XII. Освобождение

Отрицателно освобождение (свобода от)

Думите свободен и свобода съдържат отрицателен и положителен смисъл: отрицателният означава, че човек е свободен от нежелано ограничение, контрол, робство, подчинение, господство и т.н., а положителният – че е свободен да постъпва и живее, както желае.

Бхагавад-гита разглежда свободата от и свободата да пространно, защото целта на Кришна е да освободи душата. Най-напред ще се занимаем с отрицателния аспект на свободата, а после – с положителния.

В общи линии Кришна говори за това да си освободен (4.32, 18.71) или щастливо свободен от обвързаност (5.3) и добавя, че божествените качества допринасят за освобождението (16.5). Той набляга по-конкретно на освобождаване от трите проявления на природата (2.45, 14.20-26), а терминът гунатита¹ е синоним на освободен.

Гита учи на свобода от привързаност (3.9, 4.23, 18.26) и от отрицателните качества, пораждани от нея: похот и гняв (5.26); желание, страх и гняв (5.28); или трите врати към мрака – похот, гняв и алчност (16.22).

Кришна описва освобождението от двойственостите привързаност и неприязън (2.65), омраза и копнеж (5.3), екзалтация, нетърпимост, страх и тревога (12.15) или щастие и страдание (15.5).

Той говори и общо за освобождение от двойственостите, нирдвандва (2.45, 5.3), за преминаване отвъд двойствеността двандватита (4.22) и за избавяне от илюзията на двойствеността, двандва моха (7.28).

Кришна говори за освобождаване от всички нещастия, ашубха, и от всички грехове или оскърбления (3.13, 10.3) и лично премахва греховните последици за потърсилите подслон при него (18.66).

Гита описва освобождението от оковите на карма (2.39, 3.21, 4.14), проявяващи се като неизбежен резултат от материалните ни дейности (9.28). По такъв начин човек може да действа в този свят без обвързващи последствия (4.22) и да постигне съвършено избавление от карма (18.49).

Именно карма ни принуждава да продължаваме да се раждаме и умираме тук, затова да се освободиш от карма, означава да се спасиш от кръговрата на раждане и смърт. И понеже раждането неизбежно води след себе си смърт, Кришна понякога споменава само освобождение от раждане, а понякога – само от смърт.

И така от една страна, Кришна описва освобождението като прекратяване на раждането (4.9, 8.15, 8.16), а свободната личност като този, който повече не се ражда (13.24) или който е освободен от оковите на раждането (2.51). Той говори и за реализираните духовни личности, достигнали място, откъдето никога не се връщат (5.17, 8.26).

Кришна говори за достойния за безсмъртие (2.15) и за хората, които чрез различни духовни пътища преминават отвъд смъртта (13.26); които с успех се стремят към освобождение от старостта и смъртта (7.29) и които са освободени от нещастията на раждането, смъртта и старостта (14.20).

Важно е да имаме предвид, че всички неща, от които трябва да се освободим – проблема с материалните окови, трите проявления на природата, привързаността, гнева, похотта, алчността, двойственостите, нещастията, греха, карма, раждането, старостта и смъртта – представляват просто различни страни на едно-единствено състояние, което може да се нарече илюзия. С други думи, освобождението от гуните на природата представлява освобождаване от двойственостите, което означава свобода от привързаност, свобода от обвързващи кармични действия и в крайна сметка – освобождение от раждането и смъртта.

Това е отрицателният аспект на свободата – свободата от. А на какво ни учи Гита за положителната страна на освобождението? Кое е това най-желано състояние, до което духовното освобождение води?

Положително освобождение (свобода да)

Истинската освободеност води до положителната свобода да правим всичко стойностно, ценно и благоприятно за себе си и за тези, които обичаме. Както ще видим, свободата е състояние на съзнанието, определено действие и място.

Спокойствие (шанти)

Ще анализираме идеите в Гита относно положителните цели и награди на свободата с качество, което всички ценим: шанти (мир, спокойствие), отсъствие на нежелани тревоги, болка, разстройства, тъга и т.н. Тук, както и при другите положителни състояния и качества Кришна описва добродетелен, но материален, а също и духовен вариант на същото качество.

Кришна прави някои логични заключения относно спокойствието:

Как може да има щастие без спокойствие (2.66)?

