Днес мнозина отхвърлят всякакъв вид религия. Те напълно отричат вярата в Бога, полубоговете, демоните и невидимите духове. Не изпълняват никакви ритуали в каквато и да било традиция. Но всъщност няма човешко същество, което да е напълно откъснато от преклонението. Преклонението в края на краищата е синоним на служенето. Никой не може да отрече, че редовно служи на сетивата си, ума си, приятелите и роднините си, на обществото, на естествените нужди и тъй нататък. Целта на това служене е да се получи удовлетворение. Така качеството на нашата – опитите ни да се наслаждаваме на проявленията на природата – лесно може да се разбере от вида преклонение или служене, които изпълняваме, за да осъществим желанията си.
В действителност е източникът на удовлетворението, към което се стремим чрез служенето си. Така ние винаги се стремим да служим на него. В своята „Веданта-сямантака“ 3.11, Шрила посочва, че това е неизбежното положение на духовната душа.
трябва да се разбира като слуга на Бога, „като слуга на Харù и по никакъв друг начин“, както потвърждава „Падма Пурана“.
Всяко живо същество е вечен слуга на Кришна. В това се състои върховната ценност на живота; всички останали ценности произтичат оттук. Ние ценим освобождението само защото нашият Кришна, нашият Бог, е вечно свободен. Ценим разума и интуицията, защото Той ни ги дарява в сърцето, за да ни насочват в нашето служене. Ценим сетивата си, защото ни ангажират в служене.
Остава въпросът дали дадено живо същество е предан слуга на Кришна, или негов непряк слуга, отдаден на по-нисш продукт на неговата материална енергия. Така или иначе, понеже всички винаги служат на някого или нещо, всички се прекланят пред някого или нещо. Великите души винаги се прекланят и боготворят Шри Виграха, формата за обожание на Бог Кришна, поставена на олтара в храма.1 Служенето на формата за обожание поддържа умовете и сетивата на преданите, заети с това как да удовлетворят желанията на Кришна. Това поддържа любовта към Бога в паметта и в мига на смъртта. Онези, които мислят за него в този миг, отиват при него.
Както Муни изяснява в своите „Наставления за цивилизовани човешки същества“ („Шримад Бхагаватам“, Седма песен, Петнадесета глава), моралните принципи на чистата ведическа култура са съсредоточени около преклонение пред формата за обожание на Бога. На това божество се служи, като се поднасят Муни-анам, храни, подходящи за святи хора, което изключва използването на месо, риба и яйца. Поднесените храни (прасадам) трябва да се раздават на всички живи същества: полубоговете, святите хора, праотците – и изобщо на всички. Служещият на формата за обожание трябва да престане да завижда на другите живи същества – Нарада казва, че това е най-висшият морален принцип. Следователно принасянето на животни в жертвоприношения е недопустимо. Сетивата трябва да се контролират в духовно знание. Служещият на Формата за обожание трябва да избягва пет вида лъжовна : 1) видхарма, или нерелигиозност, която противоречи на регулиращите принципи на истинската дхарма; 2) парадхарма, лицемерна религиозност; 3) , религия, измислена от противници на ведическите писания; 4) чхала-дхарма, неправилно тълкуване на дхарма; 5) абхаса-дхарма, немарливо, половинчато имитиране на дхарма.
За хората, склонни към аморалните прояви на видхарма, парадхарма, упадхарма, чхала-дхарма и абхаса-дхарма, съществуват други начини на богослужение. Както видяхме от „Гита“, онези, които се прекланят на същества, различни от Кришна, получават правото да отидат при тези същества след смъртта си. Те не достигат Върховната Божествена Личност.
От научаваме, че съществуват пет вида преклонение пред „не-Кришна“.2 Тези пет вида преклонение включват всякакви вероизповедания и вярвания със светска насоченост, дори онези, които са напълно нерелигиозни. Най-напред съществува обожанието на физическата материя и мощните природни явления. Следва обожанието на някаква смътна представа за сила отвъд физическата материя. На трето място идва обожанието на полубоговете, които хората си въобразяват, че помагат по пътя към освобождението от материята. После е обожаването на някакво невидимо, вътрешно божество. Петият вид обожаване е това на обикновени живи същества.
