13. Моралната вселена и отвъд нея

„Падма Пурана“ (цитирана от Мадхвачаря в неговата „Брахма-сутра Бхашя“ 3.1.23) заявява:

Със светнали от знанието очи по милостта на Върховния Бог четириликият Брахма видя три групи живи същества: 1) вечно установени в крайно страдание, напълно лишени от щастие; 2) вечно блажени без всякакво страдание; и 3) множество видове между тях.

В политическия речник от недалечното минало за изостаналите страни се казваше, че принадлежат към Третия свят – едно въображаемо царство, по-низше по статут от Първия свят на капиталистическите нации и Втория свят на социалистическите нации. Преди хиляди години ведическите мъдреци¹ прилагали термина „трети свят“ (тритиям стханам) към изостаналия вид греховни живи същества, паднали в царството на адхарма (нерелигиозността), където липсват духовно знание и благочестиви дела. Групата живи същества, която Брахма видял като атянта-духка, или напълно нещастни, принадлежи към този трети свят. Тази група Баладева Видябхушана описва по следния начин:

Понеже им липсва духовно знание, те не могат да поемат по пътя на освобождението (дева-яна). Понеже тяхната карма е неблагочестива, те не могат да поемат по пътя на жертвеното издигане (питри-яна). Те приемат тела на мънички твари като комари и насекоми и така населяват третия свят. По този начин другите светове никога не се препълват“ (из „Говинда-Бхашя“ 3.1.19).

Бог Капиладева, инкарнация на Бога и велик авторитет на ведическото знание, посочва очебийната причина, поради която душите потъват от човешката форма на живот надолу в третия свят: неограниченото сексуално угаждане („Шримад Бхагаватам“ 3.30.28). Бог Кришна отъждествява сексуалната похот с всепоглъщащия греховен враг на света („Бхагавад-гита“ 3.37). Той казва, че бхога (сетивното наслаждение в този живот) е духкха-йони (източникът на страдание в бъдещите прераждания) („Бхагавад-гита“ 5.22). Бхартрихари, учен и поет, е написал стихове, в които очертава трагичната съдба на душа, поробена от сексуалните нагони:

Мадана (Купидон, полубогът на еротичното удоволствие) заставя гладният, изпосталял пес, глух и без опашка, да преследва кучката.

Трагичната ирония е в това, че живите същества се стремят към секса в името на удоволствието. Представата, че сексът е приятен, е най-голямата илюзия сред океана от илюзии на мая. Понеже сексът много силно обвързва душата към нетрайното тяло, той всъщност представлява най-голямото нещастие. Колкото по-материалистично настроено е едно живо същество, толкова повече той или тя се увлича по секса. Колкото повече се унася по секса, толкова повече съдбата на това живо същество го води към прераждане в третия свят.

Ведическата култура е предназначена да издигне душата от третия свят на презряно страдание нагоре – през етапите на смесено щастие и нещастие – към най-висшето съвършенство на нитянанда (вечно блаженство). Процесът започва с регулирането на сетивата – особено по отношение на сексуалността.

В горния цитат Баладева споменава два ведически пътя на издигане: питри-яна и дева-яна. Питри-яна е карма-марга, пътят на плодоносните дейности. При него карми започва да регулира сетивата си чрез ягя, или жертвоприношение. Дева-яна е гяна-марга, пътят на знанието. При него гяни изучава задълбочено Упанишадите (писанията Веданта) и така разбира себето като нематериално. Ведическите писания наричат питри-яна и дева-яна вторични методи (гауна-видхи) за издигане на душата към проявлението на доброто.

„Каушитаки Брахмана Упанишад“ 1.2-3 описва как двата пътя питри и дева се събират на луната,² където се намират дверите към удоволствията на рая. Така питри-яна отнася душите от третия свят на страданието до лунния рай, откъдето дева-яна ги отнася по-нататък до Агнилока, Ваюлока, Адитялока, Варуналока, Индралока, Праджапатилока и накрая до Брахмалока, най-висшата планета в материалния космос. По цялото протежение на тези два пътя Брахма видял средния вид живи същества. Макар и издигнали се над безкрайното страдание, те не са постигнали вечното блаженство. Този среден вид души се дели на множество класове. В „Махабхарата“ 7.315.30 се описва как двата пътя дева-яна и питри-яна се простират от царството на Вишну (доброто) надолу до най-низшето царство (невежеството).³

Питри-яна е пътят, следван от грихастха (семейните). Той им позволява да използват сексуалността в джагадвриддхи – за увеличаване на населението чрез благочестив семеен живот. Преданите също приемат семеен живот според ведическите принципи, но както обяснихме в Четвърта глава, в това си положение те служат на Кришна със съзнанието, че единствено Той ги закриля и им доставя необходимото. Семейните, поели по пътя питри-яна, зависят от питрите, или починалите праотци, които са установени като карма-девати, жители на рая по силата на добра карма.

