21. Сляпа мания

Април, 1954 г., предградието на Чикаго Оук парк. Госпожа Дороти Мартин, домакиня, експериментира с вид контактьорство, известно като автоматично писане. Тя получава послание от невидимо същество, което казва, че името му е Сананда.¹

От ведическите писания знаем за четирима, дали обет за безбрачие съвършени мъдреци, наречени Чатухсана (четирима Сани). Те обитават планетата Джаналока и могат свободно да пътуват из космическото пространство. Имената им са Санака, Санатана, Санандана и Санат. Макар и древни, те винаги се появяват като кумари, или момченца. Изглежда, госпожа Мартин вярвала, че нейният Сананда е един от тези кумари, тъй като седем години по-късно, след като се премества в Калифорния, тя основава Асоциация на Сананда и Санат-кумара.

Сананда казал на госпожа Мартин, че е от планетата Кларион. Тази планета, разкрил той, е „прекрасно място за живот. Имаме разнообразно време – вали дъжд и сняг. Нагаждаме телата си към температурата.“ Там се хранели с „хляба на растежа“. По едно време Сананда живял и на земята – когато се въплътил в Исус Христос.

Сананда принадлежал към Пазителите – група духовни същества от Кларион и други висши планети като Серус и Кретон. Пазителите били професори в „школата на вселената“, известна като Лосоло. След като избрали Дороти Мартин за свой ученик на Земята, Пазителите вложили в нея знание за „светлината на Създателя“, което тя трябвало да предаде на всички хора. Тази светлина щяла да донесе нов ред.

Именно невежеството по отношение на Вселенския закон поражда цялото страдание на Земята. Виждаме и знаем, че вие се борите в мрака и се стремите към истинската светлина, защото единствено на вашата планета има война и омраза… Ние не изпитваме тъга, а се интересуваме от напредъка на хората от вашата Земя. Защо? Всички ние сме братя. Трябва ли да говоря още?… Разбира се, че има светлина и тя ще ви се разкрие. Вие наближавате края на епохата на мрака.

През следващите месеци около госпожа Мартин се събрала малка група вярващи, изпълнени с желание да се вслушат в зова от Кларион. Чрез нея те научили, че Пазителите обитават не само далечни планети, но и едно висше вибрационно измерение, по-фино от грубата човешка мисъл. За да получат учението от Пазителите, земляните трябвало „да умиротворят петте сетива“ и да се откажат от мисленето. „Прякото“ или „вътрешното знание“ трябвало да се прояви чрез вяра в словата на Създателя или Бащата. Изучаващите това знание трябвало да откажат цигарите и месото, защото тези навици ги настройвали на по-ниски честоти. Прераждането, както и повторението на велики епохи във времето, били основни принципи на учението.

Сананда и Пазителите скоро разкрили една величествена морална драма от вселенската история. Тя оставя читателя в недоумение дали пък холивудският могул Джордж Лукас (създателят на поредицата „Междузвездни войни“) не е бил сред слушателите на госпожа Мартин. Веднъж, преди много епохи, населението на планетата Кар се разделило на две фракции: „учените“ начело с Луцифер и „хората, които следвали Светлината“ на Бога и учението на Христа. Луциферовите учени от онази отдавна отминала епоха разработили оръжие, наречено алсетоп, нещо подобно на атомна бомба, и с него успели да взривят планетата Кар. Този акт произвел огромен смут из целия космос и едва не довел до пълен хаос. Силите на Светлината се оттеглили на други планети, като Кларион, Уран и Серес, където се прегрупирали и се захванали да обсъждат по-нататъшната си стратегия. В същото време Луцифер повел армията си към Земята. Сега, в наше време, кръговратът от миналото започва наново. Ако хората не се вслушат в безмълвния глас на Създателя, планетата Земя може скоро да бъде застигната от участта на планетата Кар.

