V. Жертва и предлагане

Самата вселена, която ни обвързва с карма, ни предоставя и път към свободата – това е ягя, жертвата или предлагането. С изключение на тази вратичка в закона, тази „специална клауза за освобождение“, целият свят не е нищо друго освен безкрайни варианти на кармично робство (3.9). Хората, които не извършват жертви, не могат да се наслаждават нито на този, нито на който и да е друг свят (4.31).

Какво представлява ягя? Как тя играе толкова важна роля в космичния механизъм и за личното спасение?

Кришна учи, че сме създадени да правим жертви, защото Творецът го е вложил дълбоко в природата ни на сътворени същества (3.10). Всеки жертва или предлага нещо със символична или веществена стойност, за да достави удоволствие на свой висшестоящ, да предразположи някого, да услужи или да спечели благоволение. Каквото и да правим, в най-общ смисъл извършваме ягя (жертва или предлагане). Това до такава степен е част от природата ни, че дори онези, които отхвърлят писанията и избягват свещените обреди, пак извършват ягя. Хората плащат данъци, а понякога и подкупи на държавните служители. Ритуално почитат висшестоящите в армията, в работата си, в правителството, на стадиона, в университета и т.н. Жертват време, енергия, пари, дори живота си за това, в което вярват, и приемат за висша кауза или пък като начин за издигане в йерархията и договаряне с висшестоящата власт. Така ягя (жертвата) е всеобщ импулс, необходимост и вдъхновение за хората навсякъде.

Не е изненадващо да открием, че всички религии включват вярващите в някакъв вид приношение към божественото или висшата сила, независимо как е наричана тя. Обикновено човек търси благоразположението на Бога, за да осигури щастие, благоденствие или просветление за себе си и близките, за да отблъсне злото и да удовлетвори желанията си. Редки са случаите, в които единственият стремеж и цел на някой духовно търсещ е да удовлетвори Върховния. Подобен стремеж и цел са по-скоро изключение, а не типично човешко поведение.

Бхагавад-гита внимателно анализира акта на жертване, като изяснява съществената разлика между действието (карма) и неговия резултат (кармапхала). Подтиквани от природата си, ние неизбежно действаме във всеки един момент (3.5) и нашите действия носят резултати: богатство, слава, власт, знание, любов или плътски наслади. Забележително е казаното от Кришна: наши са само дейностите, но не и резултатите от тях (2.47). Трябва да предложим плодовете от усилията си на онези висши сили, които са ни ги осигурили. Всъщност карма ни обвързва точно когато използваме плодовете на труда си. Кришна определя дадено действие като обвързващо, ако егоистично желаем резултатите от него (5.12). Но ако преди да се насладим, първо предложим плода на неговия източник, ние извършваме ягя и се освобождаваме от карма.

Съвсем основателен е въпросът защо не можем да се наслаждаваме на плодовете от своя труд? Всъщност можем, но само след като най-напред изразим признателност към източника на нашето богатство. Да поднесем първо на него храната си, преди да я ядем, не означава, че ще гладуваме; по-скоро чрез този прост акт ние се освобождаваме от оскърблението да вземаме, без да изразяваме признателност, уважение и благодарност (3.13).

Благодарността и взаимността ни издигат над нисшата нецивилизованост. Чрез искрена жертва и предлагане човек избягва най-сляпата форма на егоизъм, напуска мъничкия затвор на себичността и осъзнава, че нещо или някой във вселената е по-велик и се грижи за нас.

Но как един такъв първичен, вроден, вездесъщ акт на жертване освобождава човека от карма? Дали това не е просто някакво твърдение, основано на вяра? Възможно ли е просто да поднесем нещо на която и да е сила, реална или въображаема, и да се освободим от карма? Толкова ли е лесно? Всъщност не. Просто погледнете назад към историята: дори най-жестоките тирани често са правели мистични жертвоприношения (16.15, 17). Те със сигурност не са освободени души.

