Бхагавад-гита — Глава 8

Арджуна каза: Какво е Брахман? Какво е Висш Аз и какво представлява действието, о, Върховна Личност? Какъв принцип управлява природата? Какъв принцип управлява полубоговете? (1) Кой и как управлява приношението тук, в това тяло, Мадхусудана? И как могат себеовладените души да те познаят в мига на смъртта? (2)

Бог каза: Брахман е върховният неунищожим; неговата природа се нарича Висш Аз.¹ Сътворението, което поражда битието на живото същество, се нарича карма. (3) Състоянието на погиване е принцип на природата, а божественият принцип е Личността. В това тяло самият Аз съм принципът на приношението, о, най-добър сред въплътените. (4)

В края на живота този, който помни само Мен, докато напуска тялото си, ще достигне моето състояние на съществуване; това е несъмнено. (5) Наистина, каквото състояние човек помни, напускайки тялото си, Каунтея, точно такова постига, защото винаги е поддържал това състояние на съществуване.² (6) Затова постоянно мисли за Мен и се сражавай. С ум и интелигентност, съсредоточени в Мен, ти със сигурност ще дойдеш при Мен. (7)

С неотклонен ум, свързан чрез практикуване на йога, човек постига Бог, Върховната Личност, като постоянно мисли за Него. (8) Той трябва да медитира върху [Него] като най-древния мъдрец и вечен владетел, по-малък и от най-малкото, създателя на всичко, с невъобразима форма, сияен като слънцето, отвъд мрака. (9) В мига на смъртта с неподвижен ум, установил жизнения дъх между веждите, изпълнен с преданост и със силата на йога, човек достига този Бог, Върховната Личност. (10)

Сега накратко ще ти опиша това, което познавачите на Ведите наричат „нетленното място“, където отиват освободените от страст аскети и заради което те спазват обет за въздържание. (11) Като овладява всички врати [на тялото], концентрира ума в сърцето и задържа жизнения дъх във върха на главата, човек се установява съсредоточено в йога. (12) Произнасяйки сричката Ом, тъждествена с Абсолюта, и неотклонно помнейки Мен, той напуска тялото си и достига най-висшето местоназначение. (13)

О, Партха, постоянно свързаният в йога, който винаги Ме помни и никога не мисли за друго, лесно ще Ме постигне. (14) Достигнат ли до Мен, великите души никога не се раждат отново в този преходен свят на страдания, защото са стигнали до окончателното съвършенство. (15) От всички места в този свят – от Земята до обителта на Брахма – душата неизменно се връща. Но дойде ли при Мен, Каунтея, тя никога повече не се ражда. (16)

Добре познаващите деня и нощта знаят, че денят на Брахма продължава хиляда епохи, толкова продължава и неговата нощ. (17) Щом настъпи денят, всички проявени същества възникват от непроявеното; а с настъпването на нощта те отново биват погълнати пак там, в това, което се нарича непроявено.  (18) Периодично проявяваща се, Партха, тази съвкупност от същества бива безпомощно погълната и [отново] се появява на следващия ден. (19)

Отвъд това непроявено има друго, по-висше непроявено битие, което е вечно. То не погива, когато всички същества изчезват. (20) Те наричат това неунищожимо непроявено най-висшата цел и постигнат ли я, не се завръщат; защото това е Моята върховна обител. (21) Чрез изключителна преданост човек несъмнено може да достигне тази Върховна Личност, в която съществуват [всички] същества и която прониква целия свят. (22)

О, Бхарата, сега ще ти опиша по кое време напускащите йоги се връщат и по кое – не се връщат. (23) Личностите, познаващи Брахман, го достигат, ако напуснат този свят в светлина, при огън, през деня, при нарастваща Луна и през шестте месеца, когато Слънцето пътува на север. (24) Но един йоги, който напуска тялото си в дим, през нощта, при намаляваща Луна и през шестте месеца, когато Слънцето пътува на юг, достига лунната светлина и след това се завръща. (25) Тези два пътя за напускане на света – единият в светлина, другият в мрак – се смятат за постоянни; по единия път човек не се връща, а по другия се връща. (26) Знаейки тези два пътя, Партха, йоги никога не се обърква; така че бъди винаги свързан в йога, Арджуна. (27) Йоги, който знае това, се извисява отвъд благоприятните резултати, получени чрез Ведите, жертвоприношенията, въздържанията и благотворителността – и достига върховното, изначално състояние. (28)