Казано е: баддха-дашая дживер анитя бхога-мая пхала-праптир ануштханаке карма-марга – „Карма-марга означава постигане на преходни ползи, на които се наслаждават душите, привързани към материята“.⁴ Въпросът за освобождението от материята възниква пред карма-марги, когато осъзнаят, че щом измине съответното време, всички ползи от техния път ще се изгубят. В „Бхагавад-гита“ 9.21 Бог Кришна казва следното за карма-марги:

Когато се насладят на изключителните райски удоволствия и резултатите от благочестивите им дейности се изчерпят, те отново се връщат на тази тленна планета. Така търсещите сетивно наслаждение чрез следване на трите Веди постигат само повтарящо се раждане и смърт.

Карма-марги, които се изтощават от повтарящия се цикъл на съществуване между рая и земята, се обръщат към дева-яна, за да постигнат устойчиво положение. Но за да поеме по дева-яна или гяна-марга, човек трябва да се отрече от семейния живот. Методът за това е изложен в Седма глава на „Чхандогя Упанишад“. Гяни трябва да вярва във Върховната Истина (Сатям). Той трябва да подхранва тази вяра чрез рационално размишление върху писанията Веданта. Той трябва да бъде твърд и постоянен при контролирането на сетивата (брахмачаря). „Чхандогя“ определя брахмачаря като жертвоприношение и преклонение, които се усъвършенстват чрез безбрачие, мълчание, пост и живот в уединение. Когато напуснат тялото и лъчите на слънцето ги издигнат нагоре, брахмачарите влизат в Брахмалока, която прелива от сиянието на духовното знание. Животът на обитателите там продължава до самия край на вселенското време.

Е, да, но онези, които следват пътищата карма и гяна, вечно страдат от едно затруднение – то ги държи в капана на средния вид души, които, макар и да не са напълно нещастни, не успяват да постигнат съвършеното щастие. Това затруднение е атма-прайоджана, представата, че целта в края на пътя е да служиш на самия себе си.

Карми смятат, че да служиш на самия себе си, означава да удовлетворяваш светски желания (иччха) в този живот и в рая. Но в сърцата им това се изражда и така възниква завист към нематериалната същност на атма или духовния аз. Материята не може да удовлетвори духовния аз; и все пак карми алчно съсредоточават желанията си върху материята, болезнено пренебрегвайки своето духовно благосъстояние. Въпреки всичките си усилия да спечелят райски награди, завистта към душата принуждава карми да причиняват зло на себе си и на другите. „Шримад Бхагаватам“ 4.23.28 потвърждава:

В материалния свят всеки, който полага огромни усилия и който, макар че е получил човешко тяло – рядък шанс за освобождение от страданията – е готов да мине през какви ли не изпитания, за да се наслаждава на резултатите от труда си, е измамен и е враг сам на себе си.

Гяни мислят, че атма-прайоджана – целта да служиш на самия себе си – е пълното изкореняване на желанието (иччха) и на неговия близнак завистта (двеша) чрез овладяване философията на Упанишадите. Но самите Упанишади предупреждават, че философските размишления не са достатъчни да удовлетворят Върховната Божествена Личност.

наям атма правачанена лабхьо

на медхая на бадхудха шрутена

ям еваиша вринуте тена лабхяс

тасяиша атма вивринуте танем свам

Този стих от „Катха Упанишад“ 2.23 и „Мундака Упанишад“ 3.2.3 предупреждава, че Върховният Бог не може да се постигне чрез правачана, философска ерудиция, нито чрез медха, интелектуалност, нито пък чрез баху-шрути, обширното изучаване на писания. Той и единствено Той решава на кого ще разкрие своята трансцендентална форма.

