В следващите глави на книгата ще обясня различните духовни пътища, описани в , започвайки оттам, откъдето започва Кришна – . Още в началото Арджуна погрешно приема, че , духовната осъзнатост, е пасивно състояние, при което човек се оттегля от света и не извършва действия в него (3.1, 5.1). Неговият мотив, разбира се, е да избегне воинския си дълг да се сражава в битката. За да поправи погрешните схващания на Арджуна, Кришна му преподава пътя на йога.
В предишната глава изложих общовалидните характерни черти на всички духовни пътища или йога, както се предадени в Гита. Карма йога включва всички тези духовни качества: (уравновесеност, еднаквост), (отказ от егоистични стремежи) и (предлагане на духовната практика като дар на Бога).
Подобно на Арджуна в далечното минало, съвременните объркани хора с духовни търсения често имат усещането, че могат да живеят духовен живот просто като се отрекат от света и се уединят сред природата, в манастир или .
Кришна обаче учи, че можем да постигнем духовно съвършенство в света, ако одухотворим обикновения си живот и задължения чрез карма йога. Той заявява, че „велики царе като Джанака са постигнали пълно съвършенство, като просто са действали (в света)“ (3.20). В този свят действат и умните, и неразумните, но умните вършат всичко с чисти намерения, за да дават пример на останалите (3.20, 25).
Повечето хора не са отдадени философи или оттеглили се мистици. Те работят, за да изкарват прехраната си, да издържат семейство и се стремят към обикновените човешки удоволствия. И именно този обикновен живот карма йога одухотворява с едно просто средство: поднасяне на плодовете от всичко, което правим, на Бога. Нека подробно разгледаме как действа карма йога.
Необходимостта да се действа
Излагайки доводите си в полза на карма йога, Кришна най-напред установява, че в този свят душата не може да избере пълния покой. Той използва две основни значения на карма: действие и закон на карма (както е всеизвестен в наше време) – и заявява, че човек не се освобождава от карма (действие и последици), като просто не извършва карма (действие). Нито пък постига съвършенство само чрез отречение (3.4). И защо това е невъзможно? Защото в този свят никой не може да престане да действа – нито за миг (3.5). Даже медитацията е действие, действие е и актът на отречение. В този смисъл, пълното бездействие не е възможен избор. Дори мъдреците действат според природата си. Всички следват своята природа. Какво ще се постигне с потискането й (3.33)?
В този свят всички сме принудени да действаме. И понеже се стремим към приятното и избягваме неприятното, постъпваме така, че да осигурим съответните резултати за себе си и близките. Действаме, за да постигнем здраве, благоденствие, слава, власт, сигурност, любов, комфорт, знание, плътски удоволствия и т.н. На най-просто ниво ние се храним, за да получим наслада и да поддържаме тялото си. А като се вкопчваме в резултатите от действията си, се оказваме привързани към колелото на карма, на раждане и смърт.
Действието като йога и ягя
Кришна ни казва, че понеже сме принудени да действаме, имаме право на това, но нямаме право на плодовете от делата си (2.47), както вече говорихме в раздела за ягя, приношението. Казано накратко, точно както хранейки тялото, от което е част, ръката храни себе си – ние поддържаме съществуването си, като поднасяме резултатите от труда си на Кришна, от когото сме част (15.7). Кришна е източникът на съществуването ни и на способността ни да действаме. Чрез това предлагане и жертва се установяваме в йога – божествена връзка с нашия източник – и сме , свързани. Чрез егоистични постъпки и вкопчване в резултатите от труда си ние ставаме а-юкта, откъснати от нашия източник, като изсъхнало, откъснато от дървото, листо; така се оказваме оплетени в строгите закони на карма (5.12).
Ние сме активни по природа. Ако се опитаме да спрем тялото да действа, все пак умът ще продължи лицемерно да витае при обектите на сетивно наслаждение. Кришна подчертава, че „е по-добре да се практикува карма йога“, понеже тя ангажира духовно активните сетива (3.6-7), и „по-добре е да извършваме карма йога, отколкото да прекратим дейността“ (5.2).
