Приложение. Цитати на санскрит и бенгалски, транскрибирани на кирилица

Изданието помества в края оригиналите на всички цитати. Подредени са по глави; за всяка глава първо са цитатите от текста, а после — тези от бележките.

Въведение

„Бхагавад-гита“ 10.38 (санскр.)

нитир асми джигишатам

„За хората, които търсят победа, Аз съм моралът.“ „Шримад Бхагаватам“, 4.20.16 (санскр.)

варам ча мат канчана манавендра

вринишва те ‘хам гуна-шила-янтрита

нахам макхаир ваи сулабхас тапобхир

йогена ва ят сама-читта-варти

„Скъпи мой царю, дълбоко съм пленен от възвишените ти качества и безупречно поведение и затова съм благосклонен към теб. Поискай от мен каквато желаеш благословия. Този, който не притежава възвишени качества и поведение, не може да постигне моето благоволение само чрез жертвоприношения, строг аскетизъм или мистична йога. Но Аз винаги присъствам в сърцето на онзи, който остава уравновесен при всякакви обстоятелства.“

„Падма Пурана“ (санскр.)

двау бхута-саргау локе’смин

даива асура ева ча

вишну-бхакта смрито даива

асурас тад-випаряйя

„В цялата Вселена съществуват само два вида живи същества – божествените (девите) и демоничните (асурите). Божествените са отдадени на Вишну, Върховната Личност; демоничните му се противопоставят.“

„Шримад Бхагаватам“, 4.22.7 (санскр.)

ахо ачаритам ким ме

мангалам мангалаяня

яся йо даршанам хай асид

дурдаршанам ча йогибхи

„О, велики мъдреци, олицетворение на благостта, дори йогите мистици трудно могат да ви видят, защото вие рядко се показвате пред очите на другите. Не мога да си представя какви благочестиви дела трябва да съм извършил, за да ме удостоите с милостивото си присъствие, без да съм положил никакви усилия за това.“

„Чанакя шлока“ (10) (санскр.)

матриват пара-дарешу

пара-дравйешу лоштрават

атмават сарва-бхутешу

я пашяти са пандита

„Човек, който гледа на жената на другия като на своя майка, на притежанията на другия – като на шепа прах и се отнася към всички живи същества като към себе си, такъв човек е наистина учен.“

1. Най-прекрасният от всички възможни светове?

„Бхагавад-гита“ 15.16 (санскр.)

двав имау пурушау локе

кшараш чакшара ева ча

кшара сарвани бхутани

кута-стхо ‘кшара учяте

„Има две категории същества: едните грешат, а другите са непогрешими. В материалния свят всяко живо същество греши, а в духовния свят всяко живо същество е безгрешно.“

„Бхагавад-гита“ 13.22 (санскр.)

пуруша пракрити-стхо хи

бхункте пракрити-джан гунам

каранам гуна-санго ‘ся

сад-асад-йони-джанмасу

„В материалната природа живото същество следва пътищата на живота, като се наслаждава на трите проявления на природата. Това се дължи на свързването му с тази материална природа. Така то се среща с доброто и злото в различните видове съществуване.“

„Бхагавад-гита“ 14.18 (санскр.)

урдхвам гаччханти саттва-стха

мадхйе тиштханти раджаса

джагханя-гуна-вритти стха

адхо гаччханти тамаса

„Тези, които са установени в гуната на доброто, постепенно се издигат до по-висшите планети; тези, които са в гуната на страстта, живеят на земните планети; а тези, които са в отвратителната гуна на невежеството, слизат в адските светове.“

„Шримад Бхагаватам“ 5.5.7 (санскр.)

яда на пашяти аятха гунехам

свартхе праматта сахаса випашчит

гата-смритир виндати татра тапан

асадя маитхуням агарам агя

„Дори да е много учен и мъдър, човек е луд, ако не разбира, че усилията да се наслаждават сетивата, са празно губене на време. Забравил собствения си интерес, той се опитва да бъде щастлив в материалния свят, като съсредоточава вниманието си около дома, в чиято основа стои сексуалната връзка и който му причинява какви ли не материални страдания. Така той не е с нищо по-добър от глупаво животно.“

„Шри Чайтаня Чаритамрта“, Мадхя, 20.120 (бенг.)

садху-шастра-крипая яди кришнонмукха хая

сеи джива нистаре, мая тахаре чадая

„Ако обусловената душа придобие Кришна съзнание по милостта на святи личности, проповядващи предписанията на свещените книги, и ù помогнат да осъзнае Кришна, тя се освобождава от ноктите на мая, а мая се отказва от нея.“

„Бхагавад-гита“ 8.15 (санскр.)

мам упетя пунар джанма

духкхалаям ашашватам

напнуванти махатмана

самсиддхим парамам гата

„След като великите души ме достигнат, те никога повече не се връщат в този временен, изпълнен със страдания свят, защото са постигнали най-висшето съвършенство.“ „Сарвагя сукта“ (цитирана от Джива Госвами в „Бхагавад

Сандарбха“) (бенг.)

хладиня самвид ашлишта сач-чид-ананда ишвара

свавидя самврито джива санклеша никаракара

„Върховният Бог е изпълнен с вечност, знание и блаженство. Той е вечно в духовния свят, обгърнат от своите божествени енергии – хладини (екстатичната сила) и самвит (всезнаещата сила). В материалния свят индивидуалната душа (джива) преживява множество страдания, покрита от собственото си невежество.“

„Бхакти-расамрита-синдху“ 1.2.187 (санскр.)

иха яся харер дасйе

кармана манаса гира

никхиласвапи авастхасу

дживан-мукта са учяте

„Независимо от обстоятелствата, ако човек отдаде всички свои действия, ума и словото си, за да служи предано на Бога, той трябва да се смята за напълно освободена личност.“

1. Най-прекрасният от всички възможни светове? — бележки

„Шримад Бхагаватам“ 6.17.28 (санскр.)

нараяна-парах сарве

на кутасчана бибхяти

сваргапаварга-наракешв

апи туляртха-даршина

„Преданите, заети със служене на Върховната Божествена Личност, Нараяна, никога не се боят от каквото и да е положение в живота. За тях райските планети, освобождението и адските планети не се различават, защото такива отдадени желаят единствено да служат на Бога.“

2. Падението на душата от незапомнени времена

„Махабхарата“ 3.181.5 (санскр.)

кармана пуруша карта

шубхасяпи ашубхася ча

свапхалам тадупашнати

катхам карта свид ишвара

„Човешките същества извършват добра и лоша карма; те преживяват последствията от собствените си действия. Как може да се твърди, че Господ е отговорен?“

Шрила Бхактивинода Тхакура: „Шри Чайтаня-шикшамритам“, част 5, глава 3 (бенг.)

бхагаванера йо мата екати сварупавиграха аччхе. дживера

тадрупа чиддеха нитярупе архе. сей чит деха вайкунтха дхаме

пракашита тхаке. джададжагате баддха хаия таха дуити

аваране луккаита ачхе. сарвапратхама аварана тира нама

лингаварана.

„Както Бог има своята Сварупа Виграха (трансцендентална форма), така и дживата (душата) има своето вечно чид-деха (духовно тяло). Това духовно тяло се проявява в Царството на Бога, Ваикунтха-дхама. Но когато е обвързано в материалния свят, тялото се скрива под две покривала. Първото е известно като линга, финото тяло.“

дживера чиддехера пратхамаварана лингадеха.

евам двитияварана стхуладеха.

„Първото покривало, скриващо чид-деха на живото същество, е финото тяло. Второто покривало е физическото тяло.“

Шрила Бхактивинода Тхакура: „Према Прадипа“ (бенг.)

атма анураги таджджаняи баддха. атма упаюкта вишая

хаите. чюта хаия итара вишайе анурага каре. таджджаняи

атматарпана судураварти. хаояя сутарам индрия тарпанаи.

прабала хаия утхе.

„Душата винаги изпитва любов или привързаност. Следователно обусловената душа, изпаднала от присъщата си позиция, развива любов или привързаност към друг, низш обект. Затова себеудовлетворението изчезва и се появява материалното сетивно наслаждение.“

„Шри Чайтаня-шикшамритам“ 5.3. (бенг.)

джадабаддха хаиле джива джадия кале. правеша кария бхута

бхавишяд вартамана рупа. трикала севака хаия

сукадукхера ашрая хана. джадакала читкала хаите нихстра.

хаояя читкалера анадитва праюкта дживера. джадия

кармера

ади йе бхагавадваимукхя. таха джадакалера пурва хаите

аситечхе. ата ева джадакалера самбандхе татастха вичаре.

кармамула джадакалера пурвастха. балия кармаке анади

бала хаиячхе.

„С навлизането си в материалното време обвързаната джива подлежи на минало, бъдеще и настояще. Като слуга на трикала (тройното време) тя преживява удоволствия и страдания. Материалното време произхожда от духовното време (читкала). И тъй като чит-кала няма начало, произходът на кармата на дживата, или нейното извръщане от Бога, предхожда материалното време. Затова за кармата се казва, че е безначална. Следователно преценката за материалното време е, че коренът на кармата се намира отвъд това време. И затова се казва, че кармата е анади.“

„Према Прадипа“ (бенг.)

джадабаддха хаия джива ниджа ваикунтха сварупа. хаите

виччхинна хана наи. ваикунтха сварупа баддхавастхая

джадасанга крама. джада дхармера гланисамюкта хаия

манорупе парината хаиячхе. татхапи атма дхармера

виччхеда хая наи.

„Макар и обусловено от материалната природа, живото същество не е откъснато от собствената си форма във Ваикунтха. Поради общуването със заразената материална атмосфера, духовната идентичност на обусловеното живо същество се трансформира в ума. И въпреки това живото същество не е отделено от присъщата си природа.“

„Шримад Бхагаватам“ 11.20.26 (санскр.)

све све ‘дхикаре я ништха

са гуна парикиртита

карманам джати-ашуддханам

анена нияма крита

гуна-доша-видханена

санганам тяджанеччхая

„Твърдо се заявява, че неотклонното придържане на трансценденталистите към съответните им духовни позиции – това е истинското благочестие, а грехът възниква, когато един трансценденталист занемарява своя дълг. Този, който приема такъв стандарт за благочестие и греховност, като искрено желае да се откаже от всякакви минали връзки със сетивно наслаждение, е способен да потисне материалните дейности, които по природа са нечисти.“

Шрила Баладева Видябхушана, коментар „Говинда-Бхашя“ към

„Веданта сутра“, 3.2.20 (санскр.)

параматма вибху пракрити дхармаир асамприкта

сватантраш

ча тадамшакас ту анава пракрити дхарма йогина

паратантраш

чети

„Върховната Душа е най-великата. Тя е независима и вечно неограничена, въпреки че приема материални качества (например, в Своята сришти-карта, забавлението да създава, поддържа и унищожава материални вселени). Индивидуалните духовни души обаче са много мънички. Като приемат материални качества, те си налагат тежки ограничения.“

Шрила Баладева Видябхушана, „Прамея-ратнавали“ 5.1. (санскр.)

атха дживанам таратамям

ану-Чайтаня-рупатва-

гянитвадя-вишешата

самйе сатяпи дживанам

таратамям ча садханат

„И в обусловеното, и в освободеното си състояние дживите са разположени на висши и нисши нива. Въпреки че всички живи същества са еднакво съзнателни и притежават знание в границите на способностите си, те разкриват изначалната духовна природа в различни степени. Доколко е разкрита тази изначална природа се определя от тяхната чистота и отдаденост на Върховния Бог.“

2. Падението на душата от незапомнени времена — бележки

Баладева Видябхушана, „Говинда Бхашя“, коментар върху Веданта

сутра, стих 3.2.37 от „Веданта сутра“ (санскр.)

бхагавата бхакти прасаннена свабхактешу сва сва рупам

абхи вяджяте ниджа-ачинтя-крипа-шакти йогат.

„Удовлетворен от обожанието на своите предани, Върховната Божествена Личност разкрива личностната си форма по милостта на невъобразимана си енергия.“

премна гочаре ‘пи пратяктвам на хияте тася сварупа-

шакти-вриттитват према нихинешу твабхасарупенаива

вякти нахам пракаша сарвася йогамая самаврита ити

тадукте.

„Понеже, отвръщайки на любовта на своите отдадени, Бог става лично видим за тях, това не означава, че Той не прониква навсякъде чрез безличностния си аспект. Неговата вътрешна енергия прави и двете възможни. На онези, които не го обичат, Той представя само своята отразена форма (абхасарупа).“

Шрила Шридхара Свами, коментар към „Шримад Бхагаватам“ 10.87.38 (санскр.)

