9. Съдба, карма и преклонение

Какво представлява съдбата? Дали е същото като карма, човешкото усилие? Някои намират огромна разлика между двете. Разочарован в усилията си да достигне рая, цар Тришанку се жалва¹: даивам ева парам манйе паурушам ту нирартхакам – „Според мен съдбата е всемогъща и човешкото усилие е безплодно“ („Рамаяна“, 6.98.23).

Той използва думата даива, която често се превежда като „съдба“. По смисъл и етимология даива е сродна с английската дума divination, „предсказание“. Думата касае силите, които решават човешката съдба: полубоговете (дева), непреодолимата материална енергия (даива-мая) и накрая върховният владетел, Богът на боговете (девадева), Бог Кришна. Дали даива определя карма, или карма определя даива? За карма Шри Кришна казва: гахана кармано гати – „много е трудно да се проумеят лабиринтите на карма“ („Бхагавад-гита“ 4.17) и кавайо ‘пи атра мохита – „дори интелигентните са объркани и не разбират карма“ („Бхагавад-гита“ 14.16). Натрупаните резултати от карма, които ни очакват в бъдеще (апрарабдха-карма), се наричат адришта, „непредсказуеми“. И отново можем да попитаме: каква е връзката между непредсказуемите кармични резултати и висшия контрол, осъществяван от даива?

В „Шримад Бхагаватам“ 3.31.1 объркването се изяснява: кармана даива-нетрена джантур дехопапаттайе – „Под надзора на Върховния Бог (даива) и според резултатите от неговите действия (карма) живото същество, душата, получава тяло“. Една обусловена душа не може да предвиди как и кога ще напусне сегашното си тяло, нито пък какво тяло я очаква в следващия живот. Съдбата ни се струва низ от случайности. Господ и само Господ знае всичко, натрупано в миналото, настоящето и бъдещето за всяко живо същество във вселената.

Има хора, които заради материалното си съхранение и подобрение са любопитни да се доберат до неговото знание за карма. Това са глупаци, които искат да използват даива в служба на невежеството. Всезнанието на Кришна е светлината, която освобождава душата от кармичната обвързаност. Очите, отворени за тази светлина, виждат непосредствено тайното учение на Ведите: че всичко в тройното време – минало, настояще и бъдеще – е сън (бхутам бхавад бхавишяч ча суптам сарва-рахо-раха, от „Шримад Бхагаватам“ 4.29.2). В „Шримад Бхагаватам“ 3.29.5 се уточнява:

Скъпи мой Боже, Ти си досущ като слънцето, защото осветяваш мрака на обусловения живот на живите същества. Понеже очите им не са отворени за знание, те спят вечен сън в мрака, лишени от твоя подслон; затова лъжовно се занимават с действията и последиците от своите материални дейности и изглеждат много уморени.

Преклонението пред Върховния Бог отваря очите ни за нашата изначална нематериална същност отвъд съня, проявен в раджо гуна (която създава съня на това тяло), саттва гуна (която поддържа съня на тялото) и тамо гуна (която унищожава съня на тялото). Вторичните ведически предписания (гауна-видхи) принадлежат на този сън, тъй като формулират закона на трите проявления. Онова, което трите гуни управляват, не притежава освобождаващата светлина на Кришна съзнанието.

Нито трите проявления на материалната природа (саттва-гуна, раджо-гуна и тамо-гуна), нито господстващите божества, които контролират тези три проявления, нито петте груби елемента, нито умът, нито полубоговете, нито човешките същества не могат да те разберат, Господи, защото всички те подлежат на раждане и унищожение. Размишлявайки върху това, духовно напредналите се заемат с предано служене. Такива мъдри хора дори не се занимават с ведически науки. Вместо това те извършват практическо предано служене („Шримад Бхагаватам“ 7.9.39).

