Въведение

Една бенгалска поговорка гласи, че където и да отиде човек, за да избяга от старите си проблеми и да започне нов живот, той неизбежно влачи със себе си и своя ум. Някои се присъединяват към духовни организации като Международното общество за Кришна-съзнание (ИСКОН) с надеждата да се измъкнат от хватката на ума и да се издигнат към трансцендентността. Дори тогава умът се разкрива като упорит, немирен спътник. Както се казва в „Бхагавад-гита“, най-лошият враг на хората е необузданият ум. Успешната стратегия изисква да опознаеш врага, преди да се изправиш пред него на бойното поле.

Добрата новина е, че умът – това не съм аз. Шрила Прабхупада, ачария-основател¹ на ИСКОН, подчертава важността на разграничението между ум, интелект, фалшиво его и истинското аз. И все пак, макар аз – духовната душа – и умът да не сме едно и също, това не значи, че мога да отхвърля ума като нещо нереално.

Не, умът е съвсем реално нещо. Той е един от осемте елемента на творението. Той е фин, но притежава субстанция. Той представлява субстанция. В тази връзка бъдете така любезни да обърнете внимание на следните два цитата от коментарите на Шрила Прабхупада:

„Тъй като умът е създаден от гуната на доброто, ако го съсредоточим върху господаря му Анируддха, можем да го променим и да го изпълним с Кришна-съзнание. Нароттама даса Тхакура казва, че ние винаги сме изпълнени с желания. Желанията не могат да бъдат спрени. Но ако ги насочим към удовлетворяването на Върховната Божествена Личност, ще постигнем съвършенството на живота. Когато живото същество започне да се стреми към господство над материалната природа, желанията му се замърсяват от материята.“ (ШБ 3.26.31, коментар) „Главното е по един или друг начин човек да обуздае замърсения си от материални желания ум и да го съсредоточи върху Върховната Божествена Личност.“

(ШБ 3.28.7, коментар)

В тези два цитата могат да се различат пет основни акцента. Именно на тях се гради настоящето въведение, а всъщност и цялата поредица есета, която възнамерявам да напиша. Кои са тези акценти?

1. Основната субстанция на ума е проявлението на доброто – енергия на Бог Анируддха, който е Свръхдушата – локализиран аспект на Върховната Божествена Личност.

2. Когато тази умствена субстанция се отдаде на Бога, тя се трансформира в Кришна-съзнание – състоянието на непогрешимо добро отвъд трите материални проявления на природата².

3. За да отдадем ума си на Бога, трябва да насочим потока на нашите желания към Неговите лотосови нозе. Следователно и дума не може да става за „контролиране на ума“, „съсредоточаване на ума“ или „успокояване на ума“ без преобразуването на желанията. Качеството на нашия ум е подчинено на качеството на желанията ни.

4. Според логиката в точка 2 става ясно, че изначалното състояние на ума е Кришна-съзнание. Щом желанията ни се устремят към господство над материята, това изначално състояние бива замърсено.

5. Следователно това, което ни е известно като „материален ум“, в основата си е състояние на материално привличане.

Умът е реално нещо, защото представлява енергия на Свръхдушата. На енергийно ниво нашите умствени дейности – мислене, въображение, визуализация, съсредоточаване и така нататък – се реални движения. Тези реални движения се разгръщат според сложен модел. А защо е толкова сложен? Защо изследването на ума (изследване, което назоваваме с думата „психология“) се превръща в нещо толкова объркано и загадъчно? Така е, защото умът се движи според желанията ни. Затова не друго, а желанията – в настоящето ни състояние те означават материално привличане – усложняват умствените ни процеси.

Умът може да се възприеме като реално нещо поради факта, че природата урежда неговите движения да имат физически последици. Тези последици са едновременно и непосредствени, и отдалечени. В „Бхагавад-гита“ непосредствено заобикалящата ни среда се нарича „поле на дейностите“. Какво представлява това поле? Това е нашето тяло. А отдалечената среда е практически всичко извън тялото.

