Бхагавад-гита — Глава 11

Арджуна каза: От благосклонност към мен Ти ми разкри върховното тайнство, наречено Висш Аз.¹ Думите Ти разсеяха илюзията ми. (1) О, лотосооки, от Теб научих подробно за появата и изчезването на живите същества и за Твоето неизменно величие. (2) Върховни Господи, о, Най-висша Личност, сега бих искал да видя Твоята божествена форма така, както сам я описваш! (3) Господарю, ако мислиш, че е възможно да видя, покажи ми нетленния си Аз, о, повелителю на йога. (4)

Бог каза: Ето, погледни, Партха, моите стотици хиляди божествени форми в най-различни видове и цветове, в най-различни образи. (5) Погледни Адитя, Васу, Рудра, близнаците Ашвини и Марутите. Виж, о, Бхарата, множество невиждани чудеса! (6) Виж сега целия свят на едно място, в Моето тяло, Гудакеша, с подвижните и неподвижни неща и всичко друго, което ти се иска да видиш! (7) Но ти не си способен да Ме видиш със своето зрение. Аз ти давам божествено зрение. Погледни Моята могъща йога! (8)

Санджая каза: При тези думи, о, царю, Великият Господар на Йога, Хари, разкри на Партха своята върховна, величествена форма: (9) множество усти и очи, множество дивни видения, безброй божествени украшения, безброй божествени оръжия, готови за бой! (10) В прекрасни одеяния, украсена с божествени гирлянди, с благоухания и балсами – всичко това е удивително, божествено, безкрайно и всепроникващо! (11) Само светлината на хиляда слънца, изгрели едновременно в небето, може да наподоби светлината на тази Велика Душа! (12)

Там, в тялото на Бога на боговете, Пандава съзря на едно място цялата Вселена, изпълнена с многообразие. (13) Смаян и удивен, с настръхнали коси, Дхананджая преклони глава пред Бога [Кришна] и заговори: (14)

Арджуна каза: О, Господи, в Твоето тяло виждам повелителя Брахма, седнал върху лотосовия цвят, всички полубогове и различни общности от живи същества, всички мъдреци и божествени змии. (15) Във всички посоки виждам Твоята необятна форма с множество ръце, кореми, лица и очи. Ти нямаш край, нито среда, нито начало, о, Господарю на Вселената, о, Космическа Форма. (16) Виждам Те с корона, боздуган и диск – навсякъде грее неизмеримо великолепие, трудно е да се обхване всичко, блестящо като яркия огън и слънцето! Неизмеримо! (17)

Ти си нетленен, изначалната и окончателна цел на познанието. Ти си върховното вместилище. Ти си безсмъртният закрилник на вечната дхарма. Приемам Те за вечната Личност. (18) Виждам, че нямаш начало, среда или край, могъществото Ти е безгранично; имаш безброй ръце, Луната и Слънцето са Твоите очи, а устата Ти е пламтящият огън, поглъщащ жертвоприношенията и стоплящ света със своето сияние. (19) От земята до висшите светове единствен Ти проникваш пространството във всички посоки. При вида на тази Твоя дивна страховита форма, о, Велика Душа, и трите свята треперят. (20)

Наистина всички множества полубогове влизат в Теб; някои, обзети от страх, се молят, допрели длани, с думите: „Дари ни с благоденствие!“ Великите мъдреци и съвършените същества Те възхваляват с горещи молитви. (21) Рудри, Адити, Васу, всички Садхя, Вишва, Марути и пиещите топлина², Гандхарви, Якши, Асури и Сиддхи – всички те просто са вперили поглед в Теб, удивени! (22) О, Силноръки, щом видят Твоята величествена форма с безброй усти, очи, ръце, бедра и нозе, безброй кореми и страховити зъби – световете треперят, треперя и аз. (23) Наистина, като Те виждам как докосваш небесата, как пламтиш в множество цветове, с отворени усти, с огромни лумнали очи – душата ми трепери. О, Вишну, не намирам покой, нито опора. (24) Само като виждам Твоите страховити зъби и лицата Ти, наподобяващи огъня на Времето, губя посоките. Не намирам подслон. О, Господарю на боговете, бъди милостив! О, Обител на световете! (25)

Всички синове на Дхритаращра, с царете съюзници и Бхишма, Дрона и сина на Сута, заедно с най-добрите ни воини (26) – всички те се хвърлят в Твоите усти с ужасяващи зъби. Виждам ясно как някои [воини] са попаднали между зъбите Ти с разтрошени глави. (27)

Както многобройните речни притоци се стичат към морето, така и тези герои на смъртния свят нахлуват в неудържимо пламтящите Ти усти. (28) Както молците, летящи към своето унищожение, влизат с пълна сила в огъня, така и тези светове, носейки се към своето унищожение, нахлуват с пълна сила в устите Ти. (29) Облизвайки страховито всички светове от всички страни с горящите си усти, Вишну, Твоите лъчи изгарят Вселената и я изпълват със сияние. (30) Кажи ми! Кой си Ти с тази страшна форма? Нека Ти се поклоня, о, най-съвършени Господи! Имай милост! Аз искам да разбера Теб, Предвечния. Не мога да осъзная как действаш. (31)