Човек, необезпокояван от постоянния прилив на егоистични желания, постига спокойствие (2.70).

Този, който се отказва от собственическото чувство и егоизма, постига спокойствие (2.71).

Спокойствието идва с отказа от плодовете на дейността (12.12).

Кришна говори и за истинския духовен мир, реализиран в състояние на просветление.

Постигайки знание, човек скоро постига и върховен мир (4.38).

Отказал се от плодовете на действията, свързаната, отдадена личност, постига окончателен мир (5.12).

Веднъж осъзнал Кришна, човек открива спокойствието (5.29).

Йоги, установен във връзка с Божественото, постига нирвана на най-висш мир в мен (6.15).

Добродетелната, предана душа, пречистена от греховните постъпки, постига вечен мир, защото преданият на Кришна никога не пропада (9.31).

Шанти, покоят, е част от божествената природа (16.2).

Този, който търси подслон само в Кришна, бързо достига върховно спокойствие по милостта на Кришна (18.62).

Благодат (прасада)

Свързано с шанти, спокойствието е и възвишено състояние на ума, наречено прасада, което в Гита означава спокойна яснота на съзнанието, водеща до състояние на блаженство. Тук също откриваме основното и разширеното значение на думата.

Кришна въвежда термина във втора глава, където казва, че реализираната, овладяла сетивата душа, постига прасада, спокойна яснота и блаженство (2.64). В това състояние на прасада всички нещастия се стопяват и интелигентността (буддхи) скоро укрепва (2.65). Също така прасада на ума – т.е. да се поддържа това състояние на яснота, спокойствие и благодат – представлява въздържание на ума (17.16), понеже често умът ирационално желае още състояния в гуната на страстта. А щастието в материалното проявление на доброто се появява от спокойната яснота (прасада) на аза и разума (18.37). Така прасада подсилва буддхи, а спокойният разум предизвиква добродетелна радост.

Освен съществителното прасада Кришна използва и прилагателното прасанна, описващо човек в състояние на благодат и яснота, или състояние на доброжелателство и състрадателност към другите. Затова Кришна описва себе си като прасанна, доброжелателен към Арджуна и изпълнен с желание да му покаже личностната форма на Бога (11.47). Също така душата, постигнала брахман, духовното съществуване, вече е душа-прасанна – потопена в просветлена, спокойна благодат, без копнежи или скърби (18.54).

Успех, съвършенство (сиддхи)

Кришна често използва думата сиддхи – успех, пълно постигане, дори съвършенство и духовно блаженство. Той използва и формата сам-сиддхи с добавена представка сам, която тук означава напълно, силно, изцяло. Така думата самсиддхи е с подсилено значение на цялостен успех, пълно съвършенство и т.н.

Кришна несъмнено знае, че някои хора истински се стремят към духовно съвършенство, а други търсят просто вид материално усъвършенстване. Думата сиддхи може да се отнася и до двата случая, понеже постигането на добродетелни, светски цели също е форма на сиддхи.

Тези, които силно желаят сиддхи, успех в земните си дела, правят приношения на полубоговете и скоро получават каквото търсят: материално благополучие (4.12). Като цяло човек трябва да е осъзнат за мястото, извършителя, средствата, усилията и ролята на провидението в постигането на сиддхи – успех във всяко действие, правилно или неправилно (18.14-15).

Думата сиддхи може да се отнася и до мистичните сили, придобивани от напредналите в йога практиките. В този смисъл думата сиддха – в значение на усъвършенстван или завършен – може да се използва по отношение на йоги, мъдреци или небесни същества, овладели тези или други висши сили. В „стиховете за същността“ от десета глава Кришна казва, че сред сиддхите, съвършените същества, Той е божественият мъдрец Капила (10.26).

Във вселенската форма на Кришна Арджуна вижда общности на велики мъдреци и сиддхи, съвършени същества, които влизат във всепоглъщащата форма на Бога (11.21); небесните сиддхи гледат удивено Бога (11.22) и всички групи съвършени (сиддха) се покланят на Бога, щом чуят за неговата слава (11.36).

Кришна учи на висшето знание, довело великите мъдреци до съвършенство (сиддхи) (14.1).