Като пренебрегва първичното предписание (мукхя-видхи) да се прекланя пред Господ, който дарява освобождение от материалното съществуване, спящата душа се прекланя пред материални авторитети, които също подлежат на създаване и унищожение в трите проявления. Спящата душа сънува как поема управлението на съдбата си с помощта на тези авторитети и измъква житейските удоволствия под носа на съперниците си. По същия начин тя се опитва да неутрализира или избегне злото, което я очаква в бъдеще. Душата намира утеха в твърдения като следното от „Ягявалкя-смрити“ 1.307:

Възходът и падението на царете, съществуването и несъществуването на вселената се определят от планетарни влияния. И затова пред планетите трябва да се прекланяме най-много.

Тук се има предвид астрологията. Тъй като посочва бъдещата съдба, астрологията е наричана „окото“ сред ведическите науки. Наистина в писанията се казва, че преклонението пред планетите дава даивопагхатанам, или закрила срещу ударите на съдбата. („Вишнудхармоттара Пурана“ 1.105.14) Истинският смисъл на такива твърдения се разкрива в „Шримад Бхагаватам“.

Тялото на Върховния Бог Вишну, образуващо Шишумара-чакра (звездната форма на Бога, която приютява небесната река Ганг, или Млечния път), е вечното жилище на всички полубогове и всички звезди и планети. Този, който повтаря тази мантра в преклонение пред Върховната Личност по три пъти на ден – сутрин, обед и вечер – несъмнено ще бъде освободен от всички греховни последици. Ако човек просто поднася своите почитания пред тази форма или си я спомня по три пъти на ден, всички негови скорошни греховни действия ще бъдат унищожени („Шримад Бхагаватам“ 5.23.9).

Мантрата, за която става въпрос, е намо джьотир-локая калаянаянипишам патайе паха-пурушаябхидхимахити: „О, Господи, приел формата на времето! О, вечна обител на всички планети, движещи се в различни орбити! О, господарю на полубоговете, о Върховна Личност, поднасям ти дълбоките си почитания и те съзерцавам“ („Шримад Бхагаватам“ 5.23.8). Това също е мукхя-дхарма, където вторичните предписания водят до преклонение пред Върховната Личност.

Предсказването – астрологията, преклонението пред управляващите планети и другите методи на предричане – могат да ни отворят очите за съдбата, но Бог Кришна казва, че материалистът, който използва такива методи, се опитва да гледа в гъста мъгла (ятха нихара-чакшушас: в „Шримад Бхагаватам“ 11.21.28). Дори като използва окото на ведическото знание, той остава сляп за истинския си личен интерес, защото съзнанието му е обвито в облака на двойствеността – копнеж за бъдещо щастие и страх от бъдещо нещастие. Той пропуска Божието присъствие във всичко. Той пренебрегва Божия промисъл във всичко. Заспал за ясното съзнание, той копнее и се жалва в състояние на сънуване, захвърлен сред трите проявления. Авторитетите, които почита, не са нищо друго, освен продукт на това сънуване.

Хората в проявлението на доброто почитат полубоговете; хората в проявлението на страстта почитат демоните; а хората в проявлението на невежеството почитат призраци и духове („Бхагавад-гита“ 17.4).

