2. Ведическа схема на ума и процесите в него

Въведение

В съвременната психология думата „схема“ има специфични значения. В настоящето есе ще я използвам със значението на модел, наложен върху сложна реалност, с цел да се улесни обяснението ѝ.

Сложната реалност, която обсъждаме тук, е умът. Използвам думата „ум“ в смисъла, в който Шрила Прабхупада я използва в следната фраза от коментара към стих 1.3.33 на „Шримад Бхагаватам“: „... живото същество погрешно приема грубото тяло и финия ум като свое истинско собствено аз“. Умът е част от линга-шарира, тоест финото тяло. Оттук следва, че не приемам процесите на буддхи (интелигентността) и аханкара (фалшивото его) като независими от ума. Това наистина усложнява темата.

В глава 22 от Единадесета песен на „Шримад Бхагаватам“ Шри Кришна казва на Уддхава, че ведическите мъдреци анализират таттвите (груби, фини и духовни категории на реалността) по най-разнообразни начини. Самият Господ учи Уддхава, че съществуват двадесет и осем таттви; освен това Той утвърждава осем системи от таттви, изредени от други мъдреци. Така се получават най-малко девет различни ведически описания на творението, които се одобряват в Единадесета песен на „Шримад Бхагаватам“. В Тринадесета глава на „Бхагавад-гита“ Шри Кришна учи Арджуна на още едно описание на татвите. От тук логически следва, че от тези десет различни системи се пораждат десет различни описания на ума и процесите в него.

Затова настоящото есе ти поднася, скъпи читателю, една „схема“ на ума. Тя е изведена от ведически източници; и, както ще се постарая да ти покажа, се подкрепя от „Бхагавад-гита“, „Шримад Бхагаватам“, „Шри Чаитанячаритамита“ и други книги на Шрила Прабхупада. Но, бивайки схема, тя представлява опростяване на една по-сложна реалност.

Тази схема ще стигне до теб в четири части:

1. Общ преглед на обусловеното положение на дживатма;

2. Маха-самашти, самашти и вяшти: как е обусловено съзнанието;

3. Ведическа дълбинна психология;

4. Общ преглед на бхакти-йога психологията.

Първа част. Общ преглед на обусловеното положение на дживатма

„Мая покрива живото същество по два начина. Единият се нарича пракшепатмика, а другият – аваранатмика. Когато човек е решен да се освободи от материалното робство, пракшепатмика-шакти, магията, която отклонява вниманието му, го подтиква да остане в материалния свят, напълно задоволен от сетивното наслаждение. Поради другата сила (аваранатамика) обусловената душа се чувства удовлетворена, дори да обитава тялото на свиня или на червей в изпражнение. Магията на мая е извънредно силна и затова за душата е много трудно да се освободи от материалните окови.“ („Чаитаня-чаритамрита“ 20.6, коментар) Така започваме с едно общо описание на обусловеното състояние на дживатма. Какво се има предвид под

думата „обусловен“? Определението, давано от съвременната психология, гласи: „Прояваващ или обучен да проявява условен рефлекс“. Често цитиран пример е кучето на Павлов. През 1904 г. руският учен Иван Павлов печели Нобелова награда за откритието си на условния рефлекс. Павлов приучава кучета да отделят слюнка при звука на звънец. Най-напред той ги дресира да свързват времето за храна със звъна на звънеца. Когато обуславянето им завършва, само звукът на звънеца – без наличието на храна – е достатъчен да накара кучетата да отделят слюнка. Така, „да бъдеш обусловен“ означава умът ти да асоциира удовлетворяване на дадено желание със стимул, който не може да го удовлетвори.

Точно това се случва с дживатма, когато е покрита от мая.

„Затова в „Шримад Бхагаватам“ обусловената душа е оприличена на камила. Камилата много обича да яде тръни, които разраняват езика ѝ. Докато ги яде, езикът ѝ кърви и кръвта се смесва с тях. Те придобиват някакъв вкус и камилата си мисли: „О, тези тръни са много хубави.“ Това се нарича мая. Мая означава „това, което не е“. Ма означава „не“, а „я“ означава „това“. Мая буквално означава „не това“. Това е обяснението на мая или илюзията. („Животът произлиза от живот“, Единадесета утринна разходка) хоя мая-дас коре нан абхиласа „Един слуга на мая винаги е завладян от множество желания.“ (Из бенгалска песен, цитирана от Шрила Прабхупада в Хайдерабад, 1975 г., запис на лекция 4, втора страна) От цитата за двете сили на мая, с който започнахме първа част на втора глава, разбрахме, че мая покрива

дживатма, като най-напред я отклонява от истинския път на удовлетворение, също както кучетата на Павлов биват отклонени и накарани да реагират на звука на звънец, сякаш е храна. После мая приучава душата непреобщ преглед на обусловеното положение на дживатма къснато, живот след живот, пасивно да приема фалшивото удовлетворение, дори натикана в тялото на свиня.

В „Шримад Бхагаватам“ 5.14.17 процесът, при който истинският обект на желанието е подменен с фалшив, се определя като маноратха-упагата. Този термин е многозначителен. Маноратха означава „колесница на ума“. Упагата означава „придобит“. Тоест умът е седалище или превозно средство на процес, чрез който душата придобива нещо фалишво и въпреки това го приема. Стихът завършва с: ити свапна-нирврити-лакшанам анубхавати, „по този начин душата изпитва щастието, което понякога изпитваме насън, а обусловената душа намира удоволствие в подобни умствени буламачи“. От първа глава читателят ще си спомни, че в шастрите човешкото положение многократно се сравнява с преживяване по време на сън.

Опиянението и пристрастеността са също красноречиви сравнения.

„Вече сме опиянени. Попаднали под влиянието на мая, материалната енергия, ние сме забравили себе си. Всички до един. Никой не знае, че не е това тяло. Ето още едно опиянение. Той не е това тяло – и това е факт, – но излезте навън от храма и попитайте всеки срещнат: „Кой си ти?“ – отговорът ще бъде: „Аз съм това тяло“. Вече са опиянени“. (Лекция върху „Шримад Бхагаватам“, 2 декември, 1973 г., Лос Анджелес) „Пристрастените към плодоносни дейности и спекулативно знание не могат да разберат ценността на святото име на Бог Кришна, който е напълно чист, вечно свободен и изпълнен с духовно блаженство.“

(„Чаитаня-чаритамрита“, Ади 7.72, коментар)

Нека накратко разгледаме пристрастяването. То започва с опиянение; на тези, които му се наслаждават, то носи блаженство и свобода. Изпадайки често в опиянение, постепенно се пристрастяваме и тогава става очевидно, че това блаженство и свобода всъщност ни смазват. Пристрастеният е уловен в една спирала на привикване, която непрекъснато се стеснява. Отначало кръгът на пристрастяване може да е доста широк и да оставя пространство за нормалните житейски занимания: семейство, работа, приятели, добро положение в обществото. Но с движението на спиралата надолу кръгът се стеснява и подобни интереси постепенно биват изтласкани. Скоро вече няма място за никакъв нормален живот. Пристрастеният отдава цялата си енергия, за да удовлетвори своята единствена, всепоглъщаща „нужда“.

Но пристрастеността съвсем не е нужда. Тя представлява една обусловеност на съзнанието, при която – като кучето, което не може да не отделя слюнка при звука на звънеца – живото същество е принудено от природата да се привърже към нещо, което подбужда неконтролируеми желания, но не може да ни освободи от тях. Пристрастеността означава желание да се поглъща нещо, което поглъща самия пристрастен.

Логистиката на пристрастеността се осигурява от мая. Какво е логистика? Това е набавяне, разпределение, поддръжка и замяна на материалите и личния състав на пристрастяването. Казано накратко, мая дава всички необходими условия. Но индивидуалната душа сама създава „нуждата“. Затова не може да обвинява общ преглед на обусловеното положение на дживатма мая за пристрастеността си. Душата си създава тази нужда чрез избора по отношение на това, което смята за блаженство и свобода.

каря-карана-картритве

хету пракритир учяте

пуруша сукха-духкханам

бхоктритве хетур учяте

„За природата се казва, че е причината на всички материални причини и следствия, а живото същество е причина за различните страдания и наслади в този свят.“ („Бхагавад-гита“ 13.21) Шрила Прабхупада обяснява: „Всичко живо страда според тялото си, а тялото се осигурява от природата. Това се обяснява тук: каря-карана-картритве хету пракритир учяте. Картритве, т.е. моето действие, също се направлява от материалната природа. Изначално се направлява от ишвара, който е в сърцето ти, сарвася чахам хриди саннивиштхо матта смритир гянам апоханам ча, но това се извършва чрез посредничеството на материалната природа.“

„Каря-карана-картритве хету пракритир учяте. Пракритир. Точно като престъпника, наказан от съдията: „Този човек да излежи шест месеца в затвора“. На пръв поглед съдията е причината за наказанието, но всъщност не е така. Той издава присъдата според закона. Аз съм си създал тази ситуация. Сам съм станал престъпник, а съдията отсъжда наказанието според закона. И така, всъщност не съдията е пряко виновен за страданието ми. Защо той да е виновен? Той не ти е враг. И това продължава“.

