Добродетелите справедливост, милост, истинност, чист характер, приятелство, честност и любяща доброта, задушавани в Кали юга под тежки пластове страст и невежество, търсят отдушник. Борят се да сложат край на безпокойството – тоест да постигнат съвършено взаимодействие на човека с вселената, другите живи същества и собствените ни тела и умове. Тези три идеала, подобно на трите основни цвята – жълто, червено и синьо – са ярките бои, които забърква художник с пророческо въображение – идеали, които придават светлина и живот на неговия шедьовър мечта: една Утопия или Нов рай, който, както на Запад отдавна се надяват, ще възникне в някакъв славен миг от бъдещето.
Представата за времето като нравствен посредник, който тласка човечеството към един рай на земята, е според мен същината на това, което имам предвид с термини от рода на „западен манталитет“, „западна култура“ и „западна цивилизация“.1 За тази чудновата вяра в нравствения напредък на времето стана въпрос в Осемнадесета глава във връзка с науката и по-конкретно – теорията на еволюцията. Същата представа съществува и в западната политическа философия. Нарича се философия на историята, по заглавието на книга от Г. В. Ф. Хегел, публикувана през 1832 г. Там той пише: „Историята на света не е нищо друго освен напредък на съзнанието към Свободата“.
Моля читателя да обърне внимание, че тази вяра не се корени нито във философията, нито в науката. Нейните корени са в самата религия на Запада. В дълбочина те достигат зороастризма. Както ще си спомните от Шестнадесета глава, в древни времена или Джарута си представял наближаващия триумф на доброто над злото, който щял да превърне Земята в Рай, а хората – в богове. Всичко това трябвало да се извърши с появата на месия. В юдео-християнските писания елементите от пророчеството на Заратустра са представени като Божий апокалипсис („откровение“). Както отбелязва Норман Кон2 в историята на западната цивилизация:
Човек отново и отново се среща с една и съща фаталистична атмосфера на предстоящ апокалипсис, с едни и същи внушения за някаква гигантска последна битка, в която воинството на демоните ще бъде унищожено, светът ще бъде освободен от задушаващия го октопод и ще се роди нова епоха.
Несъмнено апокалипсисът е упражнявал изключително мощно влияние над религиозните, политическите и културни тенденции на Запад. Това влияние се е запазило дори и в днешната „светска“, нерелигиозна епоха.3 Влиянието било не по-слабо дори в такива открито анти-религиозни общества като нацистка Германия и комунистическа Русия.
В своята книга „Краят на времето – вяра и страх в сянката на новото хилядолетие“ Деймиън Томпсън разкрива, че хитлеристкото нацистко движение дължи огромна част от масовата си привлекателна сила на традиционното християнско тълкуване на апокалипсиса.4 Източникът на тази традиция е влиятелният средновековен мистик Йоахим де Фиоре (1135–1202), който съветвал Ричард Лъвското сърце по време на кръстоносните походи. Йоахим тълкувал апокалипсиса като учение за три велики епохи в историята: Епохата на Бащата, Епохата на Сина и Епохата на Духа. Той си представял, че всяка от трите християнски концепции за Бога, съставляващи Светата Троица – Бащата, Сина и Светия Дух – вдъхновяват и своя историческа епоха. Де Фиоре казал на Ричард, че светът преминава от Епохата на Сина към Епохата на Духа.
В колективното европейско въображение визията на Йоахим намерила плодородна почва и разцъфтяла. През идните векове тя породила верига апокалиптични движения, всяко от които претендирало да представлява настъпващия novus ordo (Нов ред), който Йоахим предвиждал, че напълно ще пречисти и реформира обществото. (Като доказателство за влиянието на тези движения думите Novus Ordo Seculorum – „Нов световен ред“ – са изписани на големия държавен печат на Съединените американски щати. През 1991 г. президентът Буш обявява, че войната в залива е битка за победата на Новия световен ред.) Както се казва в Откровението от Новия завет, новият ред ще продължи хиляда години. Отколешната европейска надежда за трета епоха, при която в целия свят ще се възцари съвършен ред, влиза в ефективна употреба при Адолф Хитлер. Той обявява себе си за Фюрер (Водач) по пътя на възродената добродетел – „послушание, старание, честност, ред, чистота, трезвеност, истина, жертвоготовност и любов към Отечеството“. В края на този път греел неговият Neue Ordnung (Нов ред) за Германия и за света: хилядагодишният Dritte Reich (Трети райх).