През август Сананда започнал да предава предупредителни сигнали за наближаващ катаклизъм. Лицето на Земята щяло жестоко да бъде променено на 21 декември, 1954 г. При първите зари на утрото (около седем часа сутринта) навсякъде щял да се разнесе ужасяващ грохот, земята щяла да се надигне, а сградите да рухнат. Водите на Големите езера в близост до Чикаго също щели да се надигнат в една страховита вълна, която щяла да погълне града. Милиони хора по целия свят щели да загинат; душите им щели да бъдат прехвърлени на други планети в зависимост от духовното им ниво. През септември един от най-важните чикагски вестници публикува статия в две колони, озаглавена „,:

пророчествоотпланетакларионприЗивкъмградаспасетесеот

. 21,

потопащенипометенадекемвридалечнияткосмосговорина

.

лелкаотпредградията

Докато отминавали Последните Дни, Дороти Мартин и нейният кръг от сибети (терминът за „ученици“ на езика на Лосоло) се подготвяли да се качат на борда на летяща чиния, която трябвало да им бъде изпратена от Пазителите малко преди катастрофата да сполети Земята. Всеки сибет получил празен лист хартия и плик със залепена на него пощенска марка и му било обяснено, че това е достатъчно като паспорт, необходим да се качи на космическия кораб. В строга тайна всеки сибет получил и паролата: „Оставих си шапката вкъщи.“ Някои дори получили номер на мястото си за сядане. Били предупредени, че на борда не могат да се внасят метални изделия, включително ципове, защото ще се запалят по време на полета.

На 16 декември госпожа Мартин и нейният съдружник д-р Чарлз Лафед – водеща фигура сред сибетите, понеже проследил отпечатъците от стъпките на посетител от Венера, оставени в пясъците на Калифорнийската пустиня – се срещнали в един ресторант с трийсетте члена на клуба на летящата чиния. Клубът горял от желание да чуе подробности за настъпващите на 21 декември събития. Лафед им казал:

Мисля, че мога да ви съобщя – и това не е тайна – че космонавтите казаха, че са тук с конкретна цел и една от целите им е да премахнат някои от собствените си хора от Земята. Джак, който седи ей там, може да е един от космонавтите, не знам. Навярно е космонавт. И вие не знаете. Вие не знаете кои сте… Сега вече ние не знаем кои сме всъщност… „Знай, че ти си Господ“! Вие никога не сте мислили за себе си по този начин, но това сте вие, Богове в процес на създаване.

В петък, 17 декември на госпожа Мартин ù се обажда по телефона мъж, който ù казва, че е Капитан Видео от открития космос (Капитан Видео е герой от популярно седмично телевизионно предаване за научна фантастика, което щяло да се излъчи тази вечер). Мъжът уведомил Дороти, че една летяща чиния ще кацне за нея в четири следобед на този ден. Посланието било взето насериозно; сибетите с нетърпение се събрали в къщата на Дороти, за да посрещнат Капитана с всички почести. Когато летящата чиния не се появила, групата решила, че това било просто тренировка. Те включили телевизора и внимателно изгледали предаването за Капитан Видео да не би в него да има кодирани послания. Такива не били открити.

В полунощ Дороти получила съобщение, че летящата чиния вече е на път към тях. Сибетите чакали навън в зимния студ до три часа сутринта. Отново не се появил никакъв космически кораб. Госпожа Мартин ги повикала вътре, след като получила второ съобщение, според което това било още една тренировка. На следващия ден петима младежи почукали на вратата. Те се обявили за „момчетата от Кларион“. Един от тях твърдял, че е Сананда. Някои от сибетите били обзети от подозрение, че петимата са просто някакви зевзеци от квартала. Но госпожа Мартин и д-р Лафед били твърдо убедени, че момчетата действително са от планетата Кларион. В лична среща с Дороти момчетата ù казали, че всичките ù пророчества са неверни. Тя си останала все така впечатлена от техните свръхчовешки личности, силата и интелигентността им. Без съмнение това били пилотите на летящата чиния, дошли да я подложат на изпитание. След като петимата си тръгнали, тя направила събрание със сибетите. Някои били в екстатично състояние: най-сетне ги посетили истински космонавти! Нямало значение какво са казали момчетата от Кларион – самият им външен вид потвърдил пророчеството на Дороти. Други мърморели, че момчетата са просто колежанчета, които се позабавлявали.