И карми, и гяни се прекланят пред формата за обожание на Махапуруша (вселенската форма на Бога, която се призовава по време на техните жертвени ритуали). Но както Шрила Бхактисиддханта Сарасвати Тхакура⁵ обяснява в своето Въведение към „Пракрита-раса Шата-душини“: нашварата тяга кория прадешика анитя пхала тяга кория нирбхеда-брахманусандханаке гяна-марга – „Гяна-марга се отнася до отричане от нетрайното и отказ от интересите, засягащи семейство, общност, нация и тъй нататък. По този път се търси Брахман, лишен от разнообразие“.

„Брахман, лишен от разнообразие“ означава Бог, лишен от име, форма, качества, дейности и любовни взаимоотношения. Карми се стремят към наслаждение на светски имена, форми, качества, дейности и любовни взаимоотношения в рамките на физическите си сетива; гяни се стремят да отхвърлят същото това разнообразие чрез философията. Те мислят, че онова, което остава, след като се отрече разнообразието, е Върховният. Обаче този начин да се търси Върховния не е бхакти. Кришна е върховният източник на вечното, безгранично, изпълнено с блаженство разнообразие; това разнообразие, понеже е трансцендентално, не може да се възприеме от грубите сетива, нито да се отхвърли от финия ум. До това разнообразие може да се стигне само по бхакти-марга. Севя-васту кришнер анукула анушиланаке бхакти-марга боле: „Бхакти-марга – пояснява Шрила Бхактисиддханта – означава да служиш на истинския обект на служене, Шри Кришна.

Севя-васту кришнер означава, че Бог Кришна е висшият предмет на любовта в измерението на предаността. Предаността е главната ценност за вайшнавите. Останалите ценности – сетивни, интуитивни, рационални и духовни – се контролират от бхакти. По пътя на карма-марга водещата ценност е сетивното измерение. Така според нуждите на сетивата, карми насочват своята преданост из цял пантеон от полубогове. По пътя гяна-марга духовното или идеалистичното измерение е водещата ценност. Така гяни извършват богослужение, за да се освободят от всякакъв контрол – не и за да се поставят под контрола на бхакти.

Шри Джаятиртха⁶ пише: на бхакти-рахитарадханенапи брахма вяктикастун шакяте – „Невъзможно е да се предизвика проявление на Брахман чрез богослужение без бхакти.“ Ако човек преследва целите на гяна-марга, Брахман трябва да остане в непроявената си (авякта) или безличностна форма. В „Бхагавад-гита“ 12.5 се казва, че привързаността към концепцията авякта създава много затруднения на въплътените души. За да установят умовете си върху една неясна концепция, гяни са длъжни да потискат сетивата си и да изтрият от умовете си всички възприятия и спомени за физическите звуци, докосвания, форми, вкусове и мириси. Поради недостиг на върховния вкус към прекрасната форма на Брахман – всепривличащия Шри Кришна – това шушка-гяна (сухо знание) и шушка-ваирагя (сухо отречение) е вечно под заплахата на нисшия вкус към похотта. Похотта поразява всекиго, който величае ценности, по-нисши от предаността, или обект на преданост, по-нисш от Върховната Божествена Личност.

В „Шримад Бхагаватам“ 9.6.52 се разказва печалната история на Саубхари Муни, йогин, който бил така отдаден на освобождението, че направил своя ашрама на дъното на езеро, за да бъде недосегаем за всички изкушения на мая. Въпреки това похотта пронизала сърцето му, когато станал свидетел на сношенията на рибите в дълбоките води.

В началото бях сам, потънал в аскетизма на мистичната йога, но по-късно, понеже около мен имаше риби, които се сношаваха, реших да се оженя. Така станах съпруг на петдесет жени и с всяка от тях заченах по сто сина; така семейството ми нарасна на пет хиляди души. Под влиянието на проявленията на материалната природа аз пропаднах и си мислех, че бих могъл да намеря щастие в материалния живот. Затова материалните ми желания за наслади нямат край нито в този живот, нито в следващия. Това красноречиво свидетелство показва защо гяна-марги се включват в средната категория души, които вкусват щастие, смесено с нещастие. Някой може да възрази, че гяна-марга би трябвало да представлява път към освобождението. Защо вайшнавите не го почитат като път към нитянанда? Та дори Гопала Чакраварти, самият той гяни, признава, че човек може да прекара милион животи в стремеж към абсолютното знание, и дори след като го е усвоил, пак може да не постигне освобождение.⁷ При всички случаи, освобождението, постигнато от гяни, не е същото като постигнатото от преданите. То е същото като освобождението, постигано от демоните, които Върховният Бог убива, когато слиза в материалния свят.

