Защо демоните не се издигат от дълбините на невежеството? Отговорът на самия Бог е, че Той ги държи там.
Тях – изпълнените със завист и злоба, най-нисшите сред хората – Аз непрестанно захвърлям в океана на материалното съществуване в различни демонични форми на живот. Раждайки се отново и отново в демонични форми на живот, о, сине на , такива личности не могат никога да ме доближат. Постепенно те затъват до най-отвратително съществуване („Бхагавад-гита“ 16.19-20).
Бог живее в сърцата на всички живи същества, дори на демоните. Той наблюдава и разрешава всякакви желания, включително и желания, които водят до най-дълбоките кръгове на Ада. Разбира се, Той не участва в тази гнусота.
Бог не е страдалец, дори да се намира в Ада. В действителност понасянето на страдания се нарича низост. Той не става низък. Чрез своята божественост Той наблюдава („Бхагават-тантра“, цитирано в „Брахма-сутра Бхашя“ 3.1.17 от ).
В Ада, в Рая и между тях, вчера, днес и утре Свръхдушата наблюдава всяко живо същество от самите дълбини на сърцето му. Така че да не се учудваме, когато един безупречен човек най-неочаквано се оказва засмукан във въртопа на деградацията. Всяка душа получава кармичните последствия от своето желание под наблюдението на Шри Кришна, който е в сърцето ù. Големият ни проблем е да контролираме желанията си. В мрачния лабиринт на кое човешко същество е предпазено от вцепенение при неочаквания прилив на желание миг преди да се хвърли с главата напред към пропастта?
Но Бог ни предлага един безопасен път. Свалпам апи ася дхармася траяте махато бхаят – „Дори малко напредък по този път на , обещава Кришна в „Бхагавад-гита 2.40 спасява човека от най-големия страх“. По пътя на дхарма ние правим крачки към пречистването на своята интелигентност () от материалното замърсяване, така че да можем да проумеем Бог.
Като знае, че животът му се съкращава с всеки изминал ден и всяка нощ, човек трябва да трепери от страх. По този начин, отказвайки се от всякакви материални привързаности и желания, той разбира Върховния Бог и постига съвършен покой („Шримад Бхагаватам“ 11.20.16).
Тук фразата „отказвайки се от всякакви материални привързаности“ представлява превод на санскритското , което означава и „освободено общуване“. Както казваше навремето: сат-санган мукта-ду-санга1 – „Колкото повече общуваш със , с преданите, толкова повече се освобождаваш“. В „Бхагавад-гита“ 10.9-11 Бог Кришна заявява, че самият Той дава буддхи – носещата светлина интелигентността – на онези, които блажено общуват с неговите предани, като се присъединяват към тях в прослава на Бога. Другаде Той ни уверява, че макар човек да е най-грешният сред грешниците, щом душата му е установена в лодката на трансценденталното знание, океанът на страданията несъмнено ще бъде прекосен („Бхагавад-гита“ 4.36).
Противоположна на тази чиста буддхи е , което означава „интелигентност от Ада“. Тази буддхи е замърсена от (фалшивото его) в най-тежката възможна степен. „Падма Пурана“ обяснява:
Човек, който смята, че арча-мурти (формата за обожание на Бог Вишну) е от камък, че духовният учител е обикновено човешко същество, че вайшнавата принадлежи към определена каста и че със святото име на Вишну е просто материална вибрация, е завладян от пъклена интелигентност.
Тук се споменават четири начина за муктя-санга: вайшнавата, духовният учител, формата за обожание и святото име. Петият е въплъщението на Бога в писанията („Шримад Бхагаватам“ 2.8.5).2 Всички те представляват пет , т.е. появяване на Господ в обсега на нашето обусловено сетивно възприятие. Формата за обожание, святото име и писанията бхагавата са въплъщения на самия Бог, а вайшнавата и духовният учител са въплъщения на неговата милост в човешка форма. Макар и видими за нашите несъвършени сетива, те са съвършено безгрешни. Всякакви несъвършенства, които можем да открием в тези пет въплъщения, са като калта и пяната в река . Въпреки „нечистотиите“, Ганг е брахма-драва, трансцендентална. Формата за обожание, святото име, писанията бхагавата, духовният учител и вайшнавата са апракрита, нематериални. Без милостивата им поява в полето на нашето съзнание, щяхме да си останем завинаги откъснати от трансцендентността.
