VII. Йога

Думата буддхи означава интелигентност, разум или преценка. Преследвайки рационалния си личен интерес, чрез буддхи различаваме откъде и кога се влиза и излиза, какво да се прави и какво да не се прави. Буддхи ни казва кое е добро и кое – зло, кое освобождава и кое заробва. Буддхи прави тези ключови разлики (18.30).

Над непостоянния ум, който харесва или не харесва, приема или отхвърля със субективна капризност, стои хладнокръвната, спокойна, обективна буддхи – гласът на интелигентността. В скàлата на способностите буддхи е на второ място след душата (3.42) – това е интелигентността, която проумява вечната душа (3.43).

Всъщност, ако в настоящия си живот сме привлечени към духовността, значи сме възстановили връзката си с буддхи, духовното разбиране от миналия ни живот. По този начин отново се устремяваме към окончателното съвършенство (6.43). А с чиста буддхи се подготвяме за духовно съществуване (18.51-53).

В името на свещените писания някои твърдят, че животът представлява само размяна на благочестивост за материални награди (2.42-43). Но йога в смисъла на дисциплиниран духовен живот е възможна само когато буддхи не обръща внимание на материални привързаности и религиозни текстове, поощряващи благочестивия материализъм (2.52-53). Така буддхи е последната ни отбранителна линия в битката срещу привързаността и илюзията. Ако изгубим интелигентността си, душата ни неизбежно ще потъне в невежество (2.63). Но в живот, изпълнен с радостна благодат (прасада), преодоляваме трудностите и буддхи е непоклатима (2.65). Това се постига със сериозни духовни занимания (2.66).

В този труден свят Кришна ни насърчава да „търсим подслон в буддхи“ (2.49): ясната интелигентност, която ни диктува да не жадуваме егоистично за плодовете на действията си. И наистина, научните изследвания сочат, че хората изпитват по-голямо удоволствие, когато харчат пари за другите, отколкото за себе си. Да се отречеш от егоцентричността, не означава да се откажеш от удоволствието, а по-скоро да откриеш истинското удоволствие в живот на отдаденост. Добродетелното щастие се появява, когато буддхи намери покой в истинския аз (18.37). Буддхи дава най-висшата радост в себереализацията отвъд материалните сетива (6.21). С непоколебима буддхи човек ще може постепенно да оттегли ума си от илюзорните обекти и да го установи в истинския аз (6.25). С чиста буддхи виждаме как да действаме, без да създаваме карма (4.18); със стабилна буддхи познаваме и постигаме Абсолюта (5.20); а с уравновесена буддхи виждаме всички същества еднакво, като вечни души, независимо от типа тяло, в което са въплътени, или от материалното им положение (6.9). Тази уравновесена буддхи ни помага да постигнем Кришна (12.4).

Похотта обаче е способна да зарази интелигентността и да покрие съзнанието (3.39). Проявленията на страстта и мрака покваряват буддхи (18.31-32). В проявлението на страстта буддхи определя неточно кое е и кое не е морално, кое е и кое не е дълг. В проявлението на мрака буддхи вижда всичко наопаки и приема неморалното за морално (18.32).

Ала щом буддхи стане непривързана към материални неща, човек се отказва от светския живот и постига съвършенство отвъд карма (18.49). За да се освободим от оковите на карма (2.39, 2.50), се нуждаем от буддхи – независимо дали крачим по пътя на йога на знанието (гяна йога) или йога на действието (карма йога).

Решителният разум ни води като с лазерен лъч; но когато решимостта отслабне, разумът се разпилява в безкрайно много посоки (2.41). Онези, които се вкопчват в земните удоволствия и властта, не могат да насочат буддхи към духовния път (2.44); вместо да се стремят към постигането на духовно състояние – решението на всички безбройни проблеми – те се измъчват заради тях.

Какво тогава вдъхновява и дава сила на решителната интелигентност (буддхи) да се откаже от нескончаемите тревоги и да се фокусира единствено върху духовния път? Не друг, а Кришна, който постоянно ни уверява, че лично се грижи за нас, стига да приемем сериозно неговите наставления.