Кришна поглъща и гяни, и демони в своето всепроникващо вечно сияние (брахмаджьоти), където няма нито духовни, нито материални дейности, а само ослепителния блясък на мистичната прелест на Върховния Бог. Карми завиждат на собствения си духовен аз и затова заравят душата под планина от съсипващи постижения. В завистта си към Върховния Бог гяни, които се стремят да освободят своя духовен аз, наподобяват демоните. И демони, и гяни желаят да станат Бог. И затова Бог услужливо ги слива със своя безличностен аспект. Каивалямнаракаяте: един предан гледа на безличностното единство като на ад, защото там няма възможност за служене на трансценденталните сетива на прекрасната Върховна Личност.

В Сиддхалока (Брахмалока) живеят два вида живи същества – онези, които Върховната Божествена Личност е убила, защото в предишните си животи са били демони, и онези, които много обичат да се наслаждават на безличностното сияние на Бога („Брахманда Пурана“).

Карми и гяни са на общото мнение, че целта на живота е нещо отделно от Кришна. Усещането за атма-ниведана (да се отдадеш напълно на Божия план, каквото и да се случва) не ги привлича. Макар и се прекланят пред формата за обожание, те не се стремят към него, а към неговата благословия да се наслаждават на моралната вселена и на сиянието на Брахман, в което е потопена вселената и чрез което тя получава своето великолепие. Но всичко това – вселената, в която живеем, заедно с още милиони и милиони други вселени, пробляскващи в Брахман като мънички мехурчета в газирана вода – произлиза само и единствено от Кришна.

Великолепието на безличностния Брахман се простира из милионите и милиони вселени. Този Брахман е само сиянието от тялото на Говинда („Шри Чайтаня-чаритамрита“, Ади 2.15).

И безбожниците адхарми, също като карми и гяни, се стремят към наслаждение на богатствата на материалното творение. Но карми и гяни поне се прекланят пред Върховния Бог, за да бъдат благословени с тези богатства. Адхарми се прекланят пред собствените си независими усилия, омаловажавайки идеята, че материалните богатства са дадени от Бога. В пълната си омраза към Бог Кришна, демоничният цар Камса заявява:⁸

Това усилие е дело на човешките същества. Слушайте – с тези мои усилия дори на съдбата може да се попречи. С множество добре изречени мантри, подходящи билки и подходящо старание, дори и съдбата може да бъде подчинена („Харивамса“ 47.6-7).

Понеже се колебаят дали напълно да се отдадат на Кришна, карми и гяни могат да деградират. Ако с упоритата си привързаност към цели, несвързани с предано служене, те започнат да се занимават с философия и светско преклонение и се откажат от чистата култура на преклонение пред Върховния Бог, могат от сешвара наитика дживана (морал, съчетан с вяра в Бога) да тръгнат по наклонената плоскост към кевала-наитика дживана (морал, съчетан с атеизъм) или дори още по-лошо – към нитисуня дживана (аморален атеизъм). С материално благочестие човек си спечелва статута на критина (извършил похвални дела), а после обръща заслугите си в неблагочестиви дела – такъв човек вече се нарича душкритина (мерзавец или безбожник). От „Бхагавад-гита“ 7.15 научаваме как да разпознаваме душкритина в човешкото общество. Те се проявяват като асури (демони), маяяпахрита-гяни (материалистично ориентирани интелектуалци), нарадхама (личности, чиято култура е изцяло светска) или мудха (работници без никакви възвишени интереси).

Определението за асура е суравиродхи – същество с интелигентност и власт, което не е съгласно със сура, или полубоговете.⁹ Сура са твърдо установени в своята преданост към Бог Вишну: ом тад вишно парамам падам сада пашянти сурая – „Към Бог Вишну, който е отвъд този свят, се стремят сурите“. („Риг Веда“ 1.22.20) Но както изяснява „Падма Пурана“: асурас тад випаряя – „Асурите се противопоставят на Вишну“.

