IX. Йога на знанието

Знанието като духовен път

Кришна обяснява, че гяна йога (йога на знанието) е за хората с философска нагласа, а карма йога (йога на действието) е за активно работещите в света. Той многократно подчертава, че двата пътя са просто аспекти на едно и също духовно състояние или положение, наречено ништха¹ (3.3) Кришна потвърждава единството на тези два вида йога: „Само невежият говори за преданото служене като нещо различно от аналитичното изучаване на материалния свят. Личностите с истинско знание твърдят, че всеки, следващ сериозно един от тези пътища, постига резултатите и на двата. Човек, който знае, че положението, постигнато със средствата на аналитичното изучаване, може да се постигне и чрез предано служене и следователно вижда аналитичното знание и преданото служене на едно и също ниво, разбира нещата такива, каквито са“ (4.33).

С други думи, духовна практика (йога), основана на работа в света, е по-висша от научното изучаване, лишено от такава духовна практика (6.46). По същия начин понеже знанието е върховната цел на всички жертвоприношения и обреди, практика, изпълнявана със знание, е по-висша от обикновени външни ритуали (4.33).

Тези, които следват с дисциплина духовния път, успяват да видят душата, а своеволните не могат да я видят, колкото и да се стремят, понеже им липсва осъзнаване (5.11). Например проблемът на двойствеността не може просто да се изучава – трябва да се издигнем над нея чрез духовна практика. Човек може и да изучава природата на Бога, но преданото служене ще го направи способен да вижда висшата духовна природа и така да се освободи от нисшите привързаности (2.59). С искрена практика всички духовни пътища, на които учи Гита, водят до пряко преживяване на душата и Бога (13.25).

Истинската карма йога води до духовно знание, а искрената гяна йога води до духовни действия в света. В края на краищата именно нашето знание за живота и целта на това знание ни вдъхновяват да действаме (18.18).

Затова философите клонят към йога на знанието (3.3). Стремежът към знанието като духовен път, а не просто за интелектуално удовлетворение показва божествената природа на човека (16.1-3). Но към какъв вид знание се стремят йогите на знанието?

Нека разгледаме как Кришна описва знанието: неговите структура и източници, учители и ученици, емпирическото му качество, силата му да освобождава и качеството му на свещено приношение. Ще разгледаме тези качества подред.

Знанието е като слънцето: то разпръсква мрака и осветява всичко (5.16). Слънцето изгрява постепенно и равномерно излъчва светлина още преди да се издигне над хоризонта. По същия начин просветлението изисква време (6.45), но въпреки това пътят на знанието ни дава светлина и радост от самото начало на заниманията ни (9.2) още преди да видим Бог, както го е видял Арджуна.

По-нататък Кришна заявява, че Той дава цялото основно знание (7.2) и че човек може лично да го осъзнае (9.2). Нека сега разгледаме структурата на духовното знание.

Истинските принципи на живота (таттва)

Кришна заявява, че представя най-възвишеното знание (14.1); щом човек го усвои, не остава нищо друго за научаване (7.2). Тук Кришна несъмнено говори за основните принципи на знанието, а не за всички подробности от стотиците земни науки и научни дисциплини.

На санскрит думата сатям означава истина в простия смисъл, че дадено твърдение или понятие е вярно, а не невярно². Думата таттва³ обаче също често превеждана като истина, означава реален, основен, видим и доказуем принцип или категория от съществуването.

Кришна използва термина таттва в цялата Гита. Очевидно, заявявайки, че дава цялото знание, Той има предвид основните таттви или верни, реални принципи на живота. Когато Арджуна го моли да му обясни знанието (13.1), Кришна отговаря категорично. Знанието – това е да познаваш трите основни реалности: 1) материалното тяло (или природата); 2) душата, познаваща тялото; и 3) Бога, който познава всички тела (13.2-3).

След това заключава: „осъзнаване на важността да се знае истината – това обявявам за знание (таттва)“ (13.12). И обратното, „знание… което е оскъдно, без да се познава истината (таттва), е в гуната на мрака“ (18.22).

Така основните таттви (или реалности) са природата, душата и Бог. А Бхагавад-гита е най-висшето знание (14.1), защото изчерпателно обяснява природата, душата и Бог. Който изучава този безсмъртен диалог, се включва и в приношението на знание (18.70), както поясних в раздела за ягя.

Не е изненадващо, че Кришна често ни казва да разберем това, на което ни учи: „таттватах“ – т.е. според фундаменталните, истински принципи (таттви). Нека разгледаме как Кришна използва тази дума.