Понеже тялото и светът около него съответстват на състоянието на ума ни, възниква и често обсъжданият въпрос, дали „умът стои над материята“. Някои вярват, че тъй като „умът стои над материята“, могат да променят и себе си, и своя свят само чрез промяна в умствената нагласа. Както посочихме по-горе обаче, промените на ума – или онова, което определихме като умствена дейност – се подбуждат от желанията. Да, можете да контролирате материята с ума си. Всъщност това се случва непрестанно. Ала какво контролира ума ви? Желанията.

Да се изтръгне умът от контрола на желанията не е лесно. (Всъщност това е невъзможно; единственият ни избор е дали той да се контролира от материални или от духовни желания – но по-късно ще се спрем подробно на това.) Колко пъти сме се стягали за последна битка с желанието, устремени към окончателна победа и най-сетне пълно освобождение от него? Тази вечно повтаряща се последна битка доказва, че освобождението на ума от материалните желания не е лесна задача.

Нашите желания съставляват извънредно мощна, предимно невидима армия, наречена кама (похот), уловила в плен сетивата, ума и интелекта ни. Това става ясно от стих 3.40 на „Бхагавад-гита“. В коментара към него Шрила Прабхупада обяснява, че умът е източникът на всички идеи за сетивно наслаждение и затова от ума похотта се просмуква в сетивата и интелекта ни.

И след като умът ни въвлече в неприятности, без капка колебание казваме: „Аз не съм искал това!“ А знаете ли какво искате? По своето естество желанията са по-фини от ума. И като илюстрация на този факт ви предлагам цитат от лекция върху „Шримад Бхагаватам“, изнесена от Шрила Прабхупада през 1974 г.:

„Точно както в езерото – изведнъж във водата се появява мехурче. Пуф! Това значи, че нечистите неща са натрупани там вътре.“

Повърхността на езерото е повърхността на съзнанието ни. Мехурчето, което се надига от дъното на езерото, е желание. Изведнъж – пуф! Ето го долното желание, нахлуло сред възвишените ни мисли. „Защо?“, питаме се ние. „Защо пак ме тормозят тия глупости, от които мислех, че съм се отървал, след толкова години мантруване Харе Кришна?“

Работата е там, че за садхака (практикуващите бхакти-йога според правила и предписания) съвсем не е трудно да успокоят видимата повърхност на ума си; обаче повечето от нас нямат никаква представа за множеството желания, спотаени под повърхността. Тези купища скрити желания понякога се наричат подсъзнание – ниво на мислене, по-фино от обичайното.

Издигането на мехурчета от желания, неочакваното нахлуване на подсъзнателното сред повърхността на съзнанието доказва, че умът ви е способен да възпроизведе всяко преживяно някога от вас сетивно впечатление. Умът дори е способен да произвежда впечатления, които никога не сте преживявали, стига да са съставени от познати елементи. (В книгите на Шрила Прабхупада откриваме примера за това, как умът съчетава познатите елементи „злато“ и „планина“ и създава впечатлението „златна планина“.) Така умът представлява една страхотна телевизия в хранилището на подсъзнателните желания. Чрез силата на ума можете да видите, чуете, вкусите, помиришете и усетите неща, които не присъстват непосредствено пред сетивата ви. Бивайки садхака, ние контролираме външните си сетивни впечатления. Например не позволяваме на очите си да гледат форми, стимулиращи похотта. Но умът е способен да въведе такива форми в съзнанието ни и без помощта на зрението.

Като се изключи състоянието на дълбок сън, умът е винаги активен. Постоянно реагира на разнообразните ви желания. Нещо повече – съществува и обратна връзка. Докато съзерцавате „шоуто“ на ума, се пораждат нови желания от това, че умът съзерцава ума! Ето защо често се казва, че умът произвежда безгранично много желания.