В древни времена – разказват Ведите – асурите били равни във всичко на сурите.¹⁰ Но презрението им към идеята да служат на когото и да било друг освен на себе си така се разраснало, че замърсило начина, по който изпълнявали ведическата дхарма. Стих 26 от „Махабхарата“ 7.221 ни разказва, че някога демоните неотклонно се придържали към дхарма: асурешвавасам пурвам сатядхарма-нибандхана. Те следвали сварга-марга, пътя към рая (стих 28), раздавали милостиня, извършвали жертвоприношения, прекланяли се пред гуру и пред боговете, били гостоприемни към учените брахмани (стих 29). Но с времето похотта и гневът задушили тези добродетели. „Махабхарата“ 3.92.6 казва, че през една от историческите епохи, известна като Дева-юга, асурите станали различни от полубоговете в момента, когато изоставили дхарма. Лакшми (богинята на щастието) ги напуснала и Алакшми (богинята на нещастието) станала техен постоянен спътник (стих 9). В стих 10 се казва:

Кали се вселил в демоните, заобиколени от Алакшми, с умове, поразени от гордостта.

Кали (мъжки персонаж, да не се обърква с богинята Кали) е самото олицетворение на разприте. Неговото потекло се описва в „Шримад Бхагаватам“ 4.8.2-3 – то започва от Брахма, създателя, и скоро стига до закрилата на Ниррити, зловещата югозападна богиня, свързвана с ненавременна смърт, трудности, бедност и безплодие. Кали се оженва за собствената си сестра, Дурукти (Груба реч) и от нея добива две деца, Бхая (Страх) и Мритю (Смърт). Освен разпри Кали носи нерелигиозност, алчност, лъжа, кражба, грубост, предателство, нещастие, измама и суета („Шримад Бхагаватам“ 1.17.32). Чрез своите върховни умения на действаща сила на страданието Кали застава начело на асурите, също както Брахма е начело на полубоговете чрез върховното си ведическо знание¹¹ (асура кали-праянта евам духкхоттароттара калир духкхадхикас тешу те’пи ева брахмавад гана).

Кали зорко наблюдава и за най-малката грешка в изпълнението на дхарма. Веднъж благочестивият цар Нала забравил да си измие стъпалата, след като ходил до тоалетната,¹² а после отпил вода и изпълнил ритуала сандхя; Кали се вселил в тялото му, за да го доведе до разруха. След страховита борба, Нала най-после се освободил от ноктите на Кали и възвърнал предишното си положение, но онези, които преднамерено изоставят дхарма – с други думи, демоните – следват с желание Кали в моралната бездна.

Като архетипен млеччха – нецивилизована личност с низша култура – този Кали си има и своя епоха, Кали-юга, времена, когато млеччхите превземат цялата земя.¹³ Тази епоха е започнала преди пет хиляди години. През своята юга Кали има позволение от Върховния Бог да разпространява покварата навсякъде. Историята за това как Кали получил разрешителното си, е следната.

В „Бхавишя Пурана“,¹⁴ Пратисарга Парва 4, Сута Госвами разказва как в стари времена един цар на име Прадьота изпълнил млеччха-ягя, за да отмъсти за смъртта на баща си Кшемака. Кшемака бил убит от млеччхи, които са недокосваеми, заради това че са крайно греховни. По тази причина той пропаднал в ада. Издигането му в рая било възможно само ако синът му хвърлел племената на млеччхите в свещения огън. И така, Прадьота извършил огромно жертвоприношение с безброй много млеччхи от най-различни племена – Хара, Хуна, Барбара, Гурумда, Шака, Кхаса, Явана, Паллава, Ромаджа, островитяните и племената от Китай и т.н. С помощта на мантри, изпълнявани от опитни брахмани, всички те били пренесени пред огнената кунда на Прадьота. Там били изгорени и от тях останала само пепел. В резултат на това, Кшемака отишъл в рая, а Прадьота се прославил навсякъде като млеччха-ханта, унищожителят на млеччхите. След десет хиляди години Прадьота починал и синът му Ведаван наследил престола.

И така населението от млеччхи на земята било практически унищожено.¹⁵ Желаейки благосъстоянието на своята раса, Кали и съпругата му започнали да обожават Вишну. Богът се появил и уверил Кали, че той ще има своя юга (епоха). През този период, който продължава 432 000 години, всички желания на Кали ще бъдат удовлетворени. Когато Кали попитал как да се увеличи населението от млеччхи в очакване на тази епоха, Господ посочил един мъж на име Адама и неговата съпруга Хавявати, които щели да народят нова класа недокосваеми, когато му дойде времето.¹⁶

Ведаван, синът на Прадьота, управлявал две хиляди години. Неговият син Сунанда управлявал колкото баща си, но умрял без да остави наследник. След погиването на тази толкова опасна за млеччхите царска династия, арийските държави отслабнали. Назряло времето държавите на млеччхите да се засилят.

