В първа глава написах: „Съвсем естествено е в началото процесът на изясняване да бъде по-труден. Но стъпка по стъпка, докато се запознаваме с поставените проблеми, ще ни става все по-лесно да схванем основната тема. Това се отнася особено за ведическата психология, която започва от принципи (трудно разбираеми) и продължава нататък към практическо поведение (по-лесно разбираемо)“.
Тази глава започвам с прехода от принципите към практическото поведение. Бързам да добавя, че отново ще четете за принципи. Но в предишните есета разглеждахме всеобщи принципи. Сега ще разгледаме принципи, които варират при различните хора. Това са съставките на обусловената индивидуалност.
Всеки притежава ум – има ли нещо по-универсално от това? Умовете на всички се движат през фазите на мислене, чувстване и воля. Но когато се вгледаме в обектите, за които всеки един от нас мисли, чувства или действа, стигаме до индивидуалността. В уводното есе посочих, че именно в момента, когато се разглеждат движенията на индивидуалния ум, психологията се усложнява.
Защо така се усложнява? Защо изучаването на движенията на ума (изследване, което ни е известно под думата „психология“) става така загадъчно и оплетено? Така е, защото умът се движи според желанията ни. Следователно именно нашите желания – тоест сегашното ни материално привличане – усложняват умствените ни процеси.
В четвърта част от втора глава написах: „Материалните желания са пръснати като семенца из . За да покълнат и пораснат тези семенца, са необходими линга-шарира и стхула-шарира... В индивидуалното ни въплъщение, като човешки същества, желанията се освобождават от карана-деха и придобиват фина форма в ума, за да може грубото тяло да ги осъществи“.
Васана
Възникването на материално желание в ума се нарича , както отбелязва в лекция върху „Бхагавад-гита“ от 29 юли, 1973 г. в Лондон:
„По същия начин човек пожелава: „Искам да стана преданоотдаден на Бог Кришна“ – това е естествено желание. Но когато пожелая да контролирам материалната природа и да забравя служенето на Кришна, това се нарича васана. Това е материално желание, . Значи трябва да се откажем от тези материални желания. Тогава става дума за “.
Стихът, изречен от ( 5.11.5), ни дава пълно описание на васана:
а васанатма вишайопаракто
гуна-правахо викрита шодашатма
бибхрат притхан-намабхи рупа-бхедам
антар-бахиштвам ча пураис таноти
„Понеже умът е погълнат от желания [васана] за благочестиви и неблагочестиви дейности, естествено се подчинява на трансформациите на похотта и гнева. По този начин той е привлечен от материалното наслаждение на сетивата. С други думи, умът се ръководи от проявленията добро, страст и невежество. Съществуват единадесет сетива и пет материални елемента и от тези шестнадесет елемента умът е най-главният. Затова именно умът предизвиква раждане в различни тела сред полубогове, човешки същества, животни и птици. Установен на по-висша или по-нисша позиция, умът приема по-висше или по-нисше материално тяло.“
Този стих очертава поредица психологически явления, кулминиращи в поредното раждане на душата. Нека отделим малко време, за да анализираме тази поредица.
Материалният ум е , ръководен от трите проявления на материалната природа. Умът на всеки отделен индивид е подложен на уникално съчетание от тези три проявления.
Въздействието на проявленията върху ума се усеща от постоянното му вълнение и безпокойство. Докато утешава скърбящата си заради смъртта на Хиранякша майка, Хиранякашипу много точно обобщава в стих 7.2.24 от „Шримад Бхагаватам“: душата е вечно авикала пуман, никога не се променя; но когато умът се възбуди от , душата се обърква и вижда себе си като подлежаща на материални трансформации. В цитирания по-горе стих Джада Бхарата използва думата викрита, за да посочи трансформациите на ума, предизвикани от гуна-праваха.
Безпокойството на ума е плодородна почва за посетите в карана-деха семена на желанието; тук те се развиват като идеи за сетивно наслаждение, разцъфтяващо в линга-шарира. Според „Санскритски речник на Моние-Уилямс“ думата васана се превежда като „заливащ“ (това е едно от няколкото дадени определения). Следователно васаните са вълни от желание, които от подсъзнанието заливат неспокойния съзнателен ум.
Умът е главната от шестнадесетте материални обвивки на съзнанието (другите са петте груби елемента, петте гянендрия и петте кармендрия). Желанията на ума се обслужват от останалите петнадесет обвивки.
Когато сетивата се ангажират да удовлетворяват желанията на ума, се поражда и се завърта колелото на самсара. Така душата приема тяло след тяло, според състоянието на ума в материалните проявления: добро, посредствено или лошо.
Още едно обяснение на васаните и тяхното въздействие откриваме и в коментара към „Шримад Бхагаватам“ 6.15.24:
„Шрила Вишванатха Чакраварти Тхакура пише следното в своя коментар: „Нощем човек сънува тигри и змии и докато сънува, той наистина ги вижда, но щом сънят свърши, те престават да съществуват. По същия начин материалният свят е творение, измислено от нашия ум. Дошли сме в този материален свят, за да се наслаждаваме на материални блага, и чрез измислиците си откриваме множество обекти за наслаждение, защото умовете ни са погълнати от материални неща. Затова получаваме различни тела. Водени от мисловните си буламачи, ние извършваме най-разнообразни дейности, стремим се към разнообразни постижения и според Природата и повелите на Върховната Божествена Личност (кармана даива-нетрена) получаваме това, което желаем. Така се забъркваме във все повече и повече материален буламач. Това е причината за страданието в материалния свят. Чрез една дейност създаваме друга и всички те са измислици на нашия ум““.
В лекция върху „Шримад Бхагаватам“ (7.6.9), изнесена на 11 декември 1975 г., Шрила Прабхупада обяснява как един предан се справя с васана.
„Васана. Затова трябва да станем „без-васанни“.
