II. Вечни индивидуални личности

Гита учи, че всяко живо същество е вечна душа, затворена във временно материално тяло. Всяка душа е съществувала винаги и винаги ще съществува като индивидуално същество, личност (2.12). Единствено материалното тяло има начало и край (2.18); душата е неродена и никога не умира (2.16-21). Душата е висша енергия на Бога (7.5), частица от него (15.7). И Бог е доброжелателен към всяка душа (5.29).

Духовното освобождение не е свързано нито с отказ от нашето индивидуално съществуване, нито със сливане с нещо безличностно. По-точно ние отстраняваме натрупани пластове невежество и разкриваме истинската си същност. Из цялата Бхагавад-гита Кришна говори за душата като за личност (пуруша).¹

Постоянно променящото се материално тяло покрива душата. Древногръцкият философ Хераклит е известен с думите, че никой не може да стъпи два пъти в една и съща река, понеже водите й текат непрестанно. Можем да кажем също, че човек не може два пъти да си поеме дъх в едно и също тяло – то е в непрестанна биологическа промяна. Тялото е полето, на което се разгръща нашият живот; а ние, душите, сме наблюдатели на това поле (13.2).

Също както материалните предмети съществуват в пространството, но не могат да го замърсят или изменят, така и тялото, макар по много начини да въздейства на съзнанието ни, никога не може да промени вечната природа на душата (13.33).

Простото разсъждение разкрива, че когато казваме: „Бях дете“ или „Бях юноша“, или „Сега съм възрастен“, фундаменталният „аз“ остава същата, неизменна личност, макар тялото и умът да се променят по различни начини (2.13). Този устояващ на всичко „аз“ – душата – не е илюзия. По-скоро илюзията възниква, когато отъждествяваме „аз-а“ с променящото се тленно тяло, а не с истинската ни вечна същност.

Щом приключим със срока на ползване, влизаме в друго тяло, също както човек изхвърля износените дрехи и облича нови (2.23). Само прекалено привързаните към модните тенденции се терзаят от загубата на някаква си риза или рокля. Поради илюзия ние скърбим заради неизбежната промяна на тялото и забравяме, че то е просто облекло на една вечна душа.

Иронията на светския живот е, че при цялата си суетност драстично подценяваме самите себе си. Мислим се за смъртни, а в действителност сме безсмъртни. Привикваме с ограничено знание и нищожно щастие, но като вечни частици от Бога имаме право на естествена, безгранична осъзнатост и радост. Трябва само да ги потърсим по правилния начин (6.20-22).

Докато забравяме вечната си природа и се вкопчваме в мимолетните материални обекти, егоистичните желания ни повличат към илюзия. Стотици „окови на желанията“ държат в затвор душите, стремящи се към господство в този свят (16.12). Дори благочестивите са приковани от материални дейности, породени от природата им (14.6, 18.60).

Преследвайки приятните неща и бягайки от неприятните, ние изпадаме в „илюзорна двойственост“: желанието и омразата ни поробват (7.27). Кришна ни предупреждава да не се радваме на материално приятните неща и да не скърбим заради неприятните (5.20). По-скоро трябва да търпим и двете, защото те са резултат от сетивните възприятия и са преходни (2.14).

Кришна посочва множество примери за материални противоположности, предизвикващи желание и неприязън: студено и топло, радост и мъка (2.14, 6.7, 12.18), печалба и загуба, победа и поражение (2.38), чест и позор (6.7, 12.19, 14.25), успех и провал (2.48, 4.22, 18.26), камък и злато (6.8, 14.24), приятел и враг (6.9, 12.18, 14.25), светци и грешници (6.9), благоденствие и злочестина, копнеж и скръб (12.17), клевети и възхвали (12.19, 14.24), привлекателно и отблъскващо (5.20, 14.24), възбуда и болка (18.27), любов и омраза² (2.64, 3.34, 18.23, 18.51). За всички, попаднали в техния капан, тези противоположности са само други названия на щастието и страданието (15.5).

В цялата Гита Кришна обяснява, че още в настоящия живот, в сегашното ни тяло, можем да се издигнем до чисто съзнание, да познаем Бога и да живеем в състояние на духовна свобода. В момента нашите материални желания покриват истинското ни съзнание (3.39). Така чрез решението си да приемем или отхвърлим духовния живот, ние постъпваме като свой приятел или враг; сами се издигаме или принизяваме (6.5-6). Кришна подчертава нашата отговорност за собственото ни състояние. Бог не ни кара насила да вършим добро или зло и в този смисъл не е отговорен за радостта или скръбта, която пораждаме в живота си (5.14-15). Ние имаме свободна воля.

Кришна изговаря Бхагавад-гита на историческо бойно поле; това също е наситено със символично значение. Той неколкократно казва на Арджуна да победи не само вражеската армия, но и илюзията, алчните сетива и импулсивния ум. Ако искаме да следваме Арджуна и да преодолеем илюзията, пречеща на всекиго от нас да се наслаждава на безграничния живот, за който копнеем, би трябвало да научим повече за материалната природа и как точно тя ни привлича и държи в плен чрез своите проявления.