мая мана сриджати кармам аям балия

калена чодита-гунануматена пумса

чхандомаям яд аджаярпита-шодаршарам

самсара-чакрам аджа ко’титарет твад-аня „О, Господи, о, Вечносъществуващ, Ти си създал фините тела на живите същества чрез експанзията на Своя пълна част посредством външната Си енергия, задвижена от времето. По този начин умът впримчва живото същество в безграничното разнообразие от желания, които трябва да се удовлетворят според ведическите предписания на карма-канда [плодоносни дейности] и шестнайсетте елемента. Кой може да се освободи от тази примка без подслона на Твоите лотосови нозе?“ (ШБ 7.9.21)

В буквалния превод на този стих Прабхупада отбелязва думата мана (ум) със звездичка, а в бележката под линия пояснява: „Умът вечно крои планове как да остане в материалния свят и да се бори за съществуване. Той е главната част от финото тяло, състоящо се от ум, интелект и фалшиво его“.

На този етап е невъзможно да познавате всичките си желания. Способни сте да възприемате само тези от тях, които са добре установени, ясно оформени по-рано през живота в контекста на вашата конкретна социална, морална и други видове обусловеност. Например някои желания се проявяват по приемливи за хората около нас начини; те оформят това, което си мислим, че сме, или което искаме да бъдем. Пиша тези редове в бенгалското село Таранпур, във фермата-ашрам на моя добър приятел Мурари Гупта Прабху. Всеки ден наблюдавам как неговата дъщеричка Судеви с голямо внимание избира дрехите, които ще облече. Тримата сина на Мурари, от друга страна, не обръщат ни най-малко внимание на облеклото си. Макар Судеви да е само на три годинки, някои от нейните женски желания вече са очевидни. Интересът на жените към това да изглеждат красиви е приемлив за обществото. Поддържан от семейството и приятелите, той се превръща в част от идентичността на порастващата жена.

Съществуват обаче и други желания – все още говоря за тези, които осъзнаваме, „конкретизирани“ в нашата идентичност още от най-ранна възраст, – които са неприемливи. Много добре знаем, че имаме такива желания, но ги крием от останалите, крием ги дори от себе си. Красноречив пример е мастурбацията. Изследванията сочат, че много хора, и мъже, и жени, придобиват този навик в ранна детска възраст. Той се натрапва на личността, въпреки че общественият морал ни кара да се срамуваме от него. Никой не желае да говори за това. И мастурбацията се оказва една тъмна страна на човешката идентичност. Умът я отстранява от образа ни пред обществото чрез мисловни изкривявания, които психолозите смятат за нездравословни.

Все пак, понеже можем да разберем как те ни изграждат, смущават и тласкат напред в живота, няма съмнение, че знаем нещо за желанията, които оформят нашата обществена идентичност. Но откъде идват тези желания? Защо имат такава власт? Замислим ли се над тези въпроси, става ясно, че човешкият ум е подчинен на подбуди, извиращи от по-дълбок източник, а не от ежедневното съзнание. Всъщност съществуват желания, които са толкова „дълбоко под земята“, че им се дава шанс само когато спим. Те се разиграват единствено в сънищата ни. Но дори и такива желания упражняват финото си влияние върху ума в будно състояние.

Общо взето за преданите не е особено практично да разчепкват и определят всички свои желания. Започваме от предположението, че основното желание, това, което ни е довело в материалния свят, е да се наслаждаваме и контролираме – или, с други думи, да бъдем Бог. Вглъбяването над този момент слага началото на трансценденталната психология.

Възможно е един отдаден на Бога човек да се почувства твърде обезкуражен при следната мисъл: „Скритата тенденция в моята психика е, че всъщност МРАЗЯ Кришна и не искам да Му служа. Пò ми се иска да заема Неговата позиция“. Но именно това признание пред себе си и другите е доказателство, че започваш да се пречистваш! Замислете се над посланието от песните на Шрила Нароттама даса Тхакура и Шрила Бхактивинода Тхакура „Харù Харù Бипхале“ и „Гопинатха“.

В основни линии придобиването на контрол върху ума има две страни – положителна и отрицателна. Отрицателната страна се състои от правила, ограничения и механични упражнения, които затварят канала към нисшето, материално съзнание. Положителният аспект отваря канала към висшето съзнание, което отвежда душата обратно у дома, обратно при Бога. Отварянето на този канал означава да се съзерцават трансцендентални обекти и сетивата да бъдат заети с различни видове предано служене.