Кришна идва в този свят, за да спаси праведните от беди (4.8). Ако осъзнаем, че Той е най-добронамереният приятел на всички същества, ще открием убягващия ни покой (5.29). Кришна лично носи благоденствие и сигурност на своите предани (9.22). Той е нашият подслон (шаранам) и истински приятел (9.18), който ни подканва да се обърнем към него за закрила от всички беди и скърби и ни уверява, че така ще намерим най-висш покой и вечна обител и ще бъдем освободени от всички греховни последици (18.62, 18.66).

Използвайки отново същата дума за подслон, Кришна казва на душата: „Търси подслон (шаранам) в буддхи“ (2.49). В този смисъл да търсим подслон в буддхи, означава да прегърнем чистата интелигентност, която ни води към пълно отдаване на Бога.

Проумее ли тази духовна логика, интелигентността ни престава да се измъчва заради неизбежните проблеми на този свят – финансови, социални, психологически, политически, исторически и други – и с желание приема предложените от Кришна подслон, препитание и вечна обител. И наистина, към края на Гита Кришна заявява, че човек трябва да разчита на буддхи и да посвети действията си на него, да го приеме за Върховен и постоянно да мисли за него (18.57). И отново тази буддхи, на която човек трябва да разчита тук, е чистата интелигентност, установена в Бог. В края на краищата този, който след множество раждания най-сетне постигне знание, осъзнава, че Кришна е всичко (7.19).

Гита разкрива пълното отдаване на Кришна като върховно рационален акт на чистата интелигентност буддхи. Душите не отиват при Кришна, като отхвърлят разума. Напротив, Кришна казва, че Той лично дава буддхи йога на преданите, които, вслушвайки се в чистата интелигентност, идват при него (10.10). И наистина, доказателството за чистия разум е, че човек вижда Кришна като Върховната Личност отвъд всички други личности, знаейки, че в свещените писания няма по-висше разбиране и истина (15.20).

И обратното: онези, на които им липсва буддхи, мислят, че Кришна е изначално и окончателно безличностен и приема личностна форма с някаква цел. Понеже им липсва буддхи (духовно разбиране), те не проумяват висшата, личностна природа на Кришна (7.24).

Дори по-лошо – хората с „ниска буддхи“ вярват, че във вселената няма Бог, няма Истина, нито основа (16.8-9). По същия начин хората с „неразвита буддхи“ вярват, че самите те са единствени извършители и нехаят за факторите от околната среда и Провидението (18.16).

Придобиваме чиста интелигентност, буддхи, като отдаваме разсъжденията си на Кришна. Правим това, като приемем Бхагавад-гита сериозно. Кришна ни казва да отдадем своята буддхи на него (8.7, 12.14)¹ и да установим своята буддхи в него (12.8).

Освен това, самият Кришна е буддхи у тези, които я притежават (7.10), понеже Той живее в сърцата ни и ни дава знание (15.15), стига да го пожелаем.

Бхагавад-гита влага своята най-ясна и кратка концепция за духовна наука в термина буддхи йога. В интернет страницата Оксфордски речници (Oxford Dictionaries) науката се определя като „интелектуална и практическа дейност, включваща систематичното изучаване на… физическия и природния свят чрез наблюдение и експерименти“.² Като оставим настрана спорната презумпция, че човек може да изучава систематично само „физическия и природния свят“, тук се фокусираме върху „интелектуалните и практически“ измерения на такова изучаване. Буддхи означава интелигентност или разум, а йога означава практикуване. Именно терминът буддхи йога означава духовна наука. Кришна твърди, че дава рационално разбиране (буддхи) за душата и на теория, и на практика (2.39). Тази буддхи йога е далеч по-висша от обикновените действия (2.50); Кришна я дарява на онези, които са винаги отдадени на него (10.10). Осланяйки се на буддхи йога, човек успява напълно да установи ума си в Кришна (18.57).

Да обобщим основните и общите черти на йога, духовния път, и след това да изследваме отличителните черти на основните пътища в йога.

На три пъти в Гита Кришна определя човек с характерно състояние на съзнанието: „Това е йоги“. Всеки един от тези стихове описва изключително умение, което дава възможност на истинския йоги да види аза, Бога и останалите души. И така:

1. Йоги, или човекът, занимаващ се с духовна практика, намира радост, удоволствие и светлина вътре в истинския аз (5.24).

2. Йоги е в единство с Кришна и го вижда във всички същества; той съществува в Кришна при всякакви обстоятелства (6.31).

