5. Видхи: Кодексът на дхарма

Както се вижда от предходните две глави, санскритската дума дхарма най-често се превежда като „религия“. Но религията такава, каквато я познаваме в съвременния свят, обикновено не отразява дълбочината на ведическия смисъл на дхарма. Повече от чиста вяра, думата дхарма означава естествената характеристика на дадено нещо. Думата може да се преведе като „крайна причина“, ако вземем термин от западната философия. Крайната причина е причината, поради която дадено нещо съществува, или с други думи, предназначението, което създателят на това нещо е имал предвид. Например крайната причина – дхармата – на една къща е да дава подслон на хората. Къща, в която хора не могат да живеят, е адхарма.

Над човешките същества лежат две дхарми: гауна (вторична) и мукхя (първична). Хората имат две дхарми, защото представляват духовни души, заключени в материални тела. Следователно те имат едновременно духовна и материална програма. В своя коментар към „Бхагавад-гита“ 9.30 Шрила Прабхупада обяснява:

Що се отнася до закрила на тялото или спазване на обществените правила, съществуват, разбира се, различни дейности дори за преданите, свързани с обусловения живот, и тези дейности се наричат условни. Освен тях живото същество, което напълно е осъзнало своята духовна природа и се занимава с Кришна съзнание, или предано служене на Бога, извършва дейности, които се наричат трансцендентални.

Мукхя-дхарма, духовната програма на преклонение пред Кришна, е вечна. Във всички времена, навсякъде и при всякакви обстоятелства мукхя-дхарма е причината за самото съществуване на духовната душа. В „Шримад Бхагаватам“ 11.21.7 Шри Кришна посочва гауна-дхарма като програма за нещата, които се определят от деша и кала, тоест мястото и времето. Нашите груби и фини тела са определени по този начин. Така върху тези тела се стоварват широка гама задължения според времето, часа, сезона и местонахождението в пространството. Причината за гауна-дхарма, заявява Кришна, е ниямартхам хи карманам: ограничение на материалистичните дейности. В стихове 24 и 25 обяснява по-подробно:

Просто като се раждат в материалния свят, човешките същества се привързват към лично сетивно наслаждение, дълъг живот, сетивни занимания, физическа сила, сексуална мощ, приятели и семейство. И така умовете им потъват дълбоко в онова, което всъщност сразява истинския им личен интерес. Невежите по отношение на истинския си личен интерес се скитат по пътищата на материалното съществуване, като постепенно се насочват към мрака. Защо Ведите ще ги насърчават в сетивното наслаждение, ако те, макар и глупави, покорно се вслушват във ведическите предписания?

Тук става ясно: хората със заразени от материализма умове са невежи по отношение на истинския си личен интерес. Истинският личен интерес е целта на мукхя-дхарма. За да не бъде пренебрегнат личният интерес на обикновените хора, гауна-дхарма прилага ведически кодекс на цивилизовано поведение с цел да възпре падението им в дълбините на животинското съзнание, където възможността за духовен напредък изчезва. Кришна предупреждава, че извън стандартите на ведическата култура превес взимат мръсотията, нечестността, кражбите, неверието, ненужните караници, похотта, гневът и копнежите.¹

Понеже гауна-дхарма регулира материалните дела, тя е обвързана с телесната представа. Така, макар да защитава мукхя-дхарма, тя може да се окаже препятствие по пътя към нея. Кога се превръща в препятствие? Когато в името на по-нисши предписания, уреждащи временните му телесни дела, човек не успява да следва висшия кодекс на вечното си лично предназначение. Въпреки че благочестиво оправдава пренебрегването на прякото служене на Кришна, като твърди, че е „твърде зает“ с други предписани задължения, действителният му интерес е насочен към плодоносните награди на вторичната религия: здраве, богатство, сетивно наслаждение, власт, престиж, отиване в рая след смъртта, спасение и т.н.