По същия начин тези, които наистина са постигнали отречение, извършват действия като дълг и приношение към Бога (6.1). За въплътената душа е невъзможно напълно да се откаже от действието; но този, който се отказва от плодовете на действията си, наистина се е отрекъл (18.11).
Дори да не насочим природата си към карма йога, тя така или иначе ще продължи да действа, само че извън безопасните граници на духовната практика; и ще ни повлече надолу към материалния свят (18.60) – защото природата е в непрестанно действие.
Кришна неотклонно уверява Арджуна, че в този свят той трябва да действа, но карма йога ще одухотвори неговите постъпки; всъщност карма йога ни прави способни да виждаме аза (13.25).
Така карма йога се трансформира в ягя, духовно жертвоприношение към Бога, и е единственият начин да се избяга от оковите на карма (3.9). Както видяхме в главата за ягя, актът на поднасяне резултатите от труда на Бог (карма йога) създава духовна връзка (йога), която одухотворява действията ни (4.24) и ни води към освобождение.
Карма йога ни позволява да продължаваме да изпълняваме обикновените си житейски задължения, но като приношение, ягя към Бог. Така в карма (действието) има акарма, свобода от робството на материалните резултати (4.18). Карма йога, като форма на ягя, одухотворява работата ни в този свят (4.24), понеже предлагаме резултатите й на Върховния. Карма йога ни позволява да постигнем духовно съвършенство чрез принасяне плодовете на нашата работа (или карма, в този смисъл на думата) на Бога (18.45-46). В обратния случай, нашите дела и труд продължават карма-1, „робство на карма“ (2.39, 3.9, 9.28) или „робство на раждането“ (2.51), понеже карма ни принуждава да се раждаме много пъти.
Какво обаче означава на практика да поднесем действията си (или плодовете на действията си) на Бога и така да трансформираме карма в карма йога?
Професията като йога
Думата карма има още един важен смисъл, който придава особено значение на карма йога. Карма често означава естественото призвание, дълг или професия на човека. Понеже хората издържат себе си и близките си с плодовете на своята професия и понеже в повечето случаи тя определя основната роля и принос в обществото, първостепенният стремеж на карма йога е да се одухотвори призванието или професията ни в живота.
На санскрит означава свой собствен2. В многобройните си раждания според нашата карма придобиваме тяло със специфични качества и природа, наречена . Това не е вечната ни духовна природа, а временно обусловено състояние в този свят. И все пак, ако желаем да одухотворим живота си, трябва да използваме сегашната си материална природа в карма йога. В противен случай тази природа ще действа материално и ще ни привърже към този свят (18.60). От качествата на нашето тяло (сва-бхава) произтича личният ни дълг, призвание или професия (сва-карма) – с плодовете на която се издържаме. Кришна заявява, че сме създадени, за да правим жертви (3.10) и ние ги правим според вътрешно присъщото ни, естествено призвание. Предлагането на плодовете от нашата професия на Бога превръща карма в карма йога. В цялата Гита Кришна ни моли да му посвещаваме всички свои действия3. Това не означава сляпо да раздаваме вещите и имуществото си или да нехаем за онези, които се нуждаят от нас, а по-скоро да използваме това, което имаме, за да помагаме на другите в дух на преданост.
В традиционната ведическа култура, със своето прединдустриално, земеделско стопанство, обществото е било разделено според четири основни призвания, наричани . Кришна заявява, че Той лично е създал тази четворна варна система, която, за разлика от наследствената кастова система, се основава на лични качества и естествено поле на работа, а не на раждането (4.13).
В съвременната епоха всеки от нас трябва да намери мястото си в тази система, за да може да открие и естественото си призвание. Ето четворната варна система:
са учителите, свещениците и духовните водачи на обществото; един брахмана е естествено умиротворен, владее себе си, въздържан е, чист, всеопрощаващ, честен, учен, мъдър и се уповава на Бога (18.42);
са владетелите и закрилниците на обществото; един кшатрия е естествено героичен, силен, решителен, умен, смел в битка, щедър, водач (18.43);
са земеделците и търговците в обществото и са с естествените наклонности за тези призвания (18.44);
са работниците и занаятчиите в обществото и естествената им наклонност е да помагат на другите варни (18.44).