Примитивните религии – при които хората обожават природните стихии, като огън, планини, реки, дървета, светкавици, планетите, които се виждат в небето през нощта, и тъй нататък – принадлежат към първата категория. Според на този най-нисш етап хората („включително и учените“) се опитват да осъзнаят силата на материята.3 Така съвременните учени, пленени от възможностите (или „потенциите“ – ако заемем термина, използван от един изтъкнат физик) на природата, от ведическа гледна точка се класифицират като примитивни религиозни фанатици.4 Друг пример за примитивна религия е бхаума-иджя, преклонение пред земята, където човек е роден („Шримад Бхагаватам“ 10.84.13).5 Друга такава религия е преклонението пред духовете. В религии, като Тантра (Индия), Вудун (Хаити) и Умбанда (Бразилия), се обожават духове6 като неуловими сили на природния свят, които причиняват полезни промени във физическата реалност.
Към втората категория принадлежат хора, които след задълбочено изучаване на материята остават с интуитивното усещане, че силите на природата се коренят в нещо неопределено отвъд материята. Например има влиятелни учени, според които най-новите открития ни задължават да сме отворени за възможността да съществува „някаква „жизнена сила“, различна от силите във физиката.“7 Философите имперсоналисти () са убедени в съществуването на такава сила. Те се отвръщат от формите и характеристиките на материята, за да се прекланят пред някакво абстрактно метафизично същество, лишено от форма: безличностния Брахман, монистично божество зад всички форми на живот. Но се оказва, че такова преклонение представлява вид фин материализъм („Шримад Бхагаватам“ 10.2.32).8 Душата и Бог са вечни личности. И душата, и Бог имат вечни духовни форми. Поради разочарованието си от временните материални форми имперсоналистът се опитва напълно да отрече формата и вместо това да приеме Истината като пустота. Но отричането на формата ни напомня за самата отречена форма, както моментално става ясно на всекиго, ако му кажат да не мисли за синеока полярна мечка в продължение на следващите трийсет секунди. Присъщата личностна природа на философа имперсоналист го държи в сферата на формите – на материалните форми – заради това че не е пречистил съзнанието си с предано служене.
В третата категория са прекланящите се пред полубоговете. Полубоговете лично управляват природните явления. Суря управлява слънчевата енергия, управлява огъня, управлява гръмотевиците и валежите. Тези същества се наричат , защото обитават висшето селение на светлината.9 Западната религиозна традиция (която започва със зороастризма и включва юдаизма, християнството и исляма)10 почита небесна йерархия от ангели, за които се казва, че управляват природните сили и благославят благочестивите със закрила, знание, власт и способности. И обратното, низшето селение на мрака се управлява от същества, наречени във Ведите, и демони (даимони) в Западната традиция. Тъй като асурите са също толкова мощни, колкото и девите, за тях се казва, че почти не могат да се различат11 – затова асурите могат да се класифицират и като вид (паднали) полубогове12 или ангели. В Индия има много храмове, където хората боготворят истукани, идоли на деви и асури. По-възвишените хора, които презират такъв вид преклонение, защото е насочено към дребни материални ползи, търсят освобождение чрез метода на преклонение пред полубоговете, наречен панчопасана (богослужение на пет божества). Като нирвишешавадите тези хора смятат Божественото за изначално безформено. Но признават, че умственото отричане на формата създава проблеми. Вместо това те се прекланят пред пет форми, всяка от които се смята за стъпка напред към безформеното единство. Тези пет форми са Дурга (Майката Природа), Ганеша (синът на Дурга със слонска глава), Суря, и Вишну. Присъдата от „Бхагавад-гита“ 9.23 е, че преклонението пред полубоговете вместо преклонението пред трансценденталната форма на Кришна е лъжовно (авидхипурвака). Пред полубоговете може да има преклонение само като пред представители на авторитета на Кришна, а не като пред авторитети сами по себе си. Хората обаче ги приемат като независими богове с надеждата тези божества да им помогнат при експлоатирането или освобождението от материалната природа. Девите наистина възнаграждават с междинните плодове на религиозното и морално поведение, но те не могат да раздават крайния плод, любовта към Бога.