По същия начин Томпсън свързва легендарната привлекателна сила на марксическия комунизъм, толкова влиятелен само допреди десетина години, с едно видение от Книгата на пророк Даниил от Стария завет. Даниил провиждал четири империи, разположени в еврейската световна епоха, наречена „Великата година“. Той видял периоди на безредици, отбелязващи прехода от една империя към следващата. Карл Маркс по подобен начин разделя историята на четири стадия на обществото с периоди на социален бунт помежду им. Първият стадий, „примитивен комунизъм“, съответства на райската градина. Вторият, „частна собственост“, съответства на грехопадението. Третият, „капитализъм и империализъм“, съответства на Последните дни. През този стадий „пролетариатът“ (работническата класа) възприема ролята на Избрания народ, евреите; или в християнския вариант – на вярващите, спасени от кръвта на агнеца Иисус. Четвъртият и последен стадий на обществото, според Карл Маркс, е „социалистическата революция“, която съответства на Последната битка (или, според християнските представи, на края на световната епоха, Второто пришествие). Маркс предсказал, че последният стадий ще бъде установен с „диктатура на пролетариата“; постепенно диктаторският аспект на държавата на работническата класа ще изчезне и ще се премине към райския „истински комунизъм“. В тази формулировка за двете крачки до съвършенството Маркс е сходен с Книгата на откровението. Тя предвижда Апокалипсиса в две крачки. Първата крачка е завръщането на Христа и неговите светии, които ще управляват Земята хиляда години. Втората е окончателната победа над Антихриста. Когато всяка възможност за зло най-сетне е сразена, тогава Бог ще прояви един вечен, безгреховен Рай – Нов ред на Небесата и Земята.
Добре известни световни събития дискредитираха напълно нацисткия и комунистическия варианти на Новия Рай. Прочетем ли историята на тези две движения, ще усетим горчиво-сладкия плод на дълбоко вкорененото морално двусмислие на западния свят. КоМунизмът и нацизмът възникнаха от агониите на юдео-християнството, както Атина се ражда от болящата глава на Зевс: с триумфален вик, въоръжена със страховити оръжия, с искрящ поглед, красива, изпълнена с енергия. Мигновено привличайки милиони в своите редици, коМунизмът и нацизмът се втурнаха напред да сложат край на цялото зло на света. Но самите те се превърнаха в икони на най-мрачното зло в съвременната ни епоха.
И все пак надеждата за едно революционно преобразуване на света в рай не е изгубила своята магия. С наближаването на 2000-та година, старата Йоахимова треска отново стремително залива Запада. „Предхилядолетно напрежение“ (ПХН) – така днешните учени глави са кръстили треската. В един комичен коментар върху ПХН, появил се на страница 41 от „Книга за нетрадиционна мъдрост“ на британското списание за странни явления и аномалии Fortean Times (1999), Тед Харисън пише:
На тайно място е нагласена камера, постоянно насочена към затворената Златна порта в стените на стария град на Йерусалим. Снимките от камерата могат да се намерят в уебсайт и всеки може да наблюдава по Интернет, когато денят настъпи и портата чудотворно се разтвори, Маслиновият хълм се разцепи на две и обещаният Месия пристигне. Дали това ще е първото посещение на Месията в Свещения град, или неговото второ пришествие в момента, е предмет на ожесточени спорове между ортодоксалните евреи и християните-фундаменталисти. И двете групи обаче са съгласни, че предстои да се случи нещо извънредно. Това, което е от значение за човек, страдащ от ПХН, е, че предзнаменованията се срещат навсякъде. Един почитател на Елвис от Тексас, който вече е посещавал рая в едно от виденията си, проповядва, че Елвис е истинският Месия. Елвис почина на 16 август, 1977 г., а 16 + 8 + 1977 = 2001. Дали това не е годината на апокалипсиса?
Цялото вълнение около 2000-та година (или 2001) само разгорещява все повече апокалиптичните надежди и страхове, които миналите поколения са фокусирали върху по-ранни дати. Преглеждайки няколко книги по история на Запада, откривам, че триумфалното пришествие на Новия ред е било предсказвано за годините 1000, 1033, 1186, 1260, 1300, 1420, 1534, 1651, 1657, 1701, 1843, 1900, 1954, 1982, 1988 и 1994.