Без васана означава без никакви материални желания. Васана не може..., затова всъщност не трябва да я свеждаме до нула или до пустота, а трябва да я пречистим. Това е целта на човешкия живот. Да пречистим желанията си. Това пречистване е възможно в Кришна-съзнание. Сарвопадхи-винирмуктам тат-паратвена нирмалам. Ако желаеш само да служиш на Кришна, това всъщност е липса на желания.“
В „“ Шрила Рупа Госвами дава изчерпателно обяснение как греховните желания възникват в ума, какви последици разпалват такива желания и как преданото служене ни отървава и от желанията, и от последиците им. Негова Светлост Дханурдхара Махараджа много точно обобщава обяснението на Рупа Госвами в своята новаторска книга „Вълните на предаността“. Пригодих неговото обяснение за целите на това есе. Той не използва думата васана, но думата (семето на греховните желания) означава същото. Биджа възниква от авидя. Авидя е изначалното невежество, което обгръща душата като карана-деха (причинно тяло).
Диаграма 1: Как възниква клеша
Авидя
Невежество
Биджам
Греховно желание
Папам
Греховно действие
Клеша
Страдание
Клеша се отнася до страданието и причините за страданието.
Причините за страданието са три: (1) папам – грехове, (2) биджа – материални желания, и (3) авидя – невежество, основната причина.
Шрила Рупа Госвами обяснява, че преданото служене е най-доброто средство за освобождение от страданието, защото е единственият процес, който може да противодейства на трите причини.
Диаграма 2: Два вида реакции на папам (греховете)
Папам
Греховна постъпка
Апрарабдха Прарабдха Непроявени последици Проявени последици
Греховните действия (папам) предизвикват два вида последици: (1) – проявени и (2) апрарабдха – непроявени. Шрила Прабхупада пише: „... заради някои от нашите греховни дейности ни очакват страдания в бъдеще, а заради други, които са узрели, ние вече страдаме“ („Нектарът на предаността“, стр. 4).
Проявени греховни последици (прарабдха-папам)
Откритото навреме заболяване е лечимо, но е по-трудно да му се противодейства, ако се превърне в хронично. По същия начин по-трудно се противодейства на греховните последици, когато те се проявят. Преданото служене обаче може да премахне дори проявените греховни последици и страданието, което носят.
Девахути обяснява, че практикувайки предано служене, дори човекът, роден в най-нисше семейство на кучеядци, става достоен да извършва висши брахмански ритуали. Личното поведение на хората, родени в деградирали семейства, ги прави негодни да извършват ведически жертвоприношения. Девахути подчертава, че дори незначителното предано служене може да противодейства на негодността поради раждане в нисше семейство.
Раждането на човека е осезаемият резултат от карма – проявена последица (прарабдха-папам). Това изказване на Девахути представлява доказателство от , че преданото служене може да противодейства на прарабдха-папам.
Непроявени греховни последици (апрарабдха-папам)
Преданото служене е като бушуващ огън, способен да погълне безкрайни количества непроявени греховни последици. Шрила Прабхупада казва: „... Както стихийният пожар може да превърне в пепел неограничено количество дърва, така и преданото служене на Бога, отдавано в Кришна-съзнание, може да изпепели докрай всички греховни дейности“ („Нектарът на предаността“, стр. 5).
Как непроявените последици причиняват страдание?
По-горе казахме, че греховните дейности причиняват два вида последици: проявени и непроявени. Сега ще поясним. Диаграма 3: Развитие на двата вида последици от
папам (греховете)
Папам
Греховна дейност
Апрарабдха (1) Апрарабдха (2) Непроявена последица Непроявена последица
Прарабдха Кутам
Пряко физическо или Непряко страдание – чрез
емоционално повишена склонност
страдание към грехове
Дадено греховно действие поражда два вида непроявени последици. Единият вид поражда пряко физическо или емоционално страдание. Другият поражда страдание, като увеличава склонността на човека към извършване на греховни дейности.
Например, ако човек води незаконен сексуален живот, той може да получи два вида последици. От единия ще се породи пряко физическо или емоционално страдание. Другият вид поражда непряко страдание, като разгаря наклонността към секс; по този начин, с увеличаване на сексуалното желание, човекът се стреми към бъдещи незаконни сексуални преживявания и така все повече се омотава в кармичния кръг на страданието.
Когато греховните желания нарастват, нарастват и греховните дейности. Когато греховните дейности нарастват, нарастват и греховните желания – получава се порочен кръг. Колкото повече човек се опитва да удовлетвори желанията си, толкова по-силни стават те.
За да прекъсне този порочен кръг, човек трябва да търпи желанията си, а не да се стреми да ги удовлетворява. И когато не се подсилват, желанията постепенно ще намалеят, ще се разпръснат и завинаги ще напуснат сърцето.
Еволюция на непроявения грях
Както обяснява „Падма пурана“, цикълът на непроявените последици преминава през четири стадия:
Апрарабдха (непроявени последици) – в този стадий последиците са напълно непроявени и нямат осезаемо въздействие.
Кутам (греховни наклонности) – последиците се развиват в психологическа склонност към грях.
Биджа (греховно желание) – греховните наклонности се развиват в конкретно желание да се извърши точно определено греховно действие.
Прарабдха (проявени греховни последици) – греховното желание принуждава човек да извърши греховно действие и да страда от съпътстващите последици.
Предлагам илюстрация, която ще помогне да се изяснят фините разграничения между тези четири стадия:
Диаграма 4: Четирите стадия на робството
Папам
греховни дейности
Апрарабдха
непроявени последици
Кутам
греховни склонности
Биджам
греховно желание
Прарабдха
проявени последици
Представете си, че в резултат на някаква греховна постъпка на човек му е предопределено да стане крадец и да понесе наказание. Тази последица не се преживява непосредствено – тя остава да се реализира в някое бъдещо раждане (това е стадият апрарабдха). В следващия му живот започва да се проявява едва забележима склонност към безчестие и измама (стадият кута). Тази склонност постепенно се засилва и накрая се проявява като конкретно желание да се краде (биджа). И най-сетне това желание кара човека да извърши кражба и да понесе съответното страдание, излежаване на присъда в затвор (прарабдха).
Преданото служене изкоренява и четирите стадия на греховни последици в хронологичен ред – най-напред апрарабдха, после кута, после биджа и накрая прарабдха (вж. „Нектарът на предаността, стр. 6).
Биджа – желанието
Шрила Рупа Госвами описа подробно първоначалната причина за страданието (папам). Сега описва и втората причина за страданието, биджа – греховното желание.