нритиянти тава викшанангана-гата кала-свабхавадибхир

бхаван саттва-раджас-тамо-гуна-маян унмилаянти бахун

мам акрамя пада шираси ати-бхарам саммардаянти атурам

мая те шаранам гато ‘сми нир-харе твам ева там варая

„Погледът, който отправяш към своята съпруга, включва времето, материалните склонности на живите същества и прочие. Този поглед танцува по нейното лице и така събужда множеството сътворени същества, които се раждат в проявленията на добро, страст и невежество. О, Господи Нрихари, твоята Мая, стъпила върху главата ми, ме притиска тъй силно, че ми причинява огромно страдание. Сега съм дошъл при теб, търсейки подслон. Моля те, накарай я да престане.“

Баладева Видябхушана, коментар „Говинда бхашя“ към „Веданта

сутра“ 4.4.19 (санскр.)

викаре прапанче джанмади шатаке ва на вартате ити

викараварти ниравадям брахма сварупам тадгунабхутам

таддхамадикам ча таттадвишаяя видяя таттадавритти

парикшаян уктастаданубхавамс тиштхатити на

кинчидунам хи ятхах катхашрутирмуктася татха стхитим

аха пурам

екадашадварамаджасявакритатеджаса ануштхая на

шочати

вимукташча вимучяте ити сварупаварикая вриття мимукто

видвагунаварикая тая вимучяте ити артха.

„Има шест вида трансформации (викара), през които живите същества преминават в материалното съществуване (раждане, израстване, развитие, възпроизвеждане, остаряване и смърт). Всичко, което е трансцендентно спрямо викара се нарича викара-аварти. Господ, неговата обител и всички, които споделят божествените качества на Господ, са викара-аварти. Освободената душа познава всички царства (викара и викара-аварти) и знае всичко за Бога, източника на тези царства. И освободената душа, и окованата душа обитават едни и същи царства, но освободената душа не е покрита. Катха Упанишад 2.2.1 обяснява: „Има град с единадесет порти (човешкото тяло), който принадлежи на неродения, Върховния с чистото сърце. Онзи, който медитира върху него, никога не ще се оплаче от този град. Освободен от онова, което покрива формата на Господ, той е свободен от покривалото на материалната природа.“

Така освободената душа не е в плен на сварупа-аварика (невежество,

което покрива духовната форма) и гуна-аварика (съзнание, покрито

от трите проявления).“

Баладева Видябхушана, коментар „Говинда бхашя“ към „Веданта

сутра“ 2.3.49 (санскр.)

наива те самябхаджа кута сварупа самйе апи тададрштанам

аниямат нанавиддхатват адристам тв анади

„Въплътените души нямат еднакви преживявания. Защо? Макар че по своята същност духовните им форми са еднакви, кармичните им съдби се различават. Тези съдби са безначални.“

„Шримад Бхагаватам“ 6.12.15 (санскр.)

саттвам раджас тама ити пракритер натмано гуна

татра сакшинам атманам йо веда са на бадхяте

„Човек, който знае, че трите проявления – добро, страст и невежество – не са качества на душата, а качества на материалната природа, и който знае, че чистата душа е само наблюдател на действията и реакциите на тези проявления, трябва да се смята за освободена личност. Тези качества не го обвързват.“

„Шримад Бхагаватам“ 11.13.9-10 (санскр.)

шри-бхагаван увача

ахам ити анятха-буддхи праматтася яатха хриди

утсарпати раджо гхорам тато ваикарикам мана

раджо-юкташа манаса санкалпа са-викалпака

тата камо гуна-дхянад духсаха сяд дхи дурмате

„Върховната Божествена Личност каза: Скъпи мой Уддхава, човекът, лишен от интелигентност, погрешно се отъждествява с материалното тяло и ум и когато такова погрешно знание възникне в съзнанието, материалната страст – причина за огромни страдания – пропива ума, който по природа е установен в доброто. Тогава заразеният от страстта ум потъва в правене на многобройни планове за материален напредък. Така, постоянно мислейки за проявленията на материалната природа, глупавият човек се измъчва от непоносими материални желания.“

3. В името на доброто

„Шримад Бхагаватам“ 11.19.25 (санскр.)

ядатмани арпитам читтам

тантам саттвопабримхитам

дхармам гянам са ваирагям

аишварям чабхипадяте

„Когато умиротвореното съзнание на човека, подсилено от проявлението на доброто, се установи в Личността на Бога, той постига религиозност, знание, непривързаност и богатство.“

„Шримад Бхагаватам“ 11.19.26 (санскр.)

яд арпитам тад викалпе

индрияй паридхавати

раджас-валам часан-ништхам

читтам виддхи випаряям

„Когато съзнанието е установено върху материалното тяло, дома и други подобни обекти на сетивно наслаждение, човек прекарва живота си в преследване на материални обекти с помощта на сетивата. Така под мощното въздействие на проявлението на страстта съзнанието се отдава на непостоянни неща и възникват липса на религиозност, невежество, привързаност и нещастие.“

„Шримад Бхагаватам“ 11.5.15 (санскр.)

двишанта пара-кайешу

сватманам харим ишварам

мритаке санубандхе ‘смин

баддха-снеха патанти адха

„Обусловените души се оказват напълно оковани в привързаността към собствените си, подобни на трупове, материални тела и роднините и притежанията си. В такова състояние на гордост и глупост обусловените души завиждат на другите живи същества, както и на Върховната Божествена Личност, Хари, който живее в сърцата на всички живи същества. Така, нанасяйки оскърбление от завист на другите, обусловените души постепенно пропадат в ада.“

Шри Ишопанишад 7 (санскр.)

яс ту сарвани бхутани

атмани еванупасяти

сарва-бхутешу чатманам

тато на виджугупсате

„Този, който вижда всичко в неговата връзка с Върховния Бог, който вижда всички същества като частици от него, който вижда Върховния Бог във всичко, той никога не мрази нищо и никое същество.“

„Шримад Бхагаватам“ 5.18.9 (санскр.)

свасту асту вишвася кхала прасидатам

дхяянту бхутани шивам митхо дхия

манаш ча бхадрам бхаджатад адхокшадже

авешятам по матир апи ахаитуки

„Нека има щастие из цялата Вселена и нека завистливите се умиротворят. Нека всички живи същества се успокоят чрез бхакти йога, защото, като приемат предано да служат, те ще мислят само доброто един на друг. Затова позволи на всички ни да служим на върховната трансцендентност, Бог Кришна, и винаги да бъдем погълнат и от мисли за него.“

3. В името на доброто — бележки

Шрила Рупа Госвами, цитиран в „Шри Чайтаня-чаритамрита“, Мадхя, 19.165 (санскр.)

риддха сиддхи-враджа-виджяита сатя-дхарма самадхир

брахманандо гурур апи чаматкараяти ева тават

яват премнам мадху-рипу-ваши-кара-сиддхаушадхинам

гандхо ‘пи антах-карана-сарани-пантхатам на праяти

„Докато няма и най-лек аромат от чиста любов към Кришна, която е съвършената лековита билка за контролиране на Господ Кришна в сърцето, богатствата на материалните съвършенства – известни като сиддхи, браманските съвършенства (сатя, шама, титикша и така нататък), трансът на йогите и монистичното блаженство на Брахман – всички те изглеждат привлекателни за хората.“

„Шримад Бхагаватам“ 2.5.24 (санскр.)

со ‘ханкара ити прокто / викурван самабхут тридха

ваикарикас таиджасаш ча / тамасаш чети яд-бхида

дравя-шакти крия-шактир / гяна-шактир ити прабхо

„Себелюбивото материално его, преобразувано в три форми – гуните на доброто, на страстта и на невежеството – се проявява в три раздела: силите, еволюиращи материята, знанието за материалните творения и интелигентността, която ръководи материалните дейности. Нарада, ти си напълно подготвен да разбереш това.“

„Чаняка шлока“ 10 (санскр.)

матриват пара-дарешу / пара-дравйешу лоштрават

атмават сарва-бхутешу / я пашяти са пандита

„Човек, който гледа на жената на другия като на своя майка, на притежанията на другия – като на шепа прах и се отнася към всички живи същества както към себе си – такъв човек е наистина учен.“

„Шри Чайтаня-чаритамрита“, Ади 9.41 (бенг.)

бхарата-бхумите хаила мануша-джанма яра

джанма сартака кари’ кара пара-упакара

„Този, който е приел раждане като човешко същество в земите на Индия (Бхарата-варша), трябва да увенчае живота си с успех, като работи за ползата на всички други народи.“

4. Гауна-дхарма и мукхя-дхарма

„Шримад Бхагаватам“ 11.20.36 (санскр.)

на майи еканта-бхактанам

гуна-дошодбхава гуна

садхунам сама-читтанам

буддхе парам упеюшам

„Материалното благочестие и греховност, които възникват от доброто и злото в този свят, не могат да съществуват у моите искрени предани, които, бидейки освободени от материални копнежи, запазват стабилно духовно съзнание при всякакви обстоятелства. Наистина, такива предани са постигнали мен, Върховния Бог, който съм отвъд всичко, което материалният интелект може да проумее.“

„Шри Чайтаня-чаритамрита“, Ади, 7.84 (бенг.)

Кришна-вишаяка према – парама пурушартха яра аге трина-туля

чари пурушартха

„Религиозността, икономическото развитие, сетивното наслаждение и освобождението са известни като четирите цели в живота, но пред любовта към Бога, петата и най-висша цел, те изглеждат незначителни като сламка, паднала на улицата.“

„Шри Чайтаня-чаритамрита“, Мадхя, 22.62 (бенг.)

‘шраддха’-шабде – вишваса кахе судридха нишчая кришне

бхакти

каиле сарва-карма крита хая

„Като извършва трансцендентално любовно служене на Кришна, човек автоматично извършва всички допълнителни дейности. Тази неотклонима твърда вяра, благоприятна за отдаване на предано служене, се нарича шраддха.

Шри Билвамангала Тхакура в Кришна-карнамрита 107 (бенг.)

бхактис твайи стхиратара бхагаван яди сяд даивена на

пхалати дивя-кишора-мурти мукти сваям мукулитанджали

севате’сман дхармартха-кама-гатая самая-пратикша.

„Ако съм зает в предано служене на теб, скъпи мой Господи, тогава много лесно мога да възприемам присъствието Ти навсякъде. А що се отнася до освобождението, мисля, че освобождението стои до вратата ми, скръстило ръце, и чака да ми служи – и всички материални удобства на дхарма (религиозността), артха (икономическото развитие) и кама (сетивното наслаждение) са застанали до него.“

„Шримад Бхагаватам“ 1.2.13 (санскр.)

ата пумбир двиджа-шрештха

варнашрама-вибхагаша

свануштхитася дхармася

самсиддхир хари-тошанам

„Затова, о, най-добри сред два пъти родените, най-висшето съвършенство, което човек може да постигне, изпълнявайки задълженията, предписвани му от кастите и начините на живот, е да удовлетвори Божествената Личност.“

„Шри Чайтаня-чаритамрита“, Мадхя, 22.26 (бенг.)

чари варнашрами яди Кришна нахи бхадже свакарма карите

се раураве пади’ мадже

„Последователите на варнашрама приемат регулиращите принципи на четирите обществени съсловия (брахмана, кшатрия, вайшя и шудра) и четирите духовни съсловия (брахмачаря, грихастха, ванапрастха и санняса). И все пак, ако човек следва регулиращите принципи на тези съсловия, но не отдава трансцендентално служене на Кришна, той пропада в адските условия на материалния живот.“

4. Гауна-дхарма и мукхя-дхарма — бележки

„Шри Чайтаня-шикшамритам“, Първа част, Първа глава: (бенг.)

гауна-видхи о гауна-нишедха артхат пуня о папа. гауна-

дхармера антарагата. гауна-дхарма дживаке паритяга

карибе на. кевала дживера гуна мукта авастхая. мукхя-

дхарма рупе паринати лабха карибе. джада бадхавастхая

мукхя-дхармера аятхабхута. паринати двара гауна-дхармера

джанма хаиачхе. гауна-дхармера ятхабхута паринати краме.

мукхя-дхарма пунарая удита хая.

Шри Чайтаня Махапрабху (бенг.)

видхи-дхарма чхади’ бхадже кришнера чарана

нисиддха папачаре тара кабху нахе мана

„Дори чистият предан да не следва всички регулиращи принципи на варнашрама, той обожава лотосовите нозе на Кришна. Следователно на него естествено му липсва склонността да извършва грехове.“

5. Видхи: Кодексът на дхарма

„Шримад Бхагаватам 1.5.32 (санскр.)

етат самсучитам брахмамс

тапа-трая-чикитситам

яд ишваре бхагавати

карма брахмани бхавитам

„О, брахмана Вясадева, знаещите са решили, че най-добрата лечебна мярка за премахване на тройното страдание е да отдадеш всичките си дейности в служене на Върховната Божествена Личност (Шри Кришна).“ („Шримад Бхагаватам 1.5.32)

5. Видхи: Кодексът на дхарма — бележки

Тхакура Бхактивинода, „Шри Чайтаня шикшамритам“ 1.1 (бенг.)

