III. Трите проявления на природата

Кришна определя основните материални елементи – физически и познавателни¹, като своя нисша природа (7.4). Както дрехите покриват тялото, така и тези преходни физически и познавателни елементи покриват вечната душа (2.22), която представлява висшата природа или енергия на Кришна (7.5).

Всички материални предмети – тела или планети – са в непрекъснат процес на промяна (8.4), постоянно се преобразуват в различни форми и качества. Но самата материална енергия, субстанцията в основата на многообразните природни форми, е безначална и вечна (13.20).²

Материалната природа се проявява с фундаментални осезаеми качества. В Гита често се използва санскритската дума гуна за означаване на трите основни проявления или конституенти на природата: добро, страст и мрак. Всъщност цялата четиринадесета глава разглежда тези материални проявления.

Човешкото зрение е трицветно, основано на три основни цвята; и животът в материалния свят съществува в една тройна система от добро, страст и мрак. Както рядко се намират естествени предмети в чисти основни цветове, така и обектите в света рядко въплъщават основните проявления в чист вид. Хората и обектите често притежават сложна смесица от трите проявления. Всеки човек има добра страна, но има и страсти, а дори и тъмна страна. Материалните проявления обхващат всеки обект, емоция, действие и околна среда в този свят, включително храна, вяра, работа, религиозно обожание, благотворителност, философия, тела и сгради. В действителност всеки свободен избор, който правим, е избор в проявленията – добро, страст или мрак – в безброй възможни комбинации.

Кришна заявява, че нищо на земята, нито сред полубоговете в рая не е освободено от проявленията на природата (18.40). Как действа това на практика? Помислете за привличането ни към други човешки тела. Не атомите или молекулите ни карат да се възхищаваме от тях, защото всяко физическо тяло съдържа в основни линии еднакви видове атоми и молекули. Всъщност изпитваме влечение, щом видим тяло, намиращо се в гуни, които отговарят на нашите. И обратното, противоположните качества предизвикват омраза. Така телата, еднакви от биологична гледна точка, проявяват различни гуни, които привличат или отблъскват даден наблюдаващ.

По същия начин къщите се строят от едни и същи основни материали: дърво, камък, цимент и т.н. Но къща с определен стил или усещане – т.е. определено проявление – ни привлича или отвращава, или ни оставя безразлични в зависимост от качеството на съзнанието, което сме развили в живота.

Когато избираме приятели, съпруг или съпруга, музика, професия, храна, квартал, филми, отдих и всичко останало, избираме и се привързваме към определени комбинации от гуни. По този начин затвърждаваме или променяме качеството на живота си.

Например ако даряваме за някаква добра кауза само за да помогнем на други и без желание за изгода, това е в проявлението на доброто (17.20). Когато помагаме на другите, но чрез даренията си търсим слава или печалба, това е в гуната на страстта (17.21). Дарение, с което причиняваме повече вреда, отколкото добро е в гуната на мрака (17.22) – да речем, помагайки на някой с престъпни намерения срещу невинни хора. Така качеството или гуната на нашата дейност засяга качеството на живота ни.

В съответствие с гуните Кришна анализира и видовете вяра, храна, приношение, въздържание, отречение, знание, действие, извършител, интелигентност, решимост, щастие и професия, и обяснява как всяко проявление ни обвързва, водейки ни до разнообразни видове живот в бъдеще.³

Всички постъпки в добро, страст и мрак създават навици. Като си избираме приятели, места, музика, храна, работа и т.н. в различните проявления, ние им даваме власт над живота си (13.22). Добродетелните постъпки пораждат добродетел; страстта поражда страст; а действията в мрака, такива като алкохолна или друг вид зависимост, необуздано насилие и прочие, поробват човека в дълбоко невежество.

Нашият избор според гуните оформя и начина, по който възприемаме реалността. Така съзнанието, установено в добро, възприема дълбокото духовно единство сред различните раси, полове, видове и т.н. (13.31, 18.20). Възприятието в проявлението на страстта вижда тези различия като фундаментални и окончателни, без изначално единство (18.21). А възприятието в гуната на мрака изобщо не вижда истина в света и е лишено от способност за абстрактно мислене (18.22).