Той цитира вишнудутите (ШБ 6.2.17), които обясняват как множество процеси могат да неутрализират последиците от греховни дейности, но само преданото служене изкоренява греховното желание – самата причина за греховна дейност.
Шрила Прабухпада доразвива обяснението като цитира Аджамила. Въпреки че строго се придържа към брахманските задължения, в сърцето на Аджамила остават греховни желания и го карат да се отдаде на греховен живот. По-късно най-простото предано служене – повтарянето на святото име „Нараяна“ – изкоренява всичките му злочестини, макар да е затънал в греховни дейности (вж. „Нектарът на предаността“, стр. 6).
Ведическите ритуали, например благотворителността и аскетизмът, могат да неутрализират греховните последици, но не могат да неутрализират греховното желание. Шрила Прабхупада дава два примера: (1) човек може да се излекува от венерическо заболяване след болезнено лечение, но понеже сексуалното желание остава в сърцето му, той отново ще бъде въвлечен в страдание; (2) слонът се изкъпва много внимателно в езерото, но щом се върне на брега, веднага се покрива с прах (вж. „Нектарът на предаността“, стр. 7).
Преданото служене може да изкорени дори греховното желание и затова е най-добрият метод за освобождение от страданието. Диаграма 5: Как желанието възниква от
невежеството и какви са последиците
Авидя
невежество
Биджам
греховно желание
Кутам Папам
греховни наклонности греховни дейности
Апрарабдха
непроявени
последици
Прарабдха
проявени последици
Клеша
страдание
Основната причина за страданието се корени в авидя – невежеството на човека по отношение на истинската му същност като вечен слуга на Кришна. Поради това невежество човек действа като че ли той е наслаждаващият се и страда от съпътстващите последици. Шрила Прабхупада казва: „Докато човек не познае истинската си същност, той е обречен да постъпва погрешно и по този начин да затъва все по-дълбоко в материални замърсявания“ („Нектарът на предаността“, стр. 8).
Изкореняването на невежеството е най-добрият начин да се изкорени и страданието. Единствено преданото служене може да изкорени всяко невежество. Шрила Рупа Госвами удостоверява това с цитати от „Падма пурана“ и „Шримад Бхагаватам“ (Четвърта песен).
Шрила Прабухпада обобщава цитата от „Падма Пурана“: „Чистото предано служене в Кришна-съзнание е най-висшето просветление. То е като бушуващ горски пожар, който убива злотворните змии на желанията“ („Нектарът на предаността“, стр. 8). В този цитат Шрила Прабхупада превежда санскритската дума авидям като „желание“. Авидям обикновено се превежда като невежество. Съобразно с този смисъл Шрила Прабхупада пояснява: „По същия начин огънят на Кришна-съзнание е толкова силен, че веднага унищожава змиите на невежеството“ („Нектарът на предаността“, стр. 8).
Преданото служене премахва греховните последици, неутрализира греховните желания, противодейства на материалните наклонности и – което е най-важното – изкоренява невежеството. Затова то е единственият и най-ефективен начин за постигане на трайно освобождение от всички страдания. В стих 5.25.8 от „Шримад Бхагаватам“ откриваме фразата анади-калакарма-васанагратхитам авидямаям хридая-грантхим. Анадикала означава „от незапомнени времена“, карма-васана означава „желание за плодоносни дейности“ и гратхитам означава „здраво вързан“. Авидямаям означава „състоящ се от илюзорна енергия“. Хридая-грантхим означава „възелът в сърцето“. В много стихове от „Шримад Бхагаватам“ присъства разсичането на стегнатия възел в сърцето, като последен удар за освобождение на душата; 1.2.21 и 11.20.30 са сред най-често цитираните. „Шримад Бхагаватам“ 5.25.8 посочва, че този стегнат възел е вечното предразположение на обусловеното съзнание към вълните на васана. Стихът пояснява: слушането, мантруването, помненето на Божиите слава и великолепие са единственият процес, чрез който съзнанието се пречиства и спира нахлуването на васана.
В своя коментар към „Шримад Бхагаватам“ 4.29.69 Шрила Прабхупада пише следното за това състояние на пречистен ум:
„... В „Брахма-самхита“ (5.54) се казва кармани нирдахати кинту ча бхакти-бхаджам. Когато човек е изцяло потопен в Кришна-съзнание, броят на материалните желания, натрупали се в ума му, рязко намалява. Всъщност тези желания не дават плод под формата на различни груби тела. Вместо това, по милостта на Бога, запасът от желания се проявява на умствено ниво. Никое живо същество не може да се освободи от кръговрата на раждането и смъртта, ако не се посвети на Кришна-съзнание. Затова в тази строфа ясно е казано (саттваика-ништхе): когато човек е изцяло потопен в Кришна-съзнание, той наведнъж се освобождава от всички минали и предстоящи желания. Тогава по милостта на Върховния Бог пред него едновременно се проявява всичко, запазено в ума му. По този повод Вишванатха Чакраварти Тхакура дава пример с майка Яшода, която видяла цялото космическо проявление в устата на Бог Кришна. По милостта на Бог Кришна тя видяла в устата Му всички вселени и планети. Така и човекът, постигнал Кришна-съзнание, по милостта на Кришна, Върховната Божествена Личност, може да види наведнъж всичките си предходни желания и по този начин да приключи с всички прераждания. Такава възможност се дава само на предания, за да ускори неговото завръщане у дома, обратно при Бога“.
В този коментар Шрила Прабхупада обяснява, че чистият предан се освобождава от последиците на натрупаните материални желания чрез сънищата.