виддхи дуипракара мукхя о гауна. ишварера тушти садханаи

якхана дживанера екаматра татпаря. такхана йе видхи укта

татпаряке авявахита рупе лакша каре. се видхира нама мукхя

видхи. йе видхи кичху вявадханера сахита сеи татпаряке

лакшя

каре. се видхи гауна. екати удахарана дилеи е вишая спашта

хаибе. пратах снана екти видхи. пратах снана кария шарира

снигдха о рогашуня хаиле. мана стхира хая. мана стхира хаиле

ишваропасана кара яя. естхале дживанера татпаря йе

ишваропасана. таха вявадхана-шуня хаиле на и йе хету.

снанера вявадхана-суня пхала-шарирера снигдхата. шарирера

снигдхата рупа пхала яди. еи видхи чарама пхала балия.

грихита

хая табе тара ишвара упасанарупа. пхала лабха хая на.

ишвара

упасана рупа пхала евам снана видхира мадхйе. ананя пхала

тхакая еи сакала аняня пхалагули. вявадханасварупа

рахила. йе стхале вявадхана йе стхале вявадхана тхаке. се

стхаке вягхатерао самбхавана.

6. Брахманското добро и доброто на предаността

Шрила Бхактивинода Тхакура, „Шрейо-нирная“3.3-4 (бенг.)

рупа вина аланкаре киба шобха е-самсаре. пирити-вихина

гуне Кришна на тушите пари. банарир аланкар шобха нахи

хой та’р. Кришна-прем вина татха гуне на адара кори.

„Ако човек, напълно лишен от красота, носи украшения, дали украшенията ще изглеждат красиви в света? По същия начин, човек е неспособен да удовлетвори Кришна, показвайки изтънчени качества, ако е лишен от любов към него. И както в украшението, нагласено на женската маймуна, няма много красота, така и аз не ценя твърде високо префинените качества, ако са лишени от любов към Кришна.“

„Шримад Бхагаватам“ 3.25.15 (санскр.)

чета кхалв ася бандхая

муктайе чатмано матам

гунешу сактам бандхая

ратам ва пумси муктайе

„Периодът, когато съзнанието на живото същество бива привлечено от трите гуни на природата, се нарича обусловен живот. Ала когато същото това съзнание се привърже към Върховната Божествена Личност, човек се установява в съзнанието на освобождението.“

7. Сатаната изглежда добър

„Махабхарата“ 7.15.20 (санскр.)

на хи пашями дживантам

локе кашчид ахимсая

саттваи саттвани дживанти

дурбалаир балаваттара

„Не виждам ни една въплътена душа да живее без да причинява вреда на другите. Всички твари живеят за сметка една на друга – по-силните за сметка на по-слабите.“

„Махабхарата“ 7.15.50 (санскр.)

натянагунаван кашчин

на чапи атянтаниргуна

убхаям сарвакарйешу

дришяте садхв асадху ча

„Нищо не е съвършено добро и нищо не е напълно лишено от достойнство. Във всички действия се виждат и добро, и зло.“

„Шримад Бхагаватам“ 11.3.18 (санскр.)

кармани арабхамананам

духкха-хатяи сукхая ча

пашйет пака-випарясам

митхуни-чаринам нринам

„Като приемат ролите на жени и мъже в човешкото общество, обусловените души се свързват в сексуални взаимоотношения. Така те непрестанно полагат материални усилия, за да унищожават нещастието и безгранично да увеличават удоволствието. Но неизбежно постигат точно обратния резултат. С други думи, щастието им неизбежно се стапя и с напредването на възрастта материалното им нещастие се увеличава.“

„Ману самхита“ 1.26 (санскр.)

карманам ча вивекартхам

дармадхармам вявечаят

двандваир айоджаят чема

сукха-дукхадибхи праджа

„За да се различават действията (карма), Бог раздели благочестието от неблагочестието и направи така, че живите същества да бъдат повлияни от двойки (противоположности) като страдание и удоволствие.“

„Шримад Бхагаватам“ 3.23.56 (санскр.)

неха ят карма дхармая

на вирагая калпате

на тиртха-пада-севаяи

дживанн апи мрито хи са

„Ако работата, която човек върши, не го издига по пътя на религията, ако религиозните ритуали, които изпълнява, не култивират у него дух на отречение, и ако животът в отречение не го води до предано служене на Върховната Божествена Личност, такъв човек трябва да се смята за мъртвец, въпреки че все още диша.“

Шрила Бхактивинода Тхакура, „Бхакти-анукула-матра Карйера Свикара“ 1.9 из „Шаранагати“ (бенг.)

бхактавинода нахи джане дхармадхарма

бхакти-анукула тара хау саба карма

„Бхактивинода не знае нито религия, нито безбожие. Той просто се моли всички негови действия да благоприятстват чиста преданост към теб.“

„Шримад Бхагаватам“ 6.3.19 (санскр.)

дхармам ту сакшад бхагават-пранитам

на ваи видур ришайо напи дева

на сиддха-мукхя асура манушя

куто ну видядхара-чаранадая

„Истинските религиозни принципи (дхарма) се прилагат от Върховната Божествена Личност. Макар и напълно в проявлението на доброто, дори великите риши, които живеят на най-висшите планети, не могат да установят истинските религиозни принципи; това не могат нито полубоговете, нито мистиците от Сиддхалока, да не говорим за асурите, обикновените човешки същества, Видядхарите и Чараните.“

„Шримад Бхагаватам“ 10.47.66 (санскр.)

кармабхир брахмаямананам

ятра квапишвареччхая

мангалачаритаир данаи

ратир на Кришна ишваре

„Където и да се скитаме из материалната вселена под влиянието на карма, нека по Божията воля чрез нашите благоприятни дела бъдем все по-силно привлечени към Кришна.“

„Шримад Бхагаватам“ 3.2.15 (санскр.)

сва-шанта-рупешв итараи сва-рупаир

абхярдяманешв анукампитатма

параварешо махад-амса-юкто

хй аджо ’пи джато бхагаван ятхагни

„Божествената Личност, всемилостивият повелител и на духовните, и на материалните творения, е нероден, но когато се създадат конфликти между умиротворените му отдадени и личности, овладени от материалните гуни на природата, Той се ражда сякаш огън, а заедно с него идва и махат-таттва.

„Шримад Бхагаватам“ 7.7.38 (санскр.)

ко ‘ти-праяшо ‘сура-балака харер

упасане све хриди чхидрават сата

свасятмана сакхюр ашеша-дехинам

саманята ким вишайопападанаи

„О, приятели мои, синове на асурите, Върховната Божествена Личност в своята характеристика на Свръхдуша вечно съществува в сърцата на живите същества. Наистина Той е благожелателят и приятелят на всички живи същества и няма нищо трудно в това да се обожава Бог. Защо тогава хората не се заемат предано да му служат? Защо са толкова пристрастени към произвеждането на ненужни вещи за сетивно наслаждение?“

„Шри Чайтаня-чаритамрита“, Ади, 17.22 (бенг.)

кали-кале нама-рупе Кришна-аватара

нама хаите хая сарва-джагат-ништара

„В тази епоха на Кали, святото име на Бога, Харе Кришна маха-мантра, е инкарнацията на Бог Кришна. Със самото повтаряне на святото име човек пряко общува с Бог. Всеки, който прави това, със сигурност ще получи освобождение.“

„Шримад Бхагаватам“ 1.2.8 (санскр.)

дхарма свануштхита пумсам

вишваксена-катхасу я

нотпадайед яди ратим

шрама ева хи кевалам

„Всички дейности, които човек извършва в съответствие с положението си (дхарма), са напълно безполезен труд, ако не пробуждат у него влечение към посланието на Божествената Личност.“

„Шримад Бхагаватам“ 4.24.56 (санскр.)

ятра нирвиштам аранам

кританто набхиманяте

вишвам видхвамсаян виря-

шауря-виспхурджита-бхрува

„С едно движение на веждите си олицетворението на непобедимото време може мигновено да унищожи цялата вселена. Страшното време обаче никога не се докосва до предания, който всецяло се е отдал в твоите лотосови нозе.“

7. Сатаната изглежда добър — бележки

„Шримад Бхагаватам“ 11.20.9 (санскр.)

тават кармани курвита на нирвидйета явата

мат-катха-шраванадау ва шраддха яван на джаяте

„Докато човек не е пропит от плодоносни дейности и не е събудил вкуса си към предано служене чрез шраванам киртанам вишно, той трябва да действа според регулиращите принципи на ведическите предписания.“

8. Изостави всяка дхарма

„Махабхарата“ 5.156.14 (санскр.)

на хи ева карта пуруша

кармано шубхапапайо

асватантро хи пуруша

каряте даруянтрават

„Наистина, човек не върши нищо – нито добро, нито зло. Като дървена кукла той действа без никаква воля или желание.“

„Бхагавад-гита“ 8.7 (санскр.)

тасмат сарвешу калешу

мам анусмара юдхя ча

майи арпита-мано-буддхир

мам евайшясу асамсая

„Следователно, о, Арджуна, трябва винаги да мислиш за мен във формата на Кришна и в същото време да изпълняваш предписания си дълг – да се сражаваш. Като посветиш дейностите си на мен и установиш ума и разума си върху мен, ти несъмнено ще ме постигнеш.“

„Бхагавад-гита“ 18.66 (санскр.)

сарва-дхарман паритяджя

мам екам шаранам враджа

ахам твам сарва-папебьо

мокшайишями ма шуча

„Изостави всякакви религии и просто и се отдай. Аз ще те избавя от греховните последици. Не се страхувай.“

Баладева Видябхушана, „Сиддханта-ратна“ 1.39 (санскр.)

бхактау кхалу бхагаван сваям ева ваши бхуя тиштхати

тамарасакоша мадхупа ива.

„Служенето на предания привлича Върховния Бог и го пленява също както пчелата е привлечена и затворена в цветето.“

8. Изостави всяка дхарма — бележки

Шрила Бхактивинода Тхакура, „Шри Чайтаня-шикшамритам“, 3-та част от Трета глава (бенг.)

бахирмукха-джана чхаяпракара ятха. нити пахитаевам

ишвара

вишваса рахита вякти. наитика атха ча ишваравишваса

рахила вякти. сешваранаитика йини ишвараке нитира адхина

балия джанена. митхячари ва дамбхика ваидалавратика

бакавратика о

таткартрка. ванчита нирвишешавади бахвишваравади.

„Хората със светски начин на мислене са шест типа: 1) онези без морал и вяра в Бога; 2) онези с морал, но без вяра в Бога; 3) онези, които са и морални, и вярват в Бога, но смятат, че Бог подлежи на морални правила; 4) високомерни лицемери, които дават показни обети, за да мамят другите; 5) вярващи в безличностния абсолют; 6) вярващи в много богове.

„Бхагавад-гита“ 18.20 (санскр.)

сарва-бхутешу йенаикам / бхавам авяям икшате

авибхактам вибхактешу / тадж гянам виддхи саттвикам

„Трябва да разбираме, че знанието, чрез което се вижда една и съща неделима духовна природа във всички живи същества, въпреки че те са разделени в безброй много форми, се намира в гуната на доброто.“

9. Съдба, карма и преклонение

„Ягявалкя-смрити“ 1.307 (санскр.)

грахадхина нарендрана

уччхрая патанани ча

бхавабхавау ча джагатас

тасмат пуджятама граха

„Възходът и падението на царете, съществуването и несъществуването на вселената се определят от планетарни влияния. И затова пред планетите трябва да се прекланяме най-много.“

„Шримад Бхагаватам“ 5.23.9 (санскр.)

грахаркшатарамаям адхидаивикам

папапахам мантра-критам три-калам

намасята смарато ва три-калам

нашйета тат-каладжам ашу папам

„Тялото на Върховния Бог Вишну, образуващо Шишумара-чакра (звездната форма на Бога, която приютява небесната река Ганг или Млечния път), е вечното жилище на всички полубогове и всички звезди и планети. Този, който повтаря тази мантра в преклонение пред Върховната Личност по три пъти на ден – сутрин, обед и вечер, – несъмнено ще бъде освободен от всички греховни последици. Ако човек просто поднася своите почитания пред тази форма или си я спомня по три пъти на ден, всички негови скорошни греховни действия ще бъдат унищожени.“

„Бхагавад-гита“ 17.4 (санскр.)

яджанте саттвика деван

якша-ракшамси раджаса

пертан бхута-ганамс чанйе

яджанте тамаса джана

„Хората в проявлението на доброто почитат полубоговете; хората в проявлението на страстта почитат демоните; а хората в проявлението на невежеството почитат призраци и духове.“

„Бхагавад-гита“ 9.25 (санскр.)

янти дева-врата деван

питрин янти питри-врата

бхутани янти бхутеджя

янти мад-яджино ‘пи мам

„Тези, които почитат полубоговете, ще се родят сред тях. Тези, които почитат прадедите, ще отидат при тях. Тези, които почитат призраци и духове, ще се родят сред тези същества, а всички, които обожават мен, ще живеят с мен.“

„Бхагавад-гита“ 8.16 (санскр.)

