14. Стойността на човешката форма на живот

Дверите към освобождението са широко отворени за този, който е постигнал човешката форма на живот. Но ако човек се отдаде единствено на семеен живот като глупавата птица от този разказ, трябва да се смята, че е изкачил височината само за да се препъне и падне надолу („Шримад Бхагаватам“ 11.7.74).

Споменатият по-горе разказ е за един гълъб: когато се завърнал в гнездото си, той видял как някакъв ловец улавя гълъбицата и пиленцата в мрежа. Напълно отчаян, гълъбът нарочно се хвърлил в същата мрежа и пожертвал вече лишения си от смисъл живот. Същество като тази птица не може да открие причина за съществуването си отвъд утоляването на физическите желания и усилния труд за поддържане на семейството. За разлика от това човешката форма се нарича мукти-дварам, двери към освобождението от физически желания и семейни взаимоотношения. Бог Кришна потвърждава, че всички човешки същества, дори падналите, могат да преминат през дверите на освобождението, ако просто се отдадат на него.

О, сине на Притха, всички, които приемат подслон при мен – дори хора с нисш произход, жени, вайши (търговци) и шудри (работници) – могат да достигнат върховното местоназначение. А колко повече това важи за благочестивите брахмани, преданите и святите царе! Така че, щом си дошъл в този временен, пълен със страдания свят, служи ми с любов („Бхагавад-гита“ 9.32-33).

Раждането в човешка форма е рядкост, а още по-рядко се случва човек да постигне освобождение. „Гаруда Пурана“ 2.49.13 изброява 8 400 000 йони, или физически форми, в които може да се роди душата, и предупреждава: на манушам винанятра таттвагянанту лабхяте – таттвагяна, или знанието за истината, практически не може да се постигне в друга форма освен човешката. Гатва ту йони прабхавани даитя сахасраса сиддхимупаити джива, съветва „Махабхарата“ 12.271.34: „След хиляди раждания в различни видове живото същество може и да постигне сиддхи, духовно освобождение“.

За съжаление, в тази епоха на Кали почти всички хора проявяват характерните за млеччхите черти. Сред тях много рядко се среща истински стремеж към постигане на освобождение. Итас тато вашана-пана-васа-снана-вявайонмукха-джива-локам: „(В епохата Кали-юга) хората са склонни да ядат, да пият, да си почиват, да се къпят и да се наслаждават на секса, както си пожелаят“ („Шримад Бхагаватам“ 1.16.22). Човек, чиито действия се определят само от импулсите на сетивата, е животно. С ум, притъпен от физическите нагони за хранене, спане, секс и самозащита, животните не могат да проумеят своето висше добро. Също като онзи гълъб те лесно попадат в капан. Западната цивилизация е капанът за съвременното животинско човечество. Шрила Прабхупада е казал, че целта на Западната цивилизация е да направи човешкото тяло „силно като на тигър“.¹ Но спортуващите ловци на дивеч вече почти напълно са изтребили тигрите. По същия начин, когато ние, човешките същества, си поставяме за цел да развиваме в телата си мощ и свирепи способности, материалната природа постоянно ще ни преследва. „Затова виждате революции и войни в западната част на света – казва Шрила Прабхупада. – Те избухват по законите на природата“.

При целия си научен напредък съвременният човек не е открил начин да се спаси от наказанието на природните закони. Силната му склонност да се държи като животно го прави морално неграмотен. Вместо веда – истинското знание – той получава само оскъдни сетивни впечатления и те го ръководят. Неговият поглед към моралната вселена е като на стрида. (Стридата, скъпи читателю, живее в черупка на дъното на морето. Как една стрида би могла да проумее нещо за произхода и предназначението на вселената?) От един широко използван учебник по философия на морала би могло да се усети как съвременният човек вижда своето място във вселената².

Вселената е на възраст около 16 милиарда години – толкова време е изминало от „Големия взрив“ насам – а самата земя се е образувала преди около 4,6 милиарда години. Еволюцията на живота на планетата е била бавен процес, воден не от някакъв предварителен план, а (до огромна степен) от случайни мутации и естествен подбор. Първите хора са се появили съвсем наскоро… Но още с появата си нашите предшественици започнали да се смятат за най-важните същества в цялото творение… И сега положението не е по-добро. Сега знаем, че съществуваме, поради някаква еволюционна случайност като един от многото видове… „Животът на човека (пише шотландският философ Дейвид Хюм) не е от по-голямо значение за вселената от живота на стридата“. Но той признава, че нашият живот е важен за нас самите. Ние сме твари с желания, нужди, планове и надежди; и дори „Вселената“ да не я е грижа за тези неща, нас ни е грижа.

Макар и да е вярно, че най-новите тенденции в науката поставят под въпрос тези предположения,³ светогледът на Западната цивилизация е непоклатим във вярата си, че стойността на живота се състои само в нашето разбиране за нея. Пророкът на нашите времена е Фридрих Ницше. Неговата етика е: „Морални явления изобщо не съществуват, съществуват само морални тълкувания на явленията“.⁴ Пренесена в действителността, тази етика означава, че съвременният човек не приема нищо категорично правилно или погрешно над и отвъд нуждите на тялото. Понеже удовлетворяването на нуждите е единствената стойност, в която той се чувства уверен, съвременният човек си прави заключението, че за благото на обществото найдобре може да служи индустрията за сетивно наслаждение. С инструментите на високите технологии се развива индустрия, която в действителност представлява въплъщение на хладнокръвното зло – оплискан в кръв великан крещи и трещи сред леденостудената пустиня на изкуствената „индуст-реалност“ и размазва до смърт милиони невинни твари.