Материя и дух

За първи път Кришна използва термина таттва още в началото на наставленията си – според него „виждащите истината“ (т.е. „виждащите таттва“) са осъзнали, че вечните неща (душите и Бог) никога не биват унищожени, а временните неща (като телата и другите материални обекти) никога не пребъдват (2.16). Цялата Гита се гради на тази решаваща разлика.

По същия начин, когато чрез усърдна духовна практика душата най-сетне види себе си и познае най-висшето блаженство, тя повече не се отклонява от таттва, истинските принципи на действителността (6.20-21).

Гуна и карма

Таттва се отнася и до познаването на вътрешните механизми на гигантската илюзорна машина, наречена вселена. Познаващият таттва не се привързва към материалните дейности (карма), обусловени от гуните на природата, защото знае, че при всички тях „гуните действат в гуните“ (3.28). Тъй като разбира, че душата е една таттва, а материята (с всички свои проявления) – друга, познаващият таттва не се привързва към материалните действия, защото действие, при което проявленията на тялото взаимодействат с проявленията на света, всъщност не е реално действие на душата (както подробно бе обяснено по-горе).

Дори когато изпълнява такива основни действия, като виждане, чуване, докосване, мирис, хранене и т.н., познаващият таттва трябва да мисли „аз не извършвам нищо“ (5.8). Защо? Защото „сетивата се движат в сетивните обекти“ (5.9), а сетивата на тялото не са тъждествени с душата. Тялото и душата са различни таттви.

Таттва може да се отнася и до истинските компоненти на конкретни действия. В началото на заключителната осемнайсета глава на Гита Арджуна иска да узнае според истинските принципи (таттва) какво означава да се отречеш от света (18.1), защото, както е известно, в началото има погрешно разбиране за това.

Кришна таттва

Кришна използва думата таттва петнайсет пъти в Гита и повечето се отнасят до основната тема на песента – самия Той.

Човек си осигурява освобождение от раждане и смърт просто като познае истински (като таттва) трансценденталната природа на появяванията и дейностите на Кришна (4.9) – т.е. като разбере, че те са несравними с нашето раждане и действия на земята.

Познаващите таттва притежават знание и ни помагат да узнаем и проумеем, че всички души съществуват в Кришна, Душата на всички (4.34-35).

Само един сред хиляди успели в духовните практики познава Кришна наистина (като таттва) (7.3).

Провалят се тези, които не знаят наистина (като таттва), че Кришна е Богът и Наслаждаващият се на всички жертви (9.24).

Този, който познава наистина (като таттва) необятното величие и йога на Кришна, непоколебимо се занимава с йога (10.7).

Чрез чиста преданост е възможно да се познае и види Кришна наистина (като таттва) (11.54).

Чрез преданост човек разбира наистина (като таттва) какъв е всъщност Кришна; и щом го познае наистина (като таттва), може да го постигне (18.55).

Желанието за знание като духовен път (гяна йога) в крайна сметка е насочено към най-висшия познаваем обект: Кришна. Така след многобройни раждания този, който го постигне, разбира, че Кришна е всичко и му се отдава (7.19). Защото ведя („това, което трябва да се познае“) е Кришна (9.17, 11.38, 15.15) и гйеям (също „това, което трябва да се познае“) е Кришна (13.13-18).

В четиринайсета глава Кришна заявява, че отново ще предаде „най-същественото от цялото знание“ (14.1): неотклонната преданост към него издига човека над всички материални проявления и го отвежда към чисто духовно съществуване (14.26), защото Кришна е основата на брахман (Абсолютния дух), на вечното безсмъртие, непреходните добродетели и най-върховното блаженство (14.27).

Постигането на дълбоко духовно знание обаче изисква сътрудничество от страна на свещени писания, учител и ученик, като и трите елемента трябва да изпълняват правилно ролята си. Нека разгледаме поотделно всеки един член от този „екип на знанието“.

Свещени писания (Веда, шастра, Гита)

В учението си Кришна специално подчертава, че дори в свещената ведическа традиция не всички писания са равни. Посветен на духовното ни освобождение, Той подрежда свещените текстове не догматично, а според степента на тяхното духовно или светско съдържание. Кришна говори за писанията по три начина: 1) за Веда (или Ведите) говори обикновено в отрицателен смисъл; 2) за шастра (свещени писания) говори винаги положително; и 3) за своето учение, Бхагавад-гита, говори като за най-висшето свещено писание. Не може да се очаква нещо по-нисше от текст, изречен лично от Бога. Нека разгледаме как Кришна определя свещените текстове.

Веда

Първите десет пъти, когато споменава Ведите⁴, Кришна ни предупреждава да страним от тях. Защо? Ведите и много други писания насърчават многобройни ритуали, носещи материални блага (например райски наслади) на земните умове, изпълнени с желание за плодовете на добра карма (2.42-43).

