Доброто и злото, както видяхме, представляват двойственост, в която духовната душа се потапя веднага щом се отвърне от и приеме материално тяло. Защо едно живо същество е склонно към добродетел, а друго – към порок?
Английската дума за добродетел „virtue“ произлиза от латинската „virtus“, която означава „доблест, мъжество“ (санскритската виря има същото значение). Така добродетелта носи смисъла на голяма морална сила, подобно силата, въплътена в един смел и праведен воин. В класическата западна философия от далечното минало съществуват четири (а по-късно седем) основни добродетели.1 Съвременната западна философия – която в общи линии е атеистична – не се занимава особено много с добродетелта.2
На санскрит добродетелите – т.е. добрите морални качества – се наричат . В „ Шикшамритам“ 2.2 разделя пуня на две категории: сварупа-гата пуня (естествени добродетели) и самбандха-гата пуня (относителни добродетели). Съществуват седем добродетели в първата категория:
– справедливост
– милост
– истинност
павитрата – чист характер
маитри – приятелско отношение, приветливост, благоразположение към другите живи същества
арджава – честност
прити – обич и добронамереност
Тхакура Бхактивинода не споменава качества от втората категория относителни добродетели. Той само отбелязва, че добрите качества извън седемте естествени добродетели се развиват от взаимоотношението на душата с материята (ара самаста пуняи самбандха-гата йе хету тахара дживера джада самбандха васата утпанна хаячхе).
Оттук изглежда оправдано терминът „относителни добродетели“ да се свърже с термини като способстващо добро, техническо добро, благотворително добро и хедонистично добро, използвани в западната философия на морала. Способстващото добро се отнася до качеството, проявявано от човек, когато прави нещо обичайно за повечето хора: „Тя се отнася добре с деца“. Техническото добро се отнася до качеството, проявявано от човек, когато прави нещо, присъщо само на изкусни хора: „Той е добър художник“. Благотворителното добро се отнася до благоприятното въздействие на човека върху другите: „За щастие майка ми ме научи на добри обноски“. Хедонистичното добро се отнася до удоволствието, което човек доставя на другите: „Той създава добро настроение“ или „Тя изглежда много добре“. В стих 1.8.26 от „Шримад Бхагаватам“ се споменават четири временни добродетели, основани на тялото: раждане в добро семейство, богатство, образованост и физическа красота. Заключението на Тхакура за относителните добродетели е: сиддхавастхая тахадера прайоджана наи – „те не се изискват на етапа на духовното усъвършенстване“.
И обратно на това, ето какво казва той за седемте естествени добродетели:
Тези добродетели са скътани в природата на духовната душа и вечно я красят. Макар и в непречистен вид, те присъстват дори когато душата е окована в материята и се наричат нейни добродетели.
Ако всяка духовна душа е естествено справедлива, милостива, истинска и тъй нататък, трябва да се обясни защо толкова много живи същества проявяват толкова малко от тези качества в своите дейности. Отговорът е свързан с положението им в трите проявления на природата. Да си представим материалното творение като дълбоко езеро. Най-горният слой на водата, близо до повърхността, е осветен от дневната светлина. По-надълбоко водата става по-тъмна. И накрая, на самото дъно, цари пълен мрак. Това е метафора на трите проявления на материалната природа – доброто на горното ниво на материалното езеро, страстта в средата и невежеството на дъното. Когато едно тяло се потопи в езерото, макар и да потъне в най-тъмните дълбини, по силата на естествените си качества ще се издигне нагоре. Докато гмуркачът се издига нагоре към смътно осветеното средно ниво, издига се и смътният силует на неговата форма. Тук, от средната дълбочина, той вече може да различи горното ниво на езерото от долното – светлината горе от мрака долу. И докато се издига нагоре към светлината, за да се покаже на повърхността, много подробности от личната му форма се разкриват все по-ясно, макар още да е във водна среда.