абрахма-бхуванал лока

пунар авартино ‘рджуна

мам упетя ту каунтея

пунар джанма на видяте

„От най-висшата планета в материалния свят до най-низшата, всички те са места на нещастието, където се повтарят раждането и смъртта. Но този, който постигне моята обител, о, сине на Кунти, той никога не ще се роди отново.“

„Бхагавад-гита“ 9.23 (санскр.)

йе ‘пи аня-девата-бхакта

яджанте шраддхаянвита

те ‘пи мам ева каунтея

яджанти авидхи-пурвакам

„О, сине на Кунти, тези, които са поклонници на полубоговете и ги почитат с вяра, в действителност обожават само мен, но не правят това по правилен начин“ (авидхи-пурвакам: по начин, който нарушава видхи).

„Шримад Бхагаватам“ 6.3.32 (санскр.)

шринватам гринватам виряни

уддамани харер муху

ятха суджатая бхактя

суддхйен натма вратадибхи

„Този, който постоянно слуша и възпява святото име на Бога и неговите деяния, може много лесно да постигне платформата на чистото предано служене, което прочиства мръсотията от сърцето му. Човек не може да постигне такова пречистване, като просто спазва обети и изпълнява ведическите ритуали.“

„Шримад Бхагаватам“ 10.14.8 (санскр.)

тат те ‘нукампам сусамикшамано

бхунджана еватма-критам випакам

хрид-ваг-вапурбхир видадхан намас те

дживета йо мукти-паде са дая-бхак

„Скъпи мой Господи, този, който непрестанно очаква да бъде дарен с Твоята безпричинна милост и който продължава да страда от резултатите на миналите си простъпки, като ти поднася от все сърце своите смирени почитания, безспорно има правото на освобождение, защото това е негово справедливо искане.“

Шрила Бхактивинода Тхакура, „Атма-ниведана“ 8.4 от, из „Шаранагати“ (бенг.)

томара севая, духкха хоя джато

се-о то‘ парама сукха

сева-сукха-духкха, парама сампада

нашайе авидя-духка

„Бедите, срещани в служене на теб, ще бъдат причина за голямо щастие, защото когато човек ти служи предано, радостта и мъката са еднакво големи богатства. И двете разрушават нещастието на невежеството.

9. Съдба, карма и преклонение — бележки

Шрила Баладева Видябхушана, коментар „Гита Бхашя“ към „Бхагавад-гита“ 17.4 (санскр.)

карябхедена саттвикади бхедам прапанчаяти яджантити.

шастрия вивека самвит хина йе джана свабхаваджая

шраддхая

деван саттвика васурудрадин яджанте те ‘анйе саттвика йе

якшаракшамси кувера нирритядин раджасани яджанте те

‘анйе раджаса йе прета бхутаганамш ча тамаса яджанти те

‘анйе тамаса. двиджа свабхармавибрашта дехапатоттара

лабхдаваявия деха улткамукхатапутанадисамджна

прета мануса пишача вишеша ва ити вякхятарашчат

сапатматрикадая. евам саласят тякта веда вихдинам

свабхават сатвикатад я нирупита ете ча балавад ваидика

сатпрасангат свабхаван виджитя кадачит веда

‘пи адхикрито бхаванити бодхям.

„Шримад Бхагаватам“ 11.10.33 (санскр.)

явад асясватантратвам / тавад ишварато бхаям

я етат самупасирамс / те мухянти шучарпита

„Обусловената душа, зависима от плодоносните дейности под влиянието на материалните проявления на природата, ще продължава да се бои от Мен, Върховната Божествена Личност, защото Аз налагам какви да бъдат резултатите от плодоносните дейности на човека. Онези, които приемат материалната представа за живота, и смятат разнообразието на проявленията на природата за действително, отдават себе си на материално наслаждение и затова винаги са потънали в скръб и печал.“

10. Богове заместители

Шрила Баладева Видябхушана, „Веданта-сямантака“ 3.11 (санскр.)

са ча бхагавад-дасо мантавя дасабхуто харер ева

нанясяива кадачанети падмат.

„Дживата трябва да се разбира като слуга на Бога, „като слуга на Харù и по никакъв друг начин, наистина“, както потвърждава „Падма Пурана“.“

„Бхагавад-гита“ 7.20-21 (санскр.)

камаис таис таир хрита-гяна

прападянте ‘ня-девата

там там ниямам астхая

пракритя нията свая

„Личностите, чийто разум е завладян от материални желания, се отдават на полубоговете и следват определени правила и предписания за почитание, според собствената си природа.“

йо йо ям ям танум бхакта

шраддхаярчитум иччхати

тася тасячалам шраддхам

там ева видадхами ахам

„Аз съм в сърцето на всекиго като Свръхдуша. И когато някой пожелае да почита даден полубог, Аз укрепвам вярата му така, че той да се посвети на това божество.“

10. Богове заместители — бележки

Шрила Бхактивинода Тхакура, „Шри Чайтаня-шикшамритам“ 5.3.

(бенг.)

вастугянабхава яхара ядаке ишвара балия пуджа каре.

джадаке

туччхагяна кария джада-випарита бхаваке. ишвара балия

яхара

пуджа каре. ишварера сварупа наи стхира кариячхе кинту

сварупа. вятита чинтара висая паоя яя на. таджджаня

яхара упасана сулабха карибара. джаня ишварера

джадиярупа калпана каре. яхара читтавриттира шуддхата

о уннатира джаня. ишвара калпана карата тахара екати

калпита. муртира дхяна каре. дживаке яхара ишвара балия

пуджа каре.

„Шримад Бхагаватам“ 10.84.13 (санскр.)

ясятма-буддхи кунапе три-дхатуке

сва-дхи калатрадишу бхаума иджя-дхи

ят-тиртха-буддхи салиле на кархичидж

джанесв абхигйешу са ева го-кхара

„Човешко същество, което отъждествява това тяло, съставено от три елемента, със себе си; което приема вторичните продукти от тялото за свои роднини; което смята родната си страна за достойна за преклонение и което посещава свети места само за да се изкъпе там, а не за да срещне хора на трансценденталното знание, трябва да се смята за магаре или крава.“

„Шримад Бхагаватам“ 10.2.32 (санскр.)

йе ‘нйе ‘равиндакша вимукта-манинас

твайи аста-бхавад авишуддха-буддхая

арухя криччхрена парам падам тата

патанти адхо ‘надрита-юшмад-ангхрая

„О, лотосооки Господи, макар че не-преданите, които спазват строг аскетизъм и се самонаказват, за да постигнат позицията Брахман, може да се смятат за освободени, техният интелект е нечист. Те изпадат от своето положение на въображаемо превъзходство, защото не почитат лотосовите ти нозе.“

„Ману самхита“ 2.3 (санскр.)

санкалпамула камо ваи / ягя санкалпасамбхава

вритами ямадхармаш ча / сарве санкампаджа смрита

„Шветашватара Упанишад“ 4.7 (санскр.)

самане врикше пурушо нимагно

‘нишая шочати мухямана

джуштам яда пашяти аням ишам

ася махиманам ити вита-шока

„Макар двете птици да са на едно и също дърво, тази която се храни, е напълно обзета от притеснения и скръб, защото се наслаждава на плодовете на дървото. Но ако по един или друг начин тя обърне лице към своя приятел, който е Бог и познае неговата слава – страдащата птица тутакси се освобождава от всички тревоги.“

11. Естествените добродетели на душата

Шрила Бхактивинода Тхакура (бенг.)

тхадигаке еи джаня сварупа-гата пуня бали йе хетту еи

сакала

пуня дживера сварупаке ашрая кария сарва кале тахара

аланкара сварупа тхаке баддхавастхана кият паримане

стхула хаия пуня нама прапта хая еи матра.

„Тези добродетели са скътани в природата на духовната душа и вечно я красят. Макар и в непречистен вид, те присъстват дори когато душата е окована в материята и се наричат нейни добродетели.“

„Таттвапрадипа“ 3.2.23 от Тривикрама Пандита (санскр.)

дживо гяна-йогьо ‘пи шраванадиман апи на свашактя бхагавантам

пашяти

„Учена и образована, дори притежаваща духовно знание, дживата не може да види Бога със собствени сили.“

11. Естествените добродетели на душата — бележки

„Шримад Бхагаватам“ 3.30.34 (санскр.)

адхастан нара-локася / яватир ятанадая

крамаша саманукрамя / пунар атраваджеч чхучи

„След като изстрада всички мъчения в ада и премине в определена последователност през нисшите форми на живот, които предхождат човешката, живото същество се очиства от греховете си и така отново се ражда на Земята в тялото на човек.“

Шрила Баладева Видябхушана, „Говинда Бхашя“ 2.3.16 (санскр.)

балйе дживатмана сатаива пумствадеха каишоре ятха абхивякти

тадват сушуптау гянапрасанга ту шрутя ева парихрита .

„Сексуалната мощ и другите мъжки сили безспорно съществуват в човека, макар в детството да са латентни. Те се проявяват в младостта. По същия начин, както сочат писанията, знанието се запазва дори в сушупти или в несъзнателното.“

Шримад Бхагаватам“ 7.13.25 (санскр.)

ядриччхая локам имам / прапита кармабхир бхрамам

сваргапаваргайор дварам / тирашчам пунар ася ча

„В процеса на еволюция, причинен от плодоносни дейности, породени от нежеланото материално сетивно наслаждение, аз получих човешка форма на живот; тя може да ме отведе до райските планети, до освобождение, до нисши видове или до повторно раждане сред човешките същества.“

„Шримад Бхагаватам“ 2.10.41 (санскр.)

саттвам раджас тама ити / тисра сура-нри-нарака

татрапи екаикашо раджан / бхидянте гатаяс тридха

ядаикаикатаро ‘нябхям / сва-бхава упахаяте

„Различните създания (полубогове, хора и обитатели на ада) се намират под влиянието на различни гуни на материалната природа – добро, страст и невежество. Но всяка от тези гуни, о, Царю, като се смеси с другите две, се разделя отново на три; затова живото същество оформя наклонностите си под смесеното влияние и на трите гуни.“

„Шримад Бхагаватам“ 3.29.31 (санскр.)

тато варнаш ча чатварас / тешам брахмана уттама

брахманешв апи веда-гьо / хи аптха-гьо ‘бхядхикас тата

„Сред човешките същества най-добро е обществото, разделено според качеството и работата (т.е. обществото варнашрама), а в това общество интелигентните хора, определени като брахмана, са най-добрите. Сред брахманите този, който е изучавал Ведите, е най-добрият, а сред брахманите, изучавали Ведите, този който знае истинския смисъл на Ведите е най-добрият.“

„Шримад Бхагаватам“ 6.1.55 (санскр.)

еша пракрити-сангена / пурушася випаряя

асит са ева на чирад / иша-сангад вилияте

„Тъй като живото същество е в общение с материалната природа, то се намира в мъчително положение, но ако в човешката форма на живот бъде научено как да общува с Върховната Божествена Личност или с негов предан, това положение може да бъде преодоляно.“

12. Нараки-буддхи: Интелигентност от ада

Мадхвачаря, „Бхагават-тантра“, цитирано в „Брахма-сутра

Бхашя“ 3.1.17 (санскр.)

нараке ‘пи васанн исо

насау духкха-бхуг учяте

ничиччатаива духкхадер

бхога ити абхидхияте

насау ничиччатам яти

пашяти ева прабхутвата

„Бог не е страдалец, дори да се намира в Ада. В действителност понасянето на страдания се нарича низост. Той не става низък. Чрез своята Божественост, Той наблюдава.“

„Шримад Бхагаватам“ 11.20.16 (санскр.)

ахо-ратраис чхидяманам

буддхваюр бхая-вепатху

мукта-санга парам буддхва

нириха упашамяти

„Като знае, че животът му се съкращава с всеки изминал ден и нощ, човек трябва да трепери от страх. По този начин, отказвайки се от всякакви материални привързаности и желания, той разбира Върховния Бог и постига съвършен покой.“

„Падма Пурана“ (санскр.)

арчйе вишнау шила-дхир гурушу нара-матир

вайшнаве джати-буддхир… шри-вишнур намни мантре

сакала-калуша-хе шабде-саманя буддхир…

яся ва нараки са

„Човек, който смята, че арча-мурти (формата за обожание на Бог Вишну) е от камък, че духовният учител е обикновено човешко същество, че вайшнавата принадлежи към определена каста и че мантрата със святото име на Вишну е просто материална вибрация, е завладян от пъклена интелигентност.“ „Шримад Бхагаватам“ 1.2.23 (санскр.) саттвам раджас тама ити пракритер гунас таир юкта пара пуруша ека ихася дхатте стхити-адайе хари-виринчи-харети самгя шреямси татра кхалу саттва-танор нринам сю „Трансценденталната Божествена Личност е косвено свързана с трите проявления на материалната природа: страст, добро и невежество – и само заради сътворяването, поддържането и разрушаването на материалния свят, Богът приема формите на тези три качества, т.е. формите на Брахма, Вишну и Шива. От тях трите човешките същества могат да получат висшето благо от Вишну, формата на качеството добро.“

„Шримад Бхагаватам“ 7.2.11 (санскр.)