Един садхака овладява както положителната, така и отрицателната система. Всъщност е невъзможно тези два процеса да бъдат отделени и човек да се усъвършенства само в единия от тях. Съветват ни да развиваме способности и в двата.

Ето още от коментара към стих 3.28.7 от „Шримад Бхагаватам“, който цитирах по-горе:

„Етаир аняиш ча. Йога-процесът включва спазване на правила и ограничения, изпълняване на асани, съсредоточаване на ума върху циркулацията на жизнения въздух в тялото и в резултат на всичко това – потапяне в мисли за Върховната Божествена Личност и за забавленията на Бога във Ваикунтха. До това се свежда традиционният процес на йога. Същата концентрация може да се постигне и с други предписани методи, затова тук е казано аняиш ча – могат да се използват и други методи. Главното е по един или друг начин човек да обуздае замърсения си от материални желания ум и да го съсредоточи върху Върховната Божествена Личност“.

„Обуздаването на ума“ представлява отрицател

ният аспект, а да се „съсредоточи върху Върховната Божествена Личност“ – положителният. Двата аспекта съставляват това, което Шрила Прабхупада тук определя като „главното“. Скъпи читателю, моля те да обърнеш внимание на думите на Шрила Прабхупада „същата концентрация може да се постигне и с други предписани методи, затова тук е казано аняиш ча – могат да се използват и други методи“. В настоящата поредица есета върху Веданта-психологията ще разгледам процеса на контролиране на ума от различни гледни точки – все полезни при трудната задача да превърнем най-страшния си враг (ума) в най-добър приятел.

Неизбежно стигаме до точката на разграничаване между себе си и ума. Запаметяването на технически подробности от шастрите³ не е достатъчно. Механичното повтаряне на ритуали не е достатъчно. Необходимо е да включим трансценденталното ниво на съществуването си. Така е, защото по своята природа собственото аз е чиста духовна енергия. Ние сме духовни души и затова трябва да се задейства нематериалната сила, присъща на истинското аз. По милостта на една чиста, истински отдадена личност можете да се издигнете до трансценденталното ниво и да видите истинската си природа. Именно това е посвещението, началото, входът към вашата сварупа, т.е. изначална идентичност. На лекция при даване на посвещение, изнесена през 1970 г., Шрила Прабхупада обяснява:

„Просто се придържайте към този принцип, гопибхарту пада-камалайор дасадаса-даса-дасанудаса, „аз съм само вечен слуга на Кришна“, и ще се издигнете до платформата на освобождението. Кришна-съзнанието е толкова прекрасно. Не се отказвайте. А най-лесният метод да останете в това съзнание е като мантрувате Харе Кришна. Непрестанно мантрувайте, часове наред, двайсет и четири часа. Защо часове наред? Двайсет и четири часа. Киртания сада хари. Бог Чаитаня казва да се практикува денонощно. А това можете да го правите. Трябва само практика. Дори като спите, можете да мантрувате Харе Кришна. Дори като спите. Няма ограничения. Като спите, като се храните, в тоалетната – няма ограничения. Можете непрекъснато да мантрувате Харе Кришна. Разбирате ли? Това ще ви държи във вашата сварупа, в истинската ви идентичност, и мая⁴ никога няма да ви връхлети“.

Да се мантрува двайсет и четири часа? Умът иска да кажем: „О, аз не съм на тази платформа“. Но Шрила Прабхупада казва: „Това можете да го правите. Трябва само практика“. По милостта на духовния учител вие сте инициирани в мантруването на имената на Кришна. Погледнете в речника. „Инициация“ означава „начало“. Затова непосредствената ни задача е да работим върху усъвършенстването на това, в което сме посветени. Негова Божествена Милост описва усъвършенстването на посвещението в предходния цитат.

Разберете, че докато мантрувате Харе Кришна, милостивата благодат на духовната енергия тече към вас и дава живот на истинското себе, на душата. Без мантруване няма начин да се разграничи умът от собственото аз. И няма как да се контролира ума.

Старанието ви да контролирате ума започва и завършва с мантруването. В този смисъл мантруването е съчетание от положителния и отрицателния контрол, който обясних по-горе. Положителната страна е самòто свято име. Отрицателната страна е изключването на всякакви други мисли и дейности извън служенето на святото име.

