Видяхме, че когато душите се отвръщат от , те се изправят пред доброто и злото: двойката противоположности, обхващаща целия материален опит. И все пак би било неправилно да заключим, че , проявлението на доброто, не е по-ценно от раджо-гуна и тамо-гуна, носещи качества, типични за злото. „От проявлението на доброто се развива истинско знание – казва Бог Кришна в „Бхагавад-гита“ 14.17 – от проявлението на страстта се развива алчност, а от проявлението на невежеството се развиват глупост, лудост и заблуда.“
Истинско знание – какво представлява то? И как възниква от проявлението на доброто? Ето как Кришна обяснява това на .1
Когато умиротвореното съзнание на човека, подсилено от проявлението на доброто, се установи в Личността на Бога, той постига религиозност, знание, непривързаност и богатство („Шримад Бхагаватам“ 11.19.25).
Знанието () е един от четирите плода, които се събират при култивирането на доброто. Останалите са (религиозност), (отречение) и аишваря (богатство). В стих 27 Кришна формулира религиозността като принципи на вярата, които водят до предано служене на Бога. Знание означава да се осъзнае всепроникващото присъствие на Кришна. Отречението е пълната липса на интерес към обектите за материално сетивно наслаждение. Богатството, това са осемте съвършенства на .2 Кришна казва, че за да събере всички плодове на доброто, човек трябва да установи съзнанието си в него. И продължава с думите, че онзи, който установява съзнанието си върху материални неща, събира доста по-различни плодове.
Когато съзнанието е установено върху материалното тяло, дома и други подобни обекти на сетивно наслаждение, човек прекарва живота си в преследване на материални обекти с помощта на сетивата. Така под мощното въздействие на проявлението на страстта съзнанието се отдава на непостоянни неща и възникват липса на религиозност, невежество, привързаност и нещастие („Шримад Бхагаватам“ 11.19.26).
Когато не мисли за Кришна, умът изпада от доброто в страстта. Четирите плода на това проявление са (липсата на религиозност), тама (невежество), рага (материална привързаност) и даридрям (бедност).3 Стиховете, с които Кришна се обръща към Уддхава, ни учат, че култивирането на доброто носи плодовете на Кришна съзнание. „Култивиране“ и „преминаване през“ доброто не са едно и също нещо. Човек, който просто преминава през доброто с ум, насочен към удоволствия за тялото, няма да получи нищо благоприятно.
Господ , инкарнация на Бога и велик авторитет във ведическото знание, казва, че когато съзнанието е твърдо установено в Кришна, то постига изключително високо ниво на добро, определено като ят тат саттва-гунам сваччхам шантам бхагавата падам: „онова състояние на яснота (сваччхам) и покой (шантам), в което се разбира Бога“ („Шримад Бхагаватам“ 3.26.21). Капиладева нарича това божествено състояние на ума васудева. Васудева е едно от имената на Вишну, Свръхдушата, и означава „този, който живее във всичко“. Умът, който не е обвит в облака на невежеството и страстта, грее с чистото, непокварено добро на самия Шри Вишну. През неопетнения обектив на чистия ум се възприема пряко присъствието на Бога в сърцето и във всички неща извън него. Вижда се как трансценденталното измерение на неговата божествена природа обхваща микрокосмическите, мезокосмическите и макрокосмическите измерения на материалната природа. Тогава се осъзнава, че четирите плода на доброто не могат да се открият в лоното на нищо материално, а само и единствено в него. В стих 7.14 от „Бхагавад-гита“ се казва, че съзнанието се постига рядко. След като е посветил множество животи на култивирането на ведическо знание, съсредоточеният в себе си мъдрец може най-накрая да осъзнае, че Кришна е всичко.
В „Шримад Бхагаватам“ 7.13.48 се казва, че Свръхдушата дава интелект () според способността за разбиране. На онези, чиято способност е ограничена до телесните занимания, Господ дава материалистичен буддхи. Свръхдушата благославя трансценденталиста с чист буддхи, който повдига психо-сетивното було, покрило усмихнатата, четириръка форма на – тази форма е седнала на лотосовия трон в сърцето. Мъдрецът, който осъзнава Вишну в сърцето си, никога не може да бъде заблуден. Когато настъпи смъртта на тялото, ученият мъдрец, постигнал доброто васудева, остава с ясно съзнание за Бога, отвъд раждането и смъртта.