Мистичната попада в четвъртата категория. Йогините боготворят един въображаем вътрешен (Господ) като този, описан от мъдреца Патанджали в неговата „Йога сутра“.13 Той предполагал, че това йогическо божество е всезнаещо (въпреки че не притежава всемогъщество и не е всеприсъстващо) и освободено от или кармичните влияния. Шрила Прабхупада споменава това божество като „псевдофилософския образ на Вишну“.14 Боготворящите Вишну от трета и четвърта категория не са вайшнави. Тяхното преклонение не е мотивирано от чиста преданост, а от бхукти-кама (нуждите на сетивата), мукти-кама (нуждата от освобождение от нуждите на сетивата) и сиддхи-кама (нуждата от мистични сили). За тях Бог е този, който създава ред, а не обект на необусловена любов. Мнозина сред съвременните хора, които не знаят нищо за йога, приемат ума, неговата сила да разсъждава и интуицията като свой вътрешен „духовен“ водач. Това също спада към четвъртата категория преклонение.
Онези, които си представят или духовния учител като самото Върховно Същество, принадлежат към петата категория. Вайшнавите се прекланят пред духовния учител като освободена душа, свят наставник, прозрачно средство, чрез което Господ наставлява света в предано служене. Оскърбително е да се прекланяме пред гуру като пред Бог, а не като пред слуга на Бога. По същия начин съществуват хора, които се прекланят пред самите себе си като пред абсолют. Това се нарича ахам грахопасана. И накрая, всеки човек, отдаден не на Бога, а на обслужване на сетивата на някое обикновено живо същество – например влюбеният, отдаден на своята любима; детето, отдадено на служене на домашния любимец; или всеки, отдаден на служене на собствените си сетива – спада към петата категория на преклонение. Онзи, на когото „по-скоро“ бихме служили отколкото на Бога, е нашият „по-скоро“ абсурден бог.
Душите, които се прекланят или служат по някой от тези пет начина, са приковани към колелото на раждане и смърт. Те трябва да се въртят сред видовете на полубоговете, демоните, призраците и духовете, човешките същества и низшите форми на живот, като животни и растения. Защо изобщо се появяват тези измамни пет вида преклонение? Отговорът е, че Господ ги доставя според заблудената вяра на душите, стремящи се към наслаждение на междинните плодове на , сякаш те са крайният плод на . Това е посочено ясно в „Бхагавад-гита“ 7.20-21, където Бог Кришна казва:
Хората, изгубили интелигентността си поради материални желания, почитат полубоговете и следват предписанията за обожание според собствената си природа. Аз съм в сърцето на всекиго като Свръхдуша. Щом някой желае да почита даден полубог, Аз укрепвам вярата му, за да може той да се посвети на това божество.
В 2.3 се казва нещо подобно:15 „В похотта () се коренят стремежите на светската душа. От тези стремежи се появяват жертвоприношенията, обетите, правилата и дхарма.“ Такива жертвоприношения се осъществяват от проявленията на материалната природа. Чамаса Муни, който говори в „Шримад Бхагаватам“, Единадесета песен, Пета Глава, посочва, че стремежите () на материалистично религиозните хора са ужасни (гхора). Те искат да боготворят жените с цел сношение, да избиват животни в кървави жертвоприношения и да се наливат със „свещено“ вино. Такава деградация е забранена на поклонниците на Шри Виграха, формата за обожание в храма на Кришна. Затова похотливо религиозните хора се заемат с други видове преклонение, при които такива животински удоволствия са позволени.
