Бхагавад-гита — Глава 7

Бхагавад-гита

Бхагавад-гита · Глава 7

Бог каза: Чуй, Партха, как чрез практика на , приел подслон при Мен, с ум, установен в Мен, ще Ме разбереш напълно, извън всякакво съмнение. (1) Ще ти предам цялостно това знание и мъдрост – усвоиш ли ги, няма да ти остане нищо друго за научаване. (2) Сред хилядите хора един се стреми към съвършенство; а сред стремящите се и постигналите съвършенство, само един Ме познава истински. (3)

Земя, вода, огън, въздух, пространство, ум, интелигентност и его – това е моята отделена осморна природа. (4) Тя е нисша, о, силноръки, но познай и другата ми висша природа, вдъхваща живот в света: живото същество. (5) Трябва да разбереш, че тези две природи са изворът на всички същества, а Аз съм възникването и разпадането на целия космос. (6)

Отвъд Мен няма нищо друго, Дхананджая. Всичко се крепи на Мен като перли, нанизани на конец. (7) Аз съм вкусът на водата, Каунтея, светлината на Луната и Слънцето, свещената сричка във Ведите, звукът в пространството, доблестта у човека. (8) Аз съм чистото ухание на земята, блясъкът на огъня, животът във всички същества и въздържанието на аскетите. (9) Знай, че Аз, Партха, съм изначалното семе на всички същества, разумът на интелигентните, величието на великите. (10) Аз съм силата на силните, освободени от желания и страст. Сред живите същества Аз съм желанието, което не противоречи на , о, най-достойни Бхарата. (11) Наистина знай, че всички състояния в добро, страст или мрак се пораждат единствено от Мен. И въпреки това Аз не съм в тях; те са в Мен. (12)

Объркан от тези състояния на , целият свят не Ме разпознава – Мен, който съм над тях, вечно неизменен. (13) Тази Моя божествена илюзия на проявленията на природата е мъчно преодолима. Само онези, които се отдават на Мен, прекосяват отвъд тази илюзия. (14)

Грешниците не се обръщат към Мен: заблудените; най-нисшите сред хората; тези, чието знание е отнето от илюзията; и тези с неблагочестива природа. (15) Четири вида добродетелни хора Ме обожават, Арджуна: страдащите, любознателните, желаещите богатство и хората на знанието, о, най-достойни Бхарата. (16) От тях човекът на знанието, винаги свързан с неотклонна преданост, стои най-високо. Аз съм изключително скъп за притежаващия знание и той е скъп за Мен. (17)

Всички те са наистина благородни, но Аз приемам знаещия като собствения си аз, защото такава свързана в йога душа живее само и единствено в Мен, върховната цел. (18) След многобройни раждания човекът на знанието се обръща към Мен, осъзнал: „Васудева (Кришна) е всичко“. Такава велика душа се среща много рядко. (19)

Следвайки различни предписания, ограничени от собствената си природа, лишените от знание се обръщат към други божества. (20) На всекиго, пожелал да почита вярно която и да е форма, Аз дарявам непоколебима вяра. (21) С тази вяра човек извършва обожание и така постига желаното, всъщност осигурено му от Мен. (22) Но хората с ограничено разбиране получават [само] временни резултати. Обожателите на полубоговете отиват при полубоговете. Моите предани несъмнено идват при Мен. (23)

Понеже не познават Моята висша, неизменна и несравнима природа, неинтелигентните смятат, че Аз представлявам безформена същност, която приема видима индивидуалност. (24) Аз не се разкривам на всички. Този заблуден свят, покрит от мистична илюзия, не познава Мен – нероденият и неизменният. (25) Аз знам миналото, настоящето и бъдещето на [всички] същества, Арджуна. Но никой не познава Мен. (26)

Бхарата, о, унищожителю на враговете, объркани от двойствеността, възникваща от желание и омраза, всички живи същества попадат в илюзия още с раждането си. (27) Но вършещите благочестиви дела, прекратили своите грехове, се освобождават от тази заблуда; те Ме обожават с ненарушими обети  (28) Като се осланят изцяло на Мен, устремените към избавление от старост и смърт, разбират Брахман напълно, както и Висшия Аз, и всички действия. (29) Със съзнание, свързано в йога, онези, които Ме познават като върховния принцип на божественото, природата и приношението, Ме помнят дори в мига на смъртта. (30)