Датите идват и си отиват, пророците на апокалипсиса не успяват да се появят, но Западът продължава да мечтае за един създаден наново свят, в който лъвът ще легне кротко до агнеца. Тази мечта е тайното гориво, подхранващо успеха на увеселителните паркове „Вълшебно царство“ на Уолт Дисни в Калифорния, Флорида, Франция и Япония. С това си твърдение развивам мисълта, предложена от оксфордския историк Фелипе Фернандес-Арместо.5
Паметникът на нашето време, паметник, който ще ни представи пред бъдещите поколения така, както пирамидите са символ на древен Египет или Партенонът – на класическа Гърция, е сградата Дисни на Майкъл Грейвс в Бърбанк, Калифорния. Тук пресъздаденият мавзолей на Адриан е снабден с ушите на Мики Маус. Атлантите, които поддържат фронтона, изобразяват Седемте джуджета на Снежанка. Най-достойното място е отредено на глупчото Доупи.
Д-р Фернандес-Арместо продължава нататък с идеята, че Дисниленд е Новият рай за хората, страдащи от съвременното безпокойство – безпокойството на несигурността. В миналото, когато повечето хора от западните страни били сигурни, че в Библията се казва истината, те се безпокоели да не станат жертви на изкусителния Сатана и да попаднат в ада, когато настъпи Новият ред. В наше време вярата в откровенията на Библията е много по-слаба – една от причините е в това, че предсказаният Нов ред все не успява да се материализира. Дали Месията изобщо ще дойде някога да ни спаси от злото? Дали нашият свят наистина не е в плен на Сатаната? Дали е разумно да продължаваме да вярваме в библейските пророчества? Дали времето води човечеството към добро или към зло? Какво са всъщност доброто и злото? Такава несигурност подхранва безпокойството. Дисниленд предлага на масите бягство от това безпокойство в един Нов Рай – Раят на Гризачите – където цари пълна суматоха.
Живеем в един Мики Маус свят, в който образите трептят със скоростта на анимационни филми и объркаността се третира като добро. Резултатът е криза поради подкопана ценностна система, захвърляне на сигурността и страхова невроза. Попаднали в капана на „шока от бъдещето“, предизвикан от страха от безпрецедентна, неконтролируема промяна, бегълците се щурат в суматохата.
Тази суматоха е „вълшебството“ на обърканите образи. И Дисниленд се нарича „Вълшебното царство“. Преди Дисниленд си представяхме мишката като някакъв нисш, пренасящ болести вредител, нещо гадно, дори плашещо. След Дисниленд си представяме мишката като някакъв месия, божествено същество, което носи радост на целия свят. Вълшебството на Дисниленд ни помага да толерираме – дори да приветстваме – отхвърлянето на старите ни представи за добро и зло. Това е вълшебното царство от евангелието на научния либерализъм.
През 1998 г. Карл Хаясен, писател и журналист, публикува мрачно-хумористично експозе на дисневия рай, озаглавено „Отборът на гризачите – как Дисни поглъща света“. В следния пасаж той ни разполага насред самата суматоха.
Дисни толкова добре умее да бъде добър, че става проявление на злото: толкова униформено изпълнителен и благовъзпитан, толкова надеждно чист и съвестен, толкова неизчерпаемо забавен, че е нереален – това не е истината – и следователно, причинява чиста злина.6
С други думи, Раят на гризачите е една сантиментална бутафория. Той маскира зад зловеща приятност неприятните истини на нашия материален свят – например, че работата на гризачите е тайно да поглъщат всичко, което може да се яде. Като прикрива изкуствено злото, Раят на гризачите всъщност представлява зло. Той ни потапя в една среда на безмилостно „добро“ забавление, което ни затваря очите за злото на раждането, болестите, старостта и смъртта. Човешкото тяло е предназначено да бъде врата към освобождението от тези материални страдания. Без да го осъзнаваме, Раят на гризачите е впил зъби и гризе самото предназначение на човешкото съществуване.