Вярата на похотливата душа се засилва в подобни преклонения с помощта на Бога в сърцето. И все пак такава вяра е заблуда. Ако такава вяра бива укрепвана от Господ, дали самият Той не е заблудил тази душа? Дали самият Той не е поробил тази душа в лъжовни проявления на преклонение? Отговорът на философията вайшнава е „не“. Душата не е „роб, взет насила, чиито действия не зависят от собствените му желания. Дори действията на душата да зависят от желанието на Бога, те се раждат от желанията на душата“.16
Когато душата пожелае да удовлетворява себе си отделно от Бог, тогава по желание на Бога тази душа попада под контрола на неговата външна . Вместо да се прекланя пред Кришна, тази душа се стреми към удовлетворение чрез преклонение пред (илюзията) във формата на: 1) физическа сила; 2) метафизически способности; 3) полубогове; 4) въображаемо вътрешно божество; и 5) обикновени живи същества. За да получава въодушевление в тези си занимания, живото същество зависи от вдъхновение, давано от Бога вътре в сърцето. Но когато дава това вдъхновение, желанието на Бог е различно от това на душата. Една ведическа сравнява тялото с дърво, а душата и Свръхдушата с две птици, кацнали на него.17 Едната птица, душата, желае да вкусва и сладките, и горчивите плодове на това дърво и така, насред двойствеността, страда и се наслаждава. Другата птица, Свръхдушата, желае ядящата птица да изпита на свой гръб безсмислието на двойствеността. Когато най-накрая душата се откаже да вкусва плодовете на дървото, тя обръща лице към Свръхдушата и бива освободена от робството си.
Бележки
- 1.Великите души винаги се прекланят и боготворят Шри Виграха, формата за обожание на Бог Кришна, поставена на олтара в храма: тъй като формата за обожание е изработена от камък, метал, дърво и тъй нататък, може да се зададе въпросът дали преклонението пред нея не е материалистично. Отговорът е не, защото целта на преклонението не е сетивно наслаждение, нито трупане на богатство, нито избавление от материалното нещастие, нито каквото и да е друго материално нещо. Целта е любов към Кришна. Това обяснява Господ в следния текст от „Шримад Бхагаватам“ 3.29.15-19: > Преданият трябва самоотвержено да изпълнява предписаните си задължения, без да очаква да получи нещо в замяна. Той трябва неотклонно да извършва преданото си служене, като при това се старае да избягва ненужното насилие. Преданият трябва редовно да посещава храма и да съзерцава моите изображения, да докосва лотосовите ми нозе, да ме обожава с подходящи предмети и да отдава молитви. Той трябва да гледа на всичко с дух на отреченост от равнището на на доброто и да вижда духовната природа на всяко живо същество. Като се занимава с предано служене, чистият предан трябва да отдава цялата си почит на духовния учител и . Той трябва да бъде състрадателен към бедните и да поддържа приятелски отношения с равните нему, но всички свои деяния трябва да върши според правилата и предписанията и с контрол върху сетивата. Преданият трябва да слуша само разговори на духовни теми и през цялото време да повтаря святото име на Бога. В отношенията си с другите той трябва да е открит и честен и да се държи просто. Въпреки че не изпитва враждебност към никого и се отнася дружелюбно към всички, той трябва да избягва общуването с хора, които са на ниско духовно равнище. Когато човек е развил у себе си тези трансцендентални качества и напълно е пречистил съзнанието си, тогава, щом чуе моето име или повествованията за трансценденталните ми добродетели, той се чувства спонтанно привлечен от тях. Целта следователно е да се развива любовта към Кришна чрез регулирано предано служене. Формата за обожание в храма, която приема чистото предано служене, като в замяна благославя предания да изпитва дълбока привързаност към Бога, не е просто купчина мъртва материя. Тя е на Бога, божествена форма, станала видима в този свят за нашето трансцендентално добруване.
- 2.От Шрила Бхактивинода Тхакура научаваме, че съществуват пет вида преклонение пред „не-Кришна“: Той представя тези пет вида преклонение в 5.3. – за оригиналния текст на бенгалски – вж. приложението.
- 3.Според Шрила Прабхупада на този най-нисш етап хората („включително и учените“) се опитват да осъзнаят силата на материята. В лекция в Горакхпур, Индия (15-ти февруари, 1971 г.), Шрила Прабхупада казва: „Когато човек се намира на най-нисшия стадий от материалното съществуване, той осъзнава присъствието на някаква сила. Учените също осъзна, че има някаква сила в материалния свят“.
