Арджуна каза: Кешава, щом приемаш разума за по-висш от действието, защо ме въвличаш в ужасни дела? (1) Двусмислените ти наставления ме объркват. За да разсееш този смут, посочи ми едното нещо, чрез което ще постигна висшето благо. (2)
Бог каза: Вече ти обясних, безгрешни, че устойчивият път в този свят е двустранен: за хората с аналитичен ум това е на знанието, а за дейните хора – йога на действието. (3) Човек не се освобождава от , като не върши нищо, нито пък постига съвършенство само чрез отречение. (4) Всъщност никой никога не остава бездеен дори за миг; на природата принуждават всекиго да действа. (5) Този, който въздържа действащите сетива1, но продължава да мисли за сетивните обекти, е объркан и поведението му е двулично. (6) По-добър, Арджуна, е заелият се с йога на действието, който, непривързан, използва действащите сетива и със силата на ума ги обуздава. (7) Изпълнявай своя дълг, защото действието е по-добро от бездействието; дори тялото си не можеш да поддържаш, без да действаш. (8)
Този свят е обвързан от карма2, с изключение на карма (дейността), извършена като приношение. Действай по този начин, Арджуна, свободен от привързаности. (9) В началото на времената повелителят на живите същества изпрати поколения същества с и каза:
„Чрез тях ще процъфтявате! Нека те удовлетворят вашите желания. (10) Дайте благоденствие на полубоговете чрез тях и нека полубоговете дарят вас с благоденствие. Като си дарявате взаимно благоденствие, ще постигнете висше съвършенство. (11) Удовлетворени от жертвоприношенията, полубоговете със сигурност ще ви дарят с желаните блага. Ако някой се наслаждава на тези дарове, без да поднася нищо на даващите, той е просто крадец. (12) Хранейки се с това, което е предложено в жертва, добродетелните се освобождават от всякакви грехове. Ала порочните, които готвят само за себе си, се хранят с грях. (13) Живите същества живеят от храната. Храната се получава от дъжда. Дъждът идва от жертвоприношението. Жертвоприношението възниква от дълга. (14) Знай, че дългът се поражда от . Брахман произлиза от Вечното. Затова всепроникващият брахман присъства вечно в жертвоприношението.“ (15)
Така се движи вселенският цикъл. Този, който не го поддържа, а се наслаждава на сетивата си в греховен живот, живее напразно, Партха. (16) Ала човекът, способен да се наслаждава единствено на аза, себеудовлетворен, изпитващ щастие вътре в себе си, не е длъжен да действа. (17) Той не се интересува от действие или бездействие, нито пък зависи от други същества. (18) Затова, винаги непривързан, изпълнявай дълга си. Безпристрастният, извършващ действията си по този начин, със сигурност ще постигне Върховния. (19) Наистина, само чрез действия царе като Джанака се издигнаха до съвършенството. Мисли за добруването на света и действай. (20)
Обикновените хора следват примера на великите личности и се придържат към нормите, установени от тях. (21) О, Партха, в трите свята аз не трябва да правя нищо; няма нищо, което не съм постигнал или трябва да постигна. И въпреки това извършвам действия. (22) Наистина, Партха, ако някога престана грижливо да действам, всички хора ще последват примера ми. (23) Световете ще се разпаднат, ако аз не действам. Така бих предизвикал хаос. И бих причинил вреда на живите същества. (24)
Бхарата, както неинтелигентните действат с привързаност към дейността, така мъдрите трябва да действат без привързаност, за общото благо в света. (25) Мъдрите, следващи йога, не бива да предизвикват смут в умовете3 на невежите, привързани към дейността; по-скоро с примера си трябва да ги насърчават да изпълняват своите задължения. (26)
Всички действия се извършват от гуните на природата; обърканата от егоизъм душа си мисли: „Аз съм извършителят“. (27) Но ако познава истинските принципи, о, силноръки, ако осъзнава, че гуните действат в гуните, човек остава непривързан. (28) Обърканите от гуните на природата се привързват към техните действия.4 Мъдрият, който знае всичко, не бива да смущава невежите, които не знаят. (29)
Като отдаваш всички свои действия на Мен, осъзнал висшия аз, освободен от копнежи и желание за притежания, без униние – сражавай се! (30) Личностите, които следват това мое наставление с вяра и без завист, несъмнено се освобождават от карма. (31) Ала онези, които отхвърлят моите наставления и не ги следват, – знай, че са изгубени, неблагоразумни и объркани по отношение на цялото знание. (32)
Дори мъдрецът действа според своята природа. Всички същества следват природата си. Какво ще постигне потискането й? (33) Привързаност и отвращение присъстват в сетивата във връзка с техните обекти. Човек не бива да им се подчинява, защото те несъмнено са препятствия по пътя му. (34) По-добре е да изпълняваш несъвършено собствената си , отколкото безупречно – чужда дхарма. По-добре е да се провалиш в своята дхарма, защото чуждата дхарма крие опасности. (35)
Арджуна каза: Какво кара човека да извършва грях, дори без да го иска, сякаш тласкан насила? (36)
Бог каза: Това е страстното желание, това е гневът. Източникът му е проявлението на страстта. То е всепоглъщащо и е велико зло. Знай, че тук то е врагът. (37) То покрива света, както димът покрива огъня, прахта покрива огледалото, а утробата – ембриона. (38) Каунтея, този вечен враг, приел формата на похот, този неутолим огън, покрива знанието на знаещите. (39) Казва се, че той обитава сетивата, ума и интелигентността и чрез тях обърква въплътената душа, скривайки знанието. (40) Затова, най-добър сред Бхаратите, първо овладей сетивата си и убий това зло, унищожаващо знанието и мъдростта. (41)
Казват, че сетивата са по-висши [от материята], а над тях е умът. Интелигентността стои още по-високо от ума. Ала той [азът] е над интелигентността. (42) Така, разбирайки с интелигентността си онова, което е отвъд нея5, укрепи аза чрез аза, о, силноръки, и унищожи този трудно победим враг, похотта. (43)
Бележки
- 1.Петте действащи сетивни органа са ръце, крака, глас, полов орган и отделителен орган. – б.а.
- 2.Санскритската дума означава буквално действие. Всяко действие, което не е извършено като жертва, произвежда резултат и така ни оковава в този свят. – б.а.
- 3.Смут в умовете: обикновените хора са привързани към светските си задължения. Ако мъдрецът им проповядва отречение, те може да изгубят желание да изпълняват задълженията си в света и същевременно да останат неспособни да водят чист духовен живот. По-добре е – учи Кришна – такива хора да се насърчават да изпълняват дълга си и да посвещават резултатите от своя труд на Бога. Така карма, работата в материалния свят, се превръща в карма йога – духовна практика, позволяваща на хората да продължат да изпълняват семейните и професионалните си задължения. – б.а.
- 4.Действия на : действия, извършвани в трите материални проявления (гуни): добро, страст и мрак (саттва, раджас, тамас). Духовните действия са , отвъд материалните гуни. Вж. стихове 14.21, 25, 26. – б. а.
- 5.Разбирайки с интелигентността си онова, което е отвъд нея: интелигентността трябва да разбира собствените си ограничения и да се стреми към висшето знание чрез преданост. Макар само с интелигентност да не може да се постигне Бог, божието откровение, разбрано правилно, е рационално. – б.а.