„Ето защо виждаме неща, с които никога не сме се сблъсквали в този живот. Това, което виждаме, е бъдещо грубо тяло или нещо, вече изживяно и запазено в хранилището на нашия ум. И тъй като една Кришна-осъзната личност не е принудена повече да се ражда, желанията, съхранени в ума, се сбъдват насън. Ето защо понякога сънуваме неща, които в този живот никога не сме изпитвали.“
„Кали-сантарана Упанишад“ 7 заявява: ити шодаша-калася дживасяварана-винашанам тата пракашате пара-брахма мегхапайе рави рашми-мандаливети „По този начин Махамантрата от шестнадесет имена е унищожителят на обвивката на , съставена от шестнадесет части. Едва тогава Парамбрахма Бог Шри Кришна засиява пред , подобно лъчите на слънцето, които се показват, след като изчезне обвивката от облаци.“
В първата част от Харе Кришна Махамантра светите имена (Харе и Кришна) се изричат осем пъти. Във втората част светите имена (Харе и Рама) се изричат осем пъти. Така Махамантрата е съставена от шестнадесет имена. Шестнадесетте пласта, покриващи душата, вече бяха обяснени; умът, заразен с васана, е главният сред тях. Мантруването на шестнадесетте свети имена освобождава съзнанието от всички тези обвивки. Чистото съзнание е огряно от лъчите на личностната форма на Бог Кришна.
Напълно е възможно и след като дълго време сме мантрували, васана отново да ни обезпокои. Причина за това са така наречените оскърбления (апарадха). Цитираният по-долу стих 8.26 от „“ Антя, показва, че дори преданият да е получил посвещение от истински духовен учител и дори да е приел санняса, ако извърши ваишнава-апарадха (оскърбление на ), той отново ще стане жертва на васана.
еи йе шри-мадхавендра шрипада упекша карила
сеи апарадхе инхара ‘васана’ джанмила
„По този начин Рамачандра Пури бил изобличен от Махавендра Пури. Поради нанесеното от него оскърбление материалното желание (васана) постепенно го завладяло.“
Със свой собствен живот
Шрила Прабхупада учеше, че е възможно фини същества да нахлуват в ума. Тази тема – под названия като „обладаване от бесове“ или „психична атака“ – обикновено се отхвърля от специалистите по душевно здраве като суеверие. Това не е така. Нека се обърнем към обяснението на Шрила Прабхупада от лекция върху „Бхагавад-гита“, изнесена в Ахмедабад на 7 декември 1972 г.
„Тук Кришна е описан като Мадхусудана, убиеца на демона Мадху. Мадху-каитава-ари. Арджуна бил нападнат от демон, който го принудил да забрави своя дълг, защото прекалено силно го измъчвали телесни взаимоотношения. Това е нашето положение. В този материален свят нашата привързаност към телесните взаимоотношения е толкова силна, сякаш сме обладани от духове. В поемата „Према-виварта“ се казва: пишачи паиле йена матиччхана хая маяграста дживера хая се бхава удая.“
Обърнете внимание, че Шрила Прабхупада описва състоянието на Арджуна като обсебване от демона на съмнението, защото умът му изпада под въздействието на телесните взаимоотношения. С други думи, неговото умствено състояние предлага възможност за такова нападение. В цитирания от Прабхупада стих пишачи паиле изпадналите под въздействието на , се сравняват с хора, обладани от духове. Какво представляват тези същества, които нахлуват в измъчения ум, за да черпят сила от него? Духове и демони, най-разнообразни по вид.
В този контекст може да се спомене похотта. Стих 3.40 от „Бхагавад-гита“ казва, че похотта нахлува в ума, интелигентността и сетивата. В коментара Шрила Прабхупада пише:
„Врагът е заел различни стратегически позиции в тялото на обусловената душа. Господ Кришна загатва кои са тези места, така че всеки, който иска да победи врага, да може да узнае къде да го търси. Умът е център на всички дейности на сетивата. Когато слушаме нещо за сетивните обекти, обикновено умът става източник на различните идеи за сетивно наслаждение и в резултат той и сетивата стават хранилища на похотта“.
Началната точка на този процес е умът гуна-праваха, измъчван от материални желания. Да си представим ум в състояние на депресия. Понеже е тамасично явление, депресията играе ролята на домакин на тамасични същества, които задълбочават апатията, скръбта и самотата, типични за това състояние. Тези същества стават все по-силни, защото изсмукват мисловната енергия на ума-домакин и започват да управляват неговите дейности. Те го обладават. Това се нарича лудост.
Завладели ума, такива фини същества започват да „управляват“ различни неблагоприятни умствени състояния (потиснатост, гняв и т.н.). Мисловната енергия, която тези същества проявяват, всъщност е нашата собствена енергия. Те, така да се каже, „придобиват тяло“ от силата на нашия ум. И макар да господстват над мислите и действията ни, входният им билет – неблагоприятното умствено състояние – е наша лична отговорност. Това зависи от качеството на ума ни.
Мантруването на светите имена на Бога без оскърбление напълно пречиства ума. Когато умът е съвършено одухотворен, той става домакин на чисти духовни същества. Доял нитай-чаитаня боле нач ре амар ман – така започва една песен на Шрила Бхактивинода Тхакура: „Мантрувам светите имена „Доял Нитай Чаитаня“ – о, мой ум, моля те, танцувай!“ Пречистеният ум танцува с Бог Нитай и Бог Чаитаня!
Самскара (впечатления)
Когато се занимаваме с индивидуалната си психология, е много важно да разберем какво представляват – „умствените впечатления“. Почти навсякъде в книгите, лекциите, писмата и разговорите на Шрила Прубхапада под тази дума се има предвид „ведически дейности с преобразуващ резултат“. Ведическата брачна церемония например се нарича виваха-самскара. Тук самскара носи и психологическия си смисъл, но той има преобразуващо въздействие. Церемонията оставя отпечатък в умовете на брачната двойка и те разбират, че даденият от тях обет е един от най-важните в живота им; те трябва да спазват този тържествен обет в бъдните години, в добри и лоши времена и т.н. Понякога се казва, че когато младоженците обиколят жертвения огън седем пъти, това се отпечатва в умовете им за седем живота напред.
Греховните събития и общуване също оставят отпечатък в умовете ни за години, дори животи, напред. Такива греховни самскара са силно свързани с васана (греховните желания) и кута (греховните наклонности). Шрила Прабхупада обръща внимание на този смисъл на самскара в разговор от 11 септември 1972 г. в Арлингтън, щата Тексас.