Васудева-саттва премахва мрака от фалшивото его (), характерен за проявлението на невежеството, което извращава обикновения буддхи и привързва душата към материята. Освободеният от фалшивото его ум знае, че Шри Вишну, Свръхдушата, е като ярък огън, а индивидуалните души са като искриците в този огън. Както научаваме от „Шримад Бхагаватам“ 2.5.24, мракът на фалшивото его придава форма на един вид егоцентрично добро, наречено ваикарика, а също и саттвика-аханкара.4 В „Шримад Бхагаватам“ 10.88.3 се казва, че това светско добро е свързано с Бог (съществуват и раджаса и тамаса-аханкара, като Шива управлява и трите вида фалшиво его). Той представлява аспект на Кала (времето), обединен с черната богиня Кали, която наелектризира трите проявления на природата. В гъстия мрак на фалшивото его доброто на Шива изглежда светло, също както искрицата изглежда светла в тъмната нощ. Но също както една искрица не може да разсее нощния мрак, така и ваикарика-саттва, доброто на Шива, не разсейва невежеството на телесното разбиране. Съвсем встрани от това, доброто на Вишну се издига като слънцето и разкрива непокварената, трансцендентална идентичност на всички души във взаимоотношението им с Върховната Душа. Това е зрялото, изцяло освобождаващо знание, което се развива от култивирането на доброто васудева.
Тази книга, „Измерения на доброто и злото“, е съсредоточена върху морала. Как се вписва моралът в четирите посоки на доброто, в лоното на Вишну? В „Шримад Бхагаватам“ 11.20.5 Уддхава дефинира морала като гуна-доша-бхида-дриштир – „да виждаш разликата между благочестивостта и греха“. Разграничаването на благочестивостта от греха се управлява от нигама – ведическите писания, дадени от Бог Кришна. Уддхава изтъква, че истинският морал не може да се основава на друго. Моралът е характерна черта на ведическото знание, което е и един от четирите плода на доброто.
Нигама (знание от свещените писания) научава човека да вижда Бог Васудева навсякъде, дори в незрелия стадий на доброто, основан на телесното възприятие. Нигама осветява измерението на рационалните ценности, където логически, отвъд разумното съмнение, е установено, че Васудева е всичко. Да погледнем за миг съвременното образование. В училище учениците развиват способността си да разсъждават чрез елементарно обучение по научни дисциплини. С окото на научния разум те се учат да „виждат“ слънцето като многократно по-голямо от земята, въпреки че несъвършените физически очи им казват, че слънцето е много по-малко. По подобен начин чрез окото на разума, даден от писанията (шастра-чакшуша), можем да гледаме отвъд физическите впечатления към метафизическото присъствие на Бога навсякъде в макрокосмоса, мезокосмоса и микрокосмоса. Следователно е логично да го удовлетворяваме чрез добро поведение в тези сфери. Падналата душа трябва да се учи от духовен учител, осъзнат за Кришна (, този, който учи чрез личен пример), как да се държи в присъствието на Бога.
О, велики Върховни Господи, грешните хора, чието вътрешно зрение е поразено от външни материални дейности, не могат да видят твоите лотосови нозе, но твоите чисти предани ги виждат, защото тяхната единствена цел е трансцендентално да се наслаждават на твоите деяния („Шримад Бхагаватам“ 3.5.45).
В „Шримад Бхагаватам“ 7.15.25 Муни казва, че човек трябва да култивира светско добро, за да победи страстта и невежеството, и след това да се издигне над телесното добро, до нивото на (или васудева). „Всичко това може да стане автоматично, ако човек се заеме със служене на духовния си учител с вяра и преданост – заключава той. По този начин човек може да преодолее влиянието на проявленията на природата“. Първата стъпка към трансцендентността е да се разбере разликата между доброто и лошото поведение така, както учи духовният учител.5
Лошо поведение означава непочтено поведение. Непочтеното поведение започва от момента, в който една паднала душа подражава на Бога глупашки, като маймуна. Приел за себе си ролята на контролиращ и наслаждаващ се, аз смятам, че е „оправдано“ да подлагам живите същества около себе си на прищевките и желанията си. Нанасяйки по този начин обида на други живи същества, умът ми е сляп за присъствието на Бога в техните сърца. Така ослепеният ум развива силни телесни привързаности, гордост, завист и враждебност.
Обусловените души се оказват напълно оковани в привързаността към собствените си, подобни на трупове материални тела и роднините и притежанията си. В такова състояние на гордост и глупост обусловените души завиждат на другите живи същества, както и на Върховната Божествена Личност, Хари, който живее в сърцата на всички живи същества. Така, нанасяйки оскърбление от завист на другите, обусловените души постепенно пропадат в ада („Шримад Бхагаватам“ 11.5.15).