Природата е учебник по нравственост. Човешките същества трябва да оценяват стойността на своята култура според този учебник. Лошо е за хората да деградират в „мръсни плъхове“, „лакоми прасета“, „мързеливи кучета“, „надути пуяци“, „тъпи патки“, „разгонени кучки“, „лукави лисици“… Научният либерализъм обезкуражава този нравствен поглед към природата. Той се стреми да постави знак за равенство между „доброто“ човешко поведение и поведението на лабораторните мишки. В Рая на гризачите това объркване на човешката с животинската природа се извършва чрез сантимента. Някога насърчаваха децата да подражават на святи личности, а днес образец за подражание са им животни от анимационни филмчета. Изпълнени с копнеж, децата мечтаят: „Ех, че страхотно ще бъде щастливо да живеем за вечни времена с мишките и патките!“.
Искам ясно да заявя, че нямам зъб конкретно на развлекателната империя на Дисни. Дисниленд е само един от символите на научния либерализъм – един полезен символ за моите цели, понеже е много известен. Раят на гризачите не се намира само в именията на Дисни в Калифорния, Флорида, Франция и Япония. Той е един „идеал“ (всъщност, само фантазия), който западното общество се стреми да постигне в наше време – идеалът на един земен рай, където вълшебството, сантиментът и задоволяването на сетивата са по-важни от добродетелта.
В миналото една от великите цели на християнството е била да насади седем основни добродетели в обществото: вяра, надежда, любов, благоразумие, справедливост, въздържаност и смелост. Едновременно с това е трябвало да се противостои на седем основни гряха: гордост, завист, гняв, леност, алчност, лакомия и похот. Novus ordo бива обещан като окончателната награда за добродетелните и окончателното наказание за греховните. Пандита, прославен индийски учител по нравственост, отбелязва, че греховната личност е звяр, по-опасен от отровната змия. Ето защо целта на всяко общество, достойно да се нарече „цивилизовано“, е да победи този Звяр вътре в Човека.
Бутафорната цивилизация създава бутафорни добродетели с магията на обърканите образи. Тя парфюмира порока със сантименталност, за да му придаде ухание на добродетел. Новият ред на такава цивилизация е просто една несъществуваща страна, където всички се преструваме, че Звярът в нас е просто една наистина огромна, но гушкава мишка. Това е значителна промяна от старото апокалиптично видение за окончателното поражение на Звяра.
Защо Западът така прегръща етиката на бутафорията? Както видяхме в Седемнадесета глава, християнската програма за обществена добродетел била наложена на хората, понесли непосилното тегло на Августиновото учение за вината. И хората се възбунтували срещу него. С течение на времето безброй светски философи се захващат с въпроса как обществото може да се усъвършенства. Една от най-влиятелните идеи се нарича теория за обществения договор.
Теорията за обществения договор си представя общество, обединено не от християнските добродетели, а от общия интерес. Тази теория издига общия интерес до статута на най-важна човешка добродетел – сякаш само и единствено чрез общия интерес Новият ред ще надделее на земята. На тази добродетел се противопоставя животинската „война на всички срещу всички“ (необузданата себичност).
Френският социолог Дени Дюдо предлага обезпокоителен поглед към начина, по който водещите западни нации, особено Съединените щати, се надяват да постигнат победа за „добродетелта“ на общия интерес над порока на зверския егоизъм. „Новата космология“ на науката е вдъхновението на плановиците, които:
…си представят как законите на животинското в човека (homo homini lupus est, „човек за човека е вълк“) могат да се използват практически, като се насочи тяхната енергия в една институция на всеобщо споразумение – с пречистената по този начин животинска енергия, споразумението ще се превърне в инструмент за създаване на изкуствено омиротворен човек.7
Дюдо казва, че целта на днешния проект за обществен договор е да ангажира науката и технологията в изработването на една класа от бутафорни човешки същества. „Бутафорни“ означава хора, които са социални автомати, които си съдействат точно и гладко като мравките или пчелите. Такова бъдеще отдавна присъства в научната фантастика. Филмът „Гатака“, излязъл през 1998 г., описва как светът след няколко години ще бъде управляван от класа хора, родени в епруветки и наречени „Валиди“. В обществото на Валидите, отколешната човешка борба между добродетелта и порока се заобикаля чрез генно инженерство. Валидите са създадени така, че да изпълняват своите задължения с пълна социална загриженост. Но това не е добродетел – поне не в традиционния смисъл на думата.