„Самскара може да се промени за секунда. Самскара може да бъде много мощна. (Тук записът е неясен.) Кришна те уверява, ахам твам сарва-папебхйо мокшайшами. Той ще ти даде закрила. Самскара означава, че си извършил греховни дейности и страдаш. Но Той те закриля. Сарвапапебхйо. Какво тогава е значението на самскара? Можеш моментално да промениш своите самскара, като се отдадеш на Кришна. Защо толкова се безпокоиш за самскара? Той казва сарва-дхарман паритяджа мам екам шаранам…, ахам твам сарва-папебхйо … Самскара, като следствие от греховна дейност – ето това е тревожното. Но Той ти дава закрила. Ма шуча, „не се тревожи“. Защо не приемете това? Не искате да промените своите самскара – тогава кой може да ви помогне? Това е друго. Не искате да се промените. Иначе Кришна е готов да ви даде нужната помощ. Как се променя тяхната самскара? От самото начало на живота си те са пристрастени към тези принципи: незаконен секс, месоядство, упойващи вещества, хазарт. Какво са променили в самскара? Абсолютно нищо. Тогава как е възможно?“
Гостът, към когото Шрила Прабхупада се обръща тук, отговаря, че според него в миналите си животи учениците на Прабхупада са били велики йоги. Той предполага, че са имали мощни самскара, запечатани в ума им, които са ги довели до лотосовите нозе на Прабхупада; и обратното, този, който не е имал такива самскара, не е способен да приеме подслон при чист предан. Но Шрила Прабхупада пита госта защо самият той не е бил такъв йога. Гостът отговаря, че не знае. Прабхупада отвръща: „Защото не се отдаваш. Това е истината. Ако се отдадеш, ти също ще станеш велик йога“.
Дори след като човек са заеме с предано служене, той може да бъде под мощното влияние на дълготрайни отпечатъци от греховни деяния и общуване. Преди години един мой духовен брат ми сподели собствените си трудности с подобни самскара. Някои имена на велики личности от „Шримад Бхагаватам“ му напомняли непристойни думи, които чувал и използвал в светския си живот. Чувстваше се обречен. Тези имена трябваше да му напомнят за чистите предани на Кришна, а вместо това му напомняха сквернословия.
Това е добър пример за въздействието на самскара върху ума. „Във финото си тяло – пише Шрила Прабхупада в коментара към стих 4.29.78 от „Шримад Бхагаватам“ – ние създаваме безброй планове за сетивни удоволствия. Тези планове се запечатват в ума ни като биджа – корена на плодоносните дейности.“ Дори ежедневните събития се запечатват завинаги. Когато си бил дете, един ден за първи път си изял портокал. Това преживяване се е отпечатало в ума ти и впечатлението е останало завинаги в подсъзнанието. Това преживяване – с характерния цвят, форма, мирис, текстура и вкус на портокала – може по всяко време да се яви отново в съзнанието. Някой приятел ти казва, че отива до пазара и ще донесе портокали. Пълното преживяване на „насладата от портокала“ залива ума ти. Това е самскара.
Умът е натоварен със самскара от всички предишни раждания било като полубог, като демон, като животно, птица, насекомо, растение или риба. Но в конкретния момент само определени самскара, подходящи за този ни живот, упражняват съзнавано или несъзнавано влияние върху нас. Колкото по-силни емоции е предизвикало първоначалното преживяване, толкова по-силно е влиянието на спотаените самскара. Самскара се контролират от Параматма (матта смритир апоханам ча). Самскара, които Тя позволява да оказват влияние върху настоящия ни живот, оформят нашата прарабдха-карма (последиците от миналите ни дейности, които са активни точно сега).
Преглед на основните типове обусловена личност
Ето какво казва Шрила Прабхупада за прарабдха-карма:
„Ако се заразите от някаква болест, ще трябва да страдате. Не можете да избягате. По един или друг начин ще се разболеете. Не точно днес, не и утре, но все някой ден това ще се случи... Тогава страдате, прарабдха. Това се нарича прарабдха-карма, зараза. Вие сте напълно подчинени на природата. Пракрите крияманани гунаи кармани сарвашаха. Гунаи. Пракрити ви принуждава да действате, защото сте се заразили от някакъв вид гуна.“ (Лекция, изнесена в Калкута на 27 септември, 1974 г.) Това обяснение по блестящ начин въвежда сравнението с болест. Извършваме греховно действие (тоест
всяко действие, което се записва като карма – и добро, и лошо), но последиците не се явяват веднага. Извършването на греховно действие е входът на кармичната зараза, прихваната от общуването на душата с проявленията на природата. Също както физическите симптоми на заразната болест (треска, температура, възпалено гърло и т.н.), последиците от прарабдха се проявяват след известен инкубационен период.
Аюрведа е ведическата медицина. Понеже е ведическа, тя разглежда самото тяло като заболяване на душата. Тялото възниква от три-гуна, трите проявления на природата. Според Аюрведа единственото състояние на пълно здраве е чистото проявление на доброто – състоянието на духовна освободеност. В този смисъл сравнението на Шрила Прабхупада на тялото със зараза е повече от уместно.
Едно от нещата, които Аюрведа изследва, е типологията на различните тела. Използвайки тази типология като еталон, ще разгледаме основните „модели“ човешко тяло, произвеждани от проявленията на материалната природа. Аюрведическата типология описва и основните психологически типове.
Стих 3.26.32 от „Шримад Бхагаватам“ учи, че панча-махабхута (петте груби елемента) възникват от звука, който вибрира, когато егоизмът в невежество се възбуди от сексуалната енергия на Върховната Божествена Личност. Аюрведа учи, че на фона на първичното невежество, трите проявления на материалната природа се стимулират от сексуалната енергия, която вибрира между и . Еволюцията на махабхутите – от етер към въздух към огън към вода към земя – е резултат от движението на тези проявления от добро към невежество.
От саттва-гуна възниква етерът. Когато саттва се трансформира в раджо-гуна, се поражда въздухът. Огънят се появява от раджо-гуна. Когато раджо-гуна се трансформира в тамо-гуна, се появява водата. Земята се появява от тамо-гуна.
Според Аюрведа човешкият организъм се определя от три доша. Всяка една доша е съчетание между два от петте елемента. От етера и въздуха се появява ватадоша; огънят и водата се съчетават и оформят питтадоша; съчетанието от вода и земя поражда капха-доша.