- 4.Така съвременните учени, пленени от възможностите (или „потенциите“ – ако заемем термина, използван от един изтъкнат физик) на природата, от ведическа гледна точка се класифицират като примитивни религиозни фанатици. Вернер Хайзенберг във „Физика и философия“ (Werner Heisenberg, Physics and Philosophy, 1958), стр. 135, казва, че материята не е реалност, а възможност („потенция“). Той посочва, че самата причина за съществуването на съвременната наука е експлоатирането на енергийните възможности на материята: „Великата експанзия на съчетанието между естествената и техническата наука започва, когато човекът успява да се възползва от природните ресурси. Тогава енергията, акумулирана във въглищата например може да изпълнява част от работата, която иначе човекът трябва да извърши сам“.
- 5.Друг пример за примитивна религия е бхаума-иджя, преклонение пред земята, където човек е роден („Шримад Бхагаватам“ 10.84.13): Човешко същество, което отъждествява това тяло, съставено от три елемента, със себе си; което приема вторичните продукти от тялото за свои роднини; което смята родната си страна за достойна за преклонение и което посещава свети места само за да се изкъпе там, а не за да срещне хора на трансценденталното знание, трябва да се смята за магаре или крава.
- 6.В религии като Тантра (Индия), Вудун (Хаити) и Умбанда (Бразилия) се обожават духове. Онези, които според Тантра обожават пракрити в нейните аспекти, като богините Багаламукхи и Карна-писачи, се надяват да придобият контрол над духовете чрез сава садхана – вид йога медитация, която се практикува седнал върху човешки труп. Вярващите в култовете Вудун и Умбанда призовават духове да се вселят в тях чрез жертвоприношения, молитви, песнопения и танци. В селските култури на много страни се смята, че всяка река, планина, гора, път и пътека е обитавана от местен дух.
- 7.Например има влиятелни учени, според които най-новите открития ни задължават да сме отворени за възможността да съществува „някаква „жизнена сила“, различна от силите във физиката“ – цитираните думи са на Вернер Хайзенберг („Физика и философия“, стр. 91). Той заключава, че Дарвиновата теория за материалистичната еволюция от деветнайсети век продължава да изглежда съмнителна в светлината на откритията на квантовата физика от двайсет и първи век. Новата физика е стигнала много по-далеч в нематериалистична посока, отколкото е била в дните на Хайзенберг. През 1966 г. физикът д-р Фред Алан Улф публикува книга, озаглавена „Духовната вселена – как квантовата физика доказва съществуването на душата“ (Dr. Fred Alan Wolf, The Spiritual Universe – How Quantum Physics Proves the Existence of the Soul). На стр. 330 той дава своето заключение: „…материалният свят стои върху разклатени основи и затова не можем да му се доверим като база на реалността… (душата е) основата на цялата реалност. Човечеството трябва да се вслушва, докато гласът на Душата се чуе из цялата вселена като единствения глас на състрадание и разум, съществувал някога“. Един известен труд на Лорънс Ле Шан, озаглавен „Физици и мистици – сходства в гледищата относно света“ (Lawrence Le Shan, Physicists and Mystics, Similarities in World View), показва, че изказванията на съвременните физици за изначалната нематериалност на реалността често не могат да се различат от изказванията на класическите мистици. Вж. „Списание за трансперсонална психология“ (Journal of Transpersonal Psychology) 1, № 2 (1969), стр. 1–15.
- 8.Но се оказва, че такова преклонение представлява вид фин материализъм („Шримад Бхагаватам“ 10.2.32): > О, лотосооки Господи, макар че не-преданите, които спазват строг аскетизъм и се самонаказват, за да постигнат позицията Брахман, може да се смятат за освободени, техният интелект е нечист. Те изпадат от своето положение на въображаемо превъзходство, защото не почитат лотосовите Ти нозе.
