VI. Бог

Бхагавад-гита изтъква няколко характеристики на Бога. Най-напред ще изредя, а после ще опиша основните:

1. Бог е един.

2. Бог е източникът на всичко.

3. Бог е справедлив и не е ревнив.

4. Бог ни обича.

5. Творецът и сътворението са същевременно еднакви и различни (това ще бъде обстойно обяснено по-нататък, в раздела за вибхути, всепроникващата същност на Бога).

Бог е един

Често чуваме мнението, че сред основните световни религии само авраамическите традиции¹ подчертават монотеизма. Въпреки това Бхагавад-гита, може би най-почитаният текст на Южна Азия, учи, че един върховен, абсолютен Бог (Кришна) сътворява, поддържа, съдържа в себе си, управлява и прониква всички светове. Както самият Кришна казва: „Няма истина по-висша от мен; всичко се крепи на мен – като перли, нанизани на конец“ (7.7).

Когато вижда вселенската форма на Бога, Арджуна казва на Кришна: „Ти си Бащата на цялото космично проявление… Никой не ти е равен, нито може да се сравнява с теб. О, владетелю на неизмерима сила, как би могъл някой в трите свята да е по-велик от теб!“ (11.43) И наистина, Арджуна вижда всички светове във вселенското тяло на Кришна (11.7).

Арджуна вижда във вселенското тяло и всички полубогове (11.15), които молят за милост, докато потъват във всепоглъщащата форма на Кришна – Времето (11.32). Самите те смъртни (8.16), полубоговете могат да предложат единствено временни блага (7.23). И само хората, лишени от разум, поради егоистични желания, обожават „богове“ (а не Бога) (7.20); все едно дали ги откриват в религиозни текстове, холивудски филми, рок концерти, коридорите на политическата власт, или по стадионите. Дори пребиваващите в материалното проявление на доброто, а не на чистата духовност, почитат полубогове (17.4), които също са подвластни на материалните гуни (18.40).

Всъщност полубоговете не могат да проумеят личностната форма на Бога, защото единствен Бог познава себе си напълно (10.14-15). Те обаче постоянно копнеят да видят тази личностна форма (11.52). Кришна е господар на полубоговете (11.37) и никой не му е равен, нито е по-велик от него (11.43). Според известните индуистки учения, полубогът Брахма създава света, Вишну го поддържа, а Шива го разрушава. Но в края на краищата Кришна (самият Вишну) извършва и трите функции пряко (9.18) – или косвено чрез своите представители.

Арджуна буквално вижда върховенството на Кришна в божественото проявление, описано в единайсета глава, което ще разгледам подробно по-нататък.

Бог е източникът на всичко

Кришна заявява: „Аз съм източникът на всичко; всичко води началото си от мен“ (10.8). Полубоговете не познават произхода на Кришна, защото Той е техният източник (10.2). Той е изначалният Бог (11.38), източникът на нашата памет и знание (15.15). И наистина всяко красиво и величествено същество в този свят представлява просто искрица от великолепието на Бога (10.41). Арджуна казва на Кришна: „Ти си всепроникващ и така Ти си всичко“ (11.40).

Самото време, което движи всички неща според тяхната съдба, е Кришна (10.32), както Той драматично показва на Арджуна в единайсета глава. В края на сътворението живите същества, които не са приключили със своята карма, намират покой в него само за да бъдат изпратени отново в света при следващото сътворение (9.7). Кришна поражда и унищожава цялата вселена (7.6).

Бог е справедлив и не е ревнив

За щастие, при цялото си безкрайно могъщество, Кришна се отнася справедливо към всеки един от нас (4.11). Може да пренебрегваме Кришна, но всичко, на което се възхищаваме, всичко, пред което се прекланяме, е просто мъничка частица от неговия съзидателен гений (10.41). Отдаденият на природа, изкуство, философия, любов или наука фактически почита определен аспект от Божието творение. В този смисъл, както обяснява Кришна, всеки посвоему се стреми към Бога (4.11). Еднакъв към всички, Той не предпочита и не мрази никого, но с естествена привързаност откликва на тези, които с любов мислят за него (9.29).

Бог уважава свободната ни воля. В края на Гита Той казва на Арджуна: „Добре обмисли всичко и после направи каквото пожелаеш“ (18.63). Ала Кришна не е безразличен към щастието ни. Още в следващия стих казва: „Говоря за твое добро, защото много те обичам“ (18.63). В края на краищата, ние всички сме частици от него (15.7).

Както става ясно от Гита, може само да сме благодарни, че не страдаме от ревнивата ярост на един властен Бог. Напротив, Кришна укрепва вярата ни към избрания от нас обект на обожание (7.21). След това Той сам удовлетворява желанията ни, чрез избраното от нас божество (7.22). Защо?

Като всеки добър родител, Бог насърчава образованието на децата си. В крайна сметка, за да преминем отвъд този свят, трябва да имаме пълно знание за него. Сами трябва да видим разликата между духовния и безбожния живот. Бог ни помага да изследваме вселената, да направим своите сравнения и разумно да решим какво е в наш най-висш интерес.

Кришна не се възмущава от онези, които го пренебрегват, а просто им дава желаното и заслуженото (7.21). Той казва, че хората със светски добродетели са склонни да обожават не Бога, а неговите представители (17.4): полубогове, ангели, висши духовни същества или както ги нарича конкретната култура. Въпреки това Кришна възнаграждава добродетелта, без да налага догматични изисквания. Така онези, които не приемат Кришна, но действително развиват добродетел, получават мъдрост (14.17) и щастие (14.6) и се издигат към висши състояния (14.18) и светове (14.14).