вишнур двиджа-крия-муло

ягьо дхармамая пуман

деварши-питри-бхутанам

дхармася ча параянам

„Коренът на ведическата култура на два пъти родените (брахманите и кшатриите) е Господ Вишну, който е ягя (олицетворение на жертвоприношението) и дхарма-мая (източникът на всички религиозни принципи). Деваршите (великите мъдреци сред полубоговете начело с Брахма), питрите (праотците), бхутите (обикновените живи същества) и техните занимания – всички те са приютени у него.“

„Шримад Бхагаватам“ 4.3.23 (санскр.)

саттвам вишуддхам васудева-шабдитам

яд ияте татра пумам апаврита

саттве ча тасмин бхагаван васудево

хи адхокшаджо ме намаса видхяте

„Състоянието на чисто добро (шуддха-саттва), при което се разкрива Върховната Божествена Личност, се нарича васудева. В това чисто състояние моят ум възприема Върховния Бог отвъд материалните сетива, известен като Васудева.“

Шрила Бхактивинода Тхакура, „Шрейо-нирная“ 1.2 (из „Гитавали“)

(бенг.):

йога-яга-тапо-дхян, саннясади брахма-гян

нана-канда-рупе дживер бандхана-карана хой

„Мистична йога, изпълнение на ведически жертвоприношения, строг аскетизъм, безличностна медитация, приемане на санняса, за да се отделиш от света, развиване на знание за безличностния Брахман – на пръв поглед това са разнообразни духовни пътища, но всъщност те причиняват допълнително заробване на душата в този свят.“

„Шри Чайтаня-чаритамрита“, Мадхя 3.212 (бенг.)

ядяпи харидаса випрера доша на ла-ила

татхапи ишвара таре пхала бхунджаила

„Въпреки че като вайшнава Харидаса Тхакура не се засегнал от оскърблението на брахмана, Върховната Божествена Личност не можел да го допусне и затова този брахмана трябвало да понесе последствията.“

12. Нараки-буддхи: Интелигентност от ада — бележки

„Шри Чайтаня-чаритамрита“, Ади, 7.41 (бенг.)

санняси ха-ия каре гаяна, начана

на каре веданта-патха, каре санкиртана

„Макар и санняси, Чайтаня не се интересува от изучаването на Веданта, а вместо това непрестанно се занимава с пеене и танцуване в санкиртана.“

Шрила Бхактивинода Тхакура, „Шри Чайтаня-шикшамритам“ 2.5 (бенг.)

дхармера наме асадачара прачара кара. анеика стхале дришти

кара яя. бхакта саннясидигера варнашрама-лопа рупа.

дхарма правартана евам неда баула картабхаджа даравеша.

кумбхапатия ативади свеччхачави бхакта бхрамавадидигера.

варнашрама вируддха честа сакала атянтаахитакара. еи

самаста каря двара тахара йе папа пракалита каре. таха

джаганнашакаря вишеша. сахаджия неда баула картабхаджа

прабхритира йе. аваидха стри самсарга сарввада лакшита

хая. се самудая адхарма о джаганнаса-карявишеша, нитанта

няяюкта вятита дхарма-шастре. аня юддха вихита хая наи.

Шрила Бхактивинода Тхакура, „Шри Чайтаня-шикшамритам“

1.1 (бенг.)

йе нитите парамешварера чинтара вявастха наи. се нити аня

пракара сундара хоилео манава дживанера. гартхаката

сампадана карите самартха нахе.

13. Моралната вселена и отвъд нея

„Падма Пурана“ (цитирана от Мадхвачаря в неговата „Брахмасутра Бхашя“ 3.1.23) (санскр.)

нараяна-прасадена

самиддха-гяна-чакшуша

атянта-духкха-самлинан

нихшеша-сукха-варджитан

нитям ева татхабхутан

вимишрамш ча ганан бахун

нирасташеша-духкхамс ча

нитянандаикабхагина

апашят тривидхан брахма

шаксад ева чатур-мукха

„Със светнали от знанието очи, по милостта на Върховния Бог четириликият Брахма видя три групи живи същества: 1) вечно установени в крайно страдание, напълно лишени от щастие; 2) вечно блажени без всякакво страдание и 3) множество видове между тях.“

Баладева Видябхушана, „Говинда-Бхашя“ 3.1.19 (санскр.)

таташ ча йе видяя деваяне патхи надхикрита напи кармана

питрияне тешамева кшудраджантунам дамша машакади

асакридавриттинам тритя пантина тенасау лока на

сампурята ити.

„Понеже им липсва духовно знание, те не могат да поемат по пътя на освобождението (дева-яна). Понеже тяхната карма е неблагочестива, те не могат да поемат по пътя на жертвеното издигане (питри-яна). Те приемат тела на мънички твари като комари и насекоми и така населяват третия свят. По този начин другите светове никога не се препълват.“

Бхартрихари (санскр.)

кшудха кшамо джирна шравана рахита пуччхавикала

шуниманвети шва мадана васато дарпита ева

„Мадана (Купидон, полубогът на еротичното удоволствие) заставя гладният, изпосталял пес, глух и без опашка, да преследва кучката.“

„Шримад Бхагаватам“ 4.23.28 (санскр.)

са ванчито бататма-дхрук

криччхрена махата бхуви

лабдхвапаваргям манушям

вишайешу вишадждате

„В материалния свят всеки, който полага огромни усилия и който, макар че е получил човешко тяло – рядък шанс за освобождение от страданията – е готов да мине през какви ли не изпитания, за да се наслаждава на резултатите от труда си, е измамен и е враг сам на себе си.“

„Брахманда Пурана“ (санскр.)

сиддха-локас ту тамаса

паре ятра васанти хи

сиддха брахма-сукхе магна

даитяш ча харина хата

„В Сиддхалока (Брахмалока) живеят два вида живи същества – онези, които Върховната Божествена Личност е убила, защото в предишните си животи са били демони, и онези, които много обичат да се наслаждават на безличностното сияние на Бога.“

„Шри Чайтаня-чаритамрита“, Ади 2.15 (бенг.)

коти коти брахманде йе брохмера вибхути

сеи брахма говиднера хая анга-канти

„Великолепието на безличностния Брахман се простира из милионите и милиони вселени. Този Брахман е само сиянието от тялото на Говинда.

„Харивамша“ 47.6-7 (санскр.)

еша манушако ятро

манушаир ева садхяте

шруятам йена даивам хи

мадхихаи пратиханяте

мантра–грамаи сувихитаир

аушадхаиш ча суйоджитаи

ятнена чанукулена

даивам апи анувартате

„Това усилие е дело на човешките същества. Слушайте – с тези мои усилия дори на съдбата може да се попречи. С множество добре изречени мантри, подходящи билки и подходящо старание, дори и съдбата може да бъде подчинена.“

„Махабхарата“ 3.92.10 (санскр.)

тан алакшми самавиштан

дарпопахатачетаса

даитеян данавамс чаива

калир апи авишат тата

„Кали се вселил в демоните, заобиколени от Алакшми, с умове, поразени от гордостта.“

„Вишну Пурана“ 4.24.115 (санскр.)

ясмин кришно дивам ятас тасмин ева тадахани пратипаннам

кали югам

„В деня и мига, в който Бог Кришна отпътува към Своята божествена обител, Епохата на Кали бе установена на земята.“

„Шримад Бхагаватам“ 12.3.51 (санскр.)

калер доша-нидхе раджанн

асти хи еко махан гуна

киртанад ева Кришнася

мукта–санга парам враджет

„Човек може да се издигне до трансцендентността (парам враджет), дори отвъд проявлението на доброто, като просто повтаря мантрата Харе Кришна. Особеното преимущество на тази упадъчна епоха (калер доша-нидхе) е, че само повтаряйки Харе Кришна маха-мантра, човек може да се пречисти от всякакво материално замърсяване (мукта-санга).“

Бхактивинода Тхакура, „Шри Намаштака“ 1.4 („Гитавали“) (бенг.)

чаудда бхувана маха, дева-нара-данава,

бхага джанкара балаван

нама-раса-пиюша, пибо-и анукшана

чходата карама-геян

„В четиринадесетте свята полубоговете, човеците и демоните със славна съдба постоянно пият сладостния нектар на святото име на Шри Кришна, отхвърлили пътищата на карма и гяна.“

„Бхагавад-гита“ 7.12 (санскр.)

йе чаива саттвика бхава

раджасас тамасас ча йе

матта евети тан виддхи

на тв ахам тешу те майи

„Знай, че всички състояния на съществуване – независимо дали са в гуната на добро, на страст, или на невежество – се проявяват от моята енергия. С една дума, Аз съм всичко, но в същото време съм независим. Аз не съм подвластен на проявленията на материалната природа – напротив, те са вътре в мен.“

„Ватса-шрути“ (санскр.)

сарваятана сарва-кала сарвеччха на баддха бандхака саиша

пракритир авикрити.

„Тя е винаги навсякъде. Всичко зависи от Нейната воля. Тя не е обвързана, но обвързва дживите. Тя е непроменящата се Божествена Природа.“

13. Моралната вселена и отвъд нея — бележки

„Каушитаки Брахмана Упанишад“ 1.2-3 (санскр.)

ховача йе ваи ке часмал локат праяти чандрамасау ева те

сарва

гаччханти тесам пранаи пурвапакса апяяте. тан апарапаксе

на

праджанаяти. етад ваи сваргася локася дварамяш чандрамас

там я пратяна там атисриджате ‘тха я енам на пратяха.

там иха вриштир бхутва варстаи са иха кито ва патанго

ва шакунир ва шардуло ва симхо ва матсьо ва парашва ва

пурушо ва ‘ньо ваитешу стханешу пратяджаяте ятхакарма

ятхавидям. (…)

са етам деваянам пантханам апи агнилокам агаччхати са

ваюлокам са адитялокам са варуналокам са индралокам са

праджапатилокам са брахмалокам…

„Той рече: онези, които напускат този свят отиват на луната. В първата фаза той (Чандра, божеството на луната) набира сили от тяхната прана (жизнена сила). В последната фаза той не създава. Тук наистина се намират дверите към Сваргалока (рая), т.е. луната. Онези, които му (на Чандра) отвръщат, преминават, а онези, които не му отвръщат, стават на дъжд. Те падат тук (на земята) и се раждат отново в различни условия като червей, молец, птица, тигър, лъв, риба, змия или човек според кармата и според знанието си. По пътя дева-яна той пътува до Агнилока, до Ваюлока, до Адитялока, до Варуналока, до Индралока, до Праджапатилока, до Брахмалока…“

Махабхарата“ 7.315.30 (санскр.)

деваяначашо вишно / питриянаш ча тамаса

два ветау претя пантханау / дивам чадхаш ча гаччхата

„Тези два пътя, дева-яна, който следва Вишну (като пътя на саттва гуна) и питри-яна на невежите, след смъртта водят до рая и надолу.“

„Шатапатха Брахмана“ 5.1.1.1 (санскр.)

деваш ча ва асураш ча. убхайе праджапатя паспридхире

тато ‘сура тиманенаива касмин ну ваям джухуямети свешв

евасйешу

джухваташ черус те ‘тиманенаива парабабхувус тасман

натиманйета парабхавася хаитан мукхам йяд атимана.

„И полубоговете, и демоните произлизат от Праджапати. Високомерните демони попитали: „На кого да поднасяме жертвоприношение?“ Те поставили даровете в устите си и високомерието им ги победило. Затова никой не трябва да бъде високомерен. Високомерието наистина е източник на разруха.“

„Шри Чайтаня-чандродая“ 1.45 (бенг.)

юга раджа, ясьоччаир бхуджа-данда-чандима-маха-

мартанда-теджо-бхаян муко гхука ивадри-кандара-гата

падаика-шешо вриша

„О, царю на югата, изплашен от великолепието на свирепото слънце в мощните ти ръце, бикът на ведическата дхарма, останал само с един крак, е притихнал като бухал, скрил се в планинска пещера.“

Мадхва, коментар „Мукта-вивека“ върху „Шримад Бхагаватам“ 11.11.7 (санскр.)

баддхатвам сарва-дживанам ниямат нитям. ева ту

баддхатвам вишнв-адхинатвам андхатвам. тад-адаршанам

ата квачид анитятвам андхатая. бхавишяти муктасяпи ту

баддхатвам асти ят са харер ваша муктакхя духкха-мокшат

сяд. баддхакхя хари-адхината нитя-баддха апи тато мукта

духкха-вимокшата. нитя-муктас тв ека ева харир нараяна

прабху сва-тантратват сва-тантратвам тасяикася на

чапара – ити мукта-вивека.

„По правило съществува робство за всички дживи и то несъмнено е вечно. Да бъдеш ограничен, означава вечно да зависиш от Вишну. Трябва да си сляп, та да не го виждаш. Понякога обаче слепотата не е вечна. Но дори за освободените души съществуват ограничения, защото това е във властта на Бога. Терминът мукта трябва да (идва) от духкха-мокша, „освобождение от страданието“. Терминът баддха (посочва) зависимост от Върховния Бог, Хари. И така, дори нитя-баддха (вечно ограничените) души са освободени, защото се освобождават от страданието. Ала нитя-мукта е един-единствен: Хари, Нараяна, Бог, заради своята независимост. Независимостта принадлежи единствено на него и на никого другиго.“

„Шри Чайтаня-чаритамрита“, Мадхя, 6.178 (бенг.)