В своя коментар „Гита Бхашя“ към горния стих Шрила Баладева Видябхушана пише²: карябхедена саттвикади бхедам прапанчаяти яджанта ити – „В този стих, който започва с думата яджанта, преклонение или почит, всяко проявление се различава от останалите въз основа на различните дейности“. Коментарът на Баладева продължава, като ни казва, че поклонниците на полубоговете нямат правилно духовно разбиране. Бидейки обусловена от проявлението на доброто, вярата на такива поклонници ги задължава да служат на божества като Васу и Рудра. Следват хората, които се прекланят пред Якши и Ракшаси, като например Кувера (ковчежника на рая) и Ниррити (зловеща, югозападна богиня с черно лице и златна коса, която държи железен хомот). Тези поклонници са в проявлението на страстта. А онези, които се прекланят пред претите (духовете на починалите) и бхутаганите (друг вид фини същества), са в проявлението на невежеството. Понякога хора от кастите на два пъти родените – брахмани (жреци) и кшатрии (царе), които „веднъж“ са родени от утробата и „втори път“ чрез духовното посвещение – пренебрегват своя религиозен дълг (сва-дхарма). Такива небрежни брахмани получават въздушни тела от типа на огнедишащия демон, наречен Ултамукха, а небрежните кшатрии се раждат в тела от типа на демона, наречен Катапутана. И така, този стих („Бхагавад-гита“ 17.4) описва онези, които, проявили леност при спазването на истинския ведически видхи (кодекса, даден на хората, за да се усъвършенстват), попадат в някое от трите проявления заради своите материалистични склонности. Разбира се, тъй като контактът с истинското ведическо знание е много мощно средство, те могат да се въздигнат над тези склонности и да достигнат действителното ведическо ниво.

Тук обърнете специално внимание на следното: според Шрила Баладева Видябхушана, ако един брахмана от висшата класа занемари действителния ведически видхи – мукхя-видхи на преклонението пред Кришна – той рискува да деградира до положението на демон, въпреки че следва видхи на преклонение пред полубоговете. Защо? Защото, като се прекланя пред полубоговете, човек попада под контрола на проявленията на природата. Поклонникът на полубоговете бива привлечен от удобствата на светското добро: лесно съществуване в този живот и след смъртта приемане в райските градини на удоволствията, където девите си угаждат с упоителната напитка сома и потъват в пищните обятия на небесните дами. Великата душа Санат-кумара предупреждава, че това привличане представлява невежество в сърцевината на материалното добро.³ Това невежество е клопката за падението на душата.

Добрите дела могат да издигнат и вайшнавата, и поклонника на полубоговете към еднакво високо материално положение. Но преданият няма никакъв личен интерес от такова издигане, защото разбира, че това е само следваща фаза от минаващото време. Като знае, че сетивните удоволствия са капан на заблудата, преданият остава настрана от тях, където и да се появяват те – в рая, на земята или другаде.

Ние смятаме висшите състояния на живот за ценна благословия и ги разграничаваме от по-низшите, но трябва да знаем, че тези различия съществуват само в рамките на взаимодействието на гуните на материалната природа. Всички тези жизнени състояния са нетрайни и тленни, защото ще бъдат унищожени от върховния повелител („Шримад Бхагаватам“ 4.22.36). Поклонниците на материалните авторитети се опитват да оформят своята съдба чрез това преклонение. Зад своите молитви и жертвоприношения те пресмятат как да се наслаждават на небесните селения, където обитават материалните владетели. Тези, които почитат полубоговете, ще се родят сред тях. Тези, които почитат прадедите, ще отидат при тях. Тези, които почитат призраци и духове, ще се родят сред тези същества, а всички, които ме обожават, ще живеят с мен („Бхагавад-гита“ 9.25).

Ето тук Господ уверява Арджуна, че човекът, който се прекланя пред полубоговете, е предопределен да се роди сред тях. Но пред Уддхава Той посочва: обвързаният от трите проявления на материалната природа трябва винаги да се бои, че неговата материална подредба може да бъде разрушена, независимо каква позиция си спечели.⁴ Всъщност материалистите трябва да се боят от Върховния Бог, защото тяхната съдба се определя според неговата преценка, а не според тяхното виждане за бъдещето, замъглено от собствените им планове и тревоги⁵.

