Арджуна каза: Кришна, първо възхваляваш отречението от действия, а после и .1 Кажи ми недвусмислено кое от двете е по-добро. (1)
Бог каза: И отречението [от действия], и действието в йога водят до висше благо. Но от двете действието в йога е над отречението от действие. (2) Този, който нито мрази, нито копнее, е винаги отречен, отвъд двойственостите, о, силноръки. Той лесно се освобождава от обвързаността. (3)
Наивните, а не мъдрите, твърдят, че анализът е различен от практиката. Ако някой правилно следва само единия път, получава ползите и от двата. (4) Състоянието, постигнато чрез аналитични методи, се постига и с йога практики. Този, който вижда, че анализът и практиката са едно и също, вижда [истински]. (5)
И все пак трудно е да се постигне отречение без йога, о, силноръки. Свързан в йога, мъдрият скоро постига Абсолюта. (6) Свързан в йога, пречистеният, овладял себе си и сетивата, азът му – аз на всички същества2 – дори да действа, остава незасегнат. (7)
„Аз не правя нищо“ – така трябва да мисли свързаният в йога познавач на истината. Докато вижда, чува, докосва, помирисва, храни се, върви, сънува, диша, (8) говори, изхожда се, хваща, също докато отваря и затваря очи – човек трябва да е убеден: сетивата действат сред сетивните обекти. (9) Като отхвърля привързаността и посвещава действията си на Абсолюта, човек не се замърсява с грях – както лотосовият лист не се намокря от водата. (10) С тяло, ум, интелигентност и дори само със сетива йогите извършват действия за себепречистване, изоставили привързаността. (11)
Свързан в йога, отказал се от плодовете на дейността, човек постига устойчиво спокойствие. Не е ли свързан, вкопчва ли се в резултатите, той бива обвързан от действията, породени от себични желания. (12) Когато в ума си се отрича от всяка дейност, въплътената душа живее щастливо като господар в града с девет врати3, без да действа и без да предизвиква действие. (13)
Бог не поражда нито средствата за действие, нито действията на хората, нито връзката им с плодовете на дейността; всъщност присъщата природа на човека действа. (14) Всемогъщият е недокоснат от ничии грехове или добри дела. Невежеството покрива знанието; то обърква хората. (15) Но пред онези, чието невежество по отношение на аза е унищожено от знанието, това подобно на слънце знание разкрива Върховния. (16) Хората, чиято интелигентност, аз, преданост и подслон почиват в Него и чиято порочност е пречистена от знанието – те достигат мястото, откъдето не се връщат. (17)
Мъдрите гледат еднакво на учения, смирен , кравата, слона, дори кучето и кучеядеца. (18) В този свят онези, чиито умове са установени в еднаквостта, побеждават раждането. Брахман е истински еднакъв [към всички] и безгрешен. Затова те са установени в Брахман. (19)
Човек не бива да ликува, когато постигне нещо приятно; не трябва и да се разстройва, когато го сполети нещо неприятно. С устойчив разум, без да е объркан, познаващият Брахман пребивава в Брахман. (20) Непривързан към контакта с външните обекти, човек намира удоволствие в аза. Свързан с Брахман в йога, той постига вечно щастие. (21) Наистина, удоволствията от сетивните контакти са източник на страдания, Каунтея; те имат начало и край и мъдрият не им се наслаждава. (22)
Този, който съумее да удържи импулсите на страстта и гнева, преди да напусне тялото си, е свързан в йога и е щастлив. (23) С вътрешна радост, вътрешно удовлетворение и истинска вътрешна светлина – такъв йоги, понеже е Брахман, постига в Брахман. (24) Себеовладените мъдреци, унищожили греховете, постигат нирвана в Брахман. Преминали отвъд двойственостите, те се радват на благополучието на всички същества. (25) За тези мъдри души, свободни от желание и гняв, познали аза с овладени умове, нирвана в Брахман е сигурна. (26) Изоставил външните контакти, съсредоточил поглед между двете вежди, уравновесил вдишването и издишването през носа; (27) целеустремен към освобождение, контролиращ сетивата, ума и интелигентността си, премахнал всякакви желания, страх и гняв завинаги, мъдрецът е наистина освободен. (28)
Който Ме познава като Наслаждаващия се на всички жертви и въздържания, като Великия Бог на световете и сърдечен Приятел на всички същества, ще постигне мир. (29)
Бележки
- 1.Арджуна възприема като духовно действие, несъвместимо с отказа от действие. – б.а.
- 2.„Аз на всички същества“ – означава достигане на съвършено духовно състрадание към всички. – б.а.
- 3.„Градът с девет врати“: човешкото тяло с девет „врати“ – две очи, две уши, две ноздри, уста, полов орган и анус. – б.а.