Думите означават буквално „Песента на Бога“ и днес милиони хора по света я приемат като такава. Този великолепен древен текст разглежда най-важните житейски въпроси. Кой съм аз? Какво представлява вселената? Как да постигна щастие? Откъде идва всичко? Накъде отива? Кои са истинските учители и как да ги разпознаем? Гита, както често я наричат, е ненадмината със своите мъдри, практични и удовлетворяващи отговори на тези вечни въпроси.
Бхагавад-гита съдържа седемстотин санскритски стиха и представлява част от – шестата книга от необятния свещен епос Махабхарата. Гита сияе като духовен маяк и кулминационен момент в това огромно произведение, което още от дълбока древност играе значима роля не само в културата на Южна Азия.
Първоначално настоящата въвеждаща студия към текста на Бхагавад-гита бе замислена като кратко встъпление към моя превод на „Песента на Бога“. Ала подобно на легендарното въплъщение на Кришна като риба, започнало от съвсем малка форма и достигнало колосални размери, встъплението по необходимост прерасна в книга. След като десетилетия наред бях чел и изучавал с много любов Гита под ръководството на моя учител Шрила Прабхупада, не можех да не споделя дълбоките идейни връзки, разкриващи вълшебството на санскритския текст. Гита е всепризната като гениална духовна и философска творба и аз се влюбих в оригинала от пръв поглед. Тази книга е плод на искреното ми желание чрез поясненията и превода да отведа читателите в необятната дълбочина на санскритския текст. Надявам се да се насладите на пътуването.1
Исторически контекст
Бхагавад-гита е изговорена на бойното поле, мигове преди справедливостта и несправедливостта ( и ) в лицето на Пандавите и Кауравите да започнат война.2 Кришна управлява колесницата на Арджуна, негов близък приятел и братовчед, който ще се сражава, за да защити справедливостта. Ала тъкмо преди началото на битката Арджуна е обзет от дълбок душевен смут. Проявявайки състрадание към жестоките узурпатори – негови роднини – той отказва да се бие за справедливостта. Арджуна разбира, че тези чувства са проява на слабост (2.7)3, но въпреки това е неспособен да действа. След като се опитва да защити своето желание за оттегляне със социално-морални аргументи и доводи, в края на първа глава той едва не рухва от терзание.
Във втора глава Кришна помага на Арджуна да възвърне самообладанието си, като го наставлява и просветлява. Той настоятелно изтъква нравствени, обществени и духовни основания, за да го убеди, че наистина трябва да се сражава. Някои читатели поставят под въпрос доколко е духовно това, че Кришна насърчава Арджуна да участва в битката. За да разберем какво се случва, трябва да вникнем в историческия контекст на самия епос Махабхарата.
Представете си как един ден се събуждате и чувате потресаваща новина: узурпатори са завзели властта от правителството, прекратили са действието на конституцията, прогонили са законните управляващи и насилствено са наложили военно положение. Надявате се законното правителство, военните и всички лоялни граждани да се противопоставят на агресорите и да възстановят законността и традицията.
Според Махабхарата преди хиляди години подобна криза е настъпила в Индия. Кришна, Богът, е дошъл на Земята, за да помогне на своите предани – Арджуна, неговите братя и други – да възстановят дхарма (Закона, справедливостта, законната власт) в света. Така в Бхагавад-гита Кришна насърчава Арджуна да се противопостави на династията Куру, предвождана от Дурьодхана, който незаконно си е присвоил властта. Кришна заявява, че идва на земята, за да възстанови дхарма (4.7-8), и тук Той показва това.
Законните владетели очакват от своите генерали да защитават справедливостта. Затова Кришна очаква от Арджуна да се бие на Курукшетра, а не да позволи утвърждаването на власт чрез измама, насилие и узурпация.
Събитията в тази свещена история се случват на три нива:
Земно: описахме накратко това ниво по-горе.
Космическо: ученията на Бхагавад-гита и историята на Махабхарата, от която тя е част, се разгръщат в един личностен, многопластов космос от висши, средни и нисши светове. Справедливостта и несправедливостта (дхарма и адхарма) се противопоставят и във висшите светове така, както и на земята. На бойното поле Курукшетра, където Кришна изрича Бхагавад-гита, династиите на Куру, на Пандавите и всички други воини се сражават като въплъщения на добрите и лошите небесни герои ( и ). Земята се е превърнала в театър на военни действия в един космически сблъсък.
Духовно: когато Кришна, Богът, се появява в този свят, Той извършва дейности като изричането на Бхагавад-гита с цел да събуди спящите души за тяхната вечна, блажена същност и екстатични взаимоотношения с него. Цялата история около Гита представлява планирана духовна драма, в която Кришна спасява добродетелните, отстранява престъпниците и възстановява дхарма, свещения закон, поддържащ вселената (4.8).
Произходът на Гита
Какво казват учените за произхода на Бхагавад-гита? Преди около хиляда и петстотин години великият математик и астроном Арябхата4 прави заключение, основано на археоастрономически данни от Махабхарата, че войната на Курукшетра, по време на която се изрича Бхагавад-гита, се е състояла преди приблизително 5100 години.
