1. Взаимоотношения и привързаност

В тази глава представям една ментална философия, психологическа система, която изцяло се основава на Ваишнава сидханта¹. Всеки елемент от настоящето представяне произтича пряко или непряко от наставленията на Шрила Прабхупада. Възможно е, любезни читателю, да срещнеш известни затруднения при възприемане на различните цитати и философски изложения. Моля за извинение, ако усилията ми да бъда изчерпателен натоварват твоя мозък. Надявам се скоро да разбереш, че настоящата първа глава е изградена върху основни идеи, предложени във въведението. Така и планирам да се движи книгата – като системно изясняване на изложени в по-ранен етап положения.

Съвсем естествено е в началото процесът на изясняване да бъде по-труден. Но стъпка по стъпка, докато се запознаваме с поставените проблеми, ще ни става все по-лесно да схванем основната идея. Това се отнася особено за ведическата психология, която започва от принципи (трудни за схващане) и продължава към практическо поведение (по-лесно за схващане). Западната психология процедира в обратна посока – опитва се да открие принципи, като започва с изследването на поведенчески модели. Този подход води само до все по-дълбоко объркване.

Нека поясня още в началото, че дори когато настоящата поредица стигне до поведенческите модели, ще се занимавам предимно с въпроса „как човек да види истинското си аз“ и по-малко с това „как човек трябва да постъпва“. В края на краищата целта тук е психологията, а не правила на поведение, социални проблеми, институционални реформи и прочие спорни въпроси от нашата съвременност. Безспорно психологията има много общо с тези проблеми. Но аз възприемам ваишнавската или ведическата психология като себеосъзнаване, което за отдадените на Кришна означава „осъзнаване на духовната душа“ или „осъзнаване на собственото аз като вечен слуга на Кришна“. Шрила Прабхупада е казал, че „осъзнаване означава разграничаване“. Когато човек е себеосъзнат, той е и благословен с правилна разграничителна способност във всички практически занимания.

Основна тема в настоящата глава е една санскритска дума – анйо ‘ня, съкратено от аня аня (буквално „друг – друг“). Тази дума често се появява в „Шримад Бхагаватам“. От буквалния превод на Шрила Прабхупада на различни стихове научаваме, че анйоня може да означава „един след друг“, „един на друг“ или „взаимно“. В същността си тази дума е свързана с взаимоотношенията.

Взаимоотношенията са основен проблем на психологията. Пред мен стои книга от американски психиатър. Той започва пролога си с еврейската поговорка: „Единият иска да запомни, другият иска да забрави.“ Това е: „един“, „друг“ – анйоня.

Конфликтът между двама души обикновено означава, че единият иска да запомни нещо случило се между тях, другият иска да го забрави. Опозицията „един – друг“ може да разкъсва вътрешно и отделния човек. Това се нарича душевен конфликт. Едната част от нас иска да запомни нещо, другата иска да го забрави. Според западната психиатрия и психология на анормалното поведение, състоянието на невроза – което включва тревожност, мания и истерия – е свързано единствено с душевния конфликт.

Противоречивият ум

В „Шримад Бахагаватам“ 11.13.8 Уддхава пита Бог Кришна за противоречивия ум.

„Шри Уддхава каза: „Скъпи мой Кришна, общо взето човешките същества знаят, че материалният живот носи големи бъдещи нещастия и въпреки това се опитват да му се наслаждават. Скъпи мой Господи, как е възможно знаещият човек да постъпва досущ като куче, магаре или коза?““

В отговора Си към Уддхава Шри Кришна разказва за въпроса, който четиримата Кумари задали на Брахма. Срещаме го в стих 17 от същата глава. Във въпроса, зададен от мъдреците-деца към баща им, се появява думата анйоня:

санакадая учу

гунешв авишате чето

гунаш четаси ча прабхо

катхам анйоня-сантяго

мумукшор атититиршо

„Мъдреците, начело със Санака, казаха: „О, Господи, умовете на хората естествено се привличат от обектите на сетивно наслаждение и по същия начин, във формата на желание, тези обекти навлизат в умовете им. Как е възможно човекът, който желае да премине отвъд дейностите на сетивното наслаждение, към освобождението, да разруши взаимовръзката между обектите на сетивата и ума? Молим те, обясни ни това.““

Тук думата анйоня е преведена като „взаимовръзката между сетивните обекти и ума“. За нас е изключително важно да отбележим, че в този стих се очертава механиката на материалната привързаност. Коя друга тема би могла да е по-чувствителна, по-провокативна, по-болезнена в живота на преданоотдадените от материалната привързаност?

Днес слушах лекция върху „Шримад Бхагаватам“, изнесена от един санняси² от ИСКОН. Той отбеляза, че дори старши ученици на Шрила Прабхупада са споделяли с него колко им е трудно да преодолеят привързаността на ума към материални неща. Нека сега чрез страниците на „Шримад Бхагаватам“ се опитаме ясно да видим как точно действа привързването.

Объркващото естество на привързаността

Да, всички знаем от „Гита“, че когато съзерцаваме панча-танматра, петте обекта на сетивата – шабда (звук), спарша (докосване), рупа (видима форма), раса (вкус) и гандха (мирис) – умът се привързва към тези обекти („Бхагавад-гита“ 2.62: дхяято вишаян пумса сангас тешупаджаяте). От това взаимоотношение между ума и сетивата се появява желанието (сангат санджаяте кама).

Кумарите поставят този процес в измерение, което може би ни е убегнало, когато сме изучавали „Гита“. Възможно е да ни се стори коварен заговор, но е факт, че умът и сетивните обекти са просто създадени един за друг. Те си пасват така съвършено, че четиримата велики мъдреци не са открили начин да ги разделят. Сетивните обекти така дълбоко са навлезли в ума и умът така дълбоко е навлязъл в сетивните обекти, че интелектът се изправя пред огромно предизвикателство, когато се опитва да ги разграничи.

Помислете за мириса на пурù (мекици), пържени в гхи (пречистено масло). Щом до вас достигне този мирис, умът се привързва към него: „Ммм, много хубаво“. Но къде е хубавото?

Дали хубавото на мириса е обективно, т.е. изпаренията на изпържената храна „извън вас“ са хубави сами по себе си? Или е субективно, т.е. усещането „вътре във вас“, стимулирано от изпаренията, е хубаво? Като се позамислим над това, най-вероятно ще кажем, че мирисът е резултат от съчетанието между обективни и субективни фактори.

Добре. Нека приемем това като начало. Следващият въпрос: дали хубавото на мириса е реално? „Да!“ – ще отговорим ние като отдадени на Бога. Общият ни опит потвърждава реалността на хубавия мирис.

Когато учениците на Шрила Бхактисиддханта Сарасвати приготвяли храна с гхи за празник на Харе Кришна в Бирма, местните хора се оплакали от ужасната воня. Бирманците смятат, че приятно мирише рибен сос, оставен три години да ферментира в глинено гърне. Ако „хубавото“ на мириса на пържени пурù е реална ценност, притежаваща субстанция, а не просто въпрос на лична привързаност, как е възможно бирманците да реагират така?

Дали мирисът съществува по всякакъв начин, добър или лош, ако наоколо няма умове, които да го възприемат и преценяват? Да подходим към същия проблем от противоположна гледна точка. Дали умът наистина би бил ум, ако е абсолютно лишен дори от най-фините впечатления от сетивни обекти? Подобни въпроси звучат парадоксално и провокират остроумни реакции като тази на Томас Кий (1799–1875): „Какво е умът? Все едно. Какво е материята? Няма значение“.³

Извън онтологическите проблеми къде точно пребивава хубавият мирис (Извън нас? Вътре в нас? По средата?), дали хубавият мирис представлява нещо сам по себе си и дали умът представлява нещо сам по себе си, съществува и едно психологическо съображение: щом, както казват Кумарите, умът и обектите на сетивата са неразривно свързани един с друг, значи желанието присъства вечно в нас. Ако е така, тогава как стремящият се към освобождение човек ще го преодолее?

Взаимното допълване

Позволи ми, скъпи читателю, да отбележа, че въпросът на четиримата Кумари се отнася до „принципа на взаимното допълване в механиката на привързаността“. Но какво точно искам да посоча чрез тази обременителна терминология? Надеждата ми е да се проумее по-добре, че въпросът, зададен от Кумарите към техния баща, може да озадачи и най-великия интелект във вселената. Така проблемът за взаимовръзката между ума и сетивните обекти може да се сравни с принципа на взаимното допълване в квантовата механика, който озадачава най-великите умове сред съвременните учени.

Моля читателя да бъде така любезен и ми даде малко време да поясня, доколкото е възможно, горния абзац. Предполага се, че в микросвета (атомно и субатомно ниво) действа определена механична система. Учените я наричат квантова или вълнова механика. Тя се базира на двойствеността, наблюдавана в, да речем, лъчисти явления като светлината. Експериментите показват, че в зависимост от обстоятелствата фотоните, т.е. субатомните частици на светлината, се държат и като вълни, и като частици. Въз основа на подобни експерименти през 1927 г. датският физик Нилс Бор открива един принцип. Той се нарича принцип на взаимното допълване. Според него това, което наричаме „аспект на вълната“ на фотоните, възниква поради неведението ни за едновременно съществуващия „аспект на частицата“. Обратното също е вярно: аспектът на частицата възниква поради неведението ни относно едновременно съществуващия аспект на вълната. Така фотонът се нарича вълна-частица, защото двата аспекта взаимно се допълват. Понеже учените са неспособни да наблюдават фотона едновременно и като вълна, и като частица, двата аспекта се допълват взаимно и образуват една по-пълна теория относно естеството на фотона. Подчертавам думата теория, защото това, което наблюдават учените – „фотонът като вълна“ и „фотонът като частица“, – съществува само в експерименталните модели. Модели, които не само са непълни, но и взаимно се изключват! И тъй като взаимно си противоречат, те не могат да образуват единна цялост. Така една вълна-частица не е нещо реално като камъче или портокал. И все пак светлината е реално нещо, а тя изглежда се състои от вълни-частици. Естествено това положение е твърде озадачаващо. Затова Нилс Бор прави заключението, че изучаването на физиката ни разкрива само това, което можем да кажем за природата, а не какво в действителност представлява природата.