3. Като съпоставя себе си с другите, йоги вижда истинското равенство на всички същества в щастие и страдание (6.32).

И отново: буддхи, духовната интелигентност или различителна способност, помага на йоги да види правилно аза, Бога и другите души.

Йоги е по-висшестоящ от човека, който се стреми към знание (гяни) или действие (карми) (6.46). Но какво прави йога на действието (карма йога) по-висша от обикновеното действие? Какво прави йога на знанието (гяна йога) по-висша от обикновеното знание? Би могло да се запита и така: Какво превръща действието в карма йога? Какво превръща знанието в гяна йога? За да отговорим на тези въпроси, най-напред ще разгледаме двата прочути пътя на йога, а след това ще се обърнем към пътя, който ги превъзхожда.

Духовна практика (йога)

Често се отбелязва, че думата йога произлиза от санскритския корен юдж, който в подходящия за нашите цели смисъл означава: „свързвам, съединявам, обединявам“, „подготвям, приготвям се“, „използвам или поемам задължение“, „медитирам върху или свързвам се с Бог“.³

Така без особено семантично усилие можем да кажем, че йога – и в санскритския речник, и в Бхагавад-гита – се отнася най-вече до духовна практика, при която душата се подготвя за връзка с Бога.

Гита знае и уважава факта, че хората са различни и затова представя алтернативни йога пътища. Вярна на названието си, карма йога (йога на действието) привлича активни хора като повечето от нас, желаещи да действат динамично, но и духовно в света,⁴ докато гяна йога (йога на знанието) е по-подходяща за склонните да подходят към Истината интелектуално, философски (3.3).

Кришна заявява, че пътищата на действието и знанието в крайна сметка са едни и същи, понеже, ако се практикуват правилно, всеки от тях носи ползите и от двата (5.4-5): прилежният, отдаден карма йоги вижда душата така, както я вижда и духовният философ (13.25); а постигналият успех гяна йоги трябва да прилага знанието в света (3.25). По-нататък в Гита Кришна учи и на дхяна йога (йога на медитацията), предназначена за медитиращия мистик (13.25, 18.53 и т.н.).

Кришна не подрежда по важност гяна йога, карма йога и дхяна йога, но недвусмислено поставя бхакти йога, йога на чистата любов, над всички (6.47, 12.1-2).

Всеки от тези методи на йога ще бъде разгледан отделно, но най-напред ще обясня общите им характеристики.

Уравновесеност (саматвам)

Кришна най-напред определя йога като саматвам, „уравновесеност“, „еднаквост“ (2.48) – стоическо състояние на съзнанието, при което човек непоколебимо остава настрана от земните симпатии и антипатии.⁵ Тази еднаквост или спокойствие, невъзмутимост, е противоположна и действа като противоотрова срещу двандва, двойствености като радост и скръб, победа и поражение, печалба и загуба, слава и позор. В предишния раздел за карма изредих тези двойствености и отбелязах, че попаднали в техния капан от крайности като радост и мъка, ние обичаме и мразим материалните обекти, забравяйки, че истинското ни „аз“ съществува отвъд всичко материално.

Кришна обяснява, че истинският йоги понася земните двойствености на приятни и неприятни обекти и ситуации, понеже всички те са извън – т.е. външни, чужди, и в крайна сметка отделни от чистата душа. Йоги се съсредоточава навътре.

Кришна използва понятията навън и навътре, за да опише съответно физическия свят, възприеман от душата чрез сетивата на материалното тяло, и вътрешната духовна реалност, възприемана от душата пряко, т.е. не чрез физическото тяло. Например, душата се откъсва от външни сетивни обекти (физическото тяло и физическия свят) и открива вечното удоволствие вътре в аза (5.21). Оставяйки външните сетивни обекти навън (където им е мястото), човек практикува йога (5.28).

Кришна често обозначава вътрешното съзнание с думата атмани, „вътре в душата/аза“, както е видно от следните примери:

Когато човек, удовлетворен единствено от аза, отхвърли егоистичните желания на ума, за него се казва, че е установен в мъдрост (2.55).

Човекът, способен да се наслаждава единствено на аза, изпитващ удовлетворение вътре в себе си, няма задължения (3.17).