Поклонникът на полубоговете например очаква да се издигне в рая веднага след края на живота си, прекаран в служене на полубоговете. Той не знае, че полубоговете могат да го накажат, като го тласнат надолу към низше раждане, защото докато им е служил, непреднамерено им е нанесъл някаква обида. Да вземем за пример благочестивия цар Нрига. Той силно желаел да стане полубог в рая и затова през целия си живот строго се придържал към видхи на доброто. Както се оказало, докато извършвал многобройните си добри дела, той проявил нехайство и нанесъл обида; следващият път се родил в невежество, а не в добро. Ямараджа, полубогът на смъртта, наказал Нрига да се роди като гущер. Той трябвало да изживее този низш живот в един кладенец, преди да може да се роди сред полубоговете. За щастие лично Бог Кришна проявил благосклонност и го спасил от гущерския живот.

Дори след като човек се издигне от човешки живот в живот на полубог, проявленията могат неочаквано да се разместят и да го тласнат обратно надолу в низше тяло. Виджая се родил сред полубоговете Гандхарви, но не след дълго Кувера го проклел. Младото му небесно тяло изведнъж се превърнало в гротескната фигура на демон, наречен Праламбасура. За негов късмет Бог Баларама го освободил. Дори Индра, царят на полубоговете, внезапно изпаднал в тяло на шопар, защото го проклел мъдрецът Ангираса. Както Бог изяснява в „Бхагавад-гита“ 8.16:

Всички планети в материалния свят – от най-висшата до най-нисшата – са места на страдание, където има повтарящо се раждане и смърт. Но достигналият моята обител, о, сине на Кунти, никога не се ражда отново.

Свещените писания на вторичната религия възхваляват възвишените сетивни удоволствия, предлагани изобилно в небесните светове. Но тези планети на доброто подлежат на злото на катастрофалното разрушение. Джива судурджаям мритюм амритатвая мам бхаджа – това заповядва Върховният Бог: „Победи непобедимата смърт. Преклони се пред мен за вечен живот“ („Шримад Бхагаватам“ 3.24.38). Това е основният закон (видхи) на преклонението. Затова Бог Кришна заявява, че преклонението пред божества, различни от него, е в нарушение на този видхи.

О, сине на Кунти, тези, които са поклонници на полубоговете и ги почитат с вяра, в действителност обожават само мен, но не правят това по правилен начин (авидхи-пурвакам: по начин, който нарушава видхи) („Бхагавад-гита“ 9.23).

Както видяхме, Бог предупреждава, че е много трудно да се проумее карма в цялата ù сложност. Всъщност обаче ние можем да предскажем своята съдба. Тя се измерва на везните на преклонението. Преклонението пред Кришна ни освобождава напълно от материалната съдба и ни въвежда във вечно общуване с него. Ако се прекланяме пред полубогове, демони, прародители, призраци или контролиращи планети, едно е сигурно: ще трябва отново и отново да се раждаме, според както определят променящите се проявления на природата.

Когато Бог Кришна се появил лично на земята преди пет хиляди години, Той поискал от баща си, Нанда Махараджа, да не изпълни Индра-ягя (жертвоприношение за Индра, царя на полубоговете). Изненадан да чуе това от сина си, който тогава бил „само“ момченце, Нанда Махараджа обяснил, че във Ведите Индра се почита като господар на дъждовете. Понеже били земеделски стопани, Нанда и селяните от Вриндавана зависели от Индра, за да им осигури валежи. Да се пренебрегне богослужението пред този полубог, би означавало да се прекъсне традицията, което пък би попречило на дхарма, артха и кама – благочестието, икономическото развитие и материалното наслаждение.

Кришна отвърнал, че вселената със своите полубогове, демони и човешки същества е проявление на обусловената природа. Всичко, което се случва в космоса, е тласкано от променящите се проявления на добро, страст и невежество. Дори полубоговете подлежат на цикличните промени в проявленията. Те са безсилни да променят механизма на вселенските събития. Следователно жителите на Вриндавана трябва да се прекланят само пред онова, от което действително зависят – хълма Говардхана, който им осигурява прекрасна трева за кравите, чисти езера с прясна вода, плодове, корени и лековити билки. Богът разкрил Говардхана като своя лична форма на обожание. Селяните от Вриндавана поднесли смирени почитания на Говардхана, защото разбрали, че всъщност те зависят само от него. И трябва да се прекланят единствено пред Кришна, а не пред някакъв полубог.