Физиците са озадачени, защото всяка страна на двойствеността вълна-частица разкрива неведение по отношение на другата ѝ страна. Защо понякога светлината изглежда съставена от частици, а друг път – от вълни, не е известно. Изглежда съществува някакъв по-дълбок принцип, който определя светлината като вълни и светлината като частици. Ала този по-дълбок принцип е скрит за науката. Излиза, че светлината – така, както я разбира науката – съществува като умствена спекулация. „Какво представлява светлината“ е теория, а не изначална истина или реалност. Имайки предвид спекулативната природа на научното „знание“, получаваме безценно прозрение в стих 5.18.12 от „Шримад Бхагаватам“: ясясти бхактир бхагавати акинчана – който Шрила Прабхупада неведнъж цитира в книгите си:

„Човек, който непоколебимо и предано вярва в Кришна, естествено проявява всички добри качества на Кришна и полубоговете. Но ако не е отдаден на Върховната Божествена Личност, той не притежава добри качества, защото се занимава с умствени буламачи в материалното съществуване, което е външната страна на Бога“.

Човекът, лишен от преданост към Кришна, не може да има знание за Него („Бхагавад-гита“ 18.55). Без знание за Кришна – Джагададхара, дълбоката, неизменна реалност, върху която е установен преходният космос – човек непрестанно ще сътворява умствени буламачи. Това е състояние на съзнанието, при което не съществува истинско знание за нищо, а само теории.

Такива теории може и да „действат“ в практически смисъл така, както действа и теорията за квантовата механика. Но тези теории действат на ръба на една неизмерима пропаст от невежество по въпроса, защо сме в този материален свят, откъде идваме и накъде отиваме. Заключението е, че човек, зает с такива умствени буламачи, не може да притежава трайни добри качества, защото е приел блуждаещия, неспокоен ум за основа на знанието си и временния материален свят за обект на своето знание. В друг стих от „Шримад Бхагаватам“ (8.12.8) се заявява: васту-бхеда агянатас, „единствено поради невежество хората си измислят двойствености и разлики“. Дали това ще бъде двойствеността вълначастица или двойствеността ум-сетивен обект, двойствеността си остава функция на умствен буламач, а не самата реалност. На свой ред, умствените буламачи са функция на невежеството.

Едно предупреждение: целта ми не е да подкрепям или отхвърлям теорията за взаимното допълване на вълните и частиците. Намирам полезно за изложението си да отбележа, че дуализмът, изразен от съвременната наука, подобно на двойствеността ум-сетивни обекти, изразена от Кумарите, силно претоварва нашия интелект.

Ум и сетивни обекти: двойствените аспекти на една висша реалност

Позволете ми да кажа още нещо съществено в това отношение. Някои учени предполагат, че двойствеността вълна-частица е единственото, което знаем за висшето измерение, нахлуло в нашето нисше измерение. Като илюстрация се прилага един мисловен експеримент. Насочете две видео камери към аквариум с голяма риба. Нагласете едната камера фронтално, а другата – странично. Свържете двете камери с два монитора, поставени един до друг в съседна стая. Гледана в мониторите, тази риба винаги ще изглежда като две. Това е така, защото рибата съществува в три измерения, а мониторите са способни да ни покажат само двуизмерна картина. Винаги, когато единият монитор показва предната част на главата на рибата, другият ще показва само едната ѝ страна. Нещо подобно се случва с вълните-частици. Както след малко ще разберем от „Шримад Бхагаватам“, точно такъв е и случаят с двойствеността ум-сетивни обекти: една реалност от висш порядък, която не сме способни да проумеем.

Дори Брахма няма отговор

Да се върнем на разказа за Шри Кришна и въпроса, зададен от четиримата Кумари на баща им Брахма. „Скъпи Уддхава – казва Бог на Своя предан приятел в стих 18, – самият Брахма, роден от тялото на Бога, и създател на всички живи същества в материалния свят, бивайки най-добрият сред полубоговете, сериозно се замислил върху въпроса на синовете си, начело със Санака. Но интелектът на Брахма бил повлиян от собствените му дейности, свързани със сътворението, и затова той не могъл да открие жизненоважния отговор на този въпрос.“

Отново моля за малко търпение, защото смятам да хвърля светлина върху причината Брахма да бъде така затруднен от въпроса на синовете си. Тук Бог Кришна посочва, че именно дейностите на Брахма, свързани със сътворението, му пречат да види отговора. Това показва, че структурата на вселената (т.е. космологията) е толкова фина, сложна и обсебваща, че отклонява дори интелекта на Твореца от Абсолютната Истина.

Съвременната наука влага много умствена енергия във въпросите на космологията; в древността това също е често изследвана тема, макар че дори в западния античен свят изследванията са по-близо до ведическата традиция. Ще си позволя цитат от книгата на британския философ на мистицизма Дж. С. Р. Мийд „Доктрината за финото тяло според западната традиция“ (The Doctrine of the Subtle Body in the Western Tradition), публикувана през 1919 г.:

„Астралната религия на древността се върти около една основна представа за близко съответствие между физическия и сетивния апарат на човека (т.е. вътрешното му въплъщение) и фината природа на вселената... Според фундаменталната идея на тази религия съществува един фин органон на великата природа, някаква вътрешна икономия на световната душа. Природата на човека е, тъй да се каже, извадка от тази велика природа; и се зачева като зародиш или като семе от вселенското дърво на живота. Човекът е микрокосмосът на макрокосмоса“. (стр. 9) На стр. 8 г-н Мийд отбелязва, че в Индия тази доктрина („за близко съответствие между физическия и сетивния апарат на човека... и фината природа на вселената“) достига най-зряло изражение. Дори на най-внимателните читатели езикът на

г-н Мийд ще се стори някак неясен. Стилът му ни връща към викторианската епоха. Ще се опитам да поясня.

Фината природа на вселената

Ще започна с термина на г-н Мийд „световна душа“. Вишватма (душата на вселената) е едно от имената на Шри Вишну или Свръхдушата. „Във ведическите химни се казва: патим вишвасятмешварам (Нараяна суктам 3). Следователно Господарят на всички живи същества е Бог, Върховната Личност, Вишну“ (Бхагавад-гита 3.10, коментар). В същия коментар Шрила Прабхупада пише: „Праджапати⁴ е Господ Вишну, Той е и Господарят на всички живи същества, на всички светове, на всички прелести и закрилник на всекиго.“ В „Бхагавад-гита“ 13.15 Кришна казва на Арджуна:

„Свръхдушата е изначалният източник на сетивата, но Тя е без сетива. Тя е непривързана, въпреки че поддържа всички живи същества. Тя е над гуните на природата, но в същото време е господар на всички проявления на материалната природа“.

За целите на сътворението Свръхдушата влага в сина Си Брахма, роден от лотосовия цвят на Неговия пъп, огнена духовна субстанция, която разпалва раджо-гуна⁵ (вж. „Брахма-самхита“ 5.62). Така Брахмаджи, макар и непряка вишну-таттва експанзия на Бога, също действа като вселенска душа. Във ведическите писания към него се обръщат и като към Праджапати. Но за разлика от Шри Вишну, самият той е под въздействието на материални сетива, макар да е дарил материални сетива на останалите сътворени същества. Брахма е склонен да се привързва към своята дейност като творец, докато Бог никога не се привързва. Брахма не е отвъд проявленията на природата, защото е раджо-гуна аватара⁶ на Свръхдушата. Ето защо Брахма не може да отговори на въпроса на синовете си. Из коментара към стих 11.13.18 от „Шримад Бхагаватам“:

„Шрила Джива Госвами цитира три стиха от Втора песен на „Шримад Бхагаватам“. В стих 2.9.32 Бог Кришна благославя Брахма с прозрение за истинската Си форма, качества и дейности. В стих 2.9.37 Богът заповядва на Брахма строго да изпълнява Неговите предписания и заявява, че така Брахма никога няма да се обърка, решавайки вселенските проблеми. В стих 2.6.34 Бог Брахма уверява сина си Нарада: „О, Нарада, понеже се докоснах до лотосовите нозе на Върховната Божествена Личност, Харù, каквото и да изрека, никога не е погрешно, мисълта ми винаги остава трезва, а сетивата не деградират заради временни материални привързаности.“ А тук, в стих 11.13.18, Бог Кришна заявява, че за съжаление, поради функциите си на творец, Брахма се объркал и така дал тежък урок на всички упълномощени представители на Бога. Дори да си издигнат до висша позиция в трансценденталното служене на Бога, всеки миг съществува опасност фалшивата гордост да замърси предаността ти“.