В десет сутринта в понеделник, 20-ти декември, госпожа Мартин получила послание от етерното пространство, в което се потвърждавал окончателният час на излитане: точно в полунощ на същия ден, седем часа преди катаклизма. Сибетите били обзети от огромно облекчение и радост. С наближаването на полунощ те трепетно се приготвяли, като премахвали всякакви метални неща от дрехите си. Но полунощ отминала, а нищо не се случило. Малко по-късно ново съобщение обявило предстоящото чудо: скептично настроеният съпруг на Дороти Мартин, който си легнал преди девет часà, щял да почине в съня си и да възкръсне. Три пъти сибетите проверявали в спалнята дали е починал. Той продължавал да спи най-нормално. В 2:30 часà сутринта Сананда посъветвал сибетите да си починат и да пийнат кафе. Най-накрая, в 4:45 часà се получило съобщение чрез Дороти, че Бог отлага отлитането им с летяща чиния, отлага също и края на света.

Пресата и телевизионните репортажи били изпълнени с подигравки. Семейството на д-р Лафед го принудили да посети психиатър. Макар че лекарите го обявили за психически здрав, нищо не можело да го спре в опитите му да установи контакт с „момчетата отгоре“ (така той наричал космонавтите от висшите светове). Повечето от останалите сибети се разпръснали. В страха си, че представителите на закона може да я задържат и затворят в лудница, Дороти Мартин напуснала Чикаго. Тя сменила името си на Сестра Тедра и преподавала уроците на своите кумари на множество нови вярващи в Южна Америка, Калифорния и Аризона. Предсказала, че месия, роден на Земята през 1963 г., ще се разкрие пред света през 1975 г. През 1992 г. починала с несломена вяра, продължавайки да чака пристигането на светеща летяща чиния от планетата Кларион.

След като пророчеството от 1954 г. се провалило, човек може да се чуди как е възможно някой отново да приема насериозно послания, получавани от създание като така наречения Сананда. Но от само себе си се разбира, че контактьорството – пряко умствено общуване със същества, които претендират, че са Бог, ангели, ведически мъдреци и тъй нататък – се радва на още по-голяма популярност в западния свят днес, отколкото по времето на Дороти, преди почти петдесет години.

В заключението на предишната глава зададох въпроса накъде трябва да се обърне западната душа, за да получи духовно знание. В наше време отговорът, идващ от много посоки, е: „Всичко се случва в етерното пространство!“ Информацията, която госпожа Мартин получавала от етера, безспорно е интригуваща. Там откриваме основни елементи на зороастрийския дуализъм, така привлекателни за дълбоко обусловените от идеологията на карма: междупланетна война на ангели и дяволи в хилядолетен сблъсък за контрол над космоса; планирано страховито разтърсване на планетата Земя във великия ден на Страшния съд; месия, който пристига всеки момент; Нов световен ред, който ще възникне от хаоса на Последните дни.

Примесени със зороастрийския дуализъм, откриваме и ведически теми: че великите мъдреци живеят в светове, по-висши от Земята; че те предават знание от по-фино измерение; че след смъртта си хората се раждат на други планети според своята карма; че човешкият живот е предназначен да се усъвършенства чрез трансцендентално знание. Присъства и идеологията на гяна-марга, че ние всички сме изречени от Бога; това е казано от човек, според който всъщност ние не знаем кои сме (Доста противоречиво, но както и да е).

В тази глава ще изследваме естеството на опита на Дороти или всеки друг, който получава послания от етера. Дали последователят на ведическото знание трябва да вярва на такива послания само защото те донякъде съвпадат със свидетелствата от шастрите? Ще се запитаме защо такъв „езотеричен опит“ разпалва такава абсолютна убеденост, каквато показва госпожа Мартин. Тя знаела, че Сананда бил велик мъдрец от висше космическо ниво. Тя твърдо проповядвала посланието му, понасяйки насмешките и подигравките на един враждебно настроен свят.

По същия начин доста голям брой интелигентни хора знаят, че извънземни припряно отвличат невероятен брой земляни. Според някои приблизителният брой на хората, отнесени от летящи чинии само в Съединените щати, надхвърля три милиона. Мнозина знаят, че тайно световно правителство манипулира живота ни. В наши дни не е нужно да търсиш твърде дълго, за да срещнеш някой, който знае една или друга, външно недоказуема, „висша истина“. Възможно е мнозина от тези хора да са просто подведени от несъвършените си сетива или от хитри измамници – може би са объркали метеорологичните балони с летящи чинии или са били измамени от хора, облечени като създания от други светове. Такава „местна“ самозаблуда и измама не ни занимава.