Някои съвременни учени, особено от западните страни, се противопоставят на такава отдалеченост във времето, като допускат, че Гита е създадена приблизително между V и II век пр.н.е.5 Тези учени често поставят под съмнение историчността на повечето събития от Махабхарата, а други (и на Изток, и на Запад), както и повечето последователи на индуизма, приемат, че епосът датира от дълбока древност и представя действителни исторически събития. Кой е прав?
Ограничените емпирически доказателства не позволяват на светските учени категорично да потвърдят или отрекат такива схващания, още по-малко да говорят авторитетно относно божествеността на Кришна. Също както заключението, че едно алгебрично уравнение е правилно или погрешно, представлява математическо твърдение, така и определянето на едно метафизично схващане като правилно или погрешно е самò по себе си метафизично твърдение. А метафизичните твърдения обикновено не отговарят на светските критерии за научност.
Заключението е, че въпреки изобилието от най-добри научни предположения, световната академична общност не притежава достатъчно свидетелства, за да докаже неоспоримо датата и произхода на Бхагавад-гита. Други необичайни твърдения като това, че Кришна първоначално е предал Гита на полубога на Слънцето (4.1), не пораждат вътрешно противоречие или друг логически абсурд, затова трябва да продължат да се приемат за свещени твърдения – и тях светските учени не могат да определят като правилни или погрешни.
Учените често си задават въпроса дали Гита е част от оригиналната Махабхарата, или е добавена по-късно. И отново липсата на историографски доказателства изключва категоричен академичен отговор. През XX век изтъкнати световни специалисти по санскрит правят опит да възстановят първоначалната Махабхарата от десетки оцелели ръкописи. След половин век задълбочено изследване те признават, че светската наука е неспособна да възстанови и окончателно да утвърди една оригинална версия на този текст. И така учените не успяват да определят дали Гита е част от единен оригинален текст, който не са успели убедително да реконструират.
Споровете сред учените често са най-разгорещени точно там, където доказателствата са най-слаби и съществува най-много пространство за противоположни мнения. Въпросите относно изначалната дата на създаване на Гита дават обширни възможности именно за такива безкрайни академични спорове – и тъкмо това смятам да избегна тук.
Извън всякакво съмнение знаем, че Бхагавад-гита е вдъхновила и просветлила огромен и все по-нарастващ брой хора. Преданите на Кришна твърдят, че притежаваме точно тази Гита, която Кришна е предназначил за нас. Според тяхната гледна точка вместо да спорим относно произхода на Гита, трябва да се възползваме от нейната дълбока мъдрост, която от древни времена носи просветление, радва сърцата, вълнува умовете и води хората в тяхното търсене на окончателния смисъл.
В Бхагавад-гита Кришна учи, че съществуват три фундаментални субстанции: душите, материалната природа и Бог. Той учи още, че Бог взаимодейства с обусловените души според закона на и че пробудените души се обръщат към Бога и общуват с него чрез – процеса на предано посвещаване. Всичко това ще бъде обяснено в следващите пет части.
Бележки
- 1.Бележка към моите читатели: в превода ми на съм използвал курсив за подчертаване на ключови думи и фрази, както и за отбелязване на думи на английски със специфична или символична употреба спрямо санскритските оригинали. – б.а.
- 2.Първата глава на Гита, звучаща тайнствено за мнозина с изредените многобройни имена на воини, е вълнуваща за запознатия с цялата предшестваща история на . – б.а.
- 3.Числата в скоби посочват номерата на стиховете от Гита, т.е. (2.7) означава глава 2, стих 7. – б.а.
- 4.Освен че с негова помощ е открита тригонометрията, Арябхата (476 – 559 г. от н.е.) е написал книги по астрономия (от рода на ефемеридите), които векове наред са приемани за авторитетни и от европейски, и от ислямски учени и математици. Първият сателит на Индия и един лунен кратер са наречени Арябхата. Неговото име носят и един университет и научен институт. – б.а.
- 5.Тези учени неизменно датират Гита след времето на Буда, за който се смята, че е роден през VI в. пр. н. е. Основанието им: на пет места в Гита (2.72; 5.24, 25, 26; 6.15) е използвана думата – термин, който Гаутама Буда често използва. Тук несъмнено имаме три възможности: 1) Кришна е заел термина от Буда; 2) Буда е заел термина от Кришна; 3) Кришна и Буда използват думата независимо един от друг. Неотдавна на един академичен форум от изтъкнати учени, сред които мнозина бяха водещи световни индолози, зададох въпроса дали съществуват неоспорими доказателства в полза на първата възможност – т.е., че Кришна е заел термина нирвана от Буда. Никой не беше в състояние да представи каквито и да било доказателства, а един утвърден учен написа: „Не мисля, че можем да изключим възможността терминът да е от предбудистки времена.“ И въпреки това повечето западни учени продължават да приемат, пишат и учат, че Гита трябва да е създадена след будизма, понеже в нея се използва термина нирвана. – б.а.