Да не се оскърбяват другите – това е жизнената сила на ведическата цивилизация. „Ненасилие, истинност, честност, желание за щастие и добруване на другите и свобода от похот, гняв и алчност – това представлява дългът на всички членове на обществото – казва Бог Кришна на Уддхава в „Шримад Бхагаватам“ 11.17.21. Хората, живеещи на Запад, имат подобно Златно правило за всеобщ морал: „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб“.6
Да не се оскърбяват другите – това е естествено следствие и от външното знание нигама, и от вътрешното знание васудева, това е и чиста преданост към Бога. И добрият ученик на духовен учител (чрез придържане към разума от писанията), и медитиращият, осъзнал Свръхдушата (чрез знанието васудева), и чистият предан (чрез любовна привързаност към Кришна) почитат Божието присъствие във всички живи същества.
Човек може да запита: „Как е възможно да се живее в този свят, без да се оскърбяват другите живи същества? Всички трябва да се храним. И вегетарианец да съм, пак отнемам живота на други същества. И да внимавам, и да се храня само с развалени плодове и зеленчуци (в които, безспорно, вече няма живот), отново фактът, че тези храни са се развалили, означава, че в тях са плъзнали микроорганизми, които аз неумишлено изяждам и убивам“. На този въпрос отговаря „Бхагавад-гита“ 4.24. Този, който вижда Божието присъствие във всичко и навсякъде, се занимава с брахмарпанам, тоест да посвещава всички свои действия на Бога. Актът на приношение, човекът, който го извършва, и предметите на приношението (живите същества, свързани с приношението на храна например) са освободени от кармични резултати, защото ги приема Кришна. Това се нарича брахма-карма, или духовна дейност. Да се включват живи същества в брахма-карма, вече не е оскърбление или вреда, а най-велико добро – то ги освобождава от колелото на раждане и смърт.
Невежите души са склонни да проявяват доброта само към кръвните си роднини. Но бидейки пропита от телесна привързаност, тази доброта не помага трайно на никого. Семейната „любов“ просто разпалва завист. Даден семеен кръг завижда на съседните семейства. Дадена общност завижда на съседните общности. Даден народ завижда на съседните народи. Завистта дава воля на оскърбителното поведение. Там, където има такова поведение, няма добро, няма чиста преданост, истинско знание, нито морал. Има само животинско съперничество под формата на прекрасни качества. Когато човешките същества загубят добрите си качества, те пропадат в ада. Противоотровата е осъзнатост за присъствието на Бога във всичко; тя разсейва завистта и оскърбленията.
Този, който вижда всичко в неговата връзка с Върховния Бог, който вижда всички същества като частици от него, който вижда Върховния Бог във всичко, той никога не мрази нищо и никое същество (Шри Ишопанишад 7).
Да не се оскърбява, е добро. Моралът не би могъл да съществува без това. И все пак за един предан просто да не завижда и да не мрази другите, не е достатъчно добро. Той извежда морала отвъд доброто, към , трансценденталната работа за доброто на другите, която възстановява връзката между падналите души и Кришна.7 Шри Прахлада Махараджа се моли така8:
Нека има щастие из цялата Вселена и нека завистливите се умиротворят. Нека всички живи същества се успокоят чрез , защото, като приемат предано да служат, те ще мислят само доброто един на друг. Затова позволи на всички ни да служим на върховната трансцендентност, Бог Кришна, и винаги да бъдем погълнати от мисли за него („Шримад Бхагаватам“ 5.18.9). Личността в саттва гуна се придържа към доброто и отбягва злото, но чистият предан като Шри Прахлада е способен да превърне злото в добро. Той се родил като син на Хиранякашипу, злия цар на демоните, които държели вселената в желязната си хватка. Ето защо по рождение природата на неговите сетива и инстинкти, както и общуването му с домашните не били предразположени към доброто. Бил малко момче и нямал почти никакво знание за писанията. И въпреки това по милостта на своя духовен учител той виждал Божието присъствие навсякъде. Нещо повече, любовта му към Бога била толкова силна, че накарала Бог да се яви пред всички. Именно това е измерението на ценностите на чистата преданост – да се разкрие пред всички истинския обект на любовта. Бащата на Прахлада – който неведнъж се опитвал да убие собствения си син – бил освободен от Божията ръка. Така злото било не само избегнато, дори не просто победено. Било напълно пречистено от силата на чистата преданост. Плодовете на доброто (знание и морал), макар и безспорно благоприятни, не са крайната цел на вайшнавата. Божествената Личност на Господ – откъдето доброто води началото си – е крайната цел.
