на Куру. Мъдрецът Бхарадваджа веднъж видял апсарата Гхритачи, в резултат на което изпуснал семето си и го събрал в една делва, от която по-късно се родил Дрона. Бил обучаван от Агнивеша и Парашурама. Считан е за експанзия на Брихаспати, небесния учител на боговете.Форми в текста: Дроначария, Дроне
Друпада: Цар на провинция Панчала в Бхарата. Верен поддръжник на Пандавите, почитан като най-старшия сред съюзниците им. Станал враг на Дрона, след като той отишъл при него да моли за милостиня и му било отказано. Дрона го убил във войната на Курукшетра. Друпада бил познат също като Ягясена и се казва, че е експанзия на небесните марути.
Дундубхи: Демон в облик на бивол, убит от Вали — костите му Рама разпилява, за да покаже силата си пред Сугрива.
Дурваса: Могъщ риши, прославен с това, че лесно се разгневява. В Пураните и „Махабхарата“ има много истории за него. Особено известен е с това, че дал на Кунти благословия да може да призове по своя воля всяко божество, в резултат на което се родили Пандавите от петима главни богове. Считан е за експанзия на Шива. В „Рамаяна“: Сприхавият мъдрец, чието идване в Айодхя става причина Лакшмана да бъде прокълнат в Епилога.
Дурьодхана: Най-големият от синовете на Дхритаращра и водач на Кауравите. От дете изпитвал ненавист към Пандавите, която по-късно довела до войната на Курукшетра. Убит от Бхима и отишъл в рая в резултат на изпълнението на кшатрийските си задължения. Казва се, че бил експанзия на Кали, олицетворението на епохата на мрака (Кали-юга).
Духшасана: По-малък брат на Дурьодхана и един от най-близките му съветници. Грубо оскърбил Драупади и Пандавите, в резултат на което Бхима дал обет да го убие и да пие кръвта му, което и направил по време на голямата война.
Душана: Ракшас военачалник, един от пълководците на Кхара.
Дхаумя: Риши-аскет, станал гуру и водач на Пандавите. По-млад брат на Девала, друг прославен риши.
Дхритаращра: Слепият син на Вясадева, роден от Амбика след смъртта на съпруга ѝ Вичитравиря. Той станал цар на Хастинапура, когато Панду се оттеглил в горите. Баща на Кауравите. В „Бхагавата Пурана“ се казва, че след като практикувал йога, той постигнал освобождение, сливайки се с Върховния Брахман в края на живота си.Форми в текста: Дхритаращре
Дхрищадюмна: Син на Друпада, роден от жертвения огън. Във Ведите се казва, че той бил експанзия на бога на огъня, Агни.
Дхрищакету: Син на Шишупала, цар на Чхеди, който се сприятелил с Пандавите и ги подкрепил с цяла дивизия акшаухини за битката на Курукшетра. Убит от Дрона. След войната сестра му се омъжила за Накула. Казва се, че той бил един от небесните вишвадеви, преродил се на земята.
Дхрува: Царският син, който тръгва да търси Бога, за да получи царство, а щом го вижда, се засрамва от искането си: „търсех стъкълца, а намерих скъпоценност“. В книгата — примерът за преминаване от искане към любов.Форми в текста: Дхрува Махараджа
Екалавя: Син на Хиранядхану, вожд на племето Нишадха. Станал изключително умел в стрелбата с лък, обожавайки Дрона, но бил прокълнат от него. Убит от Кришна.
Зороастър: Жрецът основоположник на клана на влъхвите (магите), който според книгата се откъсва от ведическата традиция; западните историци извеждат от учението му (зороастризма) принципи, споделяни от юдео-християнството и исляма.Форми в текста: Заратустра, Джарута, Джарасабдха, Заратус
Зурван: Персийското божество на времето. Книгата го съпоставя с ведическия Суря — слънцето като „себе“ на Брахман във времето.Форми в текста: Зурвана
Индра: Царят на боговете, наричан още Пурандара и Шакра. Във Ведите има много истории за този полубог, станал баща на Арджуна. В „Рамаяна“: Царят на полубоговете, познат още като Пурандара и Шакра.Форми в текста: Шакра, Пурандара
Индраджит (Мегханада): Синът на Равана и най-опасният му воин — единственият, победил Индра, откъдето е и името му. Владее мистични оръжия и се сражава невидим. Убит е от Лакшмана.Форми в текста: Мегханада
Кабандха: Проклятото същество без глава, освободено от Рама; посочва му пътя към Сугрива.
Кайкеи: Най-младата съпруга на Дашаратха и майка на Бхарата. Подтикната от прислужницата си Мантхара, тя използва двете благословии, обещани ѝ от царя, за да поиска изгнанието на Рама и трона за своя син.Форми в текста: Кайкейи
Камса: Вуйчо на Кришна, узурпирал трона на баща си, Уграсена. Убит от Кришна. Детайли от живота му могат да се намерят в „Бхагавата Пурана“.