Първият симптом на Кали юга е хладнокръвното, масово клане на крави и бикове, извършвано от деградирали, безотговорни хора, които се правят на водачи на обществото.⁵ Във ведическата култура кравата е на почит като една от седемте майки.⁶ Бикът представлява Дхарма, полубогът на религиозните принципи.⁷ Неговите четири крака са чистота, аскетизъм, истина и милост. Да се избиват тези кротки животни, дар на човечеството от Бога, е ужасен грях.⁸ И въпреки това в наши дни да се храниш с плътта на крави и бикове, е знак за цивилизована порядъчност.

В повечето страни яденето на говеждо е форма на привилегия, видим знак за богатство и високо обществено положение. За различните нации да влязат в клуба на ядящите говеждо, означава власт, а в геополитическа перспектива това е също толкова важно за определяне статута на дадена нация в света, колкото и броя на танковете и корабите ù или повишаването на индустриалното производство.⁹

Водещата индустриална нация в света, Съединените американски щати, избива по сто хиляди крави на денонощие. Всяка седмица в 91% от американските домакинства се купува говеждо.¹⁰ Рей Крок (1902–1984), Хенри Форд на ресторантьорите,¹¹ които търгуват с говеждо, превръща веригата за хамбургери „Макдоналдс“ в глобална империя, простираща се в 114 страни. „Говоря за вярата в „Макдоналдс“ като за религия – отбелязва веднъж Крок. – И без по никакъв начин да искам да оскърбя Светата Троица, Корана или Тората, аз мисля за това точно така“. В САЩ той с хитрост урежда неговите ресторанти да се строят близо до църквите в предградията, защото най-доходоносната му клиентела били семействата, които излизат от служба в неделя. Човек може наистина да каже, че г-н Крок е задигнал ореола на религията и го е надянал върху гротескната глава на хладнокръвното зло. Днес в САЩ всеки месец в „Макдоналдс“ влизат повече американци, отколкото в църквите.

Убийственото замърсяване кара да загние както тялото на човека, така и неговия морален характер. Здравните експерти предупреждават, че месоядците са със значително по-висок риск да умрат от рак и сърдечни заболявания отколкото вегетарианците.¹² Всяка година месодобивната индустрия изразходва милиони тонове зърнени храни, които биха могли да нахранят бедните в света. Тези зърнени храни ненужно карат говедата да тлъстеят – те могат спокойно да се хранят само с трева – за да могат убийците да получават все по-големи и по-големи печалби в богатите страни.

Коварно е това хладнокръвно зло, пълзяща сянка, покриваща сърцето на човека – така извращаваща погледа му към света, че там, където ненаситните върколаци лапат овъглени парчета от плътта на майката, той вижда весело семейство, седнало около масата.

Хладнокръвното зло е зло, причинявано от разстояние; зло, скрито под дълбоки пластове технологични и институционални одежди… то е зло, което не може да се усети, поради безличностното си естество. Да се намекне, че човек извършва злодеяние, като… консумира хамбургер, за повечето хора може да изглежда странно, даже нелепо. Дори фактите да се изкажат открито и неопровержимо и дирята на злото да се очертае в ужасяващи подробности, няма голяма вероятност мнозина в обществото да се запалят със същото възмущение, което биха проявили при случаите на горещо зло – въоръжен грабеж, изнасилване, преднамереното измъчване на съседското куче.¹³

През 1960 г. американската фармацевтична компания „Сиърл“ пуска на пазара хапчето за предпазване от бременност. Това събитие подпалва световна „секс революция“. Смята се, че в момента около 60 милиона жени взимат хапчето;¹⁴ в някакъв момент от живота си почти 90% от жените в западните страни се наслаждават на секса „под закрилата“ на противозачатъчни хапчета. Да го кажем направо, това си е продължаващ експеримент с женското тяло, а неговите смъртоносни резултати не срещат особено внимание от страна на медиите. В обръщението си към Американската асоциация на медицинските колежи нобеловият лауреат Фредерик Робинс признава (и извинява) опасностите от този експеримент с думите: „Опасностите от пренаселяване на планетата са толкова големи, че е възможно да се наложи използването на някои техники за контрол над раждаемостта, които биха довели до значителен риск за отделната жена“. През петдесетте години такива мрачни прогнози за „опасностите от свръхнаселението“ бяха централна тема за медиите; оттогава учените стигнаха дотам да признаят, че глобалното увеличаване на населението на планетата само по себе си не заплашва цивилизацията.¹⁵ И въпреки това междувременно милиони жени си остават изложени на риска от използването на противозачатъчното хапче.