„Каря-карана-картритве хету пракритир учяте пуруша сукха-духкханам бхоктритве хетур учяте. И бхоктритва, моята наслада – понеже сме дошли в този материален свят за наслаждение. Но хората се наслаждават според различни стандарти. Това е очевидно. Някой се наслаждава на едно, друг се наслаждава на... „Сладкишът за един е отрова за друг.“

Това, което е наслада за свинята, няма да е наслада за друго животно. И това продължава.“

„Следователно получаваме истинско съзнание чрез правилно общуване, ако можем да разберем, че „аз съм в ноктите на мая, пракрити, и, в зависимост от качеството на общуването ми с природата, получавам различни тела, различни видове ситуации за мое щастие или нещастие. Това е моето положение – изцяло под контрола на пракрити.“ (Лекция върху „Бхагавад-гита“ 13.21, 15 октомври, 1973 г., Бомбай) Примерът на Шрила Прабхупада със съдията, който

осъжда престъпника, е поредното подходящо сравнение. Пристрастеността е едновременно избор на престъпно поведение и един вид затвор. Съдията е материалната природа. Зад материалната природа стои Свръхдушата. От Нея получаваме знанието, паметта и забравата, които съставляват конкретната ни представа за блаженство и общ преглед на обусловеното положение на дживатма свобода. Но семето на тази представа е това, което искаме. Ето защо нашият избор идва на първо място. Свръхдушата ни помага да осъзнаем избора си, независимо какъв е той. Въпреки че Свръхдушата и Нейната пракрити ни подпомагат, изборът си остава наша отговорност.

Видяхме, че обуславянето на съзнанието е двойното покритие, с което мая загръща душата. Преминахме през няколко аналогии, за да можем по-лесно да схванем как чистото съзнание се оказва покрито: като експериментите на Павлов с кучета, като сън, като опиянение, като пристрастеност, като избора да извършиш престъпление и в резултат да попаднеш в затвора. Нека сега преминем от аналогията към обобщението, представено от един велик ваишнава-ачаря. В своя коментар „Говинда-бхашия“ към „Веданта-сутра“ 4.4.19 Шрила Баладева Видябхушана пише:

„Има шест вида трансформации (викара), през които живите същества преминават в материалното съществуване [раждане, растеж, поддържане, възпроизвеждане, старост и смърт]. Всичко, което е трансцендентно спрямо викара, се нарича викарааварти. Господ, Неговата обител и всички, които споделят божествените качества на Господ, са викара-аварти. Освободената душа познава всички сфери (викара и викара-аварти) и знае всичко за Бога, източника на тези сфери. Освободената душа и окованата душа обитават едни и същи места, но освободената душа не е покрита. Катха-упанишад 2.2.1 обяснява: „Има град с единадесет порти [човешкото тяло], който принадлежи на неродения, Върховния с чисто сърце. Онзи, който медитира върху Него, никога не скърби в този град. Освободен от онова, което покрива формата на Бога, той е освободен и от покривалото на материалната природа.“ Така освободената душа не е в плен на сварупа-аварика (невежество, покриващо духовната форма) и гуна-аварика (съзнание, покрито от трите проявления).“

Първият важен момент тук е трансформацията. Шестте вида трансформации, изредени в горния цитат, говорят за трансформация на съзнанието. Съзнанието на душите под въздействието на шестте викара е резултат на преминаване от освободеното състояние на духовно блаженство към състояние на робство и скръб. Но дали съзнанието наистина може да бъде трансформирано? В своя коментар към „Шримад Бхагаватам“ 5.11.11 Шрила Прабхупада пише:

„Не бива да се смята, че всички взаимодействия на грубите и фините физически елементи, причиняващи трансформацията на ума и съзнанието, се случват независимо. Те са под ръководството на Върховната Божествена Личност. В „Бхагавад-гита“ (15.15) Кришна казва, че Богът е в сърцето на всеки (сарвася чахам хриди саннивиштхо матта смритир гянам апоханам ча). Както се споменава тук, Свръхдушата (кшетрагя) направлява всичко. Живото същество също е кшетрагя, но върховната кшетрагя е Върховната Божествена Личност. Той е свидетелят и този, който заповядва. Всичко се случва под Негово ръководство. Различните наклонности на живото същество се създават от собствената му природа или от собствените му очаквания, но то е насочвано

общ преглед на обусловеното положение на дживатма

от Върховната Божествена Личност чрез посредничеството на материалната енергия.“

Философите маявади¹ се придържат към учението, че съзнанието е нирвикара, тоест не се трансформира. И за да обяснят обусловеното съзнание, те прибягват до учението за илюзията: сегашните ни възприятия и представи за материалното съществуване са крайно субективни и илюзорни. Такива възприятия и концепции – твърдят те – са отделени от реалността по всякакъв начин. Тази логика на крайна откъснатост принуждава маявадите да лишават Абсолютната Истина от възприятия и концепции. Имената, формите, качествата, личностите, дейностите и взаимоотношенията винаги са само халюцинации, защото всички без изключение не съществуват в Реалността.

Според ваишнавите светските имена, форми, качества, личности, дейности и взаимоотношения са нереални, защото са преходни; и все пак мая притежава реалната сила да обърква съзнанието, понеже е изкривено отражение на реалните и изначални имена, форми, качества, личности, дейности и взаимоотношения, вечно проявени в духовния свят от Бхагаван Шри Кришна. Маявадите са наполовина атеисти. Те не могат да приемат Кришна като Абсолютната Истина и Върховния Контролиращ, въпреки че Той сам заявява това за Себе си в „Бхагавад-гита“ 7.7 и 8.9. Техният стремеж към Бога стига само до съзнанието за себе си. Така те не могат да приемат, че съзнанието може да се трансформира. Но това се случва – по волята на Бог Кришна.

По-горе Шрила Баладева Видябхушана заявява, че сферите на викара (трансформацията) и викара-аварти (трансцендентността) са подвластни на Бога. Трансценденталната сфера е в личната божествена природа на Бога. Материалната сфера – „градът с единадесет порти“, т.е. човешкото тяло – е от различно естество, но въпреки това принадлежи на Бога.

От „Бхагавад-гита“ 5.13 ни е познат „градът с деветте порти“ (нава-двара пура), в който портите са двете очи, двете уши, половият орган, двете ноздри, устата и ректумът. Градът с единадесетте порти (пурам екадашадварам) – това е просто различен начин на изреждане на сетивните отвори, на който учи „Катха Упанишад“. Те са: шротра (слух), твак (осезание), чакшус (очи), джихва (езикът като орган на вкуса), вак (глас), пани (ръце), пада (нозе), паю (анус), упастха (полов орган) и манаш (ум).

Най-важното е, че и двете сфери, материалната и духовната, се контролират и принадлежат на Бога, а освободената душа – чистият предан на Бога – познава и двете и действително ги обитава. По същия начин и обусловената душа обитава двете сфери. Тя е вечна, миниатюрна, неразделна частица от духовната природа на Бог Кришна. Но е забравила Кришна. Затова е покрита с невежество както по отношение на Божията форма, така и по отношение на собствената си духовна форма. С други думи, душата се е отклонила от истинския обект на своето желание – трансценденталното удовлетворение от любовни отношения с Бога. В своето невежество относно духовната форма обусловената душа, покрита от трите проявления на материалната природа, приема материална форма. Всичко това се извършва чрез трансформация на съзнанието. По този начин обусловената общ преглед на обусловеното положение на дживатма душа възприема себе си като подвластна на раждане, растеж, поддържане, възпроизвеждане, старост и смърт.

Обусловената душата преминава през тези шест трансформации, защото се отъждествява с осем елемента във формата на грубото и фино тяло: земя, вода, огън, въздух, етер, ум, интелигентност и фалшиво его. Чрез посредничеството на тези груби и фини енергии тя придобива тринадесет сетива:

„Всички наши действия и възприятия зависят от различните видове енергия, които природата ни предоставя в различни съчетания. Петте сетива, чрез които възприемаме света (1) слух, (2) осезание, (3) зрение, (4) вкус и (5) обоняние; петте сетива, чрез които извършваме дейности (1) ръцете, (2) краката, (3) речта, (4) анусът и (5) половите органи, а също и трите фини сетива: (1) умът, (2) интелигентността и (3) егото – общо тринадесет сетива, – са изградени от различни съчетания на грубите и фини природни енергии.“ (ШБ 2.2.35, коментар) Обусловената душа е покрита от седем груби телесни пласта: кожа, плът, кости, мускули, костен мозък,

мазнина и семенна течност (вж. „Кришна“, Втора глава, „Молитвите на полубоговете към Бог Кришна в утробата“). Покрита е и с пет фини концепции, наложени от божеството, което контролира ума, Луната: аннамая (концепцията „храната стои в основата на живота“), праномая („животът е телесно движение“), маномая („добрият живот е определен тип поведение на ума“), вигянамая („по-добрият живот е поведение на интелигентно разграничение“) и анандамая („най-добрият живот е изпълнен с щастие от себереализацията“) (вж. ШБ 5.22.9, 10 и 6.15.2.12–15, коментар).