Чрез пълна непривързаност, себеконтрол и отречение човек постига съвършенството (сиддхи) на свободата от карма (18.49). Кришна обяснява как се постига това съвършенство: човек трябва просто да му се отдаде (18.50-54).

Кришна предупреждава, че не всички, които се стремят или постигат определено съвършенство, могат да го разберат. Всъщност сред хилядите човешки същества може би един се стреми истински към съвършенството (сиддхи), а сред онези, които се стремят и постигат избраното от тях съвършенство, само рядко срещана душа ще разбере Бог наистина (7.3).

Кришна дава следните примери за духовно сиддхи:

Всеки член на обществото може да постигне пълно съвършенство (самсиддхи), като изпълнява съответните си задължения в дух на посвещаване на Бога (18.45-46). Цар Джанака и други святи владетели постигнали пълно съвършенство (самсиддхи) точно по този начин – просто като изпълнявали дълга си в карма йога (3.20).

Напълно усъвършенстваният в йога (йога самсиддхи) открива най-пречистващата мъдрост (4.38).

Кришна обяснява как искрените йоги постигат пълно съвършенство (самсиддхи), дори да са необходими няколко живота (6.40-45), а най-висшето състояние на такъв реализиран йоги е да обожава Кришна (6.47).

Като посвещава всички действия на Кришна, човек постига съвършенство (сиддхи) (12.10).

И едно предупреждение: този, който отхвърля писанията със свещена мъдрост, като Бхагавад-гита, не може да постигне съвършенство (сиддхи) (16.23), а остава заплетен в гуните на природата (17.1-2).

Пречистване (шуддхи, павитра)

Кришна ни учи да практикуваме йога за себе-пречистване (5.11, 6.12), защото чрез съвършеното си състрадание пречистената душа се превръща в самата душа на всички същества и остава неопетнена от действия (5.7). Да се живее чисто, е божествено качество (16.3), а поддържането на чисто съществуване изисква дисциплина на ума, или въздържание (17.16). Един йоги постига пълен успех само когато изцяло се е пречистил от грехове (6.45). Освен това, за да постигне истински духовен живот, човек се нуждае и от пречистена интелигентност (18.51).

Във всички цитирани по-горе строфи Кришна използва различни форми на глагола шудх, „пречиствам или бивам пречистен“, като шуддхи (пречистване или чистота), самшуддхи (пълно пречистване или пълна чистота), вишуддха (пречистен) и т.н.

В Гита думата павитрам, „който пречиства, пречистващ“, се среща четири пъти:

Нищо не е така чисто и възвишено като духовното знание (4.38). Ученията на Кришна са най-пречистващото знание (9.2). Самият Кришна е пречистващата сила (9.17), защото Той е знанието (13.18) и източникът на знанието (15.15). И наистина, както казва Арджуна, Кришна е върховната пречистваща сила (10.12).

Пречистване означава да се премахнат нечистотиите – т.е. всичко чуждо, вредно, низше, замърсяващо или нежелателно. Самото понятие за пречистване на даден обект означава, че той притежава чисто състояние, към което да се върне.

Следователно да се говори за пречистване на душата, ще рече, че тя има изначално чиста природа. Затова духовно освобождение означава душата да се освободи от всичко, което е различно от чистия аз.

Кришна обяснява това и другояче: похотта и гневът покриват душата, както димът покрива огъня, прахта покрива огледалото или утробата покрива ембриона (3.37-38). Вечният ни враг, похотта, покрива съзнанието ни (3.39). Похотта, или егоистичното желание, заразява нашите сетива, ум и интелигентност и ни обърква, като покрива самото ни съзнание (3.40).

По същия начин невежеството (не-знание на санскрит) покрива нашето знание и ни обърква (5.15). Кришна скрива или покрива себе си от погледа ни чрез йога-мая, своята мистична илюзорна енергия, затова не го осъзнаваме (7.25). Когато сме нехайни, обезумели или грешим, мракът покрива знанието ни (14.9). Духовната интелигентност също потъва в тъмнина, ако е покрита от гуната на мрака (18.32).

Тези многобройни препратки към покрито знание съответстват на идеята за пречистване. Всички притежаваме съвършено знание за Бога. Трябва просто да го разкрием (открием). Правим това, като пречистваме съществуването си чрез духовна практика (йога) и премахваме всичко неистинско и нечисто от сърцата и умовете си. Тогава ще остане само чиста, кристална осъзнатост за реалността: душите, природата и Бог.