Какъв риск? От ведическа гледна точка хората, които използват противозачатъчни средства, рискуват да се родят в „третия свят“, защото нарушават дхарма на джагадвриддхи, увеличаване на населението чрез религиозен семеен живот.¹⁶ Тук може да се спори, че няма как да очакваме хората от западните страни да осъзнават точно този риск, понеже повечето от тях не познават и не приемат ведическата дхарма. Но думата дхарма не се превежда като „незначителен сбор правила, измислени от древните жреци в далечна страна“. Тя всъщност означава „естествената характерна черта на нещо“. Прекаленото угаждане със сексуални удоволствия е злоупотреба с човешката форма на живот: дверите към освобождението. Злоупотребата с човешката форма на живот е адхарма или саморазрушителна. Разрухата тегне над нас сега, още в настоящото ни тяло (адхятмика), в нашето общество (адхибхаутика) и в природата (адхидаивика).

Медицината признава, че хапчето увеличава шансовете жената да заболее или да умре от тромб, сърдечен удар, рак, втвърдяване на артериите, високо кръвно налягане и други опасности за здравето. Психотерапевтът Шерил Селман твърди, че „дългосрочните резултати от изкуствената промяна на хормоналния и репродуктивен живот на жената предвещават не само увреждане здравето на самите жени, но и на бъдещите поколения“ – което ни напомня за ведическите предсказания, че в бъдещето на Кали-юга човешкото тяло ще загуби сили, хората ще бъдат по-ниски и ще живеят по-кратко. Всички добре познаваме една истинска трагедия със здравето, която се случи благодарение на докараната от противозачатъчното хапче сексуална революция: напълно непредвидимия през шейсетте години СПИН. Друго нелечимо венерическо заболяване, което представлява сериозна заплаха за бебетата още при раждането, е гениталния херпес, поразяващ половин милион американци годишно.¹⁷ С предавания по полов път организъм хламидия трахоматис (Chlamydia trachomatis) се заразяват два милиона нови жертви всяка година, предимно жени на възраст между петнайсет и деветнайсет години. Той може да причини безплодие. Изследванията показват, че жените, които водят полов живот с многобройни партньори, могат да се окажат до две хиляди пъти повече изложени на риска да получат рак на шийката на матката от жените, които не водят безразборен полов живот. Всяка година се раждат все повече бебета с вродени дефекти, причинени от болести, предавани по полов път, отколкото всички деца, заболели от детски паралич през петдесетте години. И това са само няколко примера за нещастията адхятмика, свързани с извънбрачния секс.

Както яденето на месо подкопава не само физическото, но и моралното здраве на обществото, така го ерозира и разюзданата сексуалност. „Много зависи от брака – пише Уилям Килпатрик, професор по морално образование в Бостънския колеж,¹⁸

…моралното здраве на обществото е най-малкото. А бракът, както за пореден път разбираме, зависи до голяма степен от един кодекс на целомъдрието извън брака. С настъпването на сексуалната революция мъжете започват да бягат от домовете си на тълпи, оставяйки жените при децата с двойно повече работа и с малко време и енергия да се справят с дисциплината или пък да дадат морални насоки.

Такива са последствията адхибхаутика от извънбрачния секс. През август 1998 г. в едно предаване по американската телевизия за скандала Бил Клинтън – Моника Люински се казва, че осемдесет процента от всички бракове страдат от прелюбодеяние. Седемдесет процента от съпрузите изневеряват и петдесет до шейсет процента от съпругите изневеряват. Петдесет процента от първите бракове – т.е. между партньори, които никога не са били женени преди – завършват с провал. Провалят се шейсет процента от вторите бракове. Провалят се и осемдесет процента от третите бракове.

Извънбрачният секс води до раждането на „случайни бебета“, или това, което в „Бхагавад-гита“ 1.42 се нарича варна-санкара, нежелано потомство. Децата, родени в адхарма, са ожесточено склонни към разруха. Изчислено е, че всеки месец американски гимназисти извършват 525 000 престъпления с насилие или заплаха с насилие.¹⁹ Около 135 000 ученици ходят всеки ден с пистолети в училище. През последните трийсет години самоубийствата сред младежта са се увеличили с триста процента. Един на всеки седем тийнейджъри признава, че се е опитал да се самоубие.

Системното подкопаване на обществения морал, свързан със секса, е нещо напълно очаквано, като се има предвид, че един мегабизнес, печелещ по десет милиарда долара годишно, съвсем явно насърчава сексуалната разюзданост и капризи сред хората:²⁰ порнографската индустрия. „Американската индустрия за филми за възрастни – пише списание „Премиера“,²¹ съсредоточена в долината Сан Фернандо от другата страна на планината срещу Холивуд, е много по-голяма и по-ефективна машина за правене на пари, отколкото разпространяваното в киносалоните общоприето американско кино“. През месец март 1998 г. Американската филмова академия в Холивуд раздаде така лелеяните награди „Оскар“, след като са изгледали и оценили 375 игрални филма, излезли предишната година. През месец януари 1998 г., в Двореца на Цезар в Лас Вегас, списанието „Новини от видеоиндустрията за възрастни“ (AVN), провежда 15-тата си годишна церемония за раздаване на порно наградите. AVN раздава своите подобни на „Оскар“ награди, след като оценява четири хиляди „мръсни“ филма, заснети предишната година! Всеки филм е дълъг около деветдесет минути; необходими са една година и три месеца непрестанно гледане, за да може един човек да ги види всичките.