Занимава ни това, че глобалният опит, или преживяване на „странни явления“, докосва живота на милиони хора и че от този опит произтичат дълбоки убеждения. Глобалното преживяване на странното и убеждението, че това означава нещо извънредно притегля все повече и повече образовани хора от „обществената сфера“ на научния либерализъм.² Политоложката Джоди Дийн обяснява:

Представата за обществената сфера предполага истина, дискусия и консенсус. Дебатът в такава сфера, например, изисква всички да възприемат една и съща концепция за реалността. Всички трябва да се съгласят по това как изглеждат фактите… Така либералната общественост се запазва и закриля от поставянето в скоби, подвеждането под еднакъв знаменател на определени начини на мислене или гледни точки.³ Сблъсъкът с една история за летящи чинии или отвличания от извънземни ни лашка ту на една, ту на друга страна: истина ли е това? Вярваме ли? Извънземният ни увлича да оценим критично собствените си критерии за истината: как определяме какво е реалното? В какво вярваме? Претенцията за истина и предизвикателството, което отправя към обичайния начин да я установим, дават на извънземния възможността да функционира като икона на пост-модерните тревоги… Извънземният маркира радикалната странност и непознаваемост, които все повече и повече стават част от съвременния живот.⁴

Това е коментар върху състоянието на западния ум на кръстопътя между XX и XXI век. Нещо „чуждо, извънземно“ (на латински alius, „другият“, което е и название на Сатаната) прави така, че колективното ни съзнание го усеща. Но това странно състояние на ума – което отправя предизвикателство към обществената сфера или консенсуса относно реалността – не е ново. То се проявява многократно в историята на западната цивилизация. Било е известно на древните гърци. Те дали име на това състояние на ума – мания – дума, която навлязла непроменена в английския (и в българския).

Всъщност гръцката дума мания произлиза от санскритската манас, „mind, ум“. Произходът на манас се обяснява в „Шримад Бхагаватам“ 3.1.4. В своето проявление като Анируддха (Свръхдушата) върховният Бог е маномая, създателят на ума. В този стих Той е наричан и шабда-йоним, което означава „източникът на ведическия звук“. Трансценденталният ведически звук прониква цялата прана (жизнената сила на вселената), както и умовете и сетивата на всички живи същества. Нашите обикновени мисли и думи представляват изкривени, фрагментарни отгласи от тази дълбока, изначална духовна вибрация. Бог Кришна заявява, че Той лично установява този звук във всички живи същества („Шримад Бхагаватам“ 11.21.37).

Възможно е да изглежда жестоко от моя страна да свързвам думата „мания“ с „друго“, „чуждо“, „извънземно“ състояние на духа, което поставя предизвикателство пред обществената сфера. Да не би да намеквам, че хората в такова състояние на ума са ненормални? „Лудост“ е само едно от значенията на думата „мания“. В диалога „Федър“ Платон говори за два вида мания: единия нарича носемата, „от човешките страдания“ – което очевидно се отнася до лудостта – а другия нарича ексалаге, „божествено облекчение от придобитите навици“.

Нека бъдем наясно: вторият вид мания не е причинен от човешко страдание, подобно на умствено заболяване; в действителност, той е Боговдъхновен. Припомнете си, че Богът в Сърцето е маномая, създателят на ума. Но дали това означава, че „божествената мания“ обезателно е благоприятна? Този въпрос тревожи западните мислители от самото начало. Оказва се, че това е друга страна на въпроса за доброто и злото.

През 1995 г. Принстън юнивърсити прес публикува научно изследване по този въпрос, озаглавено „Този, когото боговете искат да унищожат“, написано от Рут Падел. В Двадесета глава („Двойствената божествена връзка“), тя обяснява, че theos и daimon са двете основни думи в старогръцкия език, означаващи „бог“. „Един и същи бог следователно може да се нарича theos и daimon в различни моменти.“ Думата theos е тясно свързана с латинската deus и санскритската дева. Думата daimon (от която очевидно произлиза английската „демон“) е образувана от гръцката daio, „разделям“. Следователно демоничното състояние на ума отделя човека и от Бога, и от него самия, макар това състояние на ума да е Боговдъхновено.