Капиладева: Въплъщение на Бога, изложило учението Санкхя пред майка си Девахути.Форми в текста: Бог Капиладева
Карна: Първородният син на майката на Пандавите, Кунти, от съюза ѝ с бога на слънцето (виж Приложение 1). Станал главен поддръжник и най-близък приятел на Дурьодхана, който го направил цар на Анга. Убит от Арджуна на Курукшетра и отишъл на слънчевата планета. Други имена на Карна са Васусена, Вайкартхана и Радхея.Форми в текста: Радхея, Васусена, Карне
Каушаля: Първата съпруга на Дашаратха и майка на Рама.Форми в текста: Каушалия
Крипа (Крипачария): Син на мъдреца Шарадван. Веднъж Шарадван практикувал аскетизъм в гората, когато видял апсарата Джанапади и изпуснал семето си, което попаднало върху туфа тръстики. От тях се родили момче и момиче, които нарекли Крипа и Крипи. Децата били намерени и отгледани от Шантану, който по-късно научил за произхода им от Шарадван. Крипа изучил Дханурведа, изкуството на боя, от своя баща и станал един от бойните учители на Куру. Оцелял във войната на Курукшетра и станал съветник на Пандавите, когато се възцарили. По-късно те го избрали за учител на своя внук, Парикшит.Форми в текста: Крипачария
Критаварма: Водач от династията на Ядавите, предан на Кришна, главнокомандващ армията на Яду. Кришна дал армията си на Дурьодхана за войната в Курукшетра и така тя се сражавала начело с Критаварма срещу Пандавите. Критаварма преживял войната, но по-късно загинал в Прабхаса в братоубийствения конфликт между Ядавите.
Кришна: Според Ведите той е Върховният Бог, източникът на всички останали божествени инкарнации, такива като Вишну и Нараяна. „Бхагавата Пурана“ съдържа обширни описания на неговите качества и дейности. Той изговорил „Бхагавад Гита“ пред Арджуна в началото на войната на Курукшетра.Форми в текста: Мадхава, Хришикеша, Джанардана, Мадхусудана, Ачюта, Говинда, Кешава, Ядава, Даша̄рха, Шаури
Кувера (Вайшравана): Бог на богатството, един от четиримата вселенски закрилници или Локапали. Познат като небесния ковчежник. В „Рамаяна“: Полубогът на богатството, който пази северната посока на вселената.Форми в текста: Вайшравана
Кумбхакарна: Исполинският брат на Равана, надарен с благословия да спи по шест месеца. Събуден за войната, той признава вината на Равана, но се сражава за него от вярност и загива от ръката на Рама.
Кунти: Майката на Пандавите, сестра на Васудева, бащата на Кришна. Собственият ѝ баща, Шурасена, я бил дал още като бебе на близкия си приятел Кунтибходжа, който бил бездетен. При раждането си била наречена Притха, но по-късно след осиновяването й от Кунтибходжа, била известна като Кунти.
Куру: Древен цар и основоположник на династията Куру. Поради изпълняваните от него жертвоприношения и въздържания мястото, познато като Курукшетра, получило името си от Куру, се счита за свещено.Форми в текста: Кауравите, Каурави, Каурава, Куруте
Куша и Лава: Синовете-близнаци на Рама и Сита, родени в обителта на Валмики по време на изгнанието на майка им. Мъдрецът ги отглежда и ги научава да декламират „Рамаяна“ — и именно от тяхната песен Рама разбира кои са. По-късно Рама ги приема за свои синове и ги коронясва.Форми в текста: Лава и Куша, Лава
Кхара: Ракшас военачалник, брат на Шурпанака, който напада Рама в Джанастхана с четиринайсет хиляди ракшаси и загива заедно с Душана и Тришира.
Лакшмана: Брат на Рама и негов неотлъчен спътник в изгнанието. Отличава се с безусловна вярност и с гняв, който Рама неведнъж трябва да укротява. Убива Индраджит и е смъртно ранен в последната битка, преди билките на Сушена да го върнат към живот.Форми в текста: Саумитри
Лакшми: Богинята на щастието и съпруга на Вишну.
Мадхвачаря: Ваишнава-ведантист от XIII в., основоположник на школата на двойствеността (дваита) и на Брахма-Мадхва сампрадая. Цитиран в книгата за учението, че кармата е безначална.Форми в текста: Мадхва, Шрипад Мадхвачаря
Мандодари: Главната съпруга на Равана, дъщеря на Мая Данава; напразно го умолява да се откаже от Сита.
Мантхара: Гърбавата прислужница на Кайкеи, която ѝ внушава, че възцаряването на Рама означава гибел за нея и за сина ѝ. Малката ѝ злоба задвижва цялата история.
Марича: Ракшас, който по заповед на Равана приема облика на златен елен, за да отдалечи Рама от колибата. Умирайки, той извиква с гласа на Рама и подмамва и Лакшмана.
Маркандея: Древен риши, за който се казва, че живял хиляди епохи. В „Махабхарата“ се съдържат много истории за него.
Матали: Колесничарят на Индра, изпратен от небесата да управлява колесницата на Рама в последната битка.
Матанга: Риши, чието проклятие тегне над гората край Ришямука.
Мая Данава: Небесен демон с големи умения в областта на архитектурата и строителството.