Новият харвардски наръчник по психиатрия (1998) представя обширни доказателства, показващи, че сексуалната свобода:

…по никакъв начин не води до големи удоволствия, свобода и откритост, до по-смислени взаимоотношения между половете или до развеселяващо освобождение от задушаващи задръжки. Клиничният опит показва, че новата прекомерна толерантност често води до празнота във взаимоотношенията, до усещане за презрение към самия себе си и за липса на стойности.²²

В древния свят такова дълбоко вкоренено нещастие, тази „вътрешна сянка“, която „затъмнява обителта на разума“, била диагностицирана като лудост.²³ Старогръцката дума melancholia (буквално превеждана като „черна жлъч“ и пренесена в английски като melancholy, меланхолия, „тежка депресия“) означавала пристъп на лудост. Меланхолията засяга големи групи от хора в обществото, особено сексуално „освободената“ младеж. В един доклад за съвременния стрес се признава, че „това, което не е естествено, е умопомрачението – тъгата се влачи тежко и се превръща в омаломощаваща депресия, а безпокойството става хронично и парализиращо“. Това до голяма степен са заболявания на съвременността.²⁴

Древните мъдреци са разпознавали „побъркването“ като прелюдия към масовото унищожение. Quem deus vult perdere, dementat pruis, казва латинската поговорка – „Този, когото Бог иска да унищожи, най-напред го побърква“. Даже до Средновековието европейците смятали, че меланхолията се дължи на влиянието на Сатурн (наричана „черната звезда“ и „планетата на сълзите“). „Шримад Бхагаватам“ дава подобно описание на Сатурн – като на зловредна звезда, свързвана със земетресенията, пожарите и други катастрофи от адхидаивика.

Следвайки по петите разюзданото угаждане със секс, меланхолията възвестява природни бедствия. И природните бедствия несъмнено са надвиснали над нас. Експертите предупреждават, че сме изгубили контрол върху опазването на общественото здраве.²⁵ Вратата към световни епидемии от смъртоносни болести е отворена. Точно в този момент двадесет милиона хора са бежанци, като много от тях живеят при бедствени здравни условия. Някои учени от областта на околната среда предвиждат, че покачващото се ниво на океана ще наводни градовете по крайбрежието в рамките на един век. Те казват, че скоро ще бъде невъзможно да се диша атмосферния въздух, защото е отровен с въглеродния двуокис и метана, произвеждани от индустрията.

В „Шримад Бхагаватам“ 1.17.38 заедно с яденето на месо и извънбрачния секс са изредени още две разрушителни адхарми: взимането на опиати (панам) и хазарта (дютам, което включва и екстремните спортове). На алкохолната и цигарената индустрия се дължи смъртта на стотици хиляди хора годишно. В Съединените щати момчетата и момичетата започват да пият средно на 12.3 годишна възраст.²⁶ Повече от половината от гимназистите се напиват веднъж на месец още преди да стигнат осемнайсет годишна възраст. Между 1975 г. и 1985 г. броят на дванайсетгодишните ученички, които пушат, се е увеличил десетократно. Шест от десет гимназисти казват, че са използвали незаконни опиати. Играчите на хазарт и спортните фенове са не по-малко пристрастени и годишно пропиляват астрономически суми. И защо световните лидери не ограничат тази разгръщаща се катастрофа, като забранят алкохола, тютюна, опиатите, хазартната индустрия, противозачатъчните хапчета, порнографията и избиването на крави?²⁷ „Ползите натежават повече от рисковете“ – отговарят те. Да, през Кали-юга, когато млеччхите управляват света, за най-благотворно се смята да се яде, да се пие и да се води сексуален живот, както му се иска на човек, независимо от рисковете.

Е, да, тук може да се отговори, че лекарите непрестанно работят върху нови начини, чрез които да се противопоставят на рисковете, наложени от съвременния начин на живот. Но това е просто напразен опит да се преборят реакциите от адхарма с други, още по-адхарма действия. През 1995 г. един хонгконгски вестник публикува репортаж за Китай, където в някои частни клиники като здравословна храна могат да се купят абортирани зародиши само за няколко долара.²⁸ Китайските лекари препоръчват да бъдат приготвени във вид на супа и твърдят, че са полезни за кожата и бъбреците. Една лекарка казва, че била изяла 100 зародиша за последните шест месеца и се кълне, че най-добри са първородните мъжки зародиши от млади майки. Дали е пресилено да се очаква западните лекари скоро също да препоръчват супа от човешки зародиши на пациентите си?

В тези усилия за наслаждение на всяка цена прозира кредо. Кредото на престъплението срещу Майката Природа. „Ние воюваме с природата – пише Томас Карлайл²⁹ относно Индустриалната революция от началото на XIX век – и с нашите неустоими машини винаги се оказваме победители, натоварени с военни трофеи“. Престъплението е в основата на всички демонични системи на вярата. Векове наред демоничните философи и учени хвърлят вината за страданията в човешкото положение не върху минали злодеяния на човечеството, а върху природата. Това древно демонично кредо намира израз в думите от една наскоро излязла научнопопулярна книга.³⁰

В края на краищата, човечеството е продукт на природата, а природата не е действала според плана на някакъв интелект или съзнателен проект, а се е движела пипнешком – чрез най-лошия възможен процес на опити и грешки… Няма някаква ясна причина, например, защо (хората) да изпитват болка… Трудно е да си представим, че инженерите могат да бъдат по-непохватни и по-неподредени от тази стара мърла Госпожа Природа.