Вата е суха, студена, лека, подвижна, фина, твърда, грапава, променлива и ясна. Тя се отъждествява с прана, жизнената сила на тялото. Като такава, вата управлява всички движения и поддържа останалите две доши. Финото тяло функционира в етера; понеже вата е отчасти етерична, умствените функции се свързват именно с нея. На езика на западната физиология мозъкът и нервната система са до голяма степен еквивалентни на вата.
Питта е гореща, лека, течна, фина, с неприятен мирис, мека и ясна. Тя поражда топлина, управлява температурата на тялото и ръководи химичните реакции. Западната концепция за метаболизма – физическите и химически процеси в тялото, които генерират енергия и поддържат живота – е сходна с питта.
Капха е студена, влажна, тежка, бавна, замъглена, статична, гладка, гъста и неясна. Тя поддържа субстанцията, тежината и цялостта на тялото. Западните еквиваленти са структурите на скелета и тъканите, които придават маса. Трите доши заедно са концентрирани в най-важните системи, поддържащи тялото, особено сърцето.
Обичайният превод на капха, питта и вата са „слуз, жлъчка и въздух“. Тази терминология е само медицинска. Моят интерес към доша е във въздействието им върху обусловената личност. Затова представям доша като характеристики на трите проявления на материалната природа.
От горното става ясно, че за да има живот в тялото, трябва да функционират и трите доша. Но тъй като обикновено те не са балансирани, какъв тип е даден индивид може да се определи според най-силно проявената доша. Понеже моите есета са за психологията, тук няма да се разпростирам върху характеристиките на типовете вата, питта и капха. Ще кажа само, че съществува забележително съответствие с трите типа личности от соматична гледна точка, описани от американския психолог Уилям Шелтън. Типът вата е като ектоморфния тип на Шелтън (слаб и нервен), типът питта е като мезоморфния тип (със средно телосложение, физически активен) и типът капха е като ендоморфния тип (с тежко телосложение и флегматичен).
В Аюрведа от основните три се получават седем типа физиология. Седемте представляват сбор от две групи по три типа плюс още един уникален тип. Някои хора представляват определено една доша. Това е едната група от три типа – чиста капха, чиста питта и чиста вата. Съществуват и хора, които принадлежат едновременно към две доши. Те образуват втората група: вата-питта, вата-капха и капха-питта. Уникалният вид е рядко срещаният човек, чиито доши са напълно балансирани.
Това са седемте типа тела. Тъй като поведението на дадена личност се влияе от нейните физически качества, би трябвало седемте телесни типа да проявяват и съответните психологически оттенъци. Поведението отразява не само естеството на физическите ни дейности, но и естеството на нашата умствена нагласа. Състоянието на доша определя здравето ни, а всички знаят, че състоянието на ума се влияе от здравето. Дори сънищата ни са свързани с нашите доши.
Отвъд телесната типология Аюрведа взима предвид и различните психологически типове. Съществуват три типа умствена нагласа, всеки от които представлява дадено проявление на природата. И всеки има подразделения. Подразделенията са определени по образеца на висшите същества, т.е. полубогове, демони и други свръхчовешки видове.
„Чарака-самхита“, основният аюрведически текст,
определя седем типа умствена нагласа в саттва гуна: брахмана, риши, Индра, Яма, Кувера, Варуна и Гандхарва. Съществуват шест раджас типа и три тамас типа. По този начин се получават общо седем вида тела и шестнадесет вида ум.
Друга сложна ведическа система за личностна типология откриваме в (астрологията). Като се има предвид принципът вяшти-, съвсем логично е чрез определени знаци вселената да ни информира относно собствените ни умове. К. Г. Юнг пише:
„В случаи, когато е трудно да се постави психологическа диагноза, обикновено правя хороскоп, за да погледна от съвсем различна перспектива. Трябва да кажа, че често съм откривал как астрологическите данни осветляват определени моменти, които иначе не бих могъл да проумея. От такива опити съм си съставил мнението, че астрологията представлява особен интерес за психолога, тъй като тя съдържа един вид психологически опит, който наричаме „проектиран“ – това означава, че откриваме психологическите факти такива, каквито са били в съзвездията. Признавам, че това е много любопитен факт, който хвърля специфична светлина върху структурата на човешкия ум.“
Както ведическата, така и западната астрология изучават природата на определена личност чрез три основни фактора: зодиакален знак, дом и планета. Зодиакалният знак и домът се изчисляват от дванадесетте разделения на Зодиака, а Зодиакът е пътят, по който Слънцето, Луната и планетите се движат през небето. Самите разделения са домовете. Във ведическата астрология знакът се определя от позицията на Луната в Зодиака по време на раждането. Освен това в момента на раждане Слънцето, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера, Сатурн, Раху и Кету се намират в различни домове. На базата на позициите на Слънцето и планетите се изчисляват различни показатели, като се взимат предвид силите на тези небесни тела и взаимоотношенията между тях.
Също както в Аюрведа, сложността при определяне на астрологическата типология се свежда до взаимодействието на трите проявления на материалната природа. Дванадесетте дома се делят на четири категории, според господстващия елемент: земя, вода, огън и въздух. Земята е свързана с тамо-гуна, водата – с тамораджо-гуна, огънят – с раджо-гуна и въздухът – с раджо-саттва-гуна. Телец (Вришабха), Дева (Каня) и Козирог (Макара) са земни знаци. Рак (Карката), Скорпион (Вришчика) и Риби (Матся) са водни знаци. Овен (Меша), Лъв (Симха) и Стрелец (Дхану) са огнени знаци. Водолей (Кумбха), Близнаци (Митхуна) и Везни (Тула) са въздушни знаци. Всеки от трите знака, принадлежащи към даден елемент, носи характеристиките на една гуна. Например, макар че въздушните знаци Водолей, Близнаци и Везни се смятат за раджо-саттва, Водолей клони повече към тамо-гуна, Близнаци – към раджо-гуна и Везни – към саттва-гуна.