Разбира се, наградите за светската благочестивост са временни, както е временна и вселената. Дали по този начин, като налага тленност на онези, които го пренебрегват, Бог не ни принуждава да изберем него? Всъщност не. Земните удоволствия свършват, понеже не произлизат от истинския, вечен аз, а от покритието на аза – тялото. Дори добродетелната самозаблуда не може да трае вечно, защото се основава на нещо, което не съществува истински: азът без Бог или азът като материално тяло. И така, почитащите полубоговете отиват при полубоговете, обреклите се на предците отиват при предците, а преданите на Кришна отиват при него (9.25). Позициите на предците и полубоговете са временни, временни са и наградите, които предлагат. Caveat emptor.²

Това житейско гледище уважава индивидуалния избор, за разлика от някак ограничаващия възглед, че всички ще отидем на едно и също място, независимо от избора ни, или пък силно ограничаващия възглед, че ужасяващи последствия очакват дори добрите хора, неприели „правилната“ религия. В Гита не откриваме нито една от тези крайности – там Кришна е описан като върховен приятел, а не като ревнив, гневен Бог. Кришна ни насърчава да го приемем, но ако не го направим, получаваме последиците, справедливо съответстващи на нравствеността на нашите намерения и постъпки (14.8). Всяка форма на религия, поддържаща доброто, се приема като крачка напред по пътя.

Пробудените, осъзнатите не се наслаждават на временни удоволствия, родени от контакта между физическите тела и физическия свят (5.22). По-скоро, прегърне ли вечния аз, човек ще открие далеч по-голямо щастие и ще проумее, че няма по-велико благо (6.22).

Бог ни обича

Кришна създава един телеологичен космос – т.е. вселена с обективна цел: да ни отведе до чистото добро и освобождението. Природата е космическа утроба, в която Кришна, даващият семето Баща, поставя всички скитащи се души (14.4). Кришна е нашият върховен баща и майка (9.17, 11.43, 14.4). И като всеки любящ родител, Той е нашият най-горещ почитател, насърчаващ стремежа ни към най-висшето добро. Ако го приемем като доброжелател и приятел на живите същества, ще намерим истински покой (5.29). За разлика от често избухливите древногръцки богове на Омир Кришна нито мрази, нито проявява специално предпочитание към определена душа. Като всеки любящ баща, Той се отнася еднакво към всички свои деца (9.29). Той лично издига онези, които потърсят подслон при него (12.7), прощава всички оскърбления (18.66) и дарява върховно умиротворение и вечна обител (18.62). Кришна приема, че всеки, който просто изучава разговора му с Арджуна в Бхагавад-гита, го почита чрез интелигентността си – „йога на знанието“ (18.70). Кришна говори на Арджуна, представителя на всички нас, защото силно го обича (18.64).³

Всепроникващата същност на Бога

В този раздел ще се спрем по-специално на отношението на Кришна към материята, която нарича своя „нисша природа“ (7.4). Навярно си спомняте как Той обясни, че дори материалните обекти, предложени като жертва или приношение представляват брахман (4.24), а по-нататък се отъждестви с тези обекти, казвайки, например: „Самият Аз съм приношението на пречистено масло, Аз съм огънят…“ и т.н. (9.16).

Освен това Кришна заявява, че след многобройни раждания човекът, притежаващ знание, проумява, че Кришна е всичко (7.19). И както беше отбелязано по-горе, Арджуна му казва: „Ти си всепроникващ и така Ти си всичко“ (11.40).

В Бхагавад-гита Кришна се отъждествява с многобройни предмети и качества в този свят и във всеки един случай просто казва: „Аз съм съответният предмет или качество“. На санскрит Той обикновено използва местоимението ахам („аз“) или глагола асми („съм“).⁴ Ето един типичен пример: „Аз съм вкусът на водата… светлината на луната и слънцето,⁵ свещената сричка Ом във Ведите, звукът в пространството, талантът у човека“ (7.8).

Тези, както ги наричам, „стихове за същност“ са около трийсет на брой и се срещат най-вече в седма глава (7.8-11) и десета глава (10.19-38). Подобни твърдения са довели някои по-небрежни читатели до заключението, че Бхагавад-гита предлага някакъв вид пантеизъм: доктрината, че физическата вселена представлява самия Бог и освен нея не съществува друг, личностен Бог.

В този начин на изразяване други читатели виждат вид монизъм, като некомпетентното твърдение, че „Бог е всичко и всичко е Бог“. И все пак, един по-внимателен поглед към „стиховете за същност“, в които Кришна заявява, че Той е различни обекти в материалния свят, ще ни изясни какво всъщност казва. В моя анализ на „стиховете за същност“ най-напред ще представя категориите обекти, с които Кришна се отъждествява, а след това ще покажа как самият Той пояснява своите думи.

В стихове 7.8-11 Кришна се отъждествява със следните видове обекти:

1. Същината на съществата: Кришна е животът и вечното семе на всички същества.

2. Добродетелите у хората: Кришна е мъжеството на мъжете, аскетизмът на аскетите, разумът на разумните, великолепието на великолепните, самоотвержената сила на силните и желанието в съзвучие с Дхарма.

3. Елементи от природата: Кришна е вкусът на водата, светлината на луната и слънцето,⁶ звукът в етера, чистото ухание в земята и блясъкът в огъня.

4. Свещени обекти: Кришна е свещената сричка Ом⁷ във Ведите.

Какво означава всичко това? Кришна ясно го показва, като поставя „стиховете за същност“ (7.8-11) в контекста на така наречените от мен „стихове за източника“, които изговаря преди и след тях – стихове, разкриващи Кришна като източника на обектите и качествата, които заявява, че е. Кришна се отъждествява с тези обекти и качества в смисъл, че те са негови творения, като Творецът е едновременно еднакъв и различен от творението. За да изясним това, нека погледнем „стиховете за източника“ в 7.8-11.

В седма глава, непосредствено преди „стиховете за същност“, Кришна заявява, че материята е неговата нисша, отделена енергия (7.4), а душите са висшата му, съзнателна енергия (7.5). Тези две енергии са източникът на всички същества, които в крайна сметка са души в материални тела, а Кришна е източникът и на двете енергии. Така Кришна представлява съзиданието и унищожението на целия космос (7.6), да не говорим за обектите в него. Наистина, отвъд Бога няма нищо и целият свят се крепи на Бога като перли, нанизани на конец (7.7). Обектите в света не са напълно Бог; по-точно те произхождат от него и биват поддържани от него. В този смисъл те са едно със своя Създател и Поддръжник.