„Без добродетел“ всъщност означава „безсилие на душата“. Научният либерализъм не може да позволи „душа“ – една абсолютна, нематериална концепция за аза – да определя човешката природа. Подобна концепция не подлежи на обсъждане и затова противоречи на общия интерес. Проектът за обществен договор възнамерява да впрегне законите на материята, за да изгради наново човешкото общество (озверялото дете на природата) като роботизирано общество (бездушното дете на науката). За личностите, недоволни от перспективата да бъдат подобрени като роботи, остава вариантът на „Мики Маус“, който рисува хората като герои във величествения анимационен филм на живота.
Дюдо убедително твърди, че усилието да се накарат човешките зверове да живеят и работят заедно в една изкуствена среда на високи технологии, просто забърква параноя и агресия и ги довежда до точката на кипене. Вместо да се пренаправи човека като прецизен робот или анимационен герой, проектът за обществен договор го пренаправя като върколак – на пръв поглед цивилизован мъж или жена, който внезапно може да се превърне в чудовище и да извърши най-страховити, долни престъпления. Добрите обноски маскират върколака и той се движи, без да буди подозрение. И понеже всички потенциално са върколаци, на кого да се довериш?
Навсякъде по всяко време може изведнъж да се появи създание с инстинктите на звяр.8 За да станат нещата още позле, невинни деца ще бъдат примамвани да го следват, понеже звярът може да приеме формата на съсед или близък приятел. И ако подозираш, че съседът ти е звяр, тогава сигурно и той те подозира… И така, хората живеят сякаш са наблюдавани, като в същото време и те хвърлят по едно око наоколо. Поради това че взаимно се подозират във вина, хората създават вид разсеян тоталитаризъм, взаимно наблюдение, и едно всеобщо състояние на безпокойство. Надписите, поставени на моравата пред къщите, предупреждават потенциалните крадци, че „гражданите те гледат“… Системата действа много добре и затова представлява общите интереси. Търговците на дребно на истинския или художествено пресъздаден ужас по телевизията забогатяват и поддържат климата на несигурност, като осигуряват максимални печалби за всички институции, които живеят от страха: полицията, правосъдната система, индустрията, търговията с оръжия и алармени системи… Наистина ни е страх. Наистина вярваме, че не можем да пуснем децата си сами да отидат до училищния автобус. Наоколо има толкова луди, наркомани и отрепки… Забравяме причините в тази верига от събития. Всъщност единственото нещо в ума ни е: навсякъде около нас са се пробудили мрачни чувства на омраза. Усещаш как същата тази омраза се надига в теб. Може да си оставаш либерален антирасист и демократ, но вече си носиш флакон със сълзотворен газ в джоба и пистолета на баща ти от войната в жабката на колата… Разбира се, никога не ще прекрачиш отвъд законната самозащита, но знаеш, че зад външния ти вид на отговорен, семеен човек от средната класа в теб се крие върколак, който само чака да дойде точният момент и място, за да изскочи и най-сетне да се позабавлява.
С разтуптени сърца хората, принудени да живеят в такова общество, очакват „деня, когато Мики Маус ще бъде нарисуван отстрани на бомбардировачите над Дрезден, Хирошима, Ханой, Могадишу или Сараево“.9 В този ден либерално-научният човек ликуващо свлича маската на добрите обноски и – да цитираме отново Карл Хаясен – „поглъща света“. Същите високи технологии, които би трябвало да пренаправят човека като омиротворено същество, се превръщат в оръжие на Мики Върколака за масово унищожение.
В тази глава се опитах възможно най-кратко да покажа, че конкретната надежда на Запада за триумф на доброто над злото е неосъществена и неосъществима. Започнала е като религиозна вяра. Има атеистични варианти като комунизма. Всички те са обречени на провал, защото надеждата, която ги движи, търси своето осъществяване в телесната концепция. Наистина, самата вяра по изначалната си същност е духовна: тя представлява копнежа на добродетелите на душата за освобождение от мрака на невежеството и порока. Но това е надежда, водена отдавна от погрешни учения в погрешна посока. Днес в света съществува някакво усещане за неотложност, понеже човешката раса страда от големи проблеми и има нужда от насочване – но това не може да стане откъм западната религиозна традиция, нито от западната философия, нито от западната наука, нито от западните политически идеологии. Те се провалиха. Сега накъде да се обърнем?
