Бхагавад-гита — Глава 17

Арджуна каза: Какво е положението на онези, които извършват приношения с вяра, но пренебрегват наставленията на писанията? Дали е добро, страст или мрак? (1)

Бог каза: Вярата на въплътената душа, породена от нейната природа, може да бъде три вида: добра, страстна или тъмна. Чуй за това. (2) Всеки има вяра, о, Бхарата, според природата си. Човекът е създаден от вяра. Той e това, в което вярва. (3)

Хората в гуната на доброто поднасят приношения на полубоговете; тези в гуната на страстта – на духове и пазители.¹ Други, в гуната на мрака, извършват приношения за починалите и за призраци. (4) Изпълнени с желание и страст, хората, водени от лицемерие и егоизъм, се подлагат на ужасни въздържания, неодобрени от писанията. (5) Те безразсъдно измъчват елементите на тялото – включително и Мен, който съм вътре в него. Знай, че такива хора са с демонична решителност. (6)

Дори предпочитаната от човека храна се дели на три вида; същото се отнася и за жертвите, въздържанията и благотворителността. Чуй сега за разликите между тях. (7)

Хората в доброто се наслаждават на храни, които дават дълголетие, енергия, сила, здраве, радост и удовлетворение; които са вкусни, привлекателни, питателни и приятни за сърцето. (8) Храните, желани от хората в гуната на страстта, са горчиви, кисели, солени, твърде лютиви и пикантни, сухи, изгарящи; те причиняват страдание, нещастие и болести. (9) А хората в мрака харесват престояла, безвкусна, развалена и вкисната храна, дори нечисти остатъци. (10)

Жертвата в добро, извършвана според предписаните правила, се предлага с пълно внимание, без желание за резултата, просто с мисълта „правилно е да се поднася приношение“. (11) Знай, че жертвата в страст се извършва лицемерно, със стремеж към резултата, о, най-добри Бхарата. (12) Жертвата в гуната на мрака се извършва не според правилата на писанията, без вяра, без раздаване на храна, без произнасяне на мантри и без дарове [за свещенослужителите]. (13)

Почитане на полубоговете, гуру, два пъти родените и мъдреците, чистота, откровеност, целомъдрие и ненасилие се наричат въздържание на тялото. (14) Думи, които не нараняват, които са истинни, приятни и благотворни, както и редовното изучаване на свещените писания, се наричат въздържание на речта. (15) Спокойствие на ума, доброта, мълчаливост, себеконтрол и вътрешна чистота се наричат въздържание на ума. (16)

Казва се, че това тройно въздържание е в доброто, когато се практикува с висша вяра от хора, свързани в йога и свободни от стремеж към резултата. (17) Непостоянните и нетрайни въздържания, извършвани лицемерно заради добро име, уважение и преклонение, са в гуната на страстта. (18) За въздържания, извършвани от глупост и инат, като човек вреди на себе си или иска да унищожи врага, се приема, че са в мрака. (19)

Подаяние, поднесено на достоен човек, който не е правил услуга на даряващия, с единствената мисъл „правилно е да се дава“, в подходящо място и време, е в доброто. (20) Дар, поднесен неохотно, с цел да се получи нещо в замяна или с очакване на резултат, е дарен в страстта. (21) А подаяние, дарено с неуважение и оскърбително, в неподходящо време и място, на недостоен човек, е в мрака. (22)

Ом тат сат е тройно обозначение на Брахман; с него брахманите, Ведите и приношенията бяха утвърдени в най-древни времена. (23) Затова познаващите Брахман извършват предписаните жертви, благотворителност и въздържания, като първо изричат Ом. (24) Тези, които се стремят към освобождение, без да желаят резултат, започват с Тад извършването на жертви, въздържания и раздаване на различни подаяния. (25) Сат означава съществуване и добродетел, а също обозначава праведните дейности, Партха. (26) Казва се, че Сат е постоянство в жертвите, въздържанията и благотворителността; действията, свързани с тях, също се наричат Сат. (27) Каквото и да се предложи, дари, извърши като въздържание или добро дело, ако се прави без вяра, то се нарича не-Сат, Партха, и не е Тад² – нито в този свят, нито отвъд него. (28)