бхагаван–‘самбандха’, бхакти–‘абхидхея’ хая

према–‘прайоджана’, веде тина-васту кая

„Върховната Божествена Личност е вечното средоточие на всички взаимоотношения; да се действа в предано служене на него е истинското занимание; постигането на, любовта към Бога е крайната цел на живота. Тези три теми се описват във ведическата литература.“

Баладева Видябхушана, „Гита бхашя“ 9.7, където цитира „Вараха

Пурана“ (санскр.)

наями парамам стханам / арчир-ади-гатим вина

гаруда-скандхам аропя / ятхеччхам аниварита

„До най-върховното царство, по път, различен от арчиради, Бог, носен на раменете на Гаруда, отвежда своите предани.“

„Шри Чайтаня-чаритамрита“, Мадхя 22.17 (бенг.)

Кришна-бхакти хая абхидхея-прадхана

бхакти-мукха-нирикшака карма йога-гяна

„Да служи предано на Кришна, е основната функция на живото същество. Съществуват различни методи за освобождението на обусловената душа – карма, гяна, йога и бхакти – но всички те зависят от бхакти.“

14. Стойността на човешката форма на живот

„Шримад Бхагаватам“ 11.7.74 (санскр.)

я прапя манушам локам

мукти-дварам апавритам

грихешу кхага-ват сактас

там арудха-чютам виду

„Дверите към освобождението са широко отворени за този, който е постигнал човешката форма на живот. Но ако човек се отдаде единствено на семеен живот като глупавата птица от този разказ, трябва да се смята, че е изкачил височината само за да се препъне и падне надолу.“

„Бхагавад-гита“ 9.32-33 (санскр.)

мам хи партха вяпашритя

йе ‘пи сю папа-йоная

стрийо вайшяс татха шудрас

те ‘пи янти парам гатим

„О, сине на Притха, онези, които потърсят убежище при Мен, макар и да са се родили в нисша форма – жени, вайшя (търговци) и шудра (работници) – могат да достигнат върховното местоназначение.“

ким пунар брахмана пуня

бхакта раджаршаяс татха

анитям асукхам локам

имам прапя бхаджасва мам

„А колко повече това се отнася до праведните брахмани, преданите и светите царе. Следователно, веднъж дошъл в този временен свят на страдание, заеми се с предано служене на мен.“

Кави-карнапура, „Шри Чайтаня-чандродая“, текст 39, Първо

действие (санскр.)

саучачара-тапа-кшама-сама-дамаи сардхам вивекадибхи

самантаир апи йена дхарма-нрипатир нирмулам унмулита

йе дриштяива пунанти те ‘пи сахасаивандхи-критас тат-

прия

йенаикена мая са яся ваша-га со ‘ям калир ниндяте

„Ти оскърби Кали, на когото аз (Адхарма) съм верен слуга. Монархът, наречен Дхарма (Религия), заедно със своите воини, наречени чистота, добро поведение, аскетизъм, човечност, присъствие на духа, самоконтрол, благоразумие и други добродетели – всички те са изкоренени от Кали. Всичко скъпо на Религията; всичко, което пречиства само с поглед дори, е ослепено от погледа на Кали.“

„Гаруда Пурана“ 2.5.147-149 (санскр.)

таташ татрашу рактакшам

бхиннанджаначайопамам

мритюкалантакадинам

мадхйе пашяти ваи ямам

дамштракаралаваданам

бхрикути даруракритим

вирупаир бхишанаил вактраир

вритам вядхишатаи прабхум

дандасакта махабахум

пашахастам шубхаиравам

тан нирдиштам тато джантур

гатим яти шубхашубхам

„Там много скоро (след смъртта си) в присъствието на самото олицетворение на Смърт и Време душата, напуснала тялото, вижда Яма в най-ужасяваща форма – с червени очи, с тяло, черно като сажди, със свирепи челюсти, строго намръщен. Роби на Яма са стотици олицетворения на болести – грозни, с отблъскващи физиономии. Той държи железен жезъл и хомот. Според неговото решение, душата напуснала тялото, бива поставена в добри или лоши условия.“

дине дине ту нараке

пачянте дахятенята

ширяте бхидяте ‘нятра

чуряте клидяте ‘нята

кватхяте дипяте ’нятра

татха ватахато ‘нята

екам динам вансашатам

праманам нараке бхавет

„Всеки ден в Нарака грешниците ги пържат, горят, разкъсват, трошат, бият, давят, сваряват, парят, измъчват с леден вихър… Един ден в ада е равен на сто години от живота на смъртните.“

„Гаруда Пурана“ 2.12.13-15 (санскр.)

иччханти шати сахасрам сахасри лакшамихате картум

лакшадхипати раджям раджапи сакаламдхарам лабдхум

чакрадхаро ‘пи суратвам сурабхаве сакаласурапатир

бхавитум

сурапатир урдхвагатитвам татхапи на нивартате тришна

тришная чабхибхутас ту

наракам пратипадяте

тришна муктас ту йе кечит

сваргавасам лабханти те

„Човек, който има сто (сребърника), копнее за хиляда. Човек, който има хиляда, копнее за сто хиляди. Човек, който има сто хиляди, иска да управлява царство. Човек, който управлява царство, иска да стане император. Императорът иска да стане полубог. Ако получи това, той ще иска да властва над всички полубогове. Дори и това като получи, жаждата му за власт няма да се утоли. Човек, измъчван от такива егоистични желания, попада в ада. Онези, които са освободени от прекомерните копнежи, си осигуряват живот в рая.“

„Гаруда Пурана“ 2.3.80-82 (санскр.)

тата сарвешу нистирна

папи тиряктвам ашнуте

крими кита патангешу

стхавараикашапхешу ча

гатва вана гаджадхйешу

гошвашу татхаива ча

кхаро ‘шво ’шватаро гаура

шарабхашчамари татха

ете чаикашапха шат ча

шррину панчанакханата

анясу бахупапасу

духкхадасу ча йонишу

„След като премине през наказанията на Ямараджа, грешникът се преражда като червей, бацил, муха, еднокопитно животно, див слон, крава, магаре, кон, бивол, шарабха, чамари, шестокопитно животно или животно с пет нокътя. В тези и други греховни, нещастни видове се ражда той.“

Шрила Бхактивинода Тхакура, „Гитавали“, Шри Годрума-чандрабхаджана-упадеша“ 8 (бенг.)

кали-куккура-мудгара-бхава-дхарам

хари-нама-махаушадха-дана-парам

патитарта-даярдра-су-мурти-дхарам

бхаджа годрума-канана-кунджа-видхум

„Бог Чайтаня Махапрабху е като мощен чук, който разбива греха и потисничеството на бясното куче на Кали юга; Той се е обрекъл да разпространява святото име на Кришна – великия лек за освобождение от материалното съществуване. Неговата трансцендентална форма е прекрасна, а сърцето му – изпълнено със състрадание към страдащите, паднали души на този свят. Просто обожавайте Бог Чайтаня, луната от горите на Годрума.“

„Шри Чайтаня-чаритамрита“, Антя 20.13-14 (бенг.)

санкиртана хаите папа-самсара-нашана

читта-шуддхи, сарва-бхакти-садана-удгама

„Като повтаря заедно с другите Харе Кришна маха-мантра, човек може да разруши греховното състояние на материалното съществуване, да пречисти замърсеното си сърце и да пробуди най-разнообразно предано служене.“

Кришна-премодгама, премамрита-асвадана

Кришна-прапти, севамрита-самудре маджана

„Резултатът от повтарянето е, че човек събужда любовта си към Кришна и вкусва трансцендентално блаженство. Най-накрая човек постига общение с Кришна и се заема предано да му служи, сякаш е потопен в безграничен океан от любов.“

Бог Чайтаня в „Шри Чайтаня-бхагавата“ (бенг.)

притхивите ачхе ята нагаради грама

сарватра прачара хаибе мора нама

„Във всеки град и село по света ще се проповядват светите имена на Бога.“

14. Стойността на човешката форма на живот — бележки

Из „Нити Шастра“ (санскр.)

атма-мата гуро патни / брахмана раджа-патника

дхенур дхатри татха притхви / саптаита матара смрита

„Седемте майки са собствената майка, съпругата на учителя, или духовния наставник, съпругата на брахмана, съпругата на царя, кравата, дойката и земята.“

„Шримад Бхагаватам“ 11.5.13 (санскр.)

яд гхрана-бхакшо вихита сураяс

татха пашор алабханам на химса

евам вявая праджая на ратя

имам вишуддхам на виду сва-дхармам

„Според ведическите предписания, когато виното се поднася в церемониално жертвоприношение, след това трябва да се консумира само чрез мирис, а не да се пие. По същия начин са позволени жертвоприношенията на животни, но не се позволява масово избиване на животни. Религиозният сексуален живот също е разрешен, но само в брак и за създаване на деца, а не за сетивна експлоатация на тялото. За съжаление обаче, ниско-интелигентните материалисти не могат да разберат, че житейският им дълг трябва да се изпълнява на чисто духовна платформа.“

„Сатапатха Брахмана“ 2.3.2.5 (санскр.)

атха хаинам шашвад апи асура упаседур ити аху. табхяс

тамас

ча маям ча прададав асти ахаивасура-майетива пасабхута

ха тв ева та праджас та има праджас татхаивопадживанти

ятхаивабха праджапатир вядадхат.

„Тогава, както разказват, асурите се обърнали направо към него. На тях той дал мрака и заблудата, мая (черната магия) на демоните. Тях (асурите от далечното минало) сега вече ги няма, но други същества живеят така, както Праджапати наредил.“

„Чхандогя Упанишад“ 8.8.5 (санскр.)

тасмад апи адйехададанам ашраддадханам аяджаманам ахур асуро-

ватети.

„Следователно, онези, които и днес са несъстрадателни, безверници, които не изпълняват жертвоприношения, се наричат демоноподобни.“

„Чхандогя Упанишад“ 5.10.7 (санскр.)

тадя иха раманиячарана абхяшо ха ят те раманиям йоним

ападйера брахманайоним ва кшатрияйоним ва вайшяйоним

ятха я иха капуячарана абхяшо ха ят те капуям йоним

ападйеран швайоним ва сукарайоним ва чандалайоним ва.

„Следователно за онези, които са с приятно поведение, има възможност да постигнат благоприятно следващо раждане: в тяло на брахмана, в тяло на кшатрия или в тяло на вайшя. Тези, които са с отблъскващо поведение, за тях има възможност да постигнат вонящо тяло при следващото си раждане: тяло на куче, на свиня или на чандала (кучеядец, т.е варварин).“

„Брахма-ваиварта Пурана“, „Пракрити-кханда“ 26 (санскр.)

тапаса дхармам арадхя

пушкаре бхаскара пура

дхармамшам ям сутам прапа

дхармараджам намами ахам

„Раждането на Ямараджа като син на Суря Вивасван и неговата съпруга Самджа се споменава в „Шримад Бхагаватам“ 6.6.40. Там се казва, че свещената за преданите на Кришна река Ямуна е сестра близнак на Яма.

„Шримад Бхагаватам“ 11.5.36 (санскр.)

калим сабхаджаянти аря / гуна гя сара-бхагина

ятра санкиртаненаива / сарва-свартхо ‘бхилабхяте

„Онези, които са напреднали и високо компетентни и се интересуват от същността на живота, знаят добрите качества на Кали-юга. Такива хора се прекланят пред епохата на Кали, защото през тази епоха, само като се повтаря Харе Кришна маха-мантра, човек може да напредне в духовното знание и да постигне целта на живота.“

„Шримад Бхагаватам“ 12.3.52 (санскр.)

крите яд дхяято вишнум / третаям яджато макхаи

двапаре паричаряям / калау тад хари-киртанат

„Каквито резултати може да се постигнат в Сатя юга чрез дхармата да се съзерцава Вишну, в Трета юга чрез дхармата да се изпълняват жертвоприношения и в Двапара юга чрез дхармата да се служи в лотосовите нозе на Бога, в Кали юга могат да се постигнат само чрез дхармата да се повтаря на Харе Кришна маха-мантра.“

„Шри Чайтаня-чаритамрита“, Мадхя, 22.75 (бенг.)

сарва маха-гуна-гана вайшнава-шарире

Кришна-бхакте кришнера гуна сакали санчаре

„Вайшнавата е човек, развил всички добри трансцендентални качества. Всички добри качества на Кришна постепенно се развиват и у неговия предан.“

15. Дхарма шила

„Шримад Бхагаватам“ 11.2.34 (санскр.)