При това в самите „стихове за същността“ (7.8-11) Кришна заявява: „Знай, че Аз съм изначалното семе (биджа) на всичко съществуващо“ (7.10). Биджа, семе, означава и „изначална причина или принцип, източник“. Силно въздействащите стихове за източника едновременно предхождат и дават информация за стиховете за същността.

Най-сетне като завършек в края на Седма глава идва стихът: „Знай, че всички състояния на съществуване – в гуната на доброто, страстта или невежеството – идват единствено от мен. Аз не съм подвластен на материалните гуни, напротив – те са вътре в мен“ (7.12 [курсивът е мой]).⁸ Понеже трите гуни – добро, страст и мрак – проникват всички неща (10.39), Кришна ясно казва, че всички състояния на съществуване във вселената идват от него. По този начин се вижда как недвусмислените стихове за източника „ограждат“ стиховете за същността.

Кришна учи, че Създателят и творението са едновременно еднакви и различни (петата характеристика на Бога, упомената по-горе). За да ни помогнат по-лесно да схванем това, учените в традицията често цитират аналогията със слънцето и слънчевата светлина: слънцето присъства в слънчевата светлина. Така слънцето и слънчевата светлина са едно: слънцето свети. Все пак, за наше щастие, не цялата слънчева топлина и светлина, присъстват в светлината, която топли и огрява нашия свят. В заключение: слънцето е едновременно тъждествено със и различно от своите лъчи. Бог е като слънцето, а неговото творение е като слънчевите лъчи: едновременно тъждествени и различни.

По-нататък в същата тази седма глава Кришна обяснява как след множество раждания този, който знае, че Той е всичко, намира подслон при него (7.19). Така знанието, че Бог е всичко, не води до това ти самият да се провъзгласиш за Бог, а по-скоро до отдаване на Върховния.

В десета глава Кришна изрича повече стихове за същността (10.19-38) с повторения и някои нови категории. Тук те са още по-силно подчертани с „рамката“ на стихове за източника.

В стихове 10.19-38 Кришна се отъждествява със следните неща:

1. Същината на сътворените същества: Кришна е душата в сърцето на всяко същество; началото, средата и края на съществата;⁹ съзнанието на съществата; семето¹⁰ на всички същества; умът сред сетивата.¹¹

2. Човешки добродетели: Кришна е мъдростта на мъдрите; сред женствените качества Той е славата, красотата, речта, паметта, интелигентността, постоянството и прошката; Той е величието на великите, доброто на добрите, правилното поведение на устремените към победа и монархът сред хората.

3. Природни черти:¹² Сред небесните светила Кришна е блестящото слънце; сред водните басейни Той е океанът; сред планинските вериги – Хималаите; сред дърветата – смокинята; сред животните – царят на зверовете (лъвът); вятърът сред пречистващите сили; акулата сред големите риби; сред реките – Ганг; от месеците – Марга-ширша;¹³ от сезоните – цветоносната пролет.

4. Свещени предмети: Кришна е Сама Веда от Ведите;¹⁴ от звуците е този, който не погива;¹⁵ от приношенията – възпяването на святото име; от химните – великият химн;¹⁶ Гаятри от поетичните размери; от науките – духовната наука.¹⁷

Следните категории се намират само в десета глава:

5. Космически сили: Кришна е Времето сред движещите сили;¹⁸ Той е неунищожимото Време, Създателят на всичко, всепоглъщащата Смърт, възникването на всичко предстоящо, началото, средата и краят на сътворенията.

6. Речеви черти: сред изказващите твърдения, Кришна е заключението; Той е буквата „А“; в езика е двусъставната дума.

7. Обществени черти: Кришна е играта на зарове сред измамниците, жезълът на властелините и мълчанието сред тайните.

8. Най-върховният сред небесните групи: Кришна е Вишну сред Адитите, Маричи сред Марутите, Луната сред накшатрите, Индра сред полубоговете, Шанкара сред Рудрите, Кувера сред Якшите и Ракшасите, Ваю сред всички Васу, Купидон сред зачеващите, Прахлада сред Даитите, Васудева сред Вришните, Арджуна сред Пандавите.

9. Райски или божествени образци на групи, включващи небесни същества и хора: Кришна е Сканда сред пълководците, Читраратха сред Гандарвите, Ананта сред Нагите, Варуна сред водните същества, Аряма сред праотците, Яма сред раздаващите правосъдие, Рама сред владеещите оръжие.

10. Небесни образци на природата (тук Кришна се отъждествява с даден небесен обект като образец на природен феномен, срещан и на Земята): Кришна е Меру¹⁹ сред планините, сред конете е Уччаи-шравас, създаден при разбиването на океана от нектар;²⁰ сред божествените слонове Той е Аиравата;²¹ Ваджра²² сред оръжията; Кама-дхук²³ сред кравите; Васуки²⁴ сред змиите; Гаруда²⁵ сред крилатите същества.

11. Жреци и мъдреци: Сред жреците Кришна е Брихаспати, Бхригу сред великите мъдреци, Нарада сред божествените мъдреци, мъдрецът Капила сред съвършените, Вяса сред знаещите, Ушана сред мъдреците.

В десета глава Кришна започва и завършва двайсет стиха за

същността с пълни единайсет стиха за източника, като в началото са следните: Кришна е източникът на полубоговете и великите мъдреци (10.2); Той е безначален (10.3); различните състояния на съществуване произлизат от него (10.4-5); великите мъдреци и всички Ману²⁶ са родени от неговия ум (10.6); трябва наистина да изучим неговата йога (мистична сила) и вибхути (величие) (10.7), защото Той е източникът на всичко и всичко води началото си от него (10.8 [курсивът е мой]).

След стиховете за същността (10.19-38) Кришна отново завършва „рамката“ с думите, че Той е биджа (семе, изначална причина, принцип или източник) на всички същества (10.39).²⁷ Той иска да проумеем: „Всички съвършени, красиви и величествени творения са само частици от моето великолепие“ (10.41); и наистина, „С една-единствена, незначителна част от мен Аз прониквам и поддържам цялата вселена“ (10.42).