Трябва да имаме предвид, че Бхагавад-гита и духовни текстове като Шримад Бхагаватам описват земния рай в тази временна вселена и духовния, вечен свят отвъд нея. Райските планети в този свят предлагат само ефимерни удоволствия (9.21). Всъщност никой не може да остане вечно в който и да било свят от тази вселена (8.16). Затова поради загрижеността си за нас Кришна ни предупреждава да се държим настрана от всички писания, които ни предлагат един или друг ритуал, обет или религия като път към егоистични наслаждения.

По този начин Кришна заявява, че Ведите се съсредоточават най-вече върху трите проявления на природата и насърчава Арджуна да се издигне над тях (2.49). И понеже духовното отдаване на Кришна носи и материално благополучие (9.22), „всички Веди струват колкото кладенец насред дълбока река“ (2.46). С други думи, нямат голяма стойност. Човекът, чийто разум е преминал отвъд илюзията, не се вслушва във Ведите, нито в които и да е други писания, примамливо възпяващи целите на материалния живот (2.52). Когато подобни свещени „сделки“ са неспособни да отклонят душата, човек постига истинската духовна йога (2.53).

Кришна продължава да критикува Ведите: йоги, който научава от него как да се издигне над този свят, се издига и над Ведите (8.28). Изучаващите Ведите изпълняват тържествените ритуали и се отправят към рая на този свят, наслаждават се на небесните сладости, ала в един момент, когато се изчерпи запаса им от добра карма, внезапно се връщат обратно на земята (9.20-21). Съвсем естествено никой не може да види Бога чрез такива Веди (11.48, 11.53).

В петнайсета глава обаче Кришна ни показва Ведите през друга призма. Истинският познавач на Ведите знае, че този свят наподобява дърво, обърнато наопаки (15.1) – просто отражение на духовната реалност. Всъщност предназначението на всички Веди е да се познае Кришна и Кришна познава всички Веди (15.15). Тук откриваме привидно противоречие: от една страна, Кришна казва на Арджуна, че Ведите обхващат най-вече трите проявления на природата (2.45), а от друга – заявява, че целта на всички Веди е да бъде постигнат Той, който е отвъд проявленията (7.13). Как е възможно това?

Можем да проследим отговора в самата Гита. Да разгледаме следните твърдения:

1. Този, който познава духа и материята – включително проявленията – не се ражда отново (13.24).

2. Този, който разбира, че проявленията подбуждат към действия в материалния свят, и който вижда отвъд тези проявления, постига моята истинска природа (14.19).

3. Издигне ли се над тези три проявления, човек се освобождава от страданията на раждане, смърт и старост и се наслаждава на безсмъртие (14.20).

Така според великия божествен промисъл Ведите ни водят през проявленията на природата, но окончателната цел е да се премине отвъд тях и да се познае Кришна (7.13).

В заключение: макар Ведите да говорят много повече за този свят, отколкото за Бог, те в крайна сметка са насочени към Кришна, като от време на време споменават Вишну (Кришна) – трансценденталното същество⁵, въплъщение на освобождаващия акт на жертвоприношението⁶, или всъщност ни показват безсмислието на светските награди.

Освен това думата веда означава знание; така че в стих 15.15 Кришна буквално казва, че „всички форми на знание са предназначени за това да бъда познат Аз“.

Във всеки случай, когато недвусмислено споменава Ведите за последен път, неговите думи са: „В света и във Ведите Аз съм възхваляван като Върховната Личност“ (15.18).

Шастра

След като описахме как Кришна говори за Ведите, да разгледахме и петте начина, по които Кришна използва термина шастра, по-общото понятие, означаващо свещени писания в смисъл на божествен авторитетен текст.

След като обяснява, че е Върховната Личност отвъд всички души, обвързани или освободени, Кришна заявява, че е разкрил „най-поверителната шастра“ (15.20).

Този, който отхвърля наставленията на шастра, действа своенравно и не постига нито съвършенство, нито щастие, нито висшия път (16.23).

Следователно шастра определя кое е правилно и кое неправилно действие. Съобразявайки се с насоките на шастра, трябва да изпълняваме дълга си (16.24).

Щом чува това, Арджуна пита за онези, които отхвърлят наставленията на шастра, но продължават да правят жертви с вяра. Дали пребивават в добро, в страст или в мрак (17.1)? Интересно е, че Арджуна приема отхвърлилия наставленията на шастра за неосвободена душа по начало и пита как такава личност е обвързана в проявленията на природата. Кришна отговаря, че това зависи от конкретния човек.

