Младен Балабанов · 9 мин четене
Във ведическата традиция ОМ (ॐ) символизира и представя трансцендентния Шабда-Брахман – звуковата форма () на Абсолюта. ОМ, наричан също Омкара и Пранава, е считан за същността на битието, изначалният звук, източникът на Ведите, езикът и съзнанието. Упанишадите описват детайлно метафизичната природа и значението на тази свещена сричка. Като универсална мантра ОМ е обект на почит, повтаряне и медитация в повечето духовни традиции на Индия. За да може човек да навлезе в разбирането и практиката (мантра садхана) на ОМ е необходимо сериозно обучение, усилие и време, аналогично на случая, когато интереса ни е насочен например към Хигс Бозона.
Един пример от историята на съвременната наука ще ни помогне да добием представа за важността на ОМ в духовната наука на йога. Повечето от нас веднага ще асоциират уравнението E=mc² с Айнщайн, но едва ли всички знаят, че именно то прави възможно създаването на атомната бомба. Тази „проста“ формула предизвиква революция в научното мислене и разбирането на материята и енергията, разкрива нови хоризонти и идеи за контрол над природата, довежда до създаването на ядрени оръжия и ядрени реактори. Искрата, която променя хода на историята и облика на цивилизацията е една идея в нечий ум. Съзидателната трансформация в този свят преминава от фина фаза (мисъл, идея) към груба фаза (физическо проявление) – идеи, мисли, думи, действия и резултати. Това е един от начините, по които умът ни може да предизвиква верижни реакции, несравнимо по-значими и мащабни от ядрените реакции. Атомната бомба е не просто верижна ядрена реакция, тя е следствие от верижна умствена реакция. Тя илюстрира силата на ума и в частност силата на идеята E=mc².
Не е случайно съвпадение, че редица именити учени, които развиват атомната физика и квантовата механика след Айнщайн, са запознати и приемат сериозно ведическите текстове, откъдето идва мантрата ОМ. Сред тях са Ервин Шрьодингер, Вернер Хайзенберг, Робърт Опенхаймер (бащата на атомната бомба), Нилс Бор, Карл Сейгън и др. Опенхаймер дори научава санскрит, за да чете в оригинал ведическите текстове. Веда означава знание, както на санскрит, така и на български (Аз, Буки, Веди…; напр. езиковед, музиковед и др.) – знание, обясняващо света, живота и природата на Абсолюта. Записани преди хиляди години, Ведите говорят за брахмастри (управляеми оръжия с поразително сходство в ефекта и пораженията на ядрените оръжия); използват мерни единици за време като трасарену (1/ 5062.5 от секундата), нулата (навлязла в западната цивилизация много по-късно) и числа като шанкаха (100 трилиона); дават прецизни изчисления за движенията на небесните тела и т.н. Внушителният обем на ведическата литература, поразителното й съдържание, както и самия език, на който е записана (санскрит е феномен с богатството си и лингвистичното си съвършенство), са респектиращи и нямат прецедент в историята на човечеството.
Както чувствата, мислите и желанията ни могат да се изразят чрез музика и думи, така и музиката и думите на свой ред могат да повлияят на настроението, мислите и желанията ни. Съзнанието ни може да се изрази със звук, а звукът на свой ред може да промени съзнанието ни при подходящи условия. Ведическите мантри са инструмент за трансформиране на съзнанието. Както например числата, музикалните тонове, болката и радостта са архетипни за съзнанието форми, така и ведическите мантри са звукови архетипи, отразяващи най-дълбоките качества и свойства на съзнанието. Те са компактни звукови формули, чиято вибрация прониква през нивата на съзнание и подсъзнание, до самия източник на съзнанието (, или душата). Те са семена, които пораждат реализирането на нашата истинска вечна същност.
Съзнанието, насочено единствено към външния свят, води до незнание (), отъждествяване с материята () и впоследствие до желания (), които стават причина за действия и последици (). Тази последователност завърта колелото на – цикъла на повтарящи се раждане и смърт в материалния свят. За вечното, осъзнато и блажено () живо същество това е най-болезненото състояние на наложени от финото и грубото материално тяло тленност, невежество и страдание. (4.4.22) заявява: анавритти шабдат – „Освободи се с духовен звук!“. Чрез инструмента на духовната вибрация ведическите мантри пробуждат чистото, изначално съзнание на атма, отвъд оковите на материята. Битието определя съзнанието само когато то е уязвимо спрямо средата и обстоятелствата. Достатъчно развито, съзнанието определя битието. Ведическите мантри са предназначени да осигурят издигането на обусловената душа и в крайна сметка окончателно да я освободят от материалния затвор, възстановявайки духовното й величие.
Аналогията между ОМ и E=mc² ни показва как дори прости на пръв поглед формули съдържат в себе си удивителна дълбочина и способност да разкриват тайните на вселената. И двете формули имат необикновен потенциал и могъщество, когато правилно се приложат на практика – процес, изискващ много знание, енергия и посветеност. В E=mc² имаме три величини (Е, m и с), а в мантрата ОМ (съставена от буквите А–У–М), имаме четири – А (), У (Укара), М (Макара) и Бинду/Нада (точката над полумесеца в ॐ):
Звукът А (Акара) се отнася до Върховния и обозначава будното състояние на съзнанието (джаграта). „А“ символизира пробуждане и проникновение, както очите ни създават връзка с обкръжаващата среда и съзнанието ни „прониква“ света; енергия, насочена навън. Звукът „А“ се развива и разширява под формата на Риг Веда. Това е актът на сътворението и физическото ниво на реалността.