Бележки
- 1.Концепцията за времето като нравствен посредник, който тласка човечеството към рай на земята според мен същината на това, което имам предвид с термини от рода на „западен манталитет“, „западна култура“ и „западна цивилизация“. Би било безплоден опит да се очертае паралел между тази концепция и ведическото описание на космическите цикли на времето. Западната представа не е циклична. Предполага се, че когато дългоочакваният Нов ред изгрее над земята, ще настъпи Краят на времето, или с терминологията на Хегел – Краят на историята. Ведическите писания ни информират, че Кали юга ще свърши след още 427 000 години с появата на Бога като Калки-аватара. Той ще прочисти земята от и ще постави началото на следващата Сатяюга, безспорно най-висшата от четирите епохи. Но тази бъдеща Сатя юга накрая ще отстъпи пред следващата Трета юга и така нататък. Урокът, който трябва да научим от ведическото описание на епохите във времето, е даден от Шри Прахлада Махараджа в „Шримад Бхагаватам“ 7.9.24: > Скъпи мой Господи, вече изцяло съм преживял светското великолепие, мистичната сила, дълголетието и други материални блага, на които всички живи същества – от Бог до мравката – се наслаждават. Бидейки всесилното време, Ти ги унищожаваш всичките. Ето защо поради моя опит аз не желая да ги притежавам. Скъпи мой Господи, умолявам те да ме свържеш с твой чист предан и да ми позволиш да му служа като най-искрен слуга.
- 2.Както отбелязва Норман Кон в историята на западната цивилизация: цитатът е от „Основание за геноцид – митът за световната конспирация на евреите и Протоколите на Старейшините от Цион“ (Norman Cohn, Warrant for Genocide: The Myth of the Jewish World Conspiracy and the Protocols of the Elders of Zion, 1967), стр. 277.
- 3.Несъмнено апокалипсисът е упражнявал изключително мощно влияние над религиозните, политическите и културни тенденции на Запада. Това влияние се е запазило дори и в днешната „светска“, нерелигиозна епоха.: в своята издадена през 1997 г. книга „Конспирация“ Даниел Пайпс (Daniel Pipes, Conspiracy) поддържа тезата, че така очебийният „параноиден стил“ в западното мислене може да се проследи назад до учението на Заратустра: > Най-силно отдалеченото влияние, породило конспиративния манталитет, може да се проследи чак до дуалистичните религии на Иран и тайнствените религии, които се ширели из Римската империя (стр. 53). Под „параноиден стил“ Пайпс има предвид лекотата, с която мнозина западни хора прегръщат най-фантастични теории на конспирацията. По-скорошни примери за такива теории са, че: светът се управлява от тайно правителство, а умовете в него са или евреи, или масони, или илюминати, или пък извънземни от далечния космос; това тайно правителство е разработило убийството на президента Кенеди; СПИН не е естествено заболяване, а биологическо оръжие, създадено в подземна лаборатория и пуснато от тайното правителство, за да изтреби нежеланите; Холивуд, модните дизайнери, медиите, учените, адвокатите и политиците са се обединили, за да подкопават правата на жените или чернокожите, или която си изберете малцинствена група; в болниците рутинно се имплантират мънички проследяващи електронни чипове в мозъците, носовете или задните части на новородените; дори екипът на Бил Клинтън в Белия дом обвинил американските новинарски медии, че са част от една огромна конспирация, целяща да дискредитира президента. Пайпс твърди, че цялата история на Запада е под силното влияние на този параноиден стил още от времето на кръстоносните походи, започнали през 1096 г. Кръстоносните походи били първата популярна теория на конспирацията в действие. Европейските християни се бояли от някакъв зловещ заговор, излюпен от „агентите на Антихриста“ – мюсюлманите и евреите. Те вярвали, че завръщането на Христа в Йерусалим (очаквано през 1000 година от н.