7. Сатаната изглежда добър

Проявленията на природата са привлекателни, защото предлагат привидни решения – без пълно отдаване на Кришна – на проблема да си затворен в материално тяло, а именно: как мога да увелича щастието си и в същото време да се освободя от физическото нещастие? Човекът тип гауна-дхарма си мисли, че отговорът е в това да се придържаш към правилата на благочестив живот, докато си въплътен в тялото. Но каквото и телесно щастие да постигнем, оставаме неразривно свързани със страданието. „Махабхарата“ (7.15.20 и 50) ни обяснява:

Не виждам ни една въплътена душа да живее, без да причинява вреда на другите. Всички твари живеят за сметка една на друга – по-силните за сметка на по-слабите. Нищо не е съвършено добро и нищо не е напълно лишено от достойнство. Във всички действия се виждат и добро, и зло.

По подобен начин в „Шримад Бхагаватам“ 11.3.18 се казва:

Като приемат ролите на жени и мъже в човешкото общество, обусловените души се свързват в сексуални взаимоотношения. Така те непрестанно полагат материални усилия, за да унищожават нещастието, и безгранично да увеличават удоволствието. Но неизбежно постигат точно обратния резултат. С други думи, щастието им неизбежно се стапя и с напредването на възрастта материалното им нещастие се увеличава.

От самото начало на творението двойствеността добро – зло прониква дълбоко във въплътения живот из цялата вселена. Това се потвърждава и от „Ману самхита“ 1.26, в стиха, описващ как Бог създава космическото творение.

За да се различават действията (карма), Бог раздели благочестието от неблагочестието и направи така, че живите същества да бъдат повлияни от двойки (противоположности) като страдание и удоволствие.

Изказаното не подлежи на съмнение. Благочестието и неблагочестието (дхармадхарма) са двете страни на монетата на кармичната обвързаност. Попаднала под въздействието на закона на карма, поради желанието си да се наслаждава на материята, душата е вечно обусловена (нитя-баддха) от двойствеността. Това означава, че раждане след раждане тя се бори с двойки противоположни условия, обграждащи я от всички страни: добро срещу зло, болка срещу удоволствие, привлекателност срещу отвращение, богатство срещу бедност, живот срещу смърт, рай срещу ад и безброй много други. Точно това състояние на нещата се има предвид в „обърканост от двойствеността“ (двандва-мохена) в стих 7.27 от „Бхагавад-гита“.

Когато гауна-дхарма се изпълнява само за да се поддържа добрата и да се противодейства на лошата страна, това не е никаква дхарма. Това е дхармадхарма: благочестие, което се завърта около центъра на егоизма обратно към неблагочестието поради нуждата от духовна цел. От Трета глава можем да си припомним определението, което Бог Кришна дава на дхарма в „Шримад Бхагаватам“ 11.19.27: дхармо бад-бхакти-крит прокто – „Истинската дхарма води човека към предано служене на мен“. Кришна предлага на душите човешката форма на живот заедно с ведическите регулиращи принципи като врата към духовния живот. Но ако душата прекара целия си живот в борба с двойствеността, тя няма да успее да премине през тази врата към трансцендентността.

Кришна казва, че вторичните ведически регулиращи принципи са предназначени за онези, които все още изпитват глад за наслада на този свят и чийто вкус към слушане и възпяването на неговата слава още не е събуден.¹ Такава гауна-видхи е насочена към потискане на греховните резултати, възникнали чрез сетивно наслаждение. Сама по себе си тя няма духовно значение, а представлява само една характеристика на материалното съществуване. И все пак такава гауна-видхи има висше предназначение. Бог я е предвидил да поражда в ума усещане за досада от света. Човекът, изтощен от материалните дела, бива насърчен от Ведите да се откаже от сетивното наслаждение и да се заеме с предано служене на Бога. Ако не направи това, той или тя пропилява раждането си в човешка форма. Девахути чудесно обобщава всичко това² в „Шримад Бхагаватам“ 3.23.56:

Ако работата, която човек върши, не го издига по пътя на религията, ако религиозните ритуали, които изпълнява, не култивират у него дух на отречение и ако животът в отречение не го води до предано служене на Върховната Божествена Личност, такъв човек трябва да се смята за мъртвец, въпреки че все още диша.