По същия начин, макар духовната душа да е потънала на най-ниското ниво на невежеството, тя постепенно се издига нагоре към висшите видове живи същества живот след живот, докато достигне човешката форма в средните области на езерото.3 Тук добродетелите на душата изплуват, смътно очертани, от тъмата, а светлината на доброто е различима от мрака на злото.4 Човешкият вид е установен в страстта, по средата между полубоговете и адските създания.5 Когато едно човешко същество следва принципите на ведическата култура, той или тя се издига към чистото, светло проявление на доброто.6 Тук, в брахманския живот, естествените добродетели на душата постепенно се проявяват, макар все още в общение с материята. Също както тялото на гмуркача се вижда все по-добре, но не напълно, докато се издига към повърхността.
И когато приятелите на брега на езерото хванат гмуркача за ръка и го изтеглят от водата, все едно Господ и неговите предани спасяват душата от проявленията на природата.7 Само тогава формата на духовната душа като освободен, блажен приятел на Бога може да се разкрие напълно. не може да се измъкне сама от материалното съществуване, макар да е развивала добродетелната си същност.
„Учена и образована, дори притежаваща духовно знание, не може да види Бога със собствени сили.“ („Таттвапрадипа“ 3.2.23 от Тривикрама Пандита)8
И така, какъв живот води човек, който проявява естествените добродетели справедливост, милост, истинност, чист характер, приятелско отношение, приветливост, благоразположение към другите живи същества, честност, обич и добронамереност? Бхактивинода Тхакура изрежда десет дейности, показателни за тези добродетели.9
– грижа за благосъстоянието на другите
гуруджанасева – служене на висшестоящите
– благотворителност
атитхя – гостоприемство
павитря – добро поведение
махотсава – честване на ритуални празници
врата – изпълняване на покаяния
пашупалана – грижа за животните, особено за кравите
– увеличаване на населението (правилен, благопристоен семеен живот)
няячарана – почтеност във всички деяния
Противоположни на тези седем естествени добродетели са седемте порока, които са сварупавиродхи, или противопоставени на чистата форма на духовната душа. Тези пороци са изредени в 2.2 като:
двеша – завист
аняя – несправедливост
митхя – лъжовност
читтавибхарма – умопомрачение
ништхурата – грубост
крурата – злоба
лампатя – разврат
В 2.5 Тхакура Бхактивинода разширява списъка на пороците, като включва химса (насилие), каутиля (нечестност), гурвавагя (неуважение към и други висшестоящи), свартха сарвасвата (себичност), апавитря (нечистота), асистачара (неучтивост), джаганнаса-каря (разрушителни действия). В „Бхагавад.гита“ 16.4 следните качества се описват като асура-сампат, т.е. демонични: гордост, надменност, самонадеяност, гняв, грубост и невежество.
Добродетелта се проявява в благочестиви дейности (да се служи на висшестоящите, благотворителност и т.н.). По същия начин порокът се проявява в седем вида противни дейности.
стея – кражба
талпарохана – прелюбодеяние
брахма-хатя – убийство на
бхруна-хатя – аборт
шурапанам – пиянство
душкритася кармана – повтаряне на греховете
пуна пуна сева
патаке ниртодямити – прикриване на греховете с лъжи
Според ведическите авторитети към тези седем греховни дейности се включват и други, подобни на тях: питри-хатя (отцеубийство), матри-хатя (майкоубийство), ачаря-хатя (убийство на духовния учител), го-гхна (убийство на крави) и дютам (хазарт) („Шримад Бхагаватам“ 6.13.8, 1.17.38). „Шри Ишопанишад“, Мантра трета осъжда личността, която извършва тези греховни дейности с цел препитание, като атма-хана – убиец на собствената си душа. Такъв човек не може да води духовен живот. Следователно човек, който не се разкайва и продължава да се отдава на тези грехове, а пък показва религиозно или морално благочестие, просто разиграва фарс.