Когато строго контролираният ум живее само в аза и не преследва никакви егоистични желания, тогава човек е свързан в йога. (6.18).

А ако нестабилният, изменчив ум се отклони, трябва да го върнем под контрола единствено на аза (6.26).

Кришна говори и за вътрешна осъзнатост чрез думата антар (вътрешен или вътре), както е видно от следните примери:

Този е йоги, който с вътрешна радост, вътрешно удоволствие и истинска вътрешна светлина живее в Брахман и постига нирвана в Брахман (5.24).

Най-издигнатият йоги идва при мен чрез вътрешния аз (6.47).

Поразителното е, че йогите виждат не само вътре в себе си, но и вътре в цялата природа. Не бива да се вкопчваме във външната природа, а трябва да виждаме Бог и всички души вътре, в същността на природата.

Истинският йоги вижда душата във всички същества (6.29).

Този, който вижда Кришна навсякъде и всичко в Кришна, никога няма да остане без него, нито пък Той някога ще го изостави (6.30).

Йоги, установен в единство, обожава Кришна във всички същества (6.31).

Този, който вижда Върховния Бог, установен еднакво във всички същества, вижда истински (13.28).

Виждайки Бог еднакво навсякъде, човек не си вреди; по такъв начин той е установен на най-висшия път (13.29).

Най-издигнат йоги е този, който във връзка с аза вижда еднакво навсякъде и в радост, и в скръб (6.32).

Наистина, този чист йоги има „аз, който е аз на всички същества“ (5.6).⁶

Така най-висшият йоги – пречистена душа, изпитваща пълно, дълбоко състрадание към всички – съчувства на всяка душа, сякаш е самата нея. Такъв йоги вижда всички души като еднакви в Кришна и Кришна еднакво във всяка душа.

Кришна е изначалната основа на саматвам, равенството, наричано още и екатвам – единство, цялост. Всички души са част от него (15.7) и представляват една цялост в него. Вече обсъдихме в какъв смисъл Кришна е всичко (7.19): Той е всичко и всички, Той обхваща всичко (11.40), защото е източникът на всичко (7.4-5, 10.8).

Самият Кришна дава пример за еднакво виждане, понеже се отнася еднакво към всички същества (9.29). Искрените души, включително йогите, следват примера на Кришна (3.21-23, 4.14). Дори този, който истински познава необятната сила и йога на Кришна, също се заема непоколебимо с йога (10.7), защото всичко произтича от Кришна (10.8) – включително и йога. Както Кришна изпраща дъжд на земеделеца (3.14-15, 9.19), така изпраща и йога на йогите. Самата Гита представлява йога (4.1-3).

И Арджуна, и Санджая заявяват, че Кришна е Господарят на йога (11.4, 18-75-78), в действителност Великият Господар на йога (11.9). Управлявайки йога, Кришна поддържа и ръководи всички същества (9.5, 11.8); чрез объркващата си йога сила (йога-мая) Той се скрива (7.25), а чрез личната си йога сила се разкрива (11.47).

Никой не е равен на Кришна или по-велик от него (11.43) и като естествен владетел на творението, Кришна установява единството и духовното равенство на всичко, което създава. Кришна заявява, че йога е еднаквост (2.48) и че най-извисеният йоги вижда еднакво навсякъде (6.32): в себе си, в другите и в цялата природа. Светът, съставен от мъртва материя и объркани души, се оживява по вълшебен начин, щом видим, че Кришна е навсякъде, че всичко е в Кришна и прозрем истинската духовна природа на живота.

В това освобождаващо състояние буддхи (интелигентността) е навсякъде, непривързана и свободна (18.49). Тогава човек е еднакъв и във външна радост, и в скръб, и в зной, и в студ (2.16, 12.18). Човек наистина приема радостта и скръбта като едно и също (2.38). За този, който е установен в аза по този начин, всички двойствености рухват. Той гледа еднакво на скръб и радост, на пръст и злато, на удоволствие и болка, на хули и хвалебствия, на чест и позор. В такова състояние на йога-равновесие се преминава отвъд проявленията на природата. Иначе казано, човек се освобождава (14.24-25).

На други места Кришна повтаря, че един йоги (буквално „този, който свързва“) се смята за установен в йога, когато гледа на пръстта, на камъка и на златото с едни и същи очи (6.8). По същия начин успехът и провалът стават еднакви (2.48); всъщност човекът ги прави еднакви (4.22).