Открием ли кои сме всъщност, естествено ще открием и истинския си дом. Както се обяснява в цялата Бхагавад-гита, ние сме вечни същества и имаме вечна обител. Но какво представлява този вечен дом? Как Гита го описва?

Брахман, Върховният Безсмъртен

В Бхагавад-гита Кришна учи, че брахман (духът), върховното безсмъртие, е едновременно духовна цел и духовно състояние на битието за всички души; брахман е вечен и личностен, неговата природа е Висшият Аз (8.3). Това е основното значение на брахман в Гита, но нека накратко разгледаме и други значения. Кришна два пъти нарича всеобщата материална енергия брахман (14.3-4)², понеже Той е нейният източник (10.8), тя е негова отделена природа (7.4). Кришна споменава и ведическите писания като брахман (3.15, 6.44) – често срещана, но не основна употреба. Освен това на два пъти нарича брахман и свещената сричка Ом (8.13, 17.23).

И все пак Той използва термина брахман предимно в най-широко известния и важен смисъл, както се среща и в Упанишадите³ – частта от Ведите, посветена на знанието. Там брахман се отнася главно до чистото, вечно съществуване, споделяно от Бога и душите.

В течение на повече от хилядолетие в Индия, а от няколко века насам и в западните страни, теолози, учени и мистици спорят и спекулират върху точното значение на брахман в Упанишадите. Някои твърдят, че един безличностен, монистичен брахман представлява най-висшата истина, с която освободените души се сливат, изоставяйки индивидуалната си самоличност. И понеже в Гита Кришна говори за брахман, някои поддържат мнението, че Той застъпва такова безличностно освобождение в абсолютно единство. Внимателният прочит на това, което Гита действително казва за брахман, дава много различна картина. Да започнем.

Брахман, духовното същество, стои над трите проявления на природата (14.26), отвъд смъртта (4.30, 7.29, 13.13, 14.27) и носи съвършено, безгранично удоволствие. Съприкосновението с брахман е извор на безкрайна радост (6.28) и неизмеримо блаженство. Но за да се открие това безпределно вътрешно удоволствие, отдаденият на брахма йога не трябва да се привързва към външно общуване (5.21), осъществявано от контакта на сетивата с техните обекти. А за да се наслаждава на това вечно удоволствие, човек трябва да знае и че брахман е подчинен на Кришна (13.13), защото Той е Върховният Брахман (10.12), самата основа на безсмъртния, нетленен брахман, източникът на абсолютно удоволствие (14.27).

По-нататък Кришна заявява, че брахман може да се познае напълно, като се приеме подслон при него (7.29). При тези думи Арджуна веднага пита: „Какво представлява този брахман?“ (8.1). Кришна отговаря, че брахман е върховното неунищожимо същество, а неговата природа е Висшият Аз (8.3). И тук брахман не е безличностен, защото неговата природа е индивидуално същество.

Кришна на два пъти заявява, че душата може да бъде достойна за съществуване в брахман или да го постигне (брахма бхуяя калпате). И в двата случая тя постига брахман не с твърдението, че е Бог, а с преданост към Кришна – Бога, който е основата на брахман (14.27) и самият Върховен Брахман (10.12).

Ето двата случая: този, който служи на Бога с неотклонна бхакти йога, се издига над проявленията на природата и е достоен за съществуване в брахман (14.26); по същия начин този, който старателно води духовен живот, също е достоен за битие в брахман и постига върховна преданост към Кришна в това състояние на брахман (18.54).

Кришна описва душата, достигнала съществуването на брахман (брахма-бхута), три пъти: йоги, притежаващ вътрешна радост, удоволствие и истинско просветление в себе си, съществува като брахман (5.24). И дори такъв йоги постига покой, когато осъзнае, че Бог е Върховният Господар на световете и скъп приятел на всички същества (5.29). Съвършена радост завладява безгрешния йоги с успокоен ум и утихнали страсти, постигнал съществуване като брахман (6.27). В това състояние човек вижда Кришна във всички същества и всички същества в Кришна (6.29-31), тъй като йога кулминира в преданост към Кришна (6.47). Един брахма-бхута йоги открива светлина и удоволствие вътре в себе си, а именно Кришна обитава сърцето на такъв йоги (6.47, 15.15, 18.61).