Така борбата с двойствеността на благочестието и греха за сметка на преданото служене на Бога представлява страховито препятствие пред духовния напредък. Сигурно ще бъде полезно тук да се отбележи, че значението на думата „препятствие“ е близо до първоначалното значение на еврейската дума „сатан“³. Хората, които влагат краткото си човешко съществуване в борбата с двойствеността, биват възпрепятствани от Сатаната в духовното си разбиране – сатаната на привличането към сладките плодове на добрите дела и сатаната на отбягването на горчивите плодове на лошите дела. Тази двойственост само върти колелото на раждане и смърт.

Ето защо „Чхандогя упанишад“ 8.4.1 отхвърля и благочестието (сукрита), и неблагочестието (душкрита) като зло (папамана). Атма, или духовното себе, както ни обяснява този стих, е нещо различно от всякакви материални условия – ден, нощ, старост, смърт, страдание и дори добри и лоши дела. Погледнати от трансцендентална гледна точка, всички те са неблагоприятни (наитам сетумахоратре тарато на джара на мритюрна шоко на сукритам на душкритам папамана). По същия начин „Махабхарата“ 12.318.44 ни призовава да пренебрегнем моралната двойственост: тяджа дхармамадхармам ча убхе сатянрите тяджа – „откажи се от религията, безбожието, истината и лъжата“.

Това обаче не е призив да се отдадем на безпорядъка. Моралният живот, съчетан с вяра в Бога (сешвара наитика дживана), предлага повече надежда за духовно развитие, отколкото моралният, но безбожен живот (кевала наитика дживана), който на свой ред е по-добър от аморалния живот (нитисуня дживана). Първият представлява добро, вторият – страст, третият – невежество. Но когато доброто става препятствие към най-доброто – живот в чисто предано служене на Кришна – това „добро“ е сатанинско.

Не, един предан никога не нарушава моралните закони на доброто. Той ги трансформира. Как? Като оставя настрана трите представи за светски личен интерес (адхятмика, адхибхаутика и адхидаивика). Светският егоизъм, или аханкара (фалшивото его), е коренът на двойствеността добро – зло.⁴ Единственият начин да се прекоси отвъд този егоизъм, официалното положение на телесната дхармадхарма, е да се действа в името на интересите на Кришна, а не на своите собствени. Ето защо Шрила Бхактивинода Тхакура се моли така:

Бхактивинода не знае нито религия, нито безбожие. Той просто се моли всички негови действия да благоприятстват чиста преданост към Теб („Бхакти-анукула-матра Карйера Свикара“ 1.9 из „Шаранагати“).

И все пак в „Бхагавад-гита“ 4.7-8, в два стиха, които вайшнавите често цитират, Бог Кришна казва, че Той лично слиза в материалната вселена, когато настъпи упадък на дхарма и възход на адхарма. Неговата мисия е да освободи благочестивите и да унищожи злодеите. Оттук би следвало, че Бог не е неутрален: Той застава на страната на дхарма против адхарма. Това не означава ли, че Той се включва в самата двойствена дхарма, която неговите предани отбягват?

За този, който знае разликата между трансценденталната дхарма, на която учи лично Бог, и материалната, двойствена дхарма, която е обичайна за материалния свят, тук няма противоречие. Стих 6.3.19 от „Шримад Бхагаватам“ отделя двете по най-ясен начин:

Истинските религиозни принципи (дхарма) се прилагат от Върховната Божествена Личност. Макар и напълно в проявлението на доброто, дори великите риши, които живеят на най-висшите планети, не могат да установят истинските религиозни принципи; това не могат нито полубоговете, нито мистиците от Сиддхалока, да не говорим за асурите, обикновените човешки същества, видядхарите и чараните.

За качествата на материалните проявления се говори в ученията на великите мъдреци, полубоговете, Сиддхите, демоните, видядхарите, чараните и човешките същества. Така доброто, страстта и невежеството се превръщат в теми на религия, философия, морал, юриспруденция и литература; това на свой ред предлага на душите приют в различни области на вселената с преобладаващи конкретни материални качества. Познавайки тези области и познавайки формите на живот, които ги обитават, човек може да познае и моралната форма на макрокосмоса.