В обществен смисъл един йоги с еднаква буддхи вижда изначалното духовно равенство на приятели, врагове, неутрални, посредници, ненавистници, роднини, дори светци и грешници и така надминава онзи, който просто вижда физическите обекти като еднакви. Кришна добавя, че хората, чиято буддхи е еднаква, се посвещават на благоденствието на всички същества навсякъде и постигат Бога (12.4). С други думи, идентичното виждане не е просто пасивна, безразлична осъзнатост, а по-скоро дълбоко, безусловно прозрение, че всяко живо същество е духовно тъждествено с нас самите и че принадлежим към едно и също божествено семейство. Прозрял това, човек може да осъществи прочутата Божия заповед „обичай ближния си, както обичаш себе си“ с възвишеното допълнение, че всички живи същества – не само хората – са наши ближни. Едва ли е необходимо да се каже, че такъв поглед върху живота би донесъл огромни ползи за околната среда.

Саматвам, духовното равенство, изисква и вдъхновява истинско състрадание отвъд привързаността и омразата, които обикновено покваряват политическите и социални каузи. Такива основани на двойствеността каузи сеят семето на бъдеща враждебност дори когато се отнасят до настоящ конфликт.

Кришна описва най-скъпите си хора по следния начин: не мразят никое същество; дружелюбни са и особено добри към всички същества; нямат егоистично или собственическо чувство; еднакво посрещат и радостите, и скърбите; и винаги прощават (12.13). Освен това те се отнасят по един и същи начин към врагове и приятели, към почести и позор, към студ и жега, към клевети и хвалебствия – понеже са вечно удовлетворени йоги (12.18-19).

Тук „отнасят се по един и същи начин към врагове и приятели“ не означава, че йоги е безпомощно и безнадеждно непрактичен. Не забравяйте, че Кришна предава учението си на Арджуна – действащ воин, когото насърчава да се сражава. Равенството, за което говори, е духовно състояние на ума, което дава възможност дори на воина да действа по най-добрия възможен начин. След битката при Курукшетра Арджуна и неговите братя управлявали света добронамерено към всички, дори към бившите си врагове.

Когато се казва всички, мъдрите виждат еднакво и с доброта всичко живо, понеже всяко живо същество е част от Бога (15.7). Мъдрите приемат по един и същ начин хората от висшите и нисшите класи, кравите, слоновете и кучетата (5.18). Природата на брахман (духа) е да бъде еднакъв към всички; в този смисъл човекът, чийто ум е установен в еднаквост, е установен именно в брахман (5.19). Постигнал съществуване в брахман (чист духовен живот), човек се отнася еднакво към всички същества и постига най-висша любов към Бога (18.54).

Кришна недвусмислено показва, че напредналият йоги притежава еднакво виждане навсякъде (6.29), еднаква интелигентност навсякъде (12.4). Когато чува този амбициозен план за постигане на знание, Арджуна възразява, че е твърде труден, защото умът е изменчив и непостоянен (6.33-34). Кришна обаче го уверява, че с искрена духовна практика и непривързаност човек наистина може да постигне състояние на еднаквост (6.35).

По-нататък Арджуна пита за съдбата на този йоги, който се стреми, но се проваля (3.36-38). Отговорът на Кришна вдъхновява и утешава практикуващия духовната наука: няма начин човек, който прави добро в този свят, накрая да бъде застигнат от зла съдба. Неуспелият йоги се ражда във висшите светове, дълги небесни години живее живот в благодат и след това се ражда на Земята в семейство на възвишени хора; или се ражда направо на Земята в семейство на мъдри, духовни хора, където бързо възстановява духовното си съзнание и практика и накрая постига съвършенство (6.40-45).

Както казахме, такова съвършенство води до еднакво виждане и Кришна ни уверява, че можем да го постигнем чрез духовна практика, която винаги води до съществуване в брахман. Йоги, свързан с брахма йога, се наслаждава на безгранично удоволствие (5.21); и наистина, най-висшето удоволствие се постига от йоги, който живее в брахман (6.27). Кришна учи, че йога се практикува, за да се пречисти азът (5.11, 6.12, 6.45), и че мъдрият йоги незабавно постига брахман, освобождение от карма (5.7). И все пак актът на ягя, приношението, е единственият път към освобождение от карма (3.9). Ягя, а не йога, преобразува приношението и извършващия го, жертвата, огъня и самата награда, в брахман (4.24). Какво е тогава взаимоотношението между йога и ягя?