Само истински духовната жертва или предлагане изгаря карма (4.23-24), но повечето хора изпълняват ягя така, както извършват всички други действия – потопени в гуните на природата (17.1-3, 17.11-13).

Гита представя обширна йерархия на приношенията – от тъмни и демонични до божествени и освобождаващи. Нека разгледаме тази йерархия, защото така ще видим ясно разнообразните нива на съзнанието и на самия живот.

Макар Кришна да ни увещава да преминем отвъд този свят чрез духовна ягя, Той обяснява и светската ягя, за да помогне на читателя да „сравни продуктите на пазара“. Така Гита представя функцията, разнообразието и ограниченията на светските приношения.

В трета глава на два пъти се настоява хората с материалистична нагласа да участват чрез ягя в един вид космическа икономика, която, ако бъде правилно изградена, носи благоденствие за всички. Когато за първи път Кришна говори относно този дълг, Той просто казва, че хората трябва да поднасят приношения на управляващите вселената (дева, или полубогове), които от своя страна осигуряват всичко необходимо (3.10-13). С тези богатства хората на свой ред извършват нови жертвоприношения, които носят нови богатства (3.14-15).

Така се задвижва и поддържа един цикъл (3.16) – цикълът на получаване и отдаване. Ако не поддържаме движението на този цикъл, ако само взимаме, без да предлагаме обратно, нехайното задоволяване само на личните ни желания нарушава природния ред. Живеем напразно, като крадци (3.12, 3.16). От друга страна, ако ядем, след като най-напред сме поднесли храната, се освобождаваме от всякакъв грях (3.13).

Разбира се, макар да приемат общия принцип на взаимност, повечето хора в наше време нито вярват, нито предлагат приношения на полубоговете. Дали твърденията на Кришна за полубоговете не са просто примес от малко древна митология в един иначе просветляващ трактат? Дали не трябва да редактираме такива идеи за полубогове и да ги тълкуваме като символични?

Но нека първо разгледаме кои всъщност са боговете в Бхагавад-гита. За съвременния читател терминът богове може да извика образи на древни пантеони или езическо оспорване на монотеизма.

Най-напред, полубоговете не са Бог. Второ, те изпълняват целесъобразни задължения: управляват една огромна корпорация, наречена вселена. Имайте предвид, че модерният Запад все още използва божествен език, когато назовава богати и властимащи хора.¹ Трето, тези вселенски администратори са далеч по-висши от нас, затова и не можем да изискваме мигновен достъп до тях така, както обикновените граждани не могат да изискват лична среща с най-могъщите лидери на света.

Но дори ако човек реши да преодолее съвременния скептицизъм, пак би могъл да се противопостави на ягя въз основа на това, че Бог сякаш прави бизнес, вместо просто да ни обича. Всъщност Кришна изисква приношения към полубоговете само от неосъзнатите души, които не се интересуват от Бога, но продължават с опитите да се наслаждават на неговото творение. Още щом препоръчва тези приношения, Кришна добавя и една уговорка: за този, който намира радост в аза, посветил е живота си на себепознание и е себеудовлетворен – за него не съществуват задължения към боговете (3.17-18). Само желаещите да се наслаждават на този свят трябва да плащат „данък“ за светските удоволствия. За онези, които откриват висше удовлетворение в душата и Бога и не се опитват да експлоатират неговото творение, не е необходимо да правят такива жертви. Все пак Кришна изисква да го правят, за да дават добър пример на непросветлените. Той дори цитира себе си като пример (3.20-26). И наистина, когато дошъл в този свят, Кришна изпълнявал множество установени задължения, за да учи другите.

Ето истинската причина за ягя: онези, които се стремят да владеят света, трябва да се издигнат над бруталността да грабят каквото си пожелаят без оглед на изначалния източник и собственик. Като прави приношение на Божиите представители, управляващи самия свят, на който иска да се наслаждава, човек пробужда своята висша етична природа. Така материалистът напуска мъничкия затвор на егоцентризма и се свързва с една необятна, справедлива, личностна, вселенска общност.

