За книгата

Предишната ми книга Същност и сянка бе съсредоточена върху множество основни проблеми на философията, представяйки тяхното решение от гледна точка на ведическото знание така, както съм го възприел от моя духовен учител, Негова Божествена Милост А. Ч. Бхактиведанта Свами Прабхупада. Настоящата книга, Трансцендентален персонализъм – ведически отговори за човешкото положение, се занимава само с един въпрос, който още от времето на Сократ западната философия нарича „прекрасен риск”.

1

Въпросът е: „Какво означава да бъдеш личност?“

А защо е рисковано да се търси отговор на този въпрос? Наймалкото понеже да се запита човек защо е личност, означава да признае, че не намира смисъл в живота. Все повече хора обаче поемат този риск. Д-р Чарлз Тарт, изтъкнат професор по психология в Дейвид Кампъс, Калифорнийски университет, докладва, че през 50-те години психотерапевтите срещат един нов тип пациент, „преуспяващия недоволник“. Според съвременните обществени стандарти тези личности се радват на успех – имат добра работа, доходи, семейство, обществото ги приема и уважава. Предполага се, че в нашето общество подобни блага трябва да носят щастие и преуспяващият недоволник знае, че според тези стандарти не би трябвало да има проблеми. И въпреки всичко той или тя намира, че животът е празен. Преуспяващият недоволник отива при психолог и пита: „Само това ли е животът? Няма ли нещо повече от пари, кариера, потребителски стоки, обществен живот? Къде е смисълът?“ За тези хора обичайната терапия, основана на обичайните теории

за природата на човека и личността, не притежава особено висока стойност. В психологията основният въпрос за дълбокия смисъл на живота си остава до голяма степен недокоснат.

Трансцендентален персонализъм предлага един необичаен отговор, получен от ведически текстове като следния – Вишну пурана 1.12.69:

хладини сандхини самвит

твайй ека сарва-самстхитау

хлада-тапа-кари мишра

твай но гуна-варджите

„О, Върховна Личност Вишну, Ти си източникът на всички трансцендентални качества – блаженство, вечност и знание. Тези качества са слети в едно като твое вътрешно присъщо свойство. Ти си душата на всички души. В материалния свят душите понякога се наслаждават на удоволствия, понякога страдат от болка, а понякога търпят смесица от болка и удоволствие. Това се дължи на тяхното съприкосновение с материята. Но тъй като Ти си над всички материални качества, у Теб не може да се открие такава относителност.“

Да си личност, означава да си душа. Всяка душа е една от безкрайното множество духовни личности, подслонени във Вишну или Кришна, който е Върховната Личност. Той е източникът на вечното, всезнаещо блаженство. Тъй като сме мънички аспекти на Кришна, ние естествено се стремим към пълнотата на личностното изживяване, на която се радва Той. За съжаление, при нас, попадналите в цикъла на раждане и смърт, опитът да осъществим пълно разгръщане на личностния потенциал е възпрепятстван от съприкосновението ни с материята. Така вместо блаженство изпитваме удоволствие и болка. Вместо вечност – изпитваме старост и смърт. Вместо знание – изпитваме обърканост. Дори да постигнем завиден материален успех, ние си оставаме неудовлетворени. Затова философията ваишнава ни насочва да престанем да служим на собственото си удоволствие, а да служим на удоволствието на Върховния Бог. Като се научим да Го удовлетворяваме, Бог с любов ни издига към истинското ни трансцендентално положение.

И все пак дори личността да достигне това ниво отвъд докосването на материята, рискът си остава. Казано с думи из едно писмо на Шрила Прабхупада от 1972 г., естеството на личността е да проявява несъвършенства. В духовния свят несъвършенства се срещат дори в любовните отношения във Вриндавана – между Бог Кришна и гопите (девойките пастирки), водени от Шримати Радхарани. Понякога гопите се карат за благосклонността на Кришна. Понякога в припрените си приготовления за срещата с Кришна те се намазват с кумкум и си слагат грим не там, където трябва, и също като деца обличат дрехите си в пълен безпорядък. Шрила Прабхупада заключава, че понеже преданите са хора, на пръв поглед винаги ще им липсва нещо. Разликата е там, че при тях тази липса е трансцендентална, защото единствената им програма за себеосъществяване се състои в служене на Кришна. При тях липсата може да се запълни единствено от Кришна. Ала колкото повече Кришна ги удовлетворява, толкова повече те се нуждаят от Него. И затова Му служат с все по-голямо любовно усърдие. Кришна отвръща на тази любов с все по-голяма милост. Тази размяна, известна като раса, става все по-блажена и така до безкрай.

