22. Всички търсим Кришна

В Тринадесета глава от Първа песен на „Шримад Бхагаватам“ великата душа Нарада Муни излага заключителното вайшнавско обяснение на доброто и злото. В разговор с Юдхищира той казва, че не трябва да тъгуваме за никого в този свят, защото каквото и да се случва, е под контрола на Върховния Бог. Търсейки закрила от злините в живота, живите същества и техните водачи извършват различни видове преклонение или служене. Но взаимоотношенията им един с друг – в приятелство или във вражда – се започват и прекратяват от единия за всички Бог.

Кравата я водят на въже, прекарано през носа. По подобен начин човешките същества са вързани в мрежа от ведически химни. Тази мрежа е съставена от повелите, изречени от Върховния Бог към всички обусловени души. Никой не може да се освободи от тези божествени закони и техните последствия. Властта на Бога е абсолютна: живите същества на този свят не са нищо повече от фигури, които Той е наредил върху шахматна дъска. В края на играта Той премахва всички.

Нарада използва думите ят манясе – „въпреки че си мислиш“ – за да посочи, че живите същества нагазват в манията на умствените спекулации с надеждата да се освободят от контрола на божествения закон. Някои се опитват да проумеят някакъв окончателен, вечен принцип. Други намират утеха в представата, че всичко е преходно. Трети се опитват да си представят съществуването като съчетание между вечното и преходното. При всички случаи, казва Нарада, усещането за загуба, което изпитваме, когато времето надделее над привързаностите ни, се дължи на илюзорни страсти и нищо повече.

Безпокойството е причинено от невежество по отношение на аза. В това си невежество изпитваме сантиментални чувства към бедните, безпомощни същества, които, изглежда, зависят от нас, за да съществуват. Трябва да се откажем от такава сантименталност. Факт е, че нашите тела и телата на тези, които, тъй да се каже, зависят от нас, са съставени от материални елементи, които неизменно са под контрола на кала (времето), карма (действията и последствията) и гуна (трите проявления на природата). Законите на природата повеляват една форма на въплътен живот да бъде храна за другите форми: онези, които нямат ръце, са плячка за онези, които имат ръце. Онези, които нямат крака, са плячката на четирикраките. Слабите са прехрана за силните.

Всичко това представлява разнообразно проявление на енергията на Върховната Божествена Личност. Наистина, Той е един-единствен. Той е навсякъде, извън и вътре в нас и във всичко. Следователно, независимо от обстоятелствата, ние трябва да гледаме само и само към него. Неговата кала-рупа (формата на всепоглъщащото време) е маска, която Той възприема, за да унищожи завистливите.

В „Шримад Бхагаватам“ 4.22.37 Санат-кумара – истинският Санат-кумара – казва, че бездната, разделяща индивидуалния аз от Върховната Личност е досущ като сън. Когато човек се събуди, след като е сънувал, той вижда ясно, че между съня и истинското му аз няма разлика. С други думи, идеята, че светът и неговите качества „добро“ и „зло“ представляват обективна, истинска бариера, която ни отделя от Кришна, е субективна халюцинация. Тя съществува само заради себичните ни желания. Санат-кумара казва, че когато те бъдат изгорени, наиватмано бахир антар вичаште – „Разликата между вътрешна и външна дейност изчезва.“ Основната действаща дума тук е вичаште („действам“ или „виждам“); значението се разкрива в други стихове от „Бхагаватам“.

Индивидуалната душа, лишена от Кришна съзнание, е пълна с идеи и дейности, породени в ума от външната енергия. Те съществуват от незапомнени времена. Понякога се проявяват в будно състояние, понякога – насън, но по време на дълбок сън (в безсъзнание) или в транс, те изчезват. Освободената още приживе личност (дживан-мукта) може ясно да види тези неща („Шримад Бхагаватам“ 5.11.12).

Тук думата вичаште означава видението на освободената душа (дживан-мукта). Освободеният вижда, че в отсъствието на Кришна съзнание душата си мисли, че единствената реалност е външното материално проявление, което се явява в будно състояние или по време на сън. Но цялата илюзорност на това външно проявление става ясна, когато в дълбок сън или транс то изчезва. И обусловените, и освободените души виждат външната материална енергия, обаче я виждат от гледна точка на вътрешното си зрение и знаят, че самите те са различни от нея.

