Бхагавад-гита — Глава 13

Арджуна каза: Кешава, искам да разбера природата и душата, полето и познавача на полето, знанието и обекта на познание. (1)

Бог каза: Това тяло, Каунтея, се нарича поле. Знаещите наричат този, който го разбира, познаващ полето. (2) Знай също, че Аз съм познаващият полето във всички полета, Бхарата. Аз приемам за истинско знание това знание за полето и познаващия полето. (3)

Сега чуй от Мен накратко какво представлява това поле – неговата природа, видоизменения и източник – и кой го управлява. (4) Всичко това е възпято по различни начини от мъдреци в многобройни химни, както и в разумните, убедителни думи на Брахма сутра. (5)

Първоелементите, егоизмът, интелигентността, непроявеното, единайсетте сетива¹ и петте сетивни обекта, (6) желанието, омразата, радостта, скръбта, съвкупността, съзнанието и волята – всичко това, описано накратко, е полето с неговите трансформации. (7)

Липса на гордост, свобода от двуличие, ненасилие, способност да се прощава, честност, служене на духовните наставници, чистота, постоянство, самоконтрол, (8) отричане от сетивните обекти, отсъствие на егоизъм, осъзнаване на болезнените недостатъци на раждането, смъртта, старостта и болестите, (9) непривързаност, свобода от прекомерно привързване към деца, съпруга, дом и пр., устойчива уравновесеност при желани и нежелани събития, (10) непоколебима преданост към Мен чрез неотклонна йога, оттегляне на уединено място, отсъствие на привличане към общата маса от хора, (11) постоянство в себепознанието и оценяване на стойността да се познава истината – това се нарича знание. Всичко останало е невежество. (12)

Сега ще ти обясня обекта на познанието; когато го разбереш, ще вкусиш безсмъртието: безначалния Брахман, подчинен на Мен, за когото се казва, че не е нито битие, нито небитие. (13) Неговите ръце и крака, неговите очи, глава и уста са навсякъде. Той чува всичко в този свят и пребивава, обхващайки всичко. (14)

Наподобяващ проявленията на сетивата, той е лишен от сетива; непривързан, той сам поддържа всичко – непроявен и владетел на проявленията. (15) Извън и вътре в съществата, неподвижен, но движещ се, прекалено фин за осъзнаване, далечен и близък. (16) Неделим в съществата, той изглежда разделен. Поддръжник на живите същества, той ги поглъща и създава. (17) От светлините, той е светлината отвъд мрака. Той е знанието, обектът на познание и целта на знанието – той присъства в сърцето на всекиго. (18)

Така могат да се опишат накратко полето, знанието и обектът на познанието. Когато разбере това, Моят предан постига Моето състояние на съществуване. (19)

Знай, че и природата, и душата са всъщност безначални. Знай още, че трансформациите и проявленията възникват от природата. (20) За природата се казва, че е основанието на причината, следствието и средствата. За душата се казва, че е основанието да се преживяват радост и скръб. (21) В действителност намиращата се в природата душа преживява проявленията, родени от природата. Дълбоката обвързаност с тези проявления кара душата да се ражда в добри или лоши утроби. (22)

А Върховната Душа в това тяло, Висшата Личност, се нарича Свидетел, Позволяващ, Поддържащ, Наслаждаващ се и Велик Господар. (23) Човек, който познава душата, природата и проявленията, не се ражда отново, независимо как съществува в настоящето. (24)

Някои възприемат аза в Аза чрез аза с помощта на медитация; други чрез аналитична йога, а трети – чрез йога на действието. (25) Някои, понеже нямат това познание, обожават [Аза] като слушат от други. Отдадени на слушане, дори те преминават отвъд смъртта. (26) Знай, че всяко живо същество, неподвижно или подвижно, се ражда, когато полето и познаващият полето се свържат. (27)

Истински вижда този, който вижда Върховния Бог еднакво във всички същества, нетленен, макар те да са тленни. (28) Наистина, като вижда Бога, установен еднакво навсякъде, човек не вреди на аза чрез аза. Той е поел по най-висшия път. (29)

Действията се осъществяват изцяло от природата. Истински вижда този, който вижда аза като не-вършител. (30) Когато разбере, че различните състояния на [всички] живи същества почиват в Единния и че се разпространяват само от Него, тогава човек достига до Брахман. (31) Безначален, неизменен, отвъд качествата на природата, Върховният никога не загива. Макар да присъства в тялото, Той нито действа, нито може да бъде замърсен. (32) Както всепроникващото пространство, бидейки фино, не се замърсява, така и азът, пронизващ тялото, не се замърсява. (33) Както Слънцето самò огрява целия свят, така и този, който е в полето, сам огрява цялото поле, о, Бхарата. (34) Виждащите с окото на знанието разликата между полето, познаващия полето и освобождението на живите същества от природата, достигат Върховния. (35)