Планетите също са индикатори на гуните. Великият ведически мъдрец Махарши Парашара Муни е автор на „Брихад парашара хора шастра“. В трета глава, стих 22, той пише:
джива-сурядая саттвам
будха-шукрау раджас татха
суря-путре дхара-путрау
тама пракритикау двиджа
„О, брахмана, небесните светила (Слънцето и Луната) и Юпитер са саттвически планети, Венера и Меркурий са раджас, а Марс и Сатурн са тамас“.
Раху и Кету не се споменават в този стих; но джйотиша поставя Раху в раджо-гуна и Кету в тамо-гуна.
рамо ‘ватара суряса чандрася яду-наяка
нрисимхо бхуми-путрася буддха сома-сутася ча вамано вибхудхеджяся бхаргаво бхаргавася ча
курмо бхаскара-путрася саимхике яся шукра кетор минаватараш ча йе канйе те ‘пи кхетаджа паратмамшо ’дхико йешу те сарве кхе-чарабхидха
„Бог Рама се проявява като Слънцето, Бог Кришна – като Луната. Бог Нрисимхадева се проявява като Марс. се проявява като Меркурий, Вамана – като Юпитер, Парашурама – като Венера, Курма – като Сатурн, Вараха като Раху и Мина (Матся) – като Кету. Живите същества, в които се е вселила известна част от параматмамса, се наричат небесни или божествени същества“.
Терминът параматмамса се обяснява в стих 2.2: „Четиримата Рама, Кришна, Нарасимха и Вараха са Върховната Душа в най-пълно проявление“.
Дживите, в които са вложени качествата на тези четири форми на Бога, се появяват в този свят като дева, риши и велики .
В стихове 2.3–4 Парашара Муни заявява: „Джанардана, или Вишну, се въплъти като наваграха (девет планети), за да въздаде на живите същества последиците от тяхната карма и дейности. Той прие благоприятната форма на граха, за да разруши силата на демоните, да увеличи силата на девите и да установи дхарма“.
Планетите са личности. Всяка има своите индивидуални характеристики Слънцето (Суря) е царствено, мъжествено, дисциплинирано, авторитарно, силно и оригинално. Луната (Чандра) е царствена, женствена, привлекателна, вечно променяща се и деликатна. Юпитер (Гуру) е духовен, съветващ, дружелюбен, егоцентричен и дисциплиниран. Раху е бунтар, импулсивен, избухлив и потаен. Меркурий (Буддха) е принц, забавен, хитър, интелигентен и чувствителен. Венера (Шукра) е романтична, бавна, чувствена, с блага реч, дипломатична и манипулативна. Кету е мистичен, мечтателен, интуитивен и находчив. Сатурн (Шани) е мъдър, зъл, сервилен, трудолюбив, борбен и страдащ. Марс (Ангарака) е войнствен, силен, недодялан, перфекционист, съмняващ се, отчужден и разграничаващ.
Между планетите и аюрведическите доши също има връзка. Слънцето е питта, Луната е капха, Юпитер е капха, Раху е вата, Меркурий е вата, Венера е капха, Кету е капха, Сатурн е вата и Марс е питта.
Освен Аюрведа и джйотиша съществуват множество други ведически типологични системи: варнашрама-дхарма, разбира се, но също и натяшастра (която съдържа анализа на Бхарата Муни на емоционалните типве), кама-шастра (ведическата наука за сексуалността) и други. Всички те могат да бъдат обяснени и разбрани чрез три-гунапракрити.
Отдаване, марга и гуна
Типологиите, споменати дотук, принадлежат към прарабдха-карма. Според Шрила Прабхупада няма значение към коя типология принадлежиш – само по себе си това не е препятствие по пътя на духовния живот, – стига да се отдадеш напълно на Кришна. Отдаването е право на избор (свободна воля) – индивидуалната привилегия на дживата.
Шастрите открито заявяват, че дори след като е поела по пътя на бхакти, дживата може да не се отдаде напълно и веднага. Всъщност тя не се отдава напълно, ако не е дарена с трансцендентално познание за върховната позиция на Кришна. В коментара към „Шримад Бхагаватам“ 6.1.4–5 Шрила Прабухпада обяснява:
„В „Бхагавад-гита“ (10.8) Богът казва: ахам сарвася прабхаво, „всичко води началото си от Мен.“ Матта сарвам правартате, „Аз съм източникът на всички духовни и материални светове.“ Ити матва бхаджанте мам будха бхавасаманвита, „когато човек напълно разбере, че Аз създавам всичко със Своето могъщество, той твърдо се установява в предано служене и изцяло се отдава в Моите лотосови нозе.“
За съжаление неинтелигентните хора не могат веднага да разберат върховенството на Кришна. И все пак, ако общуват с предани и четат авторитетни книги, постепенно ще достигнат правилното разбиране, въпреки че това може да отнеме много, много животи.“
Има четири типа начинаещи предани, които, макар и поели по пътя на бхакти, не са се отдали напълно. Шрила Прабхупада обобщава в трета глава от „Нектарът на предаността“:
„Тези четири типа отдадени се описват в Седма глава на „Бхагавад-гита“ и всички те се приемат за благочестиви. Без благочестие никой не може да стигне до предано служене. В „Бхагавад-гита“ е обяснено, че само този, който продължително изпълнява благочестиви дейности и чиито греховни последици в живота са напълно преустановени, може да се заеме с Кришна-съзнание. Другите не могат. Според степента на благочестивите им дейности, начинаещите се класифицират в четири типа – нещастните, страдащите от безпаричие, любознателните и мъдрите“.
Подобен начин да се разбере кой е напълно отдаден се посочва в „Бхакти-расамрита-синдху“ 1.1.11; Шрила Рупа Госвами пише: гяна-кармадй-анавритам. По определението, дадено от Шрила Прабухпада в лекция върху „Бхагавад-гита“ от 10 декември 1972 г., анавритам означава „недокоснат“. Тоест чистият преданоотдаден е недокоснат от марга (ведическите пътища) на гяна и карма. Оттук следва, че преданият начинаещ не престава да е в контакт с тези пътища. Гяна и карма наистина са благочестиви пътища, а благочестието е необходимо, за да се заеме човек с предано служене. Но отдаде ли се изцяло на Кришна, той изоставя и гяна, и карма.