Вселената се дели на четиринадесет области. Земната област, където живеят човешките същества, се нарича Бхурлока. Над нея се намира Бхувалока, обитавана от същества антарикша-стхана (жители на открития космос) и мадхяма-стхана (жители на планетите между земята и рая). Тук се включват якшите, главният сред които е Кувера, ковчежникът на полубоговете; киннарите и кимпурушите, чийто външен вид съчетава човешки и животински черти; ракшасите, страховити човекоядци с черни магически сили; видядхарите, ангелски същества, които летят в небето без превозни средства; гандхарвите, небесни музиканти, които по неуловими пътища вдъхновяват земните музиканти; апсарите, прекрасни танцьорки, съпруги на гандхарвите, и други красиви жители на рая; мараните и сиддхите, които са естествено надарени с всички мистични сили, призраците (прета, пишака, бхутанага и др.); и много други видове свръхестествени същества (ураги, патаги, нишачари и т.н.). Над Бхувалока е Сваргалока, раят на карма-девите, или трийсет и трите милиона полубогове, издигнати в рая по своята благочестива карма от предишни раждания. Сарве пурушакарена манусяд деватам гата – се заявява в „Махабхарата“ 13.6.14: „Всички те чрез човешко усилие преминали от човешка форма във формата на полубогове“. А в „Махабхарата“ 12.250.38 се казва: сарве дева мартя сангя-вишишта – „Всички тези полубогове преминават в човешки същества, когато плодовете на тяхната добра карма се изчерпят“. Областите на Бхур (Земята), Бхува (Открития космос) и Сварга (Рая) са опетнени от проявлението на страстта, както Шрила Прабхупада обяснява в своята лекция върху „Бхагавад-гита“, изнесена в Бомбай на 24-ти март 1974 г.

Над това царство на страстта се намира царството на доброто, където живеят великите риши (мъдреци). Това царство включва Махарлока (областта на риши Бхригу), Джаналока (областта на манаса-Муни, синовете на ума на Брахма), Тапалока (областта на мъдреците Ваираджа) и Сатялока (областта на Брахма, Кширодакашайи Вишну и Шива, всеки от които управлява по едно от трите проявления на материалната природа).

Под земната Бхурлока се намира седморното царство, известно като Била-сварга (подземния рай), където преобладава невежеството и никога не прониква слънчева светлина. Първата област е Атала. Управник там е един демоничен учен на име Бала, който владее 96 магии. Жителите на Атала търсят щастието чрез упойващи вещества и сексуални изстъпления. Втората област е Витала, обител на Хатакешвара – експанзия на Шива – и неговата съпруга Бхаванидеви. Третата област е Сутала, управлявана от Бали. Макар и роден сред демони, той е чист предан на Бога. Четвъртата област е Талатала, където живее Мая Данава, учителят на всички черни магьосници. Петата област е Махатала, обителта на Кадрудеватите, сбирщина от многоглави змии, родени от Кадру, съпругата на Кашяпа Муни. Въпреки че са изключително свирепи, те живеят във вечен страх от Гаруда. Шестата област Расатала, обитавана от демоните Даитя и Данава, които силно завиждат на полубоговете и понякога предприемат военни действия срещу Сваргалока. На самото дъно се намира Патала. Тук живеят Нагалока-адхипатите, господарите на змиевидните демони. Многобройните им глави са обсипани с бляскави украшения, които обливат цялата система на Била-сварга в мистериозна светлина.

Под Била-сварга се намира Питрилока, личната обител на Яма. Това е райска област, която се свързва със Сома, бога на Луната. Близо до Питрилока е Наракалока, където грешниците са подложени на адски мъчения. Под нея се намира космическият океан, известен като Гарбходака.

Всички тези различни класове въплътени същества възприемат и разбират целта на живота (дхарма) различно, в зависимост от времето, мястото и начина, по който умовете им се влияят от буддхи и аханкара. Някои формулират дхарма като увеличаване на материалното благоденствие. Други формулират дхарма като освобождение от безпокойството, съпътстващо материалното благоденствие. (Тези два пътя на гауна-дхарма, наричани карма-марга и гяна-марга, ще бъдат по пълно обяснени в Дванадесета и Тринадесета глава.) Благочестивите сред тези класове същества изграждат своите представи за дхарма върху мощта на ведическите насоки. Неблагочестивите ги изграждат според собствените си хрумвания.

Далеч от представите на тези светски авторитети, преданите определят целта на своята дхарма по следния начин:

Където и да се скитаме из материалната вселена под влиянието на карма по Божията воля, нека чрез нашите благоприятни дела бъдем все по-силно привлечени към Кришна („Шримад Бхагаватам“ 10.47.66).

