XI. Йога на предаността

Кришна утвърждава няколко пътя към освобождението (5.4-5, 13.25 и т.н.) и ги подрежда по значимост:¹ всеобхватна и космополитна, Гита приема, че някои стадии по пътя са по-извисени от други. В този смисъл приношение, извършено в знание, е по-висше от обикновения ритуал (4.33); йоги, отдаден на духовна практика, е по-велик от обикновените аскети, учени и привърженици на ритуала (6.46); а от всички йоги този, който е отдал сърцето и душата си на Кришна (бхакти йоги), е най-издигнат (6.47).

Карма йога изисква да жертваме резултатите от труда си и на много места в Гита Кришна моли да посвещаваме всички свои дейности на него.² По същия начин най-висшата цел на гяна йога е Кришна, както изясних в раздела за йога на знанието. Що се отнася до дхяна йога, пътя на мистичната медитация, цялата Гита учи, че трябва да установим ума си върху Кришна.³ И най-сетне, йога на действието, йога на знанието и йога на медитацията достигат съвършенство в бхакти: чистата любов към Бога и всички, сътворени от него.

Кришна определя йога като саматвам, еднаквост, почиваща в неговото еднакво присъствие навсякъде, както бе посочено по-горе. Той определя йога и като санняса, отречение, и в крайна сметка човек трябва с преданост (бхакти) да отдаде всичко на него. А целеустременият духовен път, насочен пряко към бхакти, разбира се, е бхакти йога.

Думата бхакти произлиза от глаголния корен бхадж: служа, почитам, обичам, обожавам, благоговея пред. С други думи, да служа, да почитам, да се прекланям, да обичам и да обожавам Бога, е бхакти. Този, който изпълнява бхакти, е бхакта, предан.

В Гита Кришна често говори за „моите предани“.⁴ Той не се отъждествява с мистичните йоги и мъдреци, които не го обичат. За преданите в Гита се казва, че именно те я разбират истински (4.3, 13.19) и постигат Кришна (7.23, 9.34, 11.55, 18.65 и т.н.), никога не се изгубват (9.31), скъпи са на Кришна (12.14, 12.16), дори изключително скъпи (12.20), и отдават най-висше служене, като разясняват Бхагавад-гита на други предани души (18.68).

Бхагавад-гита запазва определението махатма, „велика душа“, за самия Кришна (11.13, 20, 37, 50) и за неговите предани (7.19, 8.15, 9.13), особено Арджуна (18.74). Ведите, аскетизмът, благотворителността и жертвоприношението не дават възможност на човека да види Кришна; само чистата преданост разкрива Бога (11.54). Всъщност Кришна накрая съветва Арджуна да разяснява Гита само на преданите (18.67).

Защо Кришна така силно настоява за превъзходството на предаността? Защо твърди, че бхакти йога е най-висшият път? Дали всъщност остава верен на думите си, че се отнася еднакво към всички, че нито мрази някои, нито е по-благосклонен към други (9.29) и справедливо отвръща на всички (4.11)?

За да отговорим на тези въпроси и да проникнем в сърцевината на Бхагавад-гита, трябва да се вгледаме отблизо в най-висшия духовен път, бхакти йога: целенасоченото развиване на чиста духовна любов.

Знание за Кришна

В Гита Кришна обсъжда много теми, но несъмнено основната е самият Той. И наистина, в десет от осемнайсетте глави, финалната, заключителна строфа⁵ настоява читателите да разберат или да се посветят на Кришна, Върховния Бог, Източника на всичко, който поддържа живота в света (9.10).

Самият Кришна е обектът на знанието:⁶ всичко, което може да бъде узнато; върховният обект на знанието (11.18), истинският познаваем във всички книги на знанието (15.15) и всичко, което се постига чрез знание (13.18).