И така, човешката индустрия цели да поправя предполагаемите грешки на природата, като превърне света в по-добро място, където хората да ядат, да пият, да правят секс и да си почиват. Но планът зад природата – Божията природа, природата на Кришна – е да накара нас, човешките същества, да проумеем, че материалният свят не е нашият дом на щастието и че имаме по-висше призвание от това, просто да правим каквото си искаме, за да удовлетворяваме сетивата си.

В отдавна отминали времена, скоро след сътворението, тщеславни демони се разбунтували срещу плана на природата. Като техен дял от жертвоприношението, Брахма, създателят, дал на тези изначални демони силите на мрака и заблудата (черната магия)³¹, за да могат по своя арогантен, измамен и в края на краищата саморазрушителен начин, да въстанат срещу истинското предназначение на творението. Черната магия представлява една особено мамеща черта на най-нисшия вид обожание (т.е., преклонение пред материята). Макар демоните брутално да отхвърлят вярата в Бога, изкривените им инстинкти ги тласкат неумолимо към преклонение пред мрака и заблудата – явления от проявлението на невежеството – за да спечелят власт над природата. Индустриалната технология е само едно скорошно проявление на тази древна демонична система от вярвания. Артър Кларк, автор на „2001 – Една одисея в космоса“ и изобретател на телекомуникационния сателит, често бива цитиран със следното си изказване: „Всяка достатъчно напреднала технология не се различава от магията“.³²

В Западните страни „официални“ религиозни традиции като юдео-християнството, които отдавна се противопоставят на сатанинското, са се помирили с индустриалната атака срещу природата. Компромисът с вярванията на демоните е нещо съвсем различно от смиреното, аскетично начало на западната вяра. В своята книга „Възхвала на дисциплината“ християнският богослов Ричард Дж. Фостър коментира:³³

В култура, в която пейзажът е осеян с храмове на Златните аркади и какви ли не други Храмове на пицата, постенето изглежда нещо не на място, нещо не в крак с времето. Всъщност от години насам постът има общо взето лоша слава както във така и извън Църквата. Например при своите проучвания не успях да намеря и една книга по темата за християнския пост, която да е била публикувана между 1861 г. и 1954 г., период от почти сто години… Няма начин да се избегне силата на Исусовите думи… Той казва много ясно, че очаква от учениците си да постят, след като си отиде… Христос едновременно поддържа дисциплината на постенето и очаква своите последователи да правят същото… Къде са днес хората, готови да се отзоват на призива на Христос?

„Религията“, която отстъпва пред престъпните, луксозноизнежени маниери на Кали, е отблъскваща за олицетворението на Дхарма. Такава „религия“ всъщност е Адхарма, религия на злото. Кави-карнапура, великият вайшнавски поет, е написал пиеса, озаглавена „Шри Чайтаня-чандродая“,³⁴ в която Адхарма, врагът на Дхарма, защитава Кали по следния начин:

Ти оскърби Кали, на когото аз (Адхарма) съм верен слуга. Монархът, наречен Дхарма (Религия), заедно със своите воини, наречени чистота, добро поведение, аскетизъм, човечност, присъствие на духа, самоконтрол, благоразумие и други добродетели – всички те са изкоренени от Кали. Всичко скъпо на Религията, всичко, което пречиства само с поглед дори, е ослепено от погледа на Кали.

Кого можем да наречем истински религиозен в тази мрачна епоха? На този въпрос човек може да си отговори, като се вгледа в собствените си качества. Истинският последовател на дхарма е стъпил върху същите четири принципа, върху които е стъпил бикът Дхарма: истина, чистота, аскетизъм и милосърдие. Той напредва заедно с воините на Дхарма, които олицетворяват всички добри качества, така очевидни във великите духовни учители. Следвайки искрено последователя на дхарма, човек се издига към светлината на сатвическото съществуване, където се проявяват естествените добродетели на душата.

Ако човек следва Кали вместо компетентния учител в дхарма, той ще се превърне във враг на добродетелта и приятел на порока. Кали живее навсякъде, където хората ядат месо, играят хазарт, взимат опиати, трупат богатство и се наслаждават на секса в нарушение на законите, които управляват създаването на потомство. Такова поведение се нарича капуячарана, „вонящо поведение“,³⁵ защото отблъсква Дхарма. Капуячарана обаче привлича зловещия интерес на една страховита експанзия на Дхарма.

Тази експанзия на въплътената религия Дхарма, както ни разкрива ведическата литература, е Яма.³⁶ Името Яма се обяснява по следния начин:³⁷ праджямяманам яман – „Яма, стражът на човечеството“. Той е известен още като Дхармараджа – владетелят на религиозните принципи; като Калагя – този, който знае времето; Критгя – този който знае действието; като Дандапани – този, който държи жезъла на наказанието; като Вирупакша – този, който има страшни очи; като Рашахаста – този, който държи хомота; и като Мритю – Смъртта.