Случва се така, че светските власти се превръщат в препятствия по пътя на преданите. Цар Камса бил краен пример в това отношение. Неговата сестра Деваки и съпругът ù Васудева били чисти предани на Бога. Живот след живот единствената цел на безупречното им морално и религиозно поведение била Върховният Бог да бъде техен син. При предишните си две прераждания те също били съпрузи и във всеки един от тези животи Бог ги приемал за свои родители – най-напред в инкарнацията Пришнигарбха, а после като Вамана. Но този път цар Камса заключил Васудева и Деваки в затвора с намерение да убие Кришна още щом се роди. Камса бил сатана: неговата цел била да възпрепятства любовната привързаност между Бога и неговите предани, защото се страхувал от предсказанието, че щом Кришна приеме тяло, ще го убие. Но такива глупави сатани не осъзнават, че неприятностите, които създават на неговите предани, правят появата на Кришна сигурна:

Божествената Личност, всемилостивият повелител и на духовните, и на материалните творения, е нероден, но когато се създадат конфликти между умиротворените му отдадени и личности, овладени от материалните гуни на природата, Той се ражда сякаш огън, а заедно с него идва и махат-таттва („Шримад Бхагаватам“ 3.2.15).

Камса бил „зъл сатана“ или (ако използваме санскритския термин) душкритина, личност с достойнства, която работи за материално издигане и освобождение от страданията, незачитайки изискванията на свещените писания. Убит от божествената ръка на Господ, Камса бива освободен от своята карма. Душата му преминала отвъд цикъла на раждането и смъртта и се сляла с ослепителното сияние, излъчвано от тялото на Шри Кришна. Съществуват многобройни злодеи като Камса, изцяло противопоставящи се на Бога. И въпреки това те нагло се представят за учители на дхарма. Кришна идва, за да ги унищожи – но унищожавайки ги, Той ги освобождава. Шестнадесета глава ще разкаже и за демона Хиранякашипу като подобен пример.

Съвсем различни от демоните като Камса са „добрите сатани“ (сукритините), похвални личности, които работят за материално издигане и освобождение от страданията в съответствие с изискванията на свещените писания. Те също могат да се окажат в ролята на препятствия по пътя на чистата преданост. Но понеже са благочестиви, с тях Кришна действа по различен начин. Полубогът Индра, с когото ще се запознаем в Девета глава, бил пример за „добър сатана“. Тъй като „добрите сатани“ не се противопоставят твърдо на предаността към Бога, Кришна ги освобождава от илюзията. Както ще видим в следващата глава, дори Арджуна, който е много повече от благочестива душа, защото е вечен придружител на Бога, по милостта на Кришна бил освободен от несъвършените си представи за дхарма.

Истинската дхарма е тази, която самият Бхагаван, Върховната Личност, постановява. Той слиза, за да покаже със собствения си пример как трябва да се изпълняват различните видове дълг – естествено, цялостно, така че Той да бъде удовлетворен. Това щастливо съчетание между мукхя-дхарма (служене на Бога) и гауна-дхарма (изпълняване на светските задължения) се нарича санатана-дхарма, „вечната религия“. Всяка дхарма, която е формулирана от светски авторитет и противоречи на санатана-дхарма, трябва да бъде поправена от Бога. Кога друга дхарма изпада в противоречие с дхарма на Кришна? Когато учи, че „доброто“ е нещо различно от удовлетворението на Бога. Бог не е скъперник; неговото удовлетворение подслонява в себе си добруването на всички. Само тези, които са привързани към сатанинския начин на живот, смятат, че е трудно да посветят живота си на предано служене.

О, приятели мои, синове на асурите, Върховната Божествена Личност, в своята характеристика на Свръхдуша, вечно съществува в сърцата на живите същества. Наистина Той е благожелателят и приятелят на всички живи същества и няма нищо трудно в това да се обожава Бог. Защо тогава хората не се заемат предано да му служат? Защо са толкова пристрастени към произвеждането на ненужни вещи за сетивно наслаждение? („Шримад Бхагаватам“ 7.7.38).

Когато Върховният Бог идва в тази вселена, за да премахне препятствията на дхармадхарма (добрия и злия сатанизъм), неговото появяване се нарича аватара. Думата аватара означава „Този, който слиза“; казва се, че има толкова аватари, колкото са вълните в океана, но ведическите писания назовават онези, чиято мисия е да освободят света от фалшивите авторитети. „Матся Пурана“ 285.67 изрежда десет: Матся, Курма, Вараха, Нрисимха, Вамана, Парашурама, Рамачандра, Кришна, Буда и Калки. От тези десет Бог Кришна е пурнаватара, пълната форма на Бог, в която се съдържат всички останали аватари.