„Ама този Кришна не е ли просто едно глупаво селянче?“ Така си помислил могъщият Индра, цар на полубоговете в небето и повелител на дъжда. Той смятал изключителната преданост на жителите на Вриндавана към Кришна за грешка. Веднъж по желание на Кришна те дори прекъснали жертвоприношение в чест на Индра. Приемайки това за оскърбление, Индра опитал да ги удави до един в потоп от поройни дъждове. Но Господ Кришна повдигнал планината Говардхана с лекотата, с която селянчето си откъсва гъба, и в продължение на седем дена я държал на върха на лявото Си кутре. За всички предани на Кришна планината послужила като огромен чадър. Сразен от кутрето на Кришна, Индра се отдал в лотосовите нозе на Бога.

Да, изключителната отдаденост в служене на Кришна наистина е рискована. Тя може дори да предизвика гнева на полубоговете. Но този риск е прекрасен, защото се поема заради най-прекрасния Шри Кришна. И в това е целият смисъл – да се прави всичко необходимо, за да се удовлетворява този очарователен младеж с тъмен оттенък на кожата, чийто опияняващ поглед и нежна усмивка побеждават всякакъв страх. Гопите рискуват своята репутация на съпруги и майки, когато вслушвайки се в зова на Неговата флейта, изоставят домовете си, за да отидат при Него в облените от лунна светлина кадамбови горички на Вриндавана. За Него Арджуна рискува живота си на бойното поле Курукшетра. За Кришна на седемдесет годишна възраст Шрила Прабхупада рискува живота си, като отплава към Ню Йорк на борда на парахода Джаладута. За Кришна членовете на Международното общество за Кришна-съзнание наследяват от Шрила Прабхупада рискованата задача да разпространяват посланието Му в един продаден на материализма свят.

„Невежите хора не могат да оценят дейностите на Кришнасъзнание и затова Господ Кришна ни съветва да не ги безпокоим и да не губим ценно време. Но преданите на Господ са подобродушни от Него, защото разбират целта Му. Затова поемат всякакви рискове и стигат до там, че се обръщат към невежите хора, за да се опитат да ги включат в абсолютно необходимите за човешкото същество дейности на Кришна-съзнание.“

Настоящата книга отговаря защо поемането на рискове за целите на Върховната Личност не бива да се отхвърля като глупост или фанатизъм. В Трансцендентален персонализъм се твърди, че собствената ни лична природа ни призовава да се издигнем в любов отвъд индивидуалните си граници към безграничната Върховна Личност и Нейните неотделими частици – душите, вдъхващи живот на всички големи и малки живи същества. Само любовта може да отведе индивида отвъд границите на личността без той да загуби индивидуалността си. Всякакви други опити да се премине отвъд границите на личността водят до имперсонализъм.

Продължавам темата, с която завърши предишната ми книга Същност и сянка: до степента, до която човек се опитва да служи отделно на собственото си его, той е в невежество и до степента, до която човек служи на Кришна, Душата на всички души, той е в знание. Някои читатели изразиха недоволство, че Същност и сянка е „твърде философска“. Боя се, че отново ще бъдат разочаровани, задето се занимавам прекалено много с логика и философия. Извинявам се за това, че в книга за персонализма не звучат наситени емоции. Но емоцията и предаността твърде често се посрещат с цинизъм: още един от рисковете на персонализма! Затова смятам за необходимо да пристъпя към темата с внимание, като трезво се заема с въпроси, превръщащи персонализма – науката за личността – в почва, на която трудно се стъпва в съвременния свят.

В края на всяка глава в Същност и сянка имаше цели страници с бележки. В Трансцендентален персонализъм няма никакви бележки. Не винаги съм посочвал и точните източници на цитираните писания и изказвания на Шрила Прабхупада. Мнозина сред моите читатели са членове на Международното общество за Кришна съзнание, които разполагат с компютърната програма Vedabase. С тази чудесна програма може лесно да се проверят всички думи, които приписвам на Шрила Прабхупада. За читателите, които не са членове на ИСКОН (акроним на Международното общество за Кришна съзнание) или нямат програмата Vedabase, щателното внимание от моя страна към всяка една подробност, свързана с използваните цитати, вероятно би превърнало четенето в изморителна и досадна работа. И все пак по навик винаги отбелязвам съответната глава и стих от цитираните шастри, преведени от Шрила Прабхупада. По-малко внимание съм обръщал обаче при отбелязването от кои точно коментари, лекции, интервюта, утринни разходки, разговори и писма са някои цитати.

Сухотра Свами Шри Рамачандра-виджая (11 октомври, 1997) Алтенбург на Хохрайн, Германия