В „Бхагавад-гита“ 9.11 Бог Кришна говори за онези, които обругават личната му поява в този свят като за (глупави хора). Този епитет се отнася също така и до онези, които осмиват неговото появяване като формата за обожание, святото име, писанията, духовния учител и предания. Бог приема тези богохулства като богохулство по отношение на него самия. В следващия стих (9.12) Кришна заявява, че такива глупаци попадат в обятията на демоничната природа, защото биват привлечени от нея.
Личностите, объркани по този начин, са привлечени от демонични и безбожни възгледи. В това заблудено състояние надеждите им за освобождение, плодоносните им дейности и развитието на знанието им пропадат.
В предишната глава за духовните качества на душата се каза, че стават очевидни в проявлението на доброто. По същия начин трансценденталната природа на формата за обожание, святото име, писанията бхагавата, духовният учител и вайшнавата стават очевидни в среда, която е бхакти-анукула, благоприятна за изпълнението на предано служене. Това е средата на доброто, както се потвърждава в „Шримад Бхагаватам“ 1.2.20 с думите мукта-сангася джаяте – „трансценденталното общуване съществува“ в отсъствието на страст, невежество и похот.
Доброто е състоянието в материалното съществуване, намиращо се в най-голяма близост до Върховния Бог. В такава среда обусловените души възраждат отношението си на служене. Действително – със своето трансцендентално знание, морални и религиозни принципи, полубогове, мъдреци и техните небесни обители – е сиянието, излъчвано от божествената форма Шри Вишну. Така „Шримад Бхагаватам“ 1.2.23 заявява:
Трансценденталната Божествена Личност е косвено свързана с трите проявления на материалната природа: страст, добро и невежество – и само заради сътворяването, поддържането и разрушаването на материалния свят, Богът приема формите на тези три качества, т.е. формите на , Вишну и .3 От тях трите човешките същества могат да получат висшето благо от Вишну, формата на качеството добро.
Вишну е личната форма на чисто добро на Кришна, пронизала цялата вселена; Той се нарича Пуруша (Вселенската Личност). „Шримад Бхагаватам“ 7.2.11 отбелязва, че Шри Вишну се разкрива пред човешките същества като ведическата култура – културата на моралната вселена.
Коренът на ведическата култура на два пъти родените ( и ) е Господ Вишну, който е (олицетворение на жертвоприношението) и дхарма-мая (източникът на всички религиозни принципи). Деваршите (великите мъдреци сред полубоговете начело с Брахма), (праотците), (обикновените живи същества) и техните занимания – всички те са приютени у него.
Истинското предназначение на творението е да предложи възможност на падналите души да възродят любовното си взаимоотношение с Кришна. За тази цел неговата експанзия, Шри Вишну, лично поддържа културата на доброто, която улеснява това възраждане: . В този сатвически обществен ред един вайшнава е „като Вишну“ – личност, напълно отвъд този свят. За какво става дума? Също както Шри Вишну определя задължения в проявлението на доброто само за да достави трансцендентално удоволствие на Бог Кришна, така и преданият се стреми да удовлетвори Бог Кришна, като изпълнява предписаните му задължения.
Затова, о, най-добри сред два пъти родените, най-висшето съвършенство, което човек може да постигне, изпълнявайки задълженията, предписани му според кастите и начините на живот, е да удовлетвори Божествената Личност („Шримад Бхагаватам“ 1.2.13).
Карми (извършващите плодоносни дейности) и (философите) също участват във ведическата култура, но вайшнавите се различават от тях. Преданите изпълняват десетте вида добродетелни дейности (, гуруджанасева, дана, атитхя и тъй нататък) за удоволствие на Кришна според неговите лични наставления, дадени в „Бхагавад-гита“ и „Шримад Бхагаватам“. Поднасянето на тези дейности на Бога преобразува саттва-гуната на варнашрама-дхарма във – чиста трансцендентност. С други думи, материята (), приета от Бога, става трансцендентна (апракрита).
Да вземем за пример поднасянето на храна. Вайшнавите избират сатвични храни (мляко, зърнени храни, плодове, зеленчуци, ядки и захар), за да ги приготвят и предложат на Бога така, както Той предписва в „Бхагавад-гита“ 3.13. Приемайки ги, Бог спира въздействието на страстта и невежеството, свързани с материалната субстанция на приношението. Така в процеса на поднасянето доброто на тези храни напълно се пречиства. Материалното добро е отделено от трансценденталното добро чрез лекото докосване на двете по-нисши проявления; затова и вегетарианецът, който не поднася храната си на Кришна, консумира „добра“ храна, проникната от фините семена на желанието в страст и невежество. Тези семена ще пуснат корени в сърцето и ще израснат като мощни материални желания.