И така, човек може да поеме по пътя на предаността, бхакти йога, като естествена последица от знанието. Например, „след многобройни прераждания, осъзнал, че Кришна е всичко, установеният в знание му се отдава“ (7.19). По същия начин, осъзнали, че Кришна е източникът на всичко и че всичко произлиза от него, разумните обожават Кришна с дълбоко чувство (10.8). А този, който ясно е видял Кришна като Върховната Личност, знае всичко и го обожава с цялото си същество (15.19).

Както знанието вдъхновява бхакти, предаността, така и бхакти е способна да породи знание. И понеже Арджуна е предан (бхакта) приятел на Бога, Кришна му разкрива тайните на Бхагавад-гита (4.3). Не само на Арджуна, а и на всички, които му се отдават с любов, Кришна дава интелигентност (буддхи йога), с която да го постигнат (10.10); Кришна е в тях и разпръсква невежеството им със светлината на знанието (10.11).

Само чистата преданост дава възможност на човека да познае Кришна, да го види и да се обърне към него истински (11.54). И именно преданият разбира истината за тялото и душата, определяни като полето и познаващия полето (13.19).

В края на единайсета глава (11.55) Кришна повтаря думата таттватах (чрез верни принципи), за да подчертае, че предаността (бхакти) дава възможност Той да бъде напълно опознат. Онези, на които им липсва духовно проникновение – понеже не познават висшата природа на Кришна като великия Бог на всички същества (парам бхавам аджанантах) – са убедени, че Той е по начало безличностно съществуване, приело личностна форма (7.24); така те омаловажават Кришна, когато се появява в човешката си форма (9.11). С други думи, преданите не объркват духа с материята и познават Кришна правилно и категорично – таттватах. Такова знание освобождава душата от материята.

Какво означава да се познава Кришна категорично? Както бе обяснено по-горе, Кришна учи, че знание ще рече да се познават трите категории действително съществуващи неща: душите, материалната природа и Бог (13.2-3). Заблудата се появява, когато объркаме тези три категории, взимайки една за друга.

Затова понякога мислим, че душите са материални и отъждествяваме себе си с тялото (15.8-10); суетно смятаме себе си за Бог или най-малкото за господар на всичко около нас (16.14); или пък мислим, че Бог е материален или идва в материално тяло като нашите (7.13, 7.24); някои дори смятат, че цялата материална вселена е върховна и над нея няма Бог (16.8). Всички тези фундаментално грешни по отношение на категориите схващания покриват чистото ни съзнание и ни отделят от вечния живот в щастие и радост.

Ако човек познава категорично (таттватах) божественото раждане и дейности на Кришна обаче, той не се ражда отново, а отива при него за вечен живот (4.9). Знанието за божественото раждане на Кришна спасява душата от превъплъщение в материалния свят. По същия начин знанието, че Кришна не е подвластен на карма, също освобождава от карма (4.14).

Познаващият Кришна като великия Господар на световете е освободен от всички грехове (10.3). Чрез това знание за него всички велики мъдреци са постигнали съвършенство; осланяйки се на същото това знание, човек постига собствената природа на Бога (14.1-2). Този, който разяснява това знание за Гита на преданите, се завръща при Кришна (18.68). А който просто го слуша с вяра, без завист, се освобождава и достига висшите светове (18.71).

Един бхакти йоги развива чистата любов към Бога с дълбоко знание, а не със сляпа сантименталност. В този смисъл Кришна заявява, че към Бога се обръщат четири вида хора: страдащите, любознателните, желаещите богатство и притежаващите истинско знание за Бога (7.16). Сред тях владеещият пълно знание е изцяло отдаден, защото Кришна е неописуемо скъп на всички, които истински го познават, и те са му много скъпи (7.17). Всъщност който познава Кришна и винаги е с него, е като самия Бог (7.18). Такава личност се отдава изцяло на Бога (7.19). Очевидно знанието играе жизненоважна роля при истинската духовна преданост: да познаваш Кришна, означава да го обичаш.