По този начин гуните са едновременно и нравствени, и познавателни. С други думи, те отразяват и обуславят нравствените качества на нашите постъпки, определят как и до каква степен разбираме света и себе си. Човек в проявлението на страстта може да изчете купища книги, да извърши множество експерименти и в огромна степен да допринесе за материалното знание, но само душата в гуната на доброто се издига до ясното съзнание, с което окончателната цел и смисъл на живота стават видими.

Дали ще се издигнем във висши, или ще пропаднем в нисши форми във вселената, или ще запазим сегашната си позиция – това зависи от гуните, които развиваме в живота – качествата, които ни мотивират и оформят нашите възприятия (14.8). Проявленията на природата не са просто пасивни качества, а по-скоро активни сили, които ни карат да действаме (3.5). Например проявлението на страстта поражда похот и гняв; те ни принуждават да постъпваме лошо (3.36-37) и даже да извършваме злини (17.5) в противоречие с рационалната ни воля.

Когато в своята заблуда гледаме на себе си като на ефимерна плът, чистата ни способност за познание е покрита от страстните копнежи на тялото (3.39), също както димът покрива огъня, прахта – огледалото и утробата – ембриона (3.38). И наистина похотта, гневът и алчността са „пагубни за душата врати към мрака“ (16.21-22).

Докато се опитваме да се наслаждаваме на проявленията на природата и се вкопчваме в тях, ние се раждаме в добри или лоши утроби в зависимост от постъпките и избора си (13.22). Обуславяйки ни да действаме материално, гуните ни обвързват с този свят (14.5). Доброто, например, благоприятства земните радости и мъдрост, но добрият човек се привързва към тях (14.6) и така не може да премине отвъд преходното добро, за да постигне вечен живот.

Неприятностите ни започват, когато се съсредоточим върху материален сетивен обект, привлечени от неговите качества. Така възниква привързаността (санга) и умът се вкопчва в този обект – друг човек, луксозен автомобил, голяма къща, престижна позиция, интелектуална мощ и какво ли не още. Ако продължаваме да съзерцаваме обекта, нашата привързаност се превръща в дълбок копнеж (кама) – ние страстно го желаем. Когато не постигнем желанието си и не придобием обекта на страстта си, това поражда гняв (кродха); а дори и да успеем, гневът пак възниква, защото никой материален обект не може да удовлетвори душата. Когато желанието е силно, гневът ни обърква и ние забравяме истински важното в живота. Веднъж забравили, губим разграничителната си способност и самосъзнанието на истинската ни духовна същност. Кришна описва цялата тази последователност (2.62-63).

Санга, „привързаност, вкопченост“, е силата на ума, която ни приковава към обектите, въплъщаващи едно или друго проявление на природата. И така се въртим сред висши и нисши тела (13.22).

Би могло да се заключи, че движената от гуните душа няма свободна воля, но в действителност проявленията ни въздействат само когато и до степента, в която се опитваме да се възползваме от тях. Помислете върху следния пример: щом си купим билет, качим се на самолет и излетим, трябва да приемем последиците от това наше действие – трябва да пристигнем до съответната дестинация. Обаче дори на борда на самолета все още имаме свободна воля. Можем да си поприказваме с някого, да поспим, да гледаме филм и даже да създадем някакви проблеми, които ще ни доведат до неприятности с органите на реда.

Санскритската дума ваша означава „контрол“, а обратната по смисъл, аваша, означава „без контрол, противно на желанието или волята“. Кришна многократно използва думата аваша, за да покаже как нашите опити да се възползваме от природата водят само до безпомощно попадане под нейния контрол.⁴ От друга страна, чрез духовна практика човек постига истински контрол над живота си.⁵ По същия начин законът лишава от свобода точно този, който се опитва да живее над закона. Този, който го спазва, живее на свобода.

Гуните ни обвързват с материалния свят и в това състояние на обвързаност не успяваме да съсредоточим ума си върху нашето вечно съществуване. Отново и отново с натрапчиво постоянство се опитваме да се наслаждаваме на света, независимо какво се опитва да ни каже за истинския ни личен интерес чистият ни разум под формата на заглушена, онемяла съвест. За да преминем отвъд това състояние на заблуда, трябва да променим общуването си. Като общуваме с духовна енергия, духовни хора и т.н., възраждаме духовната си природа. И тогава лесно, спонтанно, естествено ще действаме в полза на най-висшия си личен интерес.

Ние действително имаме свободна воля, но не можем да избегнем последиците от своя избор. Космическата система, която отчита нашия избор на гуни и осигурява последиците от него, се нарича карма.