Този, който е постигнал съществуване в брахман, се отнася еднакво към всички същества и е съвършено отдаден на Кришна (18.54). Така предаността към Кришна не може да бъде стъпало към сливане с някаква безличностна реалност. По-скоро именно на нивото на брахман човек накрая реализира чистата любов към Бога.

Пет пъти Кришна посочва като духовна цел нирвана и в първите четири примера я определя като брахма-нирвана. Санскритският термин нир-вана е отрицателна граматична форма, защото означава „без вана“. Думата вана от корена ва означава „духам“ за вятър, прилив или огън. Така нирвана и тук, и в будизма традиционно означава да сложиш край на поривите на материалните желания и прераждането, да угасиш огъня на егоистичните желания, да спреш вълните на раждане и смърт и т.н. В буквалния смисъл на нирвана човек се стреми към свобода от нежеланите вълни на раждане и смърт. Сама по себе си думата нир-вана не обозначава някакво положително състояние отвъд или над вана. И в този смисъл терминът на Кришна брахма-нирвана съединява възвишено положителния елемент брахман с процеса на елиминация, изразен в нирвана. Положителната осъзнатост на брахман потушава материалния огън, защото човек спира (нир-) вълните (вана) на прераждането и осъзнава Абсолюта (брахман). А да познаваш брахман, означава да живееш в брахман (5.20). И така човек не само е свободен от илюзията, а е свободен и да изпитва най-висша радост в брахман.

Ако Кришна искаше да опише брахман като безличностна цел, той несъмнено би намерил такава възможност, като се има предвид, че думата брахман е в среден, неутрален род, а нир-вана е понятие, обозначаващо липса на качества. Обаче Кришна не споменава нито някаква безличностна дестинация за душата, нито загуба на личностната идентичност.

Тъкмо обратното, брахма-нирвана се появява три пъти в пета глава (5.24-26), която завършва с експресивно утвърждаване на личностното превъзходство на Кришна над всички светове (5.29). Брахма-нирвана се появява и в края на втора глава (2.72), след като Кришна недвусмислено е заявил, че и Той самият, и всички души съществуват вечно като личности (2.12). И накрая, за да изясни, че и нирвана съществува вътре в Бог, Кришна казва в шеста глава, че нирвана на най-висшия покой съществува именно в него (6.15). Тази глава също завършва, като обявява бхакти йога за най-съвършена (6.47), а тя почива на личностна, любовна взаимовръзка между душата и Бога.

Кришна подчертава, че този, който постигне брахма-нирвана, превъзмогва пристрастията и двойственостите и работи за благоденствието на всички същества (5.25). Брахма-нирвана увеличава състраданието и личната чувствителност, а не ги потушава. В края на краищата, когато види себе си като индивидуален брахман, човек вижда и всяко друго същество по същия начин, защото брахман е истинската природа на всички същества. Брахма-нирвана не е за тези, чието основно занимание е да харесват или не харесват телата на другите. По-право, този, който намира радост вътре в себе си, удоволствие вътре в себе си, светлина вътре в себе си, постига брахма-нирвана и така съществува в брахман (чистия дух) дори в този свят (5.24). Телата са различни, душите са еднакви. Така брахма-нирвана разкрива и подхранва истинското единство между всички същества.

Кришна изтъква съвършената еднаквост на брахман. В този смисъл да приемеш духовното равенство на всички същества, означава да си установен в брахман (5.19). По същия начин, ако осъзнаем, че духовното единство лежи в основата на разнообразната природа на всички същества, се свързваме с всепроникващия брахман (13.31). Живеещият в брахман е еднакъв към всички същества и постига върховна преданост към Кришна, от когото всички те са част (18.54).

Три пъти Кришна споменава отиване при брахман (4.24, 4.30, 8.24), два пъти – постигане на брахман (5.6, 18.50); и по веднъж – установеност в брахман (5.20) и напредване към брахман (13.31). Нито едно от тези описания не разкрива изрично безличностна или монистична цел за душата.