Щом съзнанието за Кришна е толкова просто и възвишено, защо толкова много хора не познават Бога? Припомнете си неговите думи, че човек се освобождава, като го слуша с вяра и без завист (18.71). И в други моменти Кришна свързва вярата (или доверието) с отсъствието на завист: тези, които изпълняват задълженията си според моите наставления и следват това учение с вяра и без завист, се освобождават от карма (3.31). По същия начин Той предава това освобождаващо знание на Арджуна, който не завижда на Бога (9.1). Демоничните личности обаче мразят Бога, който обитава и техните, и всички останали тела, и му завиждат (16.18). Гита не бива да се обяснява на завиждащите (18.67). А от друга страна, който се доверява на Кришна, постига знание (4.39).

Как да обясним жизненоважната връзка между отсъствието на завист и знанието? В дълбините на сърцата ни Кришна ни дава знание или невежество (15.15) в справедливо съответствие с нашето отношение към него (4.11, 9.29). Някои хора просто не харесват идеята за Върховна Личност, Бог (16.8); на тях Кришна дава безбожния свят, който желаят. С други думи, Той уважава свободната ни воля. Кришна не ни насилва да го приемем и затова имаме свободата да действаме според завистта си и да не вярваме в Бога. Когато най-накрая се изтощим от безсмислие, Кришна ни показва истинското предназначение на живота.

В крайна сметка всеки от нас сам се въздига или деградира: азът е приятел или враг на себе си – изборът е наш (6.5-6). Затова към края на Гита Кришна казва на Арджуна внимателно да обмисли всичко, на което го е научил, и след това да постъпи, както желае (18.63).

Най-сетне Кришна пита Арджуна дали е изслушал всичко с неотклонно внимание и дали породената от невежество заблуда се е разсеяла (18.72). Арджуна отговаря, че по милостта на Кришна илюзията го е напуснала и паметта му се е възвърнала. Сега е непоколебим и ще изпълни наставленията на Кришна (18.73). Това са последните думи, изречени от Арджуна и Кришна в Бхагавад-гита.

Кришна избира Арджуна да чуе Гита точно защото е предан приятел на Бога (4.3). Хилядолетия наред преданите на Кришна приемат, че за да разбере Гита истински, в цялата й дълбочина, и да се наслаждава на духовното й богатство, човек трябва да постъпи като Арджуна, образцовия ученик на Кришна. Какво следователно означава да се практикува бхакти йога и да се следва пътя на великия воин?

Как да постигнем Кришна

За нас е естествено да възхваляваме истински величественото с неговата красота, могъщество, доброта и мъдрост. Из целия свят хората възхваляват Бог с песни, танци и молитви; същия вечен процес откриваме и в бхакти йога.

В този смисъл Арджуна казва, че когато светът слуша за славата на своя Създател, се радва и тържествува и това е съвсем справедливо (11.36). Великите души, установени в своите обети на преданост, винаги възхваляват Бога и дълбоко го почитат (9.14). Те живеят в Кришна (12.8) и затова не приемат материалния свят за свой дом (12.19).

Поднасяйки листо, цвете, плод или вода на Кришна,⁷ преданите всъщност му поднасят самите себе си, защото в предлагането влагат сърцето си (9.26).

Както пояснихме по-горе, думите бхакти (преданост) и бхакта (предан) произлизат от санскритския корен бхадж: служа, почитам, благоговея пред, обичам, обожавам. Този глагол често се използва в Гита по отношение на преданите на Бога. В примерите, дадени по-долу, думата обожавам винаги се превежда от санскритския глагол бхадж:

Този, който обожава Кришна, установен във всички същества, е истински йоги и живее в Кришна (6.31).

Най-издигнатият йоги обожава Кришна с вяра (6.47).

Дори почитащите Кришна с материална цел, правят добро (7.16).

Освободените от двойственост обожават Кришна, непоколебимо посветили се на него (7.28).

Великите души обожават Кришна и знаят, че Той е вечният източник на всички същества (9.13).

Кришна живее в тези, които предано го обожават (9.29).

Попаднал във временния свят на нещастия, обожавай Бога (9.33).

Осъзнали, че Кришна е източникът на всичко, мъдрите го обожават (10.8).