Бог каза: Аз съм Времето, Разрушителят на световете, разширил се, за да ги погълне. Дори без теб всички воини от армиите, застанали една срещу друга, ще загинат. (32) Затова, изправи се! Спечели слава, като сразиш враговете! Управлявай процъфтяващо царство! Аз самият вече съм ги убил; ти, Савясачи, бъди Мой инструмент! (33) Унищожи убитите от Мен: Дрона, Бхишма, Джаядратха, Карна и другите героични воини. Не се колебай! Сражавай се! В битката ще победиш враговете. (34)

Санджая каза: Щом чу тези думи на Кешава, Арджуна, разтреперен, се поклони с допрени длани. Обзет от ужас, с пресекващ глас, приведен напред, той отново се обърна към Кришна. (35)

Арджуна каза: Наистина, Хришикеша, светът се радва на Твоята слава и се привързва към Теб. Страховитите демони се разбягват във всички посоки, а съвършените общества се покланят пред Теб. (36) И как да не Ти се поклонят – Ти си Великата Душа, Първосъздателят – по-висш и от Брахма! О, безкрайни Господарю на полубоговете, о, Обител на вселените, Ти си нетленният, битието и небитието – и всичко отвъд. (37) Изначални Боже, Ти си предвечната личност, Ти си върховното убежище на Вселената, Ти си знаещият, целта на знанието, върховната обител. Ти проникваш в цялата Вселена, о, Безкрайна Форма! (38)

Ти си Ваю, Яма, Агни, Варуна, Шашанка, Праджапати и великият праотец. Поклон. Нека отново и отново, хиляди пъти, се поклоня на Теб – и отново, и пак! Покланям се! Покланям Ти се! (39) Покланям се пред Теб, а после и зад Теб. Нека Ти се поклоня от всички страни на Теб, който си всичко! О, безкрайно могъщество, Неизмерима сила, Ти обгръщаш всичко и затова Ти си всичко. (40)

Аз те мислех за приятел, без да познавам Твоето величие. От лудост или от любов казвах: „О, Кришна, Ядава, приятелю“! Много пъти съм бил непочтителен към Теб, Ачюта, в шегите си, докато сме играели, почивали, седели сме или сме се хранели заедно – сами или сред приятели. Затова моля Теб, неизмеримия, да ми простиш. (41-42)

Ти си Бащата на света – на всичко подвижно и неподвижно. Ти си върховният Учител, почитан от всички. Ти нямаш равен, няма по-велик от Тебе. Твоето могъщество е несравнимо в трите свята. (43) Затова в поклон падам по очи пред Теб и Те умолявам, обожаеми Господи, бъди милостив към мен. Като баща към сина си, приятел към приятеля, любим към любимата, о, Господи, бъди снизходителен към мен! (44)

След като видях това, което досега не беше виждано, аз съм дълбоко развълнуван, но умът ми е скован от страх. Бъди добър, Господарю на боговете, вместилище на Вселената. Покажи ми само тази форма на Бога. (45) Бих желал да Те видя така: с корона, боздуган и диск в ръка. О, Хилядоръки, о, Космическа Форма, появи се пред мен в тази четириръка форма. (46)

Бог каза: Понеже съм удовлетворен от теб, Арджуна, чрез личната си йога Аз ти разкрих тази изключителна, извечна форма, изпълнена с блясък, вселенска, безгранична, която никой друг преди теб не бе виждал. (47) Нито чрез Ведите, нито чрез приношения или изучаване, нито чрез благотворителност, ритуали или строги въздържания – никой сред хората освен теб не може да Ме види в такава форма, о, герой на Куру. (48) Не се смущавай и обърквай от Моята ужасяваща форма. Освободен от страх и с радостно сърце, виж отново тази Моя форма [която пожела]! (49)

Санджая каза: С тези думи Великата Душа Васудева успокои изплашения Арджуна и разкри Своята собствена форма, приемайки отново възвишено, красиво тяло. (50)

Арджуна каза: Джанардана, като видях тази Твоя благородна, човешка форма, аз вече съм спокоен, разумен, естествен. (51)

Бог каза: Тази Моя форма е много трудно да бъде видяна. Дори боговете копнеят да я видят. (52) Аз не мога да бъда видян така, както ти Ме видя, нито с изучаване на Ведите, нито с въздържания, благотворителност или приношения. (53) Само с неотклонна преданост, Арджуна, човек може наистина да Ме осъзнае, да Ме види и да Ме постигне, о, унищожителю на враговете. (54) Този, който посвещава дейностите си на Мен, приема Ме като Върховен, отдава Ми се с преданост, освободен е от привързаности и няма лоши чувства към никое живо същество – такава личност идва при Мен, Пандава. (55)