Обсъжданите по-горе проявления () на доброто, страстта и мрака, определят природата ни, превръщайки изредените призвания в нещо като карта на проявленията. Този, който живее предимно в добро, проявява качествата на брахмана, докато за човека в гуната на страстта задълженията на воина са естествени и прочие. Природата на Арджуна го привързва към неговия воински дълг и ще го застави да го изпълни, независимо дали желае или не (18.60). Ако човек не приеме естествения си дълг в духа на карма йога, природата му ще го подтиква да действа извън културната и духовна сигурност, която предлага този път на йога (18.59). В този свят изпълнението на всеки дълг е свързано с някакви неудобства, но ако човек го отхвърли, ще се изложи на опасност (3.35, 18.47).
Тук трябва да се отбележи, че макар да следваме природата си, все пак имаме и свободна воля. Ще обясня с езика на систематичната философия, изложена в Гита, а после ще илюстрирам основните идеи с пример от съвременността.
Бездействие в действието
Когато съзнанието ни е ясно, разбираме, че душата е просто свидетел на движенията и дейностите на материалното тяло, покриващо я както дрехите покриват тялото (2.22). Само душа, объркана от фалшиво его (), си мисли „Аз съм извършителят“. Всъщност всички действия (на тялото) се осъществяват от гуните (проявленията) на природата (3.27). Който знае тези принципи на гуните и дейността, не се привързва към извършваното, защото осъзнава, че когато дадено физическо тяло действа във физическия свят, всъщност „проявления действат в проявления“ (3.28). Който разбира, че азът не прави нищо, притежава съвършено виждане (13.30). И наистина, щом човек разбере, че не друг, а гуните на природата извършват всички дейности и познае трансценденталния спрямо тези гуни Върховен Бог, ще постигне неговата духовна природа (14.19).
Как да разбираме всичко това? Кришна учи, че имаме свободна воля (18.63) и чрез своя избор сами си причиняваме радост и скръб (13.21). Кришна не ни принуждава да извършваме добро или зло, нито да се стремим към резултатите от дейността си. Защото действията се осъществяват от собствената ни, обусловена от гуните природа (сва-бхава) (5.14-15, 18.41).
Това може би изглежда объркващо. Понякога Кришна казва, че действията се извършват от проявленията на природата, а не от нас. На друго място казва, че ние сме отговорни за своите действия и затова страдаме или се наслаждаваме на техните последици. Кришна изяснява този парадокс в тринайсета и петнайсета глава.
Природата е причина на всички материални причини и следствия, а живото същество е причина за различните страдания и наслади в този свят (13.21).
Ние сме отговорни за действията на тялото, понеже свободният избор, който правим, задвижва материята. Тялото реагира на волята ни, но се случват действията – движи се само тялото, а не чистата душа.
Кришна пояснява този момент със следния пример: както физическите обекти никога не въздействат на пространството, в което се съдържат, така и тялото всъщност не опетнява и не трансформира душата (13.33). Ето какво се има предвид: предметите съществуват в пространството, но червената кърпа не прави и пространството червено. Пространството съдържа червен предмет, но не се смесва с него, защото е по-фино от предметите, които съдържа. Чистото пространство няма цвят, форма или текстура.
По същия начин душата е по-фина от материята, защото представлява по-висша енергия (7.4-5). Всъщност материята никога не докосва душата. Душите никога не са материални така, както пространството никога не е червено, гладко, тежко или леко. Но понеже вярваме, че сме тялото и се привързваме към тази самоличност, имаме усещането, че се наслаждаваме или страдаме от удоволствията и болките на тялото. Всъщност обаче сме същество, различно от тялото (13.33).
Чрез избора и действията си ние обуславяме тялото като добро, страстно или невежо. Когато срещаме друго тяло, къща, град, музика, изкуство, работа, приятелство, любов и какво ли още не – всичко с материални качества, привлекателни за собствените ни такива – тялото и умът ни силно пожелават съответния обект.