Кришна осветява пътя към освобождението за онези, които го обожават с любов (10.10).

Този, който познава Кришна като Изначалната Личност, знае всичко и го обожава с цялото си същество (15.19).

Последната строфа изисква особено внимание: истинската бхакти означава да отдаваме всичко, което правим, на Кришна (9.27), да го обожаваме с цялото си същество (15.19). Това изисква сериозна духовна практика. Преданият трябва да се заеме с бхакти йога без отклонение (13.11, 14.26), защото Върховната Личност се постига чрез бхакти, преданост, но и чрез силата на духовната практика, йога (8.11). Скъпият на Кришна предан винаги е йоги, който сериозно извършва духовна практика (12.14).

Преминалите отвъд греховността, чиито дела са благочестиви и освободени от заблудите на двойствеността, обожават Кришна с неотклонна всеотдайност (7.28). Кришна подчертава, че скъпият за него предан се издига над всякаква двойственост и затова нито ликува, нито мрази, нито скърби, нито копнее, нито се привързва към щастие или нещастие и т.н. (12.17-19).

Кришна е отвъд трите гуни на природата⁸ и за да го открием, трябва също да се издигнем над проявленията, които ни увличат в материално привличане или неприязън. Всъщност проявленията на природата – добро, страст и мрак – объркват целия свят, като скриват Бога от погледа ни (7.13). Трудно е да се преодолее тази божествена илюзорна енергия мая,⁹ но онези, които се посвещават на Кришна, я превъзмогват (7.14).

По-нататък, в разговора за гуните на природата, Арджуна пита Кришна как човек може да преодолее трите проявления и да постигне трансцендентност (14.21). След като описва характера и съзнанието на освободената душа, Кришна заключава, че като служи на Бога с неотклонна бхакти йога, човек напълно преодолява проявленията на природата и постига духовно съществуване (14.26).

Напредналите в дадена сфера естествено общуват с други напреднали в същата сфера – музика, спорт, наука, бойни изкуства, изящни изкуства, политика или която и да е друга. Затова Кришна напътства своите предани да общуват и да се насърчават един друг. С ум, установен в Кришна, те се просвещават взаимно, защото винаги говорят за него и изпълват живота си с радост и удовлетворение (10.9). И наистина, този, който разяснява Бхагавад-гита на преданите, изпълнява най-висш акт на отдаденост и несъмнено ще постигне Кришна (18.68).

Кришна не иска скъпите му предани да се оплитат в материални дейности и препоръчва да остават настрана, удасина (12.16), както постъпва и Той (9.9). Действително, стоическата непривързаност към светските занимания отвежда човека отвъд влиянието на гуните на природата (14.23).

Кришна многократно предлага да закриля и приютява онези, които търсят убежище в него. Обърканите не се обръщат към него, защото предпочитат „подслона“ на безбожното съществуване (7.15) или на неутолимата страст (16.10), или на безкрайните тревоги, чийто единствен край е в смъртта (16.11). Даже тези, които пренебрегват наставленията на Кришна, практически приемат подслон в собствения си егоизъм (18.59). Многобройни души обаче са приели подслон в Кришна и са постигнали неговата природа (4.10). В крайна сметка мъдрият не трябва да зависи нито от плодовете на своите действия (6.1), нито на което и да е друго същество (3.18). Подслон (ашрая) трябва да се приеме единствено в Кришна, както Гита многократно препоръчва:

Можем да познаем Кришна, ако водим духовен живот, приели подслон при него (7.1).

Който иска да се освободи от старост и смърт, трябва да приеме подслон при Кришна (7.29).

Дори и нисшеродените изминават най-върховния път, когато приемат подслон при Кришна (9.32).

Неспособните да следват стриктно духовен живот намират подслон при Кришна, като работят за него (12.11).

Извършвайки всички свои действия за Кришна и приемайки подслон при него, по негова милост човек постига вечната, нетленна обител (18.56).