Адама живеел заедно с жена си в обширна гора. И двамата били благочестиви души. Наблизо растяло едно папа-врикша, или дърво на греха. Кали дошъл там и приел тялото на змия. Той съблазнил Адама да яде от плодовете на папа-врикша. След това Хавявати забременяла и родила млеччхи. Греховното население, родено от Адама и Хавявати, постепенно се увеличавало. По природа млеччхите са пристрастени към безразборен секс – тоест секс само за задоволяване на сетивата, а не за създаване на добри деца. Във ведическата култура сексуалността била управлявана от гарбхадана-самскара – ритуал, чрез който съпругът и съпругата зачевали деца в сатвическа атмосфера. Децата, родени от незаконен секс са заразени от раджо-гуна и тамо-гуна. Те се наричат варна-санкара или нежелано поколение. Естествената им склонност е да рушат обществените традиции чрез неморални, престъпни и насилствени действия.

По времето, когато Бог Кришна се появил на земята преди около пет хиляди години, населението от млеччхи било достатъчно многобройно, за да може недокосваемият цар Калаявана да свика голяма войска, която нападнала Божия град Дварака. Калаявана бил изпепелен от погледа на предания Мучукунда.

Във „Вишну Пурана“ 4.24.115 се казва:

В деня и мига, в който Бог Кришна отпътува към своята божествена обител, Епохата на Кали бе установена на земята.

Точната дата е 20-ти февруари, 3102 г. преди Христа. След като Кришна напуснал света, непорочният внук на Арджуна, Махараджа Парикшит, със сила възпрял Кали да не убие една крава и един бик. Парикшит забранил на Кали да живее в царството му освен на местата, където се ширели хазарт, опиати, незаконен секс, колене на животни и трупане на злато. И понеже управлението на Парикшит било истински благочестиво, Кали не могъл да намери такова място. Той проникнал в тялото на буен млад брахмана на име Шринги и го придумал да прокълне царя да умре от ухапване на змия. Макар че Парикшит, чист предан на Бога, имал достатъчно власт да противодейства на проклятието, той го приел като Божия воля и умрял с достойнство, напълно вглъбен в нектара на „Шримад Бхагаватам“, разказван му от Шрила Шукадева Госвами. След напускането на Парикшит, симптомите на Кали-юга се разпространили безпрепятствено и светът бил залят от греховни човешки същества.

В Кали юга проявленията на страстта и невежеството надделяват над доброто. И хората, родени през тази епоха, не се издигат до доброто естествено, както това ставало в древни времена. Това е така, защото ведическата цивилизация постепенно крее, докато обществото на млеччхите процъфтява навсякъде. Варнашрама-дхарма се изражда в кастова система, основана на класата, в която си роден, а не на качества. Вече е невъзможно да се практикуват карма-марга и гяна-марга. И все пак отвъд тях пътят към вечното блаженство си остава отворен. Дори и сега човек може да се изкачи до най-висшия вид същества, видени от Брахма – нитянанда (вечно блажени). Това се потвърждава от „Шримад Бхагаватам“ 12.3.51:

Човек може да се издигне до трансцендентността (парам враджет), дори отвъд проявлението на доброто, като просто повтаря мантрата Харе Кришна. Особеното преимущество на тази упадъчна епоха (калер доша-нидхе) е, че само повтаряйки Харе Кришна маха-мантра, човек може да се пречисти от всякакво материално замърсяване (мукта-санга).

Отбелязахме, че от трите вида същества, които Брахма вижда, адхармите – нерелигиозните живи същества, които се самозаблуждават, че могат да постигнат щастие чрез неограничено сексуално наслаждение – обитават осъдения трети свят. Гауна-дхарми, които ограничават сетивата си, живеят покрай пътя, който се простира от земята до луната и от луната до Брахмалока. Къде живеят вечно блажените мукхя-дхарми? Бхактивинода Тхакура отговаря в „Шри Намаштака“ 1.4 („Гитавали“):

В четиринадесетте свята¹⁷ полубоговете, човеците и демоните със славна съдба постоянно пият сладостния нектар на святото име на Шри Кришна, отхвърлили пътищата на карма и гяна.