Наистина, Той два пъти говори буквално за единство (екатвам). Йоги, който е установен в единство, обожава присъстващия във всички същества Кришна (6.31). Тук единство не означава сливане на душата и Бога в едно същество, а по-скоро подчертава единството на всички същества точно защото Бог присъства еднакво във всички тях.

Бхакти йогите постоянно възхваляват Бога, полагат усилия с решителност, покланят му се и го обожават (9.14). И все пак други, чието жертвоприношение е развиване на знание (гяна ягя), обожават Бога или в единство (екатвам), или в обособеност, или в множествена форма, проявена във всички посоки (9.15). Тук единството се отнася до една от възможностите да обожаваме Бог, а не да станем Бог. Всички тези възможности се намират в гяна ягя, което по дефиниция е приношение (ягя) от по-нисшестоящ към по-висшестоящ. Така стих 9.15 не предлага нищо наподобяващо монизъм, а по-скоро утвърждава дълга на душата да обожава Бога.

На друго място Кришна заявява, че душата напредва към брахман, когато осъзнава, че различните състояния на съществата са установени в едно (13.31); Кришна често казва и че съществата са установени в него (6.29, 6.30, 9.4, 9.6). И отново: този Един безспорно е Кришна.

Как да се достигне Кришна

Както бе обяснено по-горе, Гита говори за издигане над смъртта (2.15, 13.26), за освобождаване от нещастията на раждане, смърт и старост и за наслаждаване на безсмъртието (14.20); за освобождаване от оковите на раждането и достигане до мястото, където няма страдания (2.51) и откъдето не трябва да се връщаш (5.17, 8.26), и за прекратяване на повтарящо се раждане (13.24).

Макар и примамливи, тези възможности все пак са някак смътни. Какво е безсмъртието? Какво е това място, където няма страдания, от което никога не се връщаш и т.н.? За да отговорим на тези жизненоважни въпроси, трябва да се обърнем към няколко специални стиха от Гита, които не само обещават освобождение от смъртта и страданията, но и говорят по-конкретно за вечния живот. Тези строфи описват пътуването на душата към самия Кришна:

Който разбира божественото раждане и дейности на Кришна, не се ражда отново, а отива при Кришна (4.9).

Устремени към освобождение от старостта и смъртта, душите приемат подслон при Кришна (7.29).

Постигне ли Кришна, човек повече не се ражда в този печален, временен свят, защото е достигнал върховното, пълно съвършенство (8.15).

Повече няма раждане за душите, отишли при Кришна (8.16).

Тези, които достигнат върховната обител на Кришна, никога не се завръщат (8.21).

След като отидат до мястото на Изначалната Личност, те никога не се завръщат (15.4).

Достигнали върховната обител на Кришна, те не се завръщат (15.6).

В тези строфи Гита говори за отиване при Кришна, до мястото, където Той живее, до неговата върховна обител. Сега ще разгледаме по-подробно езика, с който се описва пътуването на душата до Кришна и неговата обител.

Падам

Санскритската дума падам може да означава място, местоположение, обител или дом. Тя се появява за първи път в Гита, когато Кришна казва, че освободените от оковите на раждането отиват на място, където няма страдания (2.51).

По-нататък Кришна пояснява, че това място, падам, е неговата обител: човек, трябва да се стреми към това място, от което, след като го достигне, никога не се завръща; там душата се отдава на Изначалната Личност (15.4). Пречистените, освободени души отиват на това вечно място, което не се огрява нито от слънце, нито от луна, нито от огън. Стигнали дотам, те никога не се завръщат, защото е върховният дом на Кришна (15.6).

В края на Гита Кришна за последен път говори за падам – неговата Върховна обител: приелите неотклонно подслон при Кришна по негова милост достигат това вечно, нетленно място (18.56).

Стханам

Санскритската дума стхана (сродна с английските standing, status, station и т.н.) може да означава продължително състояние, място, където се пребивава – и в този смисъл място, местонахождение, жилище, обител и т.н.

Кришна учи, че йоги, който успешно напусне този свят, достига върховната, изначална стхана или място (8.28). По-нататък Кришна ни наставлява да приемем подслон само при него, защото така, по неговата милост, ще постигнем вечната стхана (18.62) – т.е. неговия дом.