Освен това Кришна е убежище, подслон (шаранам) (9.18) и ни увещава с цялото си същество да търсим шаранам само при него, така че по негова милост да постигнем най-висшия, вечен дом (18.62). И накрая, в прочутата кулминация на Гита, с думите: „Ще те освободя от всяко зло; не се тревожи“ (18.66), Кришна учи Арджуна да се откаже от всякакви други дхарми или задължения и да намери подслон, шаранам единствено при него.

Има и случаи, в които Кришна съветва Арджуна да се осланя на свързаните с него убежища:

Великите души намират подслон в божествената природа (9.13).

Онези, които приемат подслон в знанието, дадено от Кришна, постигат неговата природа (14.2).

Човек трябва да търси подслон в буддхи, духовната интелигентност (2.49), която Кришна дава на преданите (10.10).

Приемайки подслон в практическата духовна интелигентност, човек трябва постоянно да мисли за Кришна (18.57).

Кришна лично удовлетворява всички потребности на преданите, които постоянно мислят за него и са непрекъснато свързани с него (9.22). Той уверява Арджуна, че неговият предан никога не загива (9.31). Онези, които винаги медитират върху Кришна и му посвещават всички свои дела, Той лично незабавно издига над океана на раждане и смърт (12.6-7) – необятния материален свят, където душите се скитат от едно смъртно тяло в друго.

Кришна справедливо отвръща на всекиго – както се отнасяме към него, така и Той се отнася към нас (4.11). Кришна е еднакъв към всички същества и нито мрази, нито предпочита някого. И все пак Той „живее в тези“, които с преданост „живеят в него“. Така получаваме единствените по рода си, върховни ползи от бхакти йога, в съответствие на отдадеността си. Кришна дава ясно да се разбере, че целта е неизменна чиста любов към него, и когато описва каква трябва да е предаността, често говори за постоянство и чистота.

Постоянство в духовната практика

Кришна иска от нас да посвещаваме всички свои дейности на него (9.27); шест пъти настоява да бъдем винаги свързани (заети) в духовна практика или възхвалява тези, които вече са го постигнали:

Сред четирите вида благочестиви хора, обърнали се към Бог, най-добър е този, който има знание и неотклонна преданост и е винаги свързан (7.17).

За постоянно заетия йоги, който винаги го помни, е лесно да постигне Кришна (8.14).

Онези, които са твърдо установени в духовните си обети, постоянно възхваляват Бога и с преданост полагат усилия, винаги отдадени (9.14).

Кришна лично се грижи за потребностите на хората, които неотклонно практикуват духовна преданост (9.22).

Кришна дава освобождаваща духовна интелигентност на изцяло посветилите се на дейности в преданост (10.10). Най-добрите йоги са винаги заети с практика на предано обожание (12.2).

Трябва да се отбележи, че думата, преведена като зает със или свързан, е юкта, произлизаща от същия корен като йога. И ако йога означава връзка, юкта означава свързан. С други думи, да бъдеш винаги юкта означава да бъдеш непрестанно погълнат в духовната си практика, йога.

Кришна последователно заявява, че този, който винаги следва наставленията му с вяра и без завист, е освободен от всяка карма (3.31). Също така мъдрите намират удовлетворение и радост, като говорят само за Кришна (10.9). Неговият скъп предан винаги е удовлетворен йоги (12.14). Така Кришна ни насърчава винаги да мислим за него (18.57).

Чистота в духовната практика

Санскритската дума аня означава друг. Отрицателната форма ан-аня означава без, никой друг, единствен или изключителен. В Гита Кришна използва думата ан-аня осем пъти – винаги за да опише чистата, неподправена същност на бхакти и бхакти йога:

Кришна е леснопостижим за онези, които винаги помнят него и никого другиго (8.14).

Великите души обожават в мислите си само Кришна и никого другиго (9.13).

Кришна удовлетворява всички потребности на тези, които не мислят за никого другиго (9.22).

Човек може да постигне Върховният чрез бхакти (преданост), която няма друг обект (8.22).

Човек може истински да познае, да види и да се обърне към Кришна чрез бхакти (преданост), която няма друг обект (11.54).