В края на краищата самата цивилизация зависи от способността ни да бъдем справедливи, от желанието ни да се уважаваме един друг и да отдаваме дължимото на другите. Карма ни хвърля в затвора точно когато се опитваме да използваме и монополизираме плодовете на своя труд. Защо? Защото, като постъпваме така, ние нарушаваме всеобщия закон на цивилизованите същества – онези, които взимат, трябва да поднесат обратно в съответна реципрочна стойност. Само заблудените и порочните вярват, че са независими, автономни господари на света (16.14) – макар че, както ще видим, дори тази група прави най-безумни приношения.

Чрез искрената жертва или приношение научаваме, че даването ни носи повече радост от взимането, че щедростта превъзхожда алчността. Това се потвърждава и от съвременната наука. Взаимността, която е в сърцето на ягя, поддържа справедливостта в умовете ни, в обществото, в цивилизациите. Ние осъзнаваме, че нашите тела, богатства и живот, поддържани от природата, идват като дар свише. Така учи Гита.

В същото време повечето от нас представляват, тъй да се каже, „процес в развитие“. Сърцата ни са изпълнени с множество емоции, освен чиста любов и благодарност. И така, независимо от религията си – анимализъм, политеизъм, монизъм, монотеизъм или светски хуманизъм – хората правят светски жертви така, както правят и почти всичко друго: омаяни от трите проявления на природата. Ще изследваме разнообразието от приношения с общия, непредубеден език на самата Гита.

Да започнем от материалното дъно и да вървим нагоре към окончателното духовно освобождение. На най-долното стъпало е приношението на злонамерените и порочните. Историята ни представя мнозина злодеи, чиито жестоки зверства са причинили тежки страдания на човечеството и природата. В шестнайсета глава Кришна описва техните характеристики: те твърдят, че не съществува Истина, а само многобройни истини, че няма Бог, а само съревноваващи се егоистични стремежи (16.8). Тези покварени индивиди благоденстват, като нараняват другите и излагат света на риск (16.9). Обезумели в своята гордост и самонадеяност (16.10), те биха убили всекиго, за да спечелят, защото твърдят, че са световни господари – „богати, съвършени, могъщи и щастливи“ (16.13-14).

Не ви пожелавам такива хора за съседи. Ала в своя безумен стремеж към власт дори подобни извратени личности правят жертвоприношения, както казва Гита (16.15) и както потвърждава цялата човешка история. Кришна нарича тези приношения нама ягя, „жертви само на думи“: „Самодоволни, упорити, заслепени от богатство и високомерие, те лицемерно извършват показни жертвоприношения, без да следват никакви предписания“ (16.17). В следващия стих Кришна добавя, че такива личности „мразят и завиждат на Бога, който се намира в собствените им тела и в телата на другите“ (16.18). С други думи, злодеите не поднасят приношения, за да удовлетворят или почетат една по-висша сила. По-скоро, потънали в себелюбие, те искат да се домогнат до по-висшата сила, като ритуално експлоатират това, което вземат за аморален източник на магическа мощ. Крайната цел в такива жертвоприношения е да бъдат тормозени, поробвани и погубвани другите хора.

Освен демоничните приношения Гита описва традиционните видове ягя, повлияни от трите проявления на природата. Ето триадата.

Приношението, извършено в мрак, наподобява ритуалите на порочните – хаотично, извършено без вяра, без милосърдие и предложено на духове и призраци (17.4, 13). Но в този обред няма категорична злонамереност.

Хората в гуната на страстта са склонни да поднасят приношения на духовни покровители и други свръхестествени, добронамерени същества. Такива обреди говорят за изтънчено лицемерие: на пръв поглед човекът дава, но всъщност цели лична изгода и слава (17.4, 12), макар че тук отново няма категорична злонамереност.

Извършващите ягя в проявленията на мрака и страстта дори не приемат сериозно вселенските управници, полубоговете. Ето защо на това ниво не съществува въпросът за монотеизъм и преданост към Бога.