Във финото тяло се проявяват признаците на живот – съзнание и убеждения. (вж. „Бхагавад-гита“ 13.6–7, коментар). Взаимодействието между петте елемента на грубото тяло поражда желание, омраза, щастие и страдание (пак там).

Обусловената душа страда от шестте бича на материалната природа: глад, жажда, скръб, заблуда, старост и смърт (вж. ШБ 5.1.35). Тя се пристрастява към четири дейности в обусловения живот: хранене, спане, съвкупление и самозащита. Изкушава се от четирите порока на обусловения живот: незаконен секс, хазарт, ползване на упойващи вещества и ядене на месо. Извършвайки тези дейности, душата преминава през трите порти към ада: похот, гняв и алчност. Или, може да се каже, че попада в ноктите на шестте врагове (вж. ШБ 7.7.33), а именно похот, гняв, алчност, заблуда, лудост и ревност. Душата може да избегне ада и шестте врагове, като поеме с религиозна вяра през четирите етапа на регулиран материален живот: дхарма, артха, кама и мокша. Но във всички случаи тя подлежи на четирите материални страдания: раждане, болести, старост и смърт.

Шестте трансформации и всички други промени, свързани с тях, се проявяват в полето на материалните дейности, състоящо се от двадесет и четири компонента (вж. „Бхагавад-гита“ 13.6–7). Вече споменахме повечето от тези двадесет и четири компонента; тук само ще ги обобщя. Съществуват пет груби елемента, наречени махабхута; три фини елемента; непроявеното състояние на трите гуни, наречено авякта; пет сетива за постигане на знание; пет действащи сетива и пет сетивни обекобщ преглед на обусловеното положение на дживатма та. Идам шарирам каунтея кшетрам итй абхидхияте, „Това тяло, о, сине на Кунти, се нарича поле на дейността“ („Бхагавад-гита“ 13.2). Така полето с двадесет и четири компонента е материалното тяло, градът с девет (или единадесет) порти.

Как се трансформира съзнанието и как полето на дейностите се проявява от трите гуни на материалната природа ще разберем във втора част на това есе.

Втора част. Маха-самашти, самашти и вяшти: как е обусловено съзнанието

Ще започнем втората част на настоящото есе с шест цитата от свещените писания. Схемата, която излагам тук, е изградена върху тези конкретни свидетелства от шастрите.

„Таиттрия Упанишад“ 2.7: расо ваи саха расам хй еваям лабдхвананди бхавати ко хй еванят ка пранаят яд еса акаша анандо на сят еша хй еванандаяти „Върховната Истина е раса. Постигайки тази раса, дживата става блажена. Кой би задействал тялото и прана (сетивните способности), ако не съществуваше тази блажена форма? Тя дава блаженство на всички.“

„Шримад Бхагаватам“ 3.25.15: чета кхалв ася бандхая муктайе чатмано матам гунешу сактам бандхая ратам ва пумси муктайе „Състоянието на съществуване, в което съзнанието на живото същество е привлечено от трите гуни на материалната природа, се нарича обусловен живот. Но когато същото това съзнание е привързано към Върховната Божествена Личност, то е освободено съзнание.“

„Шримад Бхагаватам“ 3.32.19: нунам даивена вихата йе чачюта-катха-судхам хитва шринвантй асад-гатха пуришам ива вид-бхуджа „Върховната воля на Бога осъжда тези хора на вечни страдания. Те нямат вкус за нектарните дейности на Върховната Божествена Личност, затова могат да се сравнят със свине, които ядат изпражнения. Те отказват да слушат за трансценденталните дейности на Бога и предпочитат отблъскващите дейности на материалистите“.

„Риг-веда“ 10.129.4: камас тад агре самавартатахи манасо рета пратхамам яд асит „В началото бе желанието – първичният зародиш на ума.“

„Шримад бхагаватам“ 7.9.43: наиводвидже пара дуратяя-ваитараняс твад-виря-гаяна-махамрита-магна-читта

шоче тато вимукха-четаса индрияартхамаясукхая

бхарам удвахато вимудхан

„О, най-прекрасна от великите личности, не се страхувам от материалното съществуване, защото където и да се намирам, мисля единствено за Твоята слава и дейности. Загрижен съм единствено за глупаците и негодниците, които кроят сложни планове как да постигнат материално щастие и да поддържат семействата, обществата и държавите си. Тревожа се от любов към тях.“

„Шримад Бхагаватам“10.1.4: нивритта-таршаир упагияманад бхаваушадхач чхротро-мано-‘бхирамат ка уттама-шлока-гунанувадат пуман вираджйета вина пашугхнат „Възхвалата на Върховната Божествена Личност се извършва в последователността парампара; тоест, предава се от духовен учител на ученик. На тази възхвала се наслаждават онези, които са престанали да се интересуват от фалшивото, преходно славене на космическото проявление. Описанията на Бога са единственият лек за обусловената душа, преминаваща през повтарящи се раждане и смърт. Следователно, кой би престанал да слуша възхвалата на Бога, освен касапинът или самоубиецът?“

Първият цитат ни осведомява, че Абсолютната Истина е раса, източникът на удоволствие за всички, дори за дживите в обусловено състояние, които действат чрез физически тела. В началото на „Бхакти-расамрита-синдху“ („Нектарът на предаността“) Шрила Рупа Госвами потвърждава, че Бог Кришна е акхила-расамритамурти, формата на всички видове нектарна раса или вкус. Шрила Прабхупада превежда думата акхила като „всички видове“, „всякакви“, „всеобщи“, „всички съществуващи“, „пълни“ и т.н. Вторият цитат, изречен от Бог Капила-дева, ни казва, че живите същества се делят на две категории – обусловени и освободени – според качеството на тяхното привличане, или с други думи – според качеството на техния вкус. Освободените души са привлечени от Кришна и получават акхила-раса, пълния вкус на нектара. Обусловените души са привлечени от проявленията на природата и получават кхила (непълна) или джада (мъртва, безчувствена) раса. В лекция върху „Шримад Бхагаватам“, изнесена на 7 декември 1974 г. в Бомбай, Шрила Прабхупада обяснява:

„Ви сте в плен на тази материална джада-раса, материалната раса. Съществува раса; иначе защо човек ще работи така усилено да поддържа семейството си? Ако няма поне някаква ананда, защо ще се занимава с това? Никой не поема толкова отговорност за другите. Но за децата, съпругата, за семейството – поемат. Съществува... Ако няма поне някаква ананда, защо ще го прави? Значи връзката притежава ананда. Но тази ананда е едва мъждукаща илюзия“.

Тук е уместно да въведем думите самашти и вяшти от заглавието на настоящата част. Сама означава „същ“, вяса означава „разделен“, а асти означава „така е“. Бог е акхила („всеобщ“, „всичко съществуващо“ и т.н.), затова Неговата гледна точка е самашти, както виждаме от „Бхагавад-гита“ 15.7: мамаивамшо дживалоке джива-бхута санатана, „живите същества в този обусловен свят са Мои вечни откъснати частици“. Но от гледната точка на самите обусловени души материята ги е отделила (вяшти) от Бога и една от друга. Всъщност самата дума джива или джива-бхута носи смисъла на отделеност. „В обусловено състояние живото същество е известно като джива-бхута или „живата сила в материята“. („Чаитаня-чаритамрита“ 6.269, коментар; в същия коментар Шрила Прабхупада обяснява, че освободената душа се нарича брахма-бхута) В „Шримад Бхагаватам“ 1.3.32 се казва: са дживо ят пунар бхава, „дживата се ражда отново и отново“. По същия начин стих 4.29.74 ни казва: джива итй абхидхияте, „това представлява съществуването на обусловената душа“, като четана (съзнателното живо същество), което е юкта (съчетано) с шодаша вистритам (шестнадесет експанзии), а именно петте сетивни обекта, петте действащи сетивни органа, петте сетива за придобиване на знание и ума.

Третият цитат, изречен също от Бог Капила, обяснява, че онези, които са се отделили от Бога, са най-нещастни. Те са против акхила-раса, която в този свят се появява като ачюта-катха, разкази за Бог Ачюта. Онези, които нямат вкус към Кришна-съзнание, са сравнени със свине, ядящи изпражнения; т.е. те са полудели по определена раса, но за нещастие това е вкусът им да слушат, обсъждат и имитират противните занимания на хора с животинско съзнание.

Обусловените души са даивена-вихата, осъдени от божествения ред. Те са отделени от съвършения нектар на общуването с Кришна. И затова са принудени да насищат нуждата си от нектар по най-отвратителни начини. Именно тук можем да видим как точно се трансформира тяхното съзнание. Джива-бхута са не по-малко духовни души от брахма-бхута. Не са и в по-малка степен вечни, неразделни слуги на Кришна. Но не притежават вкус да Му служат.

В „Шримад Бхагаватам“ 5.11.8 умът е сравнен с горящия фитил на лампа. Ако фитилът пращи и не гори както трябва, ако пламъкът пуши, лампата потъмнява и светлината е непостоянна. Ако гори добре, пламъкът дава ярка светлина, без да опушва лампата. Този стих посочва съвсем ясно, че умът има две състояния: т аттва и вритти. Тук Шрила Прабхупада превежда таттва, което обикновено означава „истина“, като „неговото изначално положение“. Вритти е преведено като „разнообразни задължения“. Както таттва, така и вритти е дума, често срещана в „Шримад Бхагаватам“, и обозначава дейности за поддържане на материалния живот.