йе ваи бхагавата прокта

упаяхи атма-лабдхайе

анджа пумсам авидушам

виддхи бхагаватан хи тан

„Дори невежите живи същества лесно могат да познаят Върховния Бог, ако възприемат средствата, които Той е предписал. Процесът, който Господ е препоръчал, е известен като бхагавата дхарма, или предано служене на Върховната Божествена Личност.“

„Бхагавад-гита“ 18.66 (санскр.)

сарва-дхарман паритяджя

мам екам шаранам враджя

ахам твам сарва-папебхьо

мокшайишями ма шуча

„Изостави всички видове религии и просто ми се отдай. Аз ще те освободя от всичките ти греховни последствия. Не се страхувай“

(„Бхагавад-гита“ 18.66).

„Хари-бхакти-виласа“ 11.676 (санскр.)

анукуляся санкалпа

пратикуляся варджанам

ракшишятити вишвасо

гоптритве варанам татха

атма-никшепа-карпанйе

шад-видха шаранагати

„Да се приемат нещата, които благоприятстват преданото служене, да се отхвърлят неблагоприятните, да се вярва в закрилата на Кришна, Бог да бъде единственият ни закрилник и господар, да се отдаваш изцяло на Бога и винаги да бъдеш смирен и хрисим – това са шестте лица на пълното отдаване.“ „Падма-пурана“, цитирана в „Шри Чайтаня-чаритамрита“, Мадхя

22.113 (санскр.)

смартавя сататам вишнур

висмартавьо на джатучит

сарве видхи-нишедха сюр

етайор ева кинкара

„Трябва винаги да помним Върховната Личност и никога да не го забравяме. Всички правила и забрани, упоменати в шастрите, трябва да служат на тези два принципа.“

„Шримад Бхагаватам“ 12.2.1 (санскр.)

таташ чану-динам дхарма

сатям шаучам кшама дая

калена балина раджан

нанкшяти аюр балам смрити

„В Кали юга (настоящата епоха на лицемерие и кавги) ще отслабнат следните неща: религията, истинността, чистотата, милостта, продължителността на живота, телесната сила и паметта.“

„Шри Чайтаня-чаритамрита“, Антя, 20.13-14 (бенг.)

санкиртана хаите папа-самсара-нашана

читта-шуддхи, сарва-бхакти-садхана-удгама

„Като повтаря заедно с другите Харе Кришна маха-мантра, човек може да унищожи греховните условия на материалното съществуване, да пречисти замърсеното сърце и да пробуди най-разнообразно предано служене.“

Кришна-премодгама, премамрита-асвадана

Кришна-прапти, севамрита-самудре маджана

„Резултатът от повтарянето на светите имена е, че човек пробужда любовта си към Кришна и вкусва трансцендентално блаженство. Най-накрая човек постига общение с Кришна и се заема предано да му служи, сякаш потопен в безграничен океан от любов.“

„Шримад Бхагаватам“ 2.5.18 (санскр.)

саттвам раджас тама ити

ниргунася гунас трая

стхити-сарга-ниродхешу

грихита маяя вибхо

„Върховният Бог представлява чиста духовна форма, трансцендентална спрямо всички материални качества, но заради сътворението, поддържането и унищожението на материалния свят, чрез своята външна енергия, Той приема материалните гуни на природата, наречени добро, страст и невежество.“

„Шри Чайтаня-чаритамрита“, Мадхя, 8.220 (бенг.)

сеи гопи-бхавамрите янра лобха хая

веда-дхарма-лока тяджи’ се кришне бхаджая

„Този, който е привлечен от екстатичната любов на гопите, не се интересува от регулиращите принципи на ведическия живот или общоприетите мнения. По-скоро той напълно се отдава на Кришна и му служи.“

Шрила Бхактивинода Тхакура, „Атма-ниведана“ 5.5 (из „Шаранагати“) (бенг.)

бхало-манда нахи джани сева матро кори

„Не знам нито добро, нито зло. Аз просто служа.“ „Шримад Бхагаватам“ 11.2.55 (санскр.)

висриджати хридаям на яся сакшад

дхарир авашабхихито ‘пй агхаугха-наша

праная-расаная дхритангхри-падма

са бхавати бхагавата-прадхана укта

„Хари, Върховната Божествена Личност, Който унищожава всичко неблагоприятно за своите предани, не напуска сърцата им, дори ако те го помнят и възпяват невнимателно. Това е така, защото въжето на любовта винаги свързва Бога в сърцата на преданите. Те трябва да се приемат като най-издигнати.“

„Шри Чайтаня-чаритамрита“, Мадхя, 22.107 (бенг.)

нитя-сиддха Кришна-према ‘садхя’ кабху ная

шраванади-суддха-читте карайе удая

„Чистата любов към Кришна е установена вечно в сърцата на живите същества. Тя не е нещо, което трябва да се постигне от друг източник. Когато сърцето е пречистено чрез слушане и възпяване, живото същество се събужда естествено.“

Шрила Бхактивинода Тхакура, „Атма-ниведана“ 5.6, из „Шаранагати“ (бенг.)

томара иччхая мора индрия-чалана

шравана, даршана, гхрана, бходжана-васана

„Действието на сетивата ми – слушането, виждането, обонянието, вкуса, докосването – става по твое желание. Шрила Бхактивинода Тхакура, „Бхакти-анукула-матра Карйера

Свикара“ 1.7, из „Шаранагати“ (бенг.)

еи-рупе сарва-вритти ара сарва-бхава

тува анукулахойе лабхука прабхава

„По този начин, нека всичките ми склонности и емоции постигнат чест и слава, като бъдат благоприятни за Теб.“

Шрила Бхактивинода Тхакура, „Бхакти-пратикула-бхава

Варджанангикара 2.8, из „Шаранагати“ (бенг.)

джаха кичу бхакти-пратикула боли’ джани

тяджибо джатане таха, е нишчоя вани

„Давам обет винаги да избягвам всичко, което знам, че противоречи на чистата преданост. Това обещавам от все сърце.“

Шрила Бхактивинода Тхакура, „Атма-ниведана“ 2.3, из „Шаранагати“ (бенг.)

докха вичара-и, тунху данда деоби,

хама бхога корабун самсар

карато гатагати, бхаката-джана-санге,

мати роху чаране тохар

„Сред като отсъдиш греховете ми, ти трябва да ме накажеш, понеже заслужавам да понеса страданията на прераждането в този свят. Моля се само докато се скитам от раждане към смърт, умът ми винаги да се приютява в твоите лотосови нозе заедно с вайшнави.“

Шрила Бхактивинода Тхакура, „Атма-ниведана“ 3.5, из „Шаранагати“ (бенг.)

кита-джанма хау ятха туя даса

бахир-мукха брахма-джанме нахи аша

„Нека отново се преродя, дори като червей, само и само да остана твой предан. Не желая да се раждам като Брахма, щом ще съм против теб.“

15. Дхарма шила — бележки

„Шримад Бхагаватам“ 11.5.32 (санскр.)

Кришна варнам твишаКришнам

сангопангастра-паршадам

ягяи санкиртана-праяир

яджанти хи су-медхаса

„В епохата на Кали интелигентните хора възпяват имената на Бога, за да обожават неговото въплъщение, което постоянно слави името на Кришна. Макар лицето му да не е черно, Той е Самият Кришна. Придружават го неговите приближени, слуги, оръжия и доверени приятели.“

16. Ведическите корени на Западната религиозна традиция

„Бхакти-расамрита-синдху“ 1.1.11 (санскр.)

анябхилашита-шуням

гяна-кармади-анавритам

анукулйена Кришнану-

шиланам бхактир уттама

„Човек трябва да се отдаде на трансцендентално любовно служене на Върховния Бог Кришна по благоприятен начин, без амбициите, подхранвани от гяна и карма. Това се нарича чисто, предано служене.“

„Брахмаваиварта пурана“ 2.24.17 (санскр.)

кармана джаяте джанту карманаива пралияте

сукхам дукхам бхаям шокам карманаива прападяте

„Живото същество приема раждане според карма. то умира според карма. Неговата карма му носи щастие, страдание, страх и нещастие.“

„Таиттрия Упанишад“ 2.7 (санскр.)

расо ваи са. расам хи еваям лабдхананди бхавати.

ко хи еванят ка пранят яд еша акаша анандо на сят еша хи

ешанандаяти.

„Върховната истина е раса. Постигайки раса, дживата придобива блаженство. Кой би задействал тялото и прана (сетивните способности), ако не съществуваше тази блажена форма? Той дарява блаженство на всички.“

„Шримад Бхагаватам“ 2.2.31 (санскр)

тенатманатманам упаити шантам

анандам анандамайо ‘васане

етам гатим бхагаватим гато ях

са ваи пунар неха вишаджате ‘нга

„Само пречистената душа може да постигне съвършенството да общува с Божествената Личност в пълно блаженство и удовлетворение, в естественото си състояние. Който успее да възобнови тази съвършена отдаденост, никога повече не бива привлечен от материалния свят и никога повече не се завръща.“

„Шримад Бхагаватам“ 9.11.17 (санскр.)

стри-пум-прасанга етадрик

сарватра трасам-аваха

апишваранам ким ута

грамяся гриха-четаса

„Привличането между мъжкото и женското, мъжа и жената, винаги съществува навсякъде и кара всички да се страхуват. Такива чувства се срещат дори сред полубогове като Брахма и Шива и кара и тях да се страхуват, а какво да се каже за онези, които са привързани към семейния живот в този материален свят.“

16. Ведическите корени на Западната религиозна традиция — бележки

Риг Веда 7.9.6 (санскр.)

твам агне самидхано васиштхо

джарутам хан якси райе пурамдхим

пурунитха джатаведо джарасва

юям пата свастибхих сада нах

„Вашистха те подтиква: О, Агни (богът на огъня), унищожи злия Джарута! Прекланяй се пред достойния за множество обреди! Общността на полубоговете, от името на богатия създател на жертвената церемония поднася възхвала – Джатаведите, многогласни възхвали – и вечно ни храни със своята благодат.“

„Шримад Бхагаватам“ 5.5.8 (санскр.)

пумса стрия митхуни-бхавам етам

тайор митхо хридая-грантхим аху

ато гриха-кшетра-сутапта-виттаир

джанася мохо ‘ям ахам мамети

„Привличането между мъжкото и женското е основният принцип на материалното съществуване. Въз основа на това погрешно схващане, което свързва сърцата на мъжкото и женското, човек се привързва към своето тяло, дом, собственост, деца, роднини и богатство. По този начин се разширяват илюзиите за живота и човек започва да мисли с категориите „аз“ и „мое“.“

„Бхагавад-гита“ 18.57 (санскр.)

четаса сарва-кармани

майи санняся мат-пара

буддхи-йогам упашритя

мач-читтах сататам бхава

„Във всички дейности се уповавай на мен и действай винаги под мое покровителство. В такова предано служене бъди напълно осъзнат за мен.“

17. Щом всичко е едно, тогава какво е злото?

„Шримад Бхагаватам“ 2.9.10 (санскр.)

правартате ятра раджас тамас тайо

саттвам ча мишрам на ча кала-викрама

на ятра мая ким утапаре харер

ануврата ятра сурасурарчита

„В тази лична обител на Бога материалните проявления на невежеството и страстта не са водещи, те не оскверняват доброто. Там и времето не властва, да не говорим за илюзорната външна енергия – тя не достига тази област. Там всички – и полубогове, и демони – обожават Бога като предани.“

17. Щом всичко е едно, тогава какво е злото? — бележки

„Шри Чайтаня-шикшамритам“ 1.1 (бенг.)

бхая о аша нитанта хея садхакера якхана буддхи бхала

хая такхана тини бхая о аша паритяга карена евам картавя-

буддхии такхана танхара екаматра ашрая хая

парамешварера

прати рагера йе парянта удая на хая се парянта картавя-

буддхике садхака паритяга каре на

18. „Фактическата“ вселена: редукция до абсурд

„Шримад Бхагаватам“ 7.9.20 (санскр.)

ясмин ято ярхи йена ча яся ясмад

ясмяи ятха яд утая яс тв апара паро ва

бхава кароти викароти притхак свабхава

санчодитас тад акхилам бхавата сварупам

„Скъпи мой Господи, всички в този материален свят са под въздействието на проявленията на материалната природа – добро, страст и невежество. Всички – от най-великата личност Бог Брахма до мъничката мравка – действат под влиянието на тези проявления. Следователно всички в този материален свят са повлияни от Твоята енергия. Причината, поради която действат, мястото, където действат, времето, когато действат, материята, поради която действат, целта на живота, която смятат за крайна, и процесът за постигане на тази цел – всичко това не е нищо друго, освен проявление на Твоята енергия. Наистина, след като енергията и източникът ù са идентични, всички те са единствено твои проявления.“

19. Добродетел срещу сантимент

„Шримад Бхагаватам“ 11.18.47 (санскр.)

варнашрамаватам дхарма

еша ачара-лакшана

са ева мад-бхакти-юто

нишреяса-кара пара

„Онези, които следват тази система на варнашрама, приемат религиозните принципи според установените традиции за правилно поведение. Когато такива варнашрама задължения са посветени на мен в любовно служене, те възнаграждават с върховното съвършенство на живота.“

21. Сляпа мания

Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура, „Пракрита-раса

Шата-душини“ (бенг.)