Хората в гуната на доброто поднасят своите приношения на доверените представители на Бога, полубоговете, с искрено внимание и без егоистичен стремеж да получат нещо в замяна. Те правят жертви, понеже вярват, че „така е правилно да се постъпва“, и следват правилата, изложени в свещените писания (17.4, 11).

В някакъв смисъл истинската ягя започва тук, в доброто. Правейки приношение в мрак, човек предлага безразборно и почти не знае какво точно прави. Ягя в гуната на страстта е по-скоро вид инвестиция, отколкото предлагане с преданост – човек дава, за да получи. В гуната на доброто той най-сетне изпитва искрено морално чувство, поднася на по-великите същества и извършва добро заради самото добро. И все пак дори в проявлението на доброто човек прави приношение на полубоговете, а не на Бога (17.4). В този смисъл тук все още липсва пълна осъзнатост за това кой истински заслужава нашата жертва (5.27, 9.24, 13.23) и кой в крайна сметка дава резултата (7.20-22).

Ако се вгледаме внимателно в санскритските думи, използвани в този контекст, ще открием как Кришна иска от нас да се отнасяме към неговите представители, полубоговете: не бива да търсим окончателно убежище (прапад) при тях (7.20), нито да им се отдаваме (бхакти) (9.23), нито да полагаме клетва за вярност (врата) (9.25); трябва да ги почитаме така, както почитаме свещеници, учители или мъдреци (пуджанам) (17.14). Всъщност почитта към полубоговете заедно с чистотата и почтеността е част от благочестивия, дисциплиниран живот.

Какъв е статутът на видовете ягя, изброени по-горе? Всички те пораждат карма, защото се осъществяват в проявленията на природата и дават бързи, но мимолетни резултати (4.12, 7.23). Така онези, които търсят успех в карма, а не освобождение от карма, правят приношения на полубоговете (4.12). Само чрез посвещаване на Бога (а не на полубоговете), в пълно знание човек може наистина да бъде освободен (4.30). Дори материалните жертви да издигнат някого до райските планети, той отново ще пропадне (9.20-21). Високо развитата, духовна йога отвежда човека отвъд благоприятните резултати от светските приношения (8.28), които в крайна сметка са неуместни (9.23), защото не са насочени към Бога и не ни отвеждат при него (7.23, 9.25). Те не ни помагат да видим Бога (11.48). В заключение: внимавайте кому поднасяте своята жертва.

Въпреки всичко Кришна учи, че да правим светски приношения е по-добре, отколкото изобщо да не жертваме нищо. Дори ако няма желание да служи на Бога, човек трябва поне да плаща вселенските данъци за всички природни ресурси, получавани от неговите представители. Налице са обаче по-възвишени неща от добра карма.

Съществува истински духовен живот и ключ към него е духовната ягя, която сега ще разгледаме.

Забравим ли своя Източник, а от там и собствената си истинска природа, ние се опитваме да експлоатираме света. Тогава илюзията (мая) покрива истинското ни съзнание (3.39) и ние мислим, че сме материя – материалното тяло. Но когато с преданост предложим своите дейности на Върховния, разкриваме истинското знание – това, че сме вечни частици от Бога (15.7). Подобно на искрици, върнати отново в огъня, ние заблестяваме с чисто знание и щастие.

Както видяхме, Гита подчертава необходимостта да предлагаме своите жертви на Бога, а не на полубоговете. В края на краищата ние сме вечни частици от Кришна (15.7). Затова е естествено да му служим, също както е естествено ръката да служи на тялото, от което е част. Като храни тялото, ръката храни и себе си.

Кришна говори за себе си като за Наслаждаващия се² на жертвите (ягя) (5.29) – всъщност Наслаждаващият се и Господарят на всички приношения (9.24). Ако не успее да направи категорична разлика между Бога и полубоговете, човек пропада от духовното ниво (9.24). Бхагавад-гита учи, че само приношението, поднесено на Върховния Бог, задържа душата на висше духовно равнище. За нашето истинско добро Кришна ни насърчава да му отдаваме своите жертви и приношения (9.27, 9.34, 18.65).