- 9.Тези същества се наричат дева, защото обитават висшето селение на светлината: думата дева идва от санскритския корен див, свързан с небето, слънцето, луната, зората, огъня и светкавицата.
- 10.Западната религиозна традиция (която започва със зороастрианството и включва юдаизма, християнството и исляма): тук следвам Харолд Блум, който в „Знамения на хилядолетието“ (Harold Bloom, Omens of Millenium, 1997), стр. 57 пише: „В историческата последователност от западни религии – зороастрианство, юдаизъм, християнство, ислям – не е било ясно как да се поднесат техните истини без намесата на ангели; всяка значима религиозна традиция, било източна или западна, разчита на ангели.“
- 11.Тъй като асурите са също толкова мощни, колкото и девите, за тях се казва, че почти не могат да се различат. „Аитарея Брахмана“ 4.5.1 заявява – ахар ваи дева ашраянта. ратрим асурас те самавадвиря евасан на вявастатанта… абибхаю ратрас тамасо мритюс: > Полубоговете намериха убежище през деня, демоните – през нощта. Те бяха еднакво силни, не можеха да се различат. (Полубоговете) се страхуваха от нощта, от мрака, от смъртта.
- 12.…затова асурите могат да се класифицират и като вид (паднали) полубогове или ангели: Според „Шримад Бхагаватам“ 3.10.28-29 към дева-сарга, или поколението на полубоговете, принадлежат осем разновидности същества. Това са: 1) вибхуди, или мъдрите полубогове; 2) пити, или праотците; 3) , или демоните; 4) ангелските Гандхарви и Апсари; 5) палавите свръхестествени същества, известни като Якшаси и Ракшаси; 6) мистичните същества, известни като Сиддхи, Чарани и Видядхари; 7) призраците Бхути, Прети и Пишачи и 8) свръхчовешките същества, известни като Видядхари и Киннари, и т.н.
- 13.…Йогините боготворят един въображаем вътрешен ишвара (Господ) като този, описан от мъдреца Патанджали в неговата „“: вж. „Йога сутра“ на Патанджали 1.24-25. В действителност в сърцето съществува Антарями, или вътрешен владетел. Това е Самият Кришна в неговата четириръка Вишну форма на Параматма (Свръхдушата), както Той казва в „Бхагавад-гита“ 7.21, 8.4 и 15.15. Но, както Той обяснява в 10.10-11, неговото присъствие в сърцето трябва да се познае чрез любовна отдаденост. Съзерцанието на едно въображаемо божество не е процесът за осъзнаване на Свръхдушата.
- 14.Шрила Прабхупада споменава това божество като „псевдофилософския образ на Вишну“: „Те се прекланят пред безличностната форма на Вишну в материалния свят, която е известна като „псевдофилософския Вишну“ („Бхагавад-гита такава, каквато е“, 17.4, коментар).
- 15.В „Ману самхита“ 2.3 се казва нещо подобно: за оригиналния текст на санскрит – вж. приложението.
- 16.Душата не е „роб, взет насила…“ – авторът на този цитат е Шри Вясатиртха в неговата „Татпаря Чандрика“. На санскрит той звучи така: напи вистхи-грхитасява свеччхадхина-правриттяди-абхават. джива-правриттядер исеччхадхинатве ‘пи дживеччхаджанятвасянубхават. Вясатиртха, велик ачаря от Брахма- Сампрадая, се е появил през 1460 г. в Южна Индия (Карнатака). Той бил духовният учител на цар Кришнадева Рая от Виджаянагара и е написал десет книги по философията вайшнава. Вясатиртха напуснал този свят през 1539 г.
- 17.Една ведическа мантра сравнява тялото с дърво, а душата и Свръхдушата с две птици: мантрата, за която става дума, е от „Шветашватара “ 4.7: > Макар двете птици да са на едно и също дърво, тази която се храни, е напълно обзета от притеснения и скръб, защото се наслаждава на плодовете на дървото. Но ако по един или друг начин тя обърне лице към своя приятел, който е Бог и познае неговата слава – страдащата птица тутакси се освобождава от всички тревоги.