Накула: Един от синовете близнаци на Панду и Мадри, заченати от полубоговете Ашвини. Воин махаратха, всепризнат боец с меч. Завоювал западните предели на Бхарата преди жертвоприношението Раджасуя на Юдхищхира. Освен за Драупади бил женен за принцесата на Чхеди, Каренумати.
Нарада: Божествен светец, познат още като Девариши, или мъдрец сред боговете. Прославен е като предан на Кришна и често участва в забавленията му на земята. Във Ведите има много препратки към дейностите и поученията на Нарада. В „Рамаяна“: Небесен мъдрец, познат още като Девариши, или риши сред полубоговете. Той е велик предан на Вишну и често му помага в забавленията му на земята. Ведическата литература съдържа безброй отпратки към дейностите и ученията на Нарада.
Нила: Ванарски военачалник, бърз като вятъра; един от главните пълководци в битката за Ланка.
Панду: Баща на Пандавите, роден от вдовицата на Вичитравиря, Амбалика, по милостта на Вясадева.Форми в текста: Пандавите, Пандави, Пандава
Парашара: Могъщ риши, внук на Васищха, станал баща на Вясадева, зачевайки го в Сатявати, докато била още девица. Веднъж Сатявати превозила мъдреца с лодката си през реката и той бил запленен от красотата ѝ. Попитал я дали може да има интимна връзка с нея, обещавайки ѝ, че по силата на мистичната му сила тя ще остане девствена. Сатявати се съгласила и те се любили на един остров насред реката, който Парашара скрил от всеки поглед с гъста мъгла. Вясадева се родил веднага и още в същия миг пораснал.
Парашурама: Риши, считан за упълномощена инкарнация на Бог Вишну. Прославен с това, че е унищожил всички кшатрии на света, след като баща му, Джамадагни, бил убит от цар на име Картавиря. Познавач на ведическото бойно изкуство, учител на Бхишма, Дрона и Карна. „Махабхарата“ съдържа много истории за неговите подвизи. В „Рамаяна“: Могъщ риши, надарен със специална сила от Вишну. Известен е с това, че е избил всички войнолюбиви царе на света, след като баща му Джамадагни е бил убит от цар на име Картавиря.
Парикшит: Син на Абхиманю, роден след смъртта на баща си. Пандавите го провъзгласяват за цар на Хастинапура, когато се оттеглят. Бил наречен Парикшит, което означава „търсещият“, тъй като брамините казали, че ще разпитва всеки човек в търсенето си на Бога, когото видял още докато бил в утробата на майка си. Станал известен с това, че изслушал „Бхагавата Пурана“ от мъдреца Шукадева Госвами.
Прахаста: Главният военачалник на Равана, паднал в битката за Ланка.
Притху: Цар, съвършено добродетелен по силата на чистата си отдаденост на Бога; затова вижда девите и има пълно познание за моралното измерение на вселената. Бог Вишну възхвалява добродетелите му („Шримад Бхагаватам“ 4.20.16).Форми в текста: цар Притху, Притху Махараджа
Равана: Могъщ водач на ракшаската раса. В „Рамаяна“ раждането му се описва по следния начин: Много отдавна в склоновете на планината Меру живял мъдрец на име Пуластя, който бил роден от ума на Брахма. Пуластя бил постоянно отдаден на суров аскетизъм. Много небесни апсари идвали да се забавляват в красивия район, където живеел той, и често пречели на медитацията му. Накрая, притеснен от присъствието им, той казал: „Ако отново видя някоя девойка, тя веднага ще забременее“. Апсарите започнали внимателно да отбягват ашрама на Пуластя. Имало обаче една девойка, дъщеря на друг мъдрец на име Тринабинду, която не била чула за проклятието. Веднъж тя отишла в района, където седял Пуластя, и още щом той я зърнал, усетила признаци на бременност. Изумена и уплашена, изтичала при баща си и възкликнала: — Татко, не мога да разбера защо изглеждам така, сякаш съм бременна! Никога не съм имала близост с мъж! Тринабинду седнал да медитира и с мистичната си сила разбрал какво се е случило. Отишъл с дъщеря си при Пуластя и го помолил: — О, почитаеми мъдрецо, благоволи да приемеш дъщеря ми за съпруга. Сега тя носи дете от теб. Затова те моля да се ожениш за нея. Тя ще ти служи добре. Пуластя се съгласил и се обърнал към момичето: — О, нежна, ти ще родиш много надарен син на име Вишрава. Подобно на баща си и Вишрава станал аскет и се отдал на въздържания и изучаване на писанията. След време се оженил за дъщерята на Бхарадваджа и чрез нея се сдобил със син на име Вайшравана, който с благоволението на баща си станал могъщият Кувера, ковчежникът на полубоговете. По това време се водела голяма битка между полубоговете и ракшасите, които накрая били обърнати в бягство от Вишну. Те потърсили закрила в долния свят, но един от тях, Сумали, заживял на земята. Докато се скитал по света, един ден видял Кувера да лети над главата му в небесната колесница Пушпака. Ракшасът се смаял от великолепието на