В „Бхагавад-гита“ 9.26 Бог уточнява, че приема сатвичните неща, поднесени с бхакти. Бхакти е неделима от помненето на Бога (ман-мана бхава мад-бхакто – „винаги мисли за мен, стани мой предан“).4 Във всички свои действия преданите помнят Бога. Карми и гяни изпълняват подобни задължения, но вместо да помнят Кришна, карми помнят материалната полза от своята работа; гяни помнят, че тази полза не е вечна. И все пак – дали с положително, или отрицателно отношение към ползата, възникването на неконтролируеми желания е неизбежно. Така че истинската дхарма – тази, за която Кришна казва, че ще ни спаси от най-големия страх – е само бхакти-дхарма.
Средствата, чрез които преданите помнят Кришна, са формата за обожание, святото име, писанията, духовният учител и общуването с други предани. И петте пречистват ума от мръсотията на страстта и невежеството и прорязват мрака на фалшивото его. Целият смисъл на ведическата култура на доброто е да пречисти ума и да открие присъствието на Бога. Усещането за Кришна навсякъде е истинското знание и интелигентност. Както Махадева, Бог Шива обяснява:
Състоянието на чисто добро (), при което се разкрива Върховната Божествена Личност, се нарича васудева. В това чисто състояние моят ум възприема Върховния Бог отвъд материалните сетива, известен като („Шримад Бхагаватам“ 4.3.23).
Методът на предаността за пречистване на ума кулминира в атма-ниведана, „отдаване на аза“ в служене на Бога. Карми и гяни се занимават повече с , „нуждите на аза“. Макар карми и гяни да извършват различни действия на отдаденост – тоест ритуално служене на Бога – водещата мисъл в техните умове е: „Какво ми дава това?“. Религиозните произведения, сътворени по този начин, са само искрица добро в безкрайната черна нощ на фалшивото его. Ето водещата мисъл в умовете на преданите:5 атма-ниведана-бхава хриде дридха рой хасти-снана сама джено кханика на хой – „Нека себеотдаването на Върховния Бог остане постоянно в сърцето ми, а не да се окаже мимолетно настроение като чистотата на слона след баня“. Това схващане присъединява душата към Кришна, който се надига в сърцето подобно на слънцето, за да разруши мрака на фалшивото его.
Бог е установил своята култура варнашрама за добруването на всички. Той въвлича непредани (карми и гяни) в тази култура само за да им предложи възможност да общуват с предани. Но заниманията, които явно привличат непреданите, са бхакти-пратикула, неблагоприятни за преданото служене. Въпреки че тези занимания несъмнено водят карми и гяни към пречистващата мукта-санга на ритуала пред формата за обожание, възпяването на святото име, слушането на свещените писания и служенето на и вайшнавите, самата природа на тези занимания ги връща отново към материалните дела. Така карми и гяни наподобяват слоновете, които, след като се изкъпят в реката, излизат на брега и се посипват с прах. споменава заниманията бхакти-пратикула в „Шрейо-нирная“ 1.2 (из „Гитавали“):
Мистична , изпълнение на ведически жертвоприношения, строг аскетизъм, безличностна медитация, приемане на , за да се отделиш от света, развиване на знание за безличностния Брахман – на пръв поглед това са разнообразни духовни пътища, но всъщност те причиняват допълнително заробване на душата в този свят.6
Тръгналите по тези пътища попадат под влиянието на разни мъдреци, полубогове, демони, човешки същества, Сидхи, Чарани, Видядхари и тъй нататък; всички те излагат свои мнения относно крайната цел на живота. Да се вземат присърце дхарма-шастрите (религиозните писания), предложени от такива авторитети, води само до задълбочаване на фалшивото его. Дамбхика манина папа вихасанти ачюта-приян, казва Чамаса Муни относно материалистичните последователи на вторичните писания: „Лъжовни, открито горделиви и грешни в поведението си, те се подиграват на преданите, които са скъпи на Бог Ачюта“. („Шримад Бхагаватам“ 11.5.7). Оскърбление е да бъдеш високомерен и надменен към мукта-санга – формата за обожание на Бог Кришна, неговото свято име, неговите учения, изложени в писанията и неговите предани. В сърцето, склонно към оскърбления, материалните желания процъфтяват безгранично.