Той заявява и че само тези, които пренебрегват правилата на шастра, изпълняват тежки въздържания и аскетизъм (17.5). Шастра никога не изисква от нас да си вредим.

За разлика от смесеното си отношение към Ведите Кришна винаги определя шастрите като неоспорими и авторитетни. И описва своето учение като най-висша или най-поверителна шастра.

Бхагавад-гита

Тъй като Кришна е източникът на всичко (10.8) и понеже материята и духът, двете неразделими съставни части на вселената, са негова енергия (7.4-5), в този смисъл Той е всичко (7.19, 11.40). Ние не можем истински или окончателно да разберем каквото и да е, без да разберем Кришна. А ако искаме да разберем Кришна, трябва да прилагаме няколко основни епистемологични правила:

1. Понеже полубоговете и великите мъдреци произлизат от Кришна, те не познават неговия източник (10.2). Защо тогава да се търси, след като дори полубоговете и просветлените мъдреци не могат да го открият?

2. Най-висшите духовни същества не могат да познаят личностната форма на Кришна само със собствени усилия (10.14). Трябва да бъдем реалисти по отношение на възможностите си.

3. Единствен Кришна познава себе си (10.15).

4. Кришна желае напълно да ни обясни себе си, стига ние да пожелаем да слушаме (7.1); затова и изговаря Бхагавад-гита.

5. За да разберем Гита, трябва да я слушаме чрез авторитетната приемственост от учители, наречена парампара (4.1-3).

Кришна ни уверява, че ще ни даде цялото фундаментално знание и дълбоко проникновение (7.2). Това просветлено знание ще ни отведе към духовно освобождение (9.1). И понеже не можем да видим Кришна с материалните си очи, Той може да ни даде божествено зрение, както се случва с Арджуна, за да можем да го видим наистина (11.8).

Кришна ни умолява да се вслушаме в неговите върховни слова, които изговаря за наше добро (10.1). Той ни поднася най-възвишеното знание – мъдростта, отвела до съвършенството всички мъдреци от миналото (14.1). Ала Кришна просто предлага и затова накрая казва на Арджуна: „Аз ти разкрих най-поверителното знание. Добре обмисли всичко и постъпи, както пожелаеш“ (18.63).

Това сякаш е последната дума. Но Кришна така силно желае да помогне, че веднага след думите му към Арджуна да постъпи, както желае, отново казва: „Понеже си мой много скъп приятел, отново ще говоря за твое добро. Чуй още веднъж върховното ми наставление“ (18.64).

Духовни учители

Представители на Бога

По-горе споменах, че получаваме това знание чрез парампара, непрекъснатата приемственост от авторитетни учители (4.1-3). Знанието се предава от Кришна по тази непрекъсната, жива верига.

В Гита откриваме три примера за парампара:

1. В древността Кришна разкрил знанието на Вивасван, който го предал на Ману, а той на свой ред – на сина си Икшваку (4.1-2).

2. Кришна възстановява изгубената последователност, като говори на Арджуна (4.3).

3. Санджая, с когото Гита започва и завършва, чува думите на Кришна по милостта на своя учител Вяса (18.75).

Кришна обяснява защо е избрал да разкрие отново Гита лично на Арджуна: Арджуна е предан и приятел на Кришна (4.3). Когато умът е привързан към Кришна и човек приеме подслон в него, Той разкрива цялото знание и пояснява как напълно, отвъд всякакво съмнение, да го разберем (7.1-2).

Още повече че на тези, които неизменно го обичат, Кришна лично дава буддхи йога, духовна интелигентност, чрез която да стигнат до него (10.10). От състрадание към тях Той премахва невежеството им с блестящия светилник на знанието (10.11). Кришна казва: „Моите предани напълно разбират това знание“ (13.19).

За да разбере съвършено Бхагавад-гита, човек трябва да познава Кришна; а да го познае може само този, който го обича. Дали Кришна не е пристрàстен към своите предани и несправедлив към другите? Той отговаря на въпроса с думите, че се отнася еднакво към всички същества, не мрази, нито предпочита някого. И все пак, Той „е в тези, които са в него“ (9.29). Кришна отвръща справедливо на всекиго (4.11), както вече обяснихме в раздела за Бог.

Днес мнозина твърдят, че познават Гита и са компетентни гуру, духовни учители. Кришна недвусмислено учи, че Бхагавад-гита познават тези, които следват Арджуна, неговия предан и приятел. Въпреки това мнозина твърдят, че – освен друго – са предани на Кришна и притежават дълбоко духовно знание. Нека сега разгледаме как Кришна описва поведението и мисловната нагласа на тези, които наистина разбират, служат и предават неговото послание – т.е. истинските учители, познавачи на Гита.