Кувера. Знаейки, че полубогът е син на Вишрава и искайки да направи добро на ракшасите, казал на дъщеря си Кайкаси: — Крайно време е да те омъжим, скъпа. Иди бързо в ашрама на Вишрава и го помоли да те приеме. Могъщият мъдрец ще те дари със синове, равни на Кувера; в това няма никакво съмнение. Подчинявайки се на баща си, Кайкаси отишла при Вишрава, който седял и медитирал. Застанала срамежливо пред него с допрени длани и сведен поглед и заровила в пръстта с палеца на крака си. Като видял момичето, което сияело с божествена красота, а лицето му приличало на пълна месечина, мъдрецът възкликнал: — Коя си ти и защо си тук? Кажи ми истината, о, прекрасна! Момичето отвърнало: — О, мъдрецо, трябва да разбереш намерението ми с мистичната си сила, защото аз се срамувам да ти го кажа. Мъдрецът се отдал на медитация и след няколко минути разбрал мислите ѝ. После казал: — Разбирам намерението ти, о, нежна! Искаш синове от мен. Наистина съм привлечен от теб и ще приема ръката ти, но ти дойде в неподходящ момент. Затова ще имаш синове, които ще са жестоки, кръвожадни и отдадени на порочни дела. О, девойко с изваяни крака и ръце, ти ще родиш ракшаси, които обичат да пият кръв! Кайкаси се разстроила. — О, божествени мъдрецо, не искам такова потомство! Бъди милостив! Състрадателният Вишрава отвърнал: — Не може да бъде другояче, мила девойко, но аз ще те благословя. Макар че ще родиш такива синове, последният ще е различен. Той ще е благочестив и ще върви по стъпките на семейството ми. Скоро Кайкаси родила грозно дете, което изглеждало като ракшас. Имало десет глави, двайсет ръце, а кожата му била черна като въглен. Когато се родило, се появили множество лоши поличби. Лисиците бълвали пламъци, от небето се сипела кръв, падали метеори, ехтели гръмотевици. Земята се затресла с товара си от планини, а в ревящия океан се издигнали огромни вълни. Вишрава нарекъл детето Дашагрива1 и то пораснало страховито и жестоко. После Кайкаси родила Кумбхакарна, след това – Сурпанакха и накрая – Вибхишана. Когато се родил последният ѝ син, от небето се посипали цветя, а полубоговете в райските селения възкликнали: — Чудесно! Прекрасно! След известно време Кувера дошъл да посети баща си с Пушпака. Като видяла колко е могъщ и в каква колесница се вози, Кайкаси казала на Дашагрива: — Сине, погледни брат си Вайшравана. Погледни и себе си! Виж колко си беден и слаб в сравнение с него! Постарай се да станеш равен на брат си във всичко. Подтикнат от думите на майка си, Дашагрива обещал: — Кълна се, че ще стана равен на Вайшравана и дори ще го надмина по сила. Не тъжи! Завиждайки на брат си и жаден за власт, Дашагрива дълго се отдавал на сурови въздържания. Накрая спечелил прочутите си благословии от Брахма и не можел да бъде убит от никого, освен от смъртен или животно, но това никак не го тревожело. Кумбхакарна и Вибхишана също се отдали на аскетизъм заедно с Дашагрива. Когато Брахма се явил пред тях, Вибхишана го помолил за благословия – да следва винаги пътя на праведността дори когато се намира в голямо затруднение. Брахма удовлетворил молбата му, а после се обърнал към Кумбхакарна, за да благослови и него. Тогава полубоговете се изплашили и като отишли при Брахма, казали: „Десетглав“. Първото име на Равана. – Б. пр. — О, господарю, не бива да благославяш Кумбхакарна. Той вече създаде хаос в небесата, като погълна седем апсари, десет помощници на могъщия Индра, както и множество мъдреци и човешки същества. Какво ли ще стане, ако го направиш още по-силен с благословията си? Престори се, че я даваш, но само му създай илюзия, че я е получил. Така ще спасиш всички светове. Брахма се усмихнал и казал: — Така да бъде! Помислил си за богинята на знанието, Сарасвати, и когато тя се изправила пред него, я помолил: — О, богиньо, стани речта в устата на Кумбхакарна. Богинята се съгласила и тогава Брахма попитал Кумбхакарна: — Каква благословия искаш, о, ракшасе? Уморен от въздържанията си, Кумбхакарна отвърнал: — Нека спя в продължение на много години. — Така да бъде! Ще спиш по шест месеца и ще бъдеш буден един ден. След като удовлетворил молбата на ракшаса, Брахма изчезнал заедно с всички полубогове.Форми в текста: Дашагрива, Дашанана
Рама (Рагхава): Седмото от десетте въплъщения на Вишну; появява се на земята като цар от Слънчевата династия, водеща началото си от полубога на слънцето. Рагхава е друго негово име и означава „потомък на Рагху“.Форми в текста: Рагхава, Шри Рама, Рамачандра, Рамабхадра
Рамануджачаря: Учителят на вишиштадваита (1017–1137) — „единство в различието“.Форми в текста: Рамануджа
Раху: Могъщ демон, който се появява като планета. Смята се, че той причинява затъмненията.