Звукът У (Укара) се отнася до енергията на Върховния и обозначава състоянието на сънуване (свапна). На това ниво е финото материално тяло. Състояние на енергията, насочено навътре. „У“ означава отдръпване от външния свят и потапяне във вътрешния свят. Звукът „У“ се развива и разширява под формата на Яджур Веда. Това е актът на съхранението.
Звукът М (Макара) се отнася до живите същества – индивидуалните души, частици от Върховния, и обозначава състоянието на дълбок сън или безсъзнателност (шушупти). На това ниво е причинното тяло, където се натрупва кармата ни. „М“ символизира Сама Веда. Тук се осъществява актът на унищожението.
Звукът Бинду няма проявление в сферата на сетивата ни (не се чува). Той обозначава състоянието на съзнанието отвъд джаграта, свапна и шушупти – наречено туря. На това ниво осъзнаваме изначалното си духовно тяло. Бинду обозначава свързването с Върховното Съзнание (Бога).
Тези четири компонента на ОМ директно представят четирите нива на звук във Ведите: 1) звука, който чуваме с ушите, 2) звука на мислите, 3) звука на фините астрални форми и 4) чистия духовен звук, който не се различава от обектите, които обозначава. Тези нива кореспондират с различните светове във вселената и чакрите в тялото. Четвъртото, трансцендентно състояние на съзнанието туря (отвъд будно, сън и безсъзнателно), може да се достигне с помощта на духовен звук като ОМ. В мантрата ОМ е считана за идентична с Брахман и за най-добрата опора () в медитацията.
ОМ е нематериална вибрация, която обхваща всичко, защото е проявление на Върховния. Това се потвърждава в 9.17 и I.27. Патанджали препоръчва повтарянето и медитацията върху ОМ (I.28) като практическо приложение на принципа на (отдаденост на Бога) – прекия метод за постигане на крайната цел на йога ( изложен в сутра I.23. В коментарите си към тази сутра Вяса отбелязва, че няма по-ефективен начин за постигане на самадхи, а Шанкара твърди, че посредством медитация с отдаденост () преданият йоги постига благоволението на Върховния, който му се разкрива „лице в лице“. Вигянабикшу цитира авторитетни текстове от писанията, които обясняват, че по-важно от знанието за (себето) е знанието за Ишвара (Бога), защото именно то дава истинско освобождение. Според него йога на предаността е най-достъпният път към самадхи, тъй като не зависи само от личните способности и усилия на практикуващия, а от всемогъществото на Върховния, върху когото се медитира с любов.
Интересно е, че според Вигянабикшу, човек не може да повтаря ОМ и да медитира върху Ишвара едновременно, затова ОМ трябва да е в началото или края на мантра, включваща и конкретно божествено име, например ОМ намо Нараяная. В коментара си към сутра I.26 Шанкара отъждествява Ишвара с Нараяна (Вишну) – Върховния Учител, даряващ милостта си на тези, които са погълнати от мисли за него. Препоръчва се в медитацията върху Ишвара чрез повтаряне () на ОМ да има осъзнатост за значението на мантрата. Шанкара дава следния етимологичен анализ на Пранава (ОМ): префикса пра означава пракаршена (съвършено), а нава е свързана с корена ну в неговата форма нуяте – „е възхваляван“; с други думи чрез джапа медитация върху ОМ, Ишвара е възхваляван съвършено. Или, продължава той, ако заместим ва с , можем да извлечем пранидха – отдаденост на Бога. Така Пранава ОМ е звуково проявление на Върховния, чрез което може да се медитира върху него с преданост.
В 33.40 (един от най-ранните текстове на Сатвата Тантра) се дава следното описание на мантра садхана: „…посветеният трябва да постепенно да медитира върху „сияйната сричка“, която е същността на Нада-Брахман. После трябва да се съсредоточи върху Нараяна, проявен в мантрата Пранава… така той трябва да постигне вглъбяване в духовния звук чрез йога на медитацията.“ Същият текст препоръчва практиката на джапа да се извършва с помощта на акша-мала (броеница) и чрез повтарянето на мантрата шепнешком или на глас.
В заключение трябва да отбележим, че важно условие за успеха на мантра садхана е научаването на самата мантра и метода на медитация чрез (посвещение) от учител, принадлежащ към авторитетна ученическа приемственост. недвусмислено заявява: сампрадая вихина йе мантрас те нишпхала матах – всяка мантра, която не е получена в древна ученическа приемственост е смятана за „безплодна“. Ако се придържаме към насоките на ведическите писания, духовните учители и святите личности, успехът ни в йога е гарантиран, дори в съвременните неблагоприятни за духовна практика условия. И невъзможното става възможно, ако се доверим на Кришна и следваме съвета му в Бхагавад-гита да се заемем с йога с твърда решителност, без отклоняване от пътя (6.24), с постоянство в практиката (абхяса) и непривързаност (), 6.35.