Материалното проявление на доброто може да се сравни с голямо, модерно летище, където отивам, за да се кача на междуконтинентален полет. Ако се оставя да бъда пленен от бляскавите удобства на летището – безмитните магазини, ресторантите и киното – и си изпусна полета, значи съм изпуснал целия смисъл на отиването до летището. Летището не е крайната ми цел. По подобен начин, за да станеш Кришна осъзнат, се препоръчва да се издигнеш от страстта и невежеството до доброто. Но доброто не е крайната цел. Ако вместо да летя, аз се привържа към първокласните удобства, достъпни в саттва-гуна – религия, знание, морал, отречение и богатство – отделно от Кришна, значи се намирам в саттвика-аханкара. Когато Кришна бъде забравен, неспокойният мрак на страстта и невежеството постепенно обгръща четирите възможности на доброто. С течение на времето светското добро се превръща в зло. И следвайки аналогията с летището, самият полет може да се сравни с васудева-саттва, или трансценденталното добро. Докато съзнанието се издига към трансцендентността, то се наслаждава на всеобгръщащата гледка към енергиите на Бога, също както пътникът от самолета се наслаждава на огромните простори на земното кълбо от висините на стратосферата. От съзнанието васудева няма връщане назад към страстта и невежеството. Пристигането на душата в личната обител на Кришна е краят на пътуването.
Бележки
- 1.Ето как Кришна обяснява това на Уддхава: Също като , Уддхава е близък приятел и ученик на Бог Кришна. Както Кришна разговаря с Арджуна в „Бхагавад-гита“, така Той изрича „Уддхава-гита“ в Единадесета песен на „Шримад Бхагаватам“ към Уддхава.
- 2.… осемте съвършенства на йога: определят се като ашта-сидхи и са: анима, способността да ставаш по-малък и от най-малкото; лагхима, способността да ставаш по-лек и от най-лекото; прапти, способността да придобиваш; ишитва, способността да създаваш и унищожаваш; вашитва, способността да контролираш материалните елементи; махима, способността да ставаш по-тежък и от най-тежкото; пракамя, способността никога да не се разочароваш от желанията си; и камавасайита, способността да преодоляваш природните закони, за да изпълниш своите желания. Бог Кришна обяснява на Уддхава в Единадесета песен на „Шримад Бхагаватам“, Петнадесета глава. Относно тези осем сиддхи Той казва, че те са в неговото лоно и представляват лични богатства на Върховния Бог. Чрез тези способности Господ издишва неизброими вселени и едновременно с това живее във всеки атом на всяка вселена. След продължителен аскетизъм мистиците, които практикуват системата на аштанга-йога, могат да развият тези осем способности в ограничена степен. Освен първичните осем съществуват и десет вторични сиддхи, за които Кришна казва на Уддхава, че са в проявлението на доброто. Това са: безразличие към глад и жажда; да чуваш и виждаш неща, които са далеч; да движиш тялото си със скоростта на ума; да приемаш всяка желана форма; да влизаш в чужди тела; да умреш, когато пожелаеш; да наблюдаваш забавленията на полубоговете и небесните девойки, наречени Апсари; съвършено да осъществяваш плановете си; да даваш заповеди, които винаги се изпълняват докрай. Освен това съществуват и пет съвършенства на медитацията. Това са способността да знаеш миналото, настоящето и бъдещето; да понасяш горещина и студ и останалите двойствености; да познаваш умовете на другите; да възпираш влиянието на огъня, слънцето, водата, отровата и т.н.; да си непобедим. В , Мадхя, 19.165, се цитира стих от Шрила Рупа Госвами: > Докато няма и най-лек аромат от чиста любов към Кришна, която е съвършената лековита билка за контролиране на Господ Кришна в сърцето, богатствата на материалните съвършенства – известни като сиддхи, брахманските съвършенства (, шама, титикша и така нататък), трансът на и монистичното блаженство на Брахман – всички те изглеждат привлекателни за хората.
- 3.… адхарма (липсата на религиозност), тама (невежество), рага (материална привързаност)и даридрям (бедност): тези санскритски термини не се появяват пряко в „Шримад Бхагаватам“ 11.19.26; те са посочени чрез думата „випаряям“, „противоположното на споменатото по-горе“. Първите три термина са очевидни противоположности на използваните в стих 11.29.35 от „Шримад Бхагаватам“. Последният термин, даридрям, съм взел от „Шримад Бхагаватам“ 10.10.13.