Когато душата напусне умиращото човешко тяло, добрата и лошата ù карма я отнасят при Ямараджа, за да бъде съдена.³⁸ Какво вижда човек в този момент, е описано в „Гаруда Пурана“ 2.5.147-149.

Там много скоро (след смъртта си) в присъствието на самото олицетворение на Смърт и Време душата, напуснала тялото, вижда Яма в най-ужасяваща форма – с червени очи, с тяло, черно като сажди, със свирепи челюсти, строго намръщен. Роби на Яма са стотици олицетворения на болестите – грозни, с отблъскващи физиономии. Той държи железен жезъл и хомот. Според неговото решение душата, напуснала тялото, бива поставена в добри или лоши условия.

Ямараджа управлява Нарака, областта на ада, където наказват грешниците.

Всеки ден в Нарака грешниците ги пържат, горят, разкъсват, трошат, бият, давят, сваряват, парят, измъчват с леден вихър… Един ден в ада е равен на сто години от живота на смъртните.

Кои са тези нещастници? Тези, които са пропилели ценната човешка форма на живот единствено в ненаситно преследване на егоистични интереси.

Човек, който има сто (сребърника), копнее за хиляда. Човек, който има хиляда, копнее за сто хиляди. Човек, който има сто хиляди, иска да управлява царство. Човек, който управлява царство, иска да стане император. Императорът иска да стане полубог. Ако получи това, той ще иска да властва над всички полубогове. Дори и това като получи, жаждата му за власт няма да се утоли. Човек, измъчван от такива егоистични желания, попада в ада. Онези, които са освободени от прекомерните копнежи, си осигуряват живот в рая.

В тези стихове от „Гаруда Пурана“ 2.12.13-15 от особено значение е смисълът, в който раят и адът са свързани. Желанието да властваш в рая се подхранва от същото егоистично желание, в което човек се препъва и пропада в ада. В същото време място в рая може да се осигури, ако човек е освободен от желания.

Това изглежда объркващо. Кога желанието за рая става адско и защо онези, които нямат никакво желание за рая, биват издигнати там? В „Бхагавад-гита“ 2.42-43 се говори за хора с малко знание, които се обявяват за последователи на Ведите и които казват, че във Ведите няма нищо повече от ритуали за спечелване на място в райските планети, раждане в добро тяло, власт и т.н. Такива хора наистина са изпълнени с желания, а Ведите развяват пред очите им рая като предмет на тези желания. Но човек, който приеме ведическите напътствия дори в ламтежа си за небесни удоволствия, влиза в контакт с учените брахмани и вайшнави, водачите на ведическата култура. Тази култура го задължава да слуша с почит, когато святите учители обясняват цялата глупост на опитите да се удовлетворят желанията с користни ритуали. Желанията биват удовлетворени само когато сърцето е пречистено, а сърцето се пречиства от общуване със святи личности. Едно така пречистено сърце, откъснато от материалното положение и привързано към общуването с учени предани, само по себе си вече е рай. Така целият смисъл на ведическата дхарма е да създава възможност за хората, изпълнени с желания, да пречистят сърцата си, като служат на онези, които нямат никакви желания.

Служейки редовно на брахманите и вайшнавите, човек може да изчисти мръсотията от сърцето си, да се наслаждава на върховния покой и освобождението от материалните привързаности и така да бъде удовлетворен. В този свят няма плодоносна дейност, която стои над служенето на брахманите, защото това удовлетворява полубоговете, за които се препоръчват много жертвоприношения („Шримад Бхагаватам“, Първа песен).

В настоящата епоха, за съжаление, хората се учат от Кали, а не от святи личности. Адхама калир удишта, пише Шрипад Мадхвачаря: „Кали навлиза във вид на лъжовно знание, пороци и материални желания“.³⁹ Кали учи на жертвоприношение пред похотта вместо пред Бога; на поквара, вместо морал и отдаденост; и на лъжовно знание вместо на ведическо знание.⁴⁰

Лъжовното знание, пороците и материалните желания са порталите към ада. И наистина, адът се надига през тези портали, за да дойде при нас именно тук, на Земята. Както бе отбелязано по-горе, Ямараджа е заобиколен от стотици олицетворения на болестите със свирепи физиономии. От ада те нанасят удари по телата и умовете на милиони хора по земята. През всеки период от историята обичайни болести измъчват човечеството. Но Кали-юга е време, когато процъфтяват необичайни, адски патологии, особено читтавибхрама – умопомрачение – което, както научихме в Единадесета глава, е симптоматично за порочността.

Както обикновено обаче „рискът си струва“. Индустрията помпи ли, помпи все нови и нови материални блага, за да ни помогне да замаскираме стреса, чувството за вина и отчаянието, пред които се изправяме всеки ден. Хората са вперили празни погледи покрай хаоса на опустошения си вътрешен живот, а умовете им се заиграват с тривиалности. „Докато всичко се разпадаше – се пее в една известна песен – никой не обръщаше внимание.“ Това „не-веде-ние“ е основната тема на един обезпокоителен роман, публикуван наскоро, озаглавен „Американски психар“.⁴¹ Патрик – заможен, красив, очарователен и интелигентен убиец психопат – работи на Уолстрийт през деня и коли хора през нощта. Докато вечеря с приятели в скъпи ресторанти, понякога се опитва да разкрие отвратителната страна на своя живот. Това им минава покрай ушите. Приятелите му не могат да се съсредоточат. Прекалено са заети с онова, което самите те искат да кажат – за менюто, за дрехи, пари и други ресторанти; за телевизията, наркотиците, секса и знаменитостите; за разни електронни джаджи, фитнес клубове, солариуми и хората, които мразят; за пури, модни списания, видео и бродуейски мюзикъли; за това чия визитка е най-стилна; за колеги, които разпознават в другия край на стаята, а после се оказва, че са хора, които не познават; за предаване по телевизията, според което пещерните хора имали повече фибри в храната си от нас.

