е космическата система, която предоставя справедливи последствия в съответствие с нашите действия. По този начин вселената поставя огледало пред всяка душа.
учи, че вселената се състои от висши, средни и нисши светове (3.22, 11.20, 15.17). Земята принадлежи към средните светове, наричани от Кришна човешки свят (11.38, 15.2). Животът във всички материални светове е временен и не удовлетворява вечната душа (8.15-16, 9.33). И все пак съществуват висши и нисши нива на материален живот. Съгласно закона на карма добрите дела ни издигат към висши светове; тези, извършени в страст, ни задържат там, където сме, а действията, извършени в мрак, ни отвеждат надолу към нисши светове (14.18).
Ние изживяваме тези последици в поредица животи. Бог никога не се отказва от нас. Разполагаме с безброй възможности да открием истината, че сме духовни същества и нашият истински дом е вечната обител на Кришна, а не някакво място в тази мимолетна вселена. Раждане след раждане продължаваме с опитите си за наслаждение и осъзнаване, докато не постигнем окончателно освобождение и не се завърнем във вечния си дом (6.45, 7.19). (По-нататък ще се спра подробно на тази крайна цел.)
Необятните възможности на този свят не бива да ни примамват да се застояваме тук, защото всяко ново тяло води със себе си „несъвършенствата на раждането, старостта, болестите и смъртта“ (13.9). Всъщност Кришна нарича кармичната верига от прераждания: оковите на карма (2.39, 3.9, 9.28), пътят на раждането и смъртта (9.3), океанът на смъртта (12.7) и робството на раждането (2.51); където всеки, който се роди, умира и който умре, неизбежно се ражда отново (2.27). Така себичните действия и вкопчването в резултатите от дейността ни обвързват със света (5.12).
Според закона на карма живите същества обикалят в различни тела вселената, която сама по себе си се движи в безкрайни цикли.1 На Земята наблюдаваме циклите на дните, нощите и сезоните, основани на цикличните движения на Земята, Слънцето, Луната и други небесни тела. Гита учи (8.16-19), че цялата вселена с безбройните души, които я населяват, се движат през колосални цикли на космическо сътворение и унищожение,2 съответстващи на дните и нощите на Брахма, комуто Бог (Кришна) възлага сътворението на космоса.3
След тежък ден на работа или учение човек трябва да възстанови тялото и ума си с почивка и сън. По същия начин след цели еони на усилия и придобиване на опит в системата на карма на душите се дава дълбока почивка в собствената природа на Кришна само за да бъдат изпратени отново (9.7) в този временен свят на страдание (8.15), докато осъзнаят стойността на духовната свобода.
Това описание може би ще остави потискащо впечатление у читателя. Гита обаче предлага разнообразни пътища, които ни освобождават от кармичното колело на раждане и смърт и ни отвеждат до нашия истински, вечен живот.
Всъщност нашите окови са психологически в основата си. Ние сами си налагаме фалшива, ограничаваща идентичност – смъртното тяло – и после се оплакваме от самоналожените ограничения. Но също както сами се хвърляме в затвора на илюзията, сами можем и да се освободим (6.5-7). А защо не правим този избор?
Представете си един пътник в транзитната зала на летището, който чака полета си към дома. Разсеян от стоките по магазините, ново запознанство или нещо, което го е притеснило, пътникът изпуска самолета си. По същия начин и ние, забравили своята вечна природа и изначално щастие, преследваме мимолетни удоволствия, бягаме от неприятности и така забравяме истинската цел на живота – нашето крайно местоназначение. Желанието и омразата надделяват и изпадаме в (7.27), при която едната противоположност диалектично поражда другата.
И така, ако тържествуваме от победата, един ден ще страдаме от поражението; ако сме горди и доволни от печалбата, ще се измъчим поради загубата. Кришна ни предупреждава да не се радваме прекалено на материално приятното, нито да скърбим заради неприятното, защото и двете идват и си отиват, бидейки неизбежно следствие от сетивните възприятия (2.14).
Уловени в капана на двойственостите и техните крайности – радост и скръб (15.5), ние обичаме и мразим материалните обекти и забравяме, че истинският ни аз съществува отвъд тях.
Отъждествени с тялото, ние се привързваме към плодовете от действията му. Правим това, понеже сме заключени в двойствеността влечение - омраза и се стремим да се наслаждаваме на харесваното и да избягваме нежеланото. След като предявяваме претенцията, че сме господари на действията си, ние сме отговорни и за последиците от тези действия. Просто е! Живот след живот се връщаме в този свят да получим, да се насладим и да страдаме от резултатите на нашите действия. Именно това е карма.
Заети с търсене на наслаждение, ние си мислим, че сме център на реалността, и се опитваме да притежаваме всичко, което пожелаем от Божието творение. Така изпадаме в заблудата „аз и мое“, в егоизъм и желание за притежания.4 По ирония противоположната форма на „аз и мое“ възниква, когато мразим всичко осуетяващо егоистичните ни желания.
Тази илюзорна психология на двойственост, егоизъм и желание за притежаване ни принуждава безпомощно да се скитаме из материалния свят според законите на карма. Чрез една проста техника обаче можем мигновено да одухотворим своите действия и да преобразим кармичните окови в карма йога – път към духовно освобождение. По същия начин можем да преобразим и интелектуалния си живот, стремежа си към знание, в ( на знанието) – друг път към духовна свобода. Коя е тази проста техника, одухотворяваща всеки аспект от живота: храна, философия, работа, любов? Това е – актът на приношение към Бога: привидно проста, но могъща практика.
Бележки
- 1.Не само древната ведическа и по-късната индуистка култура, но и много други цивилизации по света, като инки, маи, хопи, вавилонци, древни гърци, будисти, джайнисти и т.н., имат циклична представа за времето. – б.а.
- 2.По-обстойни текстове като Пураните описват един вид космическо прераждане, при което многобройните вселени циклично се раждат и умират. – б.а.
- 3.Сравни Платоновия създател демиург (буквално „обществен работник“) в диалога „Тимей“. – б.а.
- 4..27, 16.18, 17.5, 18.24, 18.58 и т.н. – б.а.