В този смисъл, когато тялото и умът ни взаимодействат с други тела и умове, всъщност проявленията действат с други проявления. В по-висш смисъл не се случва нищо друго. Узнал това, човек не се оплита в тези проявления (3.28). Доколкото се отъждествяваме със собствените си материални тяло и ум – и техните проявления – вярваме, че и ние, и другите личности се движат заедно с тялото.
По същия начин този, който познава истината (), трябва да мисли: „аз не извършвам абсолютно нищо“. Защото дори изпълнявайки основните функции на тялото, като виждане, чуване, докосване, хранене или дишане, всъщност „сетивата действат в сетивните обекти“ (5.8-9). А физическите сетива не представляват вечния ни аз. Ние сме само свидетели на действията на тялото.
И така, макар зает с различни дейности, този, който нито се привързва към плодовете им, нито зависи от материалните обстоятелства, не извършва нищо (4.20). Човекът, притежаващ буддхи, духовен разум, вижда бездействие в действието (4.18): тялото действа, докато душата наблюдава.
Нека разгледаме един съвременен пример, за да поясним тази концепция и как тя се отнася към карма йога. Представете си, че карате кола с висока скорост и изведнъж осъзнавате, че се движите в погрешна посока – или още по-лошо, ще се блъснете в нещо. При висока скорост не можете моментално да спрете колата, но можете да я насочите към безопасно платно и постепенно да спрете.
Така и нашето тяло (превозното средство на душата) препуска през времето с психологическа и поведенческа инерция, натрупана през много предишни животи. В професията, взаимоотношенията и отдиха си се стремим да се наслаждаваме на плодовете на своите действия. Дори когато виждаме, че истинската ни природа и удоволствие се духовни, желанията, нуждите и склонностите ни носят инерция от много предишни въплъщения. Не можем моментално да ги спрем. Можем обаче да насочим действията си към духовни канали, докато постепенно натискаме спирачките на земните привързаности. Въпреки че азът е духовен, тялото ще действа според проявленията си (3.5, 3.28, 33).
Материалните проявления и задълженията, пораждани от тях, са в йерархия, при която добродетелите и породената от тях работа на брахмана е най-висша. Кришна подчертава, че карма йога е великият изравнител. Всички хора могат да постигнат пълно духовно съвършенство чрез обожание, чрез изпълнение на дълга към този, от когото произлиза всичко и който прониква всичко (18.45-46). И отново, йога е саматвам, равенство. Всеки човек, независимо от коя варна, е равностоен на останалите, ако сериозно изпълнява карма йога; а постигналите това, виждат всички души еднакво.
По пътя на карма йога научаваме да предлагаме плодовете на действията си на Бога. С нарастването на духовното ни удоволствие ние надрастваме привързаността си към материалното удоволствие. Духовната практика събужда вечната ни природа отвъд тялото и ни освобождава, за да изпълним най-висшите си мечти и идеали. Иначе, както отбелязахме по-горе, постъпките и професиите ни продължават карма-бандха, „робството на карма“ (2.39, 3.9, 9.28), описвано и като робство на раждането (2.51).
Макар и принудени да действаме според природата си, ние наистина сме изправени пред избор от огромно значение. Ако работим егоистично и се опитваме да се наслаждаваме на плодовете на действията си, нашата работа (карма) ни оплита в тленната мрежа на нашата природа. Но ако посвещаваме същата тази карма на Кришна, тя се превръща в освобождаваща карма йога (18.45-46). В това е същността на карма йога. Външно погледнати, карма и карма йога изглеждат като едно и също действие. Но в същността си намерението и съзнанието коренно се различават и водят до противоположни резултати. За да даде добър пример на хората, Кришна лично показва как да се постъпва без привързаност в този свят (3.21-24, 4-14, 9.7-9).
А какво да се каже за учените, чиято природа е да търсят Истината в сериозни, задълбочени научни занимания? Какъв е техният път?
Бележки
- 1.Нарича се още със същото значение. – б.а.
- 2.Думата е сродна по корен със su на испански, seu/sua на португалски, suo/sua на италиански, son/sa на френски (и свой/свои на български – б.пр.) и т.н. Всички тези думи означават притежание. – б.а.
- 3..30, 9.27, 12.6, 12.10, 18.56, 18.57. – б.а.