Мъдреци, прозрели Истината

Кришна на два пъти описва просветлените личности като таттва-дарши, „мъдреци, прозрели (окончателната) истина“. Такъв мъдрец вижда разликата между вечните неща (душите) и временните неща (телата) (2.16). Таттва-даршите, прозрели истината, са способни да ни учат, понеже самите те са осъзнали това знание (4.34).

Както бе обяснено по-горе, съществуват три основни таттви или фундаментални истини: природата, душите и Бог. В този смисъл мъдрецът, прозрял таттва, не обърква тези истини. С други думи познаващият таттва:

1. Не обърква материята с духа, като смята вечната душа за временно тяло.

2. Не обърква духа и Бога, като смята душата за Бог.

3. Не обърква Бога и материята, като мисли, че Кришна се появява в този свят в материално тяло, или че всеки материален обект, дори самата материална вселена, е Бог в безусловен смисъл.

Знаещият човек трябва да вижда, а не да обърква таттвите, основните истини. За щастие Кришна ни дава и поведенчески признаци, по които можем да разпознаем истински мъдрия учител и да се стремим към истински духовна наука.

Поведението на истинските мъдреци

Арджуна на два пъти пита Кришна за качествата и поведението на човек, който е реализирал духовното познание. Виждаме, че принципите в духовната наука на Гита са ясни и практични.

В първия случай Арджуна пита за поведението на личността, установена в мъдрост. Кришна отговаря, че мъдрият човек се е отказал от всички егоистични желания, намира удовлетворение единствено в аза (2.55), живее освободен от копнежи, страсти, страх и гняв (2.56) и не се радва на щастието, нито ненавижда нещастието (2.57). Мъдрият оттегля сетивата си от обектите на сетивно наслаждение, както костенурката прибира крайниците си в корубата (2.58). Истинското оттегляне изисква автентично преживяване на нещо по-висше, иначе човек се връща назад към нисшите удоволствия (2.59). Окончателното откъсване от земните удоволствия е действителен знак за духовна привързаност – също както човек изоставя детските си играчки, защото е пораснал и достигнал зрялост.

Във втория случай Кришна казва, че щом преодолее трите материални гуни, човек се освобождава от нещастията на раждането, смъртта и старостта и се наслаждава на безсмъртие (14.20). Тогава Арджуна пита за признаците на такъв човек (14.21). Кришна отново отговаря, че освободената душа се разпознава по пълната си откъснатост от материалните проявления и от двойствености като радост и скръб, неодобрение и възхвала, чест и позор, приятно и неприятно (14.23-25). Кришна добавя, че този, който служи на Бога в неотклонна бхакти йога, напълно преодолява влиянието на гуните и постига Абсолюта (14.26).

По-нататък Кришна на два пъти изрежда подробно качествата, характеристиките, навиците и чертите, които води след себе си истинското знание. Най-напред говори за отсъствие на гордост, липса на лицемерие, ненасилие, прошка, висока нравственост, служене на духовните водачи, чистота, устойчивост, самоконтрол и много други подобни черти и накрая заключава: това е знание; всичко останало е невежество (13.8-12).

По същия начин най-висшето знание води до духовно съществуване и включва характеристики като чиста интелигентност, решителен самоконтрол, отказ от привързаност и ненавист, въздържано хранене, отдаденост на медитация и много други (18.50-53). И най-после, както споменахме по-горе, човекът, постигнал истинско знание, осъзнава, че Бог е всичко, и му се отдава (7.19).

В горните описания никъде не се посочва, че душата, постигнала знание, се оттегля от света – това е важно да се отбележи. Напротив, постигналите знание продължават да изпълняват задълженията си според природата на тялото си (3.33). Да познаеш Бога, не означава да отречеш тялото, а да го управляваш и да действаш с него по разумен, духовен начин. Както говорихме по-рано, истинското отречение е да се откажеш от плодовете на действията си (18.2). А какъв по-добър пример от самия Арджуна, който, след като възстановява знанието, накрая заявява на Кришна: „Сега съм непоколебим, свободен от съмнения. Ще действам според твоите наставления“ (18.73).

И накрая Кришна описва светогледа и поведението на пандита⁷, истински учения човек:

Пандита не оплаква нито душите, които все още са в тела, нито душите, които напускат телата си (2.11).

Пандита предприема всички действия без егоистичен мотив, понеже знанието е изгорило последиците от карма (4.19).

Пандита вижда философията и практиката като едно и също (5.4).

Пандита не прави разлика между душите, въпреки че са въплътени в различни по вид, пол или социална класа тела (5.18).