Отречение (санняса)

В началото на шеста глава Кришна свързва йога и ягя⁷ по много интересен начин. След като е предал знанието, че „йога е равновесие, еднакво отношение“ (2.48), сега Той заявява, че „йога е отречение, защото никой не става йоги, ако не се отрече от егоистичния стремеж“ (6.2).⁸

И все пак този, който действително се е отрекъл и е станал истински йоги, изпълнява необходимите задължения, докато „този, който не пали огън, не е йоги“ (6.1). Разбира се, огън тук се отнася до свещения огън⁹ (в буквален или символичен смисъл), който приема и поглъща жертвоприношението (4.25-30). Смисълът е ясен: един йоги трябва да изпълнява предписаните си задължения, а най-важното от тези задължения е ягя. Без ягя няма йога.

За да се разбере тази критично важна взаимовръзка между духовната практика (йога), отречението и жертвоприношението, трябва внимателно да се вгледаме какво има предвид Кришна, когато говори за отречението. Отречението е централна тема в Бхагавад-гита по две причини: 1) Арджуна иска да се откаже от битката, а Кришна настоява, че той не разбира правилно отречението; и 2) Кришна учи на освобождение, а за да постигне освобождение, човек трябва напълно да се отрече от този свят.

Кришна използва предимно две думи за отречение: тяга и санняса.¹⁰ Драматичната разлика между тези синоними подсилва учението на Гита за отречението.

Думата тяга в различните си форми¹¹ недвусмислено означава изоставяне, отхвърляне, отричане или отказ от нещо. Кришна използва тази дума, за да опише изоставянето на материалното тяло от душата в момента на смъртта (4.9, 8.6, 8.13), отхвърлянето на всякакво собственическо чувство (4.21), отказа от всички желания, родени по егоистична воля (6.24), отхвърлянето на похотта, гнева и алчността (16.21) и други.

Кришна си служи с думата тяга и в смисъл на отказ от резултатите на всички действия (18.2) и често я използва с това значение,¹² а също и като отказ от привързаността към резултатите от действията.¹³

Но както се казва в стих 6.1, човек не трябва да се отказва от предписаните си задължения. Така жертвоприношението, благотворителността и въздържанието не трябва да се отхвърлят (на тяджям), а трябва да се изпълняват (18.5). Освен това човек не трябва да изоставя (на тяджет) естествено присъщата си работа в живота (18.48). За въплътената душа е наистина невъзможно напълно да се откаже (тяктум) от действия. Отреклият се (тяги) е човек, отказал се от плодовете на труда си (18.11) и т.н.

Кришна никога не казва, че тяга, отхвърлянето само по себе си, е йога. По-скоро йога е санняса, дума, която означава не просто да се откажеш от разни неща, а всъщност действително да ги отдадеш или посветиш на подходящо място или личност.

Думата санняса се състои от три семантични елемента: сам-ни-аса, което означава истински, надлежно (сам) да оставиш нещо (аса) долу или вътре във (ни). Така санняса може да означава да оставиш долу (и в този смисъл да се отречеш) или да поставиш вътре в (и така да отдадеш или посветиш нещо на друг човек).

В Гита думата санняса се използва недвусмислено и по двата начина. В смисъла да се откажеш от нещо Кришна използва думата, когато говори, че никой не може да бъде йоги, ако не се откаже от егоистичните желания (6.2); че напредналият йоги е изоставил всички егоистични желания (6.4); че за този, който се отказва от двойствеността, не мрази, нито копнее, се знае, че е непоколебимо установен в отречението си (5.3) и че според мъдрите отречението е отказ от егоистични действия (18.2).

Кришна обаче подчертава, че ако човек просто се откаже от светското, няма да постигне освобождение, без да има определен духовен план. В този смисъл човек не постига съвършенство само чрез отречение (3.4), по-добре е да се практикува йога на действието (карма йога), отколкото да се прекратят всякакви действия (5.2), трудно е да се постигне отречение без неотклонна духовна практика (йога) (5.6); отреклият се (санняси) трябва да изпълнява предписаните си задължения (6.1), а отхвърлянето на предписаните задължения е неуместно (18.7).

