X. Йога на медитацията

Освен йога на действието и йога на знанието (карма йога и гяна йога) Бхагавад-гита предлага и йога на медитацията (дхяна йога). Както дейностите в света трябва да бъдат одухотворени в йога на действието, а стремежът към знание да се издигне в йога на знанието, така и медитацията трябва духовно да се преобрази в йога на медитацията. Обикновеното съсредоточаване върху даден обект може да причини пагубно робство, а не да освободи. Кришна говори иронично за онези, които медитират върху обекти на сетивно наслаждение, привързват се към тях и накрая пропадат в най-дълбока заблуда (2.62-63). По същия начин да научиш как и защо да се откажеш от плодовете на труда си, е по-добре, отколкото просто да медитираш без отречение (12.12). Гита учи на дхяна йога – йога на медитацията.

Кришна споменава този процес на два пъти и заявява, че чрез дхяна йога и чрез другите пътища на йога човек вижда истинския аз (13.25) и постига духовно съществуване (18.52).

Освен в тези стихове Кришна говори за медитация и на много други места. Шеста глава често се именува и Дхяна йога (йога на медитацията) и макар да не използва точно този конкретен термин, Той я оценява високо като духовна практика.

Кришна описва къде и как да се медитира: сам, в уединение (6.10), на чисто място (6.11). Йоги трябва да приготви твърда повърхност, не много нависоко, нито на ниско, да я покрие с трева куша и еленова кожа (6.11). След това да седне в устойчива поза, да съсредоточи ума си в една точка, да контролира сетивата и действията си и да практикува йога, за да пречисти аза (6.12).

Кришна продължава с описание на правилната стойка: главата, шията и тялото трябва да са изправени, стабилни и неподвижни, погледът да бъде съсредоточен неотклонно във върха на носа, да не се гледа в други посоки (6.13). Спокоен, безстрашен, отказал се от полов живот, с ум постоянно установен в Бога, човек трябва да му се отдаде (6.14).

Ясно е, че за много хора е невъзможно да живеят и практикуват йога сами, в уединение, със строг обет за полово въздържание. За щастие, Кришна пояснява, че може да се практикува бхакти йога (най-висшата йога) (6.47) заедно с други хора, а не в уединение (9.14, 10.9) и въздържание (3.20)¹, необходими за изискващите по-специфични умения, но далеч не по-висшестоящи форми на йога (6.14, 8.11). Кришна говори за половото въздържание като вид аскетизъм, но не и като задължителна практика (17.14).

Той завършва краткото си изложение на класическата йога практика с пояснения за необходимостта от умерено хранене, отдих и сън (6.16), за признаците на спокойствие у практикуващия йога (6.19), за блаженото състояние на просветление (6.20-23), напредъка в медитацията (6.24-26), постигането на висше съвършенство и общение с Абсолюта (6.27-28) и за това да се вижда Свръхдушата (Кришна) във всички същества и всички същества в Кришна, като по този начин се установява ненарушима връзка с Бога (6.29-30) и се развива състрадание към всички (6.32).

Арджуна обаче изразява съмнение: какво ще стане, ако се откаже от светския живот и се заеме с йога практика, но се провали? Дали в такъв случай няма да опропасти и материалния, и духовния си живот и накрая да изгуби всичко (6.33-35, 6.37-39)? Кришна отново уверява Арджуна, че дори искреният йоги понякога да се проваля, усилията му ще бъдат възнаградени по най-удивителен начин (6.35-36, 6.40-45).

Кришна насърчава Арджуна да бъде йоги, защото пътят на йога превъзхожда пътищата на карма, гяна и тапас (аскетизъм) (6.46). За да не помислим, че Кришна подтиква Арджуна да се откаже от живота си на воин, Той разкрива, че практикуването на най-висшата йога не изисква нито да отиде на уединено място, нито (като женен мъж) да даде обет за въздържание. В действителност от всички йоги най-издигнат е този, чийто аз е изцяло погълнат от Кришна и който предано обожава Бога (6.47). Тези думи несъмнено описват точно Арджуна, когото Бог Кришна назовава „мой предан и приятел“ (4.3).

Както установихме в предходните глави за карма йога и гяна йога, и тук йога на медитацията кулминира в отдаденост на Кришна. Кришна е целта (6.15). Дхяна йоги съсредоточава ума си в Кришна (6.15, 6.47), отдава му се напълно (6.14) и достига неговата обител (6.15).

В дванайсета глава Кришна повтаря каква е целта на медитацията: Той лично спасява от океана на раждането и смъртта (материалния свят) преданите, които с пълна отдаденост медитират единствено върху него (12.6-7).

Осма глава също се спира на дхяна йога и дори изрежда кога е благоприятно или неблагоприятно йоги да напусне света (8.23-27). И тук се казва, че медитиращият йоги трябва да насочи ума си към Кришна (8.5,7), винаги да мисли за него като Върховна Божествена Личност (8.8, 8.10) и като „най-древния мъдрец и извечен владетел, по-малък от най-малкото, създател на всичко, с невъобразима форма, блестящ като слънцето, отвъд мрака“ (8.9).

Трябва да отбележим, че за обикновения дхяна йоги конкретното време на напускане на тялото определя дали ще се върне отново в този свят, или ще се издигне над него. Този, който медитира върху Кришна, при напускането на този свят ще отиде при него (8.5), без да се уточнява конкретно време. Тук побеждава любовта, а не умението.

Медитацията като духовно приношение

Както може да се очаква, и за отдадените на медитация йоги има възможност за ягя. Някои, постигнали дълбока медитация, поднасят петте сетива в символичния огън на себеконтрола, други поднасят обекти на сетивно наслаждение в огъня на сетивата (4.26). Някои принасят всички действия на сетивата и дъха в огъня на себеконтрола, разгорян от знанието (4.27). Посветените на дихателни упражнения пранаяма поднасят вдишването на издишването или издишването на вдишването (4.29). Така даже йоги, живеещ само от въздух, отдава благодарности и поднася жертвоприношение за този въздух. Кришна подчертава, че който не прави никакви жертви, не може нито да постигне истинско отречение, нито да бъде йоги (6.1).

Дори откъсналият се от света мъдър йоги трябва да прави приношения. Човек не може никога да се откаже от дълга си към източника на всичко, нито от дълга си да помага на другите, както не може да се откаже и от контрола над ума. Защото тези действия пречистват дори мъдрите (18.5).

Връщайки се към учението на Кришна за различните видове йога, може би ще усетим необходимост от по-конкретна информация как точно да се практикуват тези пътища. Всъщност именно най-висшата от всички, бхакти йога (6.47, 12.2), ясно осветлява въпроса какво точно означава да посветиш действия, знание или медитация на Източника и Върховния и да ги трансформираш в истински духовен път.

Ще разгледаме в дълбочина кулминацията на всички духовни пътища: пътя на чистата любов, бхакти йога – самото сърце на Бхагавад-гита.