Искрени ученици

Ако имаме щастието да открием истински учител, който да ни преподава Бхагавад-гита, как да се обърнем към него? Самата Гита ни показва – най-напред чрез примера на Арджуна, а после и чрез наставленията на Кришна относно задълженията на духовния ученик.

В първа глава Арджуна осъзнава, че се нуждае от съвършен учител и се обръща към Кришна: „… Объркан относно моя дълг, те питам кое е безспорно добро? Кажи ми – аз съм твой ученик; научи ме – понеже съм ти напълно отдаден“ (2.7).

Арджуна заявява, че е смирен ученик, но свободно изразява съмненията си и задава трудни въпроси (3.1-2, 5.1), преди да приеме всичко, което му казва Кришна (10.14) и да се съгласи да изпълни неговите нареждания (18.73).

Тук отношението на Арджуна към Кришна съответства на същинското взаимоотношение учител – ученик, описано от самия него: човек трябва да се обърне към мъдър учител (осъзнал таттва) със смирение, задълбочени въпроси и предано служене. Такова отношение естествено убеждава мъдрите да ни научат на всичко, което знаят (4.34).

В края на краищата този, който се доверява на посланието на Кришна, придобива знание, а знанието носи най-висш духовен мир (4.39). В зависимост от това знание човек постига единение с Кришна (14.2). Трябва да се стремим да бъдем като Арджуна, най-прочутия ученик на Кришна.

Да видиш истината (дришти)

Понеже Арджуна не завижда на Бога, Кришна му разкрива освобождаващо знание, което може да се получи чрез директно възприятие (9.2). В цялата Гита Кришна пояснява, че да познаваш дълбоко Истината, означава да я видиш. Неговото послание е поразително визуално. Вярата води до знание (4.39), но самото знание трябва да се прозре, а не просто да му се вярва. Само когато видиш висшата истина, можеш да се откажеш от светските обекти на сетивно наслаждение (2.59). Нека обобщим ролята на духовното виждане в Гита.

Както казахме по-рано, Кришна два пъти говори за мъдреците, прозрели истината или таттва, които са видели заключението относно материята и духа: материалните форми са нетрайни, духът никога не умира (2.16). По същия начин мъдреците, прозрели таттва, виждат, че всички души съществуват в Кришна (4.34-35). А знанието води до това да се види необходимостта от познанието за таттва: фундаменталната, неоспорима истина (13.12).

Кришна често говори, че трябва да се виждат основните реалности душа, природа и Бог, а не да се объркват. Някои виждат, че душата е нещо удивително (2.29) и намират удовлетворение, когато видят истинското „аз“ чрез аза вътре в себе си (6.20).

Човек трябва да е способен да вижда и това, което не е истина. Чрез очите на знанието той постига върховното, осъзнал разликата между тялото и душата, и вижда как да се освободи от материята (13.35). По същия начин знанието неотклонно води със себе си способността да видим злочестината в раждането, смъртта, старостта и болестите (13.9), защото именно това ни подтиква да търсим освобождение. А мъдрецът, постигнал прозрение, вижда земните удоволствия като мрак, също както обикновените хора виждат святия живот като нещо неразбираемо (2.69).

Този, който вижда себе си като единствен извършител, всъщност не вижда (18.16), а този, който вижда, че природата извършва действията и че азът не върши нищо, вижда истински (13.30). По същия начин, когато човек разбира, че не друг, а проявленията на природата извършват всички дейности, и вижда отвъд тях, постига божествената природа (14.19).

Обърканите не виждат как душата напуска физическото тяло, живее в него или му се наслаждава, но притежаващите очите на знанието наистина виждат (15.10). Целеустремените йоги виждат аза във върховния Аз; но дори и да полагат усилия, недисциплинираните и нехайните не виждат, защото им липсва знание (15.11).

Всички духовни пътища, на които учи Гита – йога на медитацията, йога на знанието, йога на действието и т.н. – дават възможност на човек да види истинското „аз“ в себе си чрез аза (13.25). По същия начин, този, който вижда, че философията (гяна йога) и практиката (карма йога) са едно, вижда истински (5.5).

Вече говорихме, че Кришна определя йога като способността за еднакво виждане във всичко и подчертава, че трябва да виждаме идентичността на всички същества отвъд телесните различия. Така този, който се учи от мъдрите, вижда всички същества без изключение в Кришна, Върховната Душа (4.35). Мъдрият човек, пандита, вижда всички същества по един и същи начин независимо от обществената им класа или вид (5.18). Душата, поела по духовен път, вижда душата във всички същества и всички същества във върховната Душа и така вижда еднаквостта във всички посоки (6.29). С други думи, такъв човек вижда Кришна навсякъде и всичко в Кришна (6.30). Кришна потвърждава това и в други строфи (9.5, 13.28-29).