Тъй като светлината на доброто е предназначена да ни издигне до мукта-санга, човекът, отдаден на общение с пратикула, постепенно започва да смята тази светлина за отблъскваща. Въпреки че пратикула-поклонниците имат външна полза от докосването до тази светлина – например, да постигнат високо обществено положение – понеже вътрешно мразят Кришна, в крайна сметка те предпочитат мрака.7 Бог, който живее в дълбините на сърцето, изпълнява тяхното желание, тласкайки ги назад към невежество, порок и живот в ада.
По времето, когато Махапрабху проявява своите забавления на земята, един млад, красив брахмана на име Гопала Чакравати заема поста на бирник в град Чандапура. Веднъж Тхакура Харидаса, близък приятел на Бог Чайтаня, дошъл в този град за няколко дена, за да го благослови. Харидаса бил роден в низше мюсюлманско семейство, но бил тъй силно привързан към Харе Кришна , че Бог Чайтаня го обявил за намачаря, „учител на святото име“. Водещите брахмани от общността в Чандапура много се зарадвали на посещението на Харидаса и го поканили да разясни повтарянето на маха-мантрата пред сабхата, събранието на учените. Гопала Чакраварти също дошъл.
С обширни цитати от писанията Харидаса доказал, че (освобождението от раждането и смъртта) е само първоначална полза от повтарянето на маха мантра след кратко докосване до славата на святото име. Истинското съвършенство на повтарянето е чистата любов към Бога. Гопала Чакраварти се вбесил, като чул Харидаса да казва, че освобождението може да се постигне без никакво усилие от начинаещ в повтарянето на мантрата. Той се противопоставил, като казал, че освобождението изисква брахма-гяна (знание за безличностния Абсолют), за чието усъвършенстване може да са необходими милиони прераждания, а дори и тогава човек може да не го постигне.
Когато Харидаса му отвърнал, че неговите доказателства почиват на недвусмислените свидетелства от писанията, Гопала Чакраварти заплашил, че ще му отреже носа. Останалите брахмани предупредили Гопала, че дръзвайки да направи такава отвратителна забележка, той нанася тежко оскърбление на една велика душа. След три дена Гопала Чакраварти се разболял от проказа. Собственият му прекрасен нос и пръстите на ръцете и краката му били поразени от болестта и окапали.
Въпреки че като вайшнава Харидаса Тхакура не се засегнал от оскърблението на брахмана, Върховната Божествена Личност не можел да го допусне и затова този брахмана трябвало да понесе последствията (, Мадхя 3.212).
Защо „добри“ хора се присмиват на Бог Кришна, на неговата форма за обожание, неговото свято име, неговите писания и неговите предани? Привързани към по-незначителните придобивки от религията, те твърдоглаво следват материалистични методи на преклонение. Понеже такова преклонение не пречиства сърцето, техният разум бива заразен от похот, гняв, алчност, лудост, заблуда и завист – шестте врага на духовния напредък. Когато Бог и неговите чисти предани се появяват в този свят, за да учат на , тези врагове се надигат и размахват оръжията на нараки-буддхи (интелигентност от ада): настикявада (атеизъм), сандехавада (скептицизъм), джадавада (материализъм), анатмавада (учението, че не съществува душа) и нирвишешавада (учението, че Бог няма форма).8
Обратно на бхакти-дхарманараки-буддхи предлага светски морал, който, както обяснява Шрила Бхактивинода Тхакура, никога не е имал за цел да отведе мислите на хората към Бог; въпреки че в някои аспекти може да изглежда и като нещо добро, такъв морал не води до действителен успех в човешкия живот.9 Хората, обзети от нараки-буддхи, се придържат към доброто (саткарйера вягхата карана). Те се представят за святи личности (пхалгу ваираги). Проповядват греховност в името на религията (дхармера наме асадачара праватана). Поощряват ненужни войни (аняя юдха). И накрая пропиляват човешкия живот и природните ресурси (апачая). Иска ли питане защо Бог Кришна тласка такива мерзавци надолу към Ада?
Бележки
- 1.Както Шрила Прабхупада казваше навремето, сат-санган мукта-ду-санга: „Колкото повече общуваш със сат, с преданите, толкова повече се освобождаваш“. Из лекция върху „Бхагавад-гита“, изнесена в Лондон на 17-ти август, 1973 г.