Напомням, че са ви известни само малка част от вашите желания. Останалите се спотайват дълбоко в подсъзнателните нива на ума. Така вашият ум е и вашето лично бойно поле.

Знайте, че сте способни да надвиете тази тайна армия от желания, препятстващи предаността. Как? Като изследвате разликата между себе си и ума си. Да, не е лесно. И все пак трябва поне да се интересувате от това! Поддържайте този интерес, като сериозно се опитвате да мантрувате, и ще получите ключа към крайната победа.

В „Паингала Упанишад“ 2.11–12 се казва, че дживата⁵ остава окована, докато в нея няма желание за освобождение. Оковите – това е липсата на стремеж към изследване; освобождението върви заедно с изследването. През годините, откакто принадлежа към движението за Кришна-съзнание, съм срещал мнозина преданоотдадени, чиято кришнану-шиланам (решимост да служат на Кришна) рухна тъкмо защото изследването на разликата между собственото аз и ума престана да ги интересува. Привидно смирени, те скръстваха ръце и умолително заявяваха: „Моля, простете моето невежество.“ После, размахали знамето на „честността“, се гмуркаха право в дълбините на невежеството и изчезваха. „Природата ми е такава, нищо не мога да направя!“ – въздишаха те. „В края на краищата, както се казва в „Гита“, какво може да се постигне с възпиране?“

Да, но „Гита“ казва много повече; от наставленията на Кришна към Арджуна разбираме, че точно аргументите от рода на „не възпирай истинската си природа“ са немощно, пренебрегващо душата извинение, за да избегнем това, което всъщност Кришна иска от нас. Това е фатализъм, а „Бхагавад-гита“ със сигурност не е фаталистичен текст. Кришна не казва на Арджуна: „О, сине на Притха, колкото и да ми е неприятно, ще трябва да призная, че си орисан настоящата ти обусловена природа да не позволи на твоята вечна духовна природа да се издигне и да последва заповедите Ми. Съдбата наистина е непреодолима. Може би, като остарееш, ще се захванеш сериозно с духовен живот. А може това да стане и в следващия ти живот“.

Човек, който прибягва до подобни оправдания относно непреодолимата си съдба и тежката материя, стоварила се върху крехката му духовна душа, често защитава позицията си с незрели аргументи, почерпени от системата варнашрама⁶. В тази връзка Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура⁷ пише в „Брахмана и ваишнава“:

„Ако варнашрама и другите плодоносни дейности, описани в шастрите, заемат водеща позиция в живота на човека, той не може да стане кинчана, т.е. изцяло да се остави в ръцете на Бога; по-скоро тези дейности пораждат оскърбления срещу мантруването на светите имена във формата на понятия като „аз“ и „мое“. Ако един напълно отдаден на Кришна човек започне да се гордее, че следва принципите на варнашрама, той трябва да се смята за най-злочест. Поради мощното въздействие на общението с жени, целият материален свят ежедневно се отдалечава от Харù⁸“.

Тази съпротива срещу осъзнаването на Бог и истинското аз в името на „собствената ми природа“ всъщност доказва единствено, че човек намира повече уют в грубата и фина телесна представа, отколкото в истинската си идентичност. И точно това е злочестината: не просто, че човек е установен в телесната представа за себе си (в края на краищата кой не е?), а че намира уют там и не му се иска да се отърси от него.

ятхяихикамушмика-кама-лампата

сутешу дарешу дханешу чинтаян

шанкета видван кукалеваратяяд

яс тася ятна шрама ева кевалам

„Материалистите са привързани предимно към сегашните си телесни удобства и към телесните удобства, които очакват в бъдеще. Ето защо те постоянно мислят за съпругата си, децата и богатството и се боят да напуснат пълните си с изпражнения и урина тела. Ако и човекът, установен в Кришна-съзнание, също се бои да напусне тялото си, каква е ползата от усилията му, хвърлени в изучаване на шастрите? Било е само загуба на време.“ (ШБ 5.19.14) Несъмнено телесната представа дълготрайно преследва онези, които се опитват да се занимават със садхана-бхакти⁹, но ако съумеем да поддържаме жив интереса към

освобождение от фалшивата ни самоличност, този интерес ще създаде около нас атмосфера на вглеждане. Ще забележим как опитите ни да чуваме името на Кришна много често се прекъсват от най-разнообразни мисловни модели. Макар че не желаем да се забъркваме с тези неща, те не престават да ни разсейват. Наистина този смут е неприятен, но той ни показва, че у нас две противоположни желания – духовно и материално – водят битка за контрол над ума. И в началото ще осъзнаваме, че духовното желание да чуваме името на Кришна е по-слабото. Но не унивайте – упованието е в Самия Шри Кришна!

„Бог Шри Кришна рече: „О, силноръки сине на Кунти, да се обуздае неспокойният ум е много трудно. И все пак е възможно чрез подходяща практика и чрез непривързаност“. („Бхагавад-гита“ 6.35) Казано накратко, тази искрица интерес да се узнае

разликата между собственото аз и ума придобива ясна форма в практикуването (положителния аспект) и в непривързаността (отрицателния аспект). И когато нашето практикуване и непривързаност се направляват от учението на Бог Шри Кришна, усилията ни привличат Неговата милост.

Съществува обаче още едно предизвикателство пред опитите ни да пречистим ума си. Проблемът е не само, че у нас се борят противоложни материални и духовни желания, но отгоре на всичко умът далеч не е склонен да приеме какъвто и да било контрол – нито духовен, нито материален. Умът има естествена наклонност да се рее, да „превърта“ и да се приближава или отдалечава, както си иска. Трябва само лек тласък в някоя посока и той задълго, упорито и стремглаво се спуска след тази мисъл. Изисква се голямо усилие да го възпрем или да променим посоката. И както посочих в началото на въведението, трябва да признаем пред себе си: „Умът е нещо реално – упорито и независимо. Не е просто облаче дим, сянка или играчка“. Умът е мощен механизъм и боравенето с него изисква огромна вещина.

Съществува и това, което понякога се нарича „натрапливи мисли“. „Натрапливи мисли“ всъщност е термин, определящ патологично умствено състояние, но в една или друга степен то съществува у всички нас. Знаем, че умът непрестанно бръмчи и бръщолеви като някакво вътрешно радио. Някои го наричат вътрешен диалог. В природата на ума е да поражда постоянен поток от мисли и образи; но заедно с бръщолевенето на ума се движи и страхът ни да не загубим нещата, към които сме привързани. Съчетанието на двете дава натрапливи мисли. И как ви се отразява това? Когато прочетете тук, че трябва да се научите да го контролирате, умът ви може възбудено да се разкрещи, че направите ли това, ще изгубите способността си да взимате решения, да премахвате проблеми или да се справяте и с най-простите неща в света, понеже на вас ви е нужно да чувате високопарните бълнувания на този вътрешен глас в главата си. Натрапливите мисли се коренят в представата, че „секне ли този мисловен диалог, ще престана да съществувам и аз“.

Като се опитвате да мантрувате правилно и възлагате на ума си по-висши задачи, постепенно ще започнете да разкривате желанията, спотаени дълбоко в сърцето ви. Когато узнаете тези желания, ще можете да усъвършенствате и контрола над ума. Ще можете да насърчавате духовните и да изкоренявате лошите желания. Ще започнете да откривате неща относно своята личност. Например може да разберете, че смирението ви е изкуствено и че всъщност съвсем не сте смирен човек. Но сега вече, след като умът ви е станал по-ясен, след като сте разбрали, че той може да бъде обуздан, ще успеете по-отблизо да се вгледате в материалната обусловеност, приета от вас за истинското ви аз: похот, гняв, алчност, лудост, заблуда и завист. Гледката не е много приятна. Някои предани протестират: „Не бих понесъл да се виждам в толкова отрицателна светлина“. Но точно там е работата. Грозното нещо, което виждате, не сте самите вие. Само си мислите, че сте вие – и там ви е грешката. Когато видите това фалшиво аз в истинската му светлина, тогава ще станете истински смирен човек. Само тогава ще можете истински да оцените останалите предани, защото ще сложите край на стремежа към състезание. Вместо това, ще се стремите да им служите. Чист, предан слуга – това е истинската ни сварупа, т.е. форма. И от духовното сърце на тази освободена форма грее истинското желание на живото същество в своята абсолютно чиста, неопетнена слава. Това е желанието да обичаме Кришна.

Духовните истини – „Аз не съм това тяло; аз съм слуга на слугата на слугата на Кришна“ – са прости истини. Шрила Прабхупада казал на Дхананджая Прабху: „Кришна-съзнание е нещо толкова просто, че лесно може да го подминеш“. „Просто“ ще рече „чисто и ясно“.

Факт е, че менталните ни проблеми имат нещо общо с нашата карма от предишните ни животи и с нашето възпитание в детството на този живот. Понякога могат да имат нещо общо и с генетичното наследство (в моя случай например сред роднините ми по майчина линия е имало многобройни случаи на депресия и аз съм наследил тази склонност към депресивни състояния). Всички тези фактори могат да се анализират по най-разнообразни начини. В настоящата поредица ще разгледам някои от тези фактори и техните психологически последици. Но в крайна сметка съществува едно просто духовно обяснение на менталните проблеми, от които страдаме като посветени. И то е, че ние не винаги сме стабилно установени в чиста, блажена бхакти-йога. Затова изпадаме под влиянието на материални психологически смущения. В своя коментар към стихове 23–24 от Двадесет и шеста глава на Трета песен на „Шримад Бхагаватам“ Шрила Прабхупада пише:

„Човек трябва не само да се издигне до равнището на чисто Кришна-съзнание, но и да е много внимателен, когато го постигне. И най-малкото невнимание или небрежност могат да доведат до падение. Причина за падението е фалшивото его. То се ражда от чистото съзнание, когато живото същество злоупотреби с независимостта си. Няма смисъл да разсъждаваме защо от чистото съзнание се появява фалшивото его. В действителност това може да се случи във всеки един момент, затова човек трябва да е много внимателен. Фалшивото его стои в основата на всички материални дейности, които се извършват в гуните на материалната природа. Веднага щом се отклони от чистото Кришнасъзнание, живото същество се заплита в мрежите на материалните реакции. Причина за затъването в материализма е материалният ум, от който пък на свой ред се появяват сетивата и материалните органи“.

В коментара към „Бхагавад-гита“ 17.2 Шрила Прабхупада изразява същото важно положение, но в по-сбита форма:

„Тези, които знаят правилата и препоръките на писанията, но от леност отказват да ги следват, се намират под влиянието на материалните гуни“.

Ако човек остава под влиянието на материалните проявления, където не може да съществува чисто служене на Бога, защо му е да си приписва престижа на напреднал преданоотдаден? Опустошителния отговор откриваме в Глава 89 от „Книга за Кришна“, където Шрила Прабхупада пише:

„Следователно човек не бива да се отдава на демоничното занимание да претендира, че е ваишнава¹⁰ само заради фалшив престиж, без да служи на Бога“.

Погледнете своето положение в светлината на тези прости, недвусмислени истини. Чудно ли е, че страдате от умствен стрес в живота си на преданоотдаден? Воювате срещу собствената си демонична природа! Или по-скоро това е война срещу прастарото невежество, покрило истинската ви природа. Невежеството се крие в сърцевината на демоничната природа. „Но онези, които са асури¹¹ – казва Шрила Прабхупада в една лекция, – не знаят как да сложат край на това житейско страдание и да приемат живот в анандамайо ‘бхясат, просто ананда,¹² във Ваикунтха, в Голока Вриндавана.“

За щастие, както Бог Кришна потвърждава в Трета глава на „Гита“, най-съкровената същност на душата е да бъде гяни, т.е. да познава Абсолютната Истина. Именно за това става въпрос в „психологията“. Гръцката дума psyche означава „душа“, а logy означава „знание за“. Истинската психология разкрива знанието, от което душата се нуждае, за да бъде това, което в действителност е: чист, вечен слуга на Върховната Душа, Шри Кришна. Това е психологията, предмет на обсъждане в настоящата книга.