Дори личност с много греховно поведение може изцяло да се пречисти, като обожава Кришна и никого другиго (9.30).

Кришна лично спасява от материалния океан своите предани чрез йога, чийто единствен обект е Той (12.6).

Истинското знание води до неотклонна бхакти, съчетана с йога, която няма друга цел (13.11).

Тук трябва да отбележим, че това съвсем не е ограничено състояние на духа – понеже всичко съществува в Кришна и Кришна съществува във всичко (6.30) – и понеже в определен смисъл Кришна е всичко (7.19, 11.40). Тъй като Кришна съдържа в себе си всичко съществуващо, чистата, любовна отдаденост на Кришна включва резултатите от всички останали духовни практики.

Като наш доброжелателен приятел (5.29) Кришна ни подтиква да му се отдадем (9.34, 9.33, 18.65). Той уверява Арджуна, че по негова милост битката вече е спечелена и Арджуна трябва само да бъде инструмент в Божиите ръце (11.33).

Историята показва, че в името на Бог мнозина са навредили на другите и на Земята. Дали от теологическа гледна точка ученията на Гита не оставят място да се оправдаят злините, причинявани на невинни хора в името на Кришна? За щастие – не!

Състрадание към всички същества

Когато посвещаваме действията си на Бога, висшият вкус на предаността постепенно ни откъсва от проявленията на материалната природа. Съществен признак за напредък по този път е истинската загриженост за всички сътворени от Бога същества. Макар и далеч от светските дела, преданият на Кришна е дълбоко загрижен за висшето добро на всички души.

Кришна два пъти заявява, че този, който истински му се е отдал, е отдаден и на благополучието на всички същества (5.25, 12.4). Мъдрата душа не е просто хуманна личност, а доброжелател и приятел на всички (12.13).

Кришна говори за себе си като Баща и Майка на света (9.17, 14.4). И както родителите еднакво обичат всички свои деца, независимо от различните им таланти и способности, така и Кришна е еднакъв към всички души (9.29, 13.28) – и очаква от своите предани да са същите (18.54). Тази еднаквост води до всеобща добронамереност, милосърдие и желание да се прави добро на всички. Защото самият Кришна е добър към всички същества (5.29) и вижда всички души като равни (5.18, 18.54).

Преданият на Кришна не притеснява другите (12.15) и не мрази никое същество (11.55, 12.13). Мъдростта и аскетизмът изискват ахимса – никога да не се извършва насилие и никой да не се наранява (13.8, 17.14). Само тези, които са в най-мрачните проявления на природата, извършват насилие и нараняват другите (18.25, 18.27).

Тук трябва да имаме предвид, че санскритската дума ахимса се отнася до въздържане от злонамерено нанасяне на вреда. В този смисъл, утвърждавайки ахимса, Кришна не възхвалява лицемерно ненасилието от една страна, а от друга, да насърчава Арджуна да се бие срещу невинни хора. Всъщност двамата с Арджуна възстановяват справедливостта в света и закрилят невинните (2.31-33).

Демоничните личности обаче извършват ужасяващи деяния срещу благоденствието в света (16.9). Индивидите в гуната на мрака се подлагат на аскетизъм, за да сразят и унищожат другите (17.19). Истинската духовност води след себе си милосърдие към всички същества (16.2). Кришна лично идва на този свят, за да защити и възстанови справедливостта (дхарма) и да спаси добродетелните (4.8).

Сега ще разгледаме бхакти йога като висшата форма на ягя (жертва към нашия божествен източник), която сама по себе си представлява единственият път към освобождение от оковите на карма (3.9).

Приношение на чиста любов

Ягя, приношението, вдъхновява всички видове йога или духовни пътища, описани в Гита. Като най-висша сред тях бхакти йога естествено представлява и най-висшето приношение.

Да отдадеш открито ума си на духовната истина, т.е. посвещаването в знание (гяна ягя) (4.33), е по-висше от обикновената жертва на материални притежания. Човек извършва това приношение на знанието, като се учи от мъдрите (4.34), а знанието, придобито по този начин, е, че всички живи създания съществуват във Върховната Душа, Кришна (4.35).