- 2.Петият е въплъщението на Бога като писанията(„Шримад Бхагаватам“ 2.8.5): „Звуковото въплъщение на Бог Кришна, Върховната Душа (т.е. „Шримад Бхагаватам“) прониква в сърцето на себеосъзнатия предан, сяда върху лотоса на любовта му и отстранява нечистотиите на материалното общуване – похотта, гнева и копнежите – както есенните дъждове пречистват калните вирове.“
- 3.…заради създаването, поддържането и разрушението на материалния свят Той приема трите качествени форми на Брахма, и Шива: всяка гуна на материалната природа се управлява от инкарнация на Върховния Бог. се управлява от четириглавия Брахма – , специално упълномощена да създава видовете живот в цялата вселена и да им предава ведическото знание за тяхното издигане. Той живее толкова дълго, колкото и вселената – 311 милиона милиона милиона слънчеви години. Саттва-гуна се управлява от Бог Вишну, пълна експанзия на Бог Кришна. Тамо-гуна се управлява от Шива, унищожителя на космическото проявление в края на живота на Брахма.
- 4.ман-мана бхава мад-бхакто – „винаги мисли за мен, стани мой предан“: Фразата е от „Бхагавад-гита“ 9.34 и 18.65.
- 5.Ето водещата мисъл в умовете на преданите: стихът на бенгалски е написан от Шрила Бхактивинода Тхакура („атма-ниведана 6.7, из „Шаранагати“).
- 6.„Мистична йога, изпълнение на ведически жертвоприношения, строг аскетизъм, безличностна медитация, приемане на санняса, за да се отделиш от света, развиване на знание за безличностния Брахман – на пръв поглед това са разнообразни духовни пътища, но всъщност те причиняват допълнително заробване на душата в този свят“: тогава защо вайшнавите приемат формалния сан ? Те не го приемат заради причините, поради които го приемат и – да се оттеглят от материалните си задължения, когато се твърде стари да ги изпълняват и да се отделят от света, за да изучават Веданта литература. Вайшнавите приемат санняса, за да разпространяват Кришна съзнание сред хората. Господ Чайтаня лично дава този пример. Заради това Пракашананда Сарасвати, един санняса от , го критикува: > Макар и санняси, Чайтаня не се интересува от изучаването на Веданта, а вместо това непрестанно се занимава с пеене и танцуване в („Шри Чайтаня-чаритамрита“, Ади, 7.41).
- 7.Въпреки че пратикула-поклонницитеимат външна полза от докосването до тази светлина – например, да достигнат високо обществено положение – понеже вътрешно мразят Кришна, в крайна сметка те предпочитат мрака: Варнашрама-дхарма е обществената система на самия Бог („Бхагавад-гита“ 4.13) Така да се осмива вайшнавизма в името на , е също толкова акт на заблуда, колкото и да се осмива варнашрама в името на вайшнавизма. В 2.5 Шрила Бхактивинода Тхакура пише, че на много места по земното кълбо се проповядват злодеяния в името на религията. Дори и някои секти от така наречени вайшнави въвеждат практики, противоречащи на естествените добродетели, видими у човека, който развива доброто, следвайки варнашрама-дхарма. Тези секти са известни като Неда, Баула, Картабхаджа, Даравеша, Кумбхапатия, Ативади и прочие. Греховете, извършвани от такива псевдопредани, имат крайно разрушително въздействие. Сахаджия (псевдопредани – отново Неда, Баула, Картабхаджа и т.н.) често извършват недопустими сексуални действия. Това напълно противоречи на автентичната . Някои религиозни водачи проповядват война с цел териториална експанзия. Това служи на разрухата на света, а не на дхарма. За оригиналния текст на бенгалски – вж. приложението.
- 8.настикявада (атеизъм), сандехавада (скептицизъм), джадавада (материализъм), анатмавада (учението, че не съществува душа) и нирвишешавада (учението, че Бог няма форма): този списък е взет от „Шри Чайтаня-шикшамритам“ 1.1).
- 9.… един светски морал, който, както обяснява Шрила Бхактивинода Тхакура, никога не е имал за цел да отведе мислите на хората към Бог; въпреки че в някои аспекти може да изглежда и като нещо хубаво, такъв морал не води до действителен успех в човешкия живот: Този пасаж от „Шри Чайтаня-шикшамритам“ 1.1 звучи по следния начин в оригинала си на бенгалски – вж. приложението.