Мания означава човешки ум, обзет от дух, който е „чужд“ или различен от човешкия. Хезиод (800 г. преди Христа) е най-ранният гръцки поет. Неговите стихове поставят основите на гръцката, а впоследствие и на европейската цивилизация. Той знаел, че твори стиховете си с ум, подвластен на полубогини, известни като музи. Но те го предупреждавали: „Ние знаем как да изричаме много неистини така, че да звучат като истини, и как да пеем истината, когато си пожелаем“.⁵ Ето как основите на западната култура могат да се проследят назад до състояние на ума, което не се различава твърде от това на Дороти. Виждаме, че така наречената „божествена мания“ от самото начало е натоварена с двусмислие: възможно е да разкрива истина, възможно е да е пълна с лъжи; възможно е да е добро, възможно е да е зло.

Днес християните често намират утеха в представата, че това двусмислие е било решено, когато тяхната религия заместила гръко-римското „езичество“. Но в действителност проблемът с дуализма theos/daimon измъчва християнския свят не по-малко, отколкото е измъчвал и езическия свят. Жана Д’Арк (1412–1431) чувала вътрешни гласове, за които знаела, че идват от ангели, насърчаващи я да се бори срещу претенциите на английската корона към Франция. Отначало френската католическа власт застанала на нейна страна. По-късно Главният инквизитор я осъдил като еретичка. След присъдата самата тя се отрекла от гласовете, защото били лъжовни. Но скоро тя отново намерила убежище в тях. Последните ù думи, изречени на кладата, били: „Да, моите гласове идваха от Бог; моите гласове не ме измамиха“. Вещица, умопобъркана или светица? Най-сетне църквата застана на нейна страна, макар и малко късно, за да спаси живота ù. През 1920 г. папа Бенедикт XV канонизира Жана Д’Арк за светица.

Двусмислеността на божествената мания е довела някои християни до вярата, че „доброто и злото са дясната и лявата ръка на Бог.“ За човека в духовен екстаз и двете са свещени. Еретичната християнска секта адамити (действаща в Европа в продължение на повече от хилядолетие) учела последователите си да бъдат „добри“ аскети, докато достигнат духовно усъвършенстване. След това, подобно на Адам и Ева в райската градина, можели да правят каквото си поискат, без да е грях. През XV век за адамитите е записано следното:

Скитат се по гори и хълмове, някои от тях изпадат в такова умопомрачение, че и мъже, и жени захвърлят дрехите си и ходят голи… Същата лудост ги кара да си мислят, че като се съвкупляват, не вършат грях.⁶

Звучи толкова модерно! През последния половин век представата, че странното съзнание и отхвърлянето на нормите за благоприличие са пътища към светостта, се радва на огромна привлекателна сила. През 1956 г. знаменитостта на бохема, Алън Гинсбърг, публикува прословутата поема „Вой“, моментално придобила огромна популярност заради защитата на безразборния секс, опиатите, алкохола и самоубийствената лудост. Тя завършва с видението на един битнически земен рай („Свещен е стенещият саксофон! Свещен – апокалипсисът на бопа! Свещени – джаз бандите, марихуаната, хипарите, мира, пейотът, лулите и барабаните!“). Гинсбърг назовава самоунищожителността на хипарите един вид мъченичество за космическата истина („ангелоглави хипита, изгарящи за древната небесна връзка със звездното динамо в машинарията на нощта“). Следвайки музата на Гинсбърг, десетки хиляди младежи се опитват да направят връзката, като изгарят мозъците си в предизвикана от наркотици мания.