Какво е имал предвид Санат-кумара с думите, че разликата между вътрешното и външното зрение изчезва? Това е обяснено в следващия стих. Освободената душа вижда Кришна навсякъде. Външното зрение представлява просто затъмнение на Кришна съзнанието. Материята се явява в този мрак като погрешно възприятие на неговата енергия; в действителност, материален свят сам по себе си не съществува.¹ Всичко е Кришна. Вечно блажената освободена душа винаги вижда него и вижда още, че обусловените души не го виждат само защото пребивават в мрака на невежеството.

Преданият, изчистил сърцето си чрез предано служене и спечелил благоволението на Бхактидеви, не може да бъде заблуден от външната енергия, която е като тъмен кладенец. Напълно пречистен от материалните замърсявания, той става способен да разбере твоето име, слава, образ и дейности и да постигне истинско щастие („Шримад Бхагаватам“ 4.24.59).

Всичко това е чудесно обобщено в една молитва, поднесена от полубоговете в „Шримад Бхагаватам“ 6.9.37:

Види ли въже, обърканият ще се подплаши, понеже ще го вземе за змия, но не и човекът, чийто ум е на място и знае, че това е само въже. И Ти, като Свръхдушата във всяко сърце, вдъхваш страх или безстрашие според интелигентността, но в теб самия двойственост няма.

Онези, които виждат „змията“ – т.е. външното материално проявление, изпълнено със страхове за обусловените души – са във властта на три проявления на материалната природа. Брахманите са в проявлението на доброто. Те познават добре ведическите закони, обвързващи всички обусловени души. Те знаят добре как да използват ведическите химни, за да получат материално удовлетворение. И все пак, ако чрез наслаждение на доброто от ведическата дхарма, човек се противопостави на Бога, този човек представлява зло.

Човек не може да избегне повелята на Върховната Божествена Личност – не и чрез силата на строг аскетизъм, възвишено ведическо образование или силата на мистичната йога, чрез физическа мощ или интелектуални занимания. Нито пък може да използва своята религиозна сила, материалното си богатство или каквито и да е средства, било сам, било с помощта на други, за да отхвърли повелите на Върховния Бог. Това не е възможно за живото същество – от Брахма до последната мравка („Шримад Бхагаватам“ 5.1.12).

Ако човек се опита да се противопостави на Бога, той бива сринат в мрака на страстта и невежеството, където се появяват изкривени и преобърнати дхарми. В такива условия на живот „доброто“ и „злото“ практически губят своя смисъл. Живите същества, попаднали в капана на този мрак, продължават с опитите да постигнат добро за себе си, макар и по самоунищожителен начин. Именно космическото проявление на тези три гуни е обозначено с термина „морална вселена“:

Според различните гуни на материалната природа – добро, страст и невежество – съществуват различни живи същества, известни като полубогове, човешки същества и създания от ада. О, Царю, всяко едно проявление на природата, бидейки смесено с другите две, се разделя на три и така всеки вид живо същество се влияе от останалите проявления и придобива и техните навици („Шримад Бхагаватам“ 2.10.41).

Трите качества – добро, страст и невежество – нямат нищо общо с чистата, изначална природа на живото същество, независимо дали е определено като брахмана или полубог, човешко същество или адски демон.

Този, който знае, че трите качества – добро, страст и невежество – не са качества на душата, а на материалната природа и който знае, че чистата душа е просто наблюдател на действията и последствията на тези качества, трябва да се смята за освободена личност. Той не е обвързан от тези три качества („Шримад Бхагаватам“ 6.12.15).

Чистият предан, освободен от материалните качества на моралната вселена, постига трансценденталните качества на Върховната Божествена Личност.

Тъй като интелигентността на чистия предан е трансцендентална, той има уравновесен поглед и вижда, че материалните замърсявания не могат да се докоснат до него. Той не вижда висше и низше и усеща себе си на трансцендентално равнище, еднакъв по качество с Върховната Личност („Шримад Бхагаватам“ 3.32.25).

Предан, който живее в моралната вселена, не се занимава с материалните религиозни принципи, контролиращи обусловените души. По силата на своите добродетели той е способен да постигне всичко в трите свята, но единственото му желание е да служи в лотосовите нозе на Бог Кришна. Това желание е ключът към освобождението от моралния кодекс на материалния свят.