Сагара: Цар от Слънчевата династия, който бил предшественик на Рама. Океанът също се нарича „сагара“, тъй като най-напред го изкопали синовете на този цар.
Самудра: Божеството на океана, който се явява на Рама и посочва как да бъде построен мостът до Ланка.
Санджая: Колесничар и секретар на Дхритаращра. Макар да принадлежал към кастата сута, бил духовно напреднал ученик на Вясадева, който му дарил силата да вижда събитията по време на войната в Курукшетра. Благодарение на това, той разказвал всички бойни сцени на Дхритаращра.
Сатяки: Герой от Вришните, ученик на Арджуна в изкуството на боя, близък приятел на Кришна. Могъщ махаратха, сражавал се на страната на Пандавите на Курукшетра, оцелял както във войната, така и в последвалото я клане на спящите воини от Ашватхама. Загинал в Прабхаса по време на братоубийствената свада между Ядавите.
Сахадева: Най-младият Пандава, един от двамата близнаци синове на Мадри, заченати от полубоговете Ашвини. Той завладял южната част на Бхарата преди жертвоприношението Раджасуя на Юдхищхира. Прославен с прозорливостта и интелигентността си, избран за личен съветник на Юдхищхира след войната на Курукшетра. Освен за Драупади бил женен за принцесата на Мадра, Виджая.
Сита: Дъщерята на цар Джанака, която става съпруга на Рама. Появата ѝ на земята е описана във ведическото произведение „Деви Бхагавата“. Историята на Сита е следната: Някога живял велик риши на име Кушадваджа. Той имал дъщеря на име Ведавати, за която се смятало, че е въплъщение на богинята Лакшми. Различни небесни същества и демони искали от Кушадваджа ръката на дъщеря му, но тя била решила да се омъжи за Вишну. Един ден демон на име Шамбху помолил за ръката на Ведавати, но му отказали. Разярен, той нападнал и убил Кушадваджа. Когато Ведавати видяла това, вперила гневен поглед в демона и го изпепелила. После отишла в гората и започнала да медитира с молба към Вишну да я приеме за съпруга. Тогава дошъл Равана и я оскърбил, както е описано в пролога на книгата. Казват, че след като принесла в жертва тялото си, Равана отнесъл праха ѝ в Ланка. Държал го в златна кутия в двореца си. Скоро след това обаче видял множество неблагоприятни поличби. Риши Нарада, който посетил Ланка, разкрил на Равана, че причината за лошите знамения е прахът на Ведавати. Тогава демонът го изхвърлил в океана. Кутията с праха се понесла по водата и излязла на брега близо до Митхила, където потънала в земята. Точно на това място Джанака изпълнил жертвоприношение, за да се сдобие с дете. Част от приношението му включвало изораване на бразда в земята и така намерил кутията. Лакшми влязла в пръстта и когато Джанака изровил кутията, намерил вътре златисто дете. То получило името Сита.Форми в текста: Ваидехи, Джанаки, Маитхили
Субхадра: Сестра на Кришна; считана за въплъщение на Йогамая, духовната енергия на Бога. Раждането ѝ е описано в „Бхагавата Пурана“. Омъжва се за Арджуна и имат син, Абхиманю. За разлика от Драупади в оригиналния текст няма подробности относно начина, по който напуска този свят.
Сугрива: Цар на ванарите в Кишкиндха, брат на Вали. Прогонен от него, той сключва съюз с Рама: Рама убива Вали и връща царството на Сугрива, а Сугрива вдига цялата ванарска войска за търсенето на Сита.
Сударшана: Огненият диск на Вишну — оръжието, което преследва Дурваса в разказа за Амбариша.Форми в текста: Сударшана чакра
Сумантра: Колесничарят и доверен съветник на Дашаратха, който откарва Рама в изгнание и се връща сам в Айодхя.
Сумитра: Втората съпруга на Дашаратха, майка на Лакшмана и Шатругхна.
Сухотра Свами: Авторът на „Веданта-психология“ (1950–2007) — ученик на Шрила Прабхупада, преподавател и автор на книги по ведическа философия.Форми в текста: Сухотра
Сушарма: Цар на Тригарта и брат на съпругата на Дурьодхана, Бханумати. Предвождал огромна армия и се сражавал изключително срещу Арджуна по време на битката при Курукшетра, давайки обет да го убие, но сам пада убит от него.
Сушена: Ванарският лечител, който с билките сандживакарани, вишалякарани и сандхани връща Лакшмана към живот.
Тара: Съпругата на Вали, а след смъртта му — на Сугрива; мъдра съветница, чиито думи неведнъж отклоняват беда.
Татака: Ракшаска с мощта на хиляда слона, която опустошава горите край Ганг; убита от Рама по настояване на Вишвамитра.
Тришанку: Цар, който пожелава да отиде на небето в тялото си; Вишвамитра го издига там със силата на отреченията си (Приложение 2).
Тришира: Триглав ракшас, брат на Кхара.
Уддхава: Приятел и предан на Кришна. Неговите въпроси в Единадесета песен на Шримад Бхагаватам са отправната точка на първа глава.