Така вечно блажените чисти предани на Бога може да се срещнат във всякакво положение – висша или нисша класа, семейни или безбрачни, добри (родени сред деви) или зли (родени сред асури). Но в действителност те са встрани от всички положения в това материално творение. Според обусловеното сетивно възприятие може да ни се струва, че преданите са тук или там, но всъщност те обитават свадхама, обителта на Върховния Бог. Божието присъствие е всепроникващо. Цялата вселена проявява неговата шакти, божествената енергия. Всяко местенце от творението почива единствено и само в неговата власт.

Знай, че всички състояния на съществуване – в гуната на доброто, страстта или невежеството – се проявяват чрез моята енергия. Аз съм всичко, но съм независим. Аз не съм подвластен на материалните гуни, напротив – те са вътре в мен. („Бхагавад-гита“ 7.12).

Във „Вишну Пурана“ 6.7.61, фразата вишну-шакти пара прокта означава, че енергията на Бога е пара, трансцендентална. Същата енергия, съзряна от онези, които се занимават с авидя-карма (труд в невежество), се нарича мая. Шрила Прабхупада обяснява:

В тази строфа е казано, че в различните материални тела материалната енергия действа различно, както огънят гори по различен начин в зависимост от качеството и размерите на дървата. За преданите същата тази енергия се трансформира в духовна. Това е възможно, защото нейната изначална природа е духовна, а не материална: вишну-шакти пара прокта. Изначалната енергия одухотворява предания, в резултат на което всички части на тялото му се включват в служенето на Бога. И същата енергия в качеството си на външна енергия подбужда обикновените живи същества, неотдадените, да извършват материални дейности за удовлетворяване на сетивата си. Трябва добре да разберем разликата между мая и сва-дхарма – сва-дхарма действа върху преданите, докато неотдадените са подвластни на мая („Шримад Бхагаватам“ 4.9.7, коментар).

Така привързването на живите същества към различни телесни дейности е само мая, заблуда, погрешна идентификация – също като заблудата да сбъркаш играещото отражение на луната в морето със самата луна. В действителност Божията шакти обвързва живите същества единствено с него. „Ватса-шрути“ казва¹⁸ следното относно шакти на Кришна, видяна такава, каквато е в действителност:

Тя е винаги навсякъде. Всичко зависи от нейната воля. Тя не е обвързана, но обвързва дживите. Тя е непроменящата се Божествена Природа.

Баддхатвам сарва-дживанам: „Съществува робство за всички дживи – пише Мадхва¹⁹ – и то несъмнено е вечно“. Да бъдеш ограничен, обяснява той по-нататък, означава да зависиш от Върховния Бог. Душите, които не виждат тази своя зависимост, са обречени да страдат в тапа-трая, тройните страдания. Душите, които виждат тази своя зависимост, са освободени от страданието – но никога не са свободни от връзката си с Бога. „Чхандогя Упанишад“ 7.8.2 ни дава пример с птица, вързана на връвчица за пръчка. Докато птицата се мята и се опитва да хвръкне във всички посоки, връвчицата я придържа към страданието. Когато накрая птицата кацне върху пръчката, спокойно приемайки положението си на домашен любимец, връвчицата я държи вързана за нейното истинско убежище. Връвчицата представлява единната Божествена Природа – непреодолимата шакти на Бога – възприемана от неопитомените дживи като ограничение, а от опитомените дживи – като сигурност. Опитомените дживи, напълно отдадени на Бога, всъщност пребивават в доброто – трансценденталното, нематериално добро на бхакти, чистото предано служене. Неопитомените дживи са два вида: онези, които пребивават в страст и напразно се напъват да се отскубнат от връвчицата, и онези, които пребивават в невежество и изтощени от борбата, висят вяло на същата тази връвчица. Съществува само едно независимо и свободно същество и това е Върховната Божествена Личност, Шри Кришна.