Кришна се отъждествява със света, защото влива в него своето величие. И все пак, Той стои над него и го поддържа: „Аз не съм в тях, те са в мен“ (7.12 [курсивът е мой]). Създателят и сътвореното са едновременно еднакви и различни.

В стих 10.7 Кришна използва един ключов термин за първи път: вибхути. Вибхути е толкова важен за настоящото изложение, че ще го обясня по-обстойно. Превеждам вибхути като величие, но това е само частица от смисъла на тази санскритска дума.

В думата ви-бхути представката ви означава диференциация, разпределение, разпръскване или разгръщане, експанзия, а бхути (от корена бху) означава битие, съществуване (особено „процъфтяващо съществуване“), благоденствие, могъщество, сила, щастие и т.н. Сложносъставната дума вибхути сочи процъфтяващо, могъщо съществуване, което се разширява, разпространява, умножава и прониква – оттам и силата, величието, свръхчовешката мощ, великолепието, славата и т.н.

В десета глава Кришна обяснява, че е източникът на полубоговете, мъдреците и всъщност – на всички същества в този свят. Той нарича тази забележителна сила своя вибхути (експанзивна мощ, величие и т.н.) и йога (мистична сила) (10.7). След като чува за величието на Кришна и сам го възхвалява, Арджуна помолва да слуша още за вибхути на Кришна. Арджуна се моли:

„Обясни напълно своите божествени, личностни вибхути – вибхути, с които Ти… проникваш тези светове“ (10.16); „опиши подробно своите… вибхути“ (10.18).

Бог отговори: „Да, ще опиша моите божествени, личностни вибхути…“ (10.19).

Непосредствено след това, в стих 10.20, започват стиховете за същността. Така например, когато Кришна казва: „Сред дърветата аз съм святото смокиново дърво“ (10.26), не бива да заключаваме, че всяко смокиново дърво на земята е изначалният Бог, а по-скоро, че този вид дърво е образец за вибхути, разширение на процъфтяващото съзидателно могъщество и същност на Кришна.

След като Арджуна неколкократно настоява да чуе за неговите вибхути, Кришна ги описва. И след това, в края на главата, Кришна казва, че току-що е дал „пример за степента на своите вибхути и че те са безкрайни“ (10.40). И наистина, „… всяко същество, което притежава вибхути (величие и т.н.), красота или истинско съвършенство, възниква като частица от моето великолепие“ (10.41).

Отново Създателят е едно със своето творение, но всяко отделно великолепно сътворено нещо е само малка частица от безкрайното величие на самия Творец. В Гита няма и намек, че всъщност Кришна е Арджуна, че Арджуна е Кришна, че двамата са една и съща личност или че представляват един безличностен обект; че тяхната индивидуалност е илюзия или че Арджуна има някакъв друг окончателен дълг или желание, освен да служи на своя Бог с пълна отдаденост.

По-нататък Кришна описва материалната природа като своя нисша енергия, под нивото на съзнателните души, които й вдъхват живот (7.4-5). Кришна наблюдава природата и я кара да действа (9.10). Онези, които приемат подслон при Него, прекосяват тази илюзорна материална природа (7.14). Природата не е Бог; тя принадлежи на Бога.

Върховната Личност (Парама Пуруша)

След като разгледахме отношението на Кришна към материалната природа, нека сега прецизно оценим неговото отношение към живите същества. Тук също ще видим ясно, че Той е едновременно еднакъв със и различен от всички души.

Мислителите от големите световни религии отдавна спорят дали Бог в крайна сметка е личностен, или безличностен. На везните е поставена и собствената ни съдба: ако Бог, нашият създател, от когото произлизаме, е изначално и окончателно безличностен, най-вероятно и ние всъщност сме окончателно безличностни; ако, от друга страна, произлизаме от един личностен, любящ Бог, тогава и личностната ни, любяща природа в най-доброто си проявление ще представлява нашата същност.

Онези, които ценят свободния, индивидуален, личен живот във взаимоотношения на обич с други свободни личности, с радост ще научат, че Бхагавад-гита неотклонно поддържа, че душата и Бог са вечни индивидуални личности.

Още в самото начало Кришна заявява, че и Бог, и душите са съществували винаги и винаги ще съществуват като индивидуални същества (2.12). Той често нарича индивидуалната душа „личност“ (пуруша).²⁸ В множество стихове за Кришна се говори като за пуруша, личност. В този смисъл душите и Бог са еднакви. Но са и различни.

Кришна е Висшата Личност (уттама пуруша) (8.1, 10.15, 11.3), Върховната Личност (парах пурушах) (8.22, 13.23), Върховната Божествена Личност (парамам пурушам дивям) (8.8, 8.10), Безкрайната Божествена Личност (пурушам шашватам дивям) (10.12), Вечната Личност (санатанах пурушах) (11.18), Най-древната Личност (пуранах пурушах) (11.38) и Изначалната Личност (адям пурушам) (15.4). Ние, душите, сме личности точно защото сме частици от Върховната Личност (15.7).

По същия начин сме и атма – аз или душа, както се заявява навсякъде в Бхагавад-гита, понеже сме част от Кришна, Върховния Аз или Душа (параматма) (6.7, 13.23, 15.17). Бог и душата са едновременно еднакви и различни.

И все пак някои вярват, че Кришна е безличностно, безформено същество, приемащо видима форма, когато идва в този свят като аватара. Според това гледище, личността Кришна просто представя в този свят това, което в крайна сметка е безименна, безформена, безличностна Истина.

Кришна обаче категорично отхвърля тази идея: „Понеже не познават моята върховна природа, неинтелигентните смятат, че аз съм безформена същност, която приема видима индивидуалност“ (7.24).