Улупи: Дъщеря на царя на нагите Кауравя, съпруга на Арджуна. Имат син на име Ираван, убит на Курукшетра. Тя се омъжила за Арджуна по време на едногодишното му изгнание от Индрапрастха, прекарвайки с него само един ден след сватбата. Събрали се отново след войната в Хастинапура.
Уттара: Принцеса на Вирата, на която Арджуна преподавал танци през последната година на изгнанието. Омъжила се за Абхиманю, а синът им бил наречен Парикшит.
Хануман: Син на Ваю, бога на вятъра, и водач сред ванарите. Прескача океана, намира Сита в Ланка, донася вестта на Рама и по-късно носи Лакшмана и билките от Хималаите. Смятан за образец на предан слуга.Форми в текста: Хануманджи
Чайтаня: Бог Чайтаня (1486–1534), който въвежда санкиртана — съвместното възпяване на святото име — като религия за настоящата епоха. В това издание името се изписва „Чайтаня“; в другите книги от Библиотеката — „Чаитаня“.Форми в текста: Бог Чайтаня, Шри Чайтаня, Чайтаня Махапрабху
Чанакя: Брахман държавник от времето на Чандрагупта Маурия, автор на сборник кратки нравствени стихове („Чанакя шлока“), няколко от които книгата цитира.Форми в текста: Чаняка, „Чанакя шлока“, „Чаняка шлока“
Читрасена: Цар на гандхарвите, който научил Арджуна на изкуството да пее и танцува, докато бил в небесата. По-късно той пленил Дурьодхана, когото Арджуна и Бхима освободили. Читрасена било още и името на царя на Тригарта, сражавал се на страната на Кауравите, а също така името на един от синовете на Карна.
Шакуни: Син на Цар Сувала и брат на Гандхари, действал като близък съветник и наставник на Дурьодхана. Макар да бил могъщ кшатрия, той предпочитал подмолните и задкулисни методи пред откритата битка. Казва се, че бил експанзия на божеството, царстващо над епохата Двапара (третата от цикъла на четирите епохи). Убит на Курукшетра от Сахадева.
Шалва: Цар на Шаубха, сражавал се с Бхишма за ръката на Амба, след като Бхишма я отвлякъл от сваямварата ѝ. Поради голямото си приятелство с Шишупала, когото Кришна убил, той станал враг на Кришна и нападнал Дварака с огромен въздушен кораб, който бил получил от Шива. Считан за въплъщение на демона Аджака; убит от Кришна.
Шаля: Владетел на Мадра и брат на втората съпруга на Панду, Мадри. Макар да бил приятел на Пандавите, и особено на Юдхищхира, той бил измамен от Дурьодхана и принуден да се сражава на страната на Кауравите в Курукшетра. Считан за въплъщение на дайтя Самхлада. Юдхищхира го убива във войната.
Шантану: Великият дядо на Пандавите и Кауравите и баща на Бхишма от съюза си с Ганга (виж Приложение 3). След като се оттеглил, той отишъл на връх Арчика в Хималаите и практикувал аскетизъм, за да постигне освобождение. В „Бхагавата Пурана“ се казва, че по-малкият му брат, Девапи, все още живее на земята на място, наречено Калапа, очаквайки началото на следващата Сатя Юга (златна епоха), когато ще стане цар.
Шатругхна: Най-младият от четиримата братя, син на Дашаратха и Сумитра, неразделен с Бхарата.
Шива (Рудра): Частично разширение на Бог Вишну; действа като вселенски разрушител в края на цикъла от епохи. Рудра е друго негово име.Форми в текста: Рудра, Махадева
Шикханди: Син на Друпада и превъплъщение на Амба. Бил роден като жена, а по-късно станал мъж по милостта на един якша на име Щхунакарна. Помнейки своята ненавист от предишния си живот, той дал обет да погуби Бхишма. Благодарение на него Арджуна успял да се приближи и в крайна сметка да повали Бхишма. Ашватхама го убил по време на среднощното клане на спящите пандавски воини.
Шишупала: Цар на Чхеди и заклет враг на Кришна. „Бхагавата Пурана“ описва предишния му живот като Джая, пазач на духовния свят Ваикунтха. По силата на едно проклятие той и брат му Виджая трябвало да се родят в материалния свят три живота последователно като демони (другите му две въплъщения са като Хиранякашипу и Равана). Кришна го убил по време на жертвоприношението Раджасуя на Юдхищхира.
Шридхара Свами: Средновековен коментатор на „Шримад Бхагаватам“.Форми в текста: Шрила Шридхара Свами
Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура: Духовният учител на Шрила Прабхупада. (Бележка на преводача в изданието.)Форми в текста: Бхактисиддханта Сарасвати
Шрила Прабхупада: А. Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада (1896–1977) — учителят, на чиито наставления се опира цялото изложение в „Веданта-психология“.Форми в текста: Прабхупада
Шурпанака: Сестрата на Равана. Отхвърлена от Рама и Лакшмана и обезобразена от втория, тя подтиква брат си към отвличането на Сита — от нея тръгва цялата война.
