Бхагавад-гита — Глава 18

Арджуна каза: О, силноръки убиецо на Кеши, о, Хришикеша, бих желал да разбера истината за отречението и отказа и разликата между тях. (1)

Бог каза: Мъдрите наричат отречение отхвърлянето на егоистичните действия; проницателните наричат отказ изоставянето на резултатите от дейността. (2) Някои мъдреци твърдят, че действието е несъвършено и трябва да се изостави; други смятат, че извършването на жертви, благотворителност и въздържания не бива да се изоставя. (3) Чуй какво е моето заключение относно изоставянето, о, най-добър сред Бхаратите. Описани са три начина да се изоставят действията, о, тигър сред хората. (4) Не бива да се отказваш от жертви, благотворителност и въздържание; те трябва да се извършват. Жертвите, благотворителността и въздържанията пречистват дори мъдреците. (5) Човек трябва да изпълнява тези дейности като изостави привързаността към тях и резултатите им. Това е Моето категорично и окончателно мнение, Партха. (6)

Да се изостави предписания дълг не е правилно; отказът от него поради заблуда е в проявлението на мрака. (7) Този, който отхвърли дълга си поради страх от телесни неудобства, мислейки го за „труден“, се отрича в проявлението на страстта и не получава резултата от отречението. (8) Когато човек изпълнява предписания дълг, Арджуна, с единствената мисъл „това трябва да се извърши“, като изоставя привързаността и резултата – такова отречение е в доброто. (9)

Интелигентният човек в отречение, проникнат от доброто, свободен от съмнения, не мрази неприятното задължение, нито се привързва към приятното. (10) Въплътеният не може да изостави напълно всички действия. Но ако се отказва от плодовете на дейността, той е наричан човек в отречение. (11) Тройните резултати от действията – желани, нежелани и смесени – застигат неотричащите се, но никога отречените. (12)

О, силноръки, узнай от Мен кои са петте причини за успех във всички действия според философията Санкхя¹: (13) мястото, извършителят, различните средства, разнообразните усилия и – разбира се – Провидението. (14) Тези пет причини са в основата на всяко правилно или неправилно действие, което някой предприема с тяло, ум или реч. (15) Ето защо глупакът с неразвита интелигентност, който вижда единствено себе си като извършител, изобщо не вижда. (16) Този, чиято природа не е егоистична и интелигентността му не е замърсена, дори да убие всички тези хора, не извършва убийство и не е обвързан [от действията си]. (17)

Знанието, обектът на знание и знаещият представляват трите вида стимули за действие. Средствата, дейността и извършителят са трите съставни части на действието. (18) Според анализа на проявленията, знанието, действието и извършителят се определят като три вида, в зависимост от гуните. Чуй и за тях, както подобава. (19)

Знай, че знание в доброто е това, чрез което човек вижда във всички живи същества една природа, неизменна, неделима в разделените. (20) Знай, че знание в страстта е това, чрез което човек разграничава множество природи в различните живи същества. (21) А знание, което без причина привързва към едно нещо, сякаш е всичко; което е незначително и недостоверно – се смята за знание в мрака. (22)

За предписаното действие, извършвано без привързаност, без страст или омраза и без желание за резултат, се казва, че е в доброто. (23) Но действие, извършвано за лично удоволствие, егоистично и с големи усилия, се отнася към страстта. (24) За действие, извършвано от заблуда, без да се вземат под внимание последиците, загубата, вредата и собствените способности, се казва, че е в мрака. (25)

Освободен от привързаност и самохвалство, изпълнен с решителност и постоянство, уравновесен при успех и провал – такъв човек действа в доброто. (26) Привързан, желаещ резултата от дейността, алчен, жесток, нечист, обзет от радост и мъка – това е действащият в проявлението на страстта. (27) Недисциплиниран, груб, твърдоглав, подъл, злонамерен, мързелив, унил и протакащ – това е действащият в мрака. (28)

Чуй, Дхананджая, подробно и поотделно, за тройното разделение на интелигентността и решителността в съответствие с гуните. (29) Човек с интелигентност в доброто знае кога да действа и кога да не действа, какво да прави и какво да не прави, кое е опасно и кое не е опасно, какво е обвързаност и какво  – освобождение, Партха. (30) С интелигентност в страстта човек разбира погрешно какво е дхарма и какво – не-дхарма, какво е дълг и какво не е, Партха. (31) Помрачената интелигентност, която възприема не-дхарма за дхарма и разбира всичко наопаки, Партха, е в мрака. (32)

Решителността, с която човек поддържа дейността на ума, жизнения дъх и сетивата чрез неотклонна йога, е решителност в доброто, Партха. (33) Решителността, с която дхарма, желанията и благополучието са поддържани с привързаност и стремеж към резултата, е решителност в страстта, Партха. (34) А неразумната решителност, оставаща в рамките на съня, страха, скръбта, депресията и заблудата, е в мрака, Партха. (35)

А сега, о, най-добър сред Бхаратите, чуй за трите вида щастие, които човек изпитва с практика и с които слага край на страданията. (36) Това, което в началото е като отрова, а накрая става като нектар, се смята за щастие в доброто, родено от яснота и себепознание. (37) Щастието, породено от дòсега на сетивата с техните обекти, отначало прилича на нектар, а накрая – на отрова, то е в страстта. (38) Щастие, което заблуждава душата отначало до край, породено от сън, леност и безумие – за него се казва, че е в мрака. (39)

Няма същество на Земята, нито дори сред полубоговете в Рая, което да е освободено от тези три гуни на природата. (40) Задълженията на брахманите, кшатриите, вайшите и шудрите² се определят от присъщата им природа, обусловена от гуните, о, унищожителю на враговете. (41)