Индра се разгневил от това привидно скъсване с ведическата традиция. За да си отмъсти, той се опитал да удави Вриндавана в проливни дъждове. Бог Кришна приютил всички жители и техните животни под хълма Говардхана, като го повдигнал и държал над земята на своето ляво кутре. Индра се опомнил и засрамил, слязъл от рая във Вриндавана и се преклонил пред Кришна – истинския господар на всичко.

Това събитие, описано в Двадесет и пета глава от Десета песен на „Шримад Бхагаватам“, показва превъзходството на мукхя-дхарма над гауна-дхарма. Задачата на гауна-дхарма е да регулира материалните желания на живите същества, като ги придържа към „доброто“ и настрана от „злото“. Материални желания означава егоистични желания, желания, отделени от Върховната Личност и насочени към наслаждение в материалния свят. Полубоговете управляват функциите на материалните сетива. Някои ведически писания съветват материалиста да се прекланя пред тези полубогове и в замяна на това да получи удовлетворение на своите желания. В „Бхагавад-гита“ 3.12 Бог Кришна изяснява, че това е морален принцип: таир даттан апрадаяибхьо йо бхункте стена ева са – „човек, който се наслаждава на даровете на полубоговете, без да извършва жертвоприношение за тях, несъмнено е крадец“. И все пак мукхя-дхарма преминава отвъд макрокосмическия морален закон на преклонение пред полубоговете. Както Кришна заявява в „Бхагавад-гита“ 5.29, Той е единственият наслаждаващ се на жертвоприношението и аскетизма. Всички планети и божествата, които ги ръководят, се управляват единствено от него. Той е истинският благодетел и доброжелател на всички живи същества.

Макар и в гуната на доброто, преклонението пред полубоговете не може да пречисти сърцето от продължаващо влечение към проявленията на природата. Наистина, такова преклонение е способно да предизвиква още материални желания, защото успехите, постигнати в тази насока, предизвикват жажда за още повече успехи. С нарастването на желанията, сърцето на човека, прекланящ се пред полубоговете, се замърсява от по-низшите проявления на страстта и невежеството. Той деградира до преклонение пред демони и призраци и така подготвя следващото си раждане сред такива същества. Така че преклонението пред полубоговете е дхармадхарма: дхарма, която води до адхарма.

Един вайшнава не е подтикван от някакъв „сектантски фанатизъм“ да избягва полубоговете, демоните и призраците заради преклонението единствено и само пред Шри Кришна. Факт е, че преклонението само пред Кришна сред всички форми на преклонение пречиства сърцето от материални желания. И точно затова истинският ведически видхи – мукхя-видхи – насочва човешките същества да се прекланят и да обожават само него. Само това обожание издига душата в освободеното положение на вечен слуга на Върховния Бог.

Този, който постоянно слуша и възпява святото име на Бога и неговите деяния, може много лесно да постигне платформата на чистото предано служене, което прочиства мръсотията от сърцето му. Човек не може да постигне такова пречистване, като просто спазва обети и изпълнява ведическите ритуали („Шримад Бхагаватам“ 6.3.32).