е.) се забавило от мюсюлманската окупация на града и от еврейското коварно вероломство из цяла Европа. Орди „кръстоносци“ се придвижвали, плячкосвали, опожарявали и убивали с цел да прочистят Земята от Антихриста и да я подготвят за Второто пришествие. Подобно на толкова много други тенденции през Кали-юга, „параноидният стил“ мигрира от Запад на Изток. На стр. 21 от „Конспирация“ Пайпс пише: > Както медта, барутът, съвременната медицина и компютърът се разпространяват от мястото на възникването си в други части на света, така става и с понятия като… романтична любов, симфоничен оркестър, представителна демокрация и конспирация… Изглежда… световните теории на конспирацията най-напред се разпространяват сред незападните религии на XIX век, където били широко възприемани. Теорията на конспирацията наподобява особено силно национализма и комунизма в това, че и в трите случая идеите са възникнали в Западна Европа, където са станали причина за огромни трагедии; след това, на родното си място атрофирали и продължили да се развиват в други райони. Очевидно „параноидният стил“ не може да има нищо общо с истинската вайшнавска философия и култура. И въпреки това, за съжаление, едно изразено малцинство сред последователите на съзнание е заразено от теорията на конспирацията. Някои вярват, че през 1977 г. Негова Божествена Милост А. Ч. Бхактиведанта Свами е бил отровен от зловеща клика от ученици. Някои вярват, че Шрила Прабхупада заръчал на учениците си да не дават посвещение на свои ученици, след като той напусне света; амбициозните бъдещи обаче прикрили тази заръка. Някои вярват, че кръг „вътрешни“ скроили конспирация срещу жените предани, за да ги държат в потиснато, подчинено положение. Някои вярват, че самата концепция за организирана институция представлява конспирация срещу Гаудия вайшнавизма. Наскоро един изтъкнат ученик на Шрила Прабхупада се провъзгласи за жертва на конспирация, замислена срещу него от самия Шрила Прабхупада! Такива конспиратори се защитават със следната логика: „Това, че съм параноик, не означава, че не ме дебнат да ме хванат!“.
- 4.В своята книга „Краят на времето – вяра и страх в сянката на новото хилядолетие“ Деймиън Томпсън (Damian Thompson, The End of Time – Faith and Fear in the Shadow of the Millenium) показва…“: Томпсън черпи аргументите си в полза на полу-религиозната привличаща сила на нацизма и комунизма от произведенията на историците Марджъри Рийвс, Норман Кон и Никълъс Кампиън (Marjorie Reeves, Norman Cohn, Nickolas Campion).
- 5.…развивам мисълта, предложена от оксфордския историк Фелипе Фернандес-Арместо.: виж „Истина – история и наръчник за обърканите“ (Felipe Fernandez-Armesto, Truth – A History and a Guide for the Perplexed, 1998), стр. 2–3. Следващият цитат е от стр. 2 на същата книга на д-р Фернандес-Арместо.
- 6.„Дисни толкова добре умее да бъде добър, че става проявление на злото: толкова униформено изпълнителен и благовъзпитан, толкова надеждно чист и съвестен, толкова неизчерпаемо забавен, че е нереален – това не е истината – и, следователно, причинява чиста злина.“: Карл Хаясен, „Отборът на гризачите – как Дисни поглъща света“ (Carl Hiaasen, Team Rodent – How Disney Devours the World, 1998), стр. 17–18.
- 7.„… си представят как законите на животинското в човека (homo homini lupus est, „човек за човека е вълк“) могат да се използват практически, като се насочи тяхната енергия в една институция на всеобщо споразумение: Дени Дюдо, „Комплексът на върколака“ (Denis Dudos, The Werewolf Complex, 1998), стр. 202. Всъщност този пасаж описва програмата на английския философ Томас Хобс (Thomas Hobbes, 1588–1679). Но според Дюдо, Хобс е пътеводната светлина за съвременните инженери на обществото в Съединените щати, Великобритания и други северноевропейски страни. Затова разширих контекста на този пасаж, за да включа и усилията на тези ученици на Хобс.
- 8.„Навсякъде по всяко време може изведнъж да се появи създание с инстинктите на звяр: Дени Дюдо, „Комплексът на върколака“ (Denis Dudos, The Werewolf Complex, 1998), стр. 142–143.
- 9.С разтуптени сърца хората, принудени да живеят в такова общество, очакват „деня, когато Мики Маус ще бъде нарисуван отстрани на бомбардировачите над Дрезден, Хирошима, Ханои, Могадишу или Сараево.“: цитатът е от Дени Дюдо, „Комплексът на върколака“ (Denis Dudos, The Werewolf Complex, 1998), стр. 183.