О, Господи мой, преданите, които са се посветили на трансцендентално любовно служене в твоите лотосови нозе, лесно постигат всичко, свързано е четирите принципа – религиозност, икономическо развитие, сетивно наслаждение и освобождение. Но лично аз, о, Велики, предпочитам да служа с любов на лотосовите Ти нозе („Шримад Бхагаватам“ 3.4.15).

Чистият предан не се интересува дори от положението на освободена душа в духовния свят.

Чистият предан не приема нито един вид освобождение – салокя (живот на духовна планета), саршти (божествено великолепие), самипя (общуване с Бога като с равен), сарупя (трансцендентална форма като тази на Бога) или екатва (сливане с духовното сияние на Бога) – дори когато му ги предлага Върховната Божествена Личност („Шримад Бхагаватам“ 3.29.13).

Каква е причината чистият предан да няма никакъв интерес към доброто и на материята, и на духа? Така е, защото той е привлечен от един-единствен обект – самия Бог.

О, брахмани, както желязото, привлечено от магнита, се движи към него, така и моето съзнание, променено от неговата воля, е привлечено от Бог Вишну, понесъл диск в ръка. Затова не съм независим („Шримад Бхагаватам“ 7.5.14).

Погрешно е да се заключава обаче, че това всепоглъщащо привличане към Кришна е бягство от морална отговорност и състрадание към тежкото положение на страдащите души. Такова привличане е по-скоро усъвършенстване на желанието за благоденствие на другите живи същества.

Предан, чиято реч понякога е накъсана от възторг, а сърцето му се разтапя в емоции, предан, който плаче продължително, а после се смее, чувства се засрамен и крещи, и започва да танцува – потопен в любовно служене на Мен, такъв предан пречиства цялата вселена („Шримад Бхагаватам“ 11.14.24).

Такова пречистване се дължи на непосредственото присъствие на всечистия Върховен Бог в съзнанието на неговия изпълнен с любов предан. Самият Бог е вечната форма на съвършена нравственост и религиозност. Неморалните и нерелигиозните не могат да застанат пред него.

Бог Шри Кришна е наричан Джана-ниваса – окончателното убежище на всички живи същества, а също и Деваки-нандана или Яшода-нандана – синът на Деваки и Яшода. Той е водителят на династията Яду и убива всичко неблагоприятно, както и всеки неблагочестив човек. Със Своето присъствие Той унищожава всички неблагоприятни неща за всички живи същества, движещи се и неподвижни. Неговото блажено, усмихнато лице подклажда чувствените желания на гопите от Вриндавана. Нека Той бъде всепрославен и щастлив! („Шримад Бхагаватам“ 10.90.48).

Понеже всички живи същества са подслонени при Кришна, всички ние споделяме блажената природа на неговата личност. Именно на общата блажена природа се дължи склонността ни да бъдем свободни и независими като него.

В горния стих се прославят неговите любовни забавления с гопите. Някои глупави личности смятат свободното поведение на Кришна с толкова многобройни млади красавици за развратно. Истината е, че в него е установена абсолютната нравственост – неумолимият закон, според който всичко принадлежи на Бог и е предназначено да му доставя удоволствие. И в тази абсолютна нравственост се намира абсолютната свобода.

Извечната съпруга на Кришна, Шримати Радхарани, е въплъщение на всичко, което удовлетворява желанията на Кришна. В състояние на дълбоко влюбена жена, тя казва следното за любовните занимания на Шри Кришна с нея:

По своето естество любовните връзки са силно изкривени. Човек се хвърля в тях без достатъчно знание, без да преценява дали мястото е подходящо, или не, без да предусеща крайния резултат. С въжетата на своите добри качества Кришна, който е толкова жесток, овърза шията и ръцете ми и Аз не мога да се освободя („Шри Чайтаня-чаритамрита“, Мадхя, 2.21).

В царството на божествените емоции, споделяни между Радха и Кришна, не съществуват формални правила и предписания. Шримати Радхарани казва, че тя не може да контролира поведението си с Кришна – вързана е за шията и ръцете. И все пак, една милионна от милионната част от Нея е богинята Кали, мощната материална енергия, която здраво овързва живите същества с трите гуни. Как Радхарани, източникът на страховитата сила на Кали (наричана още Дурга), се е оказала така безпомощна? Тя казва, че прекрасните качества на Кришна я побеждават. Но тази победа е едновременно и неин триумф. Тази обвързаност е и нейна свобода, защото Тя е интимно свързана в съпружеска любов със Самия Бог. Така тя свободно се наслаждава на блажено общуване с него по начини, по които никой друг – нито Брахма, нито дори Лакшми, богинята на щастието – не може да общува.