Пашянн апи на пашянти, това се нарича „да виждаш, без да виждаш“.⁴² Докато на една коза ù прерязват гърлото, останалите от стадото зяпат с празен поглед и дъвчат ли, дъвчат. По същия начин милиони хора, погълнати от ежедневието, с лека ръка допускат нови и нови форми на поквара в себе си и наоколо.⁴³ И когато някой проповедник ги предупреди, че според писанията над тях тегне неминуемо унищожение, те хладнокръвно отвръщат: „Разбира се, той има право на такова мнение, а ние силно се надяваме да греши“.⁴⁴ Подведени от лъжовното знание, порока и материалните желания, слепи за собствената си разруха, която ги гледа право в лицето, животът на такива хора не е с нищо по-добър от този на животните. И след като получат наказанието си от Ямараджа, те и ще се превърнат в животни. „Гаруда Пурана“ 2.3.80-82:

След като премине през наказанията на Ямараджа, грешникът се преражда като червей, бацил, муха, еднокопитно животно, див слон, крава, магаре, кон, бивол, шарабха, чамари, шестокопитно животно или животно с пет нокътя. В тези и други греховни, нещастни видове се ражда той.

Въпреки всички несъвършенства на Кали юга ведическите пророци отдавна са определили тази епоха като достойна за обожание между четирите юги.⁴⁵ Защото през Кали юга най-милостивият аватара на Върховния Бог се появява, за да проповядва най-лесната и въпреки това най-мощната от всички дхарма. Шрила Бхактивинода Тхакура пише („Гитавали“, Шри Годрума-чандра-бхаджана-упадеша“ 8):

Бог Чайтаня Махапрабху е като мощен чук, който разбива греха и потисничеството на бясното куче на Кали юга; Той се е обрекъл да разпространява святото име на Кришна – великия лек за освобождение от материалното съществуване. Неговата трансцендентална форма е прекрасна, а сърцето му – изпълнено със състрадание към страдащите паднали души на този свят. Просто обожавайте Бог Чайтаня, луната от горите на Годрума.

От „Шри Чайтаня-чаритамрита“, Антя 20.13-14 научаваме:

Като повтаря заедно с другите Харе Кришна маха-мантра, човек може да разруши греховното състояние на материалното съществуване, да пречисти замърсеното си сърце и да пробуди най-разнообразно предано служене. Резултатът от повтарянето е, че човек събужда любовта си към Кришна и вкусва трансцендентално блаженство. Най-накрая човек постига общение с Кришна и се заема предано да му служи, сякаш е потопен в безграничен океан от любов.

Тези истини били показани нагледно пред всички преди петстотин години, когато Бог Чайтаня лично спасил от греховете им двама крайно деградирали брахмани, братята Джагай и Мадхай, като ги склонил да участват в санкиртана в неговия дом. Там заедно със своите приближени Нитянанда, Адвайта, Гададхара, Шриваса и много други чисти предани, Богът танцувал и пеел святите имена Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе и обливал сърцата на Джагай и Мадхай с любов към Кришна. До този ден двамата братя пиели, крадели, убивали и изнасилвали. Сега вече, след като дали обет никога повече да не извършват грехове, те издигнали ръце над главите си и започнали да прославят святите имена заедно с останалите. Оттогава те били почитани из цялата вселена като най-святи личности.

Тъй като Шри Чайтаня Махапрабху е не друг, а самият Бог Шри Кришна, полубоговете в своите райски форми пристигали всеки ден, за да участват в неговите земни забавления и да му служат. Обикновените хора не можели да ги видят без позволението на Бога. В „Шри Чайтаня-бхагавата“, Мадхя 14, Шри Вриндавана даса Тхакура ни предоставя един разказ за това как тези космически властелини реагирали, след като станали свидетели на освобождението на Джагай и Мадхай.⁴⁶

Вриндавана даса разказва, че Ямараджа, богът на смъртта, също посещавал и наблюдавал забавленията на Бог Чайтаня всеки ден. Богът на смъртта попитал своя помощник Читрагупта, който записва добродетелните и греховните деяния на човешките същества: „В каква степен са грешни тези двамата, Джагай и Мадхай, и какво е нужно, за да ги оправдаем?“.

Читрагупта отвърнал: „О, Ямараджа, защо да се занимаваме с този въпрос? Безсмислено е! Ако моите помощници, писарите, се опитат да ти запишат греховете на тези двамата, няма да им стигне и цял месец. Може да чуеш за милиони от греховете им и пак още много ще останат нечути. Понеже не могат да се справят с огромния брой грехове на Джагай и Мадхай, моите писари са силно затормозени“.