И за да не се заблудим, че става дума за примитивен антропоморфизъм, Кришна пояснява, че неговата личностна форма е ачинтя (8.9), невъобразима – човешката интелигентност е неспособна да я разбере без помощ отвън. Тази форма е познаваема само чрез чиста преданост (11.54). Дори небесните същества със своето умствено могъщество не разбират личностната форма на Бога (10.14).

Кришна прониква този свят и присъства във всички същества именно като Върховна Личност (8.22, 13.23). Тази Вечна Божествена Личност е върховният, абсолютен брахман (10.15), Изначалната Личност, първопричината на всичко съществуващо (10.15).

Именно като Върховната Личност Кришна едновременно прониква (6.29, 9.4, 11.38, 13.29) и съдържа (6.29, 9.6) всичко, което е, защото Той е нидхана – вместилището (9.18) и парам нидханам – върховното вместилище (11.18, 11.38).

И все пак, макар да съдържа всичко съществуващо в себе си, Той не е безличностен, понеже е ниваса – обителта или домът на всичко (11.25, 11.37). Арджуна нарича Кришна джаган-ниваса, обител на вселената (11.37, 11.45). Идеята е ясна: дори да пренебрегваме или отричаме Кришна, истинският ни дом е винаги при него. Той е „великият Господар на всички светове“ (5.29).

Арджуна направо пита Кришна коя от двете групи най-добре разбира йога: отдадените на него като личност или отдадените на истината, която е неуловима, невъобразима и неподлежаща на описание (12.1-3).

Бог отговаря, че онези, които обожават него, а не невъобразимото, са по-напреднали в йога (12.2-4). Всъщност накрая имперсоналистът пак ще стигне до Кришна, но по далеч по-труден път (12.5).

Високоразвитата духовна практика не заличава личността, а възстановява истинското й, божествено състояние. В Гита няма план или идея личностният аз да се унищожи и да се слее в някакво божествено, всеобхватно сияние. Освобождението означава личността да се възвиси, а не да се унищожи.

Кришна не разкрива себе си на всички (7.25). Той отвръща справедливо на всекиго (4.11) и само онези, които изпитват чиста любов към него, го виждат (11.54). Така хората без духовно разбиране не го разпознават като вечно съществуващия Нероден (7.25). Не познавайки върховната му природа, те вярват, че Бог е безличностен и невидим, но е приел (или влязъл във) вякти, видима личностна форма (7.24).

Арджуна заявява: „О, Господи, нито полубоговете, нито безбожниците разбират проявената ти Личност“ (10.14).

Кришна пояснява, че Бог, Божествената Личност, съществува във форма: невъобразимо тяло, с цвета на слънцето и по-малко от атом (8.9) и въпреки това безкрайно (11.16, 11.38, 11.47), космическо (11.16), величествено (11.3, 11.9), удивително (11.20), сътворено от великолепие, изначално, разкрито от личната Божия мистична сила (11.47) и напомнящо формата на човешко същество (11.51). Само чистите предани са способни да познаят Бога, да се обърнат към него и наистина да го видят така, както го е видял Арджуна (11.53-54).

Човек би могъл да се усъмни, че отвъд личностния Бог съществува още по-висша истина, но Кришна разсейва това съмнение: „(Онези), които ме познават като Изначалната Личност, знаят всичко и ми се отдават с цялото си същество“ (15.19).

Това разбиране представлява най-поверителната част от писанията и ако го проумее, човек наистина е вникнал в тях (15.20). Ние сме вечни личности, понеже произлизаме от (10.8) и сме част от (15.7) една вечна, безкрайна Личност.

Както споменах в раздела за жертвата и предлагането, ние, вечните души, сме брахман (дух) и можем отново да си върнем нашето брахман съществуване;²⁹ обаче Кришна е самата основа на брахман (14.27), Върховният Брахман (10.12). Смисълът е ясен.

Санскритските термини като брахман, пуруша и атман се използват и по отношение на Бога, и по отношение на душата, като Бог е върховният във всяка категория. Съществуват обаче няколко термина, запазени специално за душите. Нека ги разгледаме.

Термини, отнасящи се за душите

Бхута

Кришна често споменава въплътените в тела души като бхута (множествено число: бхутани), което превеждам като същество в смисъл на живо същество. Кришна, разбира се, е същество, но в Гита никога не се говори за него като за бхута и сега ще разберем защо.

Думата бхута идва от глаголния корен бху, който означава „бъда, съм“, но често означава и „ставам, превръщам се в“. В този смисъл бхута означава „този, който е станал – т.е. превърнал се е в“. Още в началото Гита пояснява, че Бог и индивидуалните души са съществували винаги (2.12). Това, което „става, възниква“, не е самата душа, а ефимерната персона на душата, създавана с влизането в тяло. Кришна заявява недвусмислено, че бхута възниква при съчетаването на материя и дух. (7.4-6).

Стихове 8.19-20 могат да се преведат буквално така: „Тази група, тези, които са се появили, след като многократно са се появявали… безпомощни биват унищожени. (Има обаче) и друго, висше състояние, което не погива, когато всички проявени погиват.“

Кришна многократно заявява, че душите никога не умират, следователно това, което погива, е самоличността, формирана при влизането на душата в тялото. Нашата самоличност като жена, мъж, куче, птица или дърво възниква, когато съзнателната душа вдъхне живот на иначе мъртвото материално тяло и така се създаде едно живо, временно същество – бхута. Тази сложносъставна персона буквално се разпада и изчезва, щом душата напусне тялото.

Кришна не влиза в материално тяло и затова не е бхута. Неговата самоличност като Кришна не възниква както нашите земни самоличности. Кришна винаги е бил Кришна (2.12) и завинаги ще бъде Кришна, Върховната Божествена Личност.

Обвързана с материалното тяло, бхута трябва да се подчинява на природата (3.33). Но бхута се стреми и към освобождение от нея (13.35). Кришна управлява природата (9.10). Той не е бхута. Никъде в Гита не се казва, че неговото тяло или неговата самоличност възникват.