Спокойствие, чистота, самоконтрол, въздържание, търпимост, а също и честност, знание, мъдрост и вяра в Бога – това са задълженията на брахманите, породени от собствената им природа. (42) Героизъм, могъщество, решителност и находчивост, а също и щедрост, водачески дух и неотстъпление в битка са делата на кшатриите, породени от присъщата им природа. (43) Земеделие, закрила на кравите и търговия – това са делата на вайшите, породени от природата им, а естествената работа на шудрите е да помагат на другите. (44) Всеки отдаден на своята присъща работа, постига съвършенство. Чуй сега как човек става съвършен, извършвайки своите задължения. (45)

Като обожава с изпълнението на дълга си Него – от когото произлизат всички същества и от когото е проникнато всичко, човек достига съвършенство. (46) По-добре е несъвършено да следваш своята дхарма, отколкото безупречно – чуждата. Изпълнявайки дълга, определен от присъщата му природа, човек не си навлича грехове. (47) Никой не бива да се отказва от своя дълг, дори да е пълен с недостатъци. Несъмнено всички начинания са придружени от грешки, тъй както огънят – от дима. (48)

Със самоконтрол, винаги с непривързан разум, свободен от желания, човек постига чрез отречение върховното съвършенство на свобода от карма. (49) Сега накратко ще ти изложа как с постигането на съвършенство се достига и Брахман, нивото на висше знание. (50) Свързан в йога чрез чист разум, неотклонно себеовладян, отказал се от сетивните обекти като звука, отхвърлил привличане и омраза, (51) стремящ се към уединение, с малко храна, с овладени реч, тяло и ум, постоянно вглъбен в медитативна йога, приел подслон в непривързаността, (52) изоставил егоизма, властта, гордостта, похотта, гнева и притежанията, умиротворен, без чувство за „мое“ – такъв човек е достоен за съществуване в Брахман. (53)

Установен в Брахман, умиротвореният човек не скърби и не копнее и като се отнася еднакво към всички същества, постига висша преданост към Мен. (54) Благодарение на предаността си, той Ме осъзнава, разбира Моето величие и истинската Ми природа. Познавайки Ме истински, той се връща при Мен.  (55) Дори да извършва постоянно всякакви дейности, като се уповава изцяло на Мен, по Моята милост човек достига вечната, нетленна обител. (56)

В съзнанието си посвети всичките си дейности на Мен, отдай Ми се напълно, осланяй се на йога на разума и постоянно Ме помни. (57) Помнейки Ме, по Моята милост ще преодолееш всички препятствия. Но ако поради егоизъм не Ме послушаш, ще се погубиш. (58) Ако от егоизъм си мислиш „няма да се сражавам“, ще вземеш погрешно решение. Твоята природа ще те принуди.  (59) Това, което, поради заблуда, не искаш да направиш, ще го направиш дори против желанието си, Каунтея, обвързан от твоята дейност, породена от твоята природа. (60)

Богът на всички същества живее в областта на сърцето, Арджуна, и кара всички същества да странстват, качени в илюзорната машина [на тялото]. (61) С цялото си същество потърси подслон единствено при Него, Бхарата. По Негова милост ще постигнеш върховния мир, вечната обител. (62)

Предадох ти знание, по-тайно от всички тайни. Добре обмисли всичко и после направи, каквото пожелаеш. (63) Още веднъж, чуй върховното Ми слово, най-поверителното от всички. Ти си Ми много скъп, затова ще говоря за твое добро. (64) Съсредоточи ума си върху Мен, бъди Мой предан, жертвай за Мен, почитай Ме. Така несъмнено ще дойдеш при Мен. Аз ти обещавам това, защото те обичам. (65) Остави всички дхарми и приеми подслон единствено при Мен. Аз ще те освободя от всяко зло, не се тревожи. (66)

Това не бива никога да се разкрива на хората, които са без въздържание, без преданост, без желание да слушат и които Ми завиждат. (67) Този, който разяснява това върховно тайнство сред Моите предани, Ми служи с най-висша преданост и със сигурност ще дойде при Мен. (68) Никой друг сред човешките същества не Ми е по-скъп, нито ще Ми бъде по-скъп на света от такъв човек. (69) И Аз приемам, че всеки, който изучава този наш свещен разговор, Ме обожава с приношение на знание. (70) А всеки, който слуша с вяра и без завист, – също ще бъде освободен и ще постигне процъфтяващите светове на благочестивите. (71)

Изслуша ли всичко със съсредоточено внимание, Партха? Напусна ли те объркването ти, причинено от невежество, Дхананджая? (72)

Арджуна каза: По Твоята милост, Ачюта, илюзията ми изчезна и паметта ми се възвърна. Сега съм решителен, свободен от съмнения. Ще изпълня Твоите наставления. (73)

Санджая каза: Така аз чух този удивителен разговор между Васудева и великата душа Партха, от който настръхват косите. (74) По милостта на Вяса, чух това върховно тайнство на йога, изговорено лично от Господаря на йога, самия Кришна. (75) О, царю! Припомняйки си отново и отново този изумителен разговор между Кешава и Арджуна аз изпитвам радост всеки миг! (76) Аз помня това! Щом си припомня най-удивителната форма на Хари, изумлението ми няма край, о, царю! И отново и отново ме обзема радост! (77) Там, където е Господарят на йога, Кришна, там, където е майсторът на лъка, Партха, там има щастие, победа, благополучие и устойчива нравственост. Това е моето мнение. (78)