Надявам се става ясно, че за освободения, чист ум няма друго занимание, освен Кришна-съзнание. Нечистият ум е нераздèлен от вритти. „Шримад Бхагаватам“ 5.11.9 изрежда единадесет обвързаности в три категории. Когато умът е погълнат от слушане, докосване, гледане, вкусване и мирисане, той се занимава със сетивните обекти. Когато е зает с хващане, ходене, говорене, уриниране/дефекация и полови сношения, той се занимава с органични дейности. Когато умът е погълнат от измислици и високо самомнение, той се занимава с абхимана (фалшив егоизъм).

Стихът от „Риг-веда“ – четвъртият цитат от писанията, залегнал в основата на втората част от това есе – ни осведомява, че семето на ума е желанието. Според цитата умът е отправната точка на материалното съществуване. Ако живото същество не притежава вкус към съвършено Кришна-съзнание, желанията му ще останат неудовлетворени. Материалните желания са корените на материалния ум и процесите в него (манасо-вритти).

Стих 10.1.42 от „Шримад Бхагаватам“ казва, че природата на ума е викаратмака. Читателят може би ще си спомни думата викара от първата част на това есе. Тя означава „трансформация“. Конкретните викари на ума са три: мислене (съзнание и размишление), чувстване (емоции) и воля (решителност). Съществува дори чиста, изначална форма на тези трансформации на ума.

„От „Шримад Бхагаватам“ разбираме, че Кришна е Изначалното Съзнание и център на всички движения на психиката, а именно мисленето, чувстването и волята. Всички ние сме неразделни частици от тези Върховни Мислене, Чувстване и Воля, но мисленето, чувстването и волята ни в настоящия момент са замърсени от облака на невежеството; ние мислим, чувстваме и изразяваме воля по изкривен начин“. (Писмо до г-жа Клайн, 69–02–22) Виждате как нечистият, вяшти ум на обусловените

души се развива от изначалния самашти ум на Бога. „Шримад Бхагаватам“ 10.1.42 посочва, че материалното тяло се развива от материалния ум.

Да си припомним коментара на Шрила Баладева Видябхушана от първата част на това есе, където се казва, че освободената душа познава и обитава както сферата на викара (трансформацията), така и тази на викара-аварти (трансцендентността). Това се илюстрира от петия цитат – думите на Шри Прахлада Махараджа. Той се моли да живее без страх в материалния свят, защото винаги помни славата и дейностите на Бога. Единствената му цел да бъде тук е да избави падналите обусловени души с погълнати от тежкото бреме на фалшивото материално щастие умове.

Шестият цитат ни учи, че както чистата възхвала на Бога носи удовлетворение на освободените души, така тя е и лекарството, което изцерява обусловените от тяхната духовна слабост, силни материални желания и неудовлетворение. Само дълбоко нещастните хора не чувстват привличане в тази посока, заразени с крайна ненавист към самите себе си и извратено решени да унищожат надеждите си за духовен живот.

Внимателно прегледахме трансформацията на съзнанието и разбрахме, че това е трансформация на раса, тоест вкуса. От тази трансформация възниква полето на дейностите. Как се случва това? Базисно разбиране може да се почерпи от следните два цитата из коментарите на Шрила Прабхупада към Десета глава от Втора песен на „Шримад Бхагаватам“.

„И така, преди сътворението (или проявлението) на материалния космос Богът съществува под формата на обща енергия (маха-самашти), а когато пожелае да се разпространи в много, Той се разширява, приемайки формата на диференцирана енергия (самашти). Тази енергия продължава да се диференцира още по-нататък и дава началото на индивидуални разширения на Бога от три категории: адхятмика, адхидаивика и адхибхаутика, както вече бе обяснено (вяшти). Затова творението и съзидателните енергии са едновременно тъждествени на Бога и различни от Него. Всичко произлиза от Него (Маха- Вишну или Маха-самашти) и в този смисъл всички космически енергии са тъждествени с Него; но в същото време енергиите, произлезли от Бога, се различават от Него, защото всяка от тях има специфични функции и се проявява по специфичен начин, в съответствие с Неговия замисъл. Живите същества са една от енергиите на Бога (Негова междинна енергия) и затова те също са едновременно еднакви и различни от Него. (ШБ 2.10.13, коментар) „Сърцето на всяко живо същество е мястото, в което пребивава Свръхдушата, Параматма, пълна експанзия на Върховната Божествена Личност. Без Нейното присъствие живото същество не може да влезе в действащата енергия съобразно с миналите си постъпки. В материалния свят обусловените живи същества притежават определени природни наклонности и за да могат да ги реализират, по указание на Свръхдушата получават от материалната енергия подходящи тела. Това е обяснено в „Бхагавад-гита“

(9.10). Затова, когато Свръхдушата влезе в сърцето на обусловената душа, у нея се формира съответният ум и тя започва да съзнава с какво трябва да се занимава – също като човек, който се събужда от сън и си спомня какви задължения трябва да изпълни.“ (ШБ 10.2.30, коментар)

Тук може да възникне въпросът – така, както го задава и Махатма Видура към мъдреца Маитрея в „Шримад Бхагаватам“ 3.6.7, – ако творението е лила (забавление) на Бога и ако всеблагият Бог присъства пряко в сърцето на живото същество, тогава защо Неговото присъствие и Неговите лила водят до нещастие? Маитрея отговаря, че нещастието на живите същества е атмавипаряя, или изкривено отъждествяване. Те са загубили връзка с истинската си самоличност като неразделни частици от Бога и се опитват да открият самоличността си сред енергиите на материалното творение. Богът никога не губи трансценденталното усещане за Себе си, дори докато се забавлява със Своята илюзорна енергия.

Това ни връща към темата на втората част от това есе: самашти и вяшти. Докато осъществява съзидателната Си лила, Богът има определена цел и тази цел включва окончателното благоденствие (самашти) за всяка една от Неговите неразделни частици. „Материалното творение, създадено от Господаря на всички живи същества (Вишну), предоставя на обусловените души възможност да се върнат обратно у дома, обратно при Бога“ („Бхагавад-гита“ 3.10, коментар). Но от гледната точка на обусловеното си състояние (вяшти) живите същества виждат сътворението с други очи и затова страдат. Ето защо: „Кришна-съзнанието означава постоянно да общуваме с Върховната Божествена Личност в такова състояние на ума, че да виждаме проявения свят така, както го вижда самият Бог, Върховната Личност“ (ШБ 4.29.69).

Нека разгледаме по-подробно как се разгръща съзидателната лила на сътворението. В шастрите се говори за четири етапа. Всеки етап е производен от поредната експанзия на Бога.

„Върховното живо същество Кришна проявява вечно Себе си като чатур-вюха – четворна пълна експанзия. Коментарът към тази молитва гласи, че човек трябва да се откаже от фалшивото си его и да се моли на чатур-вюха, като поднася своите почитания. Макар Абсолютната Истина да е една-единствена, Тя проявява своите безброй великолепия и енергии, разширява се и прониква в безброй пълни форми, от които чатур-вюха е основната експанзия. Изначалното същество е Васудева, Божествената Личност. Когато Богът проявява Своите първоначални енергии и великолепия, Той се нарича Санкаршана. Прадюмна е основата на експанзията Вишну – душата на цялата вселена, а Анируддха е основата на личностното проявление на Вишну като Свръхдуша във всяко индивидуално същество из вселената. Сред четирите пълни експанзии, споменати тук, изначалната експанзия е Васудева, а останалите три се смятат за отделни Негови проявления. Когато обусловеното живо същество забрави, че самото то и материалната природа са предназначени да служат на Бога, на преден план излиза невежеството и то пожелава да стане господар.“ (ШБ 11.5.30, коментар) „Първият пуруша-аватара, Маха-Вишну в Причинния океан, създателят на съвкупната материална енергия, е експанзия на Санкаршана; вторият пуруша, Гарбходакашайи Вишну, е експанзия на Прадюмна; а третият пуруша, Кширодакашайи Вишну, е експанзия на Анируддха.“ („Чаитаня-чаритамрита“ Ади, 2.56) Както отбелязва Шрила Прабхупада в своя коментар

към „Шримад Бхагаватам“ 1.14.8, разбирането на чатур-вюха (Бог Кришна в Неговото четворно Вишну-таттва проявление, започващо с Васудева) „изправя обикновения човек пред сложни проблеми“. Ще започнем да разгадаваме тези сложни проблеми, като споменем, че в четирите форми Кришна разгръща Своите забавления отвъд Голока Вриндавана. Например, Бог Рамачандра е изначалният Васудева; Той и Неговите трима трансцендентални братя са ади-чатурвюха (ШБ 3.1.34, коментар). Шри Нараяна, Богът на Ваикунтха, е експанзия на Васудева (ШБ 1.16.26–30, коментар). Освен че вечно присъстват в духовния свят, четирите личности от чатур-вюха се появяват и в махат-таттва (вж. „Чаитаня-чаритамрита“, Мадхя 20.276, коментар).