Порокът е сварупавиродхи (противопоставен на чистата форма на духовната душа); това означава, че когато човек е порочен, естествените добродетели на душата му се затъмняват. Да се върнем към аналогията с езерото. Душата беше сравнена с гмуркач, който изчезва в най-тъмните дълбини на езерото. Но както при гмуркача в природата на душата е да се издига от невежеството нагоре към светлината, където доброто грее с духовно съзнание. И въпреки това съществуват души, които, противопоставяйки се на светлината, се спотайват в мрака, от който никога не се издигат. Те се наричат , или демони.
Бележки
- 1.В класическата западна философия от далечното минало съществуват четири (а по-късно седем) основни добродетели: В Древна Гърция четирите добродетели били мъдрост (или благоразумие), сила (или смелост), въздържание и справедливост. Християнското богословие наследило тези основни добродетели от гърците, но и добавило още три: вяра, надежда и любов.
- 2.Съвременната западна философия – която в общи линии е атеистична – не се занимава особено много с добродетелта: Г. Х. фон Райт пише в „Разновидностите на доброто“ (G. H. von Wright, The Varieties of Goodness), стр. 136: Когато човек сравни мястото, предоставено на добродетелта в съвременната морална философия, с това, предоставено ù в традиционната философия, може да остане с впечатлението, че добродетелта като тема на философско разискване е овехтяла, че вече не е на мода.
- 3.По същия начин, макар духовната душа да е потънала на най-ниското ниво на невежеството, тя постепенно се издига нагоре към висшите видове живи същества живот след живот, докато достигне човешката форма в средните области на езерото: Това се потвърждава от „Шримад Бхагаватам“ 3.30.34: > След като изстрада всички мъчения в ада и премине в определена последователност през нисшите форми на живот, които предхождат човешката, живото същество се очиства от греховете си и така отново се ражда на Земята в тялото на човек. В „Говинда Бхашя“ 2.3.16 Шрила посочва как проявленията на природата забулват и разбулват вътрешно присъщите качества на душата. > Сексуалната мощ и другите мъжки сили безспорно съществуват в човека, макар в детството да са латентни. Те се проявяват в младостта. По същия начин, както сочат писанията, знанието се запазва дори в сушупти, или в несъзнателното.
- 4.Тук добродетелите на душата изплуват, смътно очертани, от тъмата, а светлината на доброто е различима от мрака на злото: Това се потвърждава в „Шримад Бхагаватам“ 7.13.25. > В процеса на еволюция, причинен от плодоносни дейности, породени от нежеланото материално сетивно наслаждение, аз получих човешка форма на живот; тя може да ме отведе до райските планети, до освобождение, до нисши видове или до повторно раждане сред човешките същества.
- 5.Човешкият вид е установен в страстта, по средата между полубоговете и адските създания: Това се потвърждава в „Шримад Бхагаватам“ 2.10.41: > Различните създания (полубогове, хора и обитатели на ада) се намират под влиянието на различни на материалната природа – добро, страст и невежество. Но всяка от тези гуни, о, Царю, като се смеси с другите две, се разделя отново на три; затова живото същество оформя наклонностите си под смесеното влияние и на трите гуни.
- 6.Когато едно човешко същество следва принципите на ведическата култура, той или тя се издига към чистото, светло проявление на доброто: Това се потвърждава от „Шримад Бхагаватам“ 3.29.31: > Сред човешките същества най-добро е обществото, разделено според качеството и работата (т.е. обществото ), а в това общество интелигентните хора, определени като , са най-добрите. Сред брахманите този, който е изучавал Ведите, е най-добрият, а сред брахманите, изучавали Ведите, този който знае истинския смисъл на Ведите е най-добрият.