Ние сме вечни частици от Кришна и като му посвещаваме всичко, поддържаме собственото си съществуване (15.7). Частицата естествено служи на цялото, както ръката, поднасяща храна за стомаха, естествено храни и себе си. По същия начин, поливайки корените, храним цялото дърво, а Кришна е коренът на всичко съществуващо. Следователно, като служим на Кришна, ние най-добре служим и на самите себе си, и на всички души – казано иначе, като подхранваме вечната си връзка (йога) с Бога, най-добре подхранваме и себе си, и всички души.¹⁰

Отдавайки ума и интелигентността си на Кришна, постигаме висшата истина (8.7, 12.14), защото умът и интелигентността в края на краищата представляват енергии на Кришна (7.4). Това не означава да изгубим ума и интелигентността си, а да ги пречистим и просветлим. Да се разбере духовното приношение, означава да се осъзнае, че всичко, което принасяме в жертва, се връща облагородено и безсмъртно и ни отвежда при Абсолюта (4.30). Кришна е източникът на всичко (10.8), Върховното Същество, в което е втъкана вселената (7.8).

Съкровената връзка между най-висшите форми на йога и ягя ясно се вижда в две много сходни строфи, където Кришна казва: „Мисли за мен, бъди мой предан, обожавай ме и ме почитай; така, свързал душата си с мен, изцяло отдаден на мен, ще ме достигнеш… Аз ти обещавам това, защото те обичам“ (9.34, 18.65). И още един стих, в който казва: „Този, който ми поднася приношения, идва при мен“ (9.25).

Човек наистина постига покой, щом знае, че Кришна е наслаждаващият се (5.29). След като описва безполезността да се правят приношения на полубоговете, защото с тях човек си спечелва само временни награди (9.20-21), Кришна заявява, че Той лично дава всичко необходимо на онези, които се обръщат към него (9.22), че извършващите приношения към полубоговете, всъщност поднасят на Бога, но непряко и погрешно (9.23) и че всъщност Той е крайният наслаждаващ се и Бог на всички жертвоприношения (9.24).

Карма йога, гяна йога и дхяна йога означават да поднасяш изцяло действията, учението и медитацията си като всеотдайна духовна практика. Поел по който и да е от тези три пътя, човек принася своята духовна практика на Бога и така затваря космическия цикъл на получаване и даване, което го прави съвестен жител на вселената, цивилизована душа. Бхакти йога, пътят на отдаване на чиста любов, включва и обхваща действия, учение и медитация и ги издига до най-чист духовен връх, защото във всяка дейност влива чиста любов към Бога и всичко сътворено от него. По този начин бхакти йога преобразява живота в едно непрекъснато духовно приношение и затова се издига като най-висша сред видовете йога.

Кришна описва бхакти йога като духовно приношение на целия живот към източника му: „Всичко, което правиш, всичко, което ядеш, всичко, което жертваш или раздаваш за благотворителност, всички въздържания, на които се подлагаш – прави всичко като приношение за мен“ (9.27). В този стих санскритската дума за приношение е арпана – същият ключов термин, използван от Кришна в строфа 4.24, където се описва как ягя (приношението) одухотворява едновременно принасящия и всичко принесено. В бхакти йога човек предлага целия си живот и така го одухотворява, разчиствайки пътя си към висшето освобождение в Кришна, за което ще говорим в следващия раздел. Тук ще ви дам един пример за това как бхакти йога действа на практика като чисто приношение.

Вдъхновени от думите на Кришна, че ще приеме дори листо, цвете, плод или вода, ако са поднесени с бхакти (преданост), му предлагаме ябълка с прост поклон и молитва. Нека си признаем, че ние сме гладните, а не Кришна – ние искаме ябълката. От Бхагавад-гита сме научили обаче, че в крайна сметка ябълката съвсем не е ябълка. Тя е чиста енергия, оформена за кратко в ябълка, комплектувана с вкус и хранителни вещества (13.20). Тази чиста енергия, проявила се в момента като ябълка, се излъчва от Кришна (10.8).