Как тези четири форми на Бога моделират махат-таттва чрез Своето божествено присъствие е основна тема на обсъждане сред великите мъдреци на философията Веданта. Предлагам едно обобщение въз основа на „Упанишадите“. Моля да обърнете внимание на състоянията на съзнание и признаците, които се свързват с всяко едно от тях. Обърнете внимание и на това, че в „Упанишадите“ чатур-вюха носят следните наименования: Брахман (за Васудева), Ишвара (за Санкаршана), Хиранягарбха (за Прадюмна) и Вират (за Анируддха). Аспект Състояние на съзнание и Съзидателно Стадий на на Абсолюта признаци проявление сътворение

(тип тяло)

Брахман Туря – чисто съзнание Брахма-бхута Брахман

(над трите гуни) (отвъд материалното (над трите

въплъщение) гуни)

Ишвара Прагя – интелигентност в авякта: Карана-шарира Махат

сусупти (безсъзнание, дълбок сън (причинно тяло)

без сънища )

Хиранягарбха Тайджаса – съзидателна Линга-шарира Тайджаса

интелигентност: (фино тяло)

свапна (сън със сънища)

Вират Аханкара – фалшиво его: Стхула-шарира Вишва

джаграта (будно състояние) (грубо тяло)

Нека сравним горното с ключови моменти от книгите на Шрила Прабхупада. Започваме с цитат от „Шри Чаитаня-чаритамрита“, Мадхя 20.27, коментар).

„Трите вида егоизъм (аханкара) практически са известни като ваикарика, тайджаса и тамаса. Махат-таттва се намира в сърцето, читта, а доминиращото Божество от махат-таттва е Бог Васудева (ШБ 3.26.21). Махат-таттва се трансформира и се разделя на три: (1) ваикарика, егоизъм в гуната на доброто (саттвика аханкара), от което се проявява единадесетият сетивен орган умът, и чието доминиращо Божество е Анируддха (ШБ 3.26.27–28); (2) тайджаса, егоизъм в гуната на страстта (раджаса аханкара), от което се проявяват сетивата и интелигентността и чието доминиращо Божество е Бог Прадюмна (ШБ 3.26.29–31); (3) тамаса, егоизъм в гуната на невежеството, от който се разпространява звуковата вибрация (шабда-танмарта). От звуковата вибрация се проявява небето (акаша), както и сетивата, начело със слуха (ШБ 3.26.32). Доминиращото Божество на тези три вида егоизъм е Бог Санкаршана.“

Първото нещо, което трябва да разберем, е че Бог Васудева господства над махат-таттва от Своята отстранена, трансцендентална позиция. Шрила Прабхупада много точно фокусира този факт в коментара към „Шримад Бхагаватам“ 3.26.21. Той пише, че състоянието Васудева се нарича още ясно съзнание или Кришна-съзнание; в „Бхагавад-гита“ то се нарича кшетра-гя, където полето на дейностите, проявени на ниво самашти в махат-таттва и на ниво вяшти в индивидуалното тяло, бива съвършено осъзнато заедно със Свръхдушата.

В цитирания по-горе коментар Шрила Прабхупада пише, че Бог Санкаршана е Божеството, което доминира над трите вида егоизъм, проявяващи се в махат-таттва. Както вече видяхме, трите личности от чатур-вюха, начело със Санкаршана, се свързват с тримата пуруша-аватари, които пораждат материалното творение. Първият пуруша, Маха-Вишну е експанзия на Санкаршана.

В „Упанишадите“ Той се нарича Ишвара и за Него се казва, че контролира карана (причинната) въплътена форма. От книгите на Шрила Прабхупада знаем, че Маха-Вишну лежи в карана-джала (Причинния океан) и издишва неизброими вселени през порите на тялото си. „Упанишадите“ казват, че Ишвара е Богът на съня без сънища (сусупти). В коментара си към стих 7.9.32 от Шримад Бхагаватам“ Шрила Прабхупада пише:

„Ади-пуруша, изначалната Върховна Божествена Личност – Кришна, Говинда – се разширява като Маха-Вишну. След унищожението на космическото проявление Той остава в трансцендентално блаженство. Думата йога-нидрам се използва по отношение на Върховната Божествена Личност. Човек трябва да разбере, че този нидра, или сън, не е като нашия нидра, в проявлението на невежеството. Богът винаги е в трансцендентост. Той е сач-чид-ананда – във вечно блаженство – и така сънят никога не Го смущава, както обикновените хора. Трябва да се разбере, че Върховната Божествена Личност е вечно блажена. Шрила Мадхвачаря казва накратко, че Богът е турия-стхита, винаги трансцендентален. В трансцендентостта не съществуват неща като джагарана-нидра-сусупти – будно състояние, сън и дълбок сън.“

Този цитат е изпълнен с дълбок смисъл. Оттук разбираме, че макар да има разлика във влиянието, което Те упражняват върху съзнанието на дживите, в трансценденталните позиции на Бог Васудева и Бог Санкаршана (Маха-Вишну) няма разлика. Спомнете си стих 11.25.20 от „Шримад Бхагаватам“, цитиран в първото есе, който описва будното състояние като симптоматично за доброто, състоянието на сън като симптоматично за страстта и състоянието на дълбок сън без сънища като симптоматично за невежеството. Така, въпреки че влиянието, оказвано от Бог Санкаршана върху дживите, е тамасика (невежествено), самият Той е вечно турия-стхита, отвъд проявленията на материалната природа. Всички Вишну-таттва форми са еднакво трансцендентални. „... Всички пълни експанзии на Бога са една и съща вишну-таттва и помежду им няма разлика“ (ШБ 3.1.4, коментар). „Всеки, който познава тези три форми на Вишну, може да се освободи от материалното оплитане“ („Бхагавад-гита“ 7.4, коментар).

Още веднъж виждаме как се отнася самашти към вяшти или акхила към кхила. Дълбокият сън на вяшти (живите същества) представлява лоша имитация на пълното трансцендентално блаженство, изпитвано от самашти, Бог Маха-Вишну. Стих 1.3.15 от „Веданта-сутра“ (гатишабдабхям татха хи дриштам лингам ча) посочва, че дахра, т.е. Свръхдушата, общува с живите същества, докато са в състояние на дълбок сън, макар те да не го осъзнават. Стих 8.3.2 от „Чхандогя Упанишад“ казва, че всеки ден живите същества, без да знаят, отиват до духовния свят на Брахман. Дълбокият сън (сусупти) е енергия на Маха-Вишну. Всяка нощ Той идва, за да общува с нас и ни завива с одеалото на Своята енергия сусупти (Параматма в сърцата ни не е различна по сила от Маха-Вишну). „Брихад-араняка Упанишад“ 4.3 сравнява душата джива с риба в реката – собственото аз преминава от едно състояние на обусловено съзнание в друго, както рибата плува от единия бряг до другия. Реката е енергията на тримата Вишну: джагарана-свапна-сусупти.

евам джагаранадини

джива-стханани чатмана

мая-матрани вигяя

тад-драштарам парам смарет

„Всички състояния – дълбок сън без сънища, сънуване и будност – не са нищо друго, освен енергии на Върховната Божествена Личност. Човек трябва винаги да помни изначалния създател на тези състояния, Върховния Бог, който не е засегнат от тях.“

(ШБ 6.16.54)

Упанишадите казват, че Ишвара (Маха-Вишну) е Богът на Прагя. В Първа песен от „Шримад Бхагаватам“ Шрила Прабхупада превежда прагя като „интроспективно знание“. „Бхагавад-гита“ 2.57 обяснява прагя като знание, с което човек остава незасегнат от каквито и да било условия в материалния свят. Махараджа Юдхищира постига такова интроспективно знание, като слива петте груби елемента на тялото с трите проявления на материалната природа (отнасящи се и до трите аспекта на финото тяло: умът като производен на доброто; интелигентността – производна на страстта; и фалшивото его – производно на невежеството). След това той слива проявленията в едно неведение, което Шрила Прабхупада определя като авякта махат-таттва (ШБ 1.15.42, коментар). И накрая това неведение Юдхищира слива с Брахман, чистото себе си.

Същата прогресия се очертава и в следния цитат от коментара към стихове 13.6–7 на „Бхагавад-гита“:

„Петте груби елемента са грубо проявление на фалшивото его, негов първоначален стадий, обикновено наричан материално схващане, или тамаса-буддхи, т.е. “разум в невежество“. Това, от своя страна, представя непроявения стадий на трите гуни на материалната природа. Непроявените гуни на материалната природа се наричат прадхана.“

Авякта махат-таттва е първоначалният стадий (коренът) на материалното творение (карана). Упанишадите го наричат Махат. Отвъд този Махат е Брахман или васудева-саттва, чистото съзнание. Бог Васудева контролира васудева-саттва, Бог Санкаршана контролира авякта махат-таттва, а Бог Прадюмна контролира вякта (проявената) махат-таттва. Този трети стадий на сътворението в Упанишадите се нарича тайджаса.