В Единадесета песен, Пета глава на „Шримад Бхагаватам“ Карабхаджана Муни говори за четири аватари, по един във всяка от четирите юги (световни епохи). Тези юга-аватари установяват видхи (метода), по който човечеството трябва да обожава Бога според условията във всяка епоха. В първата епоха, Сатя-юга, Бог слиза в бяла форма, за да учи как да се медитира върху него. Той е известен под името Хамса. Във втората епоха, Трета-юга, Бог слиза в червеникава форма, за да учи как да бъде удовлетворен чрез ведически жертвоприношения. Тогава е известен с името Ягя. В третата епоха, Двапара юга, Бог слиза в тъмносиня форма, за да учи как да бъде обожаван, като му се отдава почит чрез служене. Тогава е известен с името Васудева. Преди пет хиляди години Кришна лично приема ролята на Васудева. В четвъртата епоха, Кали юга, Бог слиза в блестящата златна форма, за да учи на санкиртана, всеобщото възпяване на светите имена на Кришна. Мъдрецът Карабхаджана не назовава аватара на Бог за Кали-юга, а само го нарича Махапуруша, най-великата личност. Само преди петстотин години тази най-велика личност се появява в Индия като Шри Чайтаня Махапрабху. Всички ние можем да общуваме с него дори и сега чрез святите имена, които самият Той постоянно възпява. Наистина, самите святи имена представляват аватари на Кришна.

В тази епоха на Кали святото име на Бога, Харе Кришна маха-мантра, е инкарнацията на Бог Кришна. Със самото повтаряне на святото име човек пряко общува с Бог. Всеки, който прави това, със сигурност ще получи освобождение („Шри Чайтаня Чаритамрита“, Ади, 17.22).

Аватарите на Бога не подлежат на законите на карма. Пътищата, които те полагат във всяка епоха, отвеждат душите отвъд цикъла на раждане и смърт, обратно у дома, обратно при Бога. Вътрешната тайна на дхармата, на която учи Бог във всяка една епоха, е рати, което означава привличане. Човек трябва да бъде привлечен към Бога според посланието, на което учи Той. В противен случай дхарма е само губене на време.

Всички дейности, които човек извършва в съответствие с положението си (дхарма), са напълно безполезен труд, ако не пробуждат у него влечение към посланието на Божествената Личност („Шримад Бхагаватам“ 1.2.8).

Както беше посочено в началото на настоящата глава, щастието в този свят си остава неразривно свързано със страданието. В която и да е област на вселената – в добро, страст или невежество – нахлува нежеланото страдание. Това страдание е карма-випака, болезненият резултат от нашите минали греховни действия, които узряват с времето си дори след много години или животи, дори насред самодоволството и радостта на сегашния момент.

Човешкият живот подлежи в особена степен на трудности, предизвикани от съдбата, на личностно ниво – старост, самота, несигурност, депресия, болести, смърт; на обществено ниво – несправедливост, корупция, експлоатация, насилие; на ниво околна среда – земетресения, урагани, епидемии, глад, суша. За човек, изправен пред такива бедствия, няма много утеха в разбирането „да, заслужил съм си го“. Естествено за човешката природа е да търси решения. И тук ни е предоставен избор.

От една страна, сатанински решения ни се предлагат от авторитетите, поставени в различните области (в добро, страст и невежество) на моралната вселена. Някои решения са благочестиви. Други са неблагочестиви. Но всички те са сатанински, защото възпрепятстват истинската цел на живота. Дхармадхарма прави така, че вечната борба с двойствеността да изглежда „добро“ – но борбата с двойствеността представлява самата причина за всички наши проблеми.

От друга страна, истинското решение е да изоставим представите за добро и зло, изхождащи от телесното възприятие и безусловно да следваме дхарма, на която лично Бог ни учи. Така Той разпознава човека като свой предан. Той възнаграждава своя предан, като го приютява в лотосовите си нозе. Всемогъщото време, което задвижва всички въплътени същества с похотта, нещастието и гнева и което най-сетне унищожава цялата вселена заедно с всичките ù така наречени авторитети, не влияе на душите, приютени в лотосовите нозе на Бога.

С едно помръдване на веждите си олицетворението на непобедимото време може незабавно да направи цялата вселена да изчезне. И все пак страховитото време не доближава предания, който е изцяло приютен в твоите лотосови нозе („Шримад Бхагаватам“ 4.24.56).