„Онези твърдения в писанията, които обещават награди за плодоносните дейности – казва Бог Кришна в „Шримад Бхагаватам“ 11.21.23 – не са предписания за крайното добро за хората. Те са просто съблазни, за да се изпълнят благотворните религиозни задължения, подобно обещанията за сладкиш, дадени на детето, за да изпие горчивото лекарство“. Тхакура Бхактивинода предлага следното уточнение²:

Съществуват два вида видхи или ведически кодекси за морално поведение: първичен (мукхя) и вторичен (гауна). Когато човек се стреми да удовлетвори Върховния Бог, видхи, който пряко и без препятствия води към тази цел, е известен като мукхя, или първичен видхи. А видхи, който постепенно, с прекъсвания се доближава до крайната цел, се нарича вторичен, или гауна-видхи. Следният пример ще помогне да изясним това твърдение. Ведическото предписание (видхи) да се къпеш рано сутрин, поддържа тялото свежо, чисто и здраво. Помага и да се успокои ума. Спокойният ум изпълнява с лекота религиозните дейности или обожаването на Върховния Бог. Поддържането на тялото свежо и здраво обаче – непосредственият резултат от сутрешното къпане – не гарантира постигането на първичната цел (обожаването на Върховния Бог) пряко и без препятствия. Първичната цел на човешкия живот не може да се постигне само с редовно сутрешно къпане. Между двете ведически предписания – да се къпем всяка сутрин и да обожаваме Господ – се намесват няколко стадия, всеки от които предлага различни резултати. Следователно, ако позволим на прекия път към крайната цел да се изправят междинни цели, тогава е възможно човек да се отклони и дори да изостави пътя („Шри Чайтаня шикшамритам“ 1.1).

Обожаването на Бога е крайният плод на видхи. Този плод е трансцендентален, отвъд доброто и злото на материалния свят. Но междинният плод, „сладкишът“ – според горния пример, почистването и освежаването на тялото, което облекчава физическите неудобства – е просто „добро“. Това значение на „добро“ се преценява от гледна точка на непосредствената стойност, която то има за сетивата. Чувстваме, че къпането е нещо добро, защото отървава тялото от лошото на мръсотията и неудобството.

Обаче доброто усещане за тялото не е единственият резултат, възникващ от видхи на къпането. Съществува и резултатът на общественото уважение. Когато ставам рано, за да се къпя, си спечелвам одобрението на съседите като човек, спазващ религиозните и хигиенните закони. Те ме уважават като „добър“ човек. Ако не се къпя, те няма да изпитват уважение към мен, защото съм „лош“. Има и резултат, свързан със съдбата. Човек може да се къпе на свещени места, за да отмие миналото си и да постигне „добра карма“. И наистина, къпането на свещени места (тиртха) се прославя в писанията като отваряне на пътя към рая в края на живота.³ Ако се пренебрегват пречистващите бани, може да се отвори пътят към ада.

Към трите междинни вида „добро“, отбелязани по-горе, се стремят хора, установени в трите представи за светски личен интерес: адхятмика, адхибхаутика и адхидаивика. Първият е личният интерес по отношение на финото и грубото тяло; вторият е личният интерес по отношение на другите живи същества; и третият е личният интерес по отношение на съдбата (даива). Всеки вид „добро“, постигнат чрез къпането, представя възможност за наслаждение според един от тези лични интереси; или тъй като представите за адхятмика, адхибхаутика и адхидаивика са характеристики на трите гуни, всеки вид „добро“ представлява възможност да се наслаждаваш на проявленията на природата в името на правилното поведение.

Трудността тук е, че трите представи за личен интерес носят нещастие за душата. Защо? Защото те служат само на себето. При тях липсва нашето вечно предназначение като слуги на Кришна. Така те не пробуждат окончателно щастие в духовната душа. Наричат се тапа-трая, тройно страдание. С това не искам да кажа, че финото и грубото тяло, обществото и съдбата не доставят в известна степен и удоволствие. Но в същото време в тях се настаняват непреодолими страдания – раждане, смърт, болести и старост. „Шримад Бхагаватам“ 1.1.2 осъжда като каитава (измамна) всяка дхарма, проповядваща личния интерес от гледна точка на тапа-трая. Истинската дхарма се определя като тази, която изкоренява тапа-трая. Това изкореняване, както се потвърждава по-долу, се осъществява, като се насочат всички предписани задължения към един-единствен краен резултат: предано служене на Шри Кришна.

О, брахмана Вясадева, знаещите са решили, че най-добрата лечебна мярка за премахване на тройното страдание е да отдадеш всичките си дейности в служене на Върховната Божествена Личност, Шри Кришна, („Шримад Бхагаватам“ 1.5.32).