Юдхищхира: Най-големият Пандава, роден от съюза на Кунти и Дхарма. Изпълнил жертвоприношението Раджасуя, което го утвърдило като всемирен император. Прославен с верността си към истината и добродетелта, заради което е наречен Дхармараджа, а също и Аджаташатру, което означава „този, който няма врагове“. След войната управлявал земята в продължение на трийсет и шест години, наследен от Парикшит.Форми в текста: Дхармараджа, Аджаташатру, Юдхищхире
Яду: Древен цар и основоположник на династията Яду, в която се появил Кришна (виж родословното дърво в Приложение 5). Подробности за раждането и живота на Яду са дадени в оригиналния текст на „Махабхарата“, а също и в „Бхагавата Пурана“.Форми в текста: Ядавите, Ядави, Вришните, Вришни
Ямараджа: Полубогът, който управлява смъртта и съдбата. Вишну му е дал властта да отрежда последиците от действията на всички същества. Той е пазител на южната част на вселената.Форми в текста: Яма

Места

Айодхя: Столицата на Косала и престолът на Слънчевата династия — градът на Дашаратха и Рама, чието име означава „непобедима“.
Амаравати: Небесната столица на Индра, където Арджуна получава оръжията на боговете.
Анга: Царството, дадено на Карна от Дурьодхана — оттам и титлата му цар на Анга.
Бадарикашрам: Обителта в Хималаите, където Пандавите отсядат по време на изгнанието си.Форми в текста: Бадари
Варанавата: Градът, в който Дурьодхана изгражда къщата от шеллак, за да изгори Пандавите.
Гандхамадана: Хималайска планина с небесни езера, охранявани от кродхавасите; там Бхима среща Хануман.
Гандхара: Царството на Шакуни и Гандхари, на северозапад.
Годавари: Свещената река, край която е Панчавати.
Дандака: Гората, в която живее Рама по време на изгнаничеството си. (От Речника на изданието.)Форми в текста: Дандакаранья
Дварака: Островният град на Кришна и Ядавите, издигнат в морето след напускането на Матхура.Форми в текста: Дваравати
Индрапрастха: Градът, който Пандавите изграждат на дадената им половина от царството. Там Мая издига Небесната зала и Юдхищхира извършва раджасуя.
Кайлаш: Планината в северния край на Хималаите — домът на Шива.
Камяка: Горската обител, където Пандавите живеят в първите години на изгнанието.Форми в текста: Камякавана
Каши: Царството, чиито три принцеси — Амба, Амбика и Амбалика — Бхишма отвлича от сваямварата им.
Кишкиндха: Царството на ванарите, за което се борят Вали и Сугрива; оттам излиза войската, тръгнала да търси Сита.
Косала: Царството на Дашаратха със столица Айодхя.
Курукшетра: Свещеното поле на север от Хастинапура, където се води осемнайсетдневната война и където е изговорена Бхагавад Гита.Форми в текста: Курукшетре
Кхандава: Гората, опожарена от Арджуна и Кришна, за да се разчисти място за Индрапрастха.Форми в текста: Кхандавапрастха
Ланка: Островната крепост на Равана отвъд океана — цитаделата, до която ванарите строят мост и която пада след осемнайсетдневна война.
Магадха: Царството на Джарасандха, съперник за върховната власт, убит от Бхима.
Матся (царството на Вирата): Царството, в което Пандавите прекарват тринайсетата година от изгнанието си скрити.Форми в текста: Матсите
Матхура: Градът на Ядавите, управляван от Камса до идването на Кришна.
Махендра: Планината на южния бряг, откъдето Хануман се хвърля през океана.
Митхила: Градът на цар Джанака, където Рама счупва лъка на Шива и получава ръката на Сита.
Нандиграма: Селището край Айодхя, където Бхарата живее като отшелник през четиринайсетте години, докато чака Рама.
нишадха: Племе, обитаващо горите. (От Речника на изданието.)Форми в текста: нишади, нишадите
Пампа: Езерото край Ришямука, където Рама и Лакшмана срещат Хануман.
Панчавати: Мястото край река Годавари, посочено от Агастя, където Рама построява колибата им — и откъдето Равана отвлича Сита.Форми в текста: Джанастхана
Панчала: Царството на Друпада, откъдето е Драупади; съюзник на Пандавите.
Ришямука: Планината, на която Сугрива се укрива от брат си Вали.Форми в текста: Ришямукха
Сарая: Реката, на чийто бряг стои Айодхя; в нея Рама влиза в края на земния си живот.Форми в текста: Сараю
Синдху: Царството на Джаядратха, зет на Дурьодхана.
Сумеру: Небесната планина в средата на вселената; на нея живее ванарският водач Кешари, бащата на Хануман.
Упаплавя: Градът във Вирата, където Пандавите се събират след изгнанието и събират съюзниците си.
Хастинапура: Столицата на династията Куру на брега на Ганг — престолът, за който се води целият спор.Форми в текста: Хастинапур
Хималаите: Северните планини — мястото на отреченията, на небесните обители и на последното пътуване на Пандавите.Форми в текста: Химават, Хималая
Чеди: Царството на Шишупала, убит от Кришна на раджасуя жертвоприношението.