Когато казва, че душата притежава знание по природа (гянин), а невежеството го покрива, или скрива, Кришна косвено говори за знанието като за виждане. Той заявява пет пъти, че знанието е покрито, или скрито (авритам)⁸ – от похотта и гнева (3.38), от вечния ни враг похотта (3.39 и 3.40), от „не-знание“ (агяна) или невежество (5.15) и от мрак (14.9).

Светлината разкрива това, което мракът покрива. По същия начин, като разсейва мрака, слънцето ни дава възможност да виждаме. Кришна сравнява знанието (съзнанието) със слънцето два пъти: когато нашето знание унищожава невежеството, подобно на слънцето то осветява всичко около себе си (5.16); също както слънцето осветява целия свят, така и знаещата душа, притежател на полето (тялото), осветява цялото поле (13.34).

Нисшите проявления на природата – страст и мрак – обаче покриват вътрешно присъщото на душата знание. А висшето проявление, доброто, оставя светлината на знанието да грее и ни дава възможност да виждаме. В този смисъл четири стиха недвусмислено свързват добродетелта или доброто с висшето знание: понеже е чисто, доброто просветлява (14.6); когато всички „врати“ на тялото (сетивата) бъдат осветени, когато има знание, човек трябва да знае, че доброто процъфтява (14.11); когато се случва обратното и няма светлина, тогава проявлението на мрака се разраства (14.13); наистина, светлината на знанието е проява на добродетелта (14.22).

В същността си знанието за добродетелта е да се вижда, че всички, най-различни по природа, същества са в единение в необятното духовно поле на брахман (13.31). По същия начин такова добродетелно знание вижда една-единствена, цялостна, вечна духовна природа, неделима, макар да е в отделните живи същества (18.20). Кришна описва само знанието в гуната на доброто като виждане.

Човекът, потънал в страст и невежество, може да научи много неща, но няма да види духовната истина във всички същества. Затова мислителите в гуните на страстта и невежеството отричат душата и Бога – защото не могат да ги видят.

Кришна предупреждава, че проявленията на природата покриват зрението ни и не виждаме Бога (7.13). За да видим действително истината, която ще ни освободи, трябва да се стремим към знание (гяна) чрез духовната практика (йога) – т.е. гяна йога. Така систематично ще премахнем познавателните обвивки, които скриват чистото съзнание. Чрез грубото съзнание не можем да разберем Духа, който е най-фин и съществува едновременно отвън и вътре във всички същества (13.16).

Знанието като пряко виждане е описано най-въздействащо в единайсета глава от Бхагавад-гита, когато Кришна разкрива вселенската си форма пред изумения Арджуна. В двайсет и четири от петдесет и петте строфи на тази глава откриваме, че в различни форми глаголът виждам (пашя) е използван четирийсет пъти. И Кришна, и Арджуна, и Санджая, с които Гита започва и свършва, използват думата виждам многократно. Кришна отново и отново призовава Арджуна „Виж!“ (11.5-7), а Арджуна отвръща: „Виждам!“ (11.15-19). Това не е обикновено зрение, защото Арджуна вижда цялата вселена на едно място – т.е. в тялото на Бога (11.7-13). (Дадох подробно пояснение за зрението на Арджуна в раздела за Бога.)

Знание, което освобождава

Както Джанака и другите велики владетели са постигнали пълно съвършенство чрез карма йога (3.23), така и Бхагавад-гита учи, че знанието ще ни освободи от всяко зло – от греховете и нещастията, които те ни причиняват. Нищо не пречиства така, както знанието (4.38). Знанието е най-върховното пречистващо средство (9.2). Само с лодката на знанието и най-грешният човек ще прекоси всички злини (4.36). Знанието ни избавя от всички грехове (5.17). Кришна ни учи на това най-поверително знание и който го разбере, се освобождава от грях (9.1). Осъзнавайки Кришна като неродения, безначален велик Владетел на всички светове, човек се освобождава от греховете (10.3).

Като ни освобождава от греховността, знанието ни освобождава и от повтарящите се раждане и смърт. Този, който истински познава душата и природата, никога повече не се преражда (13.24). Дори незнаещите, които с вяра чуят това знание, всъщност се издигат над смъртта (13.26).

Материалните дейности ни обвързват, духовните ни освобождават. Така този, който познава карма и не-карма, се избавя от страданията (4.16). Най-освобождаващата дейност е ягя, жертването, и този, който го знае, е освободен (4.32). Йоги, който знае правилния път да се напусне този свят, достига най-висшето място (8.28).