Да си припомним отново цитата от коментара към „Чаитаня-чаритамрита“, Мадхя 20.276. Там се казва: „(2) тайджаса, егоизъм в гуната на страстта (раджаса аханкара), от което се проявяват сетивата и интелигентността и чието доминиращо Божество е Бог Прадюмна (ШБ 3.26.29–31).“ Гарбходакашайи Вишну е експанзия на Бог Прадюмна. В Първа глава цитирахме стих 2.292 от „Чаитаня-чаритамрита“, Мадхя, където се казва, че Гарбходакашйи Вишну е Хиранягарбха или Свръхдушата на цялата вселена. В Упанишадите Той се нарича Хиранягарбха; там се казва, че линга-шарира (финото тяло) произхожда от Него. Това се потвърждава и от „Шримад Бхагаватам“ 2.10.30:

„Когато Той пожела да размишлява за дейностите на собствената Си енергия, се появи сърцето (мястото, където пребивава умът), умът, Луната, решителността и желанието“.

Линга-шарира е тялото, което сънува. „Всъщност човек лесно, от собствен опит, може да разбере как финото тяло се отделя от грубото – когато спим, грубото ни тяло лежи в постелята, а през това време финото тяло отвежда душата, живото същество, в съвсем други измерения“ (ШБ 4.12.18, коментар). Така Хиранягарбха, тоест Гарбходакашайи Вишну, контролира нивото свапна на съзнанието в проявлението на страстта.

Кширодакашайи Вишну, Параматма, влиза в сърцето на линга-шарира. В сърцето на отделния индивид Той е локализираната форма на Бог Анируддха, контролиращ фазата вайкарика на творението (фалшивото его в проявлението на доброто, саттвика-аханкара). Упанишадите Го наричат Вират (едно от имената на Кширодакашайи Вишну; вж. „Чаитаня-чаиртамрита“, Мадхя 21.39, коментар). Казва се, че Той контролира джаграта, будното състояние на въплътеното съзнание.

Но тук сякаш възниква известно противоречие между Упанишадите и „Шримад Бхагаватам“. Четвъртата фаза на сътворението в Упанишадите се нарича Вишва; те сочат, че това е най-грубият стадий на развитие, през който се появява стхула-шарира (тялото, състоящо се от петте физически елемента). Казва се, че Бог Вишва, наречен Вират, държи дживите в плен на аханкара, фалшивото его. Грубите елементи и фалшивото его предполагат проявление на невежеството, управлявано от Санкаршана. Каква е връзката с Анируддха, владетеля на проявлението на доброто?

Решение откриваме в коментара към „Шри Чаитаня-чаритамрита“, Ади 5.41 и „Шримад Бхагаватам“ 5.17.16. От първата препратка научаваме, че източникът на формите на Вишну е Мула-Санкаршана („коренът Санкаршана“). От Него се излъчват Прадюмна и Анируддха, Маха-Вишну, Гарбходакашайи Вишну и Кширодакашайи Вишну, дживите и цялото материално проявление. А от препратката към „Шримад Бхагаватам“ научаваме, че Санкаршана е последната експанзия на чатур-вюха и че великият полубог Шива се прекланя пред Него като причина за своето съществуване. Как може Санкаршана да бъде и коренът на пуруша-аватарите, и последната експанзия на чатур-вюха? Отговорът се изяснява в стих 5.25.1 от „Шримад Бхагаватам“: освен в Своята форма като Маха-Вишну, Санкаршана се появява в тази вселена и като Ананта – Богът във формата на хилядоглава змия с космически размери.

„Шри Шукадева Госвами каза на Махараджа Парикшит: „Скъпи ми царю, приблизително 240 000 мили под планетата Патала живее още една инкарнация на Върховната Божествена Личност. Това е експанзията на Вишну, известна като Бог Ананта или Бог Санкаршана. Той е във вечно трансцендентално положение, но понеже е почитан от Шива, божеството на тамо-гуна или мрака, понякога Го наричат тамаси. Бог Ананта е доминиращото Божество на материалното проявление на невежеството, а също и на фалшивото его и обусловените души. Когато едно обусловено същество си мисли: „аз съм наслаждаващият се и този свят съществува, за да му се наслаждавам“, Санкаршана му диктува тази представа за живота. Така обусловената душа в материалния свят се мисли за Върховния Бог.“

Кширодакашайи Вишну (Анируддха) и Ананта (Санкаршана) заедно контролират фазата вишва от сътворението. Първият направлява живите същества отвътре. Вторият контролира техните груби тела и фалшивото его. Стих 4.24.36 от „Шримад Бхагаватам“ обявява Анируддха, Ананта и Санкаршана за една и съща Божествена Личност. Затова на някои места в книгите си Шрила Прабхупада казва, че Бог Анируддха е Божеството на общото его на живите същества. В „Шримад Бхагаватам“ 4.24.36 откриваме още едно обяснение на откровението, че съществуват двама Санкаршана. Там се казва, че Бог Санкаршана играе двойна роля в сътворението: съграждане и разграждане. Шрила Прабхупада обяснява, че съграждащата сила е видима в така наречената гравитация, която държи материята на вселената в едно цяло. По време на унищожение същият Санкаршана освобождава разграждащата сила под формата на опустошителен огън, изригващ от Неговите усти.

Навярно това пътуване из преплетените същности на чатур-вюха и тяхното въздействие върху съзнанието и съзиданието бе твърде натоварващо за някои читатели. Но то води до важно заключение относно трансценденталната психология.

„За да се освободи от фалшивото его, човек трябва да обожава Санкаршана. Санкаршана е обожаван и посредством Шива – змиите, които обвиват тялото на Шива, са символ на Санкаршана, а самият Шива постоянно медитира върху Санкаршана. Този, който обожава Шива като предан на Санкаршана, може да се освободи от фалшивото материално его. Ако човек иска да избегне безпокойствата, причинявани от ума, трябва да обожава Анируддха. За тази цел Ведите препоръчват и обожание на Луната. А за да укрепи интелигентността си, човек трябва да обожава Прадюмна, който се достига чрез обожание на Брахма. Всичко това е обяснено във ведическата литература.“ (ШБ 3.26.21, коментар) Науката за Бога анализира органично присъщата Му позиция и Неговите разнообразни енергии. Ма

териалната природа се нарича пракрити – енергия на Бога в Неговите различни пуруша въплъщения (експанзии), както се описва в „Сатвататантра“:

вишнос те трини рупани

пурушакхянй атхо виду

екам ту махата сраштри

двитиям тв анда-самстхитам

тритиям сарва-бхута-стхам

тани гятва вимучяте

„За целите на материалното творение пълната експанзия на Господ Кришна приема три Вишну-форми. Първата, Маха-вишну, създава цялата материална енергия, известна като махат-таттва. Втората, Гарбходакашайи Вишну, влиза във вселените, за да създаде разнообразие във всяка от тях. Третата, Кширодакашайи Вишну, се разпространява във всички вселени като всепроникващата Свръхдуша и е позната като Параматма. Тя присъства дори в атомите. Всеки, който познава тези три форми на Вишну, може да се освободи от материалното оплитане“. („Бхагавад-гита“ 7.4, коментар)

Трета част. Ведическа дълбинна психология

В статия, озаглавена „Загадъчното съзнание“ (на стр. 108 от „Прочутите загадки на света“, издадена от Пустак Махал, Делхи, юни 2001 г.), Гита Лал Сахай дава следното кратко въведение към дълбинната психология:

„Представителите на дълбинната психология сравняват нашия ум с върха на айсберг, който се носи по водата. Огромна част от айсберга се намира под повърхността на водата и за невъоръженото око е видим само малък къс от него. Всъщност виждаме само ⅛ от цялата ледена маса на айсберга. Следователно ⅞ от нея са потопени и не се виждат“.

К. Г. Юнг (1875–1961) поставя началото на дълбинната психология. В ранните години на кариерата си той е най-изтъкнатият ученик на Зигмунд Фройд, но по-късно се отделя от учителя си и създава своя школа. През 1912 г. Юнг публикува „Психология на несъзнаваното“ – фундаментален труд за всички психолози до ден днешен. Юнг е силно повлиян от картината на ума, обрисувана от мъдреца Патанджали в Йога-сутрите. Патанджали на свой ред извежда своята схема от Ведите.

Западният вариант на дълбинната психология е типично еклектичен. Може да се определи като дисциплина на Новата епоха² – почти явно противоречие, тъй като идеите на Новата епоха не са известни с особена дисциплина на мисленето. Ровичкайки в скритите вътрешни области на умствените структури и процеси, днешните дълбинни психолози свободно обединяват митология, усещания под въздействието на наркотични вещества, екстрасензорни възприятия, шаманизъм и откровени фантазии.

Зародишът на дълбинната психология е ведическото знание, а ведическото знание не е просто работна хипотеза. Образът на айсберга – една осма от който се вижда над повърхността на водата, а седем осми са скрити отдолу – е полезно встъпление към нашето разбиране за ведическото описание на ума. Скритата част не подлежи на тълкуване. Не можем да ѝ придадем форма с прости спекулации. Скритият ум се формира от съвсем реални, мощни енергии на Върховния Бог.