Казано накратко, семето, земята, дъждът и слънцето произвеждат ябълково дърво. Нека разгледаме този списък: Кришна е безкрайното семе на всички същества, включително и на ябълковите дървета (7.10, 9.18, 10.39, 14.4). Семето се нуждае от почва, а пръстта също произлиза от Кришна (7.4). Семето в почвата се нуждае от дъжд и Кришна задържа или излива валежите (9.19). Слънчевата светлина също е Кришна (7.8).

Сами можете да се досетите за останалото: тялото, което изяжда ябълката, също е енергия на Кришна; ние, душите, сме само свидетели на сетивата на тялото – допир и вкус – които взаимодействат с техния обект, ябълката (5.8-9). Душите са висшата енергия на Кришна (7.5). Така Той е животът на нашия живот (7.9), защото ние сме част от него (15.7).

Като се вземе предвид всичко казано дотук, най-малкото, което можем да направим, е да поднесем на Кришна плода на нашия труд – в случая ябълката – с любезен поклон и дума на благодарност и така да го поканим да се наслади на ябълката преди нас. Трябва да различаваме ягя, приношението, от дана, благотворителността към изпадналите в нужда. Кришна няма нужда от нашата ябълка – ние имаме нужда да пречистим душата си, като се учим на благодарност и преданост. Колкото по-истинско, а не външно или механично е приношението ни, толкова повече се издигаме духовно.

Когато Кришна приеме нашето предлагане, неговата духовна сила одухотворява ябълката (4.24) и я превръща в ягя-шища, остатък от приношение (3.13, 4.30). Докато ядем ябълката, одухотворяваме тялото си и го преобразяваме в наш съюзник по пътя към освобождението. Така се избавяме от извършените в миналото грехове (лоша карма) и постигаме духовно съществуване (4.30).

Предаността е от ключово значение. Когато любовта ни към Бог стане толкова силна, че искаме Кришна да се наслади на ябълката повече от нас, тогава вече действаме като чисти души и постъпките ни не трупат материална карма. Действаме за Бога, не за себе си. Храним се, за да поддържаме тялото си здраво и да можем да служим на този, когото обичаме. Такава предана, действена любов се нарича бхакти. Гита ни уверява, че когато посвещаваме дейностите си на Бога (ягя), нашата карма напълно изчезва (4.23).

Същият принцип важи и за всеки от останалите духовни пътища, на които учи Кришна. Един карма йоги отдава своето призвание на Кришна. Но както и с ябълката – в началото я поднасяме почтително, но все пак я желаем за себе си – така и в началото човек почтително поднася призванието си на Бог, но все пак остава привързан към светската си работа като учител, владетел, стопанин или работник. С духовното развитие предаността към Кришна надделява над привързаността към професията. Човек продължава да я упражнява, но привързаността му се измества и насочва към Бог. По същия начин благочестивият учен или философ постепенно се научава да обича Кришна дори повече от собствения си гениален интелект; практикуващият медитация на свой ред преминава отвъд привързаността към овладяването на тялото и мистичните видения и се влюбва в Кришна.

За да завършим аналогията с ябълката – засаждането на ябълковото дърво, поливането, брането, почистването, нарязването на плодовете и т.н. – всички тези действия се издигат на духовно ниво, когато ги изпълняваме с преданост (бхакти) и ясно разбираме, че представляват част от любовното ни приношение към Бог. Предаността е естествената ни връзка с Бога и като му поднесем ябълка или каквото и да е друго материално притежание, ние осъществяваме изначалното предназначение на материята: да служи на безкрайно доброжелателната воля на своя Създател.

Кришна ни казва да му посвещаваме всичко, което правим. Това е същината на духовния живот според бхакти йога и Гита – усъвършенстването на самия живот. Защото всички ние сме вечни частици от Кришна (15.7).