Бог недвусмислено заявява, че няма нужда от нищо (3.22). Той действа в този свят, за да даде подходящ пример (3.23-24) и да установи справедливия Закон, дхарма (4.7-8). Бог въвежда ягя, свещената жертва, с тази цел – за нравственото и духовното ни развитие – а не за да ни експлоатира. Какво би могъл да направи Бог с нашите безкрайно мънички жертви?

Помислете как функционират нормалните семейства. Майката учи децата да поднесат подарък на бащата за рождения му ден (за който обикновено плащат самите родители). Таткото на свой ред учи децата да почитат рождения ден на майката. Това не е родителска суета. По-скоро отдадените родители възпитават децата си, като ги учат на дълг и обич. Върховният родител прави същото. Всичко започва от върха.

Каквото и приношение да изберем, където и да решим да го поднесем, Кришна управлява това приношение вътре в самите нас (8.4). Кришна прониква в целия свят,³ но особено присъства в сърцата ни (13.18, 15.15, 18.61); от там ни наставлява – или пък, ако предпочитаме, ни дава невежество (15.15, 4.11).

Ние сме като листата – те са живи и се развиват само докато са свързани с дървото, от което са порасли. Поднасяйки плодовете на труда си, ние отново се съединяваме с Кришна и отново процъфтяваме като вечни същества. Чрез духовна ягя ние се свързваме с всичко съществуващо, защото се свързваме и с неговия Източник, Кришна – причината за съществуването на всички същества (9.5, 10.15).

Чистите души посвещават своите действия на Върховния (9.27); така напълно унищожават кармата (4.23) и преминават отвъд света, изпълнен с кармично обременени сетива и робство. Тогава човек действа не като господар на света, а като предан инструмент на върховната воля (11.33), одухотворявайки аза и тялото (4.26-27, 5.11).

Това е възможно, понеже материята и духът са нисшата и висшата енергия на Кришна (7.4-5). Всичко води началото си от Кришна; Той е източникът на всичко (10.8). Бидейки част от Бога, материята и духът имат изначална духовна природа, проявена в пряк контакт с техния Източник, Кришна. Ягя създава тази преобразуваща връзка от материята към духа.

За да пояснят този процес, древните учители цитират примера с искрата и огъня. Искрата възниква от огъня, затова гори и грее. Но когато изпадне извън него, тя губи огнената си природа. Завърне ли се в огъня, искрата отново запламтява.

Душите са като искри. Бог е изначалният огън. Свързани с Бога (йога), ние проявяваме божествената си природа. Изпаднем ли извън Бога, божествената ни природа изчезва, докато отново не се свържем с нашия Източник. Дори материалните предмети, като храна или тяло, действат духовно, когато с преданост се поднесат на Бога (4.25-30).

Кришна недвусмислено описва преобразуващата сила на ягя, използвайки класическия език на приношенията. Из целия древен свят хората са принасяли жертви на свещения огън и така са се свързвали с божествената сила независимо от представата им за нея. Кришна използва названията приношение и огън буквално и символично, за да опише преобразуващата сила на жертвата. Тук Той въвежда ключовата дума брахман. Ведическите писания⁴ често употребяват названието брахман за обозначаване на Абсолюта, Вселенския дух, вечната причина за всичко съществуващо, или за индивидуалния, духовен аз (атман).

Кришна заявява, че в едно духовно приношение – приношение към брахман – поднесеният обект (жертвата) също е брахман. Още повече, именно огънят на брахман приема приношението към брахман. И личността, която поднася жертвата, също е брахман. По този начин с пълно съсредоточаване (самадхи) върху действието брахман (приношението) поднасящата душа несъмнено постига брахман (4.24).

Сам по себе си този някак тайнствен стих може да доведе до монистично в известен смисъл заключение. В края на краищата, всичко е едно и също: брахман. При това думата брахман тук не е нито в мъжки, нито в женски род, а в граматически среден, неутрален род – „то“. Така човек може да заключи, че брахман е безличностен.