Проследявайки древната традиция на божествената мания и мрежата, в която е омотала западната цивилизация, Падел открива, че гърците познавали наркотични вещества (pharmaka), които подлудяват хората. В „Макбет“ Шекспир споменава растение (луд корен), което предизвиква странни видения. Така че когато прославя наркоманите като „ангелоглави“, Гинсбърг говори от сърцевината на двусмислието в древната традиция на маниите. Гърците знаели, че обладаването от духове се предизвиква със сексуална разпуснатост, музика, танци, поетически строфи, лирика и език. Знаели и за нечовешките трансформации, до които можели да доведат човека. Падел пише:

Лудостта има нечовешка причина и нечовешки следствия. И подлудяващият демон, и полудялата личност са нечовеци. Демоничните причини за лудостта може отчасти да бъдат животински… Те имат човешка форма и очертания, обезобразени от нечовешки атрибути: криле, змии, кучешки глави, нокти на хищни птици и животни. Такива атрибути има и тяхната жертва: човешко същество, завладяно, увредено от нечовешкото… самият той изглежда като един от nerteroi (хората от долната земя, мъртвите). Косите му са чорлави като кичурите от змии на Ериниите. Като тях „страховитият му поглед изпепелява“.⁷

Младежи, тръгнали със змиеподобни кичури, с разпалени от наркотици и дива музика очи, със съзнание, отнесено в друг свят, са често гледка из улиците на западните градове. Образът на маниаци, обсебени от демони, чиито форми са едновременно човешки и животински, ни връща към Звяра вътре в нас, за който говорихме в предишната глава.

Божествената мания такава, каквато я дефинира Платон, представлява дух на еманципация или отчуждаване от конвенционалния свят. В морално отношение този дух е двусмислен, защото неговата цел е да се откъсне и освободи. Остава си въпросът: как да се освободи? Духът на Дороти „Сананда“ инструктирал сибетите да се въздържат от ядене на месо, за да се освободят от нисшата честота на човешката мисъл и да се свържат с древния небесен орден на междупланетните мъдреци. На запад вегетарианците отдавна се смятат за революционери, и то опасни (през Средновековието вегетарианците се смятали за еретици и се наказвали със смърт⁸). Отречението, което е във висшите нива на моралния спектър, е почитана стратегия за освобождаване от задушаващата обществена сфера. В противоположния край на моралния спектър маниакалният дух подтиква някогашните адамити и днешните хипари да се отдадат на необуздано, оргийно поведение като демонстрация на освободеност от обществената сфера.⁹

Свързвайки манията със свръхестественото (божественото и/или демоничното), Падел пише, че:

Платон прави нов завой. От „Федър“ се подразбира, че през IV век преди Христа, повечето хора смятали лудостта за срамна. Но намеквайки, че осведомените имат по-добро мнение за нея, (Платон) освобождава европейското въображение и то започва да цени лудостта.¹⁰

Бих искал да добавя, че западното въображение периодично стига до момент на крайна непоносимост към „скобите на действителността“, налагани от западната цивилизация. Тези скоби са предимно в проявлението на страстта. Начините умът да се измъкне от страстта обаче са два: „нагоре“ (към доброто) и „надолу“ (към невежеството). Проблемът е, че западното въображение не е наясно с разликата между двете. „Добро“ означава само „да се измъкнеш“. Искаш да достигнеш състояние – „друго“ – не това в конвенционалната действителност. Дали умът „се измъква“ нагоре или надолу, далеч не е толкова важно: „Все едно какво, брато, само да възбужда.“

От предишната глава ще си спомните, че в християнството седемте добродетели са вяра, надежда, любов, благоразумие, справедливост, въздържаност и смелост. Те определят доброто. Срещу тях са седемте порока: гордост, завист, гняв, леност, алчност, лакомия и похот. Те определят злото. В християнската космология човекът е поставен между добродетелта и порока. Така той има два изхода от човешкото си положение: нагоре или надолу. С появата на редукционизма, това морално разделение е отхвърлено. Дори преди да се появи редукционизмът, разликата е, меко казано, замъглена, понеже стандартната християнска доктрина поддържа единството между душа и тяло, а стандартното християнско поведение включва ядене на месо и приемане на упойващи вещества. Редукционизмът обаче напълно отрича обективното съществуване на пороци и добродетели. Единствената реалност е материята. Както харвардският професор по астрономия Харлоу Шейпли казваше, „В началото бе Словото, което било благочестиво записано; и бих се осмелил да кажа, че Словото било водород.“ При подобно отношение към света това, което минава за добродетел, е общият интерес – което означава просто групов анимализъм: хранене, спане, секс и самозащита в стадо, вместо човек да е сам, изправен срещу всички други. Общият интерес – това са „скобите на действителността“ на постхристиянското общество.