Парамам гатим

Кришна споменава върховната цел, местоназначение⁴ – пара или парамам гатим – пет пъти и изяснява напълно, че човек стига там чрез преданост към него, защото това върховно местоназначение е неговата обител:

Като помни неотклонно Кришна при напускането на тялото, човек достига това върховно местоназначение (8.13).

Отвъд тази природа съществува друга, вечна природа. Тук всички същества умират, но онзи висш свят е нетленен. Наричат го върховно местоназначение и които го постигнат, никога не се завръщат, защото това е върховната обител на Кришна (8.20-21).

Всеки, който приеме подслон при Кришна, достига върховното местоназначение (9.32).

Като вижда Бога еднакво навсякъде, човек не вреди никому и достига върховното местоназначение (13.29).

Освободен от похотта, гнева и алчността – трите врати към мрака – човек сам си помага и достига върховното местоназначение (16.22).

Вече знаем какво е това място.

Дхама

Основното значение на санскритската дума дхама е жилище, място, къща, обител, дом. Кришна и Арджуна на два пъти използват дхама по интересни начини.

Кришна два пъти споменава „тази моя Върховна обител“, както следва (и както видяхме по-горе):

Но съществува и друга, непроявена, вечна природа, която не погива, когато всички същества изчезват. Наричат тази нетленна, непроявена природа най-висшия път, от който, веднъж достигнат, не се завръщат; понеже това е моята върховна обител (8.20-21).

Тя не се осветява нито от слънцето, нито от луната, нито от огъня. Отишлите там, не се завръщат. Това е моята върховна обител (15.6).

Виждаме, че върховната обител на Кришна се самоосветява и е толкова привлекателна, че достигне ли я някой, „не се завръща“.

Арджуна говори на два пъти за върховната обител на Кришна и в двата случая заявява, че сам Кришна е тази върховна обител (10.12, 11.38). В съгласие с неговите думи Кришна му казва: „Установи ума си само в мен, насочи интелигентността си към мен. И така несъмнено ще заживееш само в мен“ (12.8). С други думи, обителта на Кришна представлява духовно разширение на самия Бог. Да познаваш и обичаш Кришна, означава да живееш с него. Гита утвърждава дълбоко личностната природа на Бога и освобождението. Онези, които отвръщат на чистата любов на Кришна, отиват във вечната обител, техния истински дом.

Както любящият родител копнее своенравната му рожба да се завърне у дома, така и Кришна недвусмислено ни казва, че неговият вечен свят ни очаква. Поразително е, че най-малко шестнайсет пъти той изрично обяснява как душата, частица от него, може „да дойде при мен“, „да ме достигне“ и т.н.⁵ Всъщност Кришна ни уверява, че ако просто винаги го помним и постоянно му служим предано, лесно можем да го постигнем (8.14).

В началото на Бхагавад-гита Арджуна безуспешно се опитва да реши собствените си дълбоки проблеми. Тогава той приема Кришна за свой учител и заявява на Бога: „Аз съм твой ученик, душа, отдадена на теб; наставлявай ме“ (2.7).

Думата отдаден, прапанна, произлиза от корена пра-пад, който буквално означава „доближавам, обръщам се към“. В духовната санскритска литература, като Бхагавад-гита, глаголът пра-пад често означава обръщам се към някого за подслон – и в този смисъл: отдавам се, посвещавам се.

Използвайки същия глагол, Кришна обяснява следното.

Той справедливо отвръща на всички същества по начина, по който се обръщат (пра-пад) към него (4.11).

Тези, чието знание е замъглено от материални желания, се обръщат (пра-пад) към други божества (7.14), полубогове, а не към Бога.

Тези, които следват (пра-пад) писания, предлагащи материални награди, остават в тленния свят на смъртта (9.21).

Божествената илюзорна енергия на Кришна, мая, трудно може да се преодолее, но тези, които се обърнат (пра-пад) към него, се издигат над нея (7.14).

След множество прераждания притежаващият знание се отдава (пра-пад) на Кришна, защото е разбрал, че Той е всичко (7.19).

Човек трябва да се стреми към обителта на Изначалната Личност и да се отдаде (пра-пад) на него (15.4).

