Бхагавад-гита — Глава 2

Санджая каза: Щом видя Арджуна, обзет от състрадание, потиснат и с насълзени очи, Мадхусудана¹ изрече следните думи. (1)

Бог каза: Откъде се появи в този труден момент такава слабост у теб? Тя не подхожда на благородните, Арджуна, и не води до висшите светове, а до безчестие. (2) Не се предавай на безсилието, Партха, то съвсем не ти приляга, о, унищожителю на враговете. Преодолей дребнавата слабост на сърцето и се изправи! (3)

Арджуна каза: Бхишма и Дрона заслужават почитта ми, Мадхусудана. Как да ги нападна със стрелите си в битката, о, убиецо на враговете? (4) По-добре да живея от просия, отколкото да убия такива учители. Защото убия ли тези велики, благородни учители, макар те да имат себични стремежи, аз ще трябва да живея с кървавата победа. (5) Не знаем кое е по-достойно за нас – ние да ги победим или те да ни победят. Синовете на Дхритаращра стоят пред очите ни. Убием ли ги, не ще желаем да живеем повече. (6)

Обзет от неуместно състрадание, аз съм объркан относно своя дълг. Моля те, обясни ми кое наистина е най-добро за мен? Кажи ми – аз съм твой ученик; научи ме – аз ти се отдавам. (7) Не виждам какво би могло да прогони скръбта, сковала сетивата ми – дори да спечеля превъзходно процъфтяващо царство на земята и власт като на полубоговете. (8)

Санджая каза: И като се обърна с тези думи към Хришикеша, изпепеляващият враговете Гудакеша² каза на Говинда³: „Няма да се сражавам“ – и замълча. (9)

О, Бхарата, застанал между двете армии, Хришикеша заговори с усмивка на отчаяния Арджуна. (10)

Бог каза: Докато изговаряш мъдри думи, скърбиш за нещо, което не си заслужава скръбта. Мъдрите не оплакват нито мъртвите, нито живите. (11) Никога не е имало време, когато Аз, ти или тези владетели не сме съществували; нито пък ще дойде време, когато няма да съществуваме. (12) Както въплътената в тялото душа изживява детство, младост и старост, така тя получава следващо тяло. Това не обърква знаещите. (13)

Каунтея, съприкосновението с материалните неща, като топлина и студ, причинява удоволствие или болка; те са мимолетни, идват и си отиват. Трябва да ги търпиш, Бхарата. (14) О, най-добър сред хората, мъдрият постига безсмъртие, защото посреща еднакво болката и удоволствието, без да е смущаван от тях. (15)

В недействителното няма съществуване, а в действителното няма несъществуване. Прозрелите истината виждат достоверността на двете. (16) Познай неразрушимото, което пронизва всичко; никой не може да унищожи това, което не погива. (17) Казва се, че телата на вечната, неразрушима, неизмерима въплътена душа имат край. Затова, сражавай се, Бхарата! (18) И този, който смята, че душата е убиец, и този, който смята, че някой може да я убие, не разбират истината. Душата не убива и не бива убивана. (19) Душата е неродена и не умира, нито пък, съществуваща, ще престане да бъде. Неродена, вечна, нетленна, изначална, тя не загива, когато загива тялото. (20)

О, Партха, този, който знае, че душата е неразрушима, вечна, неродена и нетленна – как той става причина да се убива и кого убива? (21) Както човек облича нова дреха и хвърля износената, така и въплътената душа изоставя старите тела и влиза в нови. (22)

Никакви оръжия не пронизват душата; огънят не я изгаря, водата не я мокри, вятърът не я изсушава. (23) Душата не може да бъде нарязана, изгорена, намокрена или изсушена. Тя е вечна, движи се навсякъде, но същевременно е неподвижна, неизменна, изначална. (24) За душата се казва, че е непроявена, невъобразима и непроменима. Знаейки това, не трябва да скърбиш. (25)

А дори да вярваш, че душата вечно се ражда и вечно умира, о, Силноръки, пак не трябва да скърбиш за нея. (26) Наистина, за родения, смъртта е сигурна, както и раждането за умрелия. Това е неизбежно и не бива да скърбиш. (27) В началото съществата са непроявени, в средата – проявени и отново непроявени в края, Бхарата. За какво има да скърбиш, Арджуна? (28)

Някой гледа на душата като на чудо, друг говори за нея като за чудо, трети чува, че е чудо. Но и чулите за нея не я осъзнават. (29) Въплътената във всяко тяло душа не може никога да бъде убита; ето защо не бива да скърбиш за никое живо същество. (30)

Що се отнася до твоята дхарма, не бива да се колебаеш. За воина няма нищо по-добро от справедливата битка. (31) Щастливи са, о, Партха, воините, при които възможността да се сражават идва сама – тя им отваря широко вратите към рая. (32) Ако не се сражаваш в тази справедлива битка, изоставил своята дхарма и славата на воин, ще си навлечеш грях. (33) Хората вечно ще говорят за твоя позор, а за високо уважаваните позорът е по-страшен от смъртта. (34) Великите воини ще сметнат, че си избегнал битката от страх; ще се посрамиш пред онези, които те ценят високо. (35) Враговете ти ще те хулят с обидни думи и ще осмиват силата ти. Какво би било по-мъчително за теб? (36) Загинеш ли, ще отидеш в рая; победиш ли, ще владееш Великата Земя. Затова, изправи се, Каунтея! Решително поведи битката! (37) Приеми еднакво удоволствието и болката, печалбата и загубата, победата и поражението, сражавай се и не си навличай грях. (38)