Затова Платоновата дефиниция на ексалаге, мания (божествена лудост) се превръща в „контрадобродетел“, която яростно предизвиква преобладаващата добродетел на общия интерес. Както се пее в една стара песен: „Трябва да се разкараме от тука.“ Но без по-дълбоко познание за добродетелта и нейния истински подслон – душата и в крайна сметка Свръхдушата – манията е сляпа. Сляпата мания, както при Дороти Мартин, е в най-добрия случай, подвеждаща. А в най-лошия случай, тя поражда хора като серийния убиец Дейвид Берковиц (Синът на Сам). Той получавал послания от етерното пространство от същество на име Сам, което твърдяло, че е дух на две хиляди години, настанил се в тялото на съседското куче. Сам наредил на своя „син“ (Дейвид) да извършва човешки жертвоприношения, за да му доставя наслада. И понеже бил толкова предан на Сам, колкото и Дороти била предана на Сананда, Дейвид си купил пушка. Останалото е история.

Вайшнавската философия разграничава сляпата мания от истински божествената, трансцендентална лудост. На бенгалски първата се нарича баула. Баула произлиза от санскритската дума ватула. В „Шри Чайтаня–чаритамрита“, Ади лила, 12.49 Шрила Прабхупада превежда баулия като „човек, който не знае какво е правилно“. Баулиите обикновено се вдъхновяват от преживявания, убеждения и въодушевления, които изглеждат божествени. Безспорно в манията на баулиите се проявяват вайшнавски елементи. Послания от Бог Кришна, Шримати Радхарани и починали светци и мъдреци са забележими доказателства, че баулията е свят. Но редом с тях баулиите често си позволяват да се наслаждават на тамастически дейности: пият вино, ядат риба, пушат марихуана и водят незаконен полов живот. Досущ като адамитите, баулиите смятат, че подобни действия, извършвани в „екстаз“, са кристалночисти.

Дори ако не извършват тамасични дейности, баулиите не знаят кое е правилно. Те наблягат изключително на манията: непосредствени преживявания на така наречен екстаз, усещания, които ги пренасят отвъд обикновената действителност. Понеже такава е склонността на техните желания, Бог Маномая в ядрото на сърцата им „осигурява на техните умове“ мимолетен досег до изключителното – може би етерни послания, които, частично или изкривено, предават ведически знания; може би мистични видения; може би възвишени емоционални вълнения; но каквито и да са, тези преживявания са евтини, ефимерни заблуди. В своята „Пракрита-раса Шата-душини“ Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура казва:

Ленивият по отношение на философската истина не може да прекоси препятствията на своята материална обусловеност. Никой никога не може да изпита началото на истински духовен екстаз, без най-напред да следва правилата и предписанията, установени в разкритите писания. С неистински средства, никой не може никога да принуди трансценденталната раса да се появи в святото име. Трансценденталното съзнание на духовния свят никога не се проявява в светски материални условия. Онези, които са поели пътя на великите души, никога не се отклоняват по „нов“ път.

„Пътят на великите души“ (махаджана-патха) е чистият и изначален път, по който човешкото същество трябва да получи трансценденталния ведически звук. Това Бог Кришна нарича су-дубордхам, „много трудноразбираемо“ („Шримад Бхагаватам“ 11.21.36). Човек трябва да приеме наставления относно ведическия звук от духовен учител, чийто интелект е осветен от съвършено разбиране. Бог обяснява:

Човек, покрит от невежество от незапомнени времена, е неспособен сам да постигне себеосъзнаване; затова трябва да има друга личност, която действително познава Абсолютната истина и може да му предаде своето знание („Шримад Бхагаватам“ 11.22.10).

Шри Кришна казва, че онези, които пренебрегват пътя на веда-гя, „познавачите на Ведите“, и подхождат към Ведите посвоему, са ку-буддхая, или „с объркана интелигентност“ („Шримад Бхагаватам“ 11.21.26). В следващия стих Той казва, че тези хора не проявяват добродетели. По-скоро са окичени с похот, лакомия и алчност. Те объркват външността на нещата с крайната цел. Никога не могат да познаят истинската си същност на духовни души. Тяхната грешка, според Шрила Бхактисиддханта Сарасвати в „Пракрита-раса Шата-душини“, е, че се покатерват на дървото и безразборно късат неузрелите му плодове – тоест опитват се да завладеят ведическото знание с щурм.