Гита описва отношението на Кришна към бхута (душата в тяло), чиято временна самоличност се поражда. Той е доброжелател и приятел на всяка бхута (5.29), вечното семе на всяка бхута (7.10); познава всяка бхута в миналото, настоящето и бъдещето (7.26); Той е великият Господ на бхутите (9.11) и техният източник (9.13); отнася се еднакво към всички бхути (9.29, 13.28) и като господар, поражда битието на всички бхути (10.15). Той е началото, средата и краят на бхутите (10.20) и техен покровител (13.17). Той поддържа бхутите със своята енергия (15.13), защото е техен Бог (18.61). И в края на еона бхута ще влезе в самата природа на Кришна (9.7).

В заключение: като души, като личности, като частици от Бога, ние сме еднакви с него, но сме и различни. В този свят ние действаме като бхути, а Кришна – не.

В Гита са използвани и други важни термини за обозначаване на душите като различни от Бога.

Джива

Думата джива („жив, живеещ“) обикновено означава „личностната, живата душа, която е различна от вселенската душа…“ (М.-Уилямс). По същия начин терминът дживатман („жива душа“) означава „живата или личностна, индивидуална душа, различна от параматман, Върховната Душа“ (М.-Уилямс). В Гита душата два пъти е наречена джива-бхута (живо същество) (7.5, 15.7), но този термин никога не се използва по отношение на Бога. В Гита за индивидуалните души (но не и за Бога) се използват и няколко термина, свързани с материалното тяло.

Дехин, шаририн, деха-бхрит, дехавад

Най-често срещаната в Бхагавад-гита дума за „тяло“ е деха. А единайсет пъти душата е наречена дехин, „този, който има тяло“ или „въплътен“.³⁰ Душата е различна от тялото. Друга дума за тяло е шарира, а душата се нарича шаририн (2.18), „притежаващ тяло“, „въплътен“. Душата се описва и като деха-бхрит, „този, който носи тяло“ (8.4, 14.14, 18.11) и дехавад, „този, който има тяло“ (12.5). Кришна два пъти използва думата калевара, също означаваща тяло, за да опише как душата напуска материалното тяло в момента на смъртта (8.5-6).

В Гита всички тези санскритски термини – дехин, шаририн, деха-бхрит, дехавад и калевара – ясно посочват, че душата се различава от своето материално тяло. Въпреки това нито един от тези или подобни термини не се използва по отношение на Кришна. Никъде не се посочва, че Върховната Душа, Кришна (6.7, 13.23, 15.17), е различен от своето тяло. Това е в пълно съгласие с нашия анализ на бхута.

В началото Кришна ни казва, че сме вечни души във временни тела (2.18, 2.20, 2.30). Тялото е материя (апара пракрити), нисшата енергия на Бога; а душите са пара пракрити, висшата, съзнателна енергия на Бога (7.4-5). Гита никога не описва тялото на Кришна като материално, временно или ограничено. Неговата форма е по-скоро ананта, безкрайна (11.16, 11.38).

Кришна описва преминаването на душите от едно тяло в друго (2.13). Душите изоставят старите тела, както се изхвърлят стари, износени дрехи (2.22). Духовното знание обаче преминава заедно с душата от едно тяло в друго. По този начин отдадените на духовността никога не губят знанието си заедно с „предишното тяло“ (6.43). В множество стихове се описва как душата се отказва от или изоставя тялото. Обаче в нито един случай тези описания не се отнасят до Кришна.

Кришна и Арджуна са се появявали в този свят много пъти. Бог си спомня всички свои въплъщения, а Арджуна не си ги спомня (4-5). Това е така, понеже появяването и дейностите на Кришна са божествени (4.9).

Поради карма, обикновените души приемат и напускат физическото тяло. Но законите на карма не влияят на Кришна (4.14); те не могат да го принудят да приеме материално тяло, защото сам Той управлява природата с всичките й закони (9.10).

Кришна често заявява, че е вътре в тялото на душата и по-конкретно в сърцето.³¹ Но никога не казва, че е в своето тяло. Няма и намек, че Кришна напуска тялото си или че неговото тяло се ражда и умира като нашите тела.

И нещо важно в заключение: в Гита Кришна често говори за робство и свобода. Чрез различни форми на съществителни и глаголи с корена мук Кришна ни учи за освобождението на душата от раждане и смърт,³² от карма (2.39, 3.31, 4.22-23, 9.28), от зло,³³ от гняв, похот, страх и т.н. (2.64, 5.26, 5.28, 16.22), от двойствености (7.28, 15.5, 12.15), от привързаност (3.9, 18.26, 18.54) или просто от материалните окови (5.3). И докато лесно можем да съставим подобен списък с думи, означаващи робство или окови, в Гита никъде не се намеква, че Кришна някога робува на нещо или се освобождава от нещо. В Гита Той е Бог – лично.

Ясно е, че според Гита Бог няма материално тяло като нас. Той не е бхута. Той никога не е окован или освободен. И въпреки това Кришна се е появил в този свят като човешка (или подобна на човек) личност. Хората са виждали Кришна, прегръщали са го, говорили са с него. Как да разбираме тялото на Кришна? Гита ни осветлява и по този въпрос.

Изначалната форма на Кришна

Видяхме, че душата се нарича дехи, шарири, деха-бхрит и дехавад – санскритски термини, означаващи този, който е отдèлен или различен от тялото си. Кришна не се описва с нито един от тези термини. В Гита често се споменава как душите напускат телата си и приемат нови. Но това никъде не се отнася до Кришна. Гита никъде не споменава, че Кришна е отдèлен или различен от своето тяло. Той заявява, че е в сърцата на въплътените души, но никога не казва, че е в собственото си тяло. За разлика от раждането на душата според строгите закони на природата Кришна управлява самата природа и приема божествено въплъщение чрез своята вътрешна енергия (4.6).

В Гита Кришна се явява на Арджуна в три различни форми: неизменната „възвишена, подобна на човек форма“ (11.50); четириръката му форма с различни символи (11.46) и вселенската форма (11.9-45).

Кришна казва на Арджуна да медитира върху Върховната Личност, притежаваща невъобразима форма (ачинтя рупа), сияйна като слънцето, отвъд мрака (8.9).