Читракута: Планината, на която Рама, Сита и Лакшмана прекарват първите години от изгнанието и където Бхарата идва да ги моли да се върнат.
Ямуна: Свещената река, край която се намират Хастинапура, Индрапрастха и Матхура.

Текстове

Ади Кавя: „Изначалната поема“ — името, с което е известна Рамаяна като първото поетично произведение на санскрит.Форми в текста: Изначалната поема
Адитя Хридая: Химн във възхвала на слънцето, предаден на Рама от Агастя риши точно преди убиването на Равана. (От Речника на изданието.)
Брахма сутра: Кратките афоризми на Вяса, систематизиращи учението на Упанишадите.
Бхагавад-гита (Гита): „Песента на Бога“ — седемстотин санскритски стиха, част от Бхишма парва, шестата книга на Махабхарата. Изговорена от Кришна на бойното поле Курукшетра.Форми в текста: Гита, ГИТА, хагавад-гита, класическия, Бхагавад Гита
Бхакти-расамрита синдху: Трудът на Рупа Госвами, който систематизира степените и разновидностите на бхакти.Форми в текста: Бхакти-расамрита-синдху
Веданта сутра: Наричана и Брахма сутра — сборникът афоризми на Вяса, систематизиращ Упанишадите.
Веданта-психология: Есетата на Сухотра Свами за ведическата наука за ума (изд. 2022, превод Ирина Черкелова).
Йога сутра: Афоризмите на Патанджали — основополагащият текст на осемстепенната йога.Форми в текста: Йога сутри, Йога сутрите
Махабхарата: Необятният свещен епос, в който Бхагавад-гита е кулминационен момент; Бхишма парва е шестата му книга.Форми в текста: Бхишма парва
Пураните: Осемнадесетте велики Пурани — историческо-философските текстове, разгръщащи ведическото знание чрез повествование.Форми в текста: Падма Пурана, Вишну Пурана, Бхагавата Пурана
Рамаяна: Епосът на Валмики за Рама — заедно с Махабхарата един от двата велики итихаса.Форми в текста: „Рамаяна“
Самхити и наръчници: Обредни и практически сборници на различните традиции, често цитирани в йога литературата.Форми в текста: Брахма самхита, Гхеранда самхита, Джаякхя самхита, Нараяна сукта
Таиттирия Самхита: Част от Яджур Веда, цитирана в Гита-литературата.
Упанишадите: Завършващата, философска част на Веда — текстовете за брахман и за аза.Форми в текста: Ишопанишад, Катха Упанишад, Чхандогя Упанишад, Шветашватара Упанишад, Тайтирия Упанишад, Нираламба Упанишад, Йога таттва Упанишад, Ведите
Чаитаня-чаритамрита: Житието и ученията на Шри Чайтаня, записани от Кришнадаса Кавираджа.Форми в текста: Чаитаня чаритамрита
Шикшащакам: Осемте стиха на Шри Чайтаня — единственият текст, оставен от него в писмен вид, посветен на възпяването на святото име.
Шримад Бхагаватам: Основният източник на изложението в книгата; цитира се с песен, глава и стих.Форми в текста: Шримад Бахагаватам, ШБ
Шримад Бхагаватам (Бхагавата Пурана): Пураната, посветена на Бхагаван — смятана за естествения плод на ведическото дърво.Форми в текста: Бхагавата Пурана, „Шримад-Бхагаватам“, Шримад-Бхагаватам, Шримад- Бхагаватам
„Бхакти-расамрита-синдху“: Съчинението на Рупа Госвами за науката на преданото служене — там са изложени степените на бхакти, от които книгата взема тадия-буддхи и мамата.Форми в текста: Бхакти-расамрита-синдху
„Ману самхита“: Ведическият сборник от закони за обществото и личното поведение.Форми в текста: Ману самхита, Ману-самхита
„Същност и сянка“: Предишната книга на Сухотра Свами — преглед на основните проблеми на философията, решени от гледна точка на ведическото знание. „Трансцендентален персонализъм“ е нейно продължение, съсредоточено върху един единствен въпрос.Форми в текста: Същност и сянка
„Хари-бхакти-виласа“: Наръчникът по ваишнавска обредност и поведение, съставен от Санатана и Гопала Бхатта Госвами.Форми в текста: Хари-бхакти-виласа
„Шри Чайтаня-чаритамрита“: Житието и учението на Бог Чайтаня, съставено от Кришнадаса Кавираджа Госвами (XVI в.) — най-подробният извор за богословието на бхакти в бенгалската традиция.Форми в текста: Шри Чайтаня-чаритамрита, Чайтаня-чаритамрита, „Шри Чаитаня-чаритамрита“, Шри Чаитаня-чаритамрита, Чаитаня-чаритамрита
„Шри Чайтаня-шикшамритам“: Съчинение на Бхактивинода Тхакура, което излага учението на Чайтаня като подредена система; книгата черпи от него определенията за видхи, гауна- и мукхя-дхарма.Форми в текста: Шри Чайтаня-шикшамритам, Чайтаня-шикшамритам