сиддханта-аласа джана анартха то’ чхаде на

„Ленивият по отношение на философската истина не може да прекоси препятствията на своята материална обусловеност.“

садханера пурве кеха бхаванкура пая на

„Никой никога не може да изпита началото на истински духовен екстаз, без най-напред да следва правилата и предписанията, установени в разкритите писания.“

критрима пантхая наме расодая хая на

„С неистински средства, никой не може никога да принуди трансценденталната раса да се появи в святото име.“

джада-сатта вартамане чит кабху хая на

„Трансценденталното съзнание на духовния свят никога не се проявява в светски материални условия.“

махаджана-патха чхади’ навя-патхе дхая на

„Онези, които са поели пътя на великите души, никога не се отклоняват по „нов“ път.“

„Шримад Бхагаватам“ 11.22.10 (санскр.)

анади-авидя-юктася

пурушасятма-веданам

свато на самбхавад аняс

таттва-гьо гяна-до бхавет

„Човек, покрит от невежество от незапомнени времена, е неспособен сам да постигне себеосъзнаване; затова трябва да има друга личност, която действително познава Абсолютната истина и може да му предаде своето знание.

„Шри Чайтаня-чаритамрита“, Ади, 14.15 (бенг.)

дивьонмаде аичхе хая, ки иха висмая

адхирудха-бхаве дивьонмада-пралапа хая

„Такова е състоянието на божествена лудост. Толкова ли е трудно да се разбере? Когато човек се възвиси в своята любов към Кришна, той става трансцендентално луд и говори като луд.“

Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура, „Пракрита-раса

Шата-душини“ (бенг.)

ашакта комала-шраддхе раса-катха боле на

анадхикарире расе адхикара дея на

„Преданият не бива никога да говори по въпросите на божествената раса с човек, чиято вяра е слаба и нестабилна. Преданият не бива никога да дарява способността за раса на човек, който не е готов да я приеме.“

нама крипа на кориле лила шуна джая на

„Без най-напред да е приел милостта на святото име, човек не бива никога да слуша разкази за съкровените забавления на Кришна.“

„Шримад Бхагаватам“ 4.21.32 (санскр.)

винирдхуташеша-мано-мала пуман

асанга-вигяна-вишеша-виряван

яд-ангхри-муле крита-кетана пунар

на самстрим клеша-вахам прападяте

„Когато един предан намери подслон в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, той напълно се пречиства от всякакви недоразумения или умствени спекулации и проявява отречение. Това е възможно само когато човек е станал силен чрез практикуването на бхакти йога. Веднъж приел подслон в лотосовите нозе на Бога, преданият никога не се завръща в това материално съществуване, изпълнено с тристранните страдания.“

Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура, „Пракрита-раса

Шата-душини“ (бенг.)

севопакарана карне на шуниле хая на

джадопакарана дехе лила шона джая на

„Ако човек не чуе точните подробности относно преданото служене от духовен учител, който принадлежи към ученическата последователност, той не може да изпълнява истинско служене на Бога. Човек, вперен в различните материални съставки на телесната представа за живота, никога няма да може да чуе за трансценденталните забавления на Бога.“

21. Сляпа мания — бележки

„Шри Чайтаня-чаритамрита“, Мадхя-лила, 22.78-80 (бенг.)

крипалу, акрита-дроха, сатя-сара сама

нидоша, ваданя, мриду, шучи, акинчана

сарвопакарака, шанта, Кришнаика-шарана

акама, аниха, стхира, виджита-шад-гуна

мита-бхук, апраматта, манада, амани

гамбхира, каруна, маитра, кави, дакша, мауни

„Преданите са винаги милостиви, смирени, истинни, равни към всички, безгрешни, великодушни, благи и чисти. Нямат материални притежания и извършват благотворителна работа за всички. Те са мирни, отдадени на Кришна и нямат желания. Те са безразлични към материалните придобивки и са установени в предано служене. Контролират напълно шестте лоши качества – похот, гняв, алчност и така нататък. Ядат само колкото е необходимо и никога не се напиват. Те са изпълнени с уважение, сериозни, състрадателни и не се перчат с фалшив престиж. Те са любезни, поетични, вещи и мълчаливи.“

22. Всички търсим Кришна

„Шримад Бхагаватам“ 5.11.12 (санскр.)

кшетрагя ета манасо вибхутир

дживася мая-рачитася нитя

авирхита квапи тирохиташ ча

шуддхо вичаште хи авишуддха-карту

„Индивидуалната душа, лишена от Кришна съзнание, е пълна с идеи и дейности, породени в ума от външната енергия. Те съществуват от незапомнени времена. Понякога се проявяват в будно състояние, понякога – насън, но по време на дълбок сън (в безсъзнание) или в транс, те изчезват. Освободената още приживе личност (дживан-мукта) може ясно да види тези неща.“

„Шримад Бхагаватам“ 4.24.59 (санскр.)

на яся читтам бахир-артха-вибхрамам

тамо-гухаям ча вишуддхам авишат

яд-бхакти йоганугрихитам анджаса

Мунир вичаште нану татра те гатим

„Преданият, изчистил сърцето си чрез предано служене и спечелил благоволението на Бхактидеви, не може да бъде заблуден от външната енергия, която е като тъмен кладенец. Напълно пречистен от материалните замърсявания, той става способен да разбере твоето име, слава, образ и дейности и да постигне истинско щастие.“

„Шримад Бхагаватам“ 6.9.37 (санскр.)

сама-вишама-матинам матам анусараси ятха раджу-кханда

сарпади-дхиям

„Види ли въже, обърканият ще се подплаши, понеже ще го вземе за змия, но не и човекът, чийто ум е на място и знае, че това е само въже. И Ти, като Свръхдушата във всяко сърце, вдъхваш страх или безстрашие според интелигентността, но в теб самия двойственост няма.“

„Шримад Бхагаватам“ 5.1.12 (санскр.)

на тася кашчит тапаса видяя ва

на йога-вирйена манишая ва

наивартха-дхармаи парата свато ва

критам вихантум тану-бхрид вибхуят

„Човек не може да избегне повелята на Върховната Божествена Личност – не и чрез силата на строг аскетизъм, възвишено ведическо образование или силата на мистичната йога, чрез физическа мощ или интелектуални занимания. Нито пък може да използва своята религиозна сила, материалното си богатство или каквито и да е средства, било сам, било с помощта на други, за да отхвърли повелите на Върховния Бог. Това не е възможно за живото същество – от Брахма до последната мравка.“

„Шримад Бхагаватам“ 2.10.41 (санскр.)

саттвам раджас тама ити

тисра сура-нри-нарака

татрапй екаикашо раджан

бхидянте гатаяс тридха

ядаикаикатаро ‘нябхям

сва-бхава упаханяте

„Според различните гуни на материалната природа – добро, страст и невежество – съществуват различни живи същества, известни като полубогове, човешки същества и създания от ада. О, Царю, всяко едно проявление на природата, бидейки смесено с другите две, се разделя на три и така всеки вид живо същество се влияе от останалите проявления и придобива и техните навици.“

„Шримад Бхагаватам“ 6.12.15 (санскр.)

саттвам раджас тама ити

пракритер натмано гуна

татра сакшинам атманам

йо веда са на бадхяте

„Този, който знае, че трите качества – добро, страст и невежество – не са качества на душата, а на материалната природа, и който знае, че чистата душа е просто наблюдател на действията и последствията на тези качества, трябва да се смята за освободена личност. Той не е обвързан от тези три качества.“

„Шримад Бхагаватам“ 3.32.25 (санскр.)

са тадаиватманатманам

нихсангам сама-даршанам

хейопадея-рахитам

арудхам падам икшате

„Тъй като интелигентността на чистия предан е трансцендентална, той има уравновесен поглед и вижда, че материалните замърсявания не могат да се докоснат до него. Той не вижда висше и низше и усеща себе си на трансцендентално равнище, еднакъв по качество с Върховната Личност.“

„Шримад Бхагаватам“ 3.4.15 (санскр.)

ко нв иша те пада-сароджа-бхаджам

судурлабхо ‘ртхешу чатуршв апиха

татхапи нахам правриноми бхуман

бхават-падамбходжа-нишеванотсука

„О, Господи мой, преданите, които са се посветили на трансцендентално любовно служене в твоите лотосови нозе, лесно постигат всичко, свързано е четирите принципа – религиозност, икономическо развитие, сетивно наслаждение и освобождение. Но лично аз, о, Велики, предпочитам да служа с любов на лотосовите ти нозе.“

„Шримад Бхагаватам“ 3.29.13 (санскр.)

салокя-саршти-самипя

сарупяикатвам апи ута

дияманам на грихнанти

вина мат-севанам джана

„Чистият предан не приема никакво освобождение – салокя (живот на духовна планета), саршти (божествено великолепие), самипя (общуване с Бога като с равен), сарупя (трансцендентална форма като тази на Бога) или екатва (сливане с духовното сияние на Бога) – въпреки че му се предлагат от Върховната Божествена Личност.“

„Шримад Бхагаватам“ 7.5.14 (санскр.)

ятха бхрамятй айо брахман

сваям акарша-саннидхау

татха ме бхидяте четаш

чакра-панер ядриччхая

„О, брахмани, както желязото привлечено от магнита, се движи към него, така и моето съзнание, променено от неговата воля, е привлечено от Бог Вишну, понесъл диск в ръка. Затова не съм независим.“

„Шримад Бхагаватам“ 11.14.24 (санскр.)

ваг гадгада дравате яся читтам

рудари абхикшна хасати квачич ча

виладжа удгаяти нритяте ча

мад-бхакти-юкто бхуванам пунати

„Предан, чиято реч понякога е накъсана от възторг, а сърцето му се разтапя в емоции; предан, който плаче продължително, а после се смее, чувства се засрамен и крещи и започва да танцува – потопен в любовно служене на мен, такъв предан пречиства цялата вселена.“

„Шримад Бхагаватам“ 10.90.48 (санскр.)

джаяти джана-нивасо деваки-джанма-вадо

яду-вара-паришат сваир дорбхир асянн адхармам

стхира-чара-вриджна-гна су-смита-шри-мукхена

враджа-пура-ванитанам вардхаян кама-девам

„Бог Шри Кришна е наричан Джана-ниваса – окончателното убежище на всички живи същества, а също и Деваки-нандана или Яшода-нандана – синът на Деваки и Яшода. Той е водителят на династията Яду и убива всичко неблагоприятно, както и всеки неблагочестив човек. Със своето присъствие Той унищожава всички неблагоприятни неща за всички живи същества, движещи се и неподвижни. Неговото блажено, усмихнато лице подклажда похотливите желания на гопите от Вриндавана. Нека Той бъде всепрославен и щастлив!“

„Шри Чайтаня-чаритамрита“, Мадхя, 2.21 (бенг.)

кутила према агеяна, нахи джане стханастхана,

бхала-манда наре вичарите

крура шатхера гуна-доре, хате-гале бандхи’ море

ракхиячхе, нари’ укашите

„По своето естество любовните връзки са силно изкривени. Човек се хвърля в тях без достатъчно знание, без да преценява дали мястото е подходящо или не, без да предусеща крайния резултат. С въжетата на своите добри качества Кришна, който е толкова жесток, овърза шията и ръцете ми и аз не мога да се освободя.“

„Шримад Бхагаватам“ 10.31.5 (санскр.)

вирачитабхаям вришни-дхуря те

чаранам июшам самсритер бхаят

кара-сарорухам канта кама-дам

шираси дхехи на шри-кара-грахам

„О, най-прекрасни от всички Вришни, твоята лотосова ръка, която държи ръката на богинята на щастието, дарява безстрашие на онези, които се обърнат към твоите нозе, защото се страхуват от материалното съществуване. О, любими, положи тази изпълняваща желания лотосова ръка върху нашите глави.“

„Шримад Бхагаватам“ 10.31.13 (санскр.)

праната-кама-дам падмаджарчитам

дхарани-манданам дхйеям апади

чарана-панкаджам шантамам ча те

рамана на станешв апраядхи-хан

„Твоите лотосови нозе, пред които Бог Брахма се прекланя, изпълняват желанията на всички, които им се поклонят. Те са украсата на земята, те дават най-висше удовлетворение, а във времена на опасност те са най-подходящият обект за медитация. О, любими, о, унищожителю на тревогите, молим те положи тези лотосови нозе върху гърдите ни.“

„Шримад Бхагаватам“ 10.31.14 (санскр.)

сурата-вардханам шока-нашанам

сварита-венуна суштху чумбитам

итара-рага-висмаранам нринам

витара вира нас те ‘дхармамритам

„О, Герою, бъди така любезен, дари ни с нектара на своите устни, който усилва съпружеските удоволствия и побеждава скръбта. Звуците на твоята флейта правят нектара още по-сладостен и карат хората да забравят всяка друга привързаност.“