Ако формата на Кришна е ачинтя, невъобразима, как тогава ние ще можем да я разберем? Терминът ачинтя, невъобразим, не означава непознаваем. Кришна учи, че човек може да узнае много неща за душата, включително и факта, че душите са ачинтя, невъобразими (5.25). Казано накратко, ачинтя означава това, което не можем да узнаем със собствени сили и без помощ, но можем да узнаем, като слушаме от Кришна или таттва-дарши – мъдреците, виждащи истината (2.16, 4.34). Можем да осъзнаем до известна степен формата на Кришна, ако слушаме самия него. В края на краищата само Кришна познава Кришна истински (10.15).

В Бхагавад-гита за тялото на Бога се споменава двайсет и три пъти, като двайсет и един пъти се използва думата рупа – термин, с който в книгата никога не се назовават материалните тела. Рупа означава „форма, образ, фигура“, а би могла да се използва и в смисъл на „красива форма, прелест, изящество, красота, великолепие“.³⁴

Знаменитата единайсета глава от Бхагавад-гита разкрива вселенската форма на Кришна, чрез която Той прониква, поддържа и поглъща вселената. Песента казва много повече за вселенската, отколкото за другите форми и затова мнозина читатели смятат, че това удивително тяло е най-висшата форма на Кришна. Някои текстови доказателства обаче говорят друго. Нека най-напред разгледаме внушителната вселенска форма на Кришна – какво означава тя за Арджуна и каква е връзката й с другите му форми, включително и с обичайната му форма.

Арджуна конкретно моли Кришна да види неговата вселенска форма: „…О, върховни Господи, искам да видя твоята божествена форма“ (11.3). За да се изрази въздействието на оригиналния санскритски текст (ишвара/аишвара), използвам сродните думи Бог и божествен. Арджуна се обръща към Кришна като парама-ишвара (Върховен Бог) и после пожелава да види аишвара (божествената) форма. Разбира се, аишвара, божествен, произлиза от ишвара, Бог.

Тук възниква въпросът ако Кришна е Бог и Арджуна разговаря и го вижда от известно време, защо иска да види божествената форма на Бог, като че ли е различна от формата на самия Кришна? Да не би подобната на човек форма на Кришна да не е действителната форма на Бога?

След като вижда каквото е поискал – вселенската форма на Кришна, която го изумява и изпълва с неописуемо благоговение, както се случва и с мнозина читатели – Арджуна се покланя на Кришна „от всички страни“ (11.40) и казва: „Аз мислех за Теб като за мой приятел, без да познавам Твоето величие“ (11.41).

Тук съзираме един от аспектите на Кришна, който хилядолетия наред е запленявал и озадачавал: всемогъщият, всезнаещ Бог играе ролята на човешко същество, създава дълбоко интимни връзки със своите предани и те забравят, че Той е Бог. По-нататък Арджуна казва: „Много пъти съм бил непочтителен към Теб в шегите си, докато сме седели на едно и също легло или сме се хранели заедно, понякога сами, понякога сред приятели“ (11.42).

Видът на вселенската форма на Кришна разтърсва увереността на Арджуна. Спомнете си първата молба на Арджуна: „…О, Върховен Господи, искам да видя божествената ти форма“ (11.3). Тук Арджуна се осланя на близкото си приятелство с Кришна.

Да разгледаме примера с известни, богати, властимащи хора, избрали да живеят там, където съседите се отнасят към тях просто по съседски, без да знаят или да ги е грижа колко прочути са знаменитостите. Знаем, че за известните, богати и властимащи хора не е лесно да намерят истински приятели, които да ги обичат просто заради това, което са, а не заради притежанията им. Представете си тогава положението на върховната знаменитост – Бог.

Затова Кришна казва на Арджуна: „Изричам тази духовна наука на теб, понеже ти си мой предан приятел“ (4.3). От Махабхарата знаем, че Арджуна и четиримата му братя отдават живота си на Кришна с голяма любов и че Кришна е живял заедно с тях като човек и като принц.

Подобно скромно поведение от страна на Бога може понякога да накара дори преданите да го приемат като нещо дадено. Арджуна признава това, след като вижда изумителната вселенска форма на Бога и се извинява (11.41-42). Той моли отново да види формата на Кришна, която познава и обича. В края на краищата вселенската форма, при цялото си необозримо величие, едва ли може да се обича. Кришна се съгласява и Арджуна го вижда с нов, смирен поглед.

А защо изобщо Арджуна пожелава да види вселенската форма? Той казва на Кришна: „Искам да те видя, о, върховен Господи, така, както сам описваш себе си в своята божествена форма“ (11.3). С други думи, макар Кришна многократно да споменава, че е Бог, владетелят на всички, Арджуна всъщност не е видял тези сили и енергии на своя божествен, но скромен приятел. В основни линии Арджуна казва на Кришна: „Казваш, че си Бог. Покажи ми го.“

Кришна отговаря: „Виж стотиците хиляди мои форми…“ (11.5), „виж цялата вселена тук, на едно място, в моето тяло“ (11.7). Арджуна обаче не може да види това божествено откровение с обикновените си, човешки очи и Кришна му дава божествено зрение (11.8). Тогава Арджуна съзира вселенската форма на Кришна, сияйна като хиляда слънца, изгряващи едновременно в небето (11.12). Той вижда цялата вселена с всичките й отделни форми и части в тялото на Бога на всички богове (11.13). Удивен и объркан, с настръхнала коса, той се покланя на Бога, допира длани и му казва какво вижда.

Арджуна изрича и нещо ново и страшно: „… Виждам как от устата ти излиза пламтящ огън, изпепеляващ цялата вселена със сиянието си… При вида на тази удивителна и ужасяваща форма трите свята се разтреперват“ (11.19-20). Арджуна дори вижда как изплашените полубогове и велики мъдреци влизат в тази блестяща вселенска форма и се молят за своето благополучие (11.21). Всички светове се изпълват със страх (11.23).