В разговор с един журналист, проведен на 24 юли 1973 г. в Лондон, Шрила Прабхупада обяснява, че душата, страдаща от упорита пристрастеност към плодоносни дейности или умствени спекулации, ще следва пътищата на карма-1 -бхакти и гяна-мишра-бхакти. В коментара си към „Шримад Бхагаватам“ 10.10.20–22 Шрила Прабхупада казва следното за тези два пътя:
„Чрез карма-мишра-бхакти човек се издига до небесното царство; чрез гяна-мишра-бхакти той е способен да се слее със сиянието на Брахман, а чрез йога-мишра-бхакти може да осъзнае всемогъществото на Върховната Божествена Личност. Но чистата бхакти не зависи от карма, гяна и йога, защото тя се състои само от любовни взаимоотношения“.
Обобщението на всичко това срещаме в коментара към стих 7.17 от „Бхагавад-гита“:
„Когато нещастните, безпаричните, любознателните и мъдрите се освободят от всички материални желания и напълно разберат, че материалното възнаграждение няма нищо общо с духовното израстване, те стават чисти предани. Докато не се постигне това пречистено състояние, те остават заразени с плодоносни дейности, стремеж към светско знание и т.н. Така че човек трябва да премине отвъд всичко това, преди да достигне стадия на чисто предано служене“.
Два типа начинаещи предани (страдащите от материални нещастия и нуждаещите се от пари) са очевидно в контакт с карма. Може още да се отбележи, че преданите, склонни към практични действия, общуващи с околните формално и външно и търсещи механистично решение на проблемите, са свързани с карма-марга. Другите два типа (любознателните и тези, които са привлечени от философското разбиране на Абсолютната Истина) са ориентирани към гяна. С гяна-марга са свързани и преданите, които предпочитат познавателния ум пред волевия и емоционалния, държат се дистанцирано към околните и търсят теоретично решение на проблемите.
Мишра-бхакти, предано служене в контакт с карма и гяна, се ръководи от проявленията на материалната природа. Преданите, които извършват такова служене, показват типичните поведенчески модели, описани в Трета песен на „Шримад Бхагаватам“, двадесет и девета глава. В коментара си към стих 10 от тази глава Шрила Прабхупада обобщава:
„Преданото служене в гуните на невежеството, страстта и доброто се разделя на 81 категории. Има различни форми на предано служене: слушане, повтаряне, помнене, обожание, молитва, отдаване на всичко и т.н. Всяка от тези форми се разделя на три категории в зависимост от гуната, в която се намира. Има слушане в гуната на страстта, в гуната на невежеството и в гуната на доброто. По същия начин има повтаряне в гуната на страстта, на невежеството и на доброто и т.н. Три, умножено по девет, прави двадесет и седем, а двадесет и седем, отново умножено по три, прави осемдесет и едно. Трябва да се издигнеш над всички тези категории смесено, материалистично служене, за да достигнеш чистото предано служене, описано в следващите строфи“.
В Трета песен от „Шримад Бхагаватам“, тридесет и втора глава, очертава пътя за напредък на такива мишра-бхакти. Пътят се определя от гледна точка на ашрама-дхарма. Шрила Прабухпада обобщава този път в коментара си към „Шримад Бхагаватам“ 3.32.34–36:
„... В обществото има четири подразделения: брахмачаря, , ванапрастха и санняса. Дълг на грихастха (семейните) е да извършват жертвоприношения, да раздават милостиня и да изпълняват предписаните си задължения. Отреченията, изучаването на писанията и философските търсения са отредени за ванапрастха – тези, които са се оттеглили от светския живот. Изучаването на Ведите под ръководството на духовен учител е предназначено за брахмачаря, учениците. Атмендрия-джая, контролът върху ума и обуздаването на сетивата са отредени за санняса. Тези дейности са предписани за различните хора, така че да се издигнат до нивото на себепознание, а от там и до Кришна-съзнание, преданото служене“.
Напредвайки през четирите подразделения, преданият се ангажира с предписани задължения, които постепенно пречистват съзнанието му от нещастие, безпаричие, любознателни спекулации и привързаност към размишления върху философски проблеми. Тези задължения съставляват стадия вявахара на Кришна-съзнание, който Нарада Муни препоръчва в своите бхакти-сутри (62): на тад-сиддхау лока-вявахаро хеях кинту пхала-тягах
„Дори след като постигне предано служене, човек не бива да изоставя отговорностите си; по-скоро той трябва да отдава плодовете на труда си. И докато продължава да се стреми към стадия на чиста преданост, той несъмнено трябва да продължава с предписаните му задължения“.
Ще завършим тази глава с обобщението от коментара към стих 3.32.37 от „Шримад Бхагаватам“:
„Процесът на бхакти-йога, преданото служене, е като пълноводна река, която се влива в морето на Абсолютната Истина, а всички останали процеси, за които говорихме, са притоци на тази река. Сега Бог Капила обобщава значението на процеса на преданото служене. Както казахме и преди, бхакти-йога се дели на четири категории – три в гуните на материалната природа и една трансцендентална категория, отвъд всички материални гуни. Преданото служене, примесено с гуните на материалната природа, е средство за материално съществуване, докато преданото служене, незамърсено от желания за плодоносни дейности и опити за емпирични философски търсения, е чисто и трансцендентално“.
Кришна обяснява този принцип в „Бхагавад-гита“ (7.28):
йешам тв анта-гатам папам
джананам пуня-карманам
те двандва-моха-нирмукта
бхаджанте мам дридха-врата
„Личности, които са действали благочестиво както в предишните, така и в този си живот и последиците от греховните им дейности са напълно унищожени, са освободени от двойственостите на илюзията и с твърда решителност се заемат да служат на Мен“.
За да постигнеш значителен напредък, трябва да се отдадеш в Кришна-съзнание с неотклонна решителност. Това е трудно, понеже складираните непроявени последици непрестанно пораждат у нас греховни желания и ни отклоняват от бхакти. Но чрез благочестие действия (контрол над сетивата) човек избягва греховните дейности и така не увеличава греховните си наклонности. По този начин натрупаните грехове постепенно изчезват и можем да се ангажираме в предано служене без отклонения (дридха-врата).
Бележки на преводача
- 1.Мишра – смесен (санскрит). – Бел. прев.