Тъй като целта на това есе е да представи само една схема и тъй като елементите на ведическата дълбинна психология ще бъдат разработени в по-сетнешни есета, тук ще предложа само очертание на структурата на ума, както е описана в „Шримад Бхагаватам“ и други източници на ваишнава Веданта. Отправям благодарности към Негова Светлост Бхану Махараджа за първата таблица, която съм озаглавил „Финото обусловено състояние на индивидуалната душа“. Прецизната работа на Бхану Махараджа съм допълнил с препратки към свещените писания. Втората таблица извеждам от книга на Гитартха Вибхушана Сиромани Ч. М. Падмабхачхар, учен-ваишнава от Мадхва сампрадая. Той излага Веданта-философията за скритите взаиФиното обусловено състояние на индивидуалната душа Параматма [ШБ 4.11.18]

Кала [времеви фактор] Атма + Свабхава – предишни впечатления + Пракрити [ШБ 2.5.21]

Карма – сила от предишни действия Махат-таттва [ШБ 12.7.11]

Аханкара [ШБ 2.5.24] Гяна-шакти Крия-шакти Дравя-шакти Адхидаива Адхятма Адхибхута [ШБ 2.5.24] Вайкарика-аханкара Тайджаса-аханкара Тамаса-аханкара (Саттва) (Раджас) (Тамас) [ШБ 2.5.25] моотношения между ума и вселената в „Живота и учението на Шри Мадхвачария“, публикувана от автора през 1909 г. и преиздадена от неговия внук през 1983 г.

От „Шримад Бхагаватам“ 2.10.16 става ясно, че индивидуалната душа е обусловена в точно съответствие с космическите сили и измерения на вселенската форма на Бога. Така например съществува хиперлинк³, който прекосява измеренията между човешкото око, бога на Слънцето, който е окото на Вселенската форма, силата на зрението и видимата форма (ШБ 2.10.21). Затова Ведите назовават тялото кшудра-брахманда, „малка вселена“. В таблицата по-долу е очертано в най-общ вид взаимоотношението между финото тяло на отделния индивид и вселената като цяло. Седемте Преобладаващ Коша Тяло свята елемент

Седемте тала (равнини) на била-сварга (подземния свят на демоните) се намират в Бхур-лока; затова в нашата психика има хиперлинк към асура-лока, дева-лока (Бхувар, Свар и Махар) и муни-лока (Джана, Тапа и Сатя).

Десетте ни сетива са свързани чрез хиперлинк с десетте полубога. Умовете ни са свързани чрез хиперлинк с Луната. Ние сме във фина връзка с цялостната Вселенска форма. Тези „линкове“ могат да се активират чрез мистична йога. „Дори на земята съществуват йоги, които могат да извършат ритуалното си утринно къпане на четири места едновременно – в Джаганатха Пури, в Рамешвара, в Харидвар и в Дварака“, обяснява Шрила Прабхупада в „Животът произлиза от живот“. „Един мой приятел йога идваше на гости при баща ми в Калкута. Той му разказал, че било достатъчно просто да седне и да докосне своя гуру и се пренасял от Калкута до Дварака за две минути. Това е силата на йога.“

Ведическата дълбинна психология разкрива, че всъщност никой не е сам. Ние сме интимно свързани с Бога и множество могъщи личности от макрокосмоса. Тяхното влияние играе роля в нашето микрокосмическо съзнание. Разказите от „Шримад Бахагаватам“ за конфликтите между полубоговете и демоните, които се разгръщат из обширни области от вселената, се отнасят с пълна сила и до нашите индивидуални, вътрешни конфликти. Тук не става въпрос за символи или метафори. Силите, които стоят зад явленията от външната природа, стоят и зад вътрешната ни природа.

Кошите, обвивките (аннамая, пранамая и т.н.) представляват петте нива на обусловено съзнание. Според „Шримад Бхагаватам“ тези мая-нива са характеристики на влиянието, което богът на Луната упражнява върху дживите от материалния свят. Чандра, владетелят на Луната, е и управляващото божество на финото тяло. Стихове 5.22.9 и 10 от „Бхагаватам“ се обръщат към него като Джива, Аннамая, Прана, Маномая, Амритамая и Сарвамая. Упанишадите учат, че аннамая е нивото на обусловена зависимост от храната – убеждението, че животът означава хранене. Пранамая е нивото, на което животът се отъждествява с телесните функции. Когато животът се отъждествява с ума, това е нивото на съзнание маномая. На ниво вигянамая водещ е интелектът (разграничителната способност). Анандамая е блаженството на покоя така, както го изпитва например дживата в дълбок сън. В това състояние удовлетворението на живото същество не се свързва с храна, дейност, мислене или усилие да се разграничи реалност от илюзия. Всички тези коши са характеристики на финото тяло: сетива, жизнена сила, ум, интелигентност и подсъзнание. Вселената като цяло също притежава своите фини характеристики, проявени в световете над нивото на Земята.

Четвърта част. Общ преглед на бхакти-йога психологията

В заключителната част на второто есе ще направим общ преглед на психологическата система, представена от великия ваишнава-ачаря Шри Рамануджа във философията Вишиштадваита Веданта. Всички елементи от обусловеното съзнание на духовната душа, разгледани в отделните части на това есе, са прецизно анализирани в обяснението на Рамануджачаря за бхакти-йога. Шрила Прабхупада дава висока оценка на неговия труд в коментара към стих 6.10.11 от „Шримад Бхагаватам“:

„Ето защо в своята книга „Веданта-таттва-сара“ Рамануджа Свами описва как това сливане на душата означава, че след като се отдели от материалното тяло, съставено от осем елемента – земя, вода, огън, въздух, етер, фалшиво его, ум и интелигентност, – индивидуалната душа започва да се занимава с предано служене на Върховната Божествена Личност в Нейната вечна форма. Материалната причина, пораждаща материалните елементи, поглъща материалното тяло и духовната душа заема своята изначална позиция“.

Докато пишех тази част от второто есе, се обърнах към Девета глава, „Вишиштадваита“, от книгата „Индийска психология“ на Рагхунатха Сафая (издадена от Мунширам Манохарлал, Ню Делхи, 1975). Г-н Сафая, общ преглед на бхакти-йога психологията чиято книга обхваща ученията за ума, разпространявани от единадесет школи в индийската философия, е събрал материалите си от оригинални санскритски източници. За главата „Вишиштадваита“ той е изучавал „Шри Бхашя“ на Рамануджачаря, „Атмасиддих“ на Ямуначаря, „Шримад Бхагаватам“, „Вишну пурана“ и още шест ваишнавски текста от Южна Индия. На стр. 248 той обобщава няколко теории за съзнанието, включително Маявада на Шанкарачаря, будизма и западния абсолютен идеализъм. Заключението на Сафая: „Рамануджа поддържа най-разумното гледище. Той разглежда съзнанието като атрибут на Съзнателния, като реалност, а не абстракция“. На стр. 260 той пише: „Докато Адваита Веданта изкривява психологията на Упанишадите в посока на Маявада (което е против духа на Упанишадите), ваишнава Веданта правилно отвежда философията и психологията на Упанишадите и „Брахма сутра“ към духа на Упанишадите“. На стр. 261 Сафая заключава: „Що се отнася до психологически принципи, „Вишитадваита“ на Рамануджачаря представя и трите школи (вишиштадваита, дваита и бхедабхеда) на ваишнава Веданта“.

В основата на психологията на преданото служене е бхакти, настроението на чиста отдаденост. Бхакти-йога е развиването на това настроение. От психологическа гледна точка това представлява култивиране на емоциите. Емоциите образуват „лепилото“ на привързаността на ума. В тази глава видяхме, че робството или освобождението се определят от качеството на привързаността. Бхакти-йога култивира привързаността на ума към Кришна.

В речника на психологията под „емоционален живот“ се разбира чувствената страна на ума (думата „емоционален“ означава умствено състояние на възбудени чувства, например обичта на един човек към друг). Психологията приема, че умът има още две страни: познавателна (мисловна) и волева (действена). От тези три викари (трансформации) на ума – мислене, чувстване и воля – Рамануджачаря определя емоционалния аспект като първостепенен. „Мисленето и волята са подчинени“ (Сафая, стр. 259).

За Шанкарачаря всички страни на ума са психотични, защото субектът (този, който мисли, чувства и изразява воля) халюцинира обектите на мисълта си, които изобщо не са реални. Рамануджа отхвърля това гледище на маявадите. Индивидуалните субект и обект притежават своя микрокосмическа реалност вътре в макрокосмическата форма на Бога. Богът е най-великият и изначален гята (знаещ), бхокта (преживяващ и наслаждаващ се) и карта (действащ). Живото същество е пракара (категория) на Брахман (духовната субстанция); то също е гята, бхокта и карта. Следователно неговите мисли, емоции и воля не са лишени от субстанция.

При познавателната си, тоест мисловна, функция умът наблюдава (анубхава) и помни (смрити). Наблюдението е двустранно. Умът наблюдава чрез пратякша, пряко възприятие, и анумана, заключение. Заключителното наблюдение се извършва чрез тарка или логика. Например ако през затворената врата чуя гласа на приятел, аз логически ще реша, че той е в коридора пред стаята – „ще го видя с окото на ума си“. Познавателната способност се гради на три елемента: субект, обект и отношението субект-обект. Това, което наричаме „мислене“, винаги включва и трите. общ преглед на бхакти-йога психологията

Както вече отбелязахме, пратякша и анумана са нива на познанието. Съществува и трето, най-висше ниво – дивя-пратякша – интуиция или божествено възприятие. „Божествено възприятие се придобива по Божия милост, призовавана с ежедневно предано обожание и медитация“ (Сафая, стр. 261).