Знанието е огънят, който изгаря нашата карма (4.19). Както бушуващият пожар превръща гората в пепел, така и огънят на знанието превръща всичката карма в пепел (4.37). Постигне ли знание, човек скоро постига и най-висш мир (4.39). Онези, които знаят и виждат с очите на знанието разликата между тялото и душата и пътя на освобождение от материята, отиват при Върховния (13.35). По същия начин притежаващите знание виждат как душата приема, наслаждава се и напуска тялото (15.10).

Кришна учи на най-висшето знание, довело всички мъдреци до най-висше съвършенство (14.1). И както за този, който не прави приношения, няма подслон нито в този свят, нито в следващия (4.31), така и за съмняващата се душа няма подслон нито в този, нито във висшия свят (4.40). Но отдаденият на Бога разбира тялото и душата и така постига неговата природа (13.19).

Знанието слага край на съмнението (4.41). Съмнението възниква от незнание, а мечът на знанието съсича съмнението в душата (4.42). Знанието за Кришна притежава особена сила; осъзнае ли, че Кришна е отвъд карма, човек също се освобождава от карма (4.14). Чрез постигане на знание личността никога повече не попада под влияние на невежество, защото вижда, че всички същества са в Кришна, Свръхдушата (4.35). И след множество прераждания този, който действително е постигнал знание, се отдава на Бога, знаейки, че синът на Васудева (т.е. Кришна) е всичко (7.19).

Приношение на знанието (гяна ягя)

Съсредоточена върху интелектуалните занимания, йога на знанието (гяна йога), също както и йога на действието (карма йога), съдържа всички общовалидни характеристики на йога, включително правилото действията да се посвещават на Бога. Кришна говори за гяна ягя, „приношение на знанието“ четири пъти⁹. Какво представлява това жертвоприношение на знанието?

Да разгледаме архетипното жертвоприношение: дареният от Бога дъжд (9.19) кара дарените от Бога семена да растат (7.10, 10.39) и да доставят храна, която ние консумираме с дареното от Бога храносмилане (15.15), като по този начин ни вдъхновяват да поднесем приношение в знак на благодарност към този, който ни е дал всичко (3.11-12, 3.14-15).

По същия начин мислителят мисли с дарена от Бога интелигентност (7.10, 10.32), дадена от Кришна в сърцето ни (5.15). Всъщност, понеже присъства в сърцето ни, Кришна е самото наше знание, обектът на знанието и всичко, което се постига чрез знание (13.18). Кришна е и целта на знанието (9.17, 11.38), висшият обект на знанието (11.18) и единственият обект на познанието в „книгите със знание“ (Ведите) (15.15).

Както храната за тялото, така и храната за ума е дадена от Бога и очевидно заслужава приношение в знак на благодарност. Така чрез гяна ягя (жертвоприношение на знанието) ние благодарим на Кришна за нашата интелигентност и знание и използваме дадените ни от Бога способности, за да познаем и разберем техния източник: самия Кришна. И в този случай поддържаме в движение космическия цикъл, като получаваме с благодарност и поднасяме обратно (3.16). Всъщност знанието запалва огъня на йога на себеконтрола, в който йогите поднасят всички дейности на сетивата и дъха си (4.27).

Кришна най-напред определя гяна ягя като свещена наука и я включва сред приношенията, които йогите могат да поднасят при различните си практики (4.28). Най-добрият пример за жертвоприношение на знанието е самата Бхагавад-гита. В края Кришна заявява, че този, който изучава неговия диалог с Арджуна, всъщност прави жертвоприношение на знанието към него (18.70). В този смисъл самото изучаване на Бхагавад-гита неотклонно отвежда човека до пътя към съвършеното знание.

В друг стих Кришна нарича учението си йога (4.1-3). Тук отново откриваме, че йога e форма на ягя (предлагане) – в този случай целенасочено, духовно изучаване, извършвано като приношение към източника на цялото знание и енергията, необходима за усвояването му.

Кришна познава и уважава различните ни природи и затова предлага различни физически, медитационни и интелектуални видове йога; но те са предназначени да се поднасят с преданост като приношение (ягя) и така се превръщат в духовни пътища. Всички практикуващи, които осъзнават тази обща цел, постигат Абсолюта (4.30). Затова знанието е от ключово значение. Приношението, наситено със знание, превъзхожда простото поднасяне на материални блага (4.33).

Освен това, макар мнозина да се обръщат към Бога, било за да облекчи страданията им, било от любопитство, било за да получат благоденствие, най-висш трансценденталист е този, който познава величието на Кришна и се стреми към него с истинско разбиране. И наистина, знанието за Бога води до изключителна преданост и постоянно служене (7.16-17).