Това видение разтърсва Арджуна до краен предел и той не може да намери покой (11.24). Важно е да се отбележи, че в този страховит, критичен момент за първи път в Гита той нарича Бога не „Кришна“, а с почтителното име „Вишну“ (11.24). Тогава Арджуна описва вселенската форма със страховити зъби. Напълно объркан, той не намира убежище и моли Бога за милост (11.25).

Воините, участващи в битката, се хвърлят във всепоглъщащата уста на вселенската форма (11.26-27) като реки, леещи се към морето, или молци, влитащи сред пламъците (11.28-29). Всички светове потъват във вселенската форма. Наричайки Бога отново „Вишну“ (11.30), Арджуна вече не знае кого и какво вижда. Той извиква: „Кой си Ти в тази ужасяваща форма?“ И за първи път в Бхагавад-гита (11.31) той се покланя на Кришна.

Бог отговаря: „Аз съм Времето, което поглъща всичко, великият разрушител на световете“ (11.32). Кришна убеждава Арджуна да се изправи, да срази противниците и да постигне слава. И заявява: „Аз вече съм убил враговете; (сега) ти бъди само инструмента“ (11.33).

С допрени длани, разтреперен, ужасèн, покланяйки се и с пресекващ глас, Арджуна поднася молитви към Бога (11.35-46). В тези молитви той признава, че се е отнасял неуважително към Кришна и се моли: „О, Господи, като баща към син, приятел към приятел, любим към любим, имай милост към мен“ (11.44).

Сега Арджуна се моли да види не вселенската форма на Бога, а неговата личностна форма. Възвръщайки си устойчивото съзнание, той най-напред пожелава да види славната и величествена четириръка форма на Вишну (11.46). След като уверява Арджуна, че той единствен е виждал такива изключителни форми на Бога, бидейки негов приятел, Кришна отново разкрива своята „върховна двуръка форма“ (11.50-51). И при вида на тази форма Арджуна казва: „Сега вече съм спокоен, уравновесен и възвърнах нормалното си състояние“ (11.51).

Кришна уверява Арджуна, че само с изключителна преданост, а не с изучаване на писанията, въздържания, благодеяния или ритуални приношения човек може да види Кришна такъв, какъвто наистина е (11.52-55). Така завършва единайсета глава.

От тази глава можем да направим няколко важни заключения. Най-напред, тя категорично утвърждава монотеизма. Когато Кришна започва да разкрива своята вселенска форма, Той казва на Арджуна да съзре полубоговете в него (11.6). И когато Арджуна получава божественото зрение, необходимо, за да се види тази форма, първите му думи са, че вижда всички полубогове в космическото тяло на Върховния, включително дори Брахма, полубога създател на вселената (11.15).

Когато вселенската форма става ужасяваща, Арджуна казва, че и трите свята, включително най-висшият свят на полубоговете, треперят от страх (11.20). Множество уплашени полубогове и велики мъдреци „влизат в теб“ и се молят за своето добруване (11.21). Всички тези удивени полубогове са отправили взор във вселенската форма на Кришна (11.22). Арджуна заявява, че Бог надминава дори Брахма, „първия творец“ (11.37).

Внимателният прочит на единайсета глава подсказва, че вселенската форма на Кришна не разкрива напълно Бога, а напротив: дава съвсем частичен поглед към него. Освен ужас и объркване, ние нямаме истинска връзка с вселенската форма. Реално тя не прави нищо друго, освен да демонстрира безкрайно великолепие и да погълне света.

Кришна заявява, че е най-близкият приятел на всички същества (5.29), че отвръща на любовта на своите предани (9.29); че да го познаеш като Върховната Личност, означава да знаеш всичко (15.19) и че Той лично издига духовно онези, които са му се отдали (12.2). Вселенската форма съвсем не предлага подобни близки отношения. В нея отсъства чувството за любов на Бога към всички ни и неговото силно желание да ни помага.

Всъщност, когато Арджуна направо пита кой представлява вселенската форма (11.31), Богът отговаря: „Аз съм Времето, унищожителят на светове“ (11.32). Като сравнение с предишната глава Кришна разкрива: „Аз съм всепоглъщащата смърт и Аз съм съзидателният принцип на всичко, което ще бъде“ (10.34). Вселенската форма олицетворява само едната от тези сили. Кришна заявява: „Аз съм източникът на всичко; от мен произлиза всичко“ (10.8). Вселенската форма съдържа и поглъща космоса, но не го създава.

Кришна вдъхновява любовта и предаността на Арджуна. Вселенската форма ужасява цялата вселена (11.20, 23) и Арджуна (11.45), който се вцепенява от страх (11.24-25). Само когато Кришна отново проявява човешката си форма, Арджуна успява да възстанови нормалното си състояние и да си върне разума. По същия начин душите, представлявани от Арджуна, осъзнават себе си съвършено в отношенията си с Кришна, а не с вселенската форма (11.51). Душата е част от Кришна (15.7) и като такава постига себепознание само във връзката си с Кришна. Пълната и абсолютна форма на Бога е Кришна, а не временната проява на неговия могъщ аспект като всепоглъщащо, неумолимо Време. И наистина, из цялата Махабхарата Арджуна често копнее да види Кришна; но освен единствения път тук, в Бхагавад-гита, той не пожелава да види вселенската форма.

Въпреки всичко проявяването на вселенската форма има свое предназначение: тя кара Арджуна (и нас) да не приемаме Кришна лекомислено, макар това прозрение да убягва на мнозина тълкуватели на Гита. Вселенската форма действително дисциплинира и просвещава предания читател.

Другаде в Махабхарата (5.129) Кришна разкрива частично своята вселенска форма. Там Той също дарява божествено зрение на тези, които имат щастието да я видят.

Сега ще обясня концепцията на Гита за буддхи – духовната интелигентност, която, по думите на Кришна, играе съществена роля за постигане на успех в духовния живот. Ще разгледаме и конкретните духовни пътища, водещи към освобождение: карма йога (йога на действието), гяна йога (йога на знанието), дхяна йога (йога на медитацията) и бхакти йога (йога на предаността).