Ясно е, че за всичко това е необходима вяра. Затова нека погледнем санскритските думи, означаващи вяра. От думата асти, „той, тя, то съществува“ произхожда думата астикя, вяра, че Бог съществува (18.42). Но Кришна почти неизменно използва думата шраддха за вяра – тя означава не само мисловното състояние „вярвам“, но и динамичното действие „доверявам се“, „проявявам доверие“.⁶ Нека видим как Кришна употребява тази дума:

Тези, които винаги следват учението на Кришна с вяра (шраддха), се освобождават от всякаква карма (3.31).

Тези, които имат вяра (шраддха), постигат знание (4.39).

Най-добрите йоги обожават Кришна с вяра (шраддха) (6.47).

По-съвършени от мистиците имперсоналисти са онези, които обожават Кришна с трансцендентална вяра (шраддха) (12.2).

Онези, които почитат безсмъртните учения на Кришна и ги следват с вяра (шраддха), са изключително скъпи на Кришна (12.20).

Вярата (шраддха) присъства у всекиго и хората, които не приемат свещените учения, развиват вяра в трите гуни на природата и така избират съществуването им да бъде материално (17.1-3).

Всеки, който слуша Бхагавад-гита с вяра и без завист, може да достигне прекрасните светове на личностите, извършващи святи дела (18.71).

От друга страна, невярващите, невежи хора, изпълнени със съмнения, пропадат и в този, и в следващия живот и не постигат истинско щастие (4.40).

Тези, които не вярват в пътя, посочен от Гита, не постигат Кришна. Те се завръщат на пътя на смъртта (9.3) – тоест в света на повтарящи се раждане и смърт.

Приношение, изпълнено без вяра, се определя в гуната на невежеството (17.13).

Всичко предложено, дарено или изпълнено като въздържание без вяра, се смята за неистинско и в този, и в следващия живот (17.28).

Мад бхава

В предишна глава от настоящата книга обясних, че Бог и душите са едновременно еднакви и различни, което ясно се усеща в самия език на Гита. Така и Бог, и душите са пуруша, личности, но Кришна е парама пуруша, Върховната Личност, уттама пуруша, Изначалната Личност и т.н.

Кришна е Бог и въпреки това в цялата Гита Той разкрива своята връзка с нас, като ни приканва да достигнем мад бхава, „моето състояние на съществуване“ (4.10, 8.5, 13.9, 14.19).

В два много важни стиха Кришна говори за тези, които не разбират неговото висше битие или природа, парам бхавам.

Понеже не познават висшата природа (парам бхавам) на Кришна, която е нетленна и върховна, неразумните вярват, че някакво безформено същество приема видима личностна форма (7.24).⁷

По същия начин глупавите, непознаващи висшата природа на Кришна (парам бхавам), го мразят, когато идва в човешка форма (9.11).

Кришна описва висшата природа, която неразумните не могат да проумеят. Затова, когато Арджуна го моли да му обясни брахман, духа (8.1), Той отговаря, че брахман е върховното, безсмъртно същество и неговата природа е Висшият Аз (8.3). Важно е да се отбележи, че санскритската дума, използвана тук за природа, е бхава. Кришна казва конкретно, че Висшият Аз е браман, „своя или личностна природа“ (сва бхава).

Кришна казва още, че отвъд най-фините области на този свят (авякта) съществува друга, вечна природа. И тук думата за природа е бхава. Следователно няма съмнение, че неговата парам бхава (висшата природа или състояние на битие) представлява вечно, брахман, т.е. духовно съществуване. И въпреки това Той е личност, както обстоятелствено обясних дотук.

Когато Кришна говори за своята форма в строфа 9.11, използва думата тану. Тя не беше включена в списъка с думи, използвани в Гита за тяло, защото тану означава и личност или аз.⁸ Думата тану е използвана в стих 7.21, където Кришна заявява, че дарява с неотклонна вяра всекиго, който пожелае да обожава което и да е тану. В този контекст тану несъмнено се отнася до формата, личността или аза не на Бога, а на отделен друг полубог.

Затова според думите на Кришна, че глупавите му се присмиват, когато ни се явява в човешко тану, не можем автоматично да заключим, че Той описва своето тяло като материална форма, покриваща неговия истински Аз. В края на краищата тялото на Кришна е невъобразимо (8.9). Това генерално заключение бе изложено в частта, посветена на тялото на Бога.