О, най-прекрасни от всички Вришни, Твоята лотосова ръка, която държи ръката на богинята на щастието, дарява безстрашие на онези, които се обърнат към твоите нозе, защото се страхуват от материалното съществуване. О, любими, положи тази изпълняваща желания лотосова ръка върху нашите глави („Шримад Бхагаватам“ 10.31.5). Твоите лотосови нозе, пред които Бог Брахма се прекланя, изпълняват желанията на всички, които им се поклонят. Те са украсата на земята, те дават най-висше удовлетворение, а във времена на опасност те са най-подходящият обект за медитация. О, любими, о, унищожителю на тревогите, молим те положи тези лотосови нозе върху гърдите ни („Шримад Бхагаватам“ 10.31.13). О, Герою, бъди така любезен, дари ни с нектара на своите устни, който усилва съпружеските удоволствия и побеждава скръбта. Звуците на твоята флейта правят нектара още по-сладостен и карат хората да забравят всяка друга привързаност („Шримад Бхагаватам“ 10.31.14).

Материалистичната култура е пълна противоположност на тези стихове. Докато чистите предани, начело с Радхарани, постигат „свобода чрез обвързаност“ в Кришна съзнание; материалистите, начело с богинята Кали, постигат „обвързаност чрез свобода“ в мая съзнание. За тях съществува непреодолима трудност; като обръщат гръб на Кришна, те обръщат гръб и на раса – истинския вкус на духовно блаженство, на което се наслаждават освободените души, приютени в неговите лотосови нозе. Целта на материалистичното общество е изкуствено да поражда раса. Но това е невъзможно, точно в тази цел се корени всяко зло. Жаждата за раса подтиква неотдадените към греховност, която заплашва самото съществуване на обществото. Така правителството, в опитите си да защити обществото, е принудено да налага все повече и повече ограничения на гражданите. Това само насърчава престъпността. Затова съвременната цивилизация е всмукана в низходяща спирала и стремително се носи все по-надолу към адски дълбини.

Размиването на правосъдието, цялата му усложненост, неговата немотивирана на пръв поглед намеса в личния живот на хората – всичко това е довело до широко разпространеното му заобикаляне; и колкото повече го избягват, толкова по-малко го уважават. Това е най-очевидно в големите градове, където нарушаването на закони и морални традиции е общоприета част от ежедневието – човекът, който ги нарушава, може да посочи още хиляди, които правят същото; анонимността, самотата и разочарованието от съществуването са подсилени от безличните организации на едрия бизнес и заводите и от напрегнатата надпревара за място под слънцето. Всички тези неща карат хората да приемат престъплението не като зло, а като средство да получат това, което искат – бързо и спасяващо бягство от рутината и скуката. Семейството, църквата, клубът и другите традиционни форми на обществен контрол са олицетворение на изтощената и безцелна уредба на стария, жалък, достоен за презрение начин на живот и затова губят контрол над непокорните си членове, които се оглеждат за по-вълнуващи начини да задоволяват нуждата си от стимули. Алкохолът и наркотиците, скоростта и сексът са вълнуващи, вълнуващо е и престъплението, а в градовете възможностите за престъпления са огромни…²

По-добро описание на ада не може да се намери. Оказва се, че това е описание на „свободния свят“ на урбанистичния капитализъм. В „Шримад Бхагаватам“ 7.9.43 вкусът, който подтиква хората да живеят в такъв ад, се нарича мая-сукха, което буквално означава „илюзорно щастие“ (алкохол, наркотици, скорост и секс); веднъж Шрила Прабхупада преведе мая-сукха като „празна цивилизация“. Бог Кришна милостиво се появи насред този ад във формата на Своето свято име, за да угаси огъня на материалното желание и непосредствено да разкрие вкуса, за който винаги сме копнели. Повтарянето на светите имена – Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе – е доказан метод за разпалване на тлеещите добродетели на духовната ни самоличност, който преобръща нагоре низходящата спирала, засмукваща милиони злочести всеки миг.