Бхагавад-гита — Глава 14

Бог каза: Още веднъж ще ти разясня висшето и най-доброто знание – с него мъдреците стигнаха оттук до върховното съвършенство. (1) Като се осланяха на това знание, те достигнаха Моята природа. Дори при сътворението те не се раждат; а унищожението не ги смущава. (2)

Моята утроба е Великият Брахман.¹ Там Аз поставям зародиша. По този начин се раждат всички живи същества, Бхарата. (3) Каквито и форми на живот да се появят във всякакви утроби, Каунтея, Великият Брахман е тяхната утроба, а Аз съм даващият семето баща. (4)

Добро, страст и мрак – проявленията, възникнали от природата – обвързват неизменното, въплътено в тялото, о, силноръки. (5) От тях доброто, бидейки незамърсено, просветлява и освобождава от страдания. То обвързва с привързаност към радостта и знанието, о, безгрешни. (6) Знай, че силното желание, породено от привързаност и копнеж, е самата същност на страстта. Тя обвързва въплътените, Каунтея, чрез привързаност към действията. (7) Знай, че мракът, породен от невежество, обърква всички въплътени същества. Той обвързва чрез безразсъдство, леност и сън. (8)

Знай, че доброто преобладава в радостта, Бхарата, а страстта – в действието, докато мракът, покриващ знанието, преобладава в лудостта. (9) Когато надделее над страстта и мрака, доброто се издига, Бхарата; така и страстта надделява над доброто и мрака, а мракът – над доброто и страстта. (10)

Когато всички врати на тялото са просветлени и има знание, тогава, знай, доброто господства. (11) Алчност, усилие, предприемчивост, безпокойство, желание – те се появяват, когато властва страстта, о, най-добър сред Бхаратите. (12) Липса на яснота, бездействие, безразсъдство и заблуда – тези [признаци] се появяват, когато мракът взема надмощие, сине на Куру. (13)

Ако срещне смъртта, когато доминира доброто, въплътеният достига чистите светове на познаващите висшето. (14) Ако срещне смъртта, докато доминира страстта, човек се ражда сред привързаните към действията. Ако умре в мрак, се ражда от утроби на невежи. (15)

Казват, че добродетелните действия носят добри и чисти резултати, докато плодовете на страстта носят скръб, а плодовете на мрака са невежество. (16) Знанието възниква от доброто, а алчността – от страстта. Безумието, заблудата и невежеството се пораждат от мрака. (17)

Тези, които са в доброто, се издигат; тези в страстта остават в средата, а живеещите в най-нисшето качество, мрака, пропадат. (18) Знаещият, който не вижда друг извършител освен гуните и вижда какво стои над проявленията на природата, достига Моето състояние на съществуване. (19) Премине ли отвъд тези три гуни, проявени от тялото, въплътеният се освобождава от страданията на раждането, смъртта и старостта и постига безсмъртие. (20)

Арджуна каза: По кои признаци разбираме, че някой се е издигнал над тези три проявления, Учителю? Какво е поведението му? И как преодолява тези три гуни? (21)

Бог каза: Този, който не мрази яснотата, усилието, дори заблудата, когато се появят, Пандава, и не му липсват, когато изчезнат; (22) който е установен, сякаш безучастен, неотклоняван от проявленията, който мисли „гуните действат“, устойчив и несмутим; (23) който пребивава в аза, непоколебим, еднакво приема скръбта и радостта, пръстта, камъка и златото, приятното и неприятното, порицанието и възхвалата; (24) който еднакво посреща почитта и позора, еднакво се отнася към приятели и врагове, отречен във всякакви начинания – за него се казва, че се е издигнал над гуните. (25)

А този, който Ми служи с неотклонна бхакти йога, преминава изцяло отвъд тези проявления и става достоен за съществуване на равнището на Брахман. (26) В действителност Аз съм основата на безсмъртния, нетленен Брахман, на вечната дхарма и абсолютното щастие. (27)