Г-н Мийд пише за „астралната религия на древността“. Думата „астрална“ се отнася до подредбата на звездите и планетите, видими в нощното небе. „Тази велика машина, състояща се от звезди и планети – заявява Шукадева Госвами в „Шримад Бхагаватам“ 5.23.4, – наподобява формата на шишумара [делфин] във водата. Понякога тя се смята за инкарнация на Кришна, Васудева. Великите йоги медитират върху тази форма на Васудева, защото тя е видима.“

Г-н Мийд използва термина „фин органон на великата природа“. Това означава, че фините принципи на космоса са сравними с органите на живото тяло. Както виждаме от коментара към стих 13.3 от „Бхагавад-гита“, съществуват три фундаментални принципа на реалността: бхокта (индивидуалните души, джива), бхогям (материята) и прерита (контрольорът на двете). „Шветашватара Упанишад“ 1.12: бхокта бхогям преритарам ча матва / сарвам проктам три видхам-брахмам етат. В космическия мащаб на проявлението бхокта, бхогям и прерита представляват триединството (три видхам) на 1) четириглавия Брахма, който въвежда всички останали дживи в творението; 2) вират, съставената от отделни елементи вселена; и 3) Бог Вишну. В нашето тяло откриваме безброй микроскопични клетки, всяка от които е оживена от индивидуална джива, както твърди Шрила Прабхупада. От всички тези дживи ние сме единствената индивидуална душа, която Бог е избрал да изпълни мисията, предопределена от Него за това тяло. Тялото е органон, съставен от елементите на великата природа. Тези елементи се делят на две категории: груби (земя, вода, огън, въздух и етер) и фини (ум, интелект и фалшиво его). Локализираната Параматма, обитаваща в самото сърце, е антарями (вътрешният контрольор).

Г-н Мийд отбелязва, че съществува „вътрешна икономия на световната душа“. Тук думата „икономия“ не бива да се разбира в обикновения ѝ смисъл, като управление на националното богатство; има се предвид по-скоро употребата ѝ в езика на теологията. В този смисъл „икономия“ означава как Бог управлява Своето творение. Така вселената функционира като огромна органична система, като едно живо същество с невъобразими размери.

Природата на човека, според г-н Мийд, е зародиш или семе от вселенското дърво на живота. От „Шримад Бхагаватам“ 3.8.15 и коментара научаваме, че лотосовият цвят, върху който се появил Брахма, е вират, вселенската форма на Бога. Източникът на тази вират е финият Хираня-гарбха (форма на Гарбходакашаий Вишну), когото ведическите химни прославят, защото има хиляди глави, очи и нозе (вж. „Чаитаня-чаритамрита“, Мадхя, 20.292). Той е господарят на вселената; три-муртите Брахма, Шива и Вишну, които отговарят за трите вселенски проявления на природата, са Негови вторични експанзии (вж. „Учението на Бог Чаитаня“, глава 8). В Хираня-гарбха са слети безброй индивидуални души, които, подобно на семенца, очакват да се развият в зародиши (вж. „Брахма-самхита“ 5.22). В лотосовото стебло, изникнало от Неговия пъп, са разположени четиринадесет планетарни системи (вж. „Чаитаня-чаритамрита“, Ади, 5.103). Брахма се появява в центъра на цъфналите венчелистчета на този лотос като творческата сила на Хираня-гарбха; той поражда подобните на семенца дживи от тялото на Бога, дава им физически тела и ги поставя на подходящи планети според тяхната карма. В „Шримад Бхагаватам“ 7.14.36 се казва: „Цялата вселена е изпълнена с живи същества и наподобява дърво, чиито корени са във Върховната Божествена Личност, Ачюта [Кришна]. Следователно, просто обожавайки Кришна, човек може да обожава всички живи същества“.

Г-н Мийд заключава: „Човекът е микрокосмосът на макрокосмоса“. Оттук следва, че умовете и сетивата на хората (техните „физически и сетивни апарати“) са миниатюрни репродукции на космическата форма на Праджапати. Възприятията, мислите, желанията и дейностите на отделната личност са свързани с цялата вселена по най-интимен и фин начин. От „Шримад Бхагаватам“ 11.28.16 научаваме дживо ‘нтар-атма гуна-карма-мурти сутрам махан итй урудхева гита, т.е. „качествата, дейностите и формата на индивидуалното живо същество са свързани с изначалната форма на материалната природа чрез сутра-таттва, фундаментална връзка. (За да вникнете по-дълбоко в това, обърнете се към „Шримад Бхагаватам“ 5.17.23 относно сутра-янтрита и „Брахма-самхита“ 5.21 и 22.). Тази връзка всъщност е личностна. Да вземем за пример размишленията на интелигентните човешки същества по въпросите на космологията и двойствеността ум-материя – на дълбоко ниво те се стимулират от размислите на световната душа Брахма по същите въпроси.

Надявам се, скъпи читателю, че научните и философските доказателства, изложени на предходните страници, не са те отклонили от основната посока в настоящето есе. Тук нямам намерение да се задълбавам в строежа на макрокосмическия ум и неговото повторение на микрокосмическото ниво на човешката психология. (С това ще се занимаем в следващата глава.) Засега ни интересува тайнството на взаимоотношенията – особено тези между сетивните обекти и ума – и как от тази връзка, като мед, се лее привързаност, която прилепва вниманието на душата към този материален свят.

Ако духовното освобождение води и до освобождаване на ума от привързаност към сетивните обекти, как тогава да разкъсаме объркващото взаимно допълване, което обезсмисля термина „ум“ при липсата на отношение към сетивните обекти и съответно обезсмисля термина „сетивни обекти“ при липсата на отношение към ума? Подобен въпрос задава Шрила Прабхупада в своя коментар към „Шримад Бхагаватам“ 8.5.43: „Тялото е малка вселена и понеже не разбираме как стават нещата в тази малка вселена, как ще разберем събитията в голямата вселена?“ Това, което наричаме „тяло“, всъщност е състояние на взаимовръзка между две тела, физическото и менталното. По същия начин вселената като цяло е огромно проявление на взаимовръзки между фините умове и грубите сетивни обекти. Брахма, създателят на физическото космическо проявление, е неспособен да прокара разделителна линия между насочения навътре умствен процес на възприемане на обектите, за които сетивата информират ума ни, и насочената навън реалност на тези обекти. Неговият проблем с разграничаването е на космическо ниво; нашият е на местно ниво. И в двата случая срещаме объркан интелект.

Отговорът на Хамса-аватара

Какво прави Брахма, първият ведически мъдрец, притиснат от въпроса на синовете си за взаимоотношенията и привързаността? Той съсредоточава ума си върху Бога. И Бог се появява като Хамса-аватара, за да отдели съзнанието на Брахма от проявленията на природата, подобно на хамса (лебед), който изпива само млякото от сместа между мляко и вода. Нека погледнем отблизо двата стиха, изречени от инкарнацията лебед:

манаса вачаса дриштя

грихяте’няир апиндрияи

ахам ева на мато ‘няд

ити будхядхвам анджаса

„В този свят всичко, възприемано от ума, речта, зрението и другите сетива, съм само Аз и нищо друго освен Мен. Моля ви, проумейте това, като недвусмислено анализирате фактите.“

гунешв авишате чето

гунаш четаси ча прабхо

катхам анйоня-сантяго

мумукшор атититиршо

„Скъпи мои синове, естествена склонност на ума е да прониква в сетивните обекти; по същия начин сетивните обекти проникват в ума, но и материалният ум, и сетивните обекти представляват само определения, покриващи духовната душа, а тя е неразделна частица от Мен.“ (ШБ 11.13.24, 25) Горните стихове изясняват, че по всяко време, място или обстоятелства единствената взаимовръзка, която

дживата има, е с Бога. Обаче – и тук, търпеливи читателю, моля за извинение, че въвеждам една твърде екзотична дума – тази взаимовръзка е поливалентна. Думата „валентност“ означава „способността на едно нещо да се съединява, да реагира или взаимодейства с друго нещо“. Казано накратко валентността е потенциална способност за привързаност, както и обратното на привързаността – отблъскването. Например за стая, в която се намира само един електрически контакт, можем да кажем, че е „моновалентна“. Ако живеете в тази стая и искате да пуснете компютъра си, разполагате само с едно място, където да включите щепсела. Върховната Божествена Личност обаче е безгранично поливалентна.

Всички са свързани единствено с Кришна

В отговора си към мъдреците Хамса-аватара посочва, че живите същества са свързани с Него по многобройни материални и многобройни трансцендентални начини. Но материалната връзка с Бога дава различни резултати от духовната. В своя коментар към „Шри Чаитаня-чаритамрита“, Ади 1.56, Шрила Прабхупада изтъква разликата със забележителна яснота:

„Чрез кристално чистото посредничество на духовния учител човек трябва да проумее, че Върховният Бог съществува навсякъде в Своята трансцендентална духовна природа и че взаимоотношенията на живите същества с Бога пряко или косвено се осъществяват навсякъде, дори в материалния свят. В духовния свят има пет вида взаимоотношения (раси) с Върховния Бог – шанта, дася, сакхя, ватсаля и мадхуря. Изкривени отражения на тези раси съществуват и в материалния свят. Със земята, дома, мебелите и другите инертни материални предмети връзката е шанта или в неутрален, безмълвен смисъл; подчинените служители работят в отношението на дася. Взаимността между приятели се нарича сакхя, обичта на родителя към детето е известна като ватсаля, а съпружеската любов е мадхуря. Тези пет вида взаимоотношения в материалния свят представляват мътни отражения на изначалните ни чисти чувства. Те трябва да се разберат и насочат към Върховната Божествена Личност под ръководството на истински духовен учител. В материалния свят изкривените раси носят разочарование. Ако тези раси с Бог Кришна се възстановят, резултатът ще бъде вечен живот на блаженство“.

Материалните начини да се общува с Бога бяха споменати в двата стиха от „Шримад Бхагаватам“ 11.13.24 и 25, цитирани по-горе. Дори един дълбоко потънал в светско съзнание човек всъщност мисли, гледа и обсъжда само Кришна. Макар да се съгласява с Кумарите, че материалният ум прониква в сетивните обекти и сетивните обекти проникват в ума, Хамса-аватара посочва, че покриването на духовната душа с определения от рода на „аз“ (отъждествяване с ума) и „мое“ (отъждествяване със сетивните обекти) не отделя живото същество от Него. Тези определения са фалшиви. Истината е, че в своята трансцендентална самоличност дживатма винаги е интимно свързана с Кришна, Негова неразделна частица.