- 4.… ваикарика, а също и саттвика-аханкара: доброто, страстта и невежеството в света се включват в , или фалшивото его. „Себелюбивото материално его, преобразувано в три форми – гуните на доброто, на страстта и на невежеството – се проявява в три раздела: силите, еволюиращи материята, знанието за материалните творения и интелигентността, която ръководи материалните дейности. Нарада, ти си напълно подготвен да разбереш това („Шримад Бхагаватам“ 2.5.24). Така, с течение на времето, човекът, установен в сатвика-аханкара, неминуемо ще бъде завлечен в страст и невежество от фалшивото его.
- 5.Първата стъпка към трансцендентността е да се разбере разликата между доброто и лошото поведение така, както учи духовният учител: често цитираше „ шлока“ 10, където се изразява „начално морално образование“. > Човек, който гледа на жената на другия като на своя майка, / на притежанията на другия – като на шепа прах / и се отнася към всички живи същества както към себе си – / такъв човек е наистина учен.
- 6.Хората, живеещи на Запад, имат подобно Златно правило за всеобщ морал: „Постъпвай с другите така, както искаш да постъпват с теб“. В юдейската традиция, основана на Талмуда, е записан разказа за един езичник, който се обърнал към Рави Хилел, живял преди около две хиляди години. „Обърни ме в твоята вяра – поискал езичникът – при условие че ме научиш на целия Закон, докато стоя на един крак“. Хилел се съгласил. Учението му било следното: „Онова, което на теб ти е омразно, не го причинявай на ближния си – това е целият Закон; всичко останало е тълкувания. Върви и се учи“ (Трактат Шабат 31 б). Бихме могли да запитаме защо вместо да казва на езичника какво да не прави, Хилел не цитира по-положителното „Обичай ближния си, както обичаш себе си“ (Левит 18.18). И как неговият вариант на „целия Закон“ обяснява множеството заповеди, които едва ли имат нещо общо с поведението спрямо другите – еврейските закони, свързани с храненето например? През 1994 г., в своето есе, озаглавено „Истина, смирение и философите“, еврейският учен Джордж Н. Шлезинджър отговаря, че Хилел учел езичника на принципа на смирението. Смирението е най-благородната от всички добродетели, споменавани в Стария завет. Там Мойсей е възхваляван като най-хрисимия човек на земята. Средновековният еврейски авторитет Маймонид казва, че човек не трябва да стига до крайности в никое свое действие освен в смирението: колкото по-смирен, толкова по-добре. Оттук следва, че истински смиреният човек трябва да следва целия Божи Закон. Смирението, казва Маймонид, ще го доведе до отдаване на „Бог с велика и твърде силна любов, така че душата на човека ще се свърже чрез любовта към Бог и той ще бъде непрестанно пленен от нея като човек, страдащ от любовна мъка“. В своя коментар към „Шримад Бхагаватам“ 2.7.37 Шрила Прабхупада пише: „Той (будизмът) е религия на здравия разум, защото съветва хората да не вредят на никое животно или живо същество, защото такива вредни действия са вредни и за този, който ги извършва. Ала преди да научи принципите на ненасилието, човек трябва да научи два други принципа, а именно да бъде смирен и лишен от гордост. Ако човек не е смирен и лишен от гордост, той не може да не вреди на другите и да не използва насилие. И след като не използва насилие, човек трябва да се научи на търпимост и простота на битието. Човек трябва да поднася почитания на великите религиозни учители и духовни водачи и също така да тренира сетивата си на контролирани действия, като се научи да не се привързва към семейството и дома, да служи предано на Бога и т.н. И в най-висшия стадий той трябва да приеме Бог и да стане негов предан; иначе няма религиозност“.
- 7.Той извежда морала отвъд доброто към паропакара, трансценденталната работа за доброто на другите, която възстановява връзката между падналите души и Кришна: терминът паропакара (или пара-упакара) е от „ чаритамрита“, Ади 9.41). > Този, който е приел раждане като човешко същество в земите на Индия (Бхарата-варша) трябва да увенчае живота си с успех, като работи за ползата на всички други народи. В своя коментар към Мадхя 12.135 от същото произведение Шрила Прабхупада пише: > Думата джива-химса (завист към другите живи същества) всъщност означава да се прекъсне проповядването на Кришна съзнание. Проповядването се описва като , дейност за благото на другите. Онези, които са невежи по отношение на ползата от преданото служене, трябва да бъдат образовани чрез проповядване. Ако човек престане да проповядва и просто седне на някое самотно място, той се занимава с материални дейности.
- 8.Шри Прахлада Махараджа се моли така: Прахлада е махаджана, един от дванайсетте велики авторитета на преданото служене, изредени в „Шримад Бхагаватам“ 6.3.20. Той е известен предан на Бог Нрисимхадева, инкарнацията получовек-полулъв.