По-горе казахме обаче, че карми и гяни се прекланят пред формата за обожание на Бога. Защо вайшнавите отричат това преклонение и не го смятат за бхакти? Нарада Муни, ведическият мъдрец, възхваляван за своите наставления върху чистото предано служене,²⁰ казва следното за бхакти: са тв асмин парама-према-рупа – „Тя се проявява като най-възвишена, чиста любов към Бога“. Какви са свидетелствата за чиста любов към Бога? Нарадас ту тад-арпитакхилачарата тад-висмаране парама-вякулатети – Нарада казва, че „предано служене е да отдаваш всяко свое действие на Върховния, а когато го забравиш, да изживяваш крайно страдание“. Преклонението на карми и гяни не е насочено към трансценденталната форма на Бога, какъвто Той е в духовния свят. Те служат на неговата временна, отразена космическа форма, която в действителност е „моралната вселена“ – в този смисъл, че тя показва позициите на всички души, обвързани от трите проявления на природата, в една величествена междупланетна йерархия, основана на достойнствата. Карми и гяни целят да постигнат високи позиции в тази йерархия като полубогове и мъдреци. Но тази им цел държи сърцата им далеч от Кришна. Те искат нещо друго, а не смирено да служат в неговите лотосови нозе. Така въпреки своето ритуално преклонение, те са постоянно под заплахата да забравят неговите лотосови нозе. От друга страна, когато Арджуна забелязва, че личният му интерес е в конфликт с интереса на Кришна, той дълбоко съжалява за това и се отдава на Бога. Арджуна не търси подслон в собствените си идеи. Той се обявява за ученик на Кришна и го моли за трансцендентално знание. Това е бхакти.

Шрила Баладева Видябхушана посочва една ясна характерна черта, която различава преданите от останалите хора: ити евам смаранашраванакиртана-лакшанаир бхаджанаи судхапанаир ива тушянти татхаива тешв ева раманте ча ювати смита-такакшадишв ива ювана – „Така те са удовлетворени от нектара да помнят Бога, като слушат и повтарят името му в негова прослава, точно както младият мъж се наслаждава на усмивката и нежните погледи на млада девойка“ („Гита Бхашя“ 10.9). Ако за един предан може да се каже, че има свой личен интерес, това е интересът към Върховния Аз, който го окрилява и отнася извън обсега на похотта, в обятията на екстатичната любов към Кришна. Това се нарича прайоджана-сиддхи или съвършенството на истинския личен интерес.²¹ Непрестанните усилия на карми и гяни да ограничават или отричат похотта, докато в същото време не предлагат на Върховния Бог нищо повече от ритуално кимване, никога не водят до прайоджана-сиддхи.

Със силното си желание да се наслаждава, когато слуша, възпява и помни Бога, преданият му става много скъп – толкова скъп, че когато преданият напуска тялото си, Бог лично идва, където и в космоса да се намира той: сред полубоговете, демоните, хората, дори сред по-нисшите същества като слоновете.²² Кришна отнася такъв предан в своето трансцендентално селение Ваикунтха, в духовното небе отвъд раждането и смъртта. Във Ваикунтха, изначалният, вечен обект на привличане, дори за множеството експанзии и форми на Бога и техните съпруги, е трансценденталната форма на Бог Шри Кришна.

Красотата на тялото на Кришна е толкова привлекателна, че привлича не само полубоговете и другите живи същества в този материален свят, но и личностите от духовното небе, включително Нараяните, които са експанзии на личността на Кришна… Освен това, богините на щастието (Лакшмите) – съпруги на Нараяните, описани във Ведите като най-целомъдрени – също биват привлечени от чудната прелест на Кришна („Шри Чайтаня-чаритамрита“, Мадхя 21.106). Баладева Видябхушана отбелязва, че преданият напуска света към върховната обител по път, различен от дева-яна на гяните, стремящи се към Брахмалока.²³ Въпреки че Кришна е принципът на привличане, който стои в основата на ведическата дхарма, онези, които се захванат с дева-яна и питри-яна, следват това привличане в направления, различни от самия Бог. Тези пътища произхождат от Кришна, но не водят до Кришна. Само процесът, който Бог Кришна идва лично да даде, води до него.

Следователно човекът, който желае освобождение от материалните окови, трябва да възприеме процеса на прославяне името, славата, формата и забавленията на Върховната Божествена Личност, в чиито нозе се намират всички свети места. Човек не може да извлече истинска полза от другите методи, като благочестиво изкупление, умозрително знание и медитация в мистична йога, защото, след като е следвал такива методи, отново се захваща с плодоносни дейности и е неспособен да контролира ума си, заразен от нисшите качества на природата, а именно страст и невежество („Шримад Бхагаватам“ 6.2.46).