Представих ти знанието аналитично. Сега чуй как то се прилага на практика. С това разбиране, Партха, ще отхвърлиш оковите на карма. (39) Усилията по този път не са напразни, напредъкът не се губи. И частица от тази дхарма спасява човек от голяма опасност. (40) Тук, сине на Куру, разумът е решителен и единен, докато мислите на нерешителните са твърде разклонени, всъщност безкрайни. (41)

Устремени към рая, невежите себични хора се възхищават от езика на Ведите, Партха, и казват: „Не съществува нищо друго“. Те твърдят, че цветистите слова, с които изобилстват ритуалите, осигуряват резултатите от дейността и раждане в добро семейство, и водят до наслади и власт. (42-43) За привързания към насладите и властта, объркващи ума, съсредоточеният, решителен разум не съществува. (44) Сферата на Ведите са трите гуни⁴. Издигни се над тези гуни, Арджуна, отвъд двойствеността. Бъди винаги установен в доброто, себеовладян, без мисли за изгода. (45) За знаещия брахмана Ведите са ценни колкото кладенец, около който текат буйни води. (46)

Ти имаш право само на действия, но не и на техните плодове. Не се стреми към плодовете на дейността и не се отдавай на бездействието. (47) Твърдо установен в йога, извършвай всичко без привързаност, приемай еднакво успеха и провала; защото за йога се казва, че е уравновесеност, Дхананджая. (48)

Действието е по-нисше от прилагането на интелигентността, Дхананджая; търси подслон в интелигентността. Скъперници са всички, стремящи се към плодовете на дейността. (49) Установен в разума, човек изоставя и добрите, и лошите дела в този живот. Така че, отдай се на йога! Йога е изкуство в действието. (50) Водени от интелигентността, мъдрите се отказват от плодовете на дейността. Спасени от робството на раждането, те отиват на място, където няма страдания. (51)

Когато интелигентността ти прекоси гъстата гора на илюзията, ще бъдеш безразличен към всичко, което си чул, и към всичко, което ще чуеш. (52) И щом твоят объркан от чутото⁵ ум се установи непоколебимо, неподвижно, вглъбено – тогава ще постигнеш йога. (53)

Арджуна каза: Кешава, какъв е езикът на този, който е установен в мъдростта, неизменно вглъбен? За какво говори този, който притежава устойчив ум? Как седи и как се движи? (54)

Бог каза: Когато човек, удовлетворен единствено в аза чрез аза, отхвърли егоистичните желания на ума, Партха, за него се казва, че има устойчива мъдрост. (55) Свободен от страст, страх и гняв, с ум, необезпокояван от нещастия, той не копнее за удоволствия – такъв човек е мъдрец с устойчив ум. (56) Мъдростта е твърдо установена у този, който навсякъде и във всичко – добро или зло – остава невъзмутим, не се радва, нито мрази. (57) Мъдростта е твърдо установена у този, който отдръпва сетивата си от техните обекти, както костенурката прибира крайниците си. (58)

Сетивните обекти се отдръпват от въплътената душа, която се въздържа, ала вкусът към тях остава; но дори вкусът изчезва, когато душата види по-висшето. (59) Каунтея, дори здравомислещият човек да полага усилия, необузданите сетива насила покоряват ума. (60) Овладявайки сетивата, той трябва да остане свързан с Мен и устремен към Мен. Мъдростта е твърдо установена у този, който владее сетивата си. (61)

Докато съзерцава сетивните обекти, човек се привързва към тях. От привързаността възниква желание, а от желанието се ражда гняв. (62) Гневът причинява заблуда; заблудата – объркване на паметта; обърканата памет разрушава интелигентността. Без интелигентност човек пропада. (63)

Като влиза в контакт със сетивните обекти чрез самоконтрол, свободен от желание и омраза, овладелият аза постига яснота. (64) В тази яснота изчезват всички страдания. С ясен ум интелигентността бързо укрепва. (65)

Този, който не е свързан [с Мен], не притежава мъдрост и съсредоточаване. Без съсредоточаване няма покой. А може ли да има щастие без покой? (66) Ако умът следва сетивата, докато блуждаят, те ще отнесат мъдростта на човека, както силният вятър отнася лодката в морето. (67) Затова, о, силноръки, мъдростта е твърдо установена само у този, който напълно отдръпва сетивата си от техните обекти. (68)

Когато за всички същества е нощ, себевладеещият се е буден, а щом живите същества са будни, за просветления мъдрец е нощ. (69) Както морето остава спокойно и неподвижно, докато реките се вливат в него, така и този, който остава спокоен, когато желанията идват, постига покой за разлика от този, който желае [да удовлетвори] желанията. (70) Който изоставя всички желания и живее без копнежи, освободен от аз и мое, постига мир. (71) Това е състоянието брахман, Арджуна, и щом го постигне, човек престава да бъде объркан; установен в това състояние, дори в последния миг той достига нирвана⁶ в Брахман. (72)