Заключението е: каквато и полза такива маниаци да извличат от собствения си път към знанието, тя постепенно ще изчезне. И следвайки задвижвания от времето кръговрат на материалните проявления, те постепенно ще стигнат дотам да намират наслаждение в низките животински страсти.

Коренно различна от баула, истинската божествена лудост се нарича дивьонмада.

Такова е състоянието на божествена лудост. Толкова ли трудно да се разбере? Когато човек се възвиси в своята любов към Кришна, той става трансцендентално луд и говори като луд („Шри Чайтаня-чаритамрита“, Ади, 14.15).

Но такива екстатични разговори за съкровените забавления на Бога не могат да се водят на пазара. Този стих се отнася до Шри Чайтаня Махапрабху, който разкрил Своята божествена лудост само пред малък кръг високоосъзнати предани. Макар да бил Върховният Бог, Той не позволил на предани, които не били така осъзнати, да участват в тези разговори, защото знаел, че в умовете им ще възникнат обърквания.

Преданият не бива никога да говори по въпросите на божествената раса с човек, чиято вяра е слаба и нестабилна. Преданият не бива никога да дарява способността за раса на човек, който не е готов да я приеме. Без най-напред да е приел милостта на святото име, човек не бива никога да слуша разкази за съкровените забавления на Кришна („Пракрита-раса Шата-душини“).

Мисията на Бог Чайтаня Махапрабху на този свят не е да разяснява пред обществото езотерични въпроси, а да предаде святите имена Харе Кришна Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе / Харе Рама Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе. Следвайки неговите стъпки, истинският духовен учител преподава системата на бхакти йога пред широката общественост, за да може хората да прекосят отвъд материалната си обусловеност и да постигнат пълната милост на святото име. В „Шримад Бхагаватам“ 4.21.32 този процес е грижливо обобщен.

Когато един предан намери подслон в лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, той напълно се пречиства от всякакви недоразумения или умствени спекулации и проявява отречение. Това е възможно само когато човек е придобил сила чрез практикуването на бхакти йога. Веднъж приел подслон в лотосовите нозе на Бога, преданият никога не се завръща в това материално съществуване, изпълнено с тристранните страдания.

В първия ред откриваме термина мано-мала, който означава „мръсотията, натрупана в ума“ или „склонността да се спекулира“. Мано-мала трябва до край да се изкорени. Как можем да разберем, че умът се пречиства? На този въпрос се отговаря на втория ред с думата асанга, която означава „отвратен от общуване с материалното“. Чистото съзнание иска чисто общуване. То не може повече да понася така наречените удоволствия от материалното общуване. Това не е състояние на сляпа мания, на желанието просто „да се измъкнеш“ от материята, независимо как. Думите вигяна и вишеша отричат това погрешно схващане. Вигяна означава „научен“, вишеша означава „особено, конкретно“. Бхакти йога е научен процес, който обръща особено внимание на всички подробности, свързани с пречистване на съзнанието. Процесът е описан като виряван, което означава „изпълнен със сила“. Понеже санскритската дума виря и латинската virtus са етимологично свързани, е уместно виряван да се тълкува в смисъл на „изпълнен с добродетел“. Когато процесът на бхакти се изпълнява научно, с всички конкретни подробности, естествените добродетели на душата се проявяват с пълна сила и отнасят предания отвъд обсега на материалното общуване.¹¹ Това е възможно за човека, чийто единствен подслон са лотосовите нозе на Бога, което означава подслона на Божиите чисти предани, които са вечно приютени в неговите лотосови нозе. Така установеният предан никога не може да бъде измамен от своя ум. Той е свободен от трите проявления на природата и никога не се ражда повторно в този материален свят.

Ако човек не чуе точните подробности относно преданото служене от духовен учител, който принадлежи към ученическата последователност, той не може да изпълнява истинско служене на Бога. Човек, вперен в различните материални съставки на телесната представа за живота, никога няма да може да чуе за трансценденталните забавления на Бога („Пракрита-раса Шата-душини“).