Когато поставим стих 4.24 в контекста на цялата Бхагавад-гита обаче, се оформя съвсем различна картина за брахман и неговата връзка с Кришна. И Бог, и душата са брахман (както се казва в стих 4.24), но Кришна е Върховният Брахман (10.12). Нещо повече – в основата на обикновения брахман, не Върховния Брахман, е Кришна (14.27).

Арджуна изяснява този въпрос още по-задълбочено в осма глава, където направо пита Кришна: „Какво е брахман?“ (8.1). Кришна отговаря: „Брахман е върховният нетленен, неговата природа – адхятма, Висш Аз“ (8.3).

И така, първата характерна черта на брахман – че никога не умира – го отличава от всички материални обекти, които винаги погиват във времето. Ефимерните неща са винаги нетрайни, а вечните неща никога не умират (2.16). Освен това, брахман има сва-бхава, личностна природа като адхятман, висшия аз (8.3).⁵

Тук се очертава теологически модел, с който е проникната цялата Гита, както ще видим по-нататък. Този модел показва две фундаментални понятия:

Бог и душите са едно. В този случай и Той, и те са брахман, но Бог е много по-велик, защото е Върховният Брахман.

Бог и душата са в основата си личностни – Кришна недвусмислено дефинира природата на брахман като висш аз, а не като състояние, в което азът се разтваря в една вечна безличностност.

В Гита и по други начини се посочва, че безличностният на пръв поглед език в крайна сметка се отнася до личността Кришна. Дори на английски можем да опишем дадена личност с привидно безличностни определения като „сила, която трябва да се вземе под внимание“, „същинска институция“, „сърцето на екипа“ и т.н. На английски също може да се опише личностният Бог с безличностни атрибути: Бог е Истина (истина е дума, която на английски няма граматичен род), Бог е моята опора и основа, Бог е моят път и т.н.

По същия начин, извън позоваванията на брахман, в шест стиха Кришна говори за себе си в граматически среден род като гйеям, „Познаваемото“ (13.13-18). И тук контекстът пояснява, че думата в среден, неутрален род, Познаваемото е личност. Например: „Неговите ръце и крака, неговите очи, глави, лица и уши са навсякъде. По този начин Свръхдушата прониква във всичко съществуващо“ (13.14).

Така че макар стих 4.24 да отъждествява различните компоненти на приношението с брахман: огънят, жертвата, акта на предлагане и т.н., Кришна по-късно се връща на същите компоненти и заявява, че Той всъщност е всички тези неща. Така Кришна е самото приношение, мантрата, жертвата, огънят и т.н. (9.16).

В следващата част ще покажа съвсем подробно защо и как Кришна се отъждествява с материални предмети като огън и масло. Междувременно обърнете внимание как Той използва думата арпанам, приношение. Именно тази дума ни въвежда в стих 4.24, където Кришна говори за „брахман-приношение“ (брахма-арпанам). Кришна се връща на думата арпанам и в стих 9.27, където заявява: „Каквото и да правиш, каквото и да ядеш, каквото и да предлагаш или даряваш… прави това като жертва за мен“. Така приношението за брахман се оказва приношение за Кришна. Това не е монизъм. Бог и душата се различават: душата обожава, Бог е обожаваният.

За да се вникне в тази централна за Гита тема – природата на Бога и взаимоотношенията на Бога с душите – ще навлезем по-дълбоко в оригиналния санскритски текст на Гита, който ще преведа с най-простото, пряко, буквално значение на всяка дума. Малцина са сведущи в санскрит и аз възнамерявам да направя всичко по силите си, за да доближа максимално читателя до оригиналния текст. Онези, които предпочитат високо езотерични, небуквални преводи на думите, трябва поне да знаят какво превеждат, защото в превода думите могат да загубят смисъла си. Ако всяка дума може да означава какво ли не, накрая всичко ще означава нищо. Навярно за някои тази мисъл звучи насърчително, но едва ли Кришна е сред тях.

Нека сега внимателно разгледаме природата на Бог в „Песента на Бога“, Бхагавад-гита.