Читрагупта продължил: „Задължението ми да следя греховете, които двамата извършват, ме доведе до пълно изтощение. Бездънните ями, където се пазят тези записки, ще бъдат свидетели на нашата мъка: тези двамата направо разплакаха и мен, и писарите ми. Ала виж сега – с най-чудна лекота Бог Чайтаня разтопи огромната планина от грехове на Джагай и Мадхай. Бъди любезен, позволи ми да изхвърля описанията на техните грехове в океана“.

Никога преди Ямараджа не бил чувал за състрадание като това, проявено към Джагай и Мадхай в този ден. Ямараджа е издигнат вайшнава. Той е въплъщение на религиозните принципи и изцяло познава ученията на „Шримад Бхагаватам“. Докато слушал Читрагупта да говори така, той изпаднал в транс от любов към Кришна и се свлякъл в безсъзнание в колесницата си. Силно разтревожени, Читрагупта и неговите помощници се опитали да го изправят. Не можели да спрат сълзите му.

На връщане от ежедневното си участие в забавленията на Бога, останалите полубогове ликували и пеели киртана. Шива, Брахма, Ананта Шеша, Нарада Муни и други велики личности били обхванати от вечно свежа радост и възхвалявали Бог Чайтаня за това как неговата безгранична милост освободила Джагай и Мадхай, най-страшните грешници на всички времена.

Когато забелязали спрялата колесница на Ямараджа, спрели се и те. И видели Ямараджа в безсъзнание. Удивени от състоянието му, те запитали каква е причината. Читрагупта им обяснил. Като го огледали внимателно, Шива и Брахма открили у Ямараджа симптомите на екстатична любов към Кришна. Те започнали силен киртан и пеели право в ушите му. Киртанът възвърнал съзнанието на Ямараджа; щом дошъл на себе си, той станал и започнал да танцува като луд. Киртанът се извисил в кресчендо, а Ямараджа, синът на бога на слънцето, продължавал да танцува лудешкия си танц. Въодушевени от танца на Ямараджа, полубоговете затанцували с него. Шива, Нарада Муни и всички останали били силно привлечени от неговата любов към Бога. Това са висши дейности от много поверително естество. Един ден Ведите ще разкрият тези занимания на полубоговете.

Освободен от всякакво притеснение и напълно опиянен от любов към Кришна, Дхармараджа (Ямараджа), се отдал изцяло на танца. И като си спомнил забавленията на Бог Чайтаня, той извикал: „Слава, слава на Бога, най-щедрия приятел на всички паднали души!“ Движенията на крайниците му показвали симптомите на екстаза. Понеже мислел за Бога, той плачел. Като виждали Ямараджа в такова състояние, сърцата на неговите помощници преливали от радост. Читрагупта е предан, силно привързан към лотосовите нозе на Кришна, и затова и той се включил в пеенето и танцуването без никакви задръжки. Скоро всички се търкаляли по земята.

В „Шри Чайтаня-чандродая“ 1.81 Кали се признава за победен от Бог Чайтаня, задето освободил Джагай и Мадхай. В стих 1.44 той предупреждава своя приятел Адхарма: мама кармани кринтати – „Той (Бог Чайтаня) разби моето дело“. И когато Адхарма недоволно пита къде да отиде при това положение, Кали отвръща, че единственото място, което му остава, е сред онези, които богохулстват срещу Шри Чайтаня Махапрабху.

Санкиртана, общото прославяне на святите имена на Бога, е единственият религиозен процес, утвърден от ведическите писания за настоящата епоха.⁴⁷ Затова санкиртана се нарича юга-дхарма. Волята на Бог Чайтаня е санкиртана да залее целия свят, както самият Той заявява в „Шри Чайтаня-бхагавата“:

Във всеки град и село по света ще се проповядват светите имена на Бога.

Естествените добродетели – справедливост, милост, истина и т.н. – се разкриват в цялата си прелест само под закрилата на движението санкиртана на Бог Чайтаня. Ако някъде по света добродетелта липсва, тя може да се възстанови и усъвършенства чрез вайшнава-дхарма.⁴⁸ В същото време грях не може да остане там, където се изрича святото име. В „Шримад Бхагаватам“ 6.2.15 се заявява, че дори човек да повтаря святото име непряко (т.е., като произнася името на Бога, докато говори на друга тема, както хората често правят, когато споменават преданите като „Кришнарите“) или пее на шега, или пее само за музикално забавление, или пее подигравателно – въпреки това, ашешагха-харам, греховният му живот се неутрализира. Така, докато Харе Кришна, Харе Кришна, Кришна Кришна, Харе Харе / Харе Рама, Харе Рама, Рама Рама, Харе Харе се разпространява по света, добродетелта разцъфтява, а грехът увяхва.

И накрая, в „Шримад Бхагаватам“ 6.3.29, Ямараджа наставлява своите страховити помощници, Ямадутите, да му водят за наказание само онези грешни хора, които не използват езиците си, за да пеят святите имена; които поне веднъж не си припомнят лотосовите нозе на Кришна; чиито глави никога не се покланят пред Бога и които не изпълняват житейските си задължения за удовлетворение на Вишну.