- 7.И когато приятелите на брега на езерото хванат гмуркача за ръка и го изтеглят от водата, все едно Господ и неговите предани спасяват душата от проявленията на природата: Това се потвърждава от „Шримад Бхагаватам“ 6.1.55: > Тъй като живото същество е в общение с материалната природа, то се намира в мъчително положение, но ако в човешката форма на живот бъде научено как да общува с Върховната Божествена Личност или с негов предан, това положение може да бъде преодоляно.
- 8.Тривикрама Пандита е образован предан в ученическата последователност Брахма- Сампрадая. Преди да приеме вайшнавизма след петнадесетдневен спор с Мадхвачаря, Тривикрама Пандита бил учен от имперсоналистическата секта на Адваита Веданта.
- 9.Бхактивинода Тхакура изрежда десет дейности, показателни за тези добродетели: това е от „Шри Чайтаня-шикшамритам“ 2.2. Ето как той разработва най-важните моменти при всяка дейност: Относно първия вид дейност (грижа за благосъстоянието на другите) той пише: паропакара дуипракара ятха пареракашта ниварана парера уннати садхана – „Съществуват два вида работа за благосъстоянието на другите: 1) да се помага на хора в нещастие; 2) да се помага на хората да подобряват живота си“. Вторият вид дейност (да се служи на достойните за уважение) се отнася конкретно до (духовния учител) и родителите. Третият (да се раздава милостиня) се отнася до милостиня за хора, които я заслужават. Четвъртият вид дейност (да се проявява гостоприемство) засяга конкретно онези, които са глави на семейство. Те трябва всеки ден да канят гости на обяд в дома си. Професионалните просяци обаче не се смятат за „гости“. Петият вид дейност (безгреховно поведение) се обяснява в „Шримад Бхагаватам“ 6.2.17. Макар аскетизмът, благотворителността и обетите да помагат да се преодолее греховността, те не изкореняват греховете от сърцето. Това се постига само чрез служене в лотосовите нозе на Върховния Бог. Относно шестия вид дейност (честване на ритуални празници) Бхактивинода Тхакура пише: махотсава тинапракара ятха девата пуджпалакше утсава, самсарика брихат брихат гхатана упалакше ягяди садхаранера, анандавархана джаня утсава – „Празниците са три вида: 1) празници, посветени на формата за обожание на Бога; 2) религиозни обреди, изпълнявани на големи семейни събирания; 3) празници за радост на общността“. Относно седмия вид дейности (да се изпълняват покаяния) той пише: врата тин пракара ятха шаририка врата, самаджика врата, парамартихика врата – „Има три вида покаяние: 1) физическо; 2) обществено; и 3) духовно. Относно следващия вид дейности (грижа за животните) той пише: пашупалана екати пунякаря таха двивидха ятха пашудигера уннатисадхана, пашу пошана о ракша – „Грижата за животните е благочестива дейност. Тя има два аспекта: 1) подобряване на тяхното положение; 2) отглеждане и закрила“. Относно деветия вид дейности (увеличаване на населението) той пише: джагадвриддхи каря чарипракара ятха ваидхавиваха двара сантанотпатти карана, утпанна сантанадигаке парамартха-шикша дана – „Увеличаването на населението на света се състои от четири части: 1) зачеване на деца в брак; 2) отглеждане и закрила; 3) подготвяне на децата самите те да водят морален семеен живот; 4) духовно образование“. Относно десетия вид дейности (почтеност във всички деяния) той пише: няначарана бахувидха танмадхйе нимна ликхита кайекатира уллекха каритечхи кшама, критагята, сатякатхана, арджава, астея, апариграха, дая, , сатшастра, самманана, тиртха бхрамана, садвичара, сиштачара, иджя, адхикараништха – „Почтеността във всички деяния се състои от множество аспекти, някои от които са незлобливост, благодарност, истина, прямота, да не се краде, да не зависим от дарения, милост, отречение, да се проявява почит към разкритите писания, да се посещават свещени места, точна преценка, вежливост, преклонение, да останеш верен на своите знания“.