Кришна използва думата санняса,¹⁴ за да покаже, че йоги се отрича не само в отрицателния смисъл на отхвърляне, а и в положителния смисъл да постави нещата там, където принадлежат, да ги повери или отдаде на Бога. В следващите примери превеждам думата санняса като отдавам, посвещавам:

Осъзнат за висшия аз, човек отдава всички свои действия на Кришна (3.30).

Изпълнявайки йога с пълно вглъбение, човек посвещава всички свои действия на Кришна (12.6).

С пълно съзнание и преданост човек посвещава всички свои действия на Кришна (18.57).

Да си припомним, че в този свят всички сме принудени постоянно да действаме (3.5) и че единственото действие, което ни освобождава от оковите на карма, е ягя, жертването (3.9). В най-висшия си смисъл на духовна практика йога безспорно е дейност и именно така тя може да ни освободи само когато се изпълнява като приношение. Кришна заявява, че без определена духовна практика (йога) само отречението не може да направи човека щастлив, докато мъдрият, зает с йога, веднага постига Абсолюта (5.6).

И след като обяснява как духовното приношение одухотворява едновременно предлагания обект и предлагащия го (4.24), Кришна в същото време описва как йогите посвещават различните си йога практики, включително дихателни упражнения, медитация и изучаването на свещените писания на Бога (4.25-29). В стих 4.30 Кришна заключава: „Всички те (йоги) наистина знаят истинската цел на жертвоприношението; то ги очиства от греховете им. Вкусили нектарния резултат от него, те достигат вечния брахман.“

Ясно е, че сами по себе си йога техниките – дишане, съсредоточаване и т.н. – не премахват карма, понеже без предано приношение не са нищо повече от физически или мисловни действия. Връзка (йога) с Абсолюта се създава чрез ягя, предлагането на дейностите в йога на Бог.

По-нататък Кришна отново потвърждава казаното в стих 3.9: нито този, нито който и да е друг свят не е за хората, които не правят приношения (4.31) или се съмняват в тези факти (4.40). Йога ни освобождава, когато посветим духовната си практика на Бог: йога дава техниката и дисциплината, а ягя дава целенасоченост и преданост, които вдъхновяват и одухотворяват дисциплината – както се посочва от термина йога ягя, приношението на йога (4.28). Именно ягя преобразува материята в дух (4.24, 9.16) и унищожава карма (3.9, 4.23). Забележително е, че в списъка на действията, от които човек не трябва да се отказва – например, приношение, благотворителност и въздържание (18.5) – йога липсва.

Ягя унищожава нашата калмаша (порочност) (4.30) и пречистеният йоги вижда Бог и душите навсякъде с извисеното, еднакво към всичко зрение на йога. И наистина, блаженството на йога идва при този йоги, чиято калмаша (порочност) е унищожена (6.28-32). Този, който не завърта космическото колело на получаване и предлагане в обратна посока (3.16), и се превръща в крадец, живеещ напразно (3.12), едва ли може да се преобрази в духовен йоги. Всички души трябва да правят приношения; а йоги трябва да принася своята йога практика на Йогешвара, Бога на йога, Кришна. И отново, както Кришна изпраща дъжд на земеделеца, който изпълнява ягя (3.14-15, 9.19), така дава и йога на предания йоги (6.47, 10.7).

Както вече споменахме, Кришна описва своята наука, изложена в Бхагавад-гита, като йога (4.1-3) и в края на книгата заявява, че този, който изучава тази наука, почита Бога, като се посвещава на знание, гяна ягя. Йога представлява приношение – в този случай, като изучава неговата книга, човек поднася на Кришна самия процес на придобиване на знание.

Йога надминава светската ягя (8.28), но духовната ягя (4.24) представлява основата на всички духовни пътища. Йога е подклас на ягя (4.28), но за ягя никога не може да се каже, че е един вид йога. Ягя е sine qua non:¹⁵ задължителното отношение и действие за душите, привързани към колелото на карма и търсещи освобождение от раждането и смъртта. Човек трябва да практикува йога в духа на предано приношение.