Волевата страна на ума, учи Рамануджа, се основава на свободната воля. Свободната воля е атрибут на Върховния Бог, който дживата също притежава, но в минимална степен. Действията в хармония с Божията воля са освобождаващи; действията в разрез с Божията воля подлежат на осъждане по закона на карма.

Над всичко стои емоционалната страна на ума. Рамануджачаря учи, че всички истински чисти емоции кулминират в любовта. Бхакти-йога пренасочва любовта от материалните неща към Върховния Бог. Така дживата получава най-висше щастие. Понеже емоционалната страна на ума господства над мисловната и волевата страна, пречистващото влияние на бхакти върху емоциите е най-важно. Но бхакти-йога владее и всички умствени функции. Тук не става дума „просто“ за емоции.

Бхакти-йога „полива“ емоционалната страна на ума с копнеж към Върховния Бог. От това разцъфват и други съвършени емоционални състояния: каляна – да желаеш доброто на другите живи същества; дая – състрадание; ахимса – ненасилие; и анавасада – жизнерадост.

На мисловната страна на ума бхакти-йога носи вивека (способност за правилно разграничаване) и арджавам (почтеност). На волевата страна тя носи правилни действия (крия), духовна практика (абхяса) и благотворителност (дана). На всички страни на умствена дейност бхакти-йога носи прапатти, пълно отдаване на Бога.

Това е общият преглед на бхакти-йога психологията. В допълнение можем накратко да се запознаем с прозренията на Рамануждачаря върху съзнанието и неговото обуславяне под влиянието на материалните проявления. За начало нека разберем какво точно означава думата вишиштадваита. Адваита означава, разбира се, „недвойствен“. Философията Маявада претендира, че терминът адваита ѝ принадлежи. Когато адваита се съчетае с вишешена (фактор, придаващ качество), получаваме вишиштадваита, което означава „качествен не-дуализъм“.

Важно е да се разбере, че отправната точка на тази философия не е материалната вишешена като три-гуна пракрити. Вишиштадваита не ни казва просто, че недвойственият Абсолют е приел качествата саттва, раджас и тамас; ако беше така, тогава едва ли би имало някаква разлика между философията на Рамануджа и тази на Шанкарачаря. Рамануджа учи, че изначалната вишеша е съзнание, което не е неизменният Абсолют, както мисли Шанкарачаря. Съзнанието е качество на Абсолютния Бог, а също и на индивидуалната душа. Казано другояче – за Шанкара съзнанието е субекта; за Рамануджа то е функция на субекта. Следователно съзнанието не е статично. То е динамично.

Съзнанието е апритхак-сиддхарма – не може да бъде отделено от своя субект. По този начин субектът и неговото съзнание са недвойствени (адваита). Но понеже съзнанието е също и активен атрибут на субекта, то определя субекта. Например чрез своето съзнание дживата може и да се издигне, и да деградира. Деградацията на съзнанието поставя дживата под контрола на трите материални проявления. общ преглед на бхакти-йога психологията

По време на джаграта, будното състояние (когато доминира саттва-гуна), съзнанието на дживата получава от материалната природа възможност да се движи на физическа платформа. Съзнанието тече по финия канал на ума през сетивата към сетивните обекти. По време на свапна, съня (т.е. проявлението раджас), умствената връзка със сетивните обекти се затваря. В това състояние умът е активен, но е зает със смрити, паметта за сетивни обекти. Паметта обикновено бълва образи, несвързано и некоординирано. Всички сънища притежават реалност, в смисъл че елементите от всеки сън са реални преживявания, складирани в паметта; но сънуването често изкривява и обърква тази реалност. Понякога по време на сънища умът се свързва с дивя-пратякша. В резултат могат да се получат предчувствия (виждане в бъдещето) или други екстрасензорни откровения.

Относно сусупти, дълбокия сън без сънища (проявлението тамас), Шанкарачаря твърди, че Собственото аз става свидетел на изначалната авидя. Чрез този акт – да е свидетел на авидя – аханкара постепенно изчезва. За Шанкара, сусупти е прагът към чистото съзнание, в смисъл, че Собственото аз се освобождава от материални възприятия и представи.

Рамануджа твърди, че е неправилно да се говори за душата като свидетел на каквото и да било по време на сусупти. В сусупти няма буквално ни-що (ни-какво нещо), което да се види.

Представете си как посред нощ, на неосветена улица в града, безшумно е извършено престъпление. Полицаите разследват и разбират, че близо до местопрестъплението някакъв човек чакал да го вземат с кола. Разпитват го и той обяснява, че нищо не е видял, нито е чул. Щом е така, можем ли да наречем този човек „свидетел“? Не. И все пак той е бил там, когато престъплението е извършено.

По същия начин Рамануджачария приема присъствието на субекта (дживатма) в сусупти, но не приема, че атрибутът на субекта съзнанието, е активно по това време. Не бива да казваме „в сусупти съзнанието е чисто“, както казва Шанкарачаря. В края на краищата, когато се събудим от дълбокия сън, ние се връщаме към задълженията си, тоест продължаваме с опитите да удовлетворим материалните си желания. Можем да кажем по-скоро „в сусупти съзнанието е необвързано“. То не действа между субект, обект и отношението субектобект, които са трите основни елемента на познанието.

Моля ви внимателно да се вгледаме в прозренията на Рамануджачаря, за да не го разберем погрешно. Съзнанието не е активно по време на сусупти и все пак то никога не се отделя от субекта. Затова когато душата се върне към будно състояние, тя си спомня, че е спала. Още повече тя си спомня, че дълбокият сън е бил приятно преживяване. И казва: „Спах добре“. По този въпрос Рамануджа и Шанкара са съгласни: в сусупти дживата преживява някакъв вид блаженство.

Изживяването на удоволствие в дълбок сън показва, че емоционалната страна на съзнанието продължава да е активна, когато мисловната и волевата страни не действат. Недвусмисленото заключение: емоционалната страна е по-висшестояща. Гяна-йога, която се занимава с мисленето, и карма-йога, която се занимава с волята и действията, не могат да се мерят с бхакти-йога, която се занимава с емоционалното съзнание и едновременно с това напълно ангажира другите две страни. общ преглед на бхакти-йога психологията

От горната информация проникваме в карана-деха, най-фината материална обвивка на духовната душа. Онези дживи, които обитават муни-лока и чиято единствена обвивка е карана-деха, са освободени от физически и умствени дейности. Те съществуват в състояние на транс.

Но това не означава, че карана-деха е съвършено чиста като сиддха-деха – трансценденталното тяло, което се проявява в духовния свят, за да отдава любовно служене на Бога. Материалните желания са пръснати като семенца из карана-деха. За да покълнат и пораснат тези семенца, са необходими линга-шарира и стхула-шарира. По време на сътворението Бог Брахма поражда семенцата на дживите и техните кармични желания от собственото си причинно тяло и ги посява в областите на вселената, където линга- и стхула-шарира са активни. В тези области дживите са способни да осъществяват своите желания поне на фина платформа. На Джаналока, Таполока и Сатялока няма контакт с груби сетивни обекти нито чрез ума, нито чрез сетивата. В индивидуалното ни въплъщение, като човешки същества, желанията се освобождават от карана-деха и придобиват фина форма в ума, за да може грубото тяло да ги осъществи.

Понеже жителите на трите най-висши области във вселената не участват в мисловните и физически слоеве на съзнанието, те са способни да вкусват щастието на себеосъзнаването, наричано анандамая. Чрез медитация те могат да сливат телата си с изначалното неведение и след това да се издигат на по-висши нива. Рамануджачаря говори за две нива на съзнание, отвъд причинното състояние на въплътеност. Това са йоги-пратякша и нирупадхика-гяна. Първото е мистичното възприятие на напредналите йоги. Второто е състоянието турия.

Думата упадхи се превежда като „обозначаване“ (т.е. фино и грубо тяло). Нирупадхи е отрицание на тези обозначения. Гяна означава знание. В състоянието турия душата постига трансцендентално знание, неограничавано от материалните покрития на съзнанието. Това е състоянието на чисто кшетрагя, което Шрила Прабухпада обяснява в цитат от втората част на това есе. Както Сафая пише на стр. 253 от своята книга: „Чрез това индивидът възприема цялата реалност [Вселенската форма в махат-таттва], както Арджуна я възприема, когато Кришна го дарява с божествено зрение“.

В заключение Рамануджа използва думата манаш (ум), имайки предвид цялото фино тяло. Манаш разкрива на душата вътрешните удоволствия и болки и външния свят на сетивните възприятия. Като цяло функцията на манаш е тройна: адявасая (решение), абхимана (привързаност към себе си) и чинта (размишление). Първата е специфична функция на интелигентността, втората – на фалшивото его и последната – на самия ум.