Друг урок, който ни се представя чрез забавлението с Говардхана, е, че мая не може да докосне преданите, неотклонно установени в лотосовите нозе на Бог Кришна. Както отбелязахме в началото на тази глава, даива (съдба) може да означава материалната природа или управляващите полубогове. Тези характеристики на мая безспорно не оставят на мира обусловените души, но чистите предани са в трансцендентална позиция спрямо тежката съдба на неотдадените. И все пак понякога природата и висшите владетели сякаш заговорничат срещу преданите. Пример за това е как Индра наводнява Вриндавана. Тук на пръв поглед става дума за адхидаивика-клеша – страдание, наложено от даива. Понякога обществото изглежда заговорничи срещу преданите. Исус Христос е разпънат на кръст; Шрила Харидаса Тхакура е бичуван. Тук на пръв поглед става дума за адхибхаутика-клеша – страдание, причинено от други живи същества. Понякога физическо или душевно заболяване може да порази предания. Брахманът Васудева, велика душа, живял в Южна Индия по времето, когато Шри Чайтаня Махапрабху посещава тази част на страната, страдал от проказа. Тук на пръв поглед става дума за адхятмика-клеша – страдание, наложено от собственото тяло или ум. Но само на пръв поглед. В писмо до своя ученик Сатсварупа от 1968 г. Шрила Прабхупада обяснява, че „ние невинаги можем да разберем цялата сложност на такива случаи. Понякога те се случват, за да объркат хора с демонична нагласа“. И по-нататък: „В „Бхагавад-гита“ ясно се заявява, че всеки човек, който е сто процента отдаден на Бога, пребивава в трансцендентност и мая вече няма въздействие върху такова тяло. Богът и неговите чисти предани са винаги отвъд обхвата на действията на мая. Дори да изглеждат като действия на мая, ние трябва да ги разбираме като действие на йога-мая, или вътрешната енергия на Бога.

В действителност материалните изпитания никога не докосват и най-леко вечно освободените предани, като брахмана Васудева, Шрила Харидаса Тхакура, Христос и жителите на Вриндавана. Тяхната екстатична любов към Бога понякога се проявява като трансцендентално нещастие. Хората с оскъден духовен поглед бъркат тази проява на божествена любов с тройните страдания, понасяни от обикновените души. Какво тогава да кажем за обикновения предан, който все още е по пътя към освобождението от тройните страдания? Ако сравним такъв предан с грубите материалисти, ще открием, че той е независим от тялото и ума, от обществото и света. Понеже възприема ръката на върховната даива (Шри Кришна), която е зад всичко, той няма защо да се оплаква от така наречените превратности на съдбата – препятствия не пред освобождението в Кришна съзнание, а само пред сетивното наслаждение.

Насред изпитанията преданият запазва пълна вяра, че Бог управлява натрупаните кармични реакции така, че да приближава своя слуга до подслона на своите лотосови нозе. Търпеливата зависимост на предания от Бога при всякакви обстоятелства трогва сърцето на състрадателния Бог и Той го избавя от цикъла на повтарящите се раждане и смърт.

Скъпи мой Господи, този, който непрестанно очаква да бъде дарен с твоята безпричинна милост и който продължава да страда от резултатите на миналите си простъпки, като ти поднася от все сърце своите смирени почитания, безспорно има правото на освобождение, защото това е негово справедливо искане („Шримад Бхагаватам“ 10.14.8).

Това, което поддържа доверието на предания, че Бог Кришна управлява кармичните реакции, не е сляпата вяра. Сляпа вяра е лъжовната надежда, че Бог (или полубоговете или благосклонните звезди) ще измъкнат приказни съкровища от мастиленотъмното море на съдбата и ще ми ги доставят до вратата. Когато вместо това Бог ми изпраща страдание, този род вяра е изложена на опасност. Доверието на предания се поддържа от духовно знание. Превратностите на съдбата се разбират като златна възможност да престанем да се вкопчваме в този временен свят със спокойното, светло осъзнаване, че не сме материя, а вечен дух. Да се жалваме от материалните неуспехи или обратното – да ликуваме заради материалните придобивки, е чисто и просто невежество.

Бедите, срещани в служене на теб, ще бъдат причина за голямо щастие, защото, когато човек ти служи предано, радостта и мъката са еднакво големи богатства. И двете разрушават нещастието на невежеството („Атма-ниведана“ 8.4 от Шрила Бхактивинода Тхакура, из „Шаранагати“).