По-рано в настоящата глава отбелязах следното: „Както след малко ще разберем от „Шримад Бхагаватам“, точно такъв е и случаят с двойствеността ум-сетивни обекти: една реалност от висш порядък, която ние не сме способни да проумеем“. Сега научихме от лотосовата уста на самия Бог Хамса, че „в този свят всичко, възприемано от ума, речта, зрението и другите сетива, съм само Аз и нищо друго освен Аз“. Реалността на това, което мислим, виждаме и обсъждаме, се намира в трансценденталното измерение на самия Кришна. То е извън сферата на материалното съзнание. Материалното съзнание е мехурче заблуда и в него ние си мислим, че обитаваме свят, изграден от нашите ценности, вместо от ценностната система на Кришна. Живеейки в това мехурче, вярваме, че умът – това съм „аз“ и сетивните обекти са „мои“.

Реални ли са обектите на ума и сетивата?

Ако всичко, което мислим, виждаме и обсъждаме, всъщност е Кришна и Негова енергия, значи сме длъжни да се погрижим да разберем как енергията на Бога отделя нашето съзнание от Него. Нехайно и нелогично е да се допусне, че представата „аз съм умът“ и „сетивните обекти са мои“ не притежава никаква субстанция, а след това да се заключи, че умът и сетивните обекти са нереални. (Това, между другото, е логиката на лисицата и гроздето.) Ако умът и сетивните обекти всъщност са пустота, тогава да се отървем от материалното съзнание би било лесна работа. Но не е така, както става ясно от следните молитви на Шрила Прахлада Махараджа:

твам ваюр агнир аванир вияд амбу матра

пранендрияни хридаям чид ануграхаш ча

сарвам твам ева сагуно вигунаш ча бхуман нанят твад астй апи мано-вачаса нируктам „О, Върховни Господи, всъщност Ти си въздухът, земята, огъня, небето и водата. Ти си обектите на сетивните възприятия, полъхът на живота, петте сетива, умът, съзнанието и фалшивото его. Наистина Ти си всичко, фино и грубо. Материалните елементи и всичко проявено, било чрез словото, било чрез ума – всичко това си Ти и само Ти“. (ШБ 7.9.48) твам ва идам садасад иша бхавамс тато ‘нйо мая яд атма-пара-буддхир иям хй апартха яд яся джанма нидханам стхитир икшанам ча

тад ваитад ева васукалавад ашти-тарво

„Скъпи мой Господи, О, Върховна Божествена Личност, цялото космическо творение е причинено от Теб и е резултат на Твоята енергия. Макар целият космос да не е нищо друго, освен Теб, Ти си настрани от него. Представата за „мое и твое“ несъмнено е заблуда (мая), понеже всичко е Твоя еманация и следователно не се различава от Теб. Наистина, космическото проявление не се различава от Теб, Ти причиняваш и унищожението. Това взаимоотношение между Теб, Господи, и космоса се обяснява с примера за семето и дървото или фината причина и грубото проявление.“ (ШБ 7.9.31) Умът (средоточието на фалшивото чувство за „аз“) и

сетивните обекти (средоточието на фалшивото чувство за „мое“) са съвсем реални и – което е по-важно – силно личностни енергии. И точно в този момент те работят срещу нас. Те работят срещу нас, защото сме се включили във взаимоотношение от нисш порядък – в греховно взаимоотношение – с техния Господар, Върховната Личност. Следователно Неговите енергии ни наказват, като обвиват и объркват съзнанието ни. В това наше нисше взаимоотношение с Кришна и Неговата енергия ние се оказваме безпомощно засмукани в дилеми от рода на „какво съм аз и какво е мое?“, „какво е мое и какво е твое?“, „какво е ум и какво е материя?“, „какво е истина и какво – лъжа?“, „какво е добро и какво е зло?“, „какво е робство и какво – освобождение?“. Това е двандва-моха, илюзията на двойствеността (вж. „Бхагавад-гита“ 7.27). Шрила Прабхупада казва: „Тази двандва-моха съществува при грешния човек, но освободеният от греховните последици, от действията, които носят резултат – той може да разбере Кришна“.

Бог Хамса обяснява, че докато не разбираме трансценденталната природа на Бога – включваща собствената ни природа като чисти, нематериални, неразделни Негови частици, – нашите взаимоотношения ще си останат обвити във фалш. В момента вярваме, че контролираме и се наслаждаваме на всичко около нас. Но това, което е около нас, всъщност е Кришна, истинският контрольор и наслаждаващ се. Тази наша материална гледна точка налага върху съзнанието ни материалните ум, сетива и сетивни обекти точно така, както погледнем ли през червена леща, ще видим света в червено. Но светът не е червен. По същия начин Кришна и Неговата енергия не съществуват под наш контрол и за наша наслада. Нито пък съзнанието е продукт или функция на ума, сетивата и сетивните обекти. Всичко това е само измамната гледна точка на материалното зрение.

Веднъж отхвърлили материализма, ще разберем, че умът, сетивата и техните обекти са различни от истинското Аз. „Човекът, който Ме достига, защото е проумял, че не е различен от Мен – казва Бог Хамса в стих 26, – осъзнава как умът е вперен в сетивните обекти, заради постоянното сетивно наслаждение и как материалните обекти много ярко присъстват в материалния ум. Щом разбере Моята трансцендентална природа, той се отказва и от материалния ум, и от неговите обекти.“

Един ненужен въпрос

Понеже нашето отъждествяване с ума и сетивните обекти е фалшиво, в стих 23 Богът леко се поскарва на четиримата Кумари с израза ити ва прашно вачарамбхо хй анартхака. Това означава, че тяхното запитване относно аза като нещо, въвлечено във взаимоотношение (анйоня) между ума и сетивата, е просто низ от ненужни думи. Собственото аз никога не е впримчено във взаимодействията между ума и сетивните обекти; това е взаимоотношение само и единствено с Шри Кришна. Така, всички приказки още от зората на историята за нашите умствени и душевни проблеми, за борбата с нашите привързаности, опират само до упорство на човешката заблуда.

Разрушаването на тази заблуда започва, когато се устремим към възраждане на връзката си с Бога според Неговите предписания. В стихове 39 и 40 Хамса-аватара одобрява ведическия метод на знание, действие, отречение, култура и т.н., чрез които живото същество може да започне общение с Него и така навсякъде да споделя трансценденталното Му присъствие.

„О, най-добър сред брахманите, знай, че Аз съм върховният подслон на системата йога, на аналитичната философия, на добродетелните постъпки, на истинските религиозни принципи, на властта, красотата, славата и себеконтрола.“

„Всички висши трансцендентални качества, като това да си извън проявленията на природата, да си безпристрастен, да си доброжелател, да си най-скъпият, да си Свръхдушата, да присъстваш еднакво навсякъде и да си свободен от материално обвързване – всички те намират своя подслон и обект на преклонение в Мен.“

Обобщените наставления на Хамса-аватара

„Според Моите наставления човек трябва да съсредоточи ума си единствено и само върху Мен. Ако обаче той продължава да открива най-различни ценности и цели в живота, тогава, макар на пръв поглед да е буден, той всъщност сънува, поради ограниченото си знание – също както човек може да сънува, че се е събудил от сън.“ (ШБ 11.13.30) Спомняте си, нали, че трансценденталните наставления на Хамса-аватара са изречени от Бог Кришна

в отговор на въпроса на Уддхава относно изпадналия в противоречие собствен аз: как е възможно знаещият човек да постъпва досущ като куче, магаре или коза? Горният стих 30 е като маяк, осветяващ сърцевината на проблема, повдигнат от Уддхава. Когато не виждаш, че полето на непосредствените ти дейности и светът отвъд него са вечно установени в Кришна, просто сънуваш. Възможно е да си вярваш, че си буден, поради наличието на някакво теоретично знание или благочестиви убеждения. Но всъщност духовната ти природа продължава да спи. Всички ние имаме богат опит с лудостта на съня. Вчера един приятел ми разказа как насън играл голф с един от най-изтъкнатите гуру на ИСКОН, който има хиляди ученици по целия свят. Такива ирационални образи, създадени от ума, илюстрират властта на подсъзнателните ни желания над повърхностните ни мисловни процеси. В стих 30 Хамса-аватара ни предупреждава, че човек, който не е в Кришна-съзнание, живее по двайсет и четири часа в такъв свят на сънищата. Във всеки един момент, въпреки стройните структури на разума, изградени в главата му, неговият ум може да бъде завладян от ирационални желания. И изведнъж ще се окаже, че действа като куче, магаре или коза.

Умственото състояние на човека е сън, изпълнен със страсти и копнежи

В друга глава от Единадесета песен Шри Кришна разкрива, че под нивото на мислите и възприятията ни в будно състояние тече поток умствена енергия, известна като свапна, нивото на сънуване – което, както скоро ще видим, Шрила Прабхупада определя като „подсъзнателен ум“. Тази свапна е въздействието, което проявлението на страстта упражнява върху съзнанието.

саттвадж джагаранам видяд

раджаса свапнам адишет

прасвапам тамаса джантос

туриям тришу сантатам

„Човек трябва да знае, че будното състояние се ражда от проявлението на доброто, сънищата – от проявлението на страстта, а дълбокият сън без сънища – от проявлението на невежеството. Четвъртият елемент, чистото съзнание, се различава от тези три и те са проникнати от него.“ (ШБ 11.25.20) Във ведическата психология е необходимо дълбоко

разбиране за трите проявления на материалната природа. Целта на настоящото есе обаче се свежда до ключовите моменти на взаимоотношение и привързаност. Това са качества в проявлението на страстта.

В „Шримад Бхагаватам“ 10.24.22 Бог Кришна казва на Нанда Махараджа: раджасотпадяте вишвам анйоням вивидхам джагат. Тук отново срещаме думата анйоня, с която Богът назовава сексуалните взаимоотношения. Той казва, че проявлението на страстта е причината за: 1) космическото сътворение; 2) сексуалните взаимоотношения на всички живи същества; и 3) цялото разнообразие в творението. В „Бхагавад-гита“ 14.12 Той казва на Арджуна, че когато гуната на страстта нараства, се развиват признаците на силна привързаност.

В „Шримад Бхагаватам“ 3.26.29 Бог Капила-дева описва материалната интелигентност. Той заявява, че функциите на интелигентността са да определя природата на обектите, които попадат в полезрението на живото същество, и да помага на сетивата му да прави избор. Буддхи, който планира нашите взаимоотношения с обектите на сетивата, се поражда в проявлението на страстта. В коментар към стих 18.22 от „Бхагавад-гита“ Шрила Прабхупада разяснява въздействието, оказвано от проявлението на страстта върху интелектуалната дейност, и отбелязва, че така „се създават много теории и учения по силата на светска логика и умствени спекулации“.

В друг коментар към „Гита“ Прабхупада пише: „Съществуват два вида интелигентни хора. Едните са интелигентни в материалните дейности за сетивно наслаждение, а другите са вглъбени и пробудени за постигане на себеосъзнаване“.

„Дейностите на вглъбения мъдрец, на мислещия човек, са тъмна нощ за личностите, потънали в материалното. Материалистичните хора спят в такава нощ, поради своето невежество по отношение на себеосъзнаването. Вглъбеният мъдрец остава буден в „нощта“ на материалистите. Мъдрецът изпитва трансцендентално удоволствие от постепенния напредък в духовната култура, докато човекът, който е погълнат от материални дейности и не се е пробудил за себеосъзнаване, сънува разнообразни сетивни наслаждения и в съня си понякога се чувства щастлив, а понякога нещастен.“ („Бхагавад-гита“

2.69, коментар)

Такъв е животът в проявлението на страстта. Такъв, приятелю мой, е нашият живот като човешки същества! „Шримад Бхагаватам“ 3.6.28 ни информира, че човешкият вид е раджа-свабхавена, от природата на раджо-гуна. Погледнато от психологическа гледна точка, това означава, че ние сме силно склонни към блян и сънуване дори когато сме будни. Ден и нощ се свързваме с най-разнообразни сетивни обекти, които нахлуват в ума ни. Ден и нощ създаваме емоционални връзки с образи, породени чисто и просто от ума! Спомнете си какво обясних по-горе – дори най-великите умове на земята и небето са неспособни да отделят „образа“ от „обекта“ и да достигнат действителния аня (друг), с когото може да осъществим истинско общуване.

„По време на сън впечатленията, натрупали се в подсъзнанието ни, пораждат всевъзможни образи и картини, но всички тези сънни творения са временни и нереални. По същия начин приятелите и враговете ни в материалния свят са само плод на нашето въображение, защото, лишени от знание за душата и за Свръхдушата, през целия си материален живот ние сме потънали в дълбок сън, макар да изглеждаме будни.“ (ШБ 4.9.33, коментар) Привързваме се към тези въображаеми приятели и

врагове, развиваме силно желание по отношение на тях – особено сексуално желание – и тогава, както се случва в сънищата, животът ни излиза извън контрол, точно заради тези желания, родени от привързаността. В опита си да открием някакъв смисъл във всичко това прибягваме до множество теории и доктрини, включително светска психология. Тези идеи също са просто производни на проявлението на страстта.

„В тази грубо материална атмосфера целият калейдоскоп от човешки дейности – и не само човешките, а и дейностите на всички живи същества – се основава, стимулира и замърсява от сексуалното желание, от привличането между мъжкия и женския пол. Сексуалният живот кара цялата вселена да се движи – и да страда! Това е голата истина.“ („Науката за себереализацията“, Седма глава)

Кой стои зад привличането в проявлението на страстта?

авидямано ‘пй авабхасате йо

ваикарико раджаса-сарга еса

брахма сваям джйотир ато вибхати

брахмендрияртхатма-викара-читрам

„Макар да не съществуват в действителност, тези преобразувания, създадени от гуната на страстта, изглеждат реални, защото самопроявената, сияйна Абсолютна Истина се показва във формата на материалното разнообразие на сетивата, сетивните обекти, ума и елементите на физическата природа.“

(ШБ 11.28.22)

Тук привлекателните черти на творението се описват като илюзорни прояви на качеството на Бога в Неговия Брахман-аспект (брахма сваям джйотир); но в друг стих се описва как телата, сетивата, умовете, имената и формите в света са прояви на трансцендентално прекрасните форми на Божествената Личност и Неговата Божествена Съпруга:

гуна-вяктир иям деви

вянджако гуна-бхуг бхаван

твам хи сарва-шарирй атма

шри шарирендрияшая

нама-рупе бхагавати

пратяяс твам апашрая

„Майка Лакшми, която е тук, е източникът на всички духовни качества, а Ти проявяваш и се наслаждаваш на тези качества. Наистина Ти си наслаждаващият се. Ти живееш като Свръхдуша във всички живи същества, а богинята на щастието е формата на телата, сетивата и умовете им. Тя притежава свято име и форма, а Ти поддържаш всички тези имена и форми и си причина за тяхното проявяване.“ (ШБ 6.19.13) Както Шрила Прабхупада обяснява в лекция, изнесена през 1976 г., между Едната Абсолютна Истина,

представена в „Шримад Бхагаватам“ 11.28.22 и Божествената Двойка, описана в „Шримад Бхагаватам“ 6.19.13 няма противоречие:

„Тя [Богинята Лакшми] е просто друга енергия на Нараяна. Радха-кришна-праная-викритир ахладини шакти. Тя е проявление на енергията за наслаждение. Богът притежава безгранични енергии, парася шактир вивидхаива шруяте. Една от тези енергии се изразява чрез Радхарани или Лакшми, или Сита. Те са еднакви. Няма разлика. Радха кришна-пранаявикритир ахладини шактир асмат: любовните отношения между Радхарани и Кришна или Нараяна и Лакшми или Сита и Рама. Всички Те са еднакви. Едното е енергия, другото – енергоизточник. В това е разликата – енергоизточник и енергия“.

В нашето човешко положение в гуната на страстта объркваме чистите, духовни, интимни отношения на върховния енергоизточник и Неговата енергия с макрои микрокосмическото проявление на материални взаимоотношения и материални привързаности. Това се дължи на зашеметяващата власт, която Божията енергия има над падналите души.

иям хи пракрити сукшма мая-шактир дуратяя „Извънредно трудно е да се разбере Майка Лакшми, защото Тя е толкова могъща, че властта на Нейната мощ не може да се преодолее. Майка Лакшми се представя в материалния свят като външна енергия, но всъщност Тя винаги е вътрешната енергия на Бога.“ (ШБ 6.19.11)

Как да открием истината във взаимоотношенията?

За наш късмет, в самото страстно, изкривено, погрешно схващане за взаимоотношенията между Бога и Неговата съпруга е вградена програма за корекция.

ася адхишвара сакшат

твам ева пуруша пара

твам сарва-ягя иджйеям

крийеям пхала-бхуг бхаван

„Мой Господи, Ти си господарят на енергията и следователно Ти си Върховната Личност. Ти си самото олицетворение на жертвоприношението (ягя). Лакшми, въплъщението на духовните дейности, е изначалната форма на преклонение, което Ти се поднася, а Ти се наслаждаваш на всички жертвоприношения.“ (ШБ 6.19.12) По-горе обяснихме, че „финият органон на великата

природа“ означава органично взаимоотношение между бхокта, бхогям и прерита (душата, материята и Върховния Бог). Материята всъщност е Майка Лакшми, която е изначалната форма на преклонение, предлагана на Върховния Бог. Богът е олицетворението и наслаждаващият се на ягя, жертвоприношението. Бивайки Негова подчинена неразделна частица, душата не се различава от Бога. Така тя подпомага Бога по отношение на ягя. Следователно съвършеното органично взаимодействие между бхокта, бхогям и прерита е преданото жертвоприношение, при което душата следва Божиите наставления: твам ева юям бхаджататма-вриттибхир мановача-кая-гунаи сва-кармабхи, „... всеки от вас трябва да отдава предано служене на Върховния Бог с цялата си искреност, посвещавайки на това своя ум, тяло, реч и плодовете на труда си... “ (ШБ 4.21.33). В коментара Шрила Прабхупада ни уверява: „Ако сериозно се е отдал на предано служене, посвещавайки Му тялото, ума и интелигентността си, той непременно ще постигне успех и ще се върне у дома, обратно при Бога.“

Това е „финият органон на великата природа“ – здравословното състояние на мисъл и действия в цялата вселена. За съжаление ние, които съществуваме на човешкото ниво на съзнание, се поддаваме на заразата от проявлението на страстта. Това извращава участието ни в раса (взаимоотношението) между Бога и Неговата съпруга; а както обяснява Шрила Прабхупада, извращаването на раса причинява разочарование.

Разочарование и войдизъм

При разочарованието, под влияние на умствените спекулации в гуната на страстта, мозъците ни се измъчват от въпроса, как да отречем естествените взаимоотношения между енергиите на Бога и Неговата съпруга. В ШБ 3.27.17 Девахути се обръща към своя трансцендентален син Бог Капиладева с въпрос, твърде подобен на зададения от четиримата Кумари към баща им Брахма. Тя също използва думата анйоня:

пурушам пракритир брахман

на вимунчати кархичит

анйоняпашраятвач ча

нитятвад анайо прабхо

„Шри Девахути попита: „Скъпи брахмане, възможно ли е някога материалната природа да даде освобождение на душата? Щом те са вечно свързани една с друга, как могат да бъдат разделени?““

По-горе видяхме, че за Бог Хамса зададеният от четиримата мъдреци въпрос е анартхака, „ненужен“. В своя коментар към въпроса на Девахути Шрила Прабхупада пише:

„Въпросът, зададен от Девахути към Капиладева, е в една или друга степен предизвикан от философията на войдизма. Според нейните последователи съзнанието е продукт на съчетание от материални елементи и в момента, когато то изчезне, материалното съчетание се разпада и не остава нищо друго освен пустота. Във философията Маявада такова отсъствие на съзнание се нарича нирвана.“

Отговорът на Бог Капиладева

„Върховната Божествена Личност каза: „Човек може да постигне освобождение, ако сериозно се занимава с предано служене и дълго време слуша повествованията за Мен или Моите слова. Като изпълнява по този начин предписаните си задължения, той няма да си навлича кармични последици и ще се освободи от материалните замърсявания“.“

Шрила Прабхупада коментира: „... освободената душа не е подвластна на влиянието на материалната природа, макар да се намира в нейното царство. Самата Върховна Божествена Личност влиза в досег с материалната природа, когато идва в материалния свят, ала тя не Му въздейства. Човек трябва да действа така, че въпреки пребиваването си в материалната природа, да не става жертва на замърсяванията ѝ. Лотосът расте във водата, но никога не се докосва до нея. ... Ягяртхат кармано ‘нятра – всички дейности трябва да се извършват заради ягя, т.е. за удовлетворение на Вишну. Всяко действие, което не удовлетворява Вишну или Ягя, поробва живото същество. В тази строфа Капила Муни казва, че можеш да се освободиш от материалното робство, като действаш с Кришна-съзнание, т.е. като сериозно се занимаваш с предано служене. Сериозното отношение към преданото служене се развива тогава, когато човек дълго време е слушал за Бога. Процесът на предано служене започва с мантруване и слушане“.

И пояснявайки едно изказване на Махараджа Парикшит в „Шримад Бхагаватам“ 10.1.4 (нивриттатаршаир упагияманад), Шрила Прабхупада допълва:

„Всъщност мантруването може прекрасно да се извършва и от хора, които вече са освободени. А онези, които не са? И той казва: бхавошадхи. Това е лекарството, чрез което да се освободиш от омотаването в този материален свят. Когато сме свободни, ще мантруваме и ще се наслаждаваме на истинска любов към Бога. Това е да си свободен. А дори да не сме свободни, то ще действа като лекарство за постигане на освобождение. Значи на всеки етап нивритта-таршаир упагияманад. Който мантрува, той ще се освободи“.

Най-важната връзка, най-важната привързаност

И така, заразата от проявлението на страстта се лекува с мантруване на Божите свети имена. Когато човек е излекуван, мантруването се превръща в чист израз на трансцендентални взаимоотношения. В „Шримад Бхагаватам“ 10.22.6 се казва следното за анйоня или взаимоотношенията, на които се радвали гопите помежду си:

ушасу уттхая готраи сваир

анйонябаддха-бахава

кришнам уччаир джагур янтя

калиндям снатум анвахам

„Всеки ден те ставаха на зазоряване. Викаха се една друга по име, хващаха се за ръце и, тръгнали към Калинди, за да се къпят, звучно възпяваха славата на Кришна“.

Видяхме, че по отношение на материалния свят думата анйоня обозначава страстните сексуални взаимоотношения. По отношение на духовния свят тя обозначава чистата страст на съпружеската раса. Следващият поразително красив стих е идеален пример за тази божествена любов:

татрарабхата говиндо

раса-кридам анувратаи

стри-ратнаир анвита притаир

анйонябаддха-бахубхи

„И там, на бреговете на Ямуна, Бог Говинда започна забавленията си в танца раса с най-прелестните сред жените, преданите гопи, които радостно сплетоха ръцете си“. (ШБ 10.33.2)

Средното положение

Дотук в по-голямата част на това есе сравнихме и противопоставихме раджас и раса: материалното привързване в гуната на страстта и привързаността в трансценденталната любов. Както видяхме от отговора на Капила-дева, издигането от нисшата към висшата привързаност отнема дълго време (чирам), посветено на сериозно предано служене (тиврая майи бхактя) и слушане за Кришна (шраванам). През това време ние сме принудени да останем в средното положение между привързаността, която имаме, но не желаем (раджас), и привързаността, която желаем, но нямаме (раса). Какво е това средно положение?

Не бих желал да претоварвам ума на читателя с излишна информация. Но, както по-горе цитирах един от Упанишадите във въведението на тази поредица от есета, само човекът, който желае освобождението, може да го постигне; а желанието за освобождение е видимо във волята да се изучава философията на освобождението Веданта. И така, за да обясня средното положение между раджас и раса, трябва да ви представя два важни термина от философията Веданта: вявахара и парамартха. С развитието на настоящата поредица често ще срещате тези думи. Нека положим известно усилие и научим значението им.

Просто определение на тези две думи може да се намери в „Чаитаня-чаритамрита“, Антя 4.159. Тук вявахара означава „обикновено общуване“, а парамартха – „общуване за духовен напредък“. В коментара към „Бхагавад-гита“ 7.24 Шрила Прабухпада цитира стих от Шри Ямуначаря („Стотра-ратна“ 12), в който качествата, формата и дейностите на Върховната Божествена Личност се класифицират като парамартха (трансцендентални теми). Този стих заключава: наивасурапракритая прабхаванти боддхум – онези, чиято природа е демонична (т.е. чиито умове са замърсени от раджас и тамас), никога не разбират парамартха. В „Ману-смрити“, ведическия кодекс на човечеството, вявахара означава осемнадесет институции на социално, нравствено и правосъдно управление, които удържат тази демонична природа. Сред тези осемнадесет институции са брак, следване на заповеди, изпълняване на обещания, законово решаване на спорове, цивилизована реч и цивилизовано поведение. Казано накратко, вявахара се отнася до взаимоотношенията между хората според предписанията на Ведите. Парамартха се отнася до трансценденталните отношения на освободените души с Върховния Бог.

Би било погрешно да мислим, че общуването вявахара принадлежи „само на този свят“ и не е свързано с Върховния Бог. В действителност и Той има Свои вявахара забавления:

вирад хираня-гарбхаш ча

каранам чету упадхая

ишася ят трибхир хинам

туриям тат прачакшате

„В материалния свят Богът се определя като вират, хиранягарбха и карана. Ала отвъд тези три определения, Богът е вечно в четвъртото измерение [т.е. в трансценденталните селения на парамартха]“.

ядяпи тинера мая ла-ия вявахара

татхапи тат-спарша нахи, сабхе мая-пара „Тези три форми на Бога се занимават пряко с материалната енергия, но и трите остават недокоснати от нея. И трите са отвъд илюзията.“ („Чаитаня-чаритамрита“, Ади 2.53, 54)

По-горе вече срещнахме думите вират и хиранягарбха; първата е вселенската форма на лотосовия цвят, върху който седи Брахма и извършва сътворението, а втората е Гарбходакашайи Вишну, от чийто пъп е израснал лотосът. Думата карана (причина) се отнася до Маха-Вишну. Той е известен като Каранодакашайи Вишну, защото лежи сред каранабадхи, Причинния океан. Гарбходакашайи Вишну, или Хиранягарбха, има хиляди глави, очи, ръце и крака, защото е експанзия на Маха-Вишну из хилядите вселени. Вселенската форма (вират), която се проявява от всеки един Гарбходакашайи Вишну, е форма на Кширодакашайи Вишну, легнал сред Млечния океан и напътстващ скитанията на живите същества от самото им сърце (вж. „Чаитаня-чаритамрита“, Мадхя 21.39, коментар).

Както бе подчертано по-горе в „Чаитаня-чаритамрита“, Ади 2.54, за тримата Вишну се казва, че са мая ла-ия вявахара, „поемат отношенията с материалната енергия.“ Обаче татхапи тат-спарша нахи, „остават недокоснати от мая“. Стихът, който идва след цитираните по-горе, започва с думите етад ишанам ишася, което ще рече: „Това е великолепието на Бога“. Богът показва чудото на Своето материално творение за духовното издигане на душите от нисшите проявления на природата. В „Нектарът на предаността“ Шрила Прабухпада обяснява:

„Дори нецивилизованите хора, например аборигените, се прекланят пред чудесата на природните явления и осъзнават, че зад тях стои някаква висша сила. Всяко живо същество има това съзнание, макар че при материално замърсените то е в спящо състояние. Чистата форма на това съзнание се нарича Кришна-съзнание“.

Един садхака може да попита: „И какво общо имат вявахара забавленията на Бога с мен?“ Ами садхана-бхакти е като определен режим на лечение, чиято цел е да се излекува заразата от нисшите проявления на природата. Едно от лекарствата е знанието за космическото великолепие на Бога. Това знание обуздава страстната ни наклонност да се изживяваме като господари на творението. В „Нарада-бхакти-сутра“ 23 Нарада Муни остро осъжда онези, които се опитват да проникнат в интимните парамартха забавления, без разбиране за величието на вявахара забавленията на Бога като създател, поддръжник и унищожител на материалното проявление.

тад-вихинам джаранам-ива

„Разиграването на преданост без знание за величието на Бога не е по-добро от отношенията между прелюбодейците.“

Както Богът изпълнява Своите вявахара задължения недокоснат от мая, така трябва да правят и Неговите предани. „Нарада-бхакти-сутра“ 62: на татсиддхо лока-вявахар хея кинту пхала-тягас

„Дори след като постигне предано служене, човек не бива да изоставя отговорностите си в този свят, а трябва да отдава плодовете на своя труд. И докато продължава да се стреми към нивото на чиста отдаденост, той със сигурност трябва да изпълнява предписаните му задължения.“

Бог Чаитаня казва дхарма-стхапана-хету садхура вявахара: „Поведението на предания установява истинското предназначение на религиозните принципи.“ („Чаитаня-чаритамрита“, Мадхя 17.185). С други думи, садхура вявахара – поведението на преданите в материалния свят – е средното положение, където дхарма-стхапанахету, разликата между правилното и погрешното става ясна. Освен това се казва, бхава-граханера хету каила дхарма-стхапана, „екстатичната любов – това е главната причина за появата на Бог Чаитаня и установяването на религиозната система, подходяща за настоящата епоха“. („Чаитаня-чаритамрита“, Ади 4.53). Така, следвайки практическия пример на Бог Чаитаня и Неговия чист представител Шрила Прабхупада, ние също можем да постигнем екстатична любов, която е парамартха. В заключение парамартха е отвъд моментната ни способност да я проумеем, затова нека оформим разбирането си за здравословна психология, като черпим от вявахара забавленията на Бога и чистите Му предани.

Терзанията на ума

В „Шримад Бхагаватам“ 11.28.28 се описва анормалната психология на преданите, които по един или друг начин бавно възприемат лечебната сила на вявахара (отношения, регулирани от ведическата култура).

„Също както неправилно лекуваното заболяване се появява отново и продължава да причинява нещастие на пациента, умът, който не е напълно пречистен от извратените си склонности, ще си остане привързан към материални неща и многократно ще терзае несъвършения йога.“

Ето защо един известен стих ни насърчава да общуваме интензивно с правилно установените в трансцендентално служене отдадени на Бога (садху-санга). При общуване с тях нашите привързаности несъмнено ще се пречистят.

прасангам аджарам пашам

атмана кавайо виду

са ева садхусу крито

мокша-дварам апавритам

„Всеки учен човек добре знае, че привързаността към материята е най-страшният плен за душата. Но когато същата привързаност се насочи към преданите, постигнали себепознание, тя отваря дверите на освобождението.“ (ШБ 3.25.20) Именно при общуването ни с преданите практическото разбиране на трансценденталната психология

се оказва от съдбоносно значение. Както споменах в началото на това есе, взаимоотношенията са основен проблем в психологията. Ако не сме наясно как действа собственият ни ум, ако не сме наясно с природата на неговото взаимодействие с други умове, ако не обръщаме внимание на вявахара културата на отношенията, няма да се опазим от завистта. Когато завистта пропълзи във взаимоотношенията между преданите, пречистването на похотливите желания, което според шастрите се осъществява от садху-санга, е силно затруднено.

В следващия стих отново срещаме думата анйоня, „взаимоотношение“. Този път обаче тя е съчетана с ваира, „завист“. Вижте колко ужасен може да бъде резултатът!

лока сваям шреяси нашта-дриштир

йо ’ртхансамихета никама-кама

анйоня-ваира сукха-леша-хетор

ананта-духкхам ча на веда мудха

„Поради невежество материалистът не знае нищо за собствения си интерес, нито за благоприятния път в живота. Той просто се е омотал в материални наслади чрез удовлетворяване на похотливи желания и само крои планове за постигане на тази цел. Заради мимолетно сетивно наслаждение такъв човек създава общество на завистта и с този манталитет потъва в океана от страдание. Горкият глупак дори не знае, че така стоят нещата.“ (ШБ 5.5.16)

Сиддханта-аласа

В „Пракрита-раса Шата-душини“ Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура пише сиддханта-аласа джана анартха то’ чхаде на: „Човек, който е сиддханта-аласа, ленив да разбере философската истина, не може да се измъкне от препятствията на материалната си обусловеност“.

В „Шримад Бхагаватам“ 5.14.30 и 31 откриваме връзка между немарливо, погрешно и лениво отношение към изучаването на философията Ваишнава-веданта и възникването на похот, завист и оскърбления при общуването с преданите.

„Псевдо-свамите, псевдо-йогите и фалшивите инкарнации, които не вярват във Върховната Божествена Личност, се наричат пашанди. Самите те са паднали и измамени, защото не познават истинския път за духовен напредък, и всеки, който отиде при тях, се оказва на свой ред измамен.“

(Скъпи ми читателю, за малко прекъсвам този цитат, за да посоча, че повечето от нас са дошли в ИСКОН именно след като са били измамени от мними духовни учители. Тези измамници са ни заразили със сиддханта-аласа, леност към науката за Бога. Да продължим с превода на стихове 5.14.30 и 31 от „Шримад Бхагаватам“.)

„Измамен по този начин, човек понякога намира подслон при истински последователи на ведическите принципи (брахмани или Кришна осъзнати личности), които учат всички как да се прекланят пред Върховната Божествена Личност според ведическите ритуали. Бивайки неспособен да се придържа към тези принципи обаче, такъв негодник отново пропада и намира подслон сред шудрите, които са истински майстори на сексуалните удоволствия. Сексът присъства много силно сред животни като маймуните и за хората, които се въодушевяват от сексуалните преживявания, може да се каже, че произхождат от маймуни.“

„Така потомците на маймуните общуват помежду си и са известни като шудри. Те живеят без да се замислят, движат се свободно насам-натам и не знаят каква е целта на живота. Те се запленяват, като се погледнат в лицата, защото се подсещат за сетивно наслаждение. Винаги се занимават с материални дейности, известни като грамя-кама, и работят усилно, за да получават материални блага. Така те напълно забравят, че един ден краткият им животец ще свърши и ще деградират до по-нисше ниво в еволюционния цикъл.“

Санскритският текст на горните два стиха е твърде дълъг, за да бъде цитиран в своята пълнота, но две фрази са от особено значение. Едната е ати-крипанабуддхи, „чиято интелигентност е помрачена, защото не използват правилно възможностите си“; а другата е анйоня мукханирикшана-адина, „като се погледнат един друг в лицата“ (когато мъжът види красивото лице на жената и жената види силното тяло на мъжа, те винаги се пожелават един друг“). Няма нужда от пояснение. В близо четиридесетгодишната история на ИСКОН има достатъчно нагледни примери за този трагичен процес на падение.

Смирение или спор?

С най-искрено смирение Шри Прахлада Махараджа поставя себе си сред душите, оставили се на течението и попаднали в отвратителното състояние на безпомощна пристрастеност към сетивно наслаждение. Дълбоко притеснен, той наблюдава как сетивата му го теглят едновременно в различни посоки.

джихваикато ‘чюта викаршати мавитрипта шишно ‘нятас тваг-ударам шраванам куташчит гхрано ‘няташ чапала-дрик ква ча калма-шактир

бахвя сапатня ива геха-патим лунанти

„Скъпи мой Господи, о, непогрешими, все едно се намирам в положението на човек с много съпруги, всяка от които се опитва да го привлече към себе си. Езикът ми например мечтае за вкусни ястия, гениталиите – за секс с привлекателна жена, а ръцете ми желаят да докосват меки неща. Коремът ми, макар и пълен, иска да още храна, ухото ми не се опитва да слуша за Теб, а копнее за блудкави песни. Обонянието ми се стреми някъде другаде, неспокойното ми зрение жадува за сцени на сетивно наслаждение, а активните сетива ме разпиляват. Чувствам се дълбоко засрамен.“ (ШБ 7.9.40) Ето защо в следващия стих Прахлада Махараджа

горещо се моли на Бога да го избави от анйоня джанма-маранаашана-бхита-бхитам: едно след друго раждане и смърт, вкоренени в ашана, унищожителните вулгарни сетивни обекти, от една страна, а от друга – в бхита-бхитам, мъчителните страхове.

За разлика от великата душа Прахлада Махараджа, човекът, обърнал гръб на предаността към Бога заради своята завист и оскърбления, не се моли смирено за избавление от раждане, смърт, глад за сетивни наслаждения и разяждащ страх. Вместо това той прибягва към спекулации и аргументи в гуната на страстта. Бог Кришна казва на Уддхава:

„Спекулативният спор между философите – „Този свят е реален“, „Не, светът е нереален“ – се дължи на непълно знание за Върховната Душа и е насочен само към проумяване на материалните двойствености. Макар този спор да е безполезен, хората, които са извърнали погледа и вниманието си от Мен, не престават да го водят“. (ШБ 11.22.34) Такъв безкраен спекулативен спор относно различните двойствености – подобни теми се разискват на

множество вечèри с вегетарианска пица в наше време – е симптоматичен за умствено разстройство. Това е и присъдата на самия Кришна в „Шримад Бхагаватам“ 11.28.36.

„Всяко нещо, което собственото аз възприема като очевидна двойственост, е просто объркване на ума. В действителност такава предполагаема двойственост няма друго основание за съществуване, освен собствената душа на човека.“

Това означава, че докато не постигнем себеосъзнаване, проблемите, от които се оплакваме в заобикалящия ни свят, всъщност са проблеми вътре в нас самите. В глава 28 от Единадесета песен Бог Кришна неколкократно отхвърля тревожните преживявания на душата в материалния свят, като не по-различни от сънищата – илюзорни видения, които душата съзира в умствените пластове на замърсеното си съзнание (вж. ШБ 11.28.3, 13, 14 и 32; както и 3.27.4, 4.29.35 и 73 и 11.22.56).

В стих 11.28.37 Кришна помита всички опити да се погледне другояче:

„Двойствеността на петте материални елемента се възприема само като названия и форми. Онези, които твърдят, че тази двойственост е реална, са псевдоучени, които от суета излагат разнообразни фантастични теории без фактическо основание“.

Бог Кришна не казва, че смущенията, причинени от двойствеността, които поразяват живота на преданите, трябва да се пренебрегват, защото са само сънища. Не казва и че не трябва да правим нищо по отношение на тях. Това, което Той казва, е, че умозрителните разговори, клюките и празните спорове за тези смущения не са решение на проблема!

„Върховната Божествена Личност каза: човек не бива нито да възхвалява, нито да критикува обусловената природа и дейностите на другите. По-скоро светът трябва да се възприема като съчетание между материалната природа и наслаждаващите се души, почиващо върху Едната Абсолютна Истина.“

„Който си позволява да възхвалява или критикува качествата и поведението на другите, скоро ще се отклони от собствения си интерес, омотан в илюзорни двойствености.“

„Този, който правилно е разбрал процеса за постигане на теоретично и реализирано знание, описан от Мен, не си позволява материални критики и възхвали. Също като слънцето той свободно се движи из материалния свят.“ (ШБ 11.28.1, 2 и 8)

Психологическото лечение, предписано от самия Кришна

„Добре, какво да правим, за да решим проблемите

си?“ – този мъчителен стон се изтръгва от гърдите ни. Смирение – това е първата стъпка. Смирение означава да приемем, че се борим с двойственост (предизвикана единствено от собствения ни ум), защото сме слаби в познанието за себе си като чисти духовни души. Прегърнали този факт, можем да продължим нататък и да приемем личните предписания на Бог Кришна за лечение на разстроеното ни психологическо състояние. (Не забравяйте, че психе означава „душа“, т.е. истинската психология ни издига до трансцендентално себепознание.)

Както видяхме по-горе, в глава 28 от Единадесета песен, Бог Кришна наставлява Уддхава как чрез трансцендентално знание да отдели душата от двойствеността. Но също като Арджуна в „Бхагавад-гита“ 6.33, Уддхава се бои, че умът е твърде мощен и не може да бъде подчинен само с йогийско знание. В първи стих от глава 29 той казва:

„Скъпи мой Господи Ачюта, боя се, че методът на йога, описан от Теб, е много труден за човек, който не умее да контролира ума си. Затова, моля те, обясни ми с прости слова как е възможно човек да го изпълнява с лекота“.

В следващия стих той прави важно наблюдение: „О, лотосооки Господи, по принцип онези йоги, които се стремят да успокоят ума, стигат до разочарование, неспособни да усъвършенстват състоянието на транс. Така те се изтощават в опитите си да установят контрол над ума“.

Думата „разочарование“ (вишиданти) е показателна за проявлението на невежество, до което стигат усилията на страстта. Бивайки в проявлението на страстта, човешкото същество се довежда до разочарование дори в „духовните“ си дейности. Изтощен от садхана (служене според правила и предписания), човек става жертва на войдистки идеи. Също като Кумарите и Майка Девахути, той може да прибегне към умствени спекулации, за да отдели ума от сетивните обекти. И скоро се изправя пред два възможни избора: да отрече собственото си съществуване или да се отдаде на „природата си“ (в смисъл на материалната си природа). В наше време вторият избор е определено по-популярен. В негова защита погрешно се използва изнестният цитат от „Гита“: „Какво може да се постигне с възпиране?“

Шри Кришна подчертава пред Уддхава преданото служене със съзнание, постоянно установено в Него. Отговорът на Бога в глава 29 от тази „Уддхава-гита“ се разпростира в много стихове; тук ще цитирам само някои.

курят сарвани кармани

мад-артхам шанакаи смаран

майярпита-манаш-читто

мад-дхарматма-мано-рати

„Помнейки Ме винаги, човек трябва да изпълнява задълженията си към Мен спокойно и обмислено. Като Ми поднесе своя ум и интелигентност, той трябва да съсредоточи ума си в привързаността към предано служене.“ (ШБ 11.29.9) Курят сарвани кармани: преданият трябва да изпълнява всички свои задължения. Така може да стигне

и до конфликти, както Арджуна на бойното поле Курукшетра. Но това не е извинение да действа прибързано и необмислено (т.е. в гуната на страстта). Тук думата шанакаи означава, че трябва да напредваме „постепенно“ или „стъпка по стъпка“. Бог Кришна казва същото и на Арджуна в „Бхагавад-гита 6.25 (шанаи шанаир упарамед). Както пише поетът: „Най-малко пърхащата птица отлита най-далеч“. Птица като албатроса следва въздушните течения над океана и прелита стотици мили почти без да размахва криле; малките птички в градината пърхат бързо-бързо с крилца, но прехвърчат само на къси разстояния. Трябва да работим с търпение, за да постигнем истинска привързаност към Бога и винаги да Го помним. Така по Негова милост ще можем да се издигнем като албатроса над великия океан на материалното съществуване и да се завърнем обратно у дома, обратно при Бога.

нарешв абхикшнам мад-бхавам

пумсо бхаваято ‘чират

спардхасуя-тираскара

саханкара виянти хи

„Ако постоянно медитира над Моето присъствие във всички хора, човек бързо ще преодолее лошите си наклонности към съперничество, завист и арогантност заедно с фалшивото его.“ (ШБ 11.29 15) Тук Бог Кришна обяснява как завистта се промъква

в ума и отравя отношенията ни. Когато сме сред равни, тя се появява като съперничество. Сред по-високопоставени се чувстваме засегнати и оскърбени. А когато сме сред подчинени, завистта се проявява като арогантност. Лекарството е да откриваме Кришна в сърцата на всички, с които общуваме, независимо дали стоят над нас, дали са като нас, или са в по-ниско положение.

Тук може да възникне въпросът: а когато сме сред лоши хора? Как да се отнасяме към тях? В културата вявахара съществуват правила на цивилизовано поведение. Цивилизованите личности, били те „добри“ или „лоши“, спазват тези правила, водени от уважение към обществения ред. Човек, който пренебрегва такива правила, е варварин и затова подлежи на наказание според закона – ако не според закона в държавата, то със сигурност според закона на карма. И все пак, ако гледаме на човека – независимо какъв варварин е той – като на зъл до мозъка на костите си, това е началото на злото в самите нас. Отвъд злината, възприемана от сетивата и ума ни в страстната човешка природа, стои всеблагият Шри Кришна. Трябва постепенно да се издигнем до нивото на парамартха, където винаги ще виждаме и чуваме само Него.

Нивото парамартха ще ни даде и отговор на всички въпроси относно ниската самооценка. Ниската самооценка е състояние на индивида, при което той се отнася зле към самия себе си. Той е обезсърчен, засрамен, отчаян и гневен спрямо собствените си несъвършенства и провали. Ако се научим да гледаме отвъд несъвършенствата, покриващи сърцата ни, ще видим там Кришна. Освен това трябва да се научим да виждаме и как Кришна ни вижда. Проблемът с изпадналия в противоречие ум, описан в началото на това есе, се дължи единствено на факта, че гледаме на „самите себе си“ (т.е. на своя ум) през призмата на проявленията на материалната природа, а тя го изкривява. В следващия великолепно вдъхновяващ и даващ сила стих Богът уверява Уддхава:

самахитаи ка каранаир гунатмабхир

гуно бхавен мат-сувивикта-дхамнаха

викшипяманаир ута ким ну душанам

гханаир упетаир вигатаи раве ким

„Каква е заслугата на човека, правилно осъзнал Моята самоличност като Върховен Бог, ако сетивата му – рожба на материалните проявления – са съвършено съсредоточени в медитация? А от друга страна, в какво да бъде обвинен, ако се случи сетивата му да се възбудят? Наистина какво значение имат за слънцето преминаващите облаци?“ (ШБ 11.28.25) Следващият стих от глава 29 на „Уддхава-гита“ е съкрушителен удар над проявлението на страстта, заразило човешките ни умове и емоции. йойо майи паре дхарма калпяте нишпхалая чет тад-аясо ниратха сяд бхаядер ива саттама „О, Уддхава, най-велик сред светците, когато е в опасно положение, обикновеният човек плаче, страхува се и скърби, въпреки че подобни безполезни емоции не променят ситуацията. Но дейностите, поднесени на Мен без личен интерес, дори външно да изглеждат безполезни, принадлежат към истинската религия.“ (ШБ 11.29.21) Толкова много се вълнуваме по повод нашите отношения и привързаности. Толкова много емоционална енергия изгаряме в страхове, гняв и оплакване. И

за какво? Всички човешки взаимоотношения неизбежно свършват, всички човешки връзки неизбежно имат край. И все пак ни е трудно да намерим енергия, за да отдадем малко служене на Кришна, да повтаряме святото Му име и да Му поднесем цвете, защото, омотани в проявлението на страстта, не успяваме да схванем вечната полза от подобни прояви на преданост.

Този стих е интересен урок по самоувереност и самоконтрол в Кришна-съзнание. Човек, който си мисли, че най-страшно зло е заплахата за тялото, спокойствието на ума или сигурността на общественото му положение, не може уверено да служи на Кришна, дори да се е научил на самоконтрол. Този, който мисли, че най-великото добро е наградата, уважението и почестите за извършеното от него привидно полезно служене, не може да се самоконтролира, дори да е самоуверен.

В заключение на настоящата глава ви предлагам едно изказване на Капила-дева относно бхакти-йога – процеса, който Шри Кришна препоръчва както на Уддхава, така и на Арджуна, за победа над необуздания ум.

джараятйашу я кошам

нигирнам анало ятха

„Бхакти, преданото служене, разтапя финото тяло на живото същество без никакви допълнителни усилия от негова страна, както огънят в стомаха смила всичко, което изядем.“ (ШБ 3.25.33) Шрила Прабхупада пояснява: „Бхакти стои много по-високо от мукти (освобождение), защото когато се занимава с предано служене, човек без никакви други усилия се освобождава от материалния плен. В дадената строфа този процес е сравнен с храносмилателния огън в стомаха, който смила всичко, което изяждаме. Ако човек има добро храносмилане, огънят в стомаха може да смели всичко. По аналогичен начин за предания не е необходимо да полага специални усилия, за да постигне освобождение. Служенето на Върховната Божествена Личност само по себе си го освобождава, защото да служиш на Бога е равносилно на освобождение от материалното робство. Шри Билвамангала Тхакура обяснява това много точно. Той казва: „Ако имам неотклонна преданост към лотосовите нозе на Върховния Бог, мукти